Р Е Ш Е Н И Е
№260712 08.03.2021 г. гр. Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XXI
граждански състав, в публично съдебно заседание на трети ноември две хиляди и
двадесета година, в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на
секретаря Малина Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 5961 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от С.Г.В.,
ЕГН ********** против Н.К.А., ЕГН **********, с която са предявени отрицателни
установителни искове по чл. 439 ГПК.
В
исковата молба се твърди, че в полза на ответницата против ищцата и трето лице
/солидарен длъжник/ били издадени следните изпълнителни листове: от 10.01.2011
г. по НОХД № 357/2010 г. на ПРС за сумата от 1000 лева – разноски за повереници
и от 27.06.2012 г. по гр.д. № 297/2011 г. на ПРС за: 2000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди – болки, страдание, стрес, унижение, страх, притеснение,
причинени на 16.10.2008 г. от противозаконно лишаване от свобода; 2000 лева -
обезщетение за неимуществени вреди – болки, страдание, стрес, унижение, страх,
притеснение, причинени на 16.10.2008 г. с цел принуда във връзка с разпореждане
с право на собственост върху НИ, ведно със законната лихва върху посочените
суми от 16.10.2008 г. до окончателното погасяване, както и общо 410 лева –
разноски /от които се претендира недължимост на половината – 205 лева/.
Твърди
да не дължи присъдените суми, поради изтекла петгодишна погасителна давност,
считано от издаване на ИЛ до 2016 г., респ. 2017 г. ИД въз основа на титулите
било образувано на 19.06.2019 г.
Моли
за установяване недължимостта на сумите по ИЛ. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е
подал отговор, с който оспорва исковете.
ИД било образувано на 19.06.2019 г. въз
основа на ИЛ от 08.05.2019 г. по гр.д. № 890/2017 г. на ВКС, като впоследствие
били присъединени и вземанията по процесните ИЛ. Целяло се единствено спиране
на изпълнението по ИД. Моли се за отхвърляне на исковете.
За съдебно заседание подава молба, в
която признава твърденията, че вземанията са погасени по давност.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на
чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На
основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като
безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: в полза
на ответника против ищцата и трето лице /солидарен длъжник/ били издадени сочените
изпълнителни листове /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 261610/06.10.2020 г. –
л.27-28/.
Тези
факти са доказани, вкл. след съпоставка с приетите писмени доказателства.
Установява се, че процесните ИЛ са
издадени въз основа на влезли в законна сила съдебни Решения по съответните
дела. Приложима е петгодишната погасителна давност – чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В
случая, от момента на издаването им - 10.01.2011 г. и 27.06.2012 г. до изтичане
на този срок, ответницата не доказва наличие на обстоятелства, довели до
спиране/прекъсването му. Видно от материалите по приложеното изп. дело № ……,
вземанията по ИЛ са присъединени към обр. дело едва на 08.01.2020 г. с молба на
взискателя /л.311/. До този момент обаче, давността е изтекла /съответно – през
2016 г. и 2017 г./, а изтекъл срок не може да се прекъсва. Образуването на
самото ИД през 2019 г. въз основа на друг титул и извършените изп. действия по него
до подаване на молбата за присъединяване на сумите по процесните ИЛ, са
ирелевантни.
За пълнота – ответницата изрично
признава твърдения факт на погасяване на вземанията по давност, което признание
се съобразява, съгл. чл. 175 ГПК и кореспондира със събраните доказателства –
материали по ИД.
Предвид изложеното, предявените искове
са основателни и следва да бъдат уважени.
По
отговорността за разноски:
С
оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца,
на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представен е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за плащане на: 226,40 лева – ДТ и 1200 лева – адв. възнаграждение, съгл. ДПЗС /по отношение
на което не е направено възражение за прекомерност до преклузивния за това срок
– приключване на устните състезания по делото/.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че С.Г.В., ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на Н.К.А.,
ЕГН **********, следните суми: 1000 лева
– разноски за повереници по изпълнителен лист, издаден на 10.01.2011 г. по НОХД
№ 357/2010 г. на ПРС; 2000 лева –
обезщетение за неимуществени вреди – болки, страдание, стрес, унижение, страх,
притеснение, причинени на 16.10.2008 г. от противозаконно лишаване от свобода; 2000 лева - обезщетение за
неимуществени вреди – болки, страдание, стрес, унижение, страх, притеснение,
причинени на 16.10.2008 г. с цел принуда във връзка с разпореждане с право на
собственост върху недвижим имот, ведно със законната лихва върху посочените
суми от 16.10.2008 г. до окончателното погасяване, както и половината от
присъдените разноски в размер на 205
лева по изпълнителен лист от 27.06.2012 г. по гр.д. № 297/2011 г. на ПРС.
ОСЪЖДА Н.К.А., ЕГН **********,
с адрес: *** да плати на С.Г.В., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от общо 1426,40 лева /хиляда четиристотин
двадесет и шест лева и четиридесет стотинки/ - разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
МП