Р Е Ш Е Н И Е
№......
гр.*, 14.01.2019г.
В И
М Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, дванадесети състав, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБКА МИЛКОВА
при участието на секретаря Албена Шишманова и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Милкова Гр.д. № 1529 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване иск с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за главница, иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за договорна лихва, иск по чл.92 ал.1 от ЗЗД и иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът "*" ЕАД със седалище гр.*, чрез ЮК В. - М., излага твърдения в ИМ, че по силата на подписано на 01.05.2017г. Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., "*" АД му е прехвърлило вземането си срещу ответника по делото, произтичащо от подписан между цедента и ответника процесен Договор за паричен заем №2439868/02.12.2015г. с падеж на последна погасителна вноска на 03.12.2016г.Твърди, че по реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД до ответника, цедента, чрез цесионера - ищец, е изпратил уведомително писмо изх.№УПЦ-П-ИАМ/2439868 от 03.05.2017г. за цесията чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в договора за кредит постоянен адрес, върнало се с отбелязване "непотърсена пратка". Твърди, че на 27.04.2018г. до длъжника е изпратено повторно уведомително писмо за цесията чрез куриер на посочения в договора за кредит настоящ адрес на длъжника, относно върнало се в цялост, тъй като получателят не е открит на адреса. Позовава се на съобщаване на цесията на длъжника в хода на настоящия процес чрез връчване на съдебните книжа, в частност на приложеното към ИМ копие от уведомлението за извършената цесия. Твърди, че по негово заявление по чл.410 от ГПК е образувано ЧГр.д.№433/2018г. по описа на ВТРС, по което против ответника - длъжник е издадена заповед по чл.410 от ГПК за исковите суми - сумата 2 293.20 лв. /две хиляди двеста деветдесет и три лева и двадесет стотинки/ – главница по Договор за паричен заем № 2439868, сключен на 02.12.2015 г., сумата 240.55 лв. /двеста и четиридесет лева и петдесет и пет стотинки/ - договорна лихва за периода от 07.05.2016 г. до 03.12.2016 г., сумата 1 845.30 лв. /хиляда осемстотин четиридесет и пет лева и тридесет стотинки/ - неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 21.05.2016 г. до 03.12.2016 г., сумата 326.13 лв. /триста двадесет и шест лева и тринадесет стотинки/ - обезщетение за забава за периода от 08.05.2016 г. до 07.02.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението 07.02.2018 г. до окончателното заплащане на вземането, връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, което обуславя и правния интерес у ищеца от предявяване по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК на настоящите установителни искове за установяване съществуването на паричното му притезание за исковите суми, съгласно издадената заповед по чл.410 от ГПК. Претендира направените по исковото и по заповедното производства съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
В СЗ ищецът, чрез ЮК Недков, с писмена молба поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени.
Ответникът Р.М.С. от гр.* в срока по чл.131 ал.1 от ГПК, чрез назначения му особен представител адв.М. от ВТАК, депозира писмен отговор, с който заема становище за процесуална допустимост на предявените искове, които оспорва като неоснователни. Релевира възражение за нищожност на процесния договор за паричен заем, който по същество е договор за потребителски кредит по см. на ЗПК, на основание чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД, поради сключването му в противоречие в чл.10 ал.1 и чл.11 ал.1 т.11 и т.12 от ЗПК. Навежда, че на основание чл.23 от ЗПК, платената от ответника сума в размер от 3035,91лв. е намалила задължението по главницата от 3500лв. на 464,09лв., поради което моли да бъде отхвърлен иска за главница за размера над 464,09лв. до 2293,20лв. и да бъдат отхвърлени изцяло исковете за договорна лихва в размер от 240,55лв., за неустойка в размер от 1845,30лв. и мораторна лихва в размер от 326,13лв. В случай, че процесния договор за заем не бъде обявен изцяло за недействителен, релевира възражение за нищожност на неустоечната клауза като неравноправна на основание чл.146 ал.1 вр. чл.143 ал.1 т.5 от ЗЗП и за нищожна, поради противоречие на добрите нрави и заобикаляне на закона на основание чл.26 ал.1 пр.2 и пр.3 от ЗЗД. В случай, че не бъде призната за нищожна клаузата за неустойка, моли неустойката да бъде намалена, поради прекомерност на основание чл.92 ал.2 от ЗЗД. Релевира възражение за незавършен ФС на цесията. Релевира възражение за недоказаност, че именно вземането към ответника е прехвърлено и в какъв размер. Релевира възражение за прекомерност на претендираното от ищеца ЮК възнаграждение. В СЗ, чрез мл. адв.Г. от ВТАК, редовно преупълномощен, поддържа доводите, изложени в писмения отговор и доразвити в писмена защита, изготвена от особения представител адв.М. от ВТАК. В СЗ, с оглед представения от ищеца процесен Договор за паричен заем №2439868/02.12.2015г. в оригинал, оттегля възражението за недействителност /нищожност/ на процесния договор за потребителски кредит /ДПК/ на основание чл.22 от ЗПК, поради неспазване изискването на чл.190 ал.12 от ЗПК за размер на шрифта н д/ра - не по-малък от 12. Не претендира съдебни разноски.
Съдът, след като съобрази становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
На 02.12.2015г. е сключен Договор за паричен заем №2439868 между "*" АД със седалище гр.*, като заемодател и ответникът в процеса, като заемател, по силата на който заемодателят предава в собственост на заемателя заемна сума от 3500лв., срещу поето насрещно задължение от заемателя за връщането й, при следните договорени условия: вид на ползвания паричен заем: потребителски заем, поради което договора има характеристиките на договор за потребителски кредит /ДПК/ връщане на заема на 26 двуседмични погасителни вноски в размер от 160,44лв. всяка една от тях, с падеж на първа погасителна вноска 19.12.2015г. и падеж на последна погасителна вноска 03.12.2016г., срок на заема в седмици: 52, фиксиран годишен лихвен процент по заема - 35,00%, общ размер на всички плащания 4171,44лв., ГПР на заема:40,90%. Съгласно чл.3 от процесния ДПК с подписване на д/ра заемателят удостоверява, че е получил от заемодателя изцяло и в брой заемната сума, като договорът има силата на разписка за предадената, съответно получана заемна сума. В чл.4 ал.1 от процесния ДПК е предвидена неустоечна клауза, съгласно която заемателят се задължава в срок до 3 дни, считано от датата на сключване на ДПК да предостави на заемодателя едно от предвидените в клаузата обезпечения - 1.две ФЛ - поръчители, всяко от които да отговаря предвидените в договора изисквания, 2. банкова гаранция с бенефициер - заемодателя за сумата по чл.2 т.7, със срок на валидност - 30 дни след крайния срок на плащане на задълженията по ДПК, като съгласно чл.4 ал.2 от ДПК, при неизпълнение на задължението да предостави обезпечение в срока по ал.1, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 3198,52лв., която се заплаща от заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като към всяка от вноските се добавя сума в размер на 123,02лв., посочена в Погасителния план към ДПК като "Оскъпяване в случай на непредоставяне на обезпечение". Видно от представения по делото Погасителен план към процесния ДПК, същият не съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на база на лихвения процент. В Предложение за сключване на процесния ДПК не е упомената неустоечната клауза по чл.4 ал.2 от ДПК, нито механизма на изчисляването на неустойката.
По делото не е спорно, че по процесния ДПК ответникът - длъжник е извършил плащания в общ размер на 3035,91лв.
На 16.11.2010г. е подписан Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания между "*" АД - продавач и ищеца по делото - купувач, по силата на който продавачът ще прехвърля на купувача станали ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от продавача с ФЛ, които не изпълняват задълженията си по тях, които вземания ще се индивидуализират в Приложение №1, което ще бъде неразделна част от договора, считано от датата на неговото съставяне, като Приложение №1 ще бъде съставяно във вид на електронен документ по смисъла на чл.3 ал.1 от ЗЕДЕП. По делото е прието като писмено доказателство съставено във форма на писмен документ Приложение №1/01.05.2017г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между "*" АД и "*" ЕАД, в официално /нотариално/ заверен препис, по силата на който продавача прехвърля на ищеца - купувач вземането си срещу ответника, произтичащо от процесния ДПК №2439868/02.12.2015г. с отпусната главница от 3500лв., общо дължимо по кредита 7369,96лв., остатък на дължима сума към датата на засичане /01.05.2017г. 4535,11лв., в т.ч. и лихви за просрочие към датата на засичане /01.05.2017г./ 156,06лв., като ищецът по делото не е представил Приложение №1/01.05.2017г. под формата на електронен документ, с довод, че същото е съставен като писмен документ, поради което и чл.184 ал.1 изр.2 от ГПК в случая е неприложим. С Пълномощно от 09.09.2015г. цедента "*" АД е упълномощил цесионера - ищец по делото да уведоми от негово име всички длъжници по цедирани вземания по силата на подписания между тях на 16.11.12010г. Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, в изпълнение на което ищецът, от името на цедента, е изпратил уведомително писмо изх.№УПЦ-П-ИАМ/2439868 от 03.05.2017г. и от 27.04.2018г. до ответника - длъжник съответно по постоянният му, респ. настоящ адрес, посочени в ДПК, непотърсено по постоянният адрес на длъжника, видно от обр. разписка 250 от 01.06.2017г., съответно залепен стикер по настоящ адрес на длъжника, видно от обр. разписка от "*".
По заявление на ищеца по чл.410 от ГПК е образувано ЧГр.д.№433/2018г. по описа на ВТРС, по което против ответника - длъжник е издадена заповед по чл.410 от ГПК за исковите суми, установяване вземането за които срещу ответника ищецът цели в настоящия процес, връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, което обуславя и правния интерес у ищеца от предявяване по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК на настоящите установителни искове за установяване съществуването на паричното му притезание за исковите суми.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявените по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване иск с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за главница, иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за договорна лихва, иск по чл.92 ал.1 от ЗЗД и иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението, са процесуално допустими, доколкото е налице правен интерес у ищеца от предявяването им.
По предявения по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване иск с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за главница - невърнат заем:
Безспорно по делото се установи възникнало облигационно правоотношение между "*" АД и ответника в процеса от сключен между тях на 02.12.2015г. процесен Договор за паричен заем №2439868, по силата на който на С. е предоставена заемна сума в размер на 3500лв., като съгласно чл.3 от д/ра същият служи като разписка за предадената, съответно получена от заемателя - ответник заемна сума. Няма спор, доколкото по процесния договор за паричен заем на ответника е предоставен потребителски заем, че същият представлява договор за потребителски кредит /ДПК/, поради което спрямо същия са приложими разпоредбите на ЗПК.
Безспорно ищецът по делото има качеството на цесионер на вземането, произтичащо от процесния ДПК, което произтича от подписаното във формата на писмен документ Приложение №1/01.05.2017г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ и като такъв е активно материално и процесуално правно легитимиран да предяви настоящите искове, като възражението на ответника и за незавършен фактически състав /ФС/ на цесията е неоснователно. На първо място, процесният ДПК в чл.10 от същия допуска заемодателят да прехвърли правата си по договора на трето лице, в случая на ищеца по делото. Договорът за цесия /прехвърляне на вземане/ е двустранен, консенсуален и неформален договор. Прехвърленото от цедента на цесионера - ищец по делото парично вземане против ответника, произтичащо от процесния ДПК, попада в предметния обхват на чл.2.1 от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., неразделна част от който е Приложение №1/01.05.2017г., от което извлича правата си ищеца и в което по начина, уговорен в чл.2.2 от рамковия договор за цесия, е индивидуализирано прехвърленото вземане срещу ответника, произтичащо от процесния ДПК. От представения по делото официално /нотариално/ заверен препис на Приложение №1/01.05.2017г. към рамковия договор за цесия се установява съставянето му във формата на писмен документ, който безспорно доказва цедиране, прехвърляне на вземането по процесния ДПК от цедента в полза на цесионера - ищец по делото, като представянето на Приложение №1/01.05.2017г. по делото като писмено доказателство, изключва приложимостта на чл.184 ал.1 изр.2 от ГПК, доколкото не се представя от ищеца електронен документ възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от страната, за да възникне за ищеца задължение по чл.184 ал.1 изр.2 от ГПК, неизпълнението на което да бъде свързано с последиците по чл.161 от ГПК . На следващо място, с оглед неформалния характер на договора за цесия предвидената в чл.2.1 от рамковия договор за цесия от 16.11.2010г. форма на Приложение №1- електронен документ по смисъла на чл.3 ал.1 от ЗЕДЕП не е за действителност, а за доказване, поради което неспазването й не води до извод за липса на цесия. Налице е писмено потвърждение от цедента на цесията по смисъла на чл.99 ал.3 от ЗЗД. В случая цесията е породила правно действие и по отношение на ответника - длъжник по смисъла на чл.99 ал.4 от ЗЗД, като възраженията на ответника в обратна насока са неоснователни. Ищецът - цесионер е валидно упълномощен от цедента от името на последния да уведоми длъжника за прехвърляне на вземането, като на основание чл.235 ал.3 от ГПК съдът следва да вземе предвид всички факти, настъпили след предявяване на спорното право. Извънсъдебно уведомлението по чл.99 ал.4 от ЗЗД за цесията не е достигнало до ответника - длъжник, въпреки положените усилия по изпращането му по постоянният му и настоящ адрес. Съгласно трайната съдебна практика обаче, цитирана и от ищеца в ИМ, с връчване на ответника на приложеното към ИМ по иска на цесионера уведомление на цедента, чрез цесионера, до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от ИМ, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.99 ал.3 пр.1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99 ал.4 от ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда като факт от значение за спорното право. Такъв е именно процесният случай, доколкото приложеното към ИМ на ищеца - цесионер уведомление на цедента, чрез цесионера, упълномощен за това, за извършената цесия е редовно връчено на ответника на основание чл.47 ал.5 от ГПК с връчване на преписа от ИМ и приложенията към нея, който факт съдът зачита на основание чл.235 ал.3 от ГПК, поради което прехвърлянето на вземането по процесния ДПК е породило правно действие по отношение на ответника - длъжник по смисъла на чл.99 ал.4 от ЗЗД и ФС на цесията е завършен. Следва да се съобрази и че на ответника - длъжник е съобщено за цесията и чрез назначения му особен представител, което също би следвало да се зачете, доколкото получаването на съдебни книжа не е действие, за което се изисква изрично пълномощно. Не на последно място длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението, каквито твърдения не са наведени в процеса от ответната страна.
Предвид горното, ищецът като цесионер или купувач на вземането, произтичащо от процесния ДПК, е активно легитимиран да предяви настоящите искове против ответника - длъжник. Тук се поставя въпроса за действителността на процесния ДПК №2439868/02.12.2015г. Процесният ДПК е сключен на 02.12.2015г., т.е. след допълнението на чл.22 от ЗПК /ДВ,бр.35 от 2014г., в сила от 23.07.2014г./, съгласно който, когато не са спазени изискванията на чл.10 ал.1, чл.11 ал.1 т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12 ал.1 т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. За нищожността на договора съдът следи и служебно. Въпреки оттегленото възражение за недействителност на процесния ДПК, поради неспазване на изискването по чл.10 ал.1 от ЗПК за размер на шрифта на договора - не по-малък от 12, съдът намира за необходимо да изложи, че с оглед представения ДПК в оригинал съпоставка на ДПК с просто око с други документи, изготвени на шрифт 12, доказва, че същият е съставен при удовлетворяване изискването на чл.10 ал.1 от ЗПК относно размера на шрифта. Процесният ДПК в чл.7 точка /1/ от същия съдържа информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит, какъвто е процесния, да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, с което удовлетворява първото изискване за съдържание по чл.11 ал.1 т.12 от ЗПК. На основание чл.11 ал.1 т.12 от ЗПК обаче договорът за потребителски кредит /ДПК/, в частност съдържащият се в него погасителен план, следва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент. В случая погасителният план към процесния ДПК, в съответствие с чл.11 ал.1 т.11 от ДПК, съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, но в нарушение на императивното законово изискване на чл.11 ал.1 т.12 от ЗПК не съдържа изискуемата разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, т.е. налице е липса на съществен елемент от задължителното законово съдържание на договора за потребителски кредит, поради което процесният ДПК се явява недействителен на основание чл.22 от ЗПК, т.е. нищожен, поради противоречие на закона по смисъла на чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД вр. чл.22 от ЗПК. На основание чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Недействителността на процесния ДПК на основание чл.22 от ЗПК не води до нищожност на договора за цесия, поради невъзможен предмет, доколкото и съгласно чл.100 ал.1 от ЗЗД, ако прехвърлянето е възмездно, кредиторът отговаря за съществуването на вземането по време на прехвърлянето, а от друга страна с оглед нормата на чл.23 от ЗПК следва да се приеме, че е налице цедиране на вземането за главница - чиста стойност на кредита по ДПК.
Недействителността на процесния ДПК на основание чл.22 от ЗПК е основание, съгласно чл.23 от ЗПК, за отхвърляне изцяло на обективно съединените с настоящия главин иск останали предявени по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за договорна лихва от 240,55лв. за периода от 07.05.2016г. до 03.12.2016г., иск по чл.92 ал.1 от ЗДД за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 21.05.2016г. до 03.12.2016г. в размер на 1845,30лв. и иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД за обезщетение за забава в размер на 326,13лв. за периода от 08.05.2016г. до 07.02.2018г., само на това достатъчно основание. С оглед обявената недействителност на процесния ДПК и на основание чл.23 от ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита, предвид което и при съобразяване на извършеното от ответника - потребител плащане по ДПК на сума в размер на 3035,91лв. от отпуснатата му заемна сума от 3500лв. остава непогасен остатък в размер на 464,09лв., /3500лв. - 3035,91лв. =464,09лв./, в който размер предявеният по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за непогасена главница по ДПК се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен, ведно с акцесорната претенция за законна лихва върху уважената главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда 07.02.2018г. до окончателното плащане на вземането, респ. отхвърлен за разликата от 1829,11лв. до пълния предявен размер от 2293,20лв. като неоснователен и недоказан, ведно с претенцията за законна лихва върху отхвърлената главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда 07.02.2018г. до изплащане на вземането, предвид акцесорният й характер.
По предявения по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за договорна лихва в размер на 240,55лв. за периода от 07.05.2016г. до 03.12.2016г.:
Искът търпи отрицателна санкция на отхвърляне изцяло само на основание признаването на процесния ДПК за недействителен на основание чл.22 от ЗПК и с оглед чл.23 от ЗПК. Независимо от изложеното достатъчно основание за отхвърляне на иска съдът излага допълнително и че сама по себе си клаузата от процесния ДПК за фиксиран годишен лихвен процент по заема от 35,00% е нищожна по смисъла на чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, като накърняваща добрите нрави, доколкото при така уговорения й размер се нарушава принципа на справедливост и договорното равновесие между страните и е в разрез с принципа на добросъвестност при договарянето. Процесният договор за потребителски кредит от 02.12.2015г. не е обезпечен. Съгласно константната съдебна практика с цел генериране на печалба може да се уговаря договорна /възнаградителна/ лихва до двукратния размер на законната лихва, а при необезпечено кредитиране, каквото е по процесния договор за потребителски кредит, до трикратния размер на законната лихва. Годишният размер на законната лихва за просрочени задължения в левове към момента на сключване на процесния договор за паричен кредит 02.12.2015г., по силата на ПМС №426/18.12.2014г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, в сила от 01.01.2015г., е ОЛП на БНБ плюс 10% - от 01.01 или от 01.07. на текущата година. ОЛП на БНБ към датата на сключване на процесния ДПК е 0,01, следователно годишният размер на законната лихва, изчислена по реда на ПМС №426/18.12.2014г. към датата на сключване на д/ра е 0,01 + 10% = 10,01% , респ. трикратният размер на законната лихва към датата на сключване на процесния ДПК е 30,03%, а размера на уговорената договорна /възнаградителна лихва/ по процесния договор за потребителски кредит от 35% годишно надхвърля с приблизително 5 пункта трикратния размер на законната лихва, поради което и клаузата за договорна лихва от процесния д/р за потребителски кредит от 02.12.2015г. е нищожна, поради накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД и като такава не е породила правно действие, на което също основание предявеният по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за договорна лихва следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан.
По предявения по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.92 ал.1 от ЗЗД за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 21.05.2016г. до 03.12.2016г. в размер на 1845,30лв.:
Искът търпи отрицателна санкция на отхвърляне изцяло само на основание признаването на процесния ДПК за недействителен на основание чл.22 от ЗПК и с оглед чл.23 от ЗПК. Независимо от посоченото достатъчно основание за отхвърляне на иска изцяло съдът излага, че сама по себе си неустоечната клауза по чл.4 ал.2 от процесния ДПК е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, като накърняваща добрите нрави, поради което не е породила правно действие между страните, което е основание за отхвърляне на предявения по реда на чл.92 ал.1 от ЗЗД иск за неустойка изцяло. На основание чл.92 ал.1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението без да е нужно те да се доказват. В случая с неустоечаната клауза по чл.4 ал.2 от процесния ДПК не се обезпечава изпълнението на основното задължение на потребителя по ДПК за връщане на кредита, а се обезпечава изпълнението на задължението на заемателя по чл.4 ал.1 от ДПК за предоставяне на едно от предвидените обезпечения. Размерът на уговорената неустойка от 3198,52лв. се доближава и е съизмерим с чистата стойност на кредита и така уговорен противоречи на принципа на справедливост и равнопоставеност на страните, като поставя в неравностойно положение по-слабата страна в облигационната връзка, поради което и неустоечната клауза по чл.4 ал.2 от ЗПК се явява нищожна, като накърняваща добрите нрави. От друга страна предвиденото разсрочено заплащане на неустойката, заедно с всяка от погасителните вноски, като към всяка от вноските се добавя сума в размер на 123,02лв., предвидена, съгласно погасителния план като "оскъпяване" обосновава предвиждането й в ДПК с цел генериране на печалба и като условие, съгласно което към общата дължима сума се прибавя добавка - оскъпяване в размер на 3198,52лв., което е в противоречие с основните функции на неустойката - обезпечителна, обезщетителна и санкционна, което прави клаузата за неустойка от ДПК нищожна, като противоречаща на добрите нрави. На следващо място, така уговорено в чл.4 ал.1 от ДПК в кратък тридневен срок от сключване на ДПК заемателят да предостави на заемодателя обезпечение чрез 2 ФЛ - поръчители, които да отговарят на предвидените в ДПК завишени изисквания би било трудно изпълнимо, което автоматично влече отговорност на заемателя за неустойката по чл.4 ал.2 от ДПК, с което същият се поставя в положение да дължи връщане на сума, почти двойна на отпуснатия кредит, с оглед размера на неустойката, съизмерим с чистата стойност на кредита, което е в противоречие с принципа на справедливост, на което основание клаузата за неустойка от ДПК е нищожна.
На основание чл.24 от ЗПК за ДПК се прилагат и чл.143 - 148 от ЗЗП. В тази връзка клаузата по чл.4 ал.2 от ДПК за неустойка, доколкото ищецът, в чиято тежест е, не е доказал да е уговорена индивидуално, е и неравноправна по смисъла на чл.143 т.5 от ЗЗП, доколкото задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения по чл.4 ал.1 от ДПК за предоставяне на едно от обезпеченията да заплати необосновано висока неустойка, почти съизмерима с размера на отпуснатата заемна сума, което е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя и като такава е нищожна на основание чл.24 от ЗПК вр. чл.146 ал.1 от ЗЗП. Процесният ДПК е стандартен за този вид договори, не се доказва клаузата за неустойка по чл.4 ал.2 от ДПК да е уговорена индивидуално за ответника - потребител, доколкото и не се съдържа в предложението за сключване на ДПК, в което липсва посочен и механизъм за определянето й по размер, за да се приеме изключението по чл.146 ал.1 от ЗЗП. С оглед извода за нищожност на клаузата за неустойка по чл.4 ал.2 от ДПК на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД и като неравноправна, предвид което не е породила правно действие между страните, съдът не следва да се произнася по ответното възражение за намаляването й, поради прекомерност на основание чл.92 ал.2 от ЗЗД, а следва да отхвърли предявения по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.92 ал.1 от ЗЗД за неустойка изцяло като неоснователен и недоказан.
По предявения по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД за обезщетение за забава в размер на 326,13лв. за периода от 08.05.2016г. до 07.02.2018г.:
Искът търпи отрицателна санкция на отхвърляне изцяло само на основание признаването на процесния ДПК за недействителен на основание чл.22 от ЗПК и с оглед чл.23 от ЗПК. С оглед недействителността на процесния ДПК, клаузата на чл.8 ал.2 от ДПК, съгласно която при забава за плащане на някоя от погасителните вноски заемателят дължи на заемодателя законната лихва върху забавената сума за всеки ден забава, не е породила правно действие, на което основание предявеният по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД за забава след изтичане падежа на 11 погасителна двуседмична вноска следва да бъде отхвърлен изцяло, като законната лихва се дължи върху уважената главница - невърнат заем от датата на поканата, която се счита с подаване на ИМ в съда, в случая от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК се явява основателна претенцията на ищеца за присъждане на направените в исковото производство съдебни разноски /от които 171,44лв. вн. ДТ, 559,36лв. заплатено възнаграждение за особен представител на ответника и
100лв. ЮК възнаграждение, определено от съда по реда на чл.78 ал.8 вр. чл.37 ал.1 вр. чл.25 ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, съобразно фактическата и правна сложност на делото/, съразмерно с уважената част от исковете, в доказан размер от 81,94лв., които следва да се възложат в тежест на ответника.
Ответникът не е сезирал съда с претенция за разноски в исковото производство и съдът не дължи произнасяне.
На основание т.12 от Тълкувателно решение №4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. С оглед изхода на спора по исковете, предявени по чл.422 ал.1 от ГПК, в тежест на ответника - длъжник следва да бъдат възложени направените от ищеца - заявител съдебни разноски в рамките на заповедното производство по Чгр.д.№433/2018г. по описа на ВТРС /за внесена ДТ от 94,10лв. и ЮК възнаграждение от 50лв./, съразмерно с уважената част от исковете, в доказан размер от 14,21лв.
Ответникът - длъжник не претендира разноски в заповедното производство по Чгр.д.№433/2018г. по описа на ВТРС и съдът не дължи произнасяне.
Водим от горното и на основание чл.422 ал.1 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.М.С. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, че дължи на "*" ЕАД със седалище и адрес на управление гр.*, бул."*" №*, офис - сграда *, ет.*, офис *, с ЕИК *, сума в размер на 464,09 лв. /четиристотин шейсет и четири лева и девет стотинки / - непогасена главница по договор за паричен заем №2439868/02.12.2015г., вземането по който е прехвърлено на ищеца по силата на подписано Приложение 1/01.05.2017г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между "*" АД и "*" ООД, ведно със законната лихва върху уважената главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда 07.02.2018г. до изплащане на вземането, предмет на издадена Заповед №234/08.02.2018г. по Чгр.д.№433/2018г. по описа на ВТРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от "*" ЕАД със седалище и адрес на управление гр.* против Р.М.С. по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за главница по договор за паричен заем №2439868/02.12.2015г. за разликата от 1829,11лв. над уважения до пълния предявен размер от 2293,20лв., ведно с акцесорната претенция за законна лихва върху отхвърлената главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда 07.02.2018г. до изплащане на вземането, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от "*" ЕАД със седалище и адрес на управление гр.* против Р.М.С. по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за договорна лихва в размер на 240,55 лв. за периода от 07.05.2016г. до 03.12.2016г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от "*" ЕАД със седалище и адрес на управление гр.* против Р.М.С. по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.92 ал.1 от ЗЗД за неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 1845,30лв. за периода от 21.05.2016г. до 03.12.2016г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от "*" ЕАД със седалище и адрес на управление гр.* против Р.М.С. по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД за обезщетение за забава в размер на 326,13лв. за периода от 08.05.2016г. до 07.02.2018г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Р.М.С. с постоянен адрес ***, с
ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на "*" ЕАД със седалище и адрес
на управление гр.*, бул."*" №*, офис - сграда *, ет.*, офис *, с ЕИК
*, сума в размер на 81,94 лв. /осемдесет
и един лева и деветдесет и четири стотинки/, представляваща направените по
исковото производство съдебни разноски, съразмерно с уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА Р.М.С. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на "*" ЕАД със седалище и адрес на управление гр.*, бул."*" №*, офис - сграда *, ет.*, офис *, с ЕИК *, сума в размер на 14,21 лв. / четиринадесет лева и двадесет и една стотинки/, представляваща направените по заповедното производство по Чгр.д.№433/2018г. по описа на ВТРС съдебни разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд. След влизане в законна сила на съдебното решение заверен препис от него да се приложи служебно по Чгр.д.№433/2018г. по описа на ВТРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:………….......