№ 57
гр. София, 04.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Петър Милев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20221100513712 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 11021/11.10.2022г. по гр.д. № 3461 по описа за 2022г. на
Софийски районен съд, 34-ти състав В. БГ”ЕООД /с предишно наименование
„4финанс”/, ЕИК ******* с адрес: гр. София, ул. ******* е осъдено да
заплати на Д. Е. П., ЕГН ********** със съдебен адрес: адв. В.Н., гр. София,
ул. ******* на основание на чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД сумата от 80,79лв.,
представляващи заплатена без основание такса за експресно разглеждане по
договор за кредит № **********/09.10.2017г.;, на основание на чл. 78, ал.1
от ГПК сумата от 299,95лв. представляващи съдебни разноски, В.
БГ”ЕООД /с предишно наименование „4финанс”/, ЕИК ******* е осъдено
да заплати на адв. И. Н. на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв. сумата от
257,10лв., като неоснователни са отхвърлени исковете за заплащане на
сумата от 13,48лв., представляващи платена без основание възнаградителна
лихва по договора за периода от 09.10.2017г. до 08.11.2017г., като Д. Е. П.,
ЕГН ********** е осъден да заплати на В. БГ”ЕООД /с предишно
наименование „4финанс”/, ЕИК ******* на основание на чл. 78, ал.3 от ГПК
съдебни разноски от 14,30лв.,
1
С Решение , наименовано Определение № 30384/10.11.2022г. по гр.д. №
3461/2022г. по описа на СРС, 34-ти състав на основание на чл. 250 от ГПК
е допълнено Решение № 11021/11.10.2022г. по гр.д. № 3461 по описа за
2022г. на Софийски районен съд, 34-ти състав като В. БГ”ЕООД /с предишно
наименование „4финанс”/, ЕИК ******* с адрес: гр. София, ул. ******* е
осъдено да заплати на Д. Е. П., ЕГН ********** законната лихва за забава
на плащането на сумата от 80,79лв. за периода от подаване на исковата
молба – 25.01.2022г. до окончателното й погасяване.
С Определение № 30384/10.11.2022г. по гр.д. № 3461/2022г. по описа на
СРС, 34-ти състав е изменено Решение № 11021/11.10.2022г в частта за
разноските, като е отменено решението в частта, с която Д. Е. П., ЕГН
********** е осъден да заплати на В. БГ”ЕООД /с предишно наименование
„4финанс”/, ЕИК ******* на основание на чл. 78, ал.3 от ГПК съдебни
разноски от 14,30лв.
Срещу така постановеното основно Решение от 11.10.2022г. е
депозирана въззивна жалба вх.№ 246337/14.11.2022г. по регистъра на СРС,
изпратена по пощата на 11.11.2022г. от ответника по исковете В. БГ”ЕООД /с
предишно наименование „4финанс”/, ЕИК ******* в частта, в която исковете
са уважени. Изложил е съображения, че решението е неправилно,
постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на
материалния закон. Посочило е, че неправилно било прието от СРС, че
клаузата , уговаряща дължимост на таксата за експресно разглеждане
противоречи на чл. 19, ал. 4 и чл. 10а от ЗПК, че е уговорена след подаване на
заявката за кредит, че не е било известен размера й. Договорът за кредит бил
сключен от разстояние през интернет-сайта на въззивника, при подаване на
заявката последователно се отваряли прозорци, един от тях бил стандартния
европейски формуляр, съдържащ всички условия на договора, едва след
прочитането им се активирал бутон „подпиши”, като подписването доказвало,
че потребителят е запознат с условията. Услугата приоритетно разглеждане
на искането не била задължителна, след запознаване с условията за същата,
както и с размер на възнаградителна лихва потребителят можел да прекъсне
процедурата по кандидатстване , но той не го е направил. Съгласно ОУ в 14
дневен срок от сключването на договора потребителят можел да се откаже от
него, но това не било направено, напротив сумата била усвоена от него.
Ищецът бил дългогодишен редовен клиент на въззивника, след процесния
2
договор за кредит изтеглил още 14 кредита, което доказвало, че е запознат с
условията. Разпоредбата на чл. 10а, ал.1 от ЗПК позволявала да се уговорят
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и за тях да се уговарят
такси и комисионни. Такъв бил и характерът на услугата „експресно
разглеждане”. Тази такса не била свързана с усвояването или с управлението
на кредита. Тази такса била съгласувана с КЗП. Управлението на кредита
били действия различни от тези по предоставянето на кредита, усвояването на
кредита било действия след сключването на договора, като усвояването било
действията по получаването на сумата по кредита от кредитополучателя.
Таксата за експресно разглеждане имала отношение само за срока, в който
кредитодателят следва да заяви дали ще предостави кредита, в случая ищецът
получил насрещна престация за платената от него такса от 80,79лв. ЗПК не
предвиждал ограничения на компонентите, формиращи ГПР, единственото
такова бил размер на ГПР от 50%. Ако единствен разход по кредита
формиращ ГПР била възнаградителната лихва, нямало пречка същата да е
50% годишно. Претендирал е разноски.
Въззиваемият – ищец Д. Е. П., ЕГН ********** в предоставения му срок
е оспорил жалбата. Посочил е, че решението в обжалваната част било
правилно. Непосочването на основните данни за формиране на ГПР било
равнозначно на непосочване на ГПР в договора, като това било ситуация, в
която потребителят не бил запознат с условията по бъдещото изпълнение на
задълженията. В случая било установено, че бил върнал главницата от 400лв.,
платил таксата за експресно обслужване от 80,79лв. и възнаградителна лихва
от 13,48лв. , установило се от заключението по счетоводната експертиза, че
ГПР при включване на таксата в него е 286,74%, много над допустимия
размер от 50%. Таксата била свързана с усвояването и управлението на
кредита и правилно районният съд приел, че клаузата за същата е нищожна.
Тази клауза била неравноправна, уговорена във вреда на потребителя, не
отговаряла на изискванията за добросъвестност и равновесие в правата на
страните. Претендирал е разноски, процесуалният му представител е
претендирал възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗАДВ. Оспорил е претенцията
на въззивника за разноски, като е посочил, че при спор по чл. 55, ал.1 от ЗЗД
по който страна е потребител и финансова институция отговорността за
разноски не се разпределя по реда на чл. 78, ал.3 от ГПК, претендираното в
случая от въззивника като разноски за процесуален представител било и
3
прекомерно.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
13083/25.01.2022г. на Д. Е. П., ЕГН ********** срещу В. БГ”ЕООД /с
предишно наименование „4финанс”/, ЕИК ******* с която е поискал от съда
да осъди ответника да му заплати на основание на чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД
сумата от 80,79лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
– 25.01.2022г. , до изплащането й, представляващи заплатена без основание
такса за експресно разглеждане по договор за кредит №
**********/09.10.2017г; сумата от 13,48лв., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 25.01.2022г. , до изплащането й ,
представляващи платена без основание възнаградителна лихва по договора за
периода от 09.10.2017г. до 08.11.2017г. Навело е твърдения, че на 09.10.2017г.
сключил договор за кредит с ответника за сумата от 400лв. при годишен
лихвен процент от 41% и ГПР от 49,70%, платил такса от 80,79лв. за
експресно разглеждане на искането на кредит, изпълнил задълженията по
този договор, като върнал главницата и платил и възнаградителна лихва ,
таксата за експресно разглеждане, общо платил сумата от 494,27лв.
Сключеният договор бил нищожен защото противоречал на императивни
норми на закона – не била спазена предвидената форма, не му била
предоставена необходимата преддоговорна информация, разменените
електронни съобщения не били подписани; шрифт бил по –малък от „12”,
клаузите на договора били неясни и разбираеми, не сочел общият размер на
кредита; общият размер на дължимата сума и ГПР. Следвало да се посочат
компоненти, формиращи ГПР и как се формира ГПР, а не само размер на
ГПР, посочен бил само ГЛП, но не и останалите компоненти, които формират
ГПР. Този ГПР бил погрешно посочен, реално размер бил 282,81%. Таксата за
експресно обслужване не била дължима, защото клаузата, която я уговаряла
била нищожна поради противоречие с д 10а, ал.2 от ЗПК, била
неравноправна, не отговаряла на изискванията за добросъвестност. Тази такса
следвало да се включи в ГПР и така размер на същия щял да бъде 282,81%,
тоест много над допустимия размер от 50%. Нищожна била и клаузата за
възнаградителна лихва, като противоречаща на добрите нрави и това водело
до нищожност на целия договор. Договорът не съдържал погасителен план,
4
което било допълнително основание да се приеме същия за недействителен,
не се сочел лихвения процент на ден, правото на отказ от договора.
Договорът бил унищожаем поради крайна нужда и явно неизгодни условия.
Претендирал е разноски, процесуалният му представител е претендирал
възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.
Ответникът В. БГ”ЕООД /с предишно наименование „4финанс”/, ЕИК
******* е оспорил исковете. Посочил е, че сключеният договор бил валиден,
всяка една от клаузите по договора били валидно, изпълнил задължението си
да уведоми потребителя преди сключването на договора за всички условия по
същия. Процедурата по кандидатстване за предоставяне на кредит по
интернет-сайта не допускала преминаване от стъпка към стъпка без
потребителят да прочете всеки един ред от текста Не били представени
документи за плащане на процесните сум Ищецът имал общо 16 договора за
кредит по договори сключени с ответника, процесният договор бил втори по
ред, това доказвало че ищецът е доволен от предоставяните му услуги,
запознат бил със същите. ГПР бил в рамките на допустимото от закона,
определен бил по правилата на ЗПК. ГПР включвал само договорната лихва,
тя била 41%, но при приравняването и на годишна база се получавал ГПР от
49,7%. Таксата за експресно обслужване не била за усвояването или
управлението на кредита, нямало пречка да се уговори такава, ищецът
получил насрещна престация, като искането му било разгледано незабавно.
Тази такса не била задължителна, услугата била предоставена по искане на
потребителя с условия за което бил предварително запознат Размер на
договорната лихва съответствал на типичните функции на същата, не
нарушавал закона и добрите нрави, размер бил съобразен с начина по който
набирал средства за осъществяване на дейността си. Претендирал е разноски.
Приет е документ озаглавен договор за потребителски кредит от
разстояние № **********/09.10.2017. без положен саморъчно подпис за за
страните, сключен по реда на Закона за предоставяне на кредитни услуги от
разстояние, съгласно който ищецът се е задължил да предоставени на
ответника кредит от 400лв. чрез плащане в „Изи пей”АД, която сума следва
да се върне за срок от 30 дни до 08.11.2017г. като и да плати
възнаградителна лихва от 41% годишно, ГПР от 49,7%, дължи се и такса за
експресно обслужване в размер на 80,79лв., като общата сума която следва да
5
се плати е 494,27лв.Съгласно общите условия таксата за експресно
обслужване не е задължителна, тя е за упоискана от потребителя, като
гарантира експресна обработка на кандидатурата за отпускане на кредита В
раздела по т.1 е подробно описаната процедурата по кандидатстване за
кредит, като е описана всяка стъпка за същото на интернет-сайта на
ответника, със стандартния европейски формуляр за предварителна договорна
информация и общите условия. Съгласно чл. 2 от договора срокът за отговор
на искането за получаването на кредит е 7 календарни дни, но при искане за
експресно разглеждане – до 15 минути, като тази такса се дължи само ако
искането за кредит бъде одобрено – чл. 2.5. Съгласно чл. 3 от договора той се
счита за сключен от потвърждаването му по електронна поща от кредитора и
извършване на паричния превод от кредитора след като потребителят го е
приел на началната страница или подпише същия на хартиен носител-така
след като потребител натисне бутон „подпиши” кредитодателят му изпраща
потвърждение под формата на имейл на посочения в профила на потребителя
електронен адрес, като съобщенията по електронната поща потвърждаващи
приемането на договора имат сила на подписи в съответствие с чл. 13, ал. 4 от
ЗЕДЕП. Посочено е в чл. 4 , че ГПР включва преки и косвени разподи по
кредита, вкл. и възнаградителна лихва, не включва разходите по
допълнителните незадължителни услуги. Съгласно чл. 5 от договора
потребителят може да се откаже от договора в 14 дневен срок от сключването
му
Приет е обучителен материал за сайта на ответника, показваща стъпка по
стъпка кандидатстването за кредит.
Приети са неоспорена от страните разписка от 09.10.2017г., раписка
06.11.2017г., от 09.11.2017г., съгласно които на 09.10.2017г. ищецът е
получил 400лв., като ищецът е платил на ответника 120лв. на 06.11.2017г. и
374,27лв. на 09.11.2017г.
С прието по делото неоспорено от страните заключение по съдебно-
счетоводната експертиза вещото лице по след запознаване с документи по
делото и справки при ответника е посочило, че по записванията на ответника
ищецът му е платил 494,27лв., от които 400лв. са отнесени за главница,
13,48лв. за договорна лихва и 80,79лв. са отнесени да такса за експресно
обслужване, плащанията са направени на две вноски – 120лв. на 06.11.2017г.
6
и 374,27лв. на 09.11.2017г. Посочило е, че ека осе приеме, че разходите по
кредита включват таксата за експресно разглеждане, то тогава ГПР би бил
286,74%
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част :
Предявените искове са с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 и чл. 86 от
ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 9 и сл. от Закона за потребитеския
кредит (ЗПК) „договорът за потребителски кредит” е писмен договор с
конкретни реквизити, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане. Страни по договора за потребителски кредит са
„потребителят” и „кредиторът”, като „потребител” е всяко физическо лице,
което е страна по договор за потребителски кредит и не действа в рамките на
своята професионална или търговска дейност, а „кредитор” е всяко физическо
или юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в рамките на
своята професионална или търговска дейност.
Формата за действителност на договора за потребителски кредит
съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК е писмена , като се счита за спацена ако
документът е на хартиен или друг траен носител, като по ясен и разбираем
начин сочи клаузите, в два екземпляра - по един за всяка от страните по
договора. Съгласно §1, т. 10 от ДР на ЗПК "траен носител" е всеки носител,
даващ възможност на потребителя да съхранява, адресирана до него
информация по начин, който позволява лесното й използване за период от
време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и
който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената
7
информация/.
ЗПК допуска сключването на договор за потребителски кредит от
разстояние – по правилата на Закона за предоставяне на финансови услуги
от разстояние (ЗПФУР)- арг по чл. 5, ал. 9, ал. 13 от ЗПК. Договорът за
потребителски кредит отговаря на определението за финансова услуга по § 1,
т. 1 от ДР на ЗПФУР . Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР "средство за
комуникация от разстояние" е всяко средство, което може да се използва за
предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно
физическо присъствие на доставчика и на потребителя. При сключване на
потребителски договор за кредит от рзстояние доставчикът на услугата
следва да предостави на потребителя стандартния европейски формуляр
съгласно приложение 2 на чл. 5 от ЗПК.
Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР задължава доставчика да доказва,
че е изпълнил задълженията си предоставяне на информация на потребителя;
че е спазил срокове по чл. 12 и че е получил съгласието на потребителя за
сключването на договора . За доказване на електронни изявления , каквито са
твърденията на ищеца по делото се прилага Законът за електронния
документ и електронния подпис (ЗЕДЕП), като изявленията, направени чрез
електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат
съгласно чл. 18, ал. 3 от ЗПФУР доказателствена сила за установяване на
обстоятелствата, съдържащи се в тях .
Електронното изявление съгласно чл. 2 и чл. 3 от ЗЕДЕП е предоставено
в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна
информация, а електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или
друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен
документ . Електронното изявление се счита за подписано при условията на
чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕП , съгласно който за електронен подпис се счита всяка
електронна информация, добавена или логически свързана с електронното
изявление за установяване на неговото авторство. Законът придава значение
на подписан документ само на този електронен документ, към който е
добавен квалифициран електронен подпис , но и допуска страните да се
съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен
подпис стойността на саморъчен - чл. 13, ал. 3 и ал. 4 ЗЕДЕП. При
установяване на тези предпоставки, следва да се обоснове извод, че е
8
създаден и подписан електпронен документ. Възпроизвеждането на
електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките
му. Съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК, той се представя по делото именно
върху такъв носител, като препис, заверен от страната. Ако другата страна не
поиска представянето на документа и на електронен носител, преписът е
годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото
съдържание (В този смисъл Решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д.
№ 868/2012 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК).
В конкретния случай решението на СРС в частта, с която е отхвърлил
иска за връщане на платена сума като възнаградителна лихва поради липса на
основание за плащане на същото е влязло в сила. Така със сила на пресъдено
нещо между страните е разрешен спора за сключване на процесния договор,
за валидността на клаузата на договорната лихва, както и за предоставянето
на сумата от 400лв. от ответника на ищеца на основание на договора. Този
спор не може да бъде пререшен от въззивния съд и съдът приема
горепосочените обстоятелства са установени по делото.
Спорен по делото е въпросът за валидността на клаузата уговаряща такса
за експресно разглеждане на искането за кредит.
Съгласно разпоредбата на чл. 10а от ЗПотр.Кр. кредиторът може да
събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с
договора за потребителски кредит, но не може да събира такива, които са
свързани с усвояването или управлението на кредита, както не може и да се
събира повече от веднъж такса за едно и също действие. С тези разпоредби
законодателят е допуснал събирането на такси, които да покрият
административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни
услуги, които са свързани с договора за потребителски кредит, но са
различни от основната услуга по усвояване и управление на кредита.
Допълнителни са тези услуги, които са извън основната престация на
заемодателя , тоест различни от предоставяне на кредита и неговото
администриране. Законадателят не е посочил съдържанието на действията по
усвояване и по управление на кредита по чл. 10а от ЗПотрКр. Тази действия
съдът приема, че включват типичните и присъщи такива за дейността по
предоставяне на кредита, отделно и тези по управлението му. Да се приеме
становището на въззивника, че усвояването на кредита по смисъла на чл. 10а
9
от ЗПК са само действия по получаване на сумата от потребителя съдът
приема, че е ограничително тълкуване на нормата, несъответстващо на
целите на законодателя. Този извод следва при съобразяване на характера на
разпоредбата на чл. 10а от ЗпотрКр и интересите, за охрана на които е
въведена. Тази разпоредба ограничава възможността на икономически по-
силната страна да възлага в тежест на потребителя такси за действия, които
кредитодателят е длъжен да извърши преди и по време на сключването и
съществуването на договора за кредит. Действията по усвояване на кредита са
свързани с получаване на сумата от кредитодателя, но и с действията на
кредитодателя по предоставянето й, както и с неговите задълженията преди и
при сключване на договора – за преценка на кредитоспособността, за
предоставяне на задължителната предварителна информация. В случая
уговорената такса за експресно разглеждане на заявката за кредит
представлява такса, свързана с предоставянето на кредита, тоест с
усвояването му, поради което спрямо нея се прилага установената в чл. 10а,
ал. 2 забрана. Тази такса съгласно чл. 2 от ОУ на общите условия се дължи
само при одобряване на кредита и зависи от размера на заетата сума и
периода на договора. Доказателствата по делото не позволяват да се
обоснове извод, че при разглеждане на документите за отпускане на кредит в
случая кредиторът прави допълнителни и неприсъщи разходи, за които да
събира отделна такса. Фактът, че искането за отпускане на кредит ще се
разгледа бързо не представлява допълнителна услуга, която следва да се
заплаща от потребителя отделно. Ако тази услуга оскъпява продукта, то
разходите следва да се компенсират с увеличаване на цената на му, а не с
начисляване на такси по чл. 10а ЗПК /които урежда такси за други услуги/. С
оглед гореизложеното съдът приема, че съглашението по договора за
заплащане на такса за експресно обслужване е нищожна поради противоречие
с разпоредбата на чл. 10а , ал.2 от ЗПотрКр.
Правилно е прието от районния съд , че по делото не е установено размер
на тази такса да е бил предварително известен на потребителя, както и че
размер на същата не е еквивалентен на предоставяната услуга и към мотивите
на СРС в тази част съдът препраща по реда на чл. 272 от ГПК.
Правилно е прието от СРС и че в случая таксата за експресно
разглеждане е разход, който следва да се включи в ГПР. Съгласно
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПотрКр в редакцията приложима към
10
сключване на процесния договор за кредит годишният процент на разходите
по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал.2 от ЗПотрКр
годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула
съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи
положения и допълнителни допускания. Съобразно правилото на чл. 19, ал. 4
от ЗПотрКр годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или
във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България /основен лихвен процент плюс 10 %/, тоест не могат да надхвърлят
50 %, а клаузи в договор, надвишаващи определените по, ал. 4, са нищожни -
чл. 19, ал. 5 ЗПотрКр. С разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПотрКр е
дадена дефиниция на понятието "общ разход по кредита за потребителя" -
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора
и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва
нотариални такси.
В случая по делото се установи, че получаването на кредита при
предлаганите условия включва заплащането на такса за експресно
разглеждане. При така установеното и по съображения изложени по-горе
съдът приема, че тази такса съставлява разход, който е следвало да бъде
включен в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на
ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПотрКр.
С оглед гореизложеното и поради съвпадане на изводите на районния
съд, то решението на СРС в обжалваната част следва да бъде потвърдено.
11
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото разноските следва да се поставят в тежест на
въззивника при съобразяване на обстоятелството, че въззиваемият е
представляван безплатно от адвокат на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.
Така адв. Н. за производство пред СГС следва да се присъди възнаграждение
на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв. в размер на 400лв. За извода на съда за
дължимост на същото съдът съобрази решението на СРС и определението на
СРС по чл. 248 от ГПК, което не е оспорено пред въззивния съд в частта,
приемаща дължимост на възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗАдв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 11021/11.10.2022г. по гр.д. № 3461 по
описа за 2022г. на Софийски районен съд, 34-ти състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА В. БГ”ЕООД, ЕИК ******* с адрес: гр. София, ул. *******
да заплати на адвокат И. П. Н., ЕГН ********** на основание на чл. 78,
ал. 1 вр. с чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата сумата от 400лв.
/четиристотин лева/ представляващи възнаграждение за процесуално
представителство на въззиваемия Д. Е. П. в производство пред СГС.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12