Р
Е Ш Е Н И Е
№
1686
гр. Перник, 30.10.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, Х-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и трети октомври,
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
при участието на секретаря АНТОНИЯ СТОЕВА, като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 09169 по описа на съда за
2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове от “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД с ЕИК/Булстат: *********, със
седалище/ адрес на управление: гр.София, бул.”България” № 49, бл.53Е, вх.В, представляван
от Светослав Николаев Николов, Ондрей Локевенц, Ярослав Ян Чечински и Ирина
Харалампиева Георгиева – Управители, чрез процесуалния си представител юрк. Р.И.
срещу Д.М.К., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, с правно
основание чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. чл. 422 ГПК и е с правно основание по чл. 9 ЗПК и чл. 79, ал. 1 ЗЗД, с които се иска да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от общо сумата 2113,69 лв. /две хиляди
сто и тринадесет лева и 69 ст./ - представляващи
неизплатено парично задължение по договор за потребителски кредит № **********/19.10.2017
г., от които главница 823, 14 лева, договорно възнаграждение 345,30 лева и
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 302, 15
лева, видно със законна лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението
за издаване на Заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК по ч гр.д.№ 06024 по описа на
съда за 2018 г по описа на ПРС- 28.08.2018 г.
до окончателното изплащане на
вземането.
В законоустановения срок, ответникът Д.М.К., с ЕГН: **********, не е депозирала писмен отговор на исковата
молба.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. чл. 422 ГПК и е с правно
основание по чл. 9 ЗПК и чл. 79, ал. 1 ЗЗД, като за процесните суми, за които е
издадена Заповед № 4452/
30.08.2018
г. по ч. г. д. №.№ *****/****г. на ПРС,
поради което и съдът намира исковете за процесуално допустими.
По основателността:
Съдът намира, че
са налице предпоставките на чл.238 ГПК за постановяване на неприсъствено
решение, тъй като ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба, не се е явил в първото заседание
по делото, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие и
ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Освен
това, съгласно изискванията на чл. 239 от ГПК, на страните са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването
им в съдебно заседание; искът е вероятно основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства, поради което съдът
постановява настоящото решение на основание наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение.
Предвид гореизложеното и на
основание чл.238 ГПК настоящият състав намира, че обективно съединените искове
за предявените главница и лихви са основателни и следва да бъдат уважени, като
на основание чл.239, ал.2 ГПК съдът не следва да излага мотиви за това.
По
разноските:
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013г.
на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на
разноските както в заповедното, така и в
исковото производства.
Съдът намира, че
ищецът е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в
исковото производство. Ищецът е направил
искане за присъждане на разноски по делото, като е представил списък по чл. 80 ГПК /стр.94 от делото/. Видно от списъка се претендират държавни такси в
исковото и заповедното произовдство в размер на общо сумата от двете
производство- 242, 27 лева, както и сумата от 150 лева юк възнаграждение в
заповедното производство, и 300 лева в исковото производство. Съдът намира, че
досежно държавните такси следва да се присъдят съответните суми. Що се отнася
обаче до претенцията за юк възнаграждение, то съдътна основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната
помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В
процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и
фактическата и правна сложност на
делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в
размер на 200,00лв. общо за заповедното и исковото производства.
Предвид гореизложеното съдът намира,
че ищецът е доказал разноски за държавни такси и юрисконсултско възнаграждение
в заповедното и исковото производство в общ размер на 442.27 лева, която и следва да му бъде присъдена.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД с
ЕИК/Булстат: *********, със седалище/ адрес на управление: гр.София,
бул.”България” № 49, бл.53Е, вх.В, представляван от Светослав Николаев Николов,
Ондрей Локевенц, Ярослав Ян Чечински и Ирина Харалампиева Георгиева –
Управители, чрез процесуалния си представител юрк. Р.И. срещу Д.М.К., с ЕГН: **********,
с постоянен и настоящ адрес: ***, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 2113,69 лв. /две хиляди сто и тринадесет
лева и 69 ст./ - представляващи
неизплатено парично задължение по договор за потребителски кредит № **********/19.10.2017
г., от които главница 823, 14 лева, договорно възнаграждение 345,30 лева и
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 302, 15
лева, видно със законна лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението
за издаване на Заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК по ч гр.д.№ 06024
по описа на съда за 2018 г по описа на ПРС- 28.08.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Д.М.К., с ЕГН: **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати на “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД с
ЕИК/Булстат: *********, със седалище/ адрес на управление: гр.София, бул.”България”
№ 49, бл.53Е, вх.В, сумата от 442.27 лева, представляваща направените по
заповедното и исково производства разноски
за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при условията на
неприсъствено такова, поради което на основание чл. 239 ал. 4 ГПК не подлежи на
обжалване.
СЛЕД влизане на решението в сила ч гр.д.№ 06024 на ПРС да бъде върнато на съответния състав на
ПРС, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето
дело.
ПРЕПИС от решението да бъде връчен на страните
по делото.
Вярно с оригинала:С.Г. РАЙОНЕН СЪДИЯ: