Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. С., 28.11.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публичното съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при секретаря Д. Т., като разгледа т.д. № 3423 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 86 ЗЗД.
Ищецът К. АД твърди, че по силата на сключен с ответника С.О. договор за превоз от 03.11.2008 г. е следвало да получи възнаграждение за осъществената през месец април 2012 г. услуга в размера, обективиран във фактура № 2245/2012 г.. Плащането било извършено със забава. За периода на забавата, а именно 25.05.2012 г. – 30.04.2015 г., претендира лихва в размер на 542 360,43 лв. /изменение на иска в о.с.з. на 11.11.2016 г./. Претендира и разноски.
Ответникът С.О. оспорва иска при твърдението, че не е бил канен да плати; че плащанията е следвало да бъдат извършвани от трето лице; че вземането е погасено по давност. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Предявеният иск е за заплащане на обезщетение за забава върху дължимо възнаграждение по договор за превоз.
Като безспорно е отделено обстоятелството, че между страните е възникнало облигационно отношение по договор за превоз от 03.11.2008 г., по силата на което ищецът е осъществявал обществен превоз на пътници по градски автобусни линии, а ответникът е следвало да заплаща възнаграждение. Безспорно е също, че за осъществяваната през месец април 2012. транспортна услуга ответникът е следвало да заплати на ищеца възнаграждение съгласно фактура № 2245/02.05.2012 г. /изравняващо плащане/.
Падежът на това задължение е уговорен на определен ден – съгласно чл. 5, ал. 2 от договора изравнителното плащане следва да се извърши на 20-то число на месеца, следващ отчетния. В случая – до 20.05.2012 г. Щом е налице уговорен ден за плащане, покана не е необходима.
Безспорно е, че задължението по фактура № 2245/2015 е погасено на части – на датите и в размерите, посочени в представената от ищеца с молбата от 07.10.2016 г. справка /вж. определение от с.з. на 11.11.2016 г./. Съобразно начина на погасяване на цялото вземане по фактура № 2245/2015 г., отразен в счетоводството на ищеца, размерът на дължимата лихва за забава възлиза на исковата претенция след нейното намаляване, а именно 542 360,43 лв.
Възражението на ответника за липса на пасивна легитимация е неоснователно – длъжник по процесния договор е С.О.. Обстоятелството, че тя е възложила извършване на плащането на трето лице, не може да се противопостави на кредитора – ако третото лице не плати на падежа, забавата възниква в тежест на юридическия длъжник.
Възражението за погасяване на вземането по давност също е неоснователно. Искът, предявяването на който спира течението на давността, е предявен на 21.05.2015 г., поради което претенцията за лихва за период, по-малък от три години от тази дата /от 25.05.2012 г./ не е погасена по давност.
Ето защо искът следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода от делото ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 31814,28 лв., представляваща разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА С.О., гр. С., ул. *********, да заплати на К. АД, ЕИК ********, на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 542 360,43 лв., представляваща лихва за забава върху дължимото по договор за превоз от 03.11.2008 г. съгласно фактура № 2245/2012 възнаграждение за периода 25.05.2012 г. – 30.04.2015 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 31814,28 лв. разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: