МОТИВИ към присъда №65/15.09.2014 г. по
НОХД №844/2014 г. по описа на ПОС
Срещу
подсъдимата Д.С.Н. *** е внесено обвинение за извършено престъпление по
чл.249, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК – за това, че на 24.10.2013 г. в гр.
Пловдив, при условията на продължавана престъпна дейност, е използвала платежен
инструмент– дебитна карта №***, издадена от „ЦКБ” АД на името на Д.В.Ф. ***, и
данни от платежен инструмент – ПИН код на дебитна карта, издадена от „ЦКБ” АД
на името на Д.В.Ф., на терминални устройства – АТМ банкомати, собственост на
„ЦКБ” АД и на „Юнионбанк”, без съгласието на титуляра Д.В.Ф., като с две
транзакции е изтеглила сумата от 290 лв. и деянието не съставлява по-тежко
престъпление.
По
делото не е предявен за съвместно разглеждане граждански иск и не са
конституирани граждански ищец и частен обвинител.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Пловдив поддържа обвинението при фактическата
обстановка, описана в обвинителния акт. Счита, че по несъмнен и категоричен
начин е доказано авторството на подсъдимата. Моли съда да я признае за виновна,
като се наложи наказание с приложение разпоредбата на чл. 373, ал.2 от НПК, при
условията на чл.58а, ал.4 във вр. с чл. 55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК при наличие
на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, като изпълнението на
наказанието лишаване от свобода, предложено в размер на 10 – 12 месеца, се
отложи с подходящ изпитателен срок. При определяне на наказанието следва да се
отчетат съдействието за разкриване на обективната истина, сравнително ниския
размер на сумата, чисто съдебно минало, тежко материално състояние, трудова
ангажираност. Вещественото доказателство да остане по делото, а подсъдимата да
бъде осъдена да заплати направените по делото разноски.
Адв.
Ж. – служебен защитник на подс. Н. се солидаризира с изложеното от прокурора.
Подсъдимата Н. поддържа изложеното от защитника
си.
Пловдивският окръжен съд, след като обсъди
приложените по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност,
съобразено и със становищата на страните, в съответствие с разпоредбата на чл.
373, ал.3 от НПК прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата
Д.С.Н. е родена на *** ***, но понастоящем живее в П.. Тя е българка, българска
гражданка. Не е омъжена и не е осъждана. Завършила е средно специално
образование. В момента се грижи за възрастни хора без трудов договор. ЕГН **********.
На
01.09.2013 г. св. Д.Ф. заминала на работа във Федерална република Германия. Тъй
като не могла да вземе със себе си сина си – четиригодишен, го оставила на
грижите на майка си – св. И.Б.. Ф. оставила и дебитната си карта, издадена от
„ЦКБ” АД, за да може при нужда майка ú да тегли средства за издръжката
на детето. Не трябвало св. Б. всеки път да уведомява дъщеря си за
необходимостта от теглене, но въпреки това тя го правела. При заминаването си
св. Ф. пропуснала да остави ПИН кода на майка си.
Подсъдимата
и св. Ф. били приятелки, като впоследствие Н. се сприятелила и с майка
ú. Докато Ф. била в Германия, подсъдимата почти ежедневно посещавала
жилището на Б. и помагала при необходимост.
На
рождения си ден – 24.10.2013 г. - св. Б. се обадила на дъщеря си, като я
уведомила, че се налага да изтегли 80 лв. от картата, за да плати таксата на
внука си за детска градина, както и за други нужди. Св. Ф. се съгласила да
бъдат изтеглени от наличните 395 лв. в картата ú, като изпратила със
съобщение по телефона ПИН кода на картата. В момента на получаването му в дома
на Б. се намирала подс. Н., която успяла да прочете съдържанието му – ПИН кода.
Св. Б. взела дебитната карта на дъщеря си, отишла до АТМ устройство,
собственост на „Прокредит банк”, в близост до дома си в град Пловдив, и в 14.42
ч. изтеглила 80 лв. След като се прибрала в жилището си, отишла да си легне, а
картата на дъщеря ú останала в дамската чанта, която оставила в хола.
Тъй
като била сама в хола, подсъдимата взела дебитната карта на Ф. от чантата на Б.,
напуснала жилището и отишла до АТМ устройство, собственост на „Юнионбанк”,
находящо се до магазин „С.” в град Пловдив. Посредством ПИН кода, който била
запомнила, в 15.33 часа извършила транзакция – теглене на сумата от 250 лв.
След това отишла до АТМ устройство, собственост на „ЦКБ” АД, находящо се в
близост до заведение „К.” в град Пловдив, където в 15.59 ч. без съгласието на
св. Ф. изтеглила 40 лв. След това се върнала в дома на св. Б. и оставила
дебитната карта в дамската ú чанта.
Около
16.30 ч. свидетелката се събудила и започнала да се приготвя за работа.
Констатирала, че подсъдимата е още в дома й. Сутринта на следващия ден –
25.10.2013 г., подсъдимата отново пристигнала в дома на св. Б., където останала
почти целия ден, включително и във времето, когато свидетелката излизала, за да
пазарува. На 26.10.2013 г. подсъдимата отново посетила св. Б.. Споделила, че си
е платила наема за квартирата, след което си тръгнала.
Тъй
като св. Б. знаела, че подсъдимата няма пари, се усъмнила от къде се е снабдила
със средства, като решила да провери наличността в картата. При проверката
установила, че в картата са останали само 3 лв. Б. веднага се обадила на дъщеря
си, за да й съобщи, че парите в картата ги няма. Св. Ф. й казала да не се
притеснява – когато се върне от Германия ще проверят на какво се дължи липсата.
В
края на октомври 2013 г., след завръщането си в страната, св. Ф. отишла в клон
на „ЦКБ” АД в Пловдив, за да получи извлечение за извършените транзакции от
картата й. Установено е, че освен сумата от 80 лв., изтеглени от майка й, са
налице още две транзакции на същата дата – теглене на сумите от 250 лв. и от 40
лв. Свидетелката депозирала жалба в I РУП
Пловдив.
От
„ЦКБ” АД е изискан и предаден с протокол за доброволно предаване диск със запис
от охранителната камера на АТМ устройство, находящо се на бул. Н. В. в град Пловдив,
в близост до заведение „К.”. При извършения преглед на записа от диска,
извършен в присъствието на св. Б. и Ф., същите са разпознали категорично
подсъдимата като лицето, извършило теглене на сума от този АТМ. Св. Ф. е
категорична, че не е давала съгласие подсъдимата да тегли пари от картата .
Според
съдебно техническата експертиза, изследвала записа на диска, неподходящото
положение на охранителната камера не позволява извършване на лицево –
идентификационно изследване, като снимките на лицето обаче са годни за
разпознаване.
Описаната фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин от обясненията на подсъдимата, от показанията на
свидетелите Ф., Б., И. и А., от приложените по делото писмени доказателства и
доказателствени средства – протокол за доброволно предаване, справки – за
транзакции, за съдимост и характеристична, от приложеното по делото веществено доказателство – диск, от
заключението на изследвалата го техническа експертиза.
Изцяло се кредитираха показанията на всички
разпитани по делото свидетели като обективни, безпристрастни, логични и
непротиворечиви.
Съдебната практика е категорична, че както обясненията на подсъдимия са едновременно и
доказателствено средство, и средство за защита, така и показанията на
пострадалия свидетел са едновременно източник на доказателства и средство за
защита на накърнените му от престъплението права. Особеното положение на
пострадалия в процеса може да го мотивира да бъде тенденциозен, недобросъвестен
и необективен. В настоящия случай преценката на показанията на св. Ф., а и на
нейната майка - св. Б., която е държател на картата, следва да става само при
съвкупна преценка с останалите събрани по делото доказателства. Безспорно и двете са заинтересовани от изхода на делото,
а Ф. – и с оглед качеството ú пострадал, но този интерес не я подтикна
да се конституира като страна в процеса. Изложеното от двете обаче се подкрепя
от останалите доказателства по делото. За другите свидетели не се установи да
са заинтересовани по какъвто и да е начин от изхода на делото, а именно те
подкрепят казаното. Че средствата не са изтеглени от св. Б. се установява от
записа от охранителната камера. Ето
защо настоящият състав прие, че изложеното от пострадалата и майка ú
съответства на обективната истина.
Даде се вяра на обясненията на подсъдимата, тъй
като кореспондират и с показанията на свидетелите.
При
безспорно установената фактическа обстановка съдът прие, че подсъдимата е осъществила
от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл.249
ал.1, във вр. с чл.26 ал.1 от НК – за това, че на 24.10.2013 г. в гр. Пловдив,
при условията на продължавана престъпна дейност, е използвала платежен
инструмент – дебитна карта № ****, издадена от „ЦКБ” АД на името на Д.В.Ф. ***,
и данни от платежен инструмент – ПИН код на дебитна карта, издадена от „ЦКБ” АД
на името на Д.В.Ф., на терминални устройства – АТМ банкомати, собственост на
„ЦКБ” АД и на „Юнионбанк”, без съгласието на титуляра Д.В.Ф., като с две
транзакции е изтеглила сумата от 290 лв. и деянието не съставлява по-тежко
престъпление.
Безспорно
в случая е установено авторството на деянието – подсъдимата е направила
самопризнания, имала е достъп до картата във времето на извършване на
транзакциите, разпозната е от пострадалата и нейната майка като лицето,
извършвало теглене, извършване на транзакциите се установява от приложеното извлечение
от сметка и писмо от „ЦКБ” АД.
Касае
се за две деяния - на една и съща дата – 24.10.2013 г. -от подсъдимата са
осъществени две транзакции чрез използване на два банкомата в град Пловдив,
като са изтеглени в 15.33 часа 250 лв., а в 15.59 часа – 40 лв. Използван е
платежен инструмент – описаната дебитна карта, издадена от „ЦКБ”
АД на името на св. Ф.. Безспорно е, че Ф., която е титуляр на сметката, не е
дала съгласието си за използване на платежния инструмент, както и че картата е
отнета от чантата на нейната майка, ПИН – кода за използване е станал достояние
на подсъдимата от прочитане на текстовото съобщение, като по този начин е
осигурен достъп за извършване на транзакциите. Всяко от тези деяния само по
себе си осъществява един и същи състав на престъплението, като последващото от
обективна и субективна страна е следствие от предхождащото го. Тези действия не
осъществяват състав на друго по – тежко престъпление.
Засегнати
са обществените отношения, свързани с нормалното функциониране на банковата и
кредитната система. Налице са деяния – действия от страна на подсъдимата,
която е отнела картата, намерила е банкомат, поставила е картата в него,
посочила е исканата от нея сума, въвела е ПИН – кода, като по този начин е
осъществила транзакциите, и е получила сумите. След изтегляне на наличните в
картата суми същата е върната в чантата на св. Б.. Всички описани действия са
осъществени при наличие на пряк умисъл – подсъдимата е съзнавала обществено
опасния характер на деянието и е искала настъпването му.
По
изложените съображения подсъдимата бе призната за виновна в извършване на
престъпление по чл. 249, ал.1 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК.
С
оглед проведеното по делото съкратено съдебно следствие и в съответствие с
разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК наказанието се налага при условията на
чл. 58а от НК.
При
индивидуализацията му съдът прие, че подсъдимата не е личност с висока степен
на обществена опасност. Същата е с чисто съдебно минало, в млада възраст,
материално затруднена в онзи момент, а понастоящем – трудово ангажирана и
социално интегрирана, отнетата сума е в размер под минималната за страната
работна заплата. Освен това подсъдимата е съдействала за разкриване на
обективната истина още от досъдебното производство и изразява съжаление за
извършеното. Липсват отегчаващи такива. Самото деяние е с обществена опасност,
типична за този вид престъпление.
При
преценка на обществената опасност на деянието и дееца, както и на посочените
смекчаващи вината обстоятелства, съдът прие, че и най – лекото предвидено от
закона наказание е несъразмерно тежко. Ето защо се прие, че наказанието следва
да се определи при условията на чл.58а, ал.4 от НК – в съответствие с чл.55 от НК. Най – справедливо е на подсъдимата да се наложи наказание под предвидения
специален минимум – в съответствие с ал.1, т.1 от цитирания текст, а именно 6
месеца лишаване от свобода. В съответствие с нормата на чл.55, ал.3 от НК не
следва да се налага кумулативно предвиденото наказание глоба, тъй като същото
по никакъв начин няма да допринесе за поправяне и превъзпитание на подсъдимата.
Касае се за лице в тежко материално положение – с ниско възнаграждение, без
подкрепа от други лица, живее под наем. Налагането на глоба ще ограничи
възможността на лицето да преживява нормално и би било неоправдана репресия
спрямо него.
Налице са
кумулативно предвидените предпоставки на чл. 66, ал.1 от НК - подсъдимата не е
осъждана, като не ú е налагано и наказание лишаване от свобода,
наложеното такова от шест месеца е в допустим от нормата размер, а и за
поправяне и превъзпитание на подсъдимата не е необходимо да изтърпи реално
наложеното ú наказание. Ето защо изпълнението на същото се отложи с
изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание
чл. 301, ал.1 т.11 от НПК съдът се произнесе и относно вещественото
доказателство – диск, като постанови след влизане на присъдата в сила същото да
остане по делото.
На основание
чл.189, ал.3 от НПК подсъдимата бе осъдена да заплати направените по делото
разноски както следва: 30 лв., изплатени от бюджета на съда в хода на съдебното
производство – по бюджета на съдебната власт, сметка на ВСС, а направените в
хода на досъдебното производство 70 лв. – по сметка на ОД на МВР Пловдив.
Причините за извършване на престъплението са незачитане
на законовите разпоредби и установения в страната правов ред, както и стремеж
за облагодетелстване по престъпен начин, незачитане правото на собственост.
Мотивиран от изложените съображения, съдът
постанови присъдата.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: