МОТИВИ: *** районна прокуратура е повдигнала обвинение против И.Б.М. ***,
за това, че на 08.08.2018 година, в ***, в съучастие
като съизвършител с М.И.М. и Р.Т.Б. *** непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото – престъпление по чл. 325 ал. І във вр. с
чл. 20 ал. ІІ във вр. с чл. І от НК.
Против И.Б.М. е внесено и обвинение за това, че
на 08.08.2018 година, в *** отнел чужди движими вещи
- сумата от 800 евро с левова равностойност 1 564,68 лева от владението на А.М.М. ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила – престъпление по
чл. 198 ал. І от НК.
Повдигнато е обвинение и на М.И.М. *** това, че
на 08.08.2018 година, в ***, в съучастие като съизвършител с И.Б.М. и Р.Т.Б. *** непристойни действия,
грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото –
престъпление по чл. 325 ал. І във вр. с чл. 20 ал. ІІ
във вр. с чл. І от НК.
Внесеното обвинение е и против Р.Т.Б. ***, *** за
това, че на 08.08.2018 година, в ***, в съучастие
като съизвършител с И.Б.М. и М.И.М. *** непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото – престъпление по чл. 325 ал. І във вр. с
чл. 20 ал. ІІ във вр. с чл. І от НК.
Представителят на РП - Плевен
подържа изцяло така повдигнатото против тримата подсъдими обвинение за
извършено в съучастие престъпление по чл. 325 ал. 1 НК. Намира същото за
доказано по безспорен и несъмнен начин въз основа на всички събрани по делото
доказателства. Пледира за постановяване на осъдителна присъда като моли съда
спрямо подсъдимия М.М. да приложи института на чл. 78
А НК; по отношение на подсъдимите Р.Б. и И.М. да определи и наложи наказание
пробация при условията на чл. 55 НК.
Представителят на обвинението
счита за безспорно доказано и второто повдигнато на подсъдимия И.М. обвинение
за извършено престъпление по чл. 198 ал. 1 НК. Предлага на съда да постанови
осъдителна присъда като определи и наложи на М. наказание при отчитане
конкретната висока степен на обществена опасност на деянието, както и че щетите
от престъплението така и не са възстановени и да наложи наказание лишаване от
свобода за срок от 1 година, което да се търпи в затвор. Предлага да се приложи
института на чл. 23 НК и спрямо подсъдимия И.М. да бъде определено и наложено
едно общо наказание, а именно 1 година лишаване от свобода, което да търпи
ефективно.
Подсъдимият И.М. не се признава
за виновен. Дава обяснения по така повдигнатото му обвинение. Твърди, че на
посочената в обвинителният акт дата пътувал случайно в един автобус от ***
заедно с А.М. и неговият син.Твърди, че през цялото време с жестове и думи бил
заплашван от употребилия алкохол А., че ще го заколи, което продължило и след
като слезли на спирката в ***. Подсъдимият твърди, че бил нападнат от А. и неговият син, което го изплашило и
провокирало да отвърне на нанесен му удар с тротоарна плочка в областта на
коляното. Отрича да е взимал каквото и да е от пострадалия А., още повече
парична сума, за която е обвинен. Моли съда да бъде оправдан. Представлява се
от ***Н.Я., ***.
Подсъдимите М.М.
и Р.Б. дават обяснения по така повдигнатото им обвинение. И двамата посочват,
че на посочената в обвинителният акт дата били заедно в дома на Р.Б. *** когато
чули глъчка, идваща откъм центъра на селото. Това ги провокирало да излязат от
къщата и да отидат там. На място видели подсъдимия И.М. – баща на Р. и чичо на М..
Последният бил видимо разстроен и зачервен, в непосредствена близост на
тротоара седял А. – също техен роднина във видимо нетрезво състояние. И.М.
обяснил, че всичко е наред и не искал да се разправя повече и да има проблеми с
А.. Тримата се прибрали вкъщи. Подсъдимите М.М. и Р.Б.
молят да бъдат признати за невинни. Представляват се ***Н.Я., ***.
***на подсъдимите – ***Н.Я., *** пледира за постановяване
на оправдателна присъда. Счита, че така повдигнатото
против подзащитните му обвинения за
извършени в съучастие престъпления по чл. 325 ал. 1 НК и такова по чл. 198 ал. 1 НК от страна на И.М.
не са доказани както от обективна, така и от субективна страна. Във връзка с възникналият конфликт между
подсъдимият И.М. и пострадалия А.М. и
несъмнено нанесеният от страна на подзащитният му удар на последния счита, че е
налице института на чл. 12 НК, който моли съда да приеме при постановяване на
присъдата си. ***на подсъдимите намира,
че събраните до момента и гласни и писмени доказателства не установяват
авторството на тримата подсъдими в извършване на престъплението, за което са
обвинени. По отношение на обвинението за извършено престъпление по чл. 198 ал.
1 НК взема становище, че не е налице дори
предположение за това предвид категоричните показания на свидетели, необвързани
с изхода на какъвто и да е начин, които установяват, че към 08.08.2018 година А.М. е притежавал въобще съобщаваната от
него сума от 800 евро. ***на подсъдимите моли съда да постанови присъда, с
която да признае подзащитните му за невинни.
СЪДЪТ,
като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
съвкупност, взе предвид становището на страните, приема за установено следното:
Подсъдимият И.Б.М. е роден на *** ***, ***, българин,
български гражданин, с основно образование, женен, работи, осъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият
М.И.М. е роден на *** ***, ***, българин, български гражданин, със средно
образование, неженен, работи, неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият
Р.Т.Б. е роден на *** ***, ***, българин, български гражданин, с основно
образование, неженен, работи в чужбина, осъждан, ЕГН **********.
Подсъдимите
И.М. и М.М. са баща и син. Двамата живеят в едно
домакинство ***. Подсъдимият Р. Б. е
племенник на И.М. и братовчед на М.М..
Свидетелят
А. ***М. *** е син на сестра на И.М., т. е негов племенник. От много години
помежду им били установени влошени взаимоотношения, произтичащи от факта,че
след смъртта на първородния син на И.М., А.М. заживял на съпружески начала с
неговата съпруга. Подсъдимият И.М. не одобрявал тази връзка, тъй като А.М. не
се ползвал с добро име в селото. Занимавал се с криминални деяния – кражби и
други, поради която причина често
пребивавал в местата за лишаване от свобода.
Връзката
между А.М. и снахата на И.М. не продължила дълго. Известно време след раздялата
им, снахата на И.М. живяла под неговия покрив, по – късно обаче напуснала *** и
оставила и четирите си деца на грижите и издръжката на техния дядо – И.М.. Последният
и семейството му избягвали каквито и да е контакти с А.М. и близките му,
въпреки роднинската връзка помежду им. И.М.
страдал от хронична обструктивна белодробна болест,
подържал високо кръвно и щадял здравето си. Полагал труд като охрана в
Кметството ***.
В края на месец юни и началото на месец юли
през 2018 година, свидетелят А.М., синът му М.М. и
негови познати, сред които и свидетелят М.М.,
заминали заедно да работят във ***.
Имали уговорка да берат лук, но след като отишли на място останали излъгани. Не
могли да реализират каквито и да е доходи. Когато тръгнали да се прибират
обратно в *** и А.М., и М.М. и останалите пътували с
тях лица се върнали с празни ръце, нямали дори средства, с които да си купуват храна по
време на пътуването. Свидетелите М.М. и А.М. се
прибрали от гурбета си във *** около началото на месец август на 2018 година, М.М. се завърнал сам около седмица преди това.
След
като се прибрали от *** А.М., неговият син М.М. и
свидетеля С.Ю. потърсили работа с цел осигуряване на препитанието си в ***. И
тримата били наети временно със срок на изпитване във фирма, занимаваща се с
дистрибуция на безалкохолни напитки. По
тази причина и тримата пътували всеки ден
от *** и обратно, ползвайки междуградски транспорт.
В
късния следобед на 08.08.2018 година А.М., неговият син М.М.
и свидетеля С.Ю. ***. Качили се в автобуса за ***. По същото време, в автобуса
се качил и подсъдимия И.М.,*** по своя лична работа.
По
време на пътуването до ***, подсъдимият И.М. забелязал, че А.М. му правел
заплашителни жестове с ръка, наподобяващи, че ще му пререже гърлото. Чул го и
да казва, че щял да приключи с живота му. Това поведение на А.М. провокирало
безпокойство у И.М., който бил мъж на възраст и със здравословни проблеми.
Когато
всички слезли от автобуса, вербалната агресия от страна на А.М. прераснала във
физическа такава. Той и сина му се втурнали към И.М.. А.М. посегнал и нанесъл
удар с юмрук в лицето на подсъдимия И.М..
Последният се изплашил и на свой ред отвърнал като нанесъл два последователни удара с юмрук
в лицето на А.М.. Последният паднал на земята с окървавено лице. В това време
сина на М. – М.М. нанесъл удар на И.М. в областта на
коляното с тротоарна плочка, която му попаднала в този момент. И.М. се обърнал
към него и се опитал да го догони, но М. успял да избяга.
В този
момент на място пристигнали подсъдимите М.М. и Р.Б..
Видели лежащият на тротоара А.М. с обляно в кръв лице
и подсъдимия И.М. зачервен, с посиняла буза и видимо разтревожен. Подсъдимият М.М. попитал какво е станало, предложил на баща си да го
отидат в болница. И.М. му казал да не се разправя с никой, че случилото се е
само негова работа, след което тримата се качили в автомобила на Р.Б. и се
прибрали вкъщи.
Не след
дълго покрай ***М., с личният си автомобил минал свидетеля А.С.. Намерил го
неадекватен, с обляно в кръв лице. Натоварил го в
автомобила си и го закарал до дома му в ***.
На
09.08.2018 година А.М. бил приет в *** *** с диагноза контузио
капитис комоцио церебри. Същият бил изписан на 11.08.2018 година в добро
общо състояние.
На
11.08.2018 година А.М. посетил *** в ***. В хода на извършеното му
освидетелстване били установени следните увреждания: хематом на клепачите на
двете очи, излив на кръв в конюнктивите
на двете очи, охлузвания по главата и крайниците, кръвонасядание
и палпаторна болка в гръден кош. Същите травми,
съгласно мнението на лекаря извършил освидетелстването са довели до
разстройство на здравето временно и неопасно за живота.
На
13.08.2018 година А.М. депозирал жалба за извършено спрямо него на 08.08.2018 година престъпление от И.М., М.М.
и Р.М., а именно побой и отнемане на сумата от 800 евро. Започнато е
наказателно производство, в хода на което като обвиняеми били привлечени И.М., М.М. и Р.М. за
извършено в условията на съучастие престъпление по чл. 325 ал. 2 НК и
престъпление по чл. 198 ал. 1 НК за подсъдимия И.М..
В
подкрепа на така възприетата от съда фактическа обстановка са и изслушаните в хода на съдебното
следствие показания на свидетелите, оформили се в две групи.
Първата
група обхваща показанията на свидетелите А.М.,
и М.М., и двамата участвали непосредствено в
настъпилия конфликт. Техните показания установяват пряко и са еднопосочни и
непротиворечиви относно времето и мястото на възникване на конфликта с
подсъдимия И.М., прераснал във физическа разправа между всички тях. В тази
насока са и обясненията на самия подсъдим И.М.. Показанията на свидетеля С.Ю.
не допринасят за изясняване на тези факти, касаещи така повдигнатото на тримата
подсъдими обвинение за извършено престъпление по чл. 325 ал. 2 във вр. ал. 1 НК и за развилия се конфликт въобще между тримата.
Разпитан в съдебно заседание Ю. установява, че не си спомня дали и точно кога е пътувал с А.М. ***, дали и с
тях пътувал и И.М. ***/, няма спомен да са си разменяли удари или провокативни
реплики. Като причина за това свидетелят изтъква наличието на заболяване, от
което страдал и към 08.08.2018 година, налагащо
употреба на специални медикаменти. Абсолютно идентични са и дадените от негова
страна показания в досъдебната фаза на наказателното производство, присъединени
чрез прочитането им в съдебно заседание по реда на чл. 281 ал. 4 във вр. ал. 1 т. 2 НПК.
Другата
група, обхваща показанията на свидетелите Г.Р., ***С., В.Г., които не са
очевидци на станалото, а възприели последователно поведението на пострадалия А.М.
след конфликта. Показанията на свидетелите А.М. и М.М.
на свой ред съобщават факти, касаещи трудовата заетост и реализираните през
месец юли на 2018 година доходи в чужбина от страна на А.М..
Горната
фактическа обстановка се установява от приложените към проведеното досъдебно
производство писмени доказателства, а именно: жалба от 13.08.2018 година,
медицинско удостоверение № 451/11.08.2018 година на *** в ***а; епикриза на
името на А.М., изходяща *** ***, както и останалите писмени доказателствени
средства, приложени към материалите по досъдебно производство № Д – 1698/2018
година по описа на ПлРП, присъединени към
доказателствата по делото по реда на чл. 283
НПК.
При
така приетото за установено от фактическа страна СЪДЪТ прие, че така
повдигнатото против тримата подсъдими обвинение за извършено престъпление по
чл. 325 ал.2 във вр. чл. 20 ал. 2 НК е необосновано и
недоказано по следните съображения:
Съгласно чл. 303 ал.ІІ от НПК съдът признава конкретният субект на наказателна
отговорност за виновен, когато
обвинението е доказано по несъмнен начин. Тази разпоредба предполага наличието на събрани както
преки, така и косвени доказателства, които интерпретирани в духа на
наказателният закон следва да обусловят реализирането на наказателна
отговорност по отношение на извършителите на конкретно противоправно деяние,
представляващо престъпление по смисъла на чл. 9 ал.І от НК.
Съставът
на престъплението по чл. 325 ал. 1 НК предполага установяването по несъмнен
начин на всички признаци, както от обективната му, така и от субективната му
страна. Липсата на който и да е от тях обуславя несъставомерност
на извършеното деяние, което изключва и санкционирането му посредством
наказателна репресия.
Хулиганството
е престъпление, насочено срещу обществения ред и спокойствие и с него се
засягат интересите на обществото като цяло и на отделни негови членове.
Изпълнителното деяние се изразява в извършване на непристойни действия, които
явно противоречат на възприетите в обществото морални ценности и които грубо, в
значителна степен нарушават обществения ред. От субективна страна следва да
бъде налице хулиганския мотив, т.е. деецът с действията си да изразява явно
неуважение към обществото, демонстрирайки пренебрежението си към законовия ред
и добрите нрави.
Съпоставяйки
поотделно и в тяхната съвкупност на установените посредством горните доказателствени
способи факти, съдът прие за установено
по несъмнен начин следното:
Безспорно по делото е установено, че между
семействата на подсъдимия И.М. и А.М. били установени изключително влошени
взаимоотношения, произтичащи от предишна
връзка на М. със снахата на подсъдимия. В подкрепа на този факт са обясненията на тримата подсъдими. Същите
кореспондират пряко с показанията на свидетелите А.М. и М.М.
и косвено с тези на А.М. – техен роднина.
Несъмнено
установено е и обстоятелството, че на
08.08.2018 година подсъдимият И.М., А.М., М.М. и С.Ю. пътували в един автобус на градският транспорт
от *** до ***. Съдът възприе като достоверни твърденията на подсъдимия И.М. за
проявено от страна на А.М. заплашително поведение, изводимо от съществуващите
между тях лоши взаимоотношения, данните по делото за употребен алкохол от
страна на М., както и тези за трайно установеното от страна на последния противоправно
поведение и системно незачитане на установените общоприети правила.
Събраните
в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства установяват по
несъмнен начин, че на 08.08.2018 година в центъра на ***, непосредствено в
разположена там аптека възникнал конфликт, прераснал във физически саморазправа
между подсъдимия И.М. от една страна и от А.М. и неговият сив М.М. от друга. Безспорно установен е и факта, че причина за
станалото било употребеното от А.М. количество алкохол същия ден и провокирало
първоначално жестомимична и вербална агресия спрямо
подсъдимия И.М., впоследствие ескалирала във физическа такава.
Доказателствата
по делото установяват по безспорен начин, че подсъдимият И.М. слязъл от автобуса
на градския транспорт и се упътил към дома си като няма никакво намерение да се
саморазправя с А.М., а по – скоро да избяга от назряването на конфликт,
провокиран именно от А.М.. Несъмнено установен е и факта, че пръв удар в
областта на лицето на подсъдимия И.М. нанесъл А.М., което мотивирало
подсъдимият да отвърне, изпитвайки страх за безопасността си предвид разликата
в неговата възраст и тази на А.М. и сина му, численото им превъзходство и
влошеното си здравословно състояние. В подкрепа на горните изводи на съда са
обясненията на подсъдимия И.М., които съдът подложи на задълбочена преценка
държейки сметка за двуяката им природа – едновременно
на източник на доказателства, но и на средство за защита.
Прави
впечатление последователността и естествената логичност на обясненията на
подсъдимия относно хронологията от действия в настъпилия конфликт и участието
на всеки от тримата в него от една страна и разпокъсаността и противоречивостта
в показанията на свидетелите А.М. и неговият син М.М.
относно същите обстоятелства. Напълно правдоподобно и житейски логично,
изводимо от установените между двете семейства лоши взаимоотношения, личностови особености на А.М. и употребения от него в същия
ден алкохол се установява обстоятелството, че именно последният провокирал
скандал и търсел саморазправа с подсъдимия И.М.. Данни за известна алкохолна опияненост у А.М. в деня на инцидента съдържат обясненията
на подсъдимия И.М., но и показанията на напълно незаинтересования от изхода на
делото свидетел А.С.. Същият посочва в съдебно заседание, че свидетеля А.М.
миришел на нещо особено и тъй като не
пиел алкохол и най – малката миризма му напомняла спирт.
Разпитан
в съдебно заседание свидетелят А.М. установява, че когато той, синът му и С.Ю.
слезли от автобуса чул подсъдимият И.М. да се обажда по телефона и да вика
някого при себе си. След това, движейки се към дома си бил настигнат от И.М., М.М. и Р.Б., които слезли от колата. И.М. извадил от колата на подсъдимия Б.
метална тръба, с която го ударил веднъж, след което изгубил съзнание.
Свидетелят М.М. – син на А.М.
на свой ред установява, че в момент когато се прибирали към къщи от автомобил слезли тримата подсъдими.
Подсъдимите М. и Р.Б. ударили баща му в главата с две тръби, след което подгонили
него самия с тръбите. Баща му А.М. припаднал. Тогава М.М.
видял подсъдимия И.М. да бърка в джобовете на баща му и видял, че взел пари. По
данни от А.М. същият ден носел със себе си сумата от 800 евро, които изкарал по
време на пребиваването си във ***.
По
данни от свидетелите А.М. и М.М. непосредствен
очевидец на описваните от тях събития станала свидетеля С.Ю.. Той от своя
страна установява в съдебно заседание, че не помни да е видял нищо такова.
Съдът
не даде вяра на показанията на свидетелите А.М. и М.М.
предвид тяхната непоследователност и противоречивост. Свидетелят А.М.
установява, че бил ударен от подсъдимия И.М. веднъж с тръба. Според показанията
на неговият син М., баща му бил ударен два пъти с две тръби от подсъдимите Р.Б.
и М.М.. На местопрестъплението и във владението на
който и да е от подсъдимите соченото като средство на извършване на
престъплението – метална тръба не е открито, тези твърдения на двамата
свидетели не кореспондират и с находките от травматични увреждания, установени
от съдебния лекар при освидетелстването на А.М. на 11.08.2018 година.
Въз
основа установеното при прегледа на А.М. и наличната писмена документация за
пребиваването му в НХК при УМБАЛ „Г.
Странски“ ЕАД е изготвена и приложената по делото съдебно – медицинска
експертиза. Съгласно заключението по същата, изслушано непосредствено в съдебно
заседание и прието към доказателствата по делото на А.М. са били причинени
хематом на клепачите на двете очи, излив на кръв под конюнктивите на
двете очи, охлузвания по главата и крайниците, кръвонасядане и палпаторна болка в гръден кош. А.М. е бил приет за
наблюдение и лечение в клиника по неврохирургия като в епикризата
било посочена диагноза мозъчно сътресение, но не фигурират данни за реална
опасност за живота му. Ето защо експерта приема, че описаните травми на А.М. са
довели до разстройство на здравето временно неопасно за живота, което изпълва
медицинските критерии лека телесна повреда. Относно механизма на причиняване на
установените при А. травматични увреждания експертът посочва удари с или върху
твърди тъпи предмети. Нехарактерната форма на уврежданията и липсата на т.н „
контактни отпечатъци“ изключва
възможността да бъдат конкретизирани точно какви са били тези предмети,
респективно удрящите им повърхности. Възможно е да бъдат причинени с удари с
ръце/ юмруци/, ритане или други твърди тъпи предмети. Охлузванията на лактите на двете ръце експерта обяснява с падане на тялото
върху широка плоска повърхност и опит за изправяне върху лакътните
стави.
Съдът
кредитира с доверие и възприе изцяло заключението на експерта като обективно и
безпристрастно, основаващо се на специалните знания притежавани от същия в
областта на съдебната медицина. Установените и описани от същия травматични
увреждания при А.М. и посоченият вероятен механизъм на причиняването им
кореспондират напълно с обясненията на подсъдимия И.М. и опровергава
показанията на свидетелите А. и М. ***в същата насока.
Показанията
на свидетелите А.М. и М.М. в частта досежно участието
на подсъдимите Р.Б. и М.М. в нанесеният му побой се
разколебават и от показанията на свидетеля В.Г.. Последният познава подсъдимия И.М.,
сина му М. и племенника му Р., както и А.М. и семейството му. Свидетелят В.Г.
установява, че на посочената в обвинителния акт дата, на път към дома си в ***
спрял пред аптеката, за да купи лекарства. Тогава видял А.М. да седи на
тротоара на около сто метра от аптеката и изглеждал видимо „ошамарен,
бит“. Край него имало две деца – момче и момиче, а подсъдимия И.М. бил на около
сто метра от тях и нещо се карали на висок глас. И двамата били със зачервени
лица. Г. решил да не се намесва в чужди работи. След като си свършил своята
работа тръгнал да се прибира. На път към дома си се разминал с подсъдимите Р.Б.
и М.М., които се движили в обратна посока. След като
спрял пред дома си, за да разтовари багажа, няма и след около две – три минути, след него спрял и
автомобила, в който вече се возили тримата – Р., М. и И., когото явно били
взели със себе си.
Съдът
даде вяра на показанията на свидетеля В.Г. и ги възприе като достоверни и
безпристрастни. Същите изхождат от лице, напълно незаинтересовано от изхода на
делото, по същината си са последователни
и вътрешно непротиворечиви. При липсата на събрани каквито и да е други
доказателства по делото за участието на Р.Б. и М.М. в
извършването на каквито и да е противоправни действия спрямо А.М. и при
констатираната ярка противоречивост в показанията на свидетелите А.М. и М.М. в тази насока, съдът прие обвинителната теза за
недоказана. Освен противоречиви и непоследователни, показанията на свидетелите А.М.
и М.М. съдът възприе като дълбоко пристрастни предвид
пряката им заинтересованост от изхода на делото предвид установените по
безспорен и категоричен начин влошени взаимоотношения между двете фамилии. Показанията на тези свидетели съдът
възприе като недостоверни, пристрастни, необективни, противоречащи на всички
останали, събрани по надлежният ред доказателства.
При
така обсъдените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът прие, че
провокиран именно от поведението на А.М. първоначално посредством вербална
агресия и заплашителни жестове, впоследствие и с нанасянето на удар,
подсъдимият И.М. отвърнал с два удара в юмрук в лицето на нападателя си, мотивиран
от обзелия го страх за собствената му телесна неприкосновеност. Несъмнено в резултат на тези два удара на А.М.
били причинени травматични увреждания, квалифицирани от експерта като лека
телесна повреда. Съдът прие, че с
действията си подсъдимият И.М. упражнил правото си на защита и причинил на А.М.
вреди с цел защита и да отблъсне нападението срещу собствена си личност т. е
действал при условията на неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12 НК.
При
така събраните доказателства съдът намери, че интерпретираните във внесеният
обвинителен акт от страна на РП - Плевен действия, извършени от страна на
подсъдимия И.М. не са прояви, които да съставляват онези "непристойни
действия", визира нормата на чл.
325, ал. 1 НК, пък било още повече такива, отличаващи се с изключителна дързост
и цинизъм, няма доказателства конфликта
да е смутил по какъвто и да е начин обществения ред. Обект на престъплението хулиганство е
общественият ред, разбиран като съвкупност от установените в държавата
обществени отношения, основани на нравствеността и определящи поведението на
хората в процеса на обществения живот. В тези широки граници се вписват
специфичните признаци на престъплението хулиганство, които го разграничават от
останалите престъпни състави. Същото предполага едновременно грубо нарушаване
на обществения ред и демонстрация на явно неуважение към обществото като
специален субективен признак. Деецът следва да съзнава, че със своето поведение
той подчертава неуважението си към колектива, към обществения ред, т.е.
преследва именно тази цел и извършва непристойни постъпки, които не могат да се
обяснят с други някакви конкретни мотиви. Събраните по делото доказателства не
установяват наличието на подобни представи в съзнанието на подсъдимия М..
Неговите действия не могат и не обективират хулигански мотив. Напротив - налице е изцяло
личен мотив, действията му са били насочени срещу конкретно лице в отговор на
предизвикателното и заплашително поведение на свидетеля А.М.. Несъмнено личностните
конфликти не бива да се разрешават чрез сбивания, но в конкретния случай доказателствата по
делото не установяват умисълът на подсъдимия да обхваща проявата на явно
неуважение на обществото. Поначало побоищата и телесните увреждания, извършени по
лични мотиви могат да се приемат като хулиганство, но когато се докаже, че
деецът е действал не само с умисъл за нанасяне на телесна повреда, но и е
съзнавал, че с поведението си грубо нарушава обществения ред и изразява явно
неуважение към обществото /Решение № 343 от 25.06.2010 г. на ВКС по н. д. №
257/2010 г., II н. о., НК/, каквито доказателства не са налице.
Събраните
по делото доказателства не установяват нито пряко, нито било то косвено каквото
и да е участие на подсъдимите Р.Б. и М.М. в
извършване на престъпление по чл. 325 ал. 2 във вр.
ал. 1 НК и то в съучастие, при общност на умисъла с подсъдимия И.М..
Твърденията за нанесени от тях травматични увреждания на пострадалия А.М.
посредством метални тръби, на публично място като израз на изразено от тях явно
неуважение към обществото и установените порядки, при наличието на пряк умисъл
и под формата на съизвършителство помежду им и с
подсъдимия И.М. не намират опора в доказателствата по делото.
При
така изложените правни и фактически съображения съдът прие, че така внесеното
против подсъдимите И.М., Р.Б. и М.М. обвинение за
извършено престъпление по чл. 325 ал. 2 във вр. ал. 1
във вр. чл. 20 ал. 2 НК е необосновано. По отношение
на подсъдимите Р.Б. и М.М. липсват каквито и да е
доказателства за авторство на престъпно деяние по чл. 325 ал. 2 във вр.ал. 1 НК в тяхно лице. По отношение на подсъдимия И.М. съдът
прие, че извършените от негова страна действия, в конкретната ситуация и
отношения с останалите участници в конфликта не съставлява хулиганство по
смисъла на чл. 325 ал. 2 във вр. ал. 1 НК.
Ето
защо СЪДЪТ призна подсъдимите Р.Б., М.М. и И.М. за
НЕВИННИ в извършването на престъпление по чл. 325 ал. 2 във вр.
ал. 1 НК, ведно с произтичащите от това законни последици.
При
така възприетата по - горе фактическа обстановка съдът намери и така
повдигнатото против подсъдимият И.М. обвинение за извършено престъпление по чл.198
ал.І от НК за НЕОБОСНОВАНО и НЕДОКАЗАНО
по следните съображения:
Съгласно чл. 303 ал.ІІ от НПК съдът признава
подсъдимият за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин.Тази
разпоредба предполага наличието на
събрани както преки, така и косвени доказателства, които да обусловят
квалифицирането на даденият субект на наказателна отговорност като извършител
на дадено санкционирано от закона противоправно деяние, тогава когато са
осъществени всички признаци от състава на престъпление по смисъла на чл. 9 ал.І
от НК.
Съставът на престъплението по чл. 198 ал.І от НК предполага
установяването по несъмнен начин на всички признаци, както от обективната му,
така и от субективната му страна, всяка от които следва да обхваща
характеристиките на престъпление кражба и принуда. Липсата на който и да е от
тях обуславя несъставомерност на извършеното деяние,
което изключва и санкционирането му посредством наказателна репресия.
Безспорно
по делото е, че подсъдимият И.М. нанесъл два удара с юмрук в лицето на А.М., с
което му причинил разстройство на здравето, временно и неопасно за живота.
Несъмнено установена е и причината за това, а именно проявена предхождаща тях
вербална и физическа агресия от страна на пострадалия М.. Доказателствата по
делото не установяват подсъдимият М. да е извършил горните действия именно с
цел да преодолее съпротивата на А.М., за да го лиши от сочената в обвинителният
акт парична сума, което би изпълнило субективните интелектуални и волеви
признаци на престъпление по чл. 198 ал. 1 НК.
На
следващо място следва да се посочи и липсата на доказателства за това, че към
08.08.2018 година съобщаваната парична сума от 800 евро се е намирала въобще
във владението на А.М..В тази насока са единствено неговите показания и тези на
сина му М.М.. И двамата твърдят, че същата парична
сума представлявала реализиран доход от страна на А.М. от свършена работа му
във *** и същият я носил всеки ден със себе си, за да я употреби при възможност
за изгодна търговия. Съдът не даде вяра на тези показания и ги възприе като
недостоверни и пристрастни. В противовес на същите са показанията на напълно
незаинтересования от изхода на делото свидетел М.М.
пряко и тези на А.М. косвено. Свидетелят
М. установява, че самият той пътувал до *** с А.М., за да изкарат пари, но така
и не спечелили нищо. Обратно по път за *** нямало дори средства за храна и
елементарни нужди.
При така обсъдените правни и фактически доводи съдът прие,
че така соченото в обвинителният акт престъпление по чл. 198 ал. 1 НК,
извършено от страна на подсъдимият И.М. е недоказано по какъвто и да е начин
както от обективната, така и от субективната му страна. Липсват както преки
така и косвени доказателства, които да обосноват категоричен извод за
авторството на извършено престъпление по чл. 198 ал. 1 НК в лицето на подсъдимия
И.М..
Ето
защо СЪДЪТ призна подсъдимият И.Б.М. за НЕВИНЕН и в извършване на престъпление по чл. 198 ал.1 НК, ведно с произтичащите от това законни последици.
При
тези доводи СЪДЪТ постанови присъдата
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: