Р
Е Ш Е Н И Е
№ 187
гр. Кюстендил, 30.11.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - КЮСТЕНДИЛ, в открито съдебно заседание на трети ноември две хиляди
двадесет и втора година, в следния състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА
с участието на секретар: Ирена Симеонова, като разгледа докладваното от
съдията адм. дело № 236/2022 г. по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Б.Г.К. ***, срещу решение № 1910з-915/15.06.2022
г., издадено от началника на Районно управление (РУ) – Кюстендил при Областна дирекция
на МВР – Кюстендил в частта, с която на основание чл. 83, ал. 5, във
връзка с ал. 1 и ал. 4, и във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за
оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) му е отказано издаването на разрешение за съхранение, носене и
употреба на един брой късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на решението в
оспорената му част. Твърди се, че същото е издадено от некомпетентен орган, при
неспазване на установената форма и при липса на мотиви. Сочи допуснати при
издаването съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
противоречие с материалния закон и несъответствие с целта му. Иска се неговата
отмяна.
Ответната страна - началникът на РУ – Кюстендил при Областна дирекция на
МВР – Кюстендил, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата.
Административен съд – Кюстендил, след като съобрази събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Със заявление рег. № 191000-8347/16.05.2022 г. до началника на РУ –
Кюстендил, оспорващият е поискал да му бъде продължен срокът на разрешението за
съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана и
боеприпаси. Към заявлението са приложени
изискуемите от закона документи.
С Докладна записка материалите са предадени на служба КОС при РУ –
Кюстендил. По възложената проверка по подаденото от оспорващия заявление с
приложените към него документи, е изготвена Докладна записка рег. № 1910р-14847/19.05.2022
г., в която са посочени спазените от закона изисквания, свързани с проверки по
отношение на жалбоподателя в масивите на ИИС-МВР, наличието на данни за
заведени три броя съдебни дела, като е установено, че има един брой
криминалистическа регистрация и пет броя ЗМ регистрация. Изразено е становище
за продължаване на срока на разрешение за носене, съхранение и употреба на
късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана, ако няма пречки предвидени в
ЗОБВВПИ относно наличието на криминалистична регистрация.
По подаденото заявление от Б.К. на 15.06.2022 г., на основание чл. 58, ал.
1, т. 10 и чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ е постановено решението в оспорената
му част, с която е отказано издаване на разрешение за съхранение, носене и
употреба на късоцевно огнестрелно оръжие
и боеприпаси с цел самоотбрана. В мотивите си
административният орган е посочил, че заявителят не е обосновал необходимост от
притежаването на оръжие, като в административното производство не са установени
доказателства за реална заплаха за живота, здравето, сигурността и имуществото му.
Посочено е, не са установени обстоятелствата по чл. 58, ал. 1,
т. 10 от ЗОБВВПИ, тъй като
в мотивировката липсва основателна причина, която по несъмнен начин да
обосновава издаването на исканото разрешение. Посочено е, че е подадено
заявление за издаване на разрешение за продължаване на срока на разрешение за
съхранение, носене и употреба на късоцевно оръжие с гражданска цел, а изложените
аргументи са за наличие на служебна такава. Извършена е и проверка, при която
не са събрани категорични доказателства за реална или потенциална опасност за
живота, здравето и сигурността на оспорващия, а това съгласно изискванията
на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, е едно от основанията да не се издава исканото разрешение.
Решението е връчено на Б.К. лично на
15.06.2022 г., видно от приложената разписка и е обжалвано с жалба вх. №
2800/29.06.2022 г. по описа на Административен съд - Кюстендил, подадена в
срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.
По делото са допуснати и разпитани двама
свидетели, от чиито показания се установява, че оспорващият като съдружник във
фирма за дърводобив, и като собственик и управител на заведение пренася големи
парични суми в брой. От показанията на свидетелите се установява,
че доколкото заведението работи в петък и събота през нощта, няма къде да се
съхраняват парите от оборота, те се съхраняват в него. Установява се от показанията
им, че се е случвало да има клиенти на заведението, които се държат агресивно,
но за тези проблеми не са се обръщали към органите на реда.
При така установената фактическа обстановка, след като извърши служебна
проверка за законосъобразност на административния акт в оспорената му част, на
основание чл. 168, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 146 от АПК, Административен
съд – Кюстендил, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от
надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Процесното решение в оспорената част, е валиден административен акт –
същото е издадено от компетентен орган, с оглед разпоредбата на чл. 87, ал. 1,
вр. с чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ и предвид представената по делото заповед за заместване № 277з-1245 от 10.06.2022
г.
Отказът е обективиран в писмена форма и е мотивиран – в акта изрично е посочено, че се основава на
извършената проверка от административния орган, приложените от заявителя
документи и изготвените докладни записки и с оглед наличието на всички
реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, следва да се приеме, че е
издаден в предвидената от закона форма, като при постановяването му са изложени
и съответните мотиви - фактическите и правните основания за отказа от продължаване на разрешението за дейности
по ЗОБВВПИ.
Съдът не установи в производството по
издаването на акта в оспорената му част да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, тъй като са спазени
процесуалноправните разпоредби на закона. Административният орган, след като е
бил надлежно сезиран с подаденото искане, преди да издаде оспорения акт, съобразно
чл. 35 от АПК е установил фактите и обстоятелствата от значение за случая, като
е извършена и проверка по чл. 83, ал. 4 от ЗОБВВПИ.
Решението в оспорената му част е издадено и в съответствие с приложимия
материален закон. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ разрешения за
придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия,
разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни
оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна
причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране,
която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Видно от посочената
разпоредба, обосноваването на необходимост от носене
и съхраняване на оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е въведено
като задължителен елемент от фактическия състав по издаване/подновяване на
разрешение за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни
оръжия и боеприпаси за тях. Следователно основна предпоставка за
издаването/подновяването на разрешение за дейностите по закона е наличието на
основателна причина за ползването на оръжие за някоя от изрично изброените в
закона цели. Отсъствието само на това изискване е основание за постановяване на
отказ да се издаде разрешение, без значение дали са изпълнени останалите
критерии на закона.
В случаите на издаване/подновяване на
разрешение, законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си,
като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание,
посочено от него, от които да е видно, че действително е налице необходимост от
издаване на исканото разрешение.
Съдът намира за необходимо да отбележи, с оглед възраженията на оспорващия
в тази насока, че със закона не се въвеждат различни
условия, на които следва да отговаря лицето в случаите, когато вече му е било
издавано такова разрешение за предходен период. Процедурата и изискванията за
първоначалното издаване на разрешения за дейностите, предвидени в закона, се
прилагат за всяко следващо отправено искане, вкл. за подновяването по реда на
чл. 87, ал. 1 от ЗОБВВПИ. Противното би означавало, че разрешението не би
следвало да е скрепено със срок. Притежаването и възможността за употреба на
огнестрелно оръжие е дейност, която представлява източник на определена
обективна опасност за обществото. Поради това, законодателят е поставил
възможността за упражняването й в зависимост от определени предпоставки,
наличието на които следва да бъде установявано периодично - на пет години,
съгласно чл.
84, ал. 2 от ЗОБВВПИ. Не
съществува законово задължение за органа при веднъж издадено разрешение
задължително да продължава срока му на действие.
По аргумент от разпоредбата на чл. 83, ал. 3 от ЗОБВВПИ, административният
орган е длъжен да дава указания само за отстраняване на нередовности по
заявлението, но не е длъжен да събира служебно доказателства за неговата
основателност. Административният орган служебно изследва пригодността на
заявителя да бъде субект на разрешение за осъществяване на регламентираните
в ЗОБВВПИ дейности,
но не и твърдяната необходимост като правопораждащ юридически факт за това.
Законът възлага в тежест на лицето, подало искането за издаване на разрешение,
да докаже необходимостта си от придобиване на огнестрелното оръжие, като в
случая необходимостта от носене на оръжие не е установена от заявителя. Не са
направени твърдения и съответно не са представени доказателства за конкретни
посегателства против личността или имуществото на заявителя при подаване на
настоящето заявление, за да се направи извод за необходимост от притежаване на
огнестрелно оръжие. След като няма данни за отправени заплахи за посегателства
върху живота, здравето и имуществото на жалбоподателя, както и доказателства за
извършени конкретни действия от трети лица, които да са застрашили неговата
безопасност, не се обосновава твърдяната нужда от носене на огнестрелно оръжие
за самоотбрана с оглед бъдеща защита. Предотвратяването на потенциални
посегателства върху имуществото на жалбоподателя не може да мотивира издаване
на разрешение, тъй като заплахата от действия с такъв характер съществува
хипотетично за всеки гражданин. Съответно разширяването на тълкуването на
необходимостта, като предотвратяване на бъдещи вероятни, но несигурни събития,
би довело до издаване на разрешение практически на всеки и би обезсмислило
необходимостта като критерий, въведен в закона, за установяване на
основателността на искането за осъществяване на дейностите с огнестрелно
оръжие.
Позоваването на жалбоподателя на факта,
че притежава заведение и развива търговска дейност свързана с дърводобив, както
и боравеното с парични средства не е достатъчен да обоснове необходимостта от
подновяване на разрешителното му притежаване и употреба огнестрелно оръжие. В
тази връзка, неоснователно е становището на жалбоподателя, че дейностите, с които се занимава обуславят
достатъчна необходимост от подновяване на разрешителното му. В противен случай,
законодателят би предвидил всеки търговец в секторите, в които упражнява дейност
жалбоподателят, автоматично да получава разрешително за притежание и съхранение
на огнестрелно оръжие само в това си качество, което очевидно не е смисъла на
закона. Осъществяването на правнорегламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високия риск от
обществена опасност не може да бъде самоцелно, а мотивирано от сериозни и
уважителни причини, каквато не съставлява и аргументът изложен от жалбоподателя
относно откриването на фирма, занимаваща се с охранителна дейност. Наличието на
законовите предпоставки е релевантно към момента на подаване на заявлението за издаването
на разрешение, а в случая те не са налице, както законосъобразно е приел в
мотивите си административният орган.
В конкретния случай, с оглед данните по
делото не се установява и доказва наличието на основателна причина, каквато
изисква законът и чиято тежест е вменена именно на заявителя. В случая, административният
орган действа в условията на обвързана компетентност и липсата на обстоятелства,
посочени в цитираната по-горе разпоредба, са предпоставка да бъде отказано
издаването на разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на
огнестрелни оръжия. В изпълнение на нормативно уредените си задължения,
административният орган е извършил конкретна преценка дали към конкретния
момент са изпълнени всички законови предпоставки за издаване на исканото
разрешение, поради което е постановил обоснован и законосъобразен акт в
оспорената му част.
По изложените съображения, съдът намира,
че решението на началника на РУ – Кюстендил при Областна дирекция на МВР –
Кюстендил в оспорената му част, се явява правилно и законосъобразно, издадено
при отсъствие на отменителните основания по чл. 146 от АПК, поради което подадената жалба следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Воден от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд -
Кюстендил
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.Г.К. ***, срещу решение № 1910з-915/15.06.2022 г. на началника
на РУ – Кюстендил при Областна дирекция на МВР – Кюстендил в частта, с която му
е отказано издаването на разрешение за съхранение, носене и употреба на един
брой късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: