№ 1483
гр. Варна, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на осми
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Радостин Г. П.
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова
като разгледа докладваното от Радостин Г. П. Въззивно гражданско дело №
20223100502059 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по жалба вх. № 44429/30.06.2022г. на
ВРС, подадена от Община Варна, чрез ю.к. Б.Б., срещу решение №
2013/21.06.2022 г. по гр. дело № 887/2022г. по описа на ВРС, с което е прието
за установено в отношенията между страните по предявените по реда на
чл.422, ал. 1 ГПК установителни искове, че Община Варна дължи на
"ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД, ЕИК
*********, със седалище гр. София, следните суми: сумата от 1 834.50 лева
(хиляда осемстотин тридесет и четири лева и петдесет стотинки),
представляваща изплатено по силата на договор за застраховка „Каско“,
полица № **********, на 24.03.2017 г. обезщетение и ликвидационни
разходи по образувана щета № ***, във връзка с настъпило ПТП на
16.01.2017 г., в резултат на което са реализирани материални щети на лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ес 320“ с рег. № ****, причинени след
преминаване през необезопасена, необозначена и несигнализирана неравност
на пътното платно - дупка в град Варна, ул. „Мургаш“, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда
1
- 09.12.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от
559.06 лева (петстотин петдесет и девет лева и шест стотинки),
представляваща лихва за забава върху сумата от 1834.50 лева за периода от
07.12.2018 г. до 07.12.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по ч.гр.д. № 17644/2021 г. по описа на Районен съд –
Варна, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд е
неправилно. Твърди се, че не са налице всички елементи от фактическия
състав, пораждащ отговорността на ответника. Поддържа се, че не е
установено еднозначно настъпването на вредоносното събитие, неговият
механизъм и причинната връзка между произшествието и вредите, заявени в
исковата молба. Водачът на процесното моторно превозно средство не се е
съобразил с цитирани в отговора на исковата молба разпоредби от ЗДвП.
Установени суми за обезщетение са завишени и възстановяването на
описаните по автомобила щети са в по-малък размер. Излага, че размерът на
обезщетението следва да репарира действителните вреди към датата на
настъпване на ПТП.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна
"ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД, ЕИК
*********, не е подала отговор на жалбата.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание
въззивникът не изпраща представител. С депозирана преди съдебно заседание
молба вх. № 26006/07.11.2022г. пълномощникът на въззивникa ю.к. Б.Б. моли
за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на
направените по делото разноски.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание
въззиваемата страна не изпраща представител.
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът
взе предвид следното от фактическа и правна страна:
Производството пред районния съд е образувано по исковата молба на
"ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД срещу
Община Варна за установяване, че ответникът дължи на ищеца следните
суми: сумата от 1 834.50 лева, представляваща изплатено по силата на
2
договор за застраховка „Каско“, полица № **********, на 24.03.2017 г.
обезщетение и ликвидационни разходи във връзка с настъпило ПТП на
16.01.2017 г., в резултат на което са реализирани материални щети на лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел „ЕС 320“ с рег. № ****, причинени след
преминаване през необезопасена, необозначена и несигнализирана неравност
на пътното платно - дупка в град Варна, ул. „Мургаш“, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-
09.12.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 559.06
лева, представляваща лихва за забава върху сумата от 1834.50 лева за периода
от 07.12.2018 г. до 07.12.2021 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 17644/2021 г. по описа на
Районен съд – Варна, на основание чл.415 ГПК вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във
вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и Я. Д., като собственик на лек
автомобил „Мерцедес", модел „ЕС 320" с peг. № *** били сключени договори
за застраховака „Каско“ и „Злополука“ на МПС за периода от 08.04.2016г. до
07.04.2017г. На 16.01.2017 г. движейки се по ул. „Мургаш“ в гр. Варна
застрахованият автомобил преминал през район с поредица несигнализирани
неравности и попаднал в необезопасено препятствие на пътното платно -
дълбока дупка. Като последица от инцидента са увредени двете десни гуми на
автомобила. Ищецът сочи, че вложените части, боя и други материали, както
и калкулирания от автосервиза труд за извършения ремонт на лек автомобил
марка „Мерцедес“, модел „ЕС 320" с per. №*** възлизат на 1824.50 лева,
съгласно представена фактура №**********/28.02.2017г., издадена от
автосервиз „Експерт сервиз“ ЕООД. ЗАД „Армеец“ АД е изплатило
обезщетение за възстановяване на увредения автомобил, съгласно разходен
касов ордер П9428776/24.03.2017г. - сума в размер на 1824.50 лева, а
извършените ликвидационни разноски по претенцията са 10 лева, общо сума
в размер на 1834.50 лева. Излага, че процесната улица е общинска, поради
което на основание чл.49 от ЗЗД Община Варна следва да репарира вредите.
С писмен отговор ответникът оспорва исковете. Излага, че водачът на
МПС е нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП като се е движил с неъобразена с пътните
условия скорост. Оспорва размера на изплатеното застрахователно
обезщетение като завишен, несъответен на действителната стойност на
3
щетите по автомобила. Оспорва механизма на ПТП. Излага, че органите на
КАТ ПП не са уведомени за ПТП в нарушение на чл.125, т.8 от ЗДвП.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство,
очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. В обхвата на така посочените предели на въззивна проверка, съставът
на ВОС, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Съобразно
обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане,
спорът правилно е квалифициран.
Предявеният иск е с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ, съгласно
който с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя
за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са
възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите.
Основният спорен момент между страните, поддържан и с въззивната
жалба, е относно настъпването на вредоносното събитие, неговият
механизъм и причинната връзка между произшествието и вредите на МПС,
заявени в исковата молба. Съдът намира това оплакване за необосновано,
защото тези обстоятелства се установяват от показанията на свид. П. П. и
заключението на вещото лице по СТЕ.
От показанията на разпитания пред ВРС свидетел П. П. е видно, че
преди около 5 години е настъпило ПТП с управлявания от Я. Д. лек
автомобил, който е преминал по неравност на пътното платно. Според
свидетеля щетите по МПС са били увредени джанти и броня. Въззивният съд
намира, че не са налице основания да не се даде вяра на показанията му, като
обстоятелството, че свидетелят не си спомня подробности е обусловено от
изминалия дълъг период – ПТП е настъпило повече от 5 години преди
4
разпита на свидетеля.
От заключението на вещото лице по САТЕ (депозирано пред ВРС),
кредитирано от въззивния съд като обективно и компетентно изготвено и
неоспорено от страните, се установява, че уврежданията, които са установени
по автомобила при извършения оглед от представител на застрахователя и
видими на предоставения снимков материал, са по гума предна дясна и гума
задна дясна, джанта предна дясна и джанта задна дясна. Същите са
вследствие на преминаване на колелата през препятствие, каквото би могло
да бъде ръба на дупка на пътното платно и изкачването на колелото при
излизането от нея обратно на пътната настилка. Според вещото лице, при
съпоставяне на механизма на произшествието и установените увреждания
става ясно, че е налице причинно-следствена връзка между процесното ПТП и
настъпилите вреди за лек автомобил „Мерцедес С 320 ЦЦИ 4 Матик" с peг. N
**** и е възможно същите да са причинени по степен и вид от настъпилото
събитие.
Въззивният съд намира, че не са налице основания да не се даде вяра на
заключението на вещото лице по САТЕ. Същото е обективно и компетентно
дадено, като за изготвянето му вещото лице е използвало преписката по
процесната щета и снимковия материал към нея. Въз основа на неоспореното
заключение на вещото лице обосновано може да се приеме, че твърдения в
исковата молба механизъм на ПТП е доказан от ищеца. Установява се
причинната връзка между произшествието и вредите на МПС, заявени в
исковата молба.
Въззивният съд намира за необосновани възраженията на ответника,
сега въззивник, че водачът на МПС не е съобразил с нормите на чл.20, ал.2 от
ЗДвП и чл.125, т.8 от ЗДвП. Нарушението по чл.20, ал.2 от ЗДвП не се
свързва с лимита на скоростта (установен в чл.21 ЗДвП), а с конкретни пътни
условия, които водачът е могъл и е бил длъжен да съобрази (атмосферните
условия, релефа на местността, състоянието на пътя и на превозното средство,
превозван товар, характера и интензивността на движението, конкретните
условия на видимост). Твърденията на ответника, че водачът е управлявал
автомобила в нарушение чл.20, ал.2 от ЗДвП са общи и неконкретни. В
отговора на исковата молба Община Варна не е изложила конкретни
твърдения за атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на
5
пътя и на превозното средство и т.н., нито твърдения за наличието на пътни
знаци и/или маркировка сигнализиращи за наличието на препятствия (дупки)
на платното за движение. Не са изложени твърдения и относно разрешената
скорост за движение в процесния участък, нито за наличието на съответните
пътни знаци. Доказателства в тази насока ответникът не е посочил и
представил.
Не се установява и нарушение на нормата на чл.125, т.8 от ЗДвП,
съгласно която службите за контрол на Министерството на вътрешните
работи посещават задължително мястото на пътнотранспортното
произшествие, когато произшествието е с един участник и моторното
превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради
причинените му от произшествието вреди. По делото не е установено
ходовата част на лек автомобил „Мерцедес", модел „ЕС 320“ с peг. № *** да е
била увредена до степен да не може да се придвижва на собствен ход.
Относно стойността на нанесените щети на лек автомобил марка
„Мерцедес", модел „ЕС 320" с per. N ****, въззивният съд кредитира
заключението на вещото лице по САТЕ, според което възлизат на 2 925.68
лева, както и че направените от застрахователя разходи в размер на 10 лева за
оглед и експертиза съответстват на обичайните такива при такъв тип щети.
Вещото лице е дало заключение, че изплатеното от застрахователя
обезщетение в размер на 1 834.50 лева съответства на нужните средства за
отстраняването на причинените щети, съобразно действащата към момента на
събитието методика за определяне на обезщетения по застраховка автокаско,
като ремонтът е извършен в доверен сервиз на застрахователя в гр. Варна, с
влагането на оригинални резервни части, предоставянето на 12.5% търговска
отстъпка за автомобилните гуми и 13% търговска отстъпка за джанта, като
стойността на автомобилните гуми е изплатена до 30% остатъчна стойност на
гумите и включени 10 лева ликвидационни разходи.
Като е определил размера на дължимото обезщетение на 1 834.50 лева,
първоинстанционният съд е постановил правилно съдебно решение, което
следва да бъде потвърдено, вкл. и по отношение на дължимите лихви за
забава. Въззивният съд споделя мотивите на ВРС относно дължимостта на
главницата от 1 834.50 лева и обезщетението за забава 559.06 лева, като
препраща към тях на основание чл. 272 ГПК.
6
Поради съвпадение на изводите на двете инстанции за основателност на
иска, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Въззиваемата страна не е направила искане за присъждане на разноски,
нито е представила доказателства за извършени такива пред въззивната
инстанция.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2013/21.06.2022 г. по гр. дело №
887/2022г. по описа на РС-Варна.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване по аргумент от
чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7