МОТИВИ към Решение № 18 от 22.01.2020 г. по АНД № 1203/2019
г. на БОС
Производството се движи
по реда на чл. 83а и сл. от ЗАНН.
Образувано е по Предложение на прокурор от Районна
прокуратура – Несебър за налагане на
имуществена санкция по реда на чл. 83б ал.1, т.1 от ЗАНН на юридическото лице „**“
** – гр.**, в размер на равностойността на облагата, която би получило
юридическото лице, в резултат на извършеното от управителя му Н. Ф. М. с ЕГН **********
престъпление по чл. 172б ал.1 от НК.
В с.з. представителят на Окръжна прокуратура
гр.Бургас изразява становище за основателност на внесеното предложение.
Посочва, че по отношение на управителката на юридическото лице е постановена
влязла в сила присъда по НОХД № 737/2019 г. на РС – Несебър за извършено
престъпление по чл. 172б ал.1 от НК, поради което предлага на съда да наложи на
управляваното от осъдената юридическо лице имуществена санкция в размер на 16 440
лева, явяваща се равностойността на облагата, която това дружество би получило
в резултат на извършеното от М. престъпление.
Юридическото лице "**" ** гр. **, редовно
призовано, се представлява от упълномощен процесуален представител - адвокат
Станко Кралев от БАК, който изразява становище за неоснователност на
предложението. Твърди, че няма причинно-следствена връзка между престъплението
и облагата, доколкото липсвали доказателства, свързващи предметът на
престъплението с дружеството. Моли предложението на прокуратурата за налагане
на имуществена санкция да бъде отхвърлено изцяло като неоснователно и
недоказано.
Бургаският окръжен съд, след като прецени събраните
в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено следното от фактическа страна:
Търговско дружество "**" ** със седалище
и адрес на управление гр. **, ул. "**" № **, с ЕИК ***, е вписано в
търговския регистър през 2013 г. Негов управител и представител, от създаването
му и до днес, е Н. Ф. М. с ЕГН **********, която е и едноличен собственик на
капитала на дружеството. Към 17.06.2015 г. дружеството се занимавало с търговия
и продажба на дрехи, като стопанисвало търговско помещение – магазин, находящ
се в к. к. „**“, община **, на алеята до хотел „**“.
На 17.06.2015 г., по повод сигнал за извършване на
търговия със стоки, носещи търговски марки в нарушение на ЗМГО, служители на
група „ПИП“ към РУ – Несебър при ОД на МВР извършили проверка в търговският
обект, стопанисван от дружество „**“ **, където в този момент като продавач
работела управителката на дружеството Н. М.. При проверката били установени
дрехи и модни стоки, изложени за продажба, т.е. имали поставени етикети и цени
в български лева, които съдържали инициали на различни лицензирани и защитени
марки били. С протокол
за доброволно предаване, управителката на дружеството предала на полицейските
служители следните вещи: 85 броя тениски със знаци на регистрираната търговска
марка „ADIDAS“ (АДИДАС); 83 броя тениски със знаци на регистрираната търговска
марка „NIKE“ (НАЙК); 67 броя комплекти спортни анцузи със знаци на на
регистрираната търговска марка „ADIDAS“ (АДИДАС); 54 броя спортни горници със
знаци на на регистрираната търговска марка „ADIDAS“ (АДИДАС); 5 броя горнища
със знаци на на регистрираната търговска марка „NIKE“ (НАЙК); 101 броя тениски със знаци на регистрираната търговска марка „РUМА“ (ПУМА); 54 броя тениски със знаци на регистрираната търговска марка
"Polo Ralph Lauren" (Поло Ралф Лорън); 11 броя детски ризи със знаци на регистрираната търговска марка
"Polo Ralph Lauren" (Поло Ралф Лорън); 23 броя пуловери със знаци на регистрираната търговска марка
"Polo Ralph Lauren" (Поло Ралф Лорън); 25 броя ризи със знаци на регистрираната търговска марка
"Polo Ralph Lauren" (Поло Ралф Лорън); 25 броя чанти със знаци на регистрираната търговска марка „Louis
Vuitton" (Луи Вюитон); 23 броя портмонета със знаци на регистрираната търговска марка „Louis
Vuitton" (Луи Вюитон); 19 броя ризи със знаци на регистрираната търговска марка „Louis
Vuitton" (Луи Вюитон); 8 броя чанти със знаци на регистрираната търговска марка "CHANEL''
(ШАНЕЛ); 3 броя портмонета със знаци на регистрираната търговска марка "CHANEL"
(ШАНЕЛ); 9 бр. чанти със знаци
на регистрираната търговска марка „PRADA" (ПРАДА); 22 бр. тениски със знаци на регистрираната търговска марка „Tommy
Hilfiger" (Томи Хилфигер); 19 броя ризи със знаци на регистрираната търговска марка „Tommy
Hilfiger" (Томи Хилфигер); 6 броя блузи със знаци на регистрираната търговска марка „Tommy
Hilfiger" (Томи Хилфигер) и 26 броя пуловери със знаци на регистрираната търговска марка „Tommy
Hilfiger" (Томи Хилфигер).
Срещу управителката на дружеството било образувано досъдебно
производство, в рамките на което били назначена авторова експертиза и
оценителна експертиза. Според заключението на вещото лице по назначената
авторова експертиза, всички предадени от управителката на дружеството дрехи и
модни стоки носят знаци, сходни на посочените по-горе регистрирани марки, като
сходството се дължи на идентични и сходни основни и доминиращи словни и
фигуративни елементи, включени в съставите им. Видно от заключението по
назначената оценителна експертиза, общата стойност на инкриминираните вещи,
предадени доброволно от М., оценявани като имитации, възлиза на 16 440
лева.
Досъдебното производство против М. приключило с
внесен в Районен съд – Несебър обвинителен акт срещу нея за извършено
престъпление по чл. 172б ал.1 от НК. Образувано било НОХД № 737/2019 г. по
описа на този съд, което се развило по реда на глава ХХVІІ от НПК, при
условията на чл. 371 т.2 и сл. от НПК, и приключило с присъда от 12.11.2019 г.,
влязла в сила на 28.11.2019 г. С нея, РС – Несебър признал подсъдимата Н. М. за
виновна в извършването на престъпление по чл. 172б ал.1 от НК, а именно, че на
17.06.2015 г., в търговски обект, стопанисван от търговско дружество „**“ **,
управлявано от подсъдимата, без съгласието на притежателя на изключителното
право, съгласно чл. 13 ал.1 от ЗМГО, давано съгласно чл. 22 ал.1 от ЗМГО,
използвала в търговската си дейност чужди търговски марки, обекти на изключително
право, а именно „ADIDAS“, PUMA“, „NIKE“, "Polo
Ralph Lauren", „Louis Vuitton", „CHANEL", „PRADA" и „Tommy
Hilfiger", като предлагала за продажба без правно основание стоки с
изобразени знаци, сходни на стоките, за които регистрираните марки са получили
закрила, носещи графично и словесно изображение на посочените търговски марки.
Съгласно постановената присъда, общата пазарна стойност на инкриминираните
вещи, разглеждани като имитации, възлиза на 16 440 лева За извършеното
престъпление съдът наложил на подсъдимата Н. М. наказание „лишаване от свобода“
за срок от четири месеца, отложено за изпълнение на основание чл. 66 от НК за
изпитателен срок от три години, както и наказание „глоба“ в размер на 500 лева.
От мотивите към постановената присъда е видно, че
за изводите си относно съставомерността на извършеното от подсъдимата М.
деяние, съдът се е позовал на направеното от осъдената признание на фактите и
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, подкрепено от събраните в хода на
досъдебното производство писмени доказателства и доказателствени средства,
включително и от заключението по назначените в хода на досъдебното производство
експертизи. Съдът се е позовал на експертното заключение на авторовата
експертиза, съгласно която сходството се дължи на идентични и сходни основни и
доминиращи словесни и фигуративни елементи, включени в съставите им, както и на
сходно общо впечатление, създавано от общи похвати на представяне на знаците.
От мотивите към постановената присъда е видно, че за да изведе фактическият
извод относно общата стойност на инкриминираните вещи, предложени за продажба в
търговският обект, стопанисван от дружеството, управлявано от подсъдимата М., наказателният
съд се е позовал на заключението на оценителната експертиза, назначена в
досъдебното производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът
изведе следните правни изводи:
Предложението на Районна прокуратура – Несебър е
допустимо, доколкото е подадено от надлежна страна, по предвидения в закона ред
по чл. 83б ал. 1 т. 1 от ЗАНН и отговаря на изискванията на чл. 83б ал. 2 и 3 от ЗАНН.
Разгледано по същество, същото е основателно.
Налагането на имуществена санкция на юридическо
лице за извършено от физическо лице престъпление е възможно при условията и
реда на чл. 83а и сл. от ЗАНН, само при кумулативното наличие на няколко,
изрично посочени в закона предпоставки: санкцията се налага само на юридическо
лице; същото следва да се е обогатило или да е могло да се обогати в резултат
на извършено престъпление, попадащо в кръга от изчерпателно посочени в чл. 83а
ал.1 от ЗАНН състави от Особената част на НК; престъплението да е извършено от
някое от лицата, посочени в точки 1-4 на цитираната правна норма.
В конкретният случай, посоченото от прокуратурата търговско
дружество „**“ ** е еднолично дружество с ограничена отговорност и по
смисъла на чл. 113 вр. чл. 63 ал.3 от Търговски закон е юридическо лице,
следователно, същото е годен субект за носене на имуществена отговорност по чл.
83а от ЗАНН.
Към датата на осъществяване на престъпното деяние –
17.06.2015 г., осъдената Н. М. е била управителка и представител на търговското
дружество т.е. към момента на извършване на престъплението е била овластена да
взема решения от името на юридическото лице и е представлявала същото. Следователно,
Н. М. има качеството на лице по смисъла на чл. 83а ал. 1 т. т.1 и 2 от ЗАНН.
Извършеното от нея престъпление, за което е била призната за виновна и
санкционирана с посочената по-горе и влязла в сила присъда, а именно по чл.
172б ал.1 от НК, е сред посочените в чл. 83а ал.1 от ЗАНН състави от Особената
част на НК.
Въз основа на установеният от наказателния съд и
описан в мотивите на постановената присъда механизъм на извършване на
престъплението по чл. 172б ал.1 от НК, се налага изводът, че е налице и
последната предпоставка, посочена в чл. 83а ал.1 от ЗАНН – управляваното от Н.
М. дружество, е могло да се обогати следствие извършеното от управителката му
престъпление по чл. 172Б ал.1 от НК, доколкото инкриминираните вещи са били
излагани и предлагани за продажба от името на търговското дружество „**“ **, в
търговски обект, стопанисван от същото търговско дружество, което в този период
принципно се е занимавало с търговия на дрехи. В тази връзка, неоснователно е
възражението на защитата, че липсват доказателства, установяващи връзката между
предлагането и продажбата на инкриминираните вещи, и търговското дружество,
управлявано от осъдената. Предвид разпоредбата на чл. 413 ал.1 от НПК, настоящият
съд е длъжен да се съобрази с постановената присъда и мотивите към нея относно
всички обективни и субективни елементи, правещи инкриминираното деяние
съставомерно по конкретен състав от Особената част на НК, както и относно
неговия извършител. Видно от постановената присъда, подсъдимата Н. М. е била
призната за виновна и осъдена за престъпление, извършено в качеството й на
управител на търговско дружество „**“ **, а изпълнителното деяние, чрез което
същата е извършила престъплението, се изразява в използване на инкриминираните
вещи в търговската й дейност и е осъществено чрез излагането им на видно място
в търговско помещение и предлагането им за продажба чрез посочване на продажна
цена за всеки артикул поотделно. Тези обстоятелства са били признати от
осъдената при условията на чл. 371 т.2 от НПК и признати за безспорно
установени от решаващият наказателен съд. Що се отнася до факта, дали
търговското помещение е било стопанисвано от търговското дружество,
доказателства в тази насока са както изявленията на осъдената М. по време на
проведеното съкратено съдебно следствие, че признава всички факти и
обстоятелства, посочени в обвинителния акт, включително и твърдението на
прокуратурата, че търговският обект е стопанисван именно от това юридическо
лице, така и от показанията на разпитаните в досъдебното производство като
свидетели служители на полицията, които са установили лично този факт чрез
зрителни възприятия и разговори с осъдената М..
Престъплението по чл. 172б ал.1 от НК, извършено от
управителя на търговското дружество, е формално, на простото извършване и за
неговата съставомерност не е необходимо непременното настъпване на имуществени
вреди. В конкретният случай не са установени конкретни продажби на стоки –
имитации и съответно постъпили в касата на търговския обект пари от продажбата
на такива стоки. Ето защо, в контекста на разпоредбата на чл. 83а от ЗАНН, следва
да се приеме, че е налице евентуална облага от престъплението, извършено от М.,
а като размер на облагата следва да се приеме сумата, която управляваното от
нея дружество би получило при продажбата на всички инкриминирани вещи. Доколкото
настоящият съд е обвързан със задължителната сила на постановената присъда и
мотивите към нея, следва да се приеме за безспорно, че общата сума, с която
дружеството би могло да получи облага от продажбата на инкриминираните вещи,
съвпада с посочената в оценителната експертизи обща стойност на тези вещи като
реплики, каквито всъщност се явяват те.
Съгласно чл. 83а ал.1 от ЗАНН, имуществената
санкция следва да се определи в размерите, предвидени в тази разпоредба. Тъй
като евентуалната облага е имуществена, нормата предвижда налагане на санкция
до 1 000 000 лв., но не по-малко от равностойността на облагата. Предвид факта,
че дружеството е могло да получи неправомерна облага в конкретно определен
размер, съдът намира, че имуществената санкция следва да се определи в размер
на 16 440 (шестнадесет хиляди четиристотин и четиридесет) лева.
Предвид изложеното, съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: