Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна, 28.02.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР. ВАРНА, пети
състав в открито съдебно заседание, проведено
на осемнадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на прокурора Силвиян И.
и секретаря Нина Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Димитър Михов
административно дело № 3325/2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.1, ал.1 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба на С.И.М.,
ЕГН: ********** *** чрез адвокат Й.А. от Адвокатска колегия гр. Варна, с която
претендира Областна дирекция на МВР гр. Добрич да бъде осъдена да му заплати
сумата в размер на 360 /триста и
шестдесет/ лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, произтичащи
от установяването на незаконосъобразността на административен акт – наказателно
постановление № 18 – 0851-002636/25.01.2019г., издадено от Началника на Сектор
„Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР гр. Добрич, което е потвърдено с
Решение № 323/19.08.2019г. постановено по н.а.х.д. № 619/2019г. по описа на
Районен съд гр. Добрич, седемнадесети състав, отменено с Решение № 489/27.11.2019г.,
постановено по к.а.д. № 633/2019г. по описа на Административен съд гр. Добрич.
Ищецът посочва, че с оглед организиране защита на
правата си е сторил разноски в посочения размер, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение в производството по н.а.х.д. № 619/2019г. по описа на
Районен съд гр. Добрич. Претендира заплащане и на законната лихва, считано от
датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, както и
присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът с депозирано писмено
становище с.д. № 96/06.01.2020г. счита предявеният иск за неоснователен и
недоказан. Твърди се, че не е налице представено адвокатско пълномощно към
договора за правна защита и съдействие, поради което оспорва процесуалните
действия на адвокат А.. Посочва, че сумата определена като адвокатско
възнаграждение по НАХД № 619/2019г. по описа на Районен съд гр.Добрич е
завишена в сравнение с фактическата и правна сложност на делото и предвиденото
от АНО наказание глоба в размер на 500 лева. Формулирано е искане за отхвърляне
на предявения иск.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.Варна дава
заключение за основателност на предявения иск, с искане претенцията да бъде
уважена.
Административен съд гр. Варна, след
като прецени доводите на страните, след преценка поотделно и в тяхната
съвкупност на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
От приложеното по делото НАХД № 619/2019г. по описа на
Районен съд гр. Добрич е видно, че с наказателно постановление №18 –
0851-002636/25.01.2019г., издадено от Началника на Сектор „Пътна полиция“ към
Областна дирекция на МВР гр. Добрич, за извършено нарушение на чл.6, т.1 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.177, ал.3, т.2 от ЗДвП,
на М. е наложено административно наказание глоба в размер на 500 /петстотин/ лева.
Наказателното постановление е потвърдено с Решение № 323/19.08.2019г.
постановено по н.а.х.д. № 619/2019г. по описа на Районен съд гр. Добрич,
седемнадесети състав. Решението е обжалвано пред Административен съд гр.
Добрич, който с Решение № 489/27.11.2019г., постановено по к.а.д. № 633/2019г.
по описа на съда е отменил постановеното от Районен съд гр. Добрич решение и
потвърденото с него наказателно постановление.
Установява се, че в производството пред Районен съд
гр. Добрич ищецът е бил процесуално представляван от адвокат Й.А. от Адвокатска
колегия гр. Варна
по силата на пълномощно /л.41 по делото/
и договор за правна защита и съдействие /л.40 по делото на РС/. От приложения
по н.а.х.д. № 619/2019г. договор за правна защита и съдействие серия Б, №
********** е видно, че заплатената от ищеца сума за предоставена правна защита
и съдействие е в размер на 360.00 /триста и шестдесет/ лева, заплатена в брой
на 05.06.2019г.
Въз основа на установената фактическа обстановка,
съдът счита, че исковата молба е процесуално допустима. Разгледана по същество
исковата молба е основателна, като съображенията за това са следните:
Съгласно чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди, държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод на изпълнение
на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на
отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни
актове.
В настоящия случай Областна дирекция на МВР гр. Добрич
е легитимирана страна по предявения иск, според правилото на чл.7 от ЗОДОВ. По
делото безспорно е установено, че издаденото срещу ищеца наказателно
постановление е незаконосъобразен акт поради това, че е признат за такъв с
отмяната му от съда, както е безспорно, че издаването му е свързано с
изпълнение на административна дейност, а именно изпълнение на
административноконтролна функция на органите на МВР. Безспорно по делото е също
така, че в производството по оспорване на наказателното постановление пред
Районен съд гр. Добрич ищецът се е представлявал от адвокат.
Възникването на право на обезщетение в случая
предполага установяване на всички елементи от фактическия състав по чл.1, ал.1
от ЗОДОВ: отменен незаконосъобразен акт, действие или бездействие на държавен
орган или длъжностно лице при или по повод изпълнение на административна
дейност, да е налице претърпяна от ищеца вреда и да има причинна връзка между
отменения незаконосъобразен акт и настъпилата вреда. При липса на някой от
елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира
отговорността на държавата по посочения ред. Съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата
дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно
от длъжностно лице.
Независимо, че наказателното постановление не
представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК,
определящо за квалификацията на иска за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е
обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява
властнически акт и въпреки, че поражда наказателноправни последици, е правен
резултат от санкционираща административна дейност. С оглед мотивите на т.1 от
ТП № 2/19.05.2015г на ВАС и ОС на ГК и ТК на ВКС, издаването на наказателно
постановление е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения,
предоставени на органите в рамките на административната им правосубектност,
което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност.
В настоящия случай приложение следва да намери и Тълкувателно решение № 1 от
15.03.2017г., постановено по Тълкувателно дело № 2/2016г. на Общото събрание на
съдиите на първа и втора колегия на Върховния административен съд, според което
при предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни
наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в
производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и
непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този закон. Извършените разноски
за адвокатско възнаграждение за обжалване по съдебен ред представляват
претърпяна вреда от наказания субект, намираща се в пряка причинна връзка с
отменения незаконен акт на административния орган, поради това, че представляват
последица от незаконосъобразно наказателно постановление и защитата, наложила
се срещу него поради незаконосъобразната дейност на администрацията. Правото на
защита включва и адвокатска защита и е конституционно гарантирано право, което
не може да се ограничава по никакъв начин. След като е платено възнаграждение
на адвокат за процесуално представителство и защита по дело с предмет законосъобразността
на наказателното постановление и след неговата отмяна платеното възнаграждение
не е възстановено на страната извършила този разход, то налице е връзка между отмененото
наказателно постановление и вредата, представляваща платени разноски за водене
на делото за отмяната му. Изложените обстоятелства мотивират съдът да приеме,
че искът с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, предявен от М. се явява
доказан по основание и размер за посочената сума от 360.00 лева. В тази връзка
неоснователно се явява възражението на ответната страна за намаляване размера
на обезщетението именно поради това, че е налице реално заплащане на адвокатско
възнаграждение. Основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на законната
лихва върху сумата от 360.00 лева, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата. Съдът счита, че следва да се съобрази и
нормативната уредба относно присъждането на разноски във всички съдебни
производства, според която разноските се възстановяват на спечелилата делото
страна без лихва за забава.
Съгласно чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен
изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските за
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Предвид
представеният в настоящото производство договор за правна защита и съдействие
серия Б, № ********** от 10.02.2020г., ищецът е заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 360 /триста и шестдесет/ лева.
С оглед изхода на спора, както и на
основание чл.10, ал.2 от ЗОДОВ,
ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 370
/триста и седемдесет/ лева, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 360.00 лева и сума в размер на 10.00 лева – платена държавна такса.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл. 172, ал.2 от АПК, Административен съд – Варна, пети състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр.
Добрич да заплати на С.И.М., ЕГН: ********** *** сумата в размер на 360 /триста и шестдесет/ лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, произтичащи от установяването на
незаконосъобразността на административен акт – наказателно постановление № 18 –
0851-002636/25.01.2019г., издадено от Началника на Сектор „Пътна полиция“ към Областна
дирекция на МВР гр.Добрич, ведно със законната лихва върху сумата от 360.00
лева, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр.
Добрич да заплати на С.И.М., ЕГН: ********** *** сумата в размер на 370 /триста и седемдесет/ лева, съставляваща
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: