Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 169
08.03.2023г. гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на осми февруари две
хиляди и двадесет и трета година в състав:
Председател:
Ива Байнова
Членове: Росица Чиркалева
Петър Вунов
при
секретаря Ивелина Въжарска и в присъствието на прокурор Атанас Палхутев при
Окръжна прокуратура – Хасково, като разгледа докладваното от съдия Чиркалева
касационно административно дело (КАД) № 1180
по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на К.С.К. и Х.Е.К.,***,
подадена чрез пълномощник, срещу Решение №495 от 03.08.2022г., постановено от Районен
съд – Хасково по гр. д. №1807 по описа на съда за 2021г.
В жалбата се излагат обширни съображения за
неправилност на съдебното решение. Обосновава се твърдение, че в случая кметът
на община Хасково, съобразявайки данните и фактите, не бил длъжен да издава
оспорената пред РС заповед, макар и да действал в условията на обвързана
компетентност. В случая следвало да бъде съобразено, че ставало дума за
недвижим имот, който попадал в урбанизираната територия на населеното място и
бил застроен, като не ставало дума за земеделска земя. Именно затова заповед по
§4к, ал.7 от ЗСПЗЗ не трябвало да се издава. Издадената такава била лишена от
основание и противоречала на целта на закона. Съдът не извършил проверка относно
това дали били налице ограничения на възстановената собственост и какви били
основанията за тях, а трябвало да го стори предвид построената в имота сграда.
Последното не било обсъдено и в заповедта на кмета на община Хасково, като не
било посочено и какви били ограниченията на възстановеното право на
собственост. Също така не се съдържала информация за границите на имота и
собствеността върху постройките. Налице било съответствие между поземлен имот с
идентификатор 77195.730.157 с плана на новообразуваните имоти, но това
съответствие било само по отношение на площта. По делото не било доказано по
категоричен начин, съответствие по отношение на граници, съседи и други
идентификационни данни.
На следващо място, в обжалваното съдебно решение
липсвало произнасяне относно липсата на фактически основания за издаване
заповедта. В нея не било посочено, че планът на новообразувани имоти за ж.р.***
в гр.Х. засягал и процесния имот, нито било записано какво
предвижда този план. Липсвали мотиви за приложимост на чл.54к, ал. 7, чл.64к,
ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Нямало мотиви въз основа, на които административният
орган приел имота за земеделска земя, въпреки застрояването му и наличието на
основания за възстановяване правото на собственост на наследниците на Г. и З.
Я.. Не било посочени правно основание за издаване на заповедта. От съдържанието
ѝ не можело да се установи дали били представени доказателства за
заплатена сума по влязла в сила оценка на поземлен имот с идентификатор
№77195.730.157. Погрешно било посочено и наличие на две сгради върху имота, тъй
като в действителност съществувала само една, която била с площ, различна от
посочената в заповедта. Липсвала информация за влязла или не в сила оценка на
земята и сградите, за стойността и заплащането им. След като процесният имот
бил застроен и попадал в урбанизирана територия, то неправилно от страна на
кмета на община Хасково било възприето, че били налице основания за
възстановяване на собствеността на наследниците на Г. и З. Я.. В тази връзка
заповедта не съответствала на целта на закона.
Изложените в жалбата съображения се поддържат чрез
писмена защита. В същата се отбелязва, че в заповедта на кмета на община
Хасково липсва изясняване на въпроса чия собственост остават построените в
имота сгради, които според административния орган били 25 и 5 кв.м., а реално
била налице една сграда с площ 135 кв.м. Правото на собственост върху тази
сграда, която била собственост на жалбоподателите, не било възстановено на
наследниците на Г. и З. Я.. Навежда се и довод за неспазване на процедурата по §4к
от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради неизследване на условията по чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ. В
случая сградата върху имот 77195.730.157 била построена преди 1991г., но преди
издаване на заповедта не бил изследван въпросът дали било заплатено обезщетение
на собственика на земята и ако било заплатено дали той имал право на
възстановяване на собствеността върху нея. Претендира се отмяна на обжалваното
решение и присъждане на деловодни разноски.
Ответната страна
– Кмет на община Хасково, чрез процесуалния си представител в писмен отговор и
в съдебно заседание, изразява становище за недопустимост на решението на
районния съд, алтернативно за неоснователност на касационната жалба. Моли,
решението на районния съд да бъде обезсилено или потвърдено и да се присъдят
разноски по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково пледира
оставяне в сила на обжалваното решение.
Заинтересованите страни: Е.Г.М., М.Н.Б., Д.Н.Б., И.Н.Б.,
Т.М.М., Х.Т.М. и М.Т.М., не изразяват становище по делото. Заинтересованата
страна В.К. Димитрова – М. в писмен отговор излага съображения в насока
неоснователност на касационната жалба.
Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК,
обсъди наведените от касатора касационни основания, а съобразно правилото на
чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно допустимостта,
валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима. Същата е подадена в предвидения
от нормата на чл.211, ал.1 от АПК срок за обжалване, от участвали в
първоинстанционното производство страни, за които оспореното решение е
неблагоприятно, като е насочена срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен
акт.
Доводите на ответника за недопустимост на съдебното решение
на РС, са неоснователни. Видно от Нотариален акт №143, том 1, рег.№2196, дело
№133 от 02.04.2008г., наследниците на Г. и З. Я. – Л. Г.Б., Н. И.Б. и Е. М. И.,
са продали на К.С.К. и Х.Е.К. поземлен имот 77195.730.157, поради което
оспорената пред РС заповед се явява засягаща правната им сфера. Ето защо
касационните жалбоподатели са имали право да оспорят заповедта на кмета на
община Хасково по съдебен ред, съответно жалбата им и постановеното по повод на
същата съдебно решение, не са недопустими.
Разгледана по
същество, касационната жалба е
неоснователна.
Производството пред Районен съд – Хасково е образувано
по подадена от К.С.К. и Х.Е.К., жалба против Заповед №493/25.03.2021г. на кмета
на община Хасково, с която на основание §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а,
ал.1 от ППЗСПЗЗ, във вр. с §4б, ал.1, изр. първо от ПЗР на ЗСПЗЗ, въз основа на
влязъл в сила ПНИ за ж.р. „Изгрев“, землище на гр.Хасково, одобрен със Заповед
№ ДС-28-1/11.06.2019г. на областния управител на област Хасково, решение по
чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ №36-51/01.04.1998г. на ОСЗГ по заявление № 50147 по
чл.11 от ЗСПЗЗ и скица №4307/10.03.2021г., е наредено да бъде възстановено
правото на собственост при условията на §4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на
наследниците на Г. П. Я. и З.М.Я. върху недвижим
имот, представляващ новообразуван имот в строителните граници, определени с
околовръстен полигон, одобрен с Решение №67/29.02.2000г. на Общински съвет –
Хасково, с идентификатор 77195.730.157,
ж.р. ***, землище на гр.Х., с площ от 2565 кв.м., при граници и съседи:
77195.730.158, 77195.730.186,
77195.730.156, 77195.730.153, заедно с построените в имота сгради с
идентификатори 77195.730.157.1 – жилищна сграда с площ 25 кв.м., и
77195.730.157.2 – селскостопанска сграда е площ 5 кв.м.
С обжалваното в настоящото производство Решение №495
от 03.08.2022г., постановено от Районен съд – Хасково по адм. д. №1807 по описа
на съда за 2021г., първоинстанционния съд е отхвърлил предявената пред него
жалба.
За да постанови това решение районният съд е приел, че
оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган и същата e законосъобразна, тъй като съответства на приетия план
на новообразуваните имоти и регистъра към него. Изпълнено в случая било изискването
на чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ относно точното съдържание на административния акт,
в който били посочени всички изискуеми индивидуализиращи имота характеристики,
като към него била приложена и скица на процесния имот. Предвид правните
основания за издаване на акта, предмет на контрол можел да бъде само съответствието
му с влезлия в сила план на новообразуваните имоти. В случая не били ангажирани
доказателства за това жалбоподателите или друго заинтересовано лице, да били
оспорили плана на новообразуваните имоти, поради което по отношение на
предвиденото в него за процесния имот, той бил влязъл в сила за жалбоподателите.
Заповедта, издадена по реда на §4, т.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ не можела да има друго
съдържание, освен записванията в плана на новообразуваните имоти, като в случая
кметът действал при условията на обвързана компетентност – бил длъжен да издаде
заповед за възстановяването, съответно придобиването, на правото на собственост
върху новообразуваните имоти, съответстваща на данните от влезлия в сила план
на новообразуваните имоти. Такова пълно съответствие в случая било налице.
Относно възраженията на жалбоподателите, касаещи собствеността върху имота,
съдът посочил, че при наличие на спор за материално право за новообразувания
имот същият не може да се разреши в административното производство, а е предмет
на разглеждане от гражданския съд по общия исков ред.
Касационната
инстанция намира оспореното решение
за валидно, постановено при липса на допуснати
процесуални нарушения, при напълно изяснена фактическа обстановка, въз
основа на която ревизираната съдебна инстанция е извела правилни и съобразени с материалния закон изводи относно
основателността на предявената пред нея жалба.
Производството по издаване на заповед от кмета на
община на основание §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е етап от процедурата по
възстановяване, съответно придобиване на право собственост върху
новообразуваните имоти, следващ изработването и влизането в сила на плана на
новообразуваните имоти (ПНИ) по чл.28, ал.4 от ППЗСПЗЗ. Необходима предпоставка
за издаването ѝ е наличието на влязъл в сила ПНИ по § 4к, ал.1 от ПЗР на
ЗСПЗЗ. В тази връзка, както е посочил районният съд, при преценка
законосъобразността на заповедта следва да се установи съответствието между
този план и индивидуализацията на имота с оспорената заповед.
В настоящия случай безспорно се установява, че ПНИ на
ж.р. *** в гр.Х., където е
възстановен процесният имот, е влязъл в сила, като жалбоподателите не са
оспорили заповедта на областния управител, с която е одобрен. Също така, видно е
от регистъра на новообразуваните имоти, неразделна част от ПНИ, че
наследодателите (Г. и З. Я.) на прехвърлителите на правото на собственост на
новообразувания имот 730.157 с площ 2565 кв.м. (вж. Нотариален акт №143, том 1,
рег.№2196, дело №133 от 02.04.2008г.), са записани като собственици на имота.
Ето защо заповедта, издадена по реда на § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ не може да
има друго съдържание, освен записванията в ПНИ. При безспорно установено
съответствие между индивидуализирания с оспорената заповед имот и отреждането,
предвидено с ПНИ, оспорената заповед е законосъобразно издадена.
Правилно районният съд е посочил, че спор за
материално право не може и не следва да се разглежда в производство от вида на
процесното. По силата на § 4к, ал.8 от ПЗР на ЗСПЗЗ, при спор за материално
право заинтересуваните лица осъществяват правата си по съдебен ред и съответно
при установяване по общия исков ред на тези права, влезлият в сила план на
новообразуваните имоти може да се изменя. Това обаче не може да се постигне
чрез атакуването на заповед, издадена на основание §4к, ал.7 от ПРЗ на ЗСПЗЗ, в
производството по оспорване на която се изследва единствено съответствието
ѝ с ПНИ.
Процедурата по придобиване право на собственост върху
имоти, предоставени за лично ползване, е сложен фактически състав, който
преминава през няколко етапа. Всеки етап завършва с отделен административен
акт, който подлежи на обжалване и самостоятелен съдебен контрол за
законосъобразност, и който след влизането си в сила придобива стабилитет.
Предмет на производството по § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е установяване
наличието на материалноправните предпоставки за възстановяване респ.
придобиване, правото на собственост и за съответствието на издадената заповед от
кмета на общината с влезлия в сила ПНИ. В случая фактическите и
материалноправните предпоставки за издаване на процесната заповед са били
налице, поради което същата не е немотивирана и съответства за закона и
неговата цел. Налице е влязъл в сила ПНИ, поради което на посочените в
заповедта на кмета на община Хасково правни основани, е бил издаден съответният
акт. В последния са описани местоположението, границите и съседите на имота,
като е посочено и че ограниченията на собствеността няма. Ето защо неоснователно
се изтъква в касационната жалба, че първоинстанционният съд не се е произнесъл
относно липсата на фактически основания за издаване заповедта. След като относимите
по случая факти са били налице и съобразно тях е бил издадена съответната
заповед, то необсъждането на тези обстоятелства в атакуваното съдебно решение
не е съществено нарушение, респ. такова, обосноваващо отмяна на акта на съда.
Разминаването на описанието на сградите в ПИ
77195.730.157 с реално съществуващата не е съществен порок на заповедта, който
да има за последица отмяната ѝ. Липсата на данни в оспорения акт за
заплатена сума по влязла в сила оценка на земята или сградата, също не е
съществен пропуск, съответно не би могъл да е основание за определяне на
заповедта като незаконосъобразна. Това е така, защото определянето на оценка на
земята или сградата се извършва в производство предшестващо дори производството
по §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В този смисъл обсъжданото възражение е
несъстоятелно.
Предвид характера на заповедта по §4к. ал.7 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, ирелевантни са оплакванията за неоснователно издаване на акта,
аргументирани с това, че имотът попадал в урбанизираната територия на
населеното място и бил застроен. Посочените обстоятелства не са предмет на
изследване в производството по издаване на този вид административни актове.
Непосочването в заповедта на размера на обезщетението
по чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ не е съществено нарушение с оглед на факта, че предвид
фазата на производството по придобиване право на собственост върху имота, за
кмета на общината не съществува задължение както да изследва обстоятелствата по
тази разпоредбата, така и да посочва размера на обезщетението.
По изложените съображения настоящият касационен състав
счита, че районният съд е постановил валидно, допустимо и съответстващо на
закона решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора в полза на ответника по
касация се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение. Същите, на
основание чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК и чл.24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съдът определя в размер на 100 лева, дължими
солидарно от касационните жалбоподатели.
Мотивиран
така и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение №495 от 03.08.2022г., постановено от Районен съд – Хасково по гр. д.
№1807 по описа на съда за 2021г.
ОСЪЖДА К.С.К.
с ЕГН ********** и Х.Е.К. с ЕГН **********,*** разноски по делото в размер на
100 (сто) лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
Председател:
Членове: 1.
2.