П Р
О Т О
К О Л
гр. София, 18.05.2021 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 10 състав, в открито съдебно
заседание на осемнадесети май две хиляди двадесет и първа година, в следния
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЪДЕБНИ ЗАСЕДАЛИ: |
МИНА МУМДЖИЕВА Н.А.Н.С. |
|
|
|
|
|
|
Секретар: Прокурор: |
Надежда Масова Дочо Дочев |
|
сложи за разглеждане докладваното от съдия МУМДЖИЕВА НОХД № 1038 по описа за
2021 година
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
ПОДСЪДИМ И.Ж.К. – нередовно призована, не се явява. За нея се явява
служебният защитник адв. М.В. от САК.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА върната
в цялост призовка на лист 116 и на лист 117 от делото с отбелязване, че
жилището в гр. Кърджали е продадено. Към настоящия момент там живее друго лице,
което не познава И.К. и не поддържа отношения с нея
.
ПОДСЪДИМ И.И.Д. – явява се лично и с адв. Л.Р. с пълномощно по делото.
ПОДСЪДИМ М.Д.Т. – явява се лично и с адв. Д.В., преупълномощена от
адв. Д.Д., с представено в днешното съдебно заседание пълномощно от 13.05.2021
година. Явява се и адв. Д.Т..
ОЩЕТЕНОТО ЮРИДИЧЕСКО
ЛИЦЕ У.Б. АД – редовно призовано, не
изпраща представител.
Адв. В.: Адв. И.В. не се явява. Моля да имате предвид, че тя
също се е явявала по заместване на адв. Д.. Моля да не я призовавате за
следващи съдебни заседания и да съобразявате единствено явяването на адв. Д..
СЪДЪТ
ДОКЛДВА на страните становище на адв. Д. от
14.05.2021 година и запитва страните дали са запознати със становището.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Не сме запознати със становището.
СЪДЪТ
ВРЪЧИ копие от становище на адв. Д. на
представителя на СГП.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Получили сме копие от становището на
адв. Д..
СЪДЪТ
ЗАПИТВА подсъдимите дали са получили препис
от обвинителен акт преди повече от 7 дни.
ПОДСЪДИМАТА Т.: Получила съм препис от обвинителния акт
преди повече от 7 дни.
ПОДСЪДИМИЯТ Д.: Получил съм препис от обвинителния акт преди
повече от 7 дни.
СЪДЪТ
РАЗЯСНЯВА правата на подсъдимите в процеса,
както и правата, които могат да упражнят в разпоредително заседание.
ПОДСЪДИМИТЕ /поотделно/: Разбрахме правата си и нямаме
искане за отводи.
СЪДЪТ, като съобрази отсъствието на подсъдимата К., намира че
следва да назначи служебен защитник, който да обезпечи упражняването на нейните
процесуални права в производството. Така мотивиран, СЪДЪТ
О
П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА адв. В. от САК за
служебен защитник на подсъдимата И.К..
ПРЕПИС от протокола да се издаде на адв. В., за да й послужи пред
Национално бюро за правна помощ.
СЪДЪТ ЗАПИТВА
страните за становищата им по хода на делото.
ПРОКУРОР ДОЧЕВ:
Не са на лице процесуални пречки да се даде ход на делото.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на
делото.
СЪДЪТ
О
П Р Е Д Е Л И:
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО.
СЪДЪТ
СНЕМА самоличност
на явилите се подсъдими:
ПОДСЪДИМИЯТ И.И.Д., роден на *** ***,
ЕГН **********, не работи, на социални помощи за безработица.
ПОДСЪДИМИАТА М.Д.Т., родена на *** ***,
неосъждана, висше образование, работи в У.Б. АД.
СЪДЪТ
О
П Р Е Д Е Л И:
ДАВА
ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.
СЪДЪТ
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на
страните да изразят становище по всички въпроси, посочени в разпоредбата на чл.
248, ал. 1 от НПК.
ПРОКУРОР ДОЧЕВ: На основание чл. 248,
ал. 1 от НПК, изразявам следното становище.
Делото е подсъдно на СГС, на основание
чл. 35, ал. 2 от НПК. По настояще не са на лице основания за прекратяване или
спиране на наказателното производство. Не са на лице допуснати на досъдебното
производство отстраними съществени нарушения на процесуалните права, довели до
ограничаване правата на обвиняемите лица или техните защитници. По настоящем
липсват основания за разглеждане на делото по реда на особените правило,
доколкото не е депозирано становище в тази посока. Смитам, че не са на лице
основанията за разглеждане на делото при закрити врата, привличане на резервни
членове на състава, респективно защитници, вещи лица или други участници в
наказателния процес. Считам, че взетите мерки за процесуална принуда следва да
останат такива, каквито са, а именно по отношение на подсъдимите Т. и Д. без
мерки за процесуална принуда. По отношение на подсъдимата К., задържане под
стража. Поддържам искането си направено в предходно съдебно заседание, за
вземане на европейска заповед за арест, по отношение на нея. Нямам искане за
събиране на нови доказателства, както и по отношение на насрочването на
съдебното заседание и лицата, които следва да се призоват за него. Предлагам
съдебното следствие да продължи с разпит на свидетели, съобразно приложението
към обвинителния акт и изслушване на назначените от досъдебното производство
експертизи.
Адв. Р.: По реда на чл. 248 от НПК по т.
1, считам че делото е подсъдно от настоящия съд. Не са на лице основания за
прекратяване или спиране на наказателното производство. На досъдебното
производство са допуснати съществени отстраними нарушения на процесуалните
правила, в смисъла, който е посочен и в становището на защитника на подсъдимата
Т., а именно наред с извършването на престъпление чрез бездействие, които
държавното обвинение твърди да са извършени от подсъдимите, по никакъв начин не
са посочени действията, които следваше да бъдат извършени, за да можем ние да
осъществим пълноценно нашето право на защита. И в предходното заседание се навеждаха
детайли в по-общ смисъл подобни твърдения, сходни на тези сега. Тогава съдът не
взе отношение точно по тези въпроси, а видя наистина други съществени
процесуални нарушения, които защитата може би не отчете своевременно. Не са на
лице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила. Не са на
лице основания за разглеждане на делото при закрита врати, привличане на
резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач
или тълковник и извършване на съдебни следствени действия по делегацията.
Взетите мерки за процесуална принуда са адекватни на процесуалния етап, на
който се намира делото, на процесуалното поведение на подсъдимите. Нямаме
искани за събиране на нови доказателства, на този етап. По насрочване на
съдебното заседание, лицата които следва да се призоват за него, предоставям на
съда да прецени.
ПОДСЪДИМИЯТ Д.: Поддържам становището на
адв. Р..
Адв. В.: На основание чл. 248, ал. 1 от НПК, при условията на разпоредително заседание, защитата на подсъдимата приема,
че делото е подсъдно на СГС. Няма основание за прекратяване, но е на лице
основание за спиране на наказателното производство и становището ще бъде
изразено по т. 3, тъй като считаме, че е допуснато в досъдебното производство
отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила по чл. 249, ал .4 от НПК, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия. Не са на лице
основания за разглеждане на делото по реда на особените правила или разглеждане
на делото при закрита врати, с привличане на резервен съдия или съдебен
заседател. Взетите мерки за процесуална принуда са адекватни към настоящия
момент, при което в детайли се спираме на т. 3, която считаме, че кореспондира с
т. 2 от чл. 248, ал. 1, основание за спиране на наказателното производство, а
то е следното:
Господа съдии, по дело с обвинение за
тежко умишлено престъпление, считаме че присъствието на подсъдимата К. в
съдебното заседание е задължително. При така нарушените й права да научи за
какво престъпление е привлечена, това е и основният ни аргумент, в качеството
на обвиняема в досъдебното производство и подсъдима в съдебното производство, лишена
от възможността да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението и да
участва в производството, е редно да се приеме за съществено нарушение на
процесуалните й права. В резултата на тези нарушения, в настоящото дело
подсъдимата е лишена от възможността да участва лично и да реализира правото си
на последното. Да изложи защитната си позиция в хода на съдебното следствие за
начина, тоест по цитирания в обвинителния акт привличане, а именно присвоила и
се разпоредила по неустановен по делото начин, лист 6 и следващите от
обвинителния акт. Няма яснота и данни относно и компютърния трансфер на суми
във виртуалното пространство. Нарушено е правото на защита на подсъдимата, като
не присъства в съдебното заседание и от възможността да възстанови причинените
от деянието й имуществени вреди, в случай че бъде доказано престъплението и по
този начин да може да получи по-лека наказателна репресия. В случая не е на
лице хипотезата на чл. 269, ал. 1, т. 3 от НПК, предвид недостатъчното
изясняване на компютърните доказателства, по-точно препратките на сумите каса,
клиент, от подсъдимата, поради което продължавам да поддържам становището, че
делото следва да бъде спряно до откриването и довеждането на подсъдимата. На
лице е и нередовно призоваване за съдебното заседание днес. В случай, че съдът
реши да даде ход на делото, считаме че то подлежи на възобновяване.
Адв. В.: Поддържам внесеното от адв. Д.
становище по въпросите на чл. 248 от НПК и заявявам, че считаме делото да е
подсъдно на СГС. Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното
производство. Според нас са на лице допуснати съществени процесуални нарушения,
които са отстраними и които са накърнили правото на защита на подзащитната ни Т..
Подробно са изложени в становището на адв. Д., нейните възражения. Единствено
желая да маркирам, че при връщането на делото в досъдебното производство за
поправка на обвинителния акт, от САС са дадени точни указания, които считаме,
че не са спазени. Липсва конкретно посочване на положителните факти за това
какво, как и кога е следвало подзащитната ми да извърши, според прокуратурата,
като това особено затруднява защитата с оглед на това, че е инкриминиран един
продължителен период от време. Този период от време е свързан с приложението на
разнообразни и различни регулаторни на нейната дейност актове. В определението
на САС ясно е указано, че използваната от прокуратурата конструкция не отговаря
на изискванията за обвинителния акт по чл. 246 от НПК, като считаме че тя и към
настоящия момент, въпреки указанията на съда, не е променена. Не е на лице
точно и ясно обвинение, по което да може ефективно да се упражнява правото на
защита на М.Т.. Не са на лице основания за разглеждане на делото по особените
правила. Няма основание за разглеждане на делото при закрита врати, привличане
на резервен съдия или съдебен заседател, назначаване на резервен защитник, на
вещо лице или преводач, тълковник или извършване на действия по делегация. Нямаме
искания за нови доказателства, на този етап. Подзащитната ми е без мярка за
неотклонение, поради което нямам искане в тази насока.
Адв. Т.: Поддържам становището на адв. В.
в днешното съдебно заседание. Поддържам писменото становище на адв. Д., което е
приложено по делото.
ПОДСЪДИМАТА Т.: Поддържам становището на
моите защиници.
ПРОКУРОР ДОЧЕВ /реплика/: Тъй като
защитата си избра най-слабия аргумент за атакуване на обвинителната тезa, аз съм улеснен в известна степен. Длъжен съм да кажа,
че съдът по никакъв начин, все още, не може да диктува на прокурора какво
обвинение да повдигне. В разглеждания случай, става дума за престъпление по
безстопанственост, по чл. 219, ал. 1 от НК, което съобразно своята етимология,
съобразно своето граматическо тълкуване на текста изисква изписване,
установяване, инкриминиране, конкретизиране, само и единствено на отрицателните
факти в обстоятелствената и диспозитивната част на обвинителния акт. В
разглеждания случай, след връщането на делото, обстоятелствената част на
обвинителния акт беше разширена, беше направено дори нещо повече, за да бъдат
по-описателно откроени изпълнителните деяния на трите подсъдими лица. Тук
следва да се маркира, че изискването за установяване и изписване на положителни
факти, кога и какви действия е следвало да извършат подсъдимите, изпада в противоречие
с установената съдебна практика, в прокурорско-следствената практика, за
предаване на съд на лица за престъпление по безстопанственост и в този смисъл,
нещо което не е съответно на закона, не се изисква от него, не следва да бъде
отстоявано. В този смисъл, считам за неоснователно депозираното възражение за
допуснати съществени процесуални нарушения в тази посока. Имал съм възможност
да заявя и преди, че инкриминирана дейност в рамките на период от четири
години, може да се опише и на 10 000 страници. Не е виновна прокуратурата
за това, че някой четири години присвоява средства, а друг още толкова години
не го контролира, казано най-кратко и най-образно.
По отношение на допълнителните
възражения, които се направиха за подсъдимата К., следва да се посочи, че те са
неверни от съдържателна страна, тъй като подсъдимата К. сама се лиши от правото
да участва лично в настоящия наказателен процес, след като надлежно призована
като обвиняемо лице, не се яви пред разследващия орган, това е документално
установено, а вместо това напусна пределите на Република България. В този
смисъл, не са на лице каквито и да е нарушения в тази връзка. Делото така или
иначе подлежи на възобновяване, това е гарантирана от закона възможност, а дали
в някакъв момент ще се избере от подсъдимото лице, зависи изцяло от него.
СЪДЪТ
СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ. /11:04 ЧАСА/
СЪДЪТ
СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ НАМИРА ЗА УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО /11:16 ЧАСА/:
Във връзка с внесения обвинителен акт,
делото е подсъдно на настоящия съд. Това е така с оглед посочената правна
квалификация на деянието, както и във връзка с конкретиката в обвинителния акт за
мястото на извършване на съответните деяния. Настоящият съдебен състав намира,
че не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство. Производството, в досъдебната му фаза, се е развило в отсъствието
на подсъдимата И.К., за която е установено, че още на 10.06.2017 г. е напуснала
пределите на Република България през ГКПП Калотина, заедно със съпруга си С.А..
От установените актуални справки, приложени към делото, е видно, че към днешна
дата липсват данни за каквито и да е регистрирани преминавания на И.К., през
границите на страната, включително в периода от 01.07.2020 г. до 23.04.2021
година. Отделно от това, във връзка докладвания в днешното съдебно заседание отрязък
от призовка, е установено, че единственият адрес, който би могъл да бъде
свързан по местоживеене с И.К. ***, не е актуален и не би могъл да бъде ползван
за призоваване и установяване на подсъдимата К., тъй като жилището е продадено,
а на този адрес е била осъществявана връзка с близки родственици на тази
подсъдима. Ето защо и тази процесуална възможност за осигуряване личното
участие на И.К., е изчерпано.
СЪДЪТ
НАМИРА,
че на този етап не са налице основания за СПИРАНЕ
на наказателното производство. Въпросите дали са налице основанията на чл. 25,
ал.1, т.2 НПК следва да бъдат решени едва след окончателен, влязъл в сила
съдебен акт относно въпросите по чл. 248, ал.1, т.3 НПК.
На следващо място, СЪДЪТ НАМИРА, че са допуснати съществени отстраними нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване процесуалните права на
подсъдимите. С оглед принципа за неизменност на състава на съда, настоящият
съдебен състав не е обвързан с вече изразеното становище по НОХД № 67 от 2020
г., във връзка с предходно внесения обвинителен акт, срещу същите подсъдими.
Ето защо дължи самостоятелна оценка на всички релевантни обстоятелства,
касателно разпоредбата на чл. 249, ал. 4 от НПК.
СЪДЪТ
КОНСТАТИРА,
че във внесения понастоящем обвинителен акт, до голяма степен са били изпълнени
част от указанията на съда, дадени в протоколно определение от 23.07.2020 г.,
както и в определение от 12.11.2020 г. на САС по ВНЧД № 1011 от 2020 година.
Изпълнени са частично указанията на съда за конкретизиране на факти, от
значение за предмета на доказване, както и частично относно отстраняване на
несъответствия между периодите на действие на цитираните в обвинителния акт
регулаторни актове и инкриминираните периоди за част от деянията.
От друга страна, по обвинението на
подсъдимите Д. и Т., не са изпълнени изцяло тези от тях, които са свързани с
отстраняването на логически несъответствия в хронологията от факти и от които
се извежда твърдението за съпричастност на тези двама подсъдими, в
престъплението, за което са предадени на съд. По обвинението на подсъдимия Д.
се твърди, че за деяние, извършено на
29.06.2009 г., неговият служебен статус е уреден и със споразумение към трудов договор,
сключено след тази дата, а именно от 17.12.2009 година (стр.95 от обвинителния
акт). Твърди се също така, че този подсъдим не е създал ефективна организация
за управление и контрол на дейностите в
оперативната област, касовата дейност, управление „Частно банкиране“, при У.Б.
АД, във връзка с длъжностната характеристика на позициите Директор на дирекция
„Частно банкиране“ и Директор на управление „Частно банкиране“, които длъжностни
характеристики също датират след 29.06.2009 г., а именно от 01.01.2010 г. и
01.01.2012 година. Този вид несъответствие е допуснато и във 2-ри както и в
3-ти пункт по обвинението на подсъдимия Д.. Пункт 4-ти по обвинението на този
подсъдим също засяга несъответствието свързано с посочените длъжности
характеристики, а от 5-ти до 23-ти пункт, от обвинението на подсъдимия Д.,
несъответствието между хронологията на инкриминирания период и датата на
издаване на съответната длъжностна характеристика се отнася до тази, която е
издадена на 01.01.2012 година. Несъответствието в твърденията за периода на
действие на съответните инструкции, цитирани подробно в диспозитива на
обвинителния акт, е налице за пункт 29-ти от обвинението на подсъдимия Д., в
който се твърди, че деянието обхваща периода от 30.12.2009 г. до 31.07.2013 г.,
а за посочения период не е бил осъществен контрол съгласно правила, които
датират след началото на инкриминирания период, съответно 2010, 2011 и 2012
години. Именно поради продължителността на инкриминирания период по пункт 29-ти
от обвинението, се явява и основателно възражението на защитата за необходимост
да бъдат изложени конкретни положителни факти, свързани с обвинението по чл.
219 от НК, доколкото от началото до края на съответния период по пункт 29 по
обвинението на подс. Д., очевидно дейността по контрол на подсъдимата К. е била
регулирана с различни регулаторни актове на банката, съответно от 2010, 2011 и
2012 година. В този смисъл са изложени и фактите на стр. 126 и стр. 127 от
обвинителния акт.
Подобно нарушение е допуснато и по
обвинението на подсъдимата Т.. Констатират се описаните по-горе логически
несъответствия от 1-ви до 4-ти пункт от обвинението на тази подсъдима относно
длъжностна характеристика от 01.01.2010 г., която според обвинението също е
относима към тази част от инкриминирания период, който предхожда тази дата.
Подобно несъответствие в хронологията от
факти, на които се основава обвинението, е налице и за допълнително
споразумение № 39 от 17.12.2009 г., което е инкриминирано във връзка със
служебния статус на подс. Т. и за съответните деяния, които се твърди, че са
били извършени преди сключването му, тоест от 1-ви до 3-ти пункт от обвинението
на подсъдимата Т..
Във внесения обвинителен акт, според
настоящия съдебен състав, са допуснати и други съществени отстраними
процесуални нарушения. По отношение на обвинението срещу подсъдимата К., във
връзка с допълнително изложената фактология, се констатират две нарушения по
смисъла на чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК. Първото от тях е свързано с наличието
на противоречие в обвинителния акт относно фактическите признаци, относими към
механизма на присвояване на инкриминираната сума. При формулиране на
продължаваната престъпна дейност по обвинението на подсъдимата И.К. е прието за
установено, че през целия период на продължаване на престъпна дейност, подсъдимата
К. е генерирала счетоводни операционни записи по освобождаване на обратно прехвърляне
на парични суми в касовата си наличност в модул „VOULT“
на банковата информационна система от
касовата си наличност, като по този начин присвоила сума от 711 000 лв., 160 000 щатски долара с
левова равностойност посочена в обвинителния акт, 493 000 евро с левова
равностойност посочена в обвинителния акт или общо 1 910 955.39 лв. В
действителност, по така описания механизъм, се твърди подсъдимата К. да е
извършила по-голямата част- тези от 1-ви пункт до 28-ми пункт от обвинителния
акт, но не и всички инкриминирани деяния. Относно пункт 29-ти и 30-ти по
обвинението на подсъдимата К., относими за парични суми в долари и евро, в
диспозитива на обвинителния акт не се твърди да е реализиран механизъм на
присвояване, идентичен с предходните пунктове на обвинението, а и поначално за
тях не е описан друг възможен механизъм на присвояване на имущество. В
обстоятелствената част на обвинителния акт, при описанието на деянията по пункт
29-ти и 30-ти по обвинението на подсъдимата К., са описани счетоводни записи в
посочената система справка касов метод на “VOULT”,
за движение на „пари на път“, представляващи ценни пратки на главна каса на
банката, включително и относно сумите, инкриминирани по тази част от
обвиненията. Не се твърди обаче по отношение на тези пратки да е извършен
счетоводен операционен запис по обратно прехвърляне на парични суми в касовата
наличност на тази подсъдима. В този смисъл са изложени факти на стр. 2-ра, 3-та
и 14-та страница от обвинителния акт.
СЪДЪТ
НАМИРА,
с оглед изложеното по-горе, че от фактическите параметри на обвинението не
става ясна позицията на органите на досъдебното производство относно
поддържаното първоначално твърдение, че всички, а не само част от деянията,
включени в продължаваното престъпление са извършени чрез генериране на
счетоводни операционни записи по освобождаване на касова наличност и
задължително и във всички случаи с обратно прехвърляне на парични суми в модул “VOULT”. Отделно от това, по отношение на
обвинението срещу подсъдимата И.К. за всички деяния, е посочено допълнително
споразумение към трудов договор № 56 от 20.05.2010 г., дори и за тези деяния,
които са извършени преди тази дата, когато, според обвинението служебният
статус на подсъдима е определен съгласно трудов договор № 2555 от 28.12.2006
година. В този смисъл обвинението е формулирано на стр. 85 - 87 от обвинителния акт (пункт с пореден номер от
1-7).
Отделно от това, СЪДЪТ КОНСТАТИРА, че при изготвяне на обвинителния акт е допуснато
противоречие относно броя на инкриминираните деяния извършени от подсъдимата К..
На стр. 84 в обвинителния акт се твърди, че те са 31, а в други части на
обвинителния акт се твърди, че общият им брой е 30. На стр. 78 от обвинителния
акт е посочено, че след ревизия са констатирани 30, а не 31 деяния. Но и сега,
във внесения обвинителен акт, в диспозитива на същия е останала нередактирана
бройката от 31 деяния. Второто нарушение, допуснато в обвинителния акт, в
частта относно обвинението на подсъдимата К., се отнася до липсата на описание
на факти на базата, на които обвинението е възприело конкретна начална дата на
инкриминираните деяния, в частност - датата на деянието по 1-ви пункт, като дата
на извършване на съответното присвоително деяние и начало на твърдяната
престъпна дейност. От съдържанието на обвинителния акт не става ясно с какви
факти е обвързан и краят на периода на инкриминираните деяния, с едно
единствено изключение - за крайната дата
31.07.2013 г. по пункт 28-ми до 30-ти от обвинението. На стр. 2-ра от
обвинителния акт са изложени конкретни факти, свързани с проверка на касовата
наличност на подсъдимата К.., която се свързва с цитираната по-горе дата. В конкретния
случай, като ориентир не може да служи и продължителността на периодите на
отделните деяния, тъй като част от тях са месечни периоди, така например 4-ти,
5-ти, 13-ти от обвинението. Друга част са продължителност, значително по-голяма
календарен месец, така например 6-ти, 8-ми, 19-ти, 24-ти пункт от обвинението.
В 29-ти пункт от обвинението, както беше посочено, периодът надвишава дори продължителност от три години,
а именно от 30.12.2009 г. до 31.07.2013 г., съгласно фактите на стр. 93 от
обвинителния акт. За друга категория
деяния присвоителното деяние е извършено
на една конкретна дата, както в пункт 1-ви от обвинителния акт. Съдът намира,
че в този смисъл обвинението не поставя ясна рамка на предмета на доказване,
доколкото не е изложило факти, с които се свързва различната продължителност инкриминираните
периоди. Нарушението е отстранимо чрез съответна корекция и допълване с конкретни
фактически твърдения на актовете, издадени от органите на досъдебното
производство.
Във връзка с твърденията в обвинителния
акт, за внесени от подсъдимата К. парични суми в различни банкови сметки и
нареждането на преводи, за част от тях, към трети лица, не става ясно дали
твърденията за времето на извършване на инкриминираните деяния, са обвързани с
хронологията на банковите операции, за които се споменава на стр. 5 от
обвинителния акт и в която част от обвинителния акт се посочва, че тези банкови
операции се свързват с преводни нареждания в полза на трети лица или пък
прокуратурата счита, че съответните периоди са детерминирани от други събития,
носещи информационна стойност за началната и крайната им граница, с които са
разграничени отделните деяния, включени в продължавана престъпна дейност.
Съгласно указанията в Постановление № 3
от 70-та година на Пленума на Върховния съд длъжностно присвояване се извършва,
когато длъжностното лице се разпореди като със свое с чуждото имущество връчено
му в това чу качество и поверено му да го пази или управлява. Изпълнителното деяние
на присвояването последователно се дефинира в доктрината и в
съдебната практика, като външно проявена промяна на отношението на дееца към
повереното му имущество, изразена в противозаконно разпореждане с повереното
имущество в свой интерес или интерес на
други лица. В този смисъл са постановени и решения от по-съвременната практика на
ВКС, така например решение № 83 от 12.09.2016 г. по наказателно дело № 1459 от
2015 г., 2-ро НО. Изхождайки от това становище, относно юридическите и
фактическите признаци на присвояването, настоящият съдебен състав също счита,
че е възможно присвояването да се изрази и с юридическо или фактическо
разпореждане на инкриминираното имущество, за каквото се твърди на стр. 5-та от
обвинителния акт. От друга страна, за да бъде упражнена прецизно защитата на
подсъдимата К., прокуратурата следва да изложи факти, въз основа на които
приема, че инкриминираното имущество противозаконно, окончателно и безвъзмездно
е преминало в полза на другиго, било то чрез захранване на чужда сметка, която
не е под контрол на действителния собственик на имуществото, било то по други
механизми. В обвинителната теза в настоящия случай не се съдържа ясно изложение
на фактите, въз основа на които се приема, че подсъдимата К. окончателно се е
разпоредила с инкриминираното имущество чрез сделка или по друг начин, в чужд
интерес с намерение да го присвои и използва не по предназначение, каквото
предназначение, според обвинението, са
имали оборотните средства на банката, в която подс. К. е била служител. Във
внесения обвинителен акт не са изложени конкретни факти на базата, на които
обвинението приема, че липсва каквото и да е намерение подсъдимата да върне
инкриминираното имущество. Във връзка с твърденията на стр. 5-та от
обвинителния акт относно банковите операции, касаещи отклоняване на парична
сума от подсъдимата К., чрез внасянето им по сметка, без да е посочено кога и
къде е извършено това действие, във връзка с описанието на преводни нареждания
в полза на трети лица, без да е посочено кои са тези лица, кога и къде са
осъществени съответните преводи, конкретиката в обвинителния акт се явява
недостатъчна, за да очертае изискуемите факти, свързани с предмета на
доказване, що се отнася до противозаконното разпореждане с инкриминирано
имущество, още повече че тази конкретика е отнесена само за част от
инкриминираното имущество.
Отделно от това, очертаването на период
за едно от деянията, включени в продължаваната престъпна дейност на подсъдимите
К. и Д., с продължителност от години, съответно 28-ми пункт от обвинението на
подсъдимата К. и 29-ти пункт от обвинението на подсъдимия Д., практически
включва периодите по предходните пунктове на обвинението. И за двамата
подсъдими това са периодите от 5-ти до 28-ми пункт. Това обстоятелство също създава
неяснота в обвинителната теза за това, въз основа на какви факти е
индивидуализиран размерът на причинената имотна вреда за отделните периоди, при
отделните деяния, които са включени в общата продължавана престъпна дейност.
Липсата на ясно формулирано обвинение за броя на деянията включени в
продължаваната престъпна дейност, към която се твърди, че е съпричастна
подсъдимата К., както и останалите подсъдими, липсата на ясно формулирано
обвинение, което засяга механизмите на присвояване от пункт 29-ти до 30-ти
пункт в обвинението на подсъдимата К., както и оценката на тези механизми, при
формулиране на продължаваната престъпна дейност, не дава възможност да се
очертаят фактите включени в предмета на доказване……
Адв. Р. – Моля, да ме освободите от присъствие до края на съдебното заседание, тъй като съм
ангажиран по друго производство. Подсъдимият Д. е съгласен.
ПОДСЪДИМИЯТ Д.: Съгласен съм съдът да
постанови своето определение в отсъствието на моя защитник адв. Р..
СЪДЪТ, като съобрази изявленията на
защитата на подс. Д. и изразеното от него становище ОСВОБОЖДАВА от присъствие в
съдебно заседание адв. Р..
Адв. Р. напусна съдебната зала в 11:44
часа.
Съдебното заседание продължава в отсъствието на адв. Р. с
обявяване на мотивите към определението
по чл. 248, ал.1 НПК.
Относно обвинението на подсъдимата М.Т.,
което включва общо 22 броя изпълнителни деяния на престъплението, в което е
обвинена, в диспозитива на обвинителния акт са изложени факти за прекратяване
на престъпната безстопанственост за периода след 29.09.2021 г. до 31.03.2011
г., тоест от края на инкриминирания период по пункт 12-ти до началото на
инкриминирания период по пункт 13-ти, като от значение е следното. Не се твърди
подсъдимата Т. да е извършвала престъпление по чл. 219 от НК в този период. На
стр. 84 от обвинителния акт, абзац 1-ви, е посочено, че през 2010 г. и 2011 г.,
за различни периоди подсъдимата Т. е ползвала платен годишен отпуск за
отглеждането на дете, както и за бременност. От друга страна, обвинението е
приело, че подсъдимата К. и в посочения период продължила да извършва престъпни
действия по присвояване на чуждо имущество, така например с оглед твърденията в
пункт 11-ти до пункт 18-ти включително от обвинението на подс. К.. Така, ако се
поддържа твърдението в обстоятелствената част на обвинителния акт, че
формалният подход на Т. за неупражнен от нея контрол при установяване на фактическото
състояние по наличностите на стр. 50-та и стр. 51-ва от обвинителния акт, е
отнесен до качеството на извършените инвентаризации за периода от 2009 г. до
2012 г, тоест за целия посочен период, без прекъсване, то обвинението на тази
подсъдима, според прокуратурата, логически е обвързано с обвинението срещу
подсъдимата К.. Ако се поддържа тази позиция, прокуратурата е следвало да
изложи фактически твърдения, които да изяснят причинно-следствената връзка
между действие и бездействие на подсъдимата Т. и престъпната дейност, която се
твърди, че е била извършена от подсъдимата К., дори и в отсъствието на Т. от
работното й място, във връзка със законно ползван от нея отпуск. Твърденията в
обвинителния акт за възобновяване на твърдяната престъпна дейност от
подсъдимата Т. на 31.05.2011 г., след прекъсване от близо седем месечен период
и след като се твърди, че в нейно отсъствие подсъдимата К. продължила да
извършва присвоителни действия, противоречи на вече изложената обвинителна теза
за пряка връзка за неположената от подсъдимата Т. грижа за управлението,
стопанисването и запазването на повереното имущество и съставомерия обществено-опасния
резултат. В този смисъл, логическата конструкция на обвинението е следвало да
включи отговор на въпроса кои факти и обстоятелства отличават ефективността на
контролните органи в „У.Б.“ АД, в отсъствието на подсъдимата Т. за периода от
29.09.2010 г. до 31.05.2011 г., в който срещу тази подсъдима не са
инкриминирани съответни деяния на престъпление по чл. 219, ал. 4, във връзка с
ал.1, във връзка с чл. 26 от НК, съответно да изложи конкретни факти на базата,
на които се твърди, че въпреки отсъствието на Т. от работното й място за част
от инкриминирания период и регистрирани в този период престъпни деяния с
участието на подс. К., се касае за персонален проблем, свързан с качеството на
изпълнение на служебните задължения на подсъдимата Т., а не за системен проблем
при управлението на банката.
Отсъствието на факти, въз основа на които
обвинението приема за установено, че инкриминираните присвоителни деяния се
свързват с възприетите периоди от време или на конкретна дата, още повече, след
като не твърди за някои деяния механизмът на присвояване да е идентичен с
описания на стр. 2-ра от обстоятелствената част на обвинителния акт и когато
продължителността на тези периоди е различна и на базата на този факт не може
да се проследи предварително зададената
хронология въз основа на други събития, засяга съществено правото на
подсъдимата К., а и на останалите подсъдими, да научат въз основа на какви
факти следва да организират своята защита. Това е така, доколкото обвинението
на подсъдимите Т. и Д., в частта относно времето на осъществяване на
престъпната им дейност, се основава на същите фактически твърдения за време и
място на извършване, като логически е обвързано с обвинението на подсъдимата К..
Доколкото същите периоди са инкриминирани и по обвинението и на двамата
подсъдими, за които се твърди, че не са упражнили контрол на подсъдимата К.,
липсваща връзка между конкретни факти и време, за което се твърди, че
разграничава отделните деяния, ограничава и тяхната възможност да организират
защитата си. Настоящият съдебен състав счита, че в този смисъл е допуснато
самостоятелно съществено отстранимо процесуално нарушение, от категорията на
изброените от разпоредбата на чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК.
На следващо място и за тримата подсъдими, не
са изложени факти, въз основа на които е приложен квалифициращият признак,
свързан с наличието на „особено тежък случай“. За съставомерността на деянието по
квалифицирания състав на чл. 203, ал. 1 от НК, за подсъдимата К., както и за
квалифицирания състав на престъпление по чл. 219, ал. 4 от НК за другите двама
подсъдими, се предвижда кумулативно наличие на признаците, предметът на
престъплението да е в особено големи размери и случаят е особено тежък. В
настоящия случай, прокуратурата е конкретизирала размера на съставомерната
имотна вреда съгласно изискването на закона, която съответства на обективния
признак „особено големи размери“. От
друга страна, легалната дефиниция в нормата на чл. 93, т. 8 от НК, свързана с
понятието за особено тежък случай, не се свежда и не може да се ограничи с
размера на съставомерната имотна вреда, доколкото следва да бъде изложена
конкретна позиция за настъпилите вредни последици и всички останали отегчаващи отговорността обстоятелства, които разкриват
изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца. След
като подсъдимите са предадени съд именно по обвинение за посоченото по-тежко
наказуемо престъпление, обвинението е следвало да изложи конкретни твърдения за
вредни последици и други отегчаващи отговорността
обстоятелства, които според обвинението разкриват изключително висока степен на
обществена опасност на деянието и дееца по смисъла на чл. 93, т. 8 от НК.
Установяват се и очевидни фактически
грешки в обвинителния акт, но с оглед констатираните по-горе процесуални
нарушения, е безпредметно е съдът да се произнася с определение по чл. 248, ал.
5, т. 4, както и с определение по чл. 248 А, ал. 1 от НПК, свързано с
констатирани фактически грешки. С оглед процесуална икономия, както и с оглед
изчерпателност, съдът следва да ги посочи във връзка с вероятното предстоящо
внасяне на обвинителен акт срещу тримата подсъдими.
В обстоятелствената част от диспозитива
на обвинителния акт, за част от инкриминираните деяния очевидно липсва част от
изречение, по начин, по който да позволи да се изгради еднозначен извод за неговата
логическа структура. Това е така, доколкото за част от деянията на подсъдимата К.
се твърди, че прехвърляла съответната парична сума в касовата си…., без да е
завършено изречението в тази насока, като липсват пояснения към какъв обект се
отнася определението касова. Така са вписани деянията по пункт 4-ти, 6-ти,
11-ти, съответно на стр. 7-ма и 9-та, както и на стр. 86-та и стр. 88-ма, от
обвинителния акт. От общата формулировка на престъпната дейност като
продължавано престъпление, както са описани съответните фактически признаци по
1-ви, 2-ри, 3-ти, 5-ти, 7-ми, 8-ми, 9-ти, 10-ти до 13-ти пункт по обвинението
на подсъдимата К., е видно, че твърдението за прехвърляне на съответната
парична сума е отнесено до касовата наличност на тази подсъдима, като думата „наличност“
очевидно е пропусната след определението „касова“ при фактическа грешка, при
техническото изготвяне на обвинителния акт и във връзка с вероятното прилагане
на техниката „COPY”-“PASTE” при описанието на фактите, относими към
пункт 4-ти, 5-ти, 11-ти. При наличието на основание за прекратяване на
съдебното производство обаче е напълно безпредметно съдът да се произнася с
отделно определение по чл. 248 А, ал. 1 от НПК.
В
настоящото производство, съдът е задължен да се произнесе и по въпросите
визирани в чл. 248, ал. 1, т. 6 от НПК, като е безпредметно да се произнася по
въпросите по чл. 248, ал. 1, т. 4, т. 5, т. 7 и т. 8 от НПК.
СЪДЪТ
НАМИРА,
че с оглед процесуалното поведение на
подсъдимата К., манифестирано от нея в досъдебното производство, взетата от
съда мярка за неотклонение и задържане под стража, по отношение на тази
подсъдима, с протоколно определение от 23.07.2020 г., следва да се потвърди.
СЪДЪТ
НАМИРА,
че са изчерпани всички способи, предвидени в НПК за призоваване на подсъдимата К.
от известен по делото адрес или чрез близки родственици. По делото липсват и
данни същата да упражнява трудовите си права на територията на Република
България, а последното регистрирано преминаване през границата на Република
България е излизане, още през 2017 г, като няма данни за завръщането й в
страната. По изложените съображения, взетата по отношение на тази подсъдима
мярка за неотклонение и „задържане под стража“ следва да се потвърди.
С оглед коректното процесуално поведение
на подсъдимите М.Т. и И.Д., СЪДЪТ НАМИРА,
че същите следва да останат без мярка за неотклонение, още повече с оглед
продължителността на проведеното производство.
СЪДЪТ КОНСТАТИРА, че мярката за
неотклонение, по отношение на тези двама подсъдими е отменена още в досъдебното
производство с постановление на СГП от
15.01.2021 година. По отношение на тези двама подсъдими не са констатирани основанията
на чл. 66, ал. 1 от НПК за вземането на мярка за неотклонение.
Така мотивиран, СЪДЪТ НАМИРА, че подсъдимите Т. и Д. следва да останат без взета
мярка за неотклонение и в съдебната фаза на наказателното производство.
С оглед всичко изложено по-горе, СЪДЪТ
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА мярката за
неотклонение и ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА по отношение на подсъдимата И.Ж.К. с ЕГН **********.
ПРЕПИС-ИЗВЛЕЧЕНИЕ от това определение
на съда, да се изпрати на СДВР с искане за обявяването на тази подсъдима за
общодържавно издирване.
ПРЕПИС-ИЗВЛЕЧЕНИЕ от това
определение на съда, да се изпрати на ДМОС-МВР във връзка с администрираната
към тази институция европейска заповед за арест по същото наказателно
производство, издадена в досъдебното производство.
Да се уведоми ДМОС относно номера на прокурорската преписка и
номера на досъдебното производство, както и относно номера на делото по
образуваното понастоящем съдебно производство, по което съдът е потвърдил взета
мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на подс. И.К..
СЪДЪТ
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
постановление
на СГП от 15.01.2021 г., с което мярката за неотклонение на подсъдимите Т. и Д.
подписка е отменена.
Определението на съда относно мярката за
неотклонение на подсъдимите ПОДЛЕЖИ НА
ОБЖАЛВАНЕ И ПОТЕСТ в седем дневен срок от днес пред Софийски апелативен съд.
СЪДЪТ
О
П Р Е Д Е Л И:
НА
ОСНОВАНИЕ
чл. 249, ал. 2 от НПК ПРЕКРАТЯВА съдебното
производство по НОХД с № 1038 от 2021 г., за отстраняване на съществени
нарушения на процесуалните правила, указани в мотивите на определението.
В случай на влизане в сила на
определението по чл.248, ал.1, т.3 вр. с чл.249, ал.2 НПК ВРЪЩА делото на СГП.
Определението по чл. 249, ал. 2 от НПК ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ И ПРОТЕСТ в седем
дневен срок от днес, пред САС по реда на глава 22 от НПК.
ПРЕПИС
от
протокола да се даде на страните.
Протоколът е изготвен в съдебно
заседание, което приключи в 12:00 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
СЕКРЕТАР: