№ 3803
гр. Варна, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Нела Кръстева
при участието на секретаря Гергана Д. Найденова
като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело №
************* по описа за *** година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл. 439 ал.1 от ГПК.
Производството по делото е образувано по повод предявен от ищеца Ж. Г. Ж.,
ЕГН ********** срещу ответните страни малолетно дете Л. Ж. Г. ЕГН ********** ,
действащо чрез негова майка и законен представител К. Т. М. и непълнолетно дете Г. Ж.
Г. ЕГН **********, действащо лично и със съгласието на своята майка К. Т. М.,
отрицателни установителни искове с правно основание чл.439 ал.1 от ГПК за
признаване за установено в отношенията между страните, че ИЩЕЦЪТ НЕ ДЪЛЖИ
НА ОТВЕТНИТЕ СТРАНИ сумите, които са предмет на принудително изпълнение по
изпълнително дело № ***/*** г. по описа на ДСИ в СИС, при ВРС, образувано въз основа на
изпълнителен лист №54 от 02.04.2021г., издаден по гр. д. ***/*** г. по описа на Районен съд
Варна, а именно:
- сумата от 20 лева, представляваща част от присъдена издръжка за месец май
2022 г.,
- сумата от 50 лева, представляваща част от присъдена издръжка за месец
октомври 2022 г.,
- сумата от 430 лева, представляваща присъдена издръжка за месец ноември
2022 г.,
- сумата от 250 лева, представляваща част от присъдена издръжка за месец
декември 2022 г.,
1
- сумата от 250 лева, представляваща част от присъдена издръжка за месец
март *** г.,
- сумата от 430 лева, представляваща в цялост присъдена издръжка за месец
април *** г.,
- сумата от 150 лева, представляваща част от присъдена издръжка за месец май
*** г.,
- сумата от 150 лева, представляваща част от присъдена издръжка за месец юни
*** г.,
- сумата от 250 лева, представляваща част от присъдена издръжка за месец
юли *** г.,
- сумата от 250 лева, представляваща част от присъдена издръжка за месец
август *** г.,
- сумата от 250 лева, представляваща част от присъдена издръжка за месец
септември *** г.,
- сумата от 250 лева, представляваща част от присъдена издръжка за месец
октомври *** г.,
- сумата от 430 лева, представляваща присъдена издръжка за месец ноември
*** г.,
- начислена лихва в размер на 217,02 лева,
ПРЕДВИД първо на факта, настъпил след приключването на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, а именно: че
посочените суми за издръжка са били платени от ищеца, а по отношение на детето Г., и на
второ място предвид факта, че това дете в периода от м.08.2022г. до м.10.***г., общо 15
месеца, е живяло в дома на ищеца, като последния фактически е упражнявал
родителските права по отношение на детето Г., за които суми, въз основа на издаден
изпълнителен лист по гр. д. №***/***г. по описа на Районен съд Варна, е образувано
изпълнително дело № ***/*** г. по описа на ДСИ в СИС, при ВРС.
Моли се за присъждане на сторените съдебно - деловодни разноски в
настоящото производство.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения:
Твърди, че в посочения период месеците май, октомври, ноември и декември
2022 г. и за месеците от 01.03.*** г. до 30.10.*** г., включително, детето Г. Ж. Г. е живяло в
дома на ищеца и той реално е упражнявал родителските права по отношение на детето Г..
Сочи се от ищеца, че в периода от месец август 2022 г. до месец октомври ***
г., ищецът е полагал непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето Г.,
независимо, че с бракоразводното решение упражняването на родителските права не е било
предоставено на него. По този начин, той е изпълнил задължението си да дава издръжка в
2
полза на детето Г., което произтича от съдебното решение, поради което и правото на детето
Г. да получи такава издръжка в посочения период, е погасено. чрез предоставянето й именно
от ищеца, тъй като детето Г. в посочения период е живяло в дома на ищеца и последният е
упражнявал родителските права и е полагал грижи за това дете и е поел изцяло финансовата
му издръжка за задоволяване на всички негови нужди.
Ето защо, за този период ищецът НЕ ДЪЛЖИ издръжка за детето Г..
В този смисъл се цитира съдебна практика - Решение № 134/25.06.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 90 от 2011 r.IV г.о., в което по аналогичен случай е прието, че противното,
би означавало родителят, който е упражнявал родителските права и се е грижил за детето, да
престира два пъти по едно и също задължение.
С изложеното се обосновава правният интерес от предявената искова
претенция.
Ответните страни малолетно дете Л. Ж. Г., ЕГН **********, действащо
чрез негова майка и законен представител К. Т. М. и непълнолетно дете Г. Ж. Г., ЕГН
**********, действащо лично и със съгласието на своята майка К. Т. М., не са представили
отговори на исковата претенция, след надлежното връчване на книжата по чл.131 ГПК на
21.03.2025г., удостоверено чрез приложени съобщение на л.289 и л.290 от делото.
Майката на децата К. Т. Ж., ЕГН **********, е депозирала отговор на исковата
молба в срока по чл.131 от ГПК, като е изразила становище за неоснователност на исковата
претенция. Посочила е, че извършени плащания на парични суми и/или закупуване на вещи
за детето, не са били правени с оглед изпълнение на задължението за издръжка, и не
покриват дължими издръжки. Оспорила е наведените в исковата молба твърдения, че детето
Г. е живяло при баща си през периода от месец август 2022 г. до месец октомври *** г., като
същият се е грижил единствено за детето и е заплащал всички разходи свързани с
издръжката, поради което не дължал заплащане на издръжка. Посочила е, че Г. не е живял
при баща си през целия този период, тъй като трудовата ангажираност на бащата не е
позволявала на бащата да полага постоянни грижи, тъй като г-н Ж. е бил на кораб и това не
му е позволявало да полага грижи за детето. Посочила е, че това дали даващата страна е
живяла в общо домакинство, предоставяла е средства за обучение, дрехи или е закупувала
необходими вещи и храна на получаващата страна, са обстоятелства без правно значение -
това е изпълнявано по силата на задължението, предвидено в чл. 143, ал. 1 СК, но не
представлява изпълнение на задължението по чл. 143, ал. 2, вр. чл. 146, ал. 1 СК.
С оглед на изложеното от майката на децата, явяващи се ответни страни по
делото, е изразено становище за отхвърляне на исковата претенция.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед
разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По делото не се спори, а и се установява, че ищеца е баща на децата, явяващи
се ответни страни, едното, представлявано от своята майка, а другото действащо лично и със
3
съгласието на своята майка.
Прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване в отношенията
между страните по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК , е както следва:
1/ че е издаден изпълнителен лист по гр. д. №***/***г. по описа на Районен
съд Варна, в частта на присъдените в полза на децата издръжки, както следва:
-в полза детето Г. Ж. Г., ЕГН:********** чрез неговата майка и законен
представител К. Т. Ж., ЕГН: ********** с адрес гр.В., ж.к."В." **, вх.*, ет.*,ап.**, в размер
на 250 /двеста и петдесет/ лева , дължими считано от датата на постановяване на решението
-16.10.***г. до навършване на пълнолетие, с падеж първо число на текущия месец, ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска.
- в полза детето Л. Ж. Г., ЕГН: ********** чрез неговата майка и законен
представител К. Т. Ж., ЕГН: ********** с адрес гр.В., ж.к."В." **, вх.*, ет.*,ап.**, в размер
на 1 8 0 /сто и осемдесет/ лева, дължими считано от датата на постановяване на решението -
16.10.***г. до навършване на пълнолетие, с падеж първо число на текущия месец, ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска.
2/ че въз основа на посочения изп.лист е образувано изпълнително дело
№***/*** г. по описа на ДСИ в СИС, при ВРС.
От представеното по делото от ищеца съдебно Решение, постановено по гр.д.
***/*** г., по описа на ВРС, се установява, че със същото е прекратен бракът между ищецът
и майката на двете деца Г. и Л., и че упражняването на родителските права по отношение на
тях са предоставени за упражняване на майката К. Т. Ж..
За успешното провеждане на отрицателен установителен иск по реда на чл.
439 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже наличието на изпълняемо право , формирано въз
основа на влязъл в сила съдебен акт; факта на образувано от ответника изпълнително дело,
в качеството му на взискател срещу ищеца, в качеството му на длъжник по същото по
изпълнителното основание; наличието на факт, настъпил сред приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, т.е. на
нововъзникнал факт, обосноваващ несъществуване на изпълняемото право.
В тежест на ответната страна по делото е да установи при условията на пълно
и главно доказване всички евентуално наведени от същата положителни правоизключващи и
правопогасяващи възражения по иска, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици, в т.ч. и че е сезирала съдебния изпълнител за извършване на изпълнителни
действия по образуваното изпълнително дело.
Съгласно чл.439 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението,
основавайки се на факти, които са настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Систематичното място на
горецитираната разпоредба, както и граматическото й тълкуване несъмнено сочат, че право
на такъв иск (активна процесуална легитимация) има само правен субект, който има
качеството на „длъжник по изпълнението“ в рамките на едно висящо, т.е. неприключило
4
изпълнително производство, наличието на каквото е предпоставка за допустимост на
отрицателния установителен иск.
В случая предявения отрицателен установителен иск, в частта досежно на първо
място твърдяния факт на плащане на гореописаните суми за издръжка, e недопустим, поради
наличието на други способи за защита в хода на образуваното изпълнително дело
№***/***г. по описа на ДСИ при СИС на ВРС. Именно в хода на образуваното изп.дело
ищеца е извършил гореописаните плащания по дълга.
Ищецът в случая твърди, че е погасил частично задължението си, и поради това
той следва да се позове на чл. 433, ал. 1, т. 1. При предприемане на подобни действия,
длъжникът по изпълнителното дело ще следва да получи изрично постановление, за
частично прекратяване на делото за платената част или отказ. Т.е. за извършените частични
и/или цялостни плащания, ищецът може да се защити срещу издадения изпълнителен лист,
като представи пред ДСИ съответните документи, установяващи плащане по същия, и
поиска прекратяване на образуваното срещу него изпълнително производство. Ищецът не
се установява в изп.производство да се е възползвал до настоящия момент от тази законова
възможност, но в случай, че ищецът представи пред ДСИ доказателства, относно погасяване
на суми по процесния изпълнителен лист, и ДСИ откаже да прекрати образуваното при него
изпълнително дело, то за ищеца е налице правен интерес да оспори неговия отказ по реда на
чл.435, ал.2, т.6 от ГПК.
В горния смисъл, тъй като за ищеца няма правен интерес от водене на иск по
реда на чл.439 от ГПК, т.е. не е налице една от абсолютно необходимите предпоставки за
предявяване на иска, то производството по делото, поради неговата недопустимост, в
частта на твърдените плащания на сочените по месеци издръжки и на сочената лихва,
следва да бъде прекратено.
Досежно претенцията по чл.439 ГПК, по отношение на втория заявен факт,
настъпил след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, а именно: че в периода от м.08.2022г. до м.10.***г., общо 15
месеца, детето Г. е живяло в дома на ищеца, негов баща, като последния фактически е
упражнявал родителските права по отношение на детето Г., и поради това не дължи
сочените по-горе издръжки и лихви, съдът намира следното:
При изслушването на детето Г., в проведеното на 21.06.2024 г. открито съдебно
заседание, същото споделя, че през август 2022 г. е живял при баща си, от 01.03.*** г. до
30.10.*** г. включително отново е живял при него, както и месеците октомври, ноември и
декември 2022 г. е живял при баща си и той е полагал грижите за него.
Съдът счита, че недопустимо е да се позовава на така дадените сведения от
изслушването на детето на основание чл.15 от ЗЗДт, предвид че същото се явява ответник
по делото, поради което не може да съвместтява и различно от ответник качество, а именно
– качеството едновременно и на свидетел, и да свидетелства за релевантните по делото
факти.
5
Не се установава и от показания на св. И.С.С., воден от ищеца, че детето Г. е
живяло през целия посочен от ищеца период при него и той да е полагал в цялост грижите
по издръжката и отглеждането му, предвид че сам свидетеля посочи, че е гостувал на ищеца
само определени пъти в месеца. Т.е. този свидетел няма преки непосредствени и
продължителни и денонощни наблюдения, които да обхващат с пълна достоверност целия
визиран период, за който ищеца твърди ,че е гледал детето си Г., а св.С. сам сочи, че е
посещавал само инцидентно ищеца.
Същевременно показанията на св.И. С. са в противоречие с показанията на
свидетеля Д.Т.Я., който от своя страна сочи, че детето Г. е живяло в дома на майката.
При изложеното, съдът прави извод, че по делото не се събраха доказателства
от който да се установи по несъмнен начин, че Г. Ж. е живял при баща си през целия посочен
период, и че същият е полагал всички грижи, и е поемал разходите по издръжката му.
Напротив от събраните по делото доказателства се установява, че детето Г. е живяло с майка
си , като последната е поемала основните грижи за него, включително ежедневни нужди,
храна, облекло и обучение. В тази връзка са и представените по делото доказателства, че е
заплащана месечна такса за входа за Г., че майката е заплащала сумите за провежданото
лечение, че бащата е бил на кораб, и не е бил в състояние фактически да изпълнява изцяло и
самостоятелно родителските права, поради негово отсъствие от града. Предоставените от
ищеца вещи, като баща, не могат да се тълкуват като погасяване на съдебно присъдената
издръжка, тъй като това би противоречало на чл.143, ал. 2 от Семейния кодекс. Ищецът не
доказа настъпването на такъв нов факт – не се установи детето да е живяло трайно и изцяло
при него, нито че задължението за издръжка е било реално изпълнено. Дори родителят да е
осигурявал грижи и средства при временен престой на детето при него, това за него
представлява изпълнение на неговия морален дълг към детето, и не може да се счита за
погасяване на вмененото му със съдебно решение задъжение за издръжка, и това не погасява
съдебно присъдената издръжка, освен ако не е постигнато споразумение или съдебно
изменение на решението. Такова изменение не е налице, поради което задължението на
ищеца остава в сила.
Следователно не е налице пълно и трайно поемане на издръжката от страна на
ищеца, което би могло да погаси съдебно признатото вземане за издръжка.
Предвид изложеното, предявеният отрицателен установителен иск по чл.439
ГПК, основан на твърдение на ищеца за погасяване задълженията му за издръжка, поради
факта, че се е грижил изцяло и непосредствено във визираните по-горе периоди за детето Г.,
се явява изцяло неоснователен и недоказан. Не е установено настъпването на такива
обстоятелства, който да водят до погасяване на изпълняемото право на ответниците.
Поради това този иск, в посочената му част, основан на твърдение за отглеждане
на детето от неговия баща през сочените периоди, подлежи на отхвърляне.
По разноските:
Постановеният правен резултат, обуславя основателност на искането на
6
ответната страна за присъждане на направените от ищцовата страна съдебно-деловодни
разноски , като на основание чл. 78, ал. 1 и ал.4 от ГПК ищеца следва да бъде осъден да
заплати в полза на ответника сумата в размер на 1000,00 лв., представляваща заплатено
адв.възнаграждение от ответната страна.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо, поради липса на правен интерес,
производството по делото, образувано в частта му по повод предявени от ищеца Ж. Г. Ж.,
ЕГН ********** срещу ответните страни малолетно дете Л. Ж. Г. ЕГН **********,
действащо чрез негова майка и законен представител К. Т. М. и непълнолетно дете Г. Ж.
Г. ЕГН **********, действащо лично и със съгласието на своята майка К. Т. М.,
отрицателни установителни искове с правно основание чл.439 ал.1 от ГПК за
признаване за установено в отношенията между страните, че ИЩЕЦЪТ НЕ ДЪЛЖИ
НА ОТВЕТНИТЕ СТРАНИ сумите, които са предмет на принудително изпълнение по
изпълнително дело № ***/*** г. по описа на ДСИ в СИС, при ВРС, образувано въз основа на
изпълнителен лист №54 от 02.04.2021г., издаден по гр. д. ***/*** г. по описа на Районен съд
Варна, а именно:
- сумата от 20 лева, представляваща част от присъдена издръжка за месец май
2022 г.,
- сумата от 50 лева, представляваща част от присъдена издръжка за месец
октомври 2022 г.,
- сумата от 430 лева, представляваща присъдена издръжка за месец ноември
2022 г.,
- сумата от 250 лева, представляваща част от присъдена издръжка за месец
декември 2022 г.,
- сумата от 250 лева, представляваща част от присъдена издръжка за месец
март *** г.,
- сумата от 430 лева, представляваща в цялост присъдена издръжка за месец
април *** г.,
- сумата от 150 лева, представляваща част от присъдена издръжка за месец май
*** г.,
- сумата от 150 лева, представляваща част от присъдена издръжка за месец юни
*** г.,
- сумата от 250 лева, представляваща част от присъдена издръжка за месец
юли *** г.,
- сумата от 250 лева, представляваща част от присъдена издръжка за месец
7
август *** г.,
- сумата от 250 лева, представляваща част от присъдена издръжка за месец
септември *** г.,
- сумата от 250 лева, представляваща част от присъдена издръжка за месец
октомври *** г.,
- сумата от 430 лева, представляваща присъдена издръжка за месец ноември
*** г.,
- начислена лихва в размер на 217,02 лева,
ПРЕДВИД факта, настъпил след приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, а именно: че посочените
суми за издръжка са били платени от ищеца, за които суми, въз основа на издаден
изпълнителен лист по гр. д. №***/***г. по описа на Районен съд Варна, е образувано
изпълнително дело № ***/*** г. по описа на ДСИ в СИС, при ВРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца Ж. Г. Ж., ЕГН ********** срещу
ответните страни малолетно дете Л. Ж. Г. ЕГН **********, действащо чрез негова
майка и законен представител К. Т. М. и непълнолетно дете Г. Ж. Г. ЕГН **********,
действащо лично и със съгласието на своята майка К. Т. М., отрицателни установителни
искове с правно основание чл.439 ал.1 от ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че ИЩЕЦЪТ НЕ ДЪЛЖИ НА ОТВЕТНИТЕ СТРАНИ
сумите, които са предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № ***/*** г.
по описа на ДСИ в СИС, при ВРС, образувано въз основа на изпълнителен лист №54 от
02.04.2021г., издаден по гр. д. ***/*** г. по описа на Районен съд Варна, а именно:
- сумата от 20 лева, представляваща част от присъдена издръжка за месец май
2022 г.,
- сумата от 50 лева, представляваща част от присъдена издръжка за месец
октомври 2022 г.,
- сумата от 430 лева, представляваща присъдена издръжка за месец ноември
2022 г.,
- сумата от 250 лева, представляваща част от присъдена издръжка за месец
декември 2022 г.,
- сумата от 250 лева, представляваща част от присъдена издръжка за месец
март *** г.,
- сумата от 430 лева, представляваща в цялост присъдена издръжка за месец
април *** г.,
- сумата от 150 лева, представляваща част от присъдена издръжка за месец май
*** г.,
- сумата от 150 лева, представляваща част от присъдена издръжка за месец юни
*** г.,
8
- сумата от 250 лева, представляваща част от присъдена издръжка за месец
юли *** г.,
- сумата от 250 лева, представляваща част от присъдена издръжка за месец
август *** г.,
- сумата от 250 лева, представляваща част от присъдена издръжка за месец
септември *** г.,
- сумата от 250 лева, представляваща част от присъдена издръжка за месец
октомври *** г.,
- сумата от 430 лева, представляваща присъдена издръжка за месец ноември
*** г.,
- начислена лихва в размер на 217,02 лева,
ПРЕДВИД факта, настъпил след приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, а именно: че посочените
суми за издръжка по отношение на детето Г., са недължими, доколкото в периода от
м.08.2022г. до м.10.***г., общо 15 месеца, това дете е живяло в дома на ищеца, като
последния фактически е упражнявал родителските права по отношение на детето Г.,
за които суми, въз основа на издаден изпълнителен лист по гр. д. №***/***г. по описа на
Районен съд Варна, е образувано изпълнително дело № ***/*** г. по описа на ДСИ в СИС,
при ВРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал.4 от ГПК, Ж. Г. Ж., ЕГН
**********, с адрес: гр.В., жк.“В.“ **, ет.*, ап.***, ДА ЗАПЛАТИ на ответните
страни малолетно дете Л. Ж. Г. ЕГН **********, действащо чрез негова майка и законен
представител К. Т. М. и непълнолетно дете Г. Ж. Г. ЕГН **********, действащо лично и
със съгласието на своята майка К. Т. М., с адрес: гр.В., жк.“В.“ бл.**, вх.*, ет.*, сумата от
1000,00 лв., представляваща реализирани съдебно-деловодни разноски за заплатено
адв.възнаграждение от ответната страна.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВОС, в двуседмичен срок от
връчване на съобщението за обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235,
ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със
съобщението за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9