Присъда по дело №108/2024 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 13
Дата: 29 ноември 2024 г.
Съдия: Васил Анастасов
Дело: 20244300200108
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 20 март 2024 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 13
гр. Ловеч, 29.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и девети
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ АНАСТАСОВ
СъдебниБОРИСЛАВ Й. ЙОТОВ

заседатели:ДАРИНА П. НИКОЛОВА
при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА
и прокурора Д. Т. Д.
като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Наказателно дело от
общ характер № 20244300200108 по описа за 2024 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия П. В. В., роден на **** г. в гр. в гр. Л., с
постоянен и настоящ адрес: с. О., общ. Т., обл. Ловеч, ул. „****“ ****,
български гражданин, неженен, неосъждан, ЕГН: **********, за ВИНОВЕН
в това, че на 28.05.2022г. около 22.09 часа в гр. Т., обл. Ловеч, кв. „Л." в района
на магазин за строителни материали на фирма „К" ООД, направил опит да
отвлече Ц. П. И. от с. О., обл. Л., като деянието е останало недовършено, на
стадия на опита, по независещи от него причини, поради което и на основание
чл. 142, ал. 1 във вр. с чл. 18 ал. 1, във вр. чл. 54 от НК от НК, го ОСЪЖДА на
3 /три/ години лишаване от свобода.
На основание чл. 66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така
определеното наказание от 3 /три/ години лишаване от свобода за срок от 4
/четири/ години, считано от влизане на присъдата в сила.
1
ПРИЗНАВА подсъдимия П. В. В., роден на **** г. в гр. в гр. Л., с
постоянен и настоящ адрес: с. О., общ. Т., обл. Ловеч, ул. „****“ ****,
български гражданин, неженен, неосъждан, ЕГН: **********, за ВИНОВЕН
в това, че на 28.05.2022 г. около 22.09 ч. в гр. Т., обл. Ловеч, кв. „Л. в района на
магазин за строителни материали на филма „К" ООД, в лек автомобил марка
„Мерцедес МЛ 320 ЦДИ", светло сив металик, с ДК № ****, управляван от
него, причинил на Ц. П. И. от с. О., обл. Л. лека телесна повреда, изразяваща
се в претърпени болки и страдание вследствие на отскубване на кичур от
косата й, довело до получаване на точковидни ранички в областта на главата,
без разстройство на здравето, като същата е причинена с цел да бъде улеснено
друго престъпление /по чл.142 ал.1 от НК/, поради което на основание чл.
131, ал. 1 т. 11 във вр. чл. 130, ал. 2 във вр. с чл. 54 от НК, го ОСЪЖДА на 1
/една/ години лишаване от свобода.
На основание чл. 66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така
определеното наказание от 1 /една/ година лишаване от свобода за срок от 4
/четири/ години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК ОПРЕДЕЛЯ по отношение на
подсъдимия П. В. В. с гореснетата самоличност едно общо най-тежко
наказание измежду така наложените, а именно 3 /три/ години лишаване от
свобода.
На основание чл. 66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така
определеното общо най-тежко наказание от 3 /три/ години лишаване от
свобода за срок от 4 /четири/ години, считано от влизане на присъдата в сила.
ОСЪЖДА подсъдимия П. В. В., с ЕГН: ********** да заплати на Ц. П.
И., ЕГН: ********** сумата от 5000 /пет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени с престъплението по чл.
142, ал. 1 във вр. с чл. 18 ал. 1 от НК, начиная от 28.05.2022 година до
окончателното изплащане на сумата, като пълният претендиран размер на
иска на сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева, съдът ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА подсъдимия П. В. В., с ЕГН: ********** да заплати на Ц. П.
И., ЕГН: ********** сумата от 1000 /хиляда/ лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени с престъплението по чл.
131, ал. 1 т. 11 във вр. чл. 130, ал. 2 от НК, начиная от 28.05.2022 година до
2
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА подсъдимия П. В. В., с ЕГН: ********** да заплати на Ц. П.
И., ЕГН: ********** сумата от 1200 /хиляда и двеста/ лева, представляваща
разноски за повереник.
ОСЪЖДА подсъдимия П. В. В., с ЕГН: **********, да заплати по
сметката на ОД МВР – Ловеч, РУ – Т. разноски по делото в размер на 596,35
/петстотин деветдесет и шест лева и тридесет и пет ст./ лева.
ОСЪЖДА подсъдимия П. В. В., с ЕГН: **********, да заплати по
сметката на Окръжен съд – Ловеч разноски по делото в размер на 741,54
/седемстотин четиридесет и един лев и петдесет и четири ст. / лева, от които:
240,00 /двеста и четиридесет/ лева, представляващи ДТ върху уважения
размер на гражданските искове, 501,54 /петстотин и един лева и петдесет и
четири ст./ лева разноски за вещи лица и свидетели, както и 10.00 /десет/ лева
за служебно издаване на 2 броя изпълнителни листи.
Присъдата подлежи на жалба и протест пред Апелативен съд - Велико
Търново в 15 - дневен срок от днес.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ : Срещу подсъдимия П. В. В. от с. О., обл. Л., ЕГН
**********, били повдигнати обвинения за престъпление по чл.142, ал.1 във
вр. с чл.18, ал.1от НК, за това, че на 28.05.2022 г. около 22.09 часа в гр. Т., обл.
Ловеч, кв. „Л.“ в района на магазин за строителни материали на фирма „К“
ООД, направил опит да отвлече Ц. П. И. от с. О., обл. Л., като деянието е
останало недовършено, на стадия на опита, по независещи от него причини;
и за престъпление по чл. 131, ал.1, т.11, във вр. с чл.130, ал. 2 от НК,
за това, че на 28.05.2022 г. около 22.09 ч. в гр. Т., обл. Ловеч, кв. „Л.“ в района
на магазин за строителни материали на филма „К“ ООД, в лек автомобил
марка „Мерцедес МЛ 320 ЦДИ“, светло сив металик, с ДК № ****,
управляван от него, причинил на Ц. П. И. от с. О., обл. Л. лека телесна
повреда, изразяваща се в претърпени болки и страдание вследствие на
отскубване на кичур от косата й, довело до получаване на точковидни ранички
в областта на главата, без разстройство на здравето, като същата е причинена
с цел да бъде улеснено друго престъпление /по чл.142, ал.1 от НК/.
Представителят на ОП – Ловеч, зам. окръжният прокурор Д. Д. в
съдебно заседание заявява, че поддържа обвинението на ОП – Ловеч по
отношение на подсъдимия В., така както е предявено в хода на ДП и с
обвинителния акт. Счита, че фактическата обстановка се подкрепя от
събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства,
излага подробни аргументи в тази връзка.
Твърди, че в конкретния случай се касае за деяния, които са
извършени умишлено, с пряк умисъл, при който подсъдимият е съзнавал
обществено-опасния характер, предвиждал е техните обществено-опасни
последици и е искал тяхното настъпване. По отношение на опита за отвличане
счита, че деянието е останало недовършено по независещи от подсъдимия
причини.
Моли съда да признае подсъдимия за виновен по повдигнатите му
обвинения, като при индивидуализацията на съответните наказания – за
престъплението по чл.131, ал.1 т.11 във вр. чл.130, ал.2 от НК да му бъде
определено наказание 2 (две) години лишаване от свобода, а за
престъплението по чл.142, ал.1 във вр. с чл.18, ал.1 от НК, наказание 3 (три)
години лишаване от свобода. Предлага на основание чл.23, ал.1 от НК, съдът
да определи едно общо най-тежко наказание от 3 (три) години лишаване от
свобода, чието изпълнение може да бъде отложено, на основание чл.66 от НК,
за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила..
Относно гражданските искове, предлага същите да се уважат.
Счита, че същита са воевременно предявени и са доказани по основание и
размер.
На основание чл.76 и сл. от НПК пострадалата Ц. П. И. е
конституирана като частен обвинител в процеса, представлявана от
повереника си - адв. Р. Б. от АК – Габрово.
На основание чл.84 и сл. от НПК пострадалата Ц. И. е
конституирана и като граждански ищец в процеса, представлявана от
1
повереника си - адв. Р. Б.. В това си качество И. предявява два граждански
иска срещу подсъдимия П. В., както следва:
– за сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща
претендирано обезщетение за неимуществени вреди, причинени с
престъплението по чл.142, ал.1 във вр. с чл.18, ал.1 от НК, начиная от
28.05.2022 година до окончателното изплащане на сумата;
– за сумата от 1000 /хиляда/ лева, представляваща претендирано
обезщетение за неимуществени вреди, причинени с престъплението по чл.
131, ал.1, т.11 във вр. чл.130, ал. 2 от НК, начиная от 28.05.2022 година до
окончателното изплащане на сумата, както и сторените по делото съдебно –
деловодни разноски.
В съдебно заседание, ЧО и ГИ - Ц. И., редовно призована, не се
явява и не взема становище, като същата се представлява от своя повереник.
Повереникът адв. Б. заявява, че е съгласен с изложеното от
представителя на държавното обвинение досежно възприетата фактическа
обстановка, смята, че същата е доказана по несъмнен начин.
Моли съда да признае подсъдимия за виновен, като по второто
обвинение се солидализира с искането на прокурора да му бъде наложена
санкция в размер на 2 години лишаване от свобода. Не счита, че същото
следва да бъде отлагано за изпитателен срок. По отношение на обвинението за
отвличане, моли съда да даде наказание в размер на 4 години лишаване от
свобода, за което няма как да се приложи чл.66 от НК, излага аргументи в тази
връзка.
В заключение предлага на настоящата инстанция да извърши
кумулация на първото и второто наказание за всяко от двете престъпления,
като се наложи по-тежкото наказание, а именно 4 години лишаване от свобода,
което подсъдимият да изтърпи ефективно, като режимът следва да се
определи от съда.
По отношение на гражданския иск, моли съда да уважи
претенцията по своето основание и размер, по начина, по който е заявена.
Счита, че са са установили вредите спрямо доверителката му, като са спазени
и изискванията на чл.52 от ЗЗД, поради което моли да се уважи тази
претенция. Моля да се присъдят на доверителката му сторените за настоящето
производство разноски във връзка с процесуалното представителство.
Подсъдимият П. В., редовно призован, в съдебно заседание се явява
лично и с упълномощения си защитник – адв. В. К. от ЛАК. Излага, че
поддържа казаното от защитника си. Заявява, че е невинен и моли съда да
бъде оправдан.
Защитникът застъпва становище, че подсъдимият В. не е извършил
по-тежко наказуемото престъпление - отвличане по чл.142, ал.1 във вр. с
чл.18, ал.1 от НК, за което моли същият да бъде оправдан, излага подробни
аргументи в тази насока. Заявява, че не е спорно по делото, че В. е откъснал
кичур коса от главата на пострадалата И., като обаче счита, че това е станало
по непредпазливост, при скачането на пострадалата от автомобила му.
2
Изтъква, че за това престъпление законът предвижда наказание до 3 години
лишаване от свобода. В тази връзка предлага съдът да освободи подзащитния
й от наказателна отговорност като му наложи административно наказание –
глоба по реда на чл. 78а от НК.
Моли съда да присъди на подзащитния й всички сторени разноски
във връзка с предявения граждански иск за които са представени
доказателства.
От съвкупната преценка на събраните в хода на съдебното
следствие и на досъдебното производство писменни и гласни доказателства,
от заключенията на назначените съдебно – технически и съдебно –
медецинската експертизи, настоящият състав прие за установена следната
фактическа обстановка :
Подсъдимият П. В. В. е роден в гр. Л., обл. Плевенска и живеел в с.
О., обл. Л.. Работел като дърводелец в собствената си фирма „Пепи и Цвети“
ЕООД, на която бил управител. С пострадалата Ц. П. И. живеели на
съпружески начала от около десет години, от което съжителство имали син -
В.В. В., роден на ***** година.
Още като непълнолетна, пострадалата Ц. И. била настанена в
семейството на бабата на подсъдимия - Й. К. Я., поради неглижирани грижи от
страна на нейните родители. И. израснала в семейството на Я.. Постепенно
отношенията между нея и внука /подс. В./, прераснали в съжителство.
Пострадалата Ц. И. в показанията си по време на съдебното
следствие, дадени по реда на чл.139, ал.8 от НПК – чрез видеоконферентна
връзка (л.187-196 от НОХД) сочи, че от самото начало на съжителството е
била тормозена - физически и психически от подсъдимия В.. Твърди, че не е
имала никакво лично пространство, че първоначално е била тормозена
психически, а след това и физически от дееца, че същия я псувал, хвърлял по
нея предмети, скубел й косата, ритал я и я удрял. Изтъква, че вследствие на
физическата агресия спрямо нея на два пъти е посещавала личния си лекар -
св. С. К. Н.. Видно от горецитираните показания на пострадалата през
последните години подсъдимият й е посягал неколкократно. В тази връзка И.
съобщава, че : „На Гергьовден същата година /2022 г./, тогава голям бой падна.
Тогава си спомням, че аз си бях вкъщи и баба му Й. си беше в къщи. П. беше
на Манастира тогава и ми звънна да му приготвя едни дъски. Търсих ги и му
казвам не ги виждам. Той каза с псувни „мама ти ще еба стара“, така ми каза
по телефона и аз затворих телефона, баба му явно е чула какво е станало и ме
видя, че съм напрегната. Попита ме какво стана, обясних й случая, каза ти си в
черния списък, тя си го защитава, а мен кучета ме яли. Тогава вече бях решила
да се махна, тя не знаеше, че искам да се махна, но бях решила. И казах на
баба му, че отивам да заведа детето при баба му, т.е. при дъщерята на Й., при
свекърва ми Марияна Я.. Баба му разбра, че нещо не е наред и аз планирам
нещо, защото си спомням как веднага се обади на П. по телефона, и той няма и
5 минути, аз вече се качвам с детето в колата, и той идва с неговия джип и
спира пред моя автомобил, за да не тръгна никъде. Слиза и казва да изляза от
3
колата и го попитах защо, но го видях ядосан, той отвори вратата и ме хвана за
дрехите да ме дърпа, ние бяхме отвън пред къщата, пред двора. Той ме
влачеше от колата, аз не ходех, а той си ме влачеше до двора на къщата и си
спомням, че Н. С. – комшията отсреща попита какво става, а П. не му обърна
внимание. … П. тогава ме вкара в двора, започна да ме рита, да ме скубе.
Спомням си от лявата страна на ребрата имах силни болки, дни и месеци ме
болеше, не можех да дишам, пронизваше ме. След като влязохме в кухнята,
хвана чаша и искаше да я хвърли върху мен и аз си вдигнах ръцете над
главата. Удари ме по ръката, вместо по главата и сега имам белези на средния
пръст на лявата ръка. Имах пръстен тогава там и той се заби в ръката. Аз
измислих, че ще водя детето на преглед, а всъщност исках аз да отида. Тогава
личният лекар ме прегледа и ми издаде амбулаторен лист, даже съм го
приложила този лист, когато подадох молба за ограничителна заповед.“
(л.189-190 от НОХД).
Освен всичко гореизброено, пострадалата имала и забрана от страна
на св. Й. Я. и подсъдимия В. да ползва социални мрежи и да контактува с
други хора чрез тях. Не й било разрешено да напуска село О. без
придружител, дори и когато станала пълнолетна. Когато И. заявявила, че иска
да спре всичкото това започнала да получава заплахи от П. В. и от баба му, от
цялото му семейство, да не казва на никого, като в този случай започвала
агресия спрямо нея от страна на подсъдимия. Според пострадалата причината
да й забранят да общува с близките и приятелите й била за да не разкаже на
никого какво й се случва.
Случаите, при които й бил оказван психически и физически тормоз
от страна на подсъдимия били много през годините, поради което
пострадалата не можела да посочи конкретни дати, тъй като тормозът над нея
бил ежедневен.
На 28.05.2022 г. вечерта пострадалата била принудена от
подсъдимия да го придружи на фирмено парти в с. О., в къща за гости „При
кмета“. Отишли към 17:00 часа с автомобил „Мерцедес МЛ320 ЦДИ“,
светлосив металик с рег. № ****, който В. управлявал но последният не бил
негова собственост, а на лице от с. Калейца, обл. Л.. Пострадалата И. седнала
при жените /така се били подредили - на една страна жените и на друга -
мъжете/, а подсъдимият В. при мъжете. Били на разстояние един от друг
/което най - вероятно подразнило подсъдимия/. Към 18:37 часа, И. получила
съобщение от В. в приложението „Вайбър“, което гласяло: „Само да се
приберем. Ще те смажа“ (т.1, л.83). След съобщението В. настойчиво и
показвал с глава изхода на заведението, приканвайки я да си тръгват.
Изхождайки от характера на дееца, И. възприела този жест като заплаха.
Съобщението също възприела като израз на заплаха и агресия. Около 21:47
часа получила второ съобщение (т.1, л.83), което гласяло: „Хайде да си
тръгваме“. И., от страх какво можело да й се случи, искала да остане колкото
си може повече сред хората на партито. Казала на В. да останат и за тортата,
че ще е весело. Последният й написал: „Ще ти бъде весело след малко“. Към
4
22:01 часа подсъдимият й написал „Хайде“ (т.1, л.83), след което станал и без
да се сбогува с присъстващите, си тръгнали.
Пред заведението, подсъдимият отново отправил заплахи към
пострадалата, че ще я смаже и, че „ще играе бухалката“. Със заплашителен тон
й казал да се качва в колата, като повтарял докато тя не се качила. От страх, И.
седнала на задната седалка, по диагонал на В. /за да е по-далеч от него/.
Сядайки на задната седалка пострадалата забелязала, че под седалката й има
дървена бухалка. В един момент, виждайки, че се движат в обратната на дома
им посока, И. попитала къде отиват, при което получила отговор, че отиват в
една пуста гора, където подсъдимият „ще я убие и пребие“ и, „че сега ще играе
бухалката“ (л.188 от НОХД) . Изплашена, че ще осъществи заканата си, И. се
опитала да набере тел. 112 но не успяла. Тъй като телефонът светнал в
тъмното, В. видял това, обърнал се към нея и й казал да му даде телефона.
Управлявайки автомобила, той се обърнал назад и държейки волана с лявата
си ръка, започнал да я удря с дясната, след което я хванал за косата. В този
момент И. отворила вратата на автомобила в движение и скочила.
Подсъдимият се опитал да й попречи държейки я за косата - но не успял да я
задържи и голям кичур от косата й останал в ръката му. Пострадалата
започнала да тича по пътното платно в посока към селото. Тогава видяла
задаващ се към нея автомобил. Това били свидетелите Г. И. А. и Д. Г. С., които
пътували с автомобила си „Фолксваген“ модел „ЦЦ“ с рег. № ****.
Пострадалата препречила пътя автомобила и той спрял. Отворила задната
врата и се качила в него на задната седалка, като помолила пътуващите в
автомобила да я откарат до полицията в гр. Т., защото мъжът й я е пребил и я
преследва. Тръгнали в посока РУ - Т.. Подсъдимият последвал автомобила до
РУ-Т. и също влязъл в сградата. С оглед състоянието на Ц. И., бил извикан
екип на ФСМП-Т. за да бъде прегледана. От снетата анамнеза било
установено, че е бита и е с травми по главата и тялото, което е отразено във
фиш за спешна медицинска помощ (т.1, л.19 от ДП). В. бил задържан в
помещение за задържане в РУ-Т. за срок до 24 часа.
Пострадалата подала сигнал в РУ - Т., входиран под № 359000 5
150/29.05.2022 г., след което напуснала сградата на управлението. Тъй като
нямало къде да отиде, последната позвънила по телефона на св. И. И. –
управител на „Еснафи“ ЕООД, домакин на фирменото парти в с. О., на което
по - рано били гости пострадалата и подсъдимия. Тя му разказала, какво й се е
случило, като го помолила да остане при тях в къщата за гости в с. О. за да
пренощува, тъй като се страхувала да се прибере в дома си. Получила
разрешение и отишла в горепосочената къщата за гости, където била
настанена в една стая със св. Ж. Е., на която пострадала също споделила какво
й се е случило вечерта. Св. Е., както и св. И. И. имали възможността пряко и
непосредствено да възприемат каво е физическото и емоционално състояние
на Ц. И..
На сутринта пострадалата се прибрала в дома си, като имала
намерение да си вземе детето и част от багажа и да се махне от там. Тъй като
5
св. Й. Я. отказала да й даде детето и багажа, И. се обърнала към органите на
полицията. Същите й оказали съдействие да си вземе багажа, като й обяснили,
че досежно родителските права върху детето следва да се произнесе съдът.
Пострадала взела автобус до гр. София, където впоследствие била
настанена в жилище със защитен адрес и освидетелствана от д-р А. Н. Х. -
специалист по съдебна медицина в МУ – София (т.1, л.20 от ДП).
От назначената по делото съдебно медицинска експертиза (т.1,
л.177-180) се установява, че на процесната дата пострадалата е претърпяла
болки и страдание вследствие от отскубване на кичур от косата й, за което
говорят установените точковидни ранички в тази област на главата.
Претърпените болки и страдание представляват лека телесна повреда по
смисъла на чл.130 ал.2 от НК.
Съдът кредитира горецитираното заключение на вещото лице д-р Г.
по съдебно - медицинската експертиза, тъй като същото е компетентно,
обосновано и кореспондира с приложените по делото гласни и писмени
доказателства.

След проведени ОИМ и назначената в последствие видеотехническа
експертиза (т.1, л. 158-159) били установени свидетелите Д. Г. С. от гр. София
и Г. И. А. от гр. Ботевград, които се пътували с лек автомобил „Фолксваген“
модел ЦЦ, бял на цвят с ДК № *****, собственост на Д.К. В.а от гр. София, в
който автомобил се качила пострадалата И. и в последствие била откарана до
РУ-Т. в гр. Т..
Свидетелите Г. А. (л.110 от НОХД и л.65 от ДП – приобщени по
реда на чл.281, ал.5, във вр. с ал.1, тл1 от НПК) и Д. С. (л.109 от НОХД и л.66
от ДП – приобщени по реда на чл.281, ал.5, във вр. с ал.1, тл1 от НПК) в
показанията си пред настоящата инстанция заявяват, че на 28.05.2022г. около
22.00 часа, пътували с лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „ЦЦ“, с peг.
**** от гр. Априлци, обл. Л. към с. Чифлик, обл. Л., като св. С. управлявал
лекия автомобил, който бил с десен волан, а св. А. се возела на предната лява
седалка до него. По време на пътуването им, изведнъж пред автомобила,
изскочила жена, която им махала с ръце да спрат и те спрели. Жената, която
видимо била силно изплашена и плачела, отворила задната дясна врата на
лекия автомобил и се качила в колата. Тя помолила да я спасят, защото мъжът
й я преследва за да я убие. Жената била на възраст около 30 годишна, слаба, не
много висока. Първоначално свидетелите си помислили, че жената лъже и
може да станат жертва на измама, но след като светнали лампата в
автомобила, видели, че тя имала наранявания и била оскубана. Жената отново
ги помолила да й помогнат, защото мъжът й я преследвал да я убие. Малко
след като тя се качила в автомобила, от лявата им страна спрял въпросният
мъж, който управлявал лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „МЛ“.
Свидетелите не си спомнят регистрационният му номер. Той бил с отворен
прозорец. Прозорецът на св. А. също бил отворен. Мъжът започнал да
заплашва жената за да слезе от колата. Той й казал, че ще съжалява, ако не
6
слезе. Мястото, където жената се качила при тях в автомобила, не можели да
определят точно. Около пътя нямало сгради. Свидетелите казали на
въпросния мъж, че тръгват към РУ - Т. и тръгнали. Подсъдимият ги последвал
с лекия си автомобил, като по време на движението им присветвал с фаровете
да спрат. Когато се качила при тях в автомобила, жената говорела от телефона
си с оператар на телефон 112. Св. А. заявява, че също е говорила с телефон
112, докато били на път за полицията, но не си спомня дали от своя телефон
или от този на пострадалата. От тел. 112 ги насочили къде се намира
полицейското управление в гр. Т.. По пътя за полицейското управление
пострадалата им разказала, че мъжът й я е карал към гората, за да я убие и тя е
скочила от автомобила му по време на движение. След като отишли в РУ - Т.,
там ги разпитали за случая. Екип от Спешна помощ прегледал пострадалата, а
свидетелите си тръгнали в първоначалната посока.
По досъдебното производство е назначена и извършена аудио-
техническа експертиза, при която проведените разговори на тел.112 са
възпроизведени на хартиен носител (т.1, л.165 - л.173).
Относно движението на двата процесии автомобила - „Мерцедес
МЛ 320 ЦДИ“, светло сив металик, с ДК № ****, управляван от подсъдимия и
„Фолксваген“, модел „ЦЦ“, peг. № **** на свидетелите Г. А. и Д. С. през
вечерта на инцидента, е извършена видео-техническа експертиза на записи от
каМ.те за видео наблюдение на територията на РУ - гр. Т., за времевия период
от 21:50 часа до 22:14 часа на 28.05.2022 година (т.1, л.158 - л.160).
От експертизата се установява, че л.а „Мерцедес“ се е движил
непосредствено след л.а. „Фолксваген“, управляван от св. Д. С. и то в
момента, в който в него е била пострадалата.
Анализът и съпоставянето на данните от двете посочени експертизи
относно часовия диапазон и начина на придвижване на автомобилите, напълно
съвпадат с изложеното в показанията както на пострадалата, така и на
свидетелите Г. А. и Д. С..
Настоящият състав кредитира горецитираните заключения на
вещото лице М. М. по аудио - техническата и видео -техническата експертизи
на записи от каМ.те за видео наблюдение, тъй като същите са компетентни,
обосновани и кореспондират с приложените по делото гласни и писмени
доказателства.
При така установената фактическа обстановка настоящият състав
приема, че подсъдимият П. В. е осъществил от обективна и субективна страна
признаците от състава на престъпленията по : чл.142, ал.1 във вр. с чл.18,
ал.1от НК, като на 28.05.2022 г., около 22.09 часа в гр. Т., обл. Ловеч, кв. „Л.“ в
района на магазин за строителни материали на фирма „К“ ООД, направил
опит да отвлече Ц. П. И. от с. О., обл. Л., като деянието е останало
недовършено, на стадия на опита, по независещи от него причини;
и по чл.131, ал.1, т.11 във вр. с чл.130, ал.2 от НК, като на
28.05.2022 г. около 22.09 ч. в гр. Т., обл. Ловеч, кв. „Л.“ в района на магазин за
строителни материали на филма „К“ ООД, в лек автомобил марка „Мерцедес
7
МЛ 320 ЦДИ“, светло сив металик, с ДК № ****, управляван от него,
причинил на Ц. П. И. от с. О., обл. Л. лека телесна повреда, изразяваща се в
претърпени болки и страдание вследствие на отскубване на кичур от косата й,
довело до получаване на точковидни ранички в областта на главата, без
разстройство на здравето, като същата е причинена с цел да бъде улеснено
друго престъпление /по чл.142, ал.1 от НК/.
От обективна страна първото деяние е извършено от подсъдимия
чрез действие, изразяващо се в хващане на пострадалата за косата като по този
начин В. предприел действие да задържи И. в автомобила, управляван от него,
с който се движели и в който автомобил пострадалата не желаела да бъде, след
като разбрала, че не се прибират в дома им, а отиват в „една пуста гора“,
където подсъдимият ще я „убие и пребие“, а после „ще я закопае“. По този
начин деецът направил опит да лиши И. от възможността да се придвижи
свободно до мястото където самата пострадала желае, а именно до дома им в
с. О.. В случая формата на принуда няма съставомерно значение, а значението
й се изразява единствено в това, че лицето е лишено /направен е опит да бъде
лишено/ от възможността само, по своя воля да се придвижва в
пространството, в посока в която то желае, а това се извършва по волята на
дееца. Отвличането е извършено с установеното принудително хващане на
пострадалата за косата и опит да бъде възпрепятсвано по този начин
слизането й от процесния автомобил, което е било нейното желание.
В конкретния случай деянието е останало недовършено, на стадия
на опита, по независещи от подсъдимия причини, поради скачането от
автомобила на пострадалата И. и намесата на свидетелите Г. А. и Д. С..
От субективна страна подсъдимият е действал виновно, при
условията на пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК, тъй като е
съзнавал обществноопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
обществноопасни последици и е искал настъпването им. За умисъла на дееца
винаги се съди от неговите фактически действия по време на деянието и
непосредствено след него, а не от последващите му твърдения. В случая
умисълът на подсъдимия е обективиран от установените негови действия -
отправените закани по отношение на пострадалата по време на партито и
непосредствено преди и след качването в процесния автомобил, неспирането
на превозното средство - въпреки изричното желание на пострадалата и
употребата на първоначална физическа сила - дърпането й за косата за да бъде
задържана същата в автомобила. Цялата тази хронология по категоричен
начин навежда на извода, че подсъдимият си е поставил за цел да отвлече
пострадалата пряко нейната воля и с оглед отправените от него заплахи с най -
вероятната цел – последващо малтретиране.
От обективна страна второто деяние е извършено от подсъдимия В.
чрез действие, изразяващо се в отскубване на кичур от косата на пострадалата,
довело до получаване на точковидни ранички в областта на главата, без
разстройство на здравето, вследствие на което И. изпитала болки и страдание.
От субективна страна подсъдимият е действал виновно, при
8
условията на пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК, тъй като е
съзнавал обществноопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
обществноопасни последици и е искал настъпването им. Престъплението е
извършено от подсъдимия с цел да бъде улеснено друго престъпление, а
именно – отвличане по чл.142, ал.1 от НК.
Тези изводи на съда се подкрепят изцяло от показанията на
пострадалата Ц. И., както и от показанията на свидетелите Г. А. и Д. С..
Последните от своя страна се подкрепят от заключението на извършена аудио-
техническа експертиза, при която проведените разговори на тел.112 от страна
на ЧО и ГИ – Ц. И. и св. Г. А. са възпроизведени на хартиен носител (т.1 л.165
- л.169). Това, което е възпроизведено като съдържание на телефон 112,
абсолютно идентично съвпада с показанията на свидетелите Ц. И., Г. А. и Д.
С..
В подкрепа на горецитираните доказателствени източници са и
показанията на свидетелите Ж. Е. и И. И. които пряко са възприели каво е
физическото и емоционално състояние на Ц. И. непосредствено след
извършените срещу нея инкриминирани деяния.
На следващо място, споделеното от пострадалата относно
нанесените й телесни увреждания напълно кореспондира с отразеното във
фиша за спешна медицинска помощ, която й е била оказана в сградата на РУ-
Т., с констатираното при извършеният й преглед от съдебния лекар д-р А. Х. в
гр. София, както и със заключението по съдебно медицинската експертиза.
От видео - техническата експертиза на записи от каМ.те за видео
наблюдение в гр.Т. се установява маршрута на движение на процесните
автомобили и по-конкретно, че автомобилът на подсъдимия се е движел
напосредствено след автомобила управляван от св. С. до установявването на
последния пред сградата на полицията в гр. Т..
В обясненията си подсъдимият отрича авторството на деянията,
като заявява, че е хванал пострадалата за косата, тъй като тя била отворила
вратата на автомобила за да скочи и той искал да я предпази от евентуално
нараняване. Настоящият състав цени обясненията на подсъдимия основно
като средство за защита, тъй като същите не кореспондират с останалите
доказателствени източници по делото, цитирани по-горе.
Освен за инкриминираната дата В. отрича въобще някога да е
малтретирал физически И.. Това обаче изцяло противоречи на заявеното от
пострадалата касаещо основно крайния период на тяхното съжителство, а
именно периода от м. март 2022 г. до 28.05.2022 година. От приложените по
делото амбулаторни листи, както следва : № 1214/ 01.03.2022 г. (т.1, л.17 от
ДП) и 2337/09.05.2022 г. (т.1, л.18 от ДП), от показанията на свидетеля С. Н.
(личен лекар на Ц. И.), дадени в съдебно заседание (л.68-69 от НОХД), както и
от приобщените такива от ДП – по реда на чл.281, ал.5, във вр. с ал.1, т.1 от
НПК (т.1, л.156 от ДП) се установява, че в графата „обективно състояние“ д-р
С. Н. е отразил това, което е „възприел лично при прегледа“. Горецитираните
амбулаторни листи са били обект на изследване на назначената по делото
9
СМЕ. Според заключението на вещото лице д-р Г. в амб. лист № 1214/
01.03.2022 г., са констатирани : оток и хематом в областта на трети пръст на
лявата ръка без данни за травматични изменения на фалангите на същата ръка
- причинило на И. болка и страдание, а в амбулаторен лист № 2337/09.05.2022
г., са констатирани : болка при палпация на гръдния кош - без данни за
счупване на ребра, причинило на И. болка и страдани.
Всичките тези обективни находки, както и подкрепящите ги гласни
доказателства опровергават обясненията на подсъдимия В., както и
показанията на свидетелите Й. Я. и С. Я.. Последните двама са близки
роднини, съответно баба и вуйчо на подсъдимия, поради което същите се
явяват заинтересовани в изграждане и подкрепа защитната теза на дееца.
Съдът не приема възражението на защитата, че в конкретния случай
не е налице отвличане, а поведението на дееца, с оглед отправените към
пострадалата заплахи може да се квалифицира като закана по смисъла на
чл.144 от НК. В тази връзка защитата възразява, че липсвали от обективна и
субективна страна данни за принуда, тъй като същата не е била насила
„влачена или натикана“ в процесния автомобил, напротив в показанията си И.
заявява, че е имала избор, че доброволно се е качила в автомобила, а В. се е
качил след нея.
Съгласно наказателноправната теория отвличането е престъпление,
при което деецът чрез принуда отвежда на друго място пострадалия. То може
да бъде осъществено с всички възможни форми на принудата и при различни
конкретни актове на нейната реализация с насилие, с побой, заплаха, с
огнестрелни, с хладни оръжия, с помощни средства и най -различни оръдия,
като престъплението е довършено с принудителното напускане на
пострадалия на мястото, в което се е намирал. Отвличането е резултатно
престъпление, което се довършва, когато пострадалият бъде поставен в
положение да не може свободно да се придвижва в пространството. От друга
страна при всички престъпления, свързани с употребата на принуда,
задължително се засяга и свободата на формиране на воля и избора на
поведение. И това е общото между принудата по чл.143 НК и други
престъпления - по чл.142, чл.143А, 152, чл. 198-199 НК и пр. Винаги, когато
принудата е включена в даден престъпен състав сме изправени пред
отношение между общ и специален състав на престъпление и следва да се
прилага специалния. Конкретният случай е именно такъв - налице е
поглъщане на фактическия състав на принудата от престъплението по чл.142
от НК. И това е така, тъй като упражняваната принуда функционално е
свързана с невъзможността на пострадалия да се придвижва по своя собствена
воля. Като доказателство, че пострадалата не се е движела в автомобила по
собствена воля е и факта, че след „скачането“ от него е потърсила помощ от
лицата в движещият се след тях автомобил - свидетелите Г. А. и Д. С.. В тази
връзка следва да се има в предвид и обстоятелството, че деянието е извършено
в началото на населеното място /гр. Т./, през тъмната част на денонощието,
при движение на автомобила в посока противоположна на желаната от
10
жертвата, при наличие на отдалеченост от къщите в района, като в случая
пострадалата въпреки, че не е длъжна да оказва физическа съпротива, да
проявява изобретателност и да поема рискове, за да се противопостави или да
преустанови престъпни ограничения или насилие е предприела такива -
скачайки в движение от автомобила, което още веднъж сочи за безизходицата
на И. в която се е считала поставена от подсъдимия, което по категоричен
начин констатира принуда, липсата на доброволност и взаимност. В
настоящия случай е събран достатъчно доказателствен материал в подкрепа на
конкретното обвинение, като също така по несъмнен начин са установени
физическите наранявания на пострадалата.
Предвид изложените обстоятелства, съдът квалифицира деянието,
призна подсъдимия за виновен и го осъди.
При определяне вида и размера на наказанието за първото деяние,
съдът съобрази, че за престъплението по чл.142, ал.1 от НК, законодателят е
предвидил наказание от 3 /три/ до 10 /десет/ години лишаване от свобода. При
определяне размера на конкретното наказание, съдът прецени наличието на
смекчаващи вината обстоятелства, а именно : чистото съдебно минало на
дееца, това, че е трудово ангажиран – собственик и управител на фирма „Пепи
и Цвети“ ЕООД, добрите му характеристични данни – името с което се ползва
сред колегите си и в обществото, както и, че деянието е останало
недовършено, на стадия на опита, по независещи от него причини, като все
пак не са настъпили целените от дееца общественоопасни последици.
Като отегчаващи вината обстоятелства в случая настоящият състав
преценява факта, че пострадалата години наред е била подложена на
физически и психически тормоз от страна на подсъдимия, както и това, че
след скачането на И. от автомобила на В. и качването й в л.а. „Фолксваген“,
деецът е преследвал последния до сградата на РУ – Т..
Ето защо, решаващият съд прие, че на П. В. следва да бъде
наложено наказание във връзка с чл.54 от НК, при преобладаващи смекчаващи
вината обстоятелства, в размер на 3 (три) години лишаване от свобода.
Тъй като наложеното наказание на В. е три години лишаване от
свобода, последният не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от
общ характер и с оглед данните по делото касаещи личността му, съдът
намира, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето
на осъдения не е наложително същият да изтърпи наказанието ефективно.
Решаващият съд не счита, че откъсването на подсъдимия от социалната му и
обществена среда ще допринесе за неговото поправяне. Предвид изложеното
и на основание чл.66, ал.1 от НК, настоящият състав отложи изпълнението на
определеното наказание лишаване от свобода, за срок от 4 (четири) години от
влизане на присъдата в сила.
При определяне вида и размера на наказанието за второто деяние,
съдът съобрази, че за престъплението по чл.131, ал.1, т.11 във вр. с чл.130, ал.2
от НК, законодателят е предвидил наказание до 1 /една/ година лишаване от
свобода или пробация. При определяне размера на конкретното наказание,
11
съдът прецени наличието на смекчаващи вината обстоятелства, а именно :
чистото съдебно минало на дееца и трудовата му ангажираност.
Като отекчаващи вината обстоятелства в случая настоящият състав
преценява факта, че пострадалата години наред е била подложена на
физически и психически тормоз от страна на подсъдимия, това, че
конкретното престъпление е извършено с цел да бъде улеснено друго
престъпление - по чл.142, ал.1 от НК, както и това, че след скачането на И. от
автомобила на В. и качването й в л.а. „Фолксваген“, деецът е преследвал
последния до сградата на РУ – Т..
Ето защо, решаващият съд прие, че на П. В. следва да бъде
наложено наказание във връзка с чл.54 от НК, при преобладаващи отегчаващи
вината обстоятелства, в размер на 1 (една) година лишаване от свобода.
Тъй като наложеното наказание на В. е една година лишаване от
свобода, последният не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от
общ характер и с оглед данните по делото касаещи личността му, съдът
намира, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето
на осъдения не е наложително същият да изтърпи наказанието ефективно.
Решаващият съд не счита, че откъсването на подсъдимия от социалната му и
обществена среда ще допринесе за неговото поправяне. Предвид изложеното
и на основание чл.66, ал.1 от НК, настоящият състав отложи изпълнението на
определеното наказание лишаване от свобода, за срок от 4 (четири) години от
влизане на присъдата в сила.
Тъй като в конкретния случай подсъдимият е извършил две отделни
престъпления преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях, съдът
на основание чл.23, ал.1 от НК определи по отношение на дееца едно общо
най-тежко наказание измежду така наложените, а именно 3 /три/ години
лишаване от свобода.
На основание чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението на така
определеното общо най-тежко наказание от 3 /три/ години лишаване от
свобода за срок от 4 /четири/ години, считано от влизане на присъдата в сила.
Съображенията водили решаващия съд да приложи разпоредбата на
чл.66, ал.1 от НК за двете отделни наказания влизащи в съвкупността, са
същите, които мотивират настоящата инстанция да отложи изпълнението на
така определеното общо най-тежко наказание от 3 /три/ години лишаване от
свобода по реда на чл.66, ал.1 от НК.
Настоящата инстанция намира, че така наложените наказания са
справедливи, съответстват на обществената опасност на деянието и на дееца,
и чрез тях ще бъдат постигнати целите на наказанието визирани в чл.36 от НК.
В съответствие с разпоредбата на чл.45 от ЗЗД съдът уважи
частично предявения граждански иск от пострадалата Ц. И. досежно
причинените й неимуществени вреди, касаещи първото престъпление по
чл.142, ал.1 във вр. с чл.18, ал.1от НК, за сумата от 5 000 /пет хиляди/ лева,
представляващи обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди,
ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от от 28.05.2022 година до
12
окончателното й изплащане, като осъди подсъдимия П. В. да заплати на гр.
ищец Ц. И. присъденото обезщетение. Пълният претендиран размер на иска
на сумата до 10 000 /десет хиляди/ лева, съдът отхвърли като неоснователен и
недоказан.
Безспорно се доказа, че подсъдимият с виновното си и
противоправно поведение е осъществил фактическия състав на непозволеното
увреждане, като е направил опит да отвлече пострдалата. Събраните на
досъдебното производство и в хода на съдебното следствие писмени и гласни
доказателства, категорично потвърждават наличието на причинна връзка
между виновното и противоправно поведение на подсъдимия и ответник по
иска от една страна и от друга претърпените от пострадалата И. душевни
болки и страдания.
Съгласно нормата на чл.52 от ЗЗД размерът на обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. При определяне
размера на обезщетението, настоящият състав съобрази, че вследствие
осъществено спрямо нея престъпление пострадалата е претърпяла, както по
време на осъществяване на деянието, така и след това душевни болки и
страдания, изразяващи се в преживяни стрес, страх, ужас, безсънни нощи,
сънуване на кошмари и цялостен дискомфорт, който й бил причинен от
подсъдимия, което е налагало тя да се озърта постоянно и да изпитва страх и
несигурност. Същата се затворила в себе си и се страхувала от възможността
подсъдимият В. да се появи пред врата й, в квартала, където живее или на
работното й място. Когато била настанена в кризисния център за срок от девет
месеца, изпитвала страха и ужаса от това, подсъдимият да не дойде и да я
взема на сила. Същевременно съдът съобразява, че инкриминираното деяние е
останало недовършено, на стадия на опита, по независещи от дееца причини,
като не са настъпили целените от последния общественоопасни последици.
Тези съображения и съгласно утвърдената в подобни случаи
практика, дават основание на съда да приеме, че сумата от 5 000 /пет хиляди/
лева е справедливо обезщетение за претърпените от пострадалата болки и
страдания.
В съответствие с разпоредбата на чл.45 от ЗЗД съдът уважи изцяло
предявения граждански иск от пострадалата Ц. И. относно причинените й
неимуществени вреди, касаещи второто престъпление по чл.131, ал.1, т.11 във
вр. с чл.130, ал.2 от НК за сумата от 1 000 /хиляда/ лева, представляващи
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху тази сума, начиная от от 28.05.2022 година до
окончателното й изплащане, като осъди подсъдимия П. В. да заплати на гр.
ищец Ц. И. присъденото обезщетение.
Безспорно се доказа, че подсъдимият с виновното си и
противоправно поведение е осъществил фактическия състав на непозволеното
увреждане, като е причинил лека телесна повреда на пострадалата,
изразяваща се в претърпени болки и страдание вследствие на отскубване на
кичур от косата й, довело до получаване на точковидни ранички в областта на
13
главата, без разстройство на здравето, като същата е причинена с цел да бъде
улеснено друго престъпление /по чл.142, ал.1 от НК/. Събраните на
досъдебното производство и в хода на съдебното следствие писмени и гласни
доказателства, категорично потвърждават наличието на причинна връзка
между виновното и противоправно поведение на подсъдимия и ответник по
иска от една страна и от друга претърпените от пострадалата И. душевни
болки и страдания.
Съгласно нормата на чл.52 от ЗЗД размерът на обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. При определяне
размера на обезщетението настоящият състав съобрази, че вследствие
осъществено спрямо нея престъпление пострадалата е претърпяла, както по
време на осъществяване на деянието, така и след това душевни болки и
страдания, изразяващи се в преживян душевен дискомфорт, че същата е
изпитала чувство за малоценност, като изпитвала притеснение и страх да се
покаже в този си външен вид, като естетически И. не можела да се възприеме
с липсващото й парче коса. Притеснявала се да я виждат други хора, като
страняла именно до момента, в който й израсне нов кичур коса на липсващото
място.
Тези съображения и съгласно утвърдената в подобни случаи
практика, дават основание на съда да приеме, че сумата от 1 000 /хиляда/ лева
е справедливо обезщетение за претърпените от пострадалата болки и
страдания.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимият В. да
заплати на пострадалата Ц. И. и сумата от 1200 /хиляда и двеста/ лева,
представляваща разноски за повереник за настоящата инстанция.
При този изход на процеса, съдът осъди П. В. В. да заплати по
сметката на ОД МВР – Ловеч, РУ – Т. разноски по делото в размер на 596,35
/петстотин деветдесет и шест лева и тридесет и пет ст./ лева и по сметката на
Окръжен съд – Ловеч разноски по делото в размер на 741,54 /седемстотин
четиридесет и един лев и петдесет и четири ст./ лева, от които: 240,00 /двеста
и четиридесет/ лева, представляващи ДТ върху уважения размер на
гражданските искове, 501,54 /петстотин и един лева и петдесет и четири ст./
лева разноски на Окръжен съд – Ловеч, както и 10.00 /десет/ лева за служебно
издаване на 2 броя изпълнителни листи.
Съдът постанови присъдата си по изложените мотиви.


ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :
14
Съобщи за изтекли лични данни