Решение по дело №2113/2020 на Районен съд - Плевен

          Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Плевен, 21.08.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Плевенският районен съд, ХІ граждански състав, в публичното заседание на седемнадесети август през две хиляди и двадесета година в състав:                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА

при секретаря Петя Иванова като разгледа докладваното от съдията ШИРКОВА гр. д. № 2113 по описа за 2020 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото гражданско дело е образувано по искова молба на В.Е.А. с ЕГН **********,*** против „***, със седалище и адрес на управление *** с правно основание чл.222 ал.3 КТ с цена на иска 1120 лева и лихва 114,80 лева за периода 04.06.2019г. до 03.06.2020г., с правно основание чл.224 КТ с цена на иска 355 лева, и лихва 36,19 лева за периода 04.06.2019г. – 03.06.2020г., ведно със законна лихва върху двете главници от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. В молбата ищцата твърди, че е работила в ответното дружество на длъжност „***“ до 03.06.2019г., когато навършила необходимата за пенсиониране възраст. Твърди, че трудовото и правоотношение било прекратено. Твърди, че при прекратяването му, работодателят следва да и изплати обезщетение, което все още е дължимо.

В едномесечния срок не е постъпил отговор от ответника.

Видно от приложения по делото отрязък от призовка на лист 10, ответникът е получил препис от исковата молба и доказателствата по делото, а видно от приложения отрязък от призовка, приложен на лист 14 от делото, е уведомен за датата на съдебното заседание и за изготвения по делото проект за доклад.

Съдебното заседание е проведено на 17.08.2020г. Ответникът не се е явил и не е подал молба за разглеждане на делото в негово отсъствие. Видно от призовката, редовно връчена, ответникът е уведомен, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, ищецът има право да поиска постановяване на неприсъствено решение. Ищцата чрез процесуалния си представител е направила искане за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства,  намира, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, а именно:

-въпреки че на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание същият не е депозирал писмен отговор на исковата молба в определения от закона едномесечен преклузивен срок, нито се е явил в проведеното публично съдебно заседание.

-искът е вероятно основателен с оглед приложените по делото писмени доказателства. Представено е с исковата молба копие от заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на лист 3, в което е отразено, че трудовото правоотношение между страните е прекратено поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Видно е, че в заповедта е отразено, че работодателят дължи на ищцата обезщетение по чл.224 КТ за 11 дни неползван платен годишен отпуск и по чл.222 ал.3 КТ обезщетение в размер на две брутни трудови възнаграждения. По делото не е назначавана съдебно-счетоводна експертиза, тъй като от доказателствата по делото се установява размера на трудовото възнаграждение на ищцата и обезщетенията може да бъдат изчислени по размер. Представена е и трудова книжка в оригинал, която е приложена като доказателство по делото. От посочения размер на уговореното между страните трудово възнаграждение се установява, че за 11 дни неизползван пратен годишен отпуск, обезщетението е в размер на 355 лева. Установява се също, че обезщетението по чл.222 ал.3 КТ в размер на две брутни трудови възнаграждения е 1120 лева.

С електронен калкулатор, съдът установи размера на лихвата за забава върху главницата от 355 лева за периода за периода 04.06.2019г. – 03.06.2020г., че е в размер на 36,19 лева, а лихвата за забава върху главницата от 1120 лева за същия период 04.06.2019г. до 03.06.2020г. е в размер на 114,80 лева.

Представените писмени доказателства са достатъчни да обосноват вероятната основателност на предявения иск. В тежест на ответника, съдът е възложил да представи доказателства за плащане на претендираната сума, каквито не са представени.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че предявените от В.Е.А. с ЕГН **********,*** против „***, със седалище и адрес на управление *** искове : с правно основание чл.222 ал.3 КТ с цена на иска 1120 лева и лихва 114,80 лева за периода 04.06.2019г. до 03.06.2020г., с правно основание чл.224 КТ с цена на иска 355 лева, и лихва 36,19 лева за периода 04.06.2019г. – 03.06.2020г., ведно със законна лихва върху двете главници от подаване на исковата молба до окончателното изплащане се явяват основателни и следва да бъдат уважени изцяло. Работодателят дължи на ищцата обезщетение по чл.222 ал.3 КТ, което се дължи при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца в размер на 1120 лева. Работодателят дължи на ищцата и обезщетение за неизползвания полагащ се платен годишен отпуск в размер на 355 лева. Двете главници работодателят дължи ведно  със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Сумите се дължат при прекратяване на трудовото правоотношение и съдът приема, че от този момент работодателят изпада в забава и дължи и лихва върху главниците.

При този изход на делото и на основание чл.78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски в размер на 150 лева за адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения Плевенският районен съд

Р      Е      Ш      И:

ОСЪЖДА на основание чл.222 ал.3 КТ „***, със седалище и адрес на управление *** да заплати на В.Е.А. с ЕГН **********,*** сумата от 1120 лева ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, представляваща дължимо обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, както и на основание чл.86 ЗЗД обезщетение за забава в размер на 114,80 лева върху главницата за периода 04.06.2019г. до 03.06.2020г.

ОСЪЖДА на основание чл.224 КТ „***, със седалище и адрес на управление *** да заплати на В.Е.А. с ЕГН **********,*** сумата от 355 лева ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, представляваща дължимо обезщетение за единадесет дни неизползван платен годишен отпуск при прекратяване на трудовото правоотношение, както и на основание чл.86 ЗЗД обезщетение за забава в размер на 36,19 лева върху главницата за периода 04.06.2019г. до 03.06.2020г.

ОСЪЖДА на основание чл.78 ГПК „***, със седалище и адрес на управление *** да заплати на В.Е.А. с ЕГН **********,***  разноски по делото в размер на 150 лева за адвокатско възнаграждение и 200 лева държавна такса.

Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: