РЕШЕНИЕ

№ ……………….

София, 04.10.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ЧЕТВЪРТИ „В“ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в открито заседание на единадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:

	ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ЕЛЕНА ИВАНОВА
	ЧЛЕНОВЕ:    мл. съдия	ЗЛАТКА ЧОЛЕВА АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ

при участието на секретаря Вяра Баева,

като разгледа докладваното от младши съдия Георгиев въззивно гражданско дело № 16578 по описа за 2017 година, като взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 271 ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на ищците Д.Т.Т. и П.Т.Т. срещу Решение № 107212/02.05.2017 г. по гр. дело № 11360/2011 г. на Софийския районен съд, 74. състав, с което е отхвърлен иск за допускане на делба на идеална част от ексцеса на правото на строеж върху построена двуетажна жилищна сграда със сутеренен етаж, находяща се в гр. София, ул. „*******, със застроена площ 40 кв.м. съгласно одобрен архитектурен проект от 04.06.2004 г. на главния архитект на Столична община – район „Сердика“, който обект съгласно Удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж № 9/13.02.2008 г. на Столичната община е със застроена площ 59 кв.м. и разгърната застроена площ на 118 кв.м., а именно: сутерен, първи и втори жилищен етаж, заедно със съответното право на строеж върху урегулиран поземлен имот № 21, квартал 21, по плана на София, местност „„ГГЦ – *****“, цялото с площ 731 кв.м., при съседи по скица: от изток – имот 20а, от запад – имот с планоснимачен № 22, от север – имот с пл. № 6, и от юг – ул. „*******“, между следните лица: Д.Т.Т., П.Т.Т., А.К.А., М.С.А., П.Л.Й., З.Д.Е. и А.А.К..

Пред въззивния съд е допуснато уточнение на исковата молба, съгласно което предмет на делбата е цялата двуетажна масивна жилищна сграда, ведно със сутерен, с разгърната застроена площ от 192, 66 кв.м., а по документ – 118 кв.м., построена в урегулиран поземлен имот (УПИ) № 21 от квартал № 27 по плана на град София, местността „ГГЦ – Зона Б-17“, целият с площ от 731 кв.м., при съседи по скица: изток – имот с планоснимачен № 20а, запад – имот с пл. № 22, север – имоти с пл. №№ 6 и 7, от юг – ул. „*******“.

В жалбата се излагат оплаквания за нищожност на първоинстанционното решение, евентуално – за неговата недопустимост и неправилност поради необоснованост и противоречие с материалния закон. Излагат се доводи, че волята на първоинстанционния съд била напълно неясна, тъй като до делба била допусната идеална част от ексцеса на правото на строеж, а съдът в мотивите си бил посочил, че тази идеална част съответствала на втория етаж на сградата. В същото време са изложени мотиви, че не било допустимо да се допусне делба само на втория етаж, тъй като същият не можело да се обособи като обект на правото на собственост. Поради това се твърди, че волята на съда е напълно неясна и не подлежи на тълкуване, и следователно е налице основание за нищожност на решението. Поддържа се и недопустимост на първоинстанционното решение поради произнасяне по непредявен иск, като се сочи, че в исковата молба е поискана делба на ексцеса на правото на строеж в една определена сграда, а първоинстанционният съд се по иск за делба на идеална част от посочения ексцес. Поради това не е налице произнасяне по допустим предмет на делото – субективно право върху конкретен обект на вещни права. При условия на евентуалност се поддържа, че решението е неправилно, тъй като съдът не бил определил правилно каква част от фактически построената сграда излиза извън рамките на учреденото право на строеж, и приел, че надвишаващата част от построеното съответства на втория етаж на сградата. Излагат се доводи и че неправилно съдът е тълкувал обема на учреденото право на строеж, като не е приложил правилно нормата на чл. 46 ЗУТ във връзка с чл. 50, т. 1, б. „г“ и „д“ ЗУТ. Излагат се доводи, че право на строеж било учредено само за 40 кв.м., а не както първоинстанционният съд е приел – за 66,3 кв.м. Излагат се доводи, че Софийският районен съд  е определил и допустимата височина на застрояване според актовете за определяне на правото на строеж неправилно, като е приел за такава максимално допустимата височина на скатен покрив, а същата била неприложима при двуетажните сгради, при които следвало да се приеме за допустима височината на етаж без покрив, или 2,5 метра. Излагат се доводи, че съдът неправилно е определил и разгърнатата застроена площ на фактически построената сграда, като изключил площта на сутерена от нея. Освен това сутеренният етаж следвало да се вземе предвид при определяне на обема на учреденото право на строеж, като се отчете като самостоятелен обект в сградата. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд неправилно е направил и изводи за лицата, между които следва да се допусне делба, като не е взел предвид настъпилото за част от сградата правоприемство по силата на система от сделки, с която собствените на въззиваемите А.А.и М.А. части от построената сграда били в крайна сметка прехвърлени на ответницата А.К.. Излагат се доводи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че в построената сграда не са обособени самостоятелни обекти, поради което е невъзможно допускането на делба. Излагат се доводи, че съдът не бил разгледал и въпроса за това коя част от сградата представлява „кота 0“ на същата и къде е допустимата според въззивниците максимална височина от 2,5 метра, от която се определя обемът на учреденото право на строеж. Излагат се доводи, че следвало да се приеме, че всичко, построено над този обем е станало собственост на собствениците на дворното място по приращение, и поради това делба е следвало да се допусне. Иска се обявяването на нищожност на първоинстанционното решение, евентуално – обезсилването му като недопустимо и връщането на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, евентуално – отмяната му и допускане на делбата при посочени в исковата молба квоти. Претендират се разноски.

В хода на администрирането на въззивната жалба – на 10.03.2017 г., е починал въззиваемият А.К.А., като с определение от 30.10.2017 г. на негово място като страна е конституирана дъщеря му А.А.К., а за негов правоприемник по делото е приета и преживялата го съпруга – въззиваемата М.С.А..

Постъпил е отговор на жалбата от въззиваемите М.С.А. и А.А.К., в която се взема становище за неоснователност на въззивната жалба. Поддържа се, че водещо при тълкуване на обема на учреденото право на строеж следва да бъде не посочването на разпоредба на закона, а текстът на декларациите, с които съсобствениците се съгласяват да се извърши строителството на стопанска постройка. Последният бил ясен, че са касае за построяване на сграда със застроена площ от по 40 кв.м. на първия етаж и 30 кв.м. на втория. Излагат се доводи, че съгласно разпоредбите на ЗУТ сутеренът не е част от разгърната застроена площ на сградата и не следва да се взема предвид при определяне на обема на учреденото право на строеж. Излагат се освен това доводи, че построеното в сградата в повече от учреденото право на строеж, което възлиза според въззиваемите на 157, 81 кв.м., правилно е определено от първоинстанционния съд като част от сградата, която не може да се обособи в самостоятелен обект. Излагат се и доводи, че съдът правилно е изключил А.А.К. като евентуална страна в делбата, тъй като същата не била придобивала части от дворното място, в което е построена сградата, и поради това не следвало да участва в евентуална делба на построеното в повече от обема на учреденото право на строеж (което ѝ е било прехвърлено). Изложени са и доводи, че съдът не следва да допуска доказателства при разглеждане на делото пред втората инстанция, за което съдът вече се е произнесъл в хода на въззивното производство. Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение.

Останалите конституирани пред въззивния съд въззиваеми страни – З.Д.Е. и П.Л.Й., не са взели становище по делото.

В съдебното заседание съдът е допуснал уточнение на исковата молба, като е приел, че е предявен иск за делба на цялата сграда с идентификатор 68134.513.382.2., намираща се в дъното на поземлен имот с адрес: София, ул. „*******. В заседанието въззиваемите М.А. и А. К. са направили искане за депозирани писмени бележки, в които се поддържат доводите от отговора на исковата молба, а въззиваемата А.К. поддържа и възражението си за придобиване на процесния имот по давностно владение. Въззивниците Т.също са представили писмени бележки, в които посочват, че са уточнили предмета на делото за делба – цялата сграда, като излагат и доводи относно собствеността върху дворното място и това до каква степен същата е обусловила възникване на правото на собственост върху постройките в него.

Първоинстанционният съд е приел, че всички страни по делото без А. К.към момента на постановяване на решението му са съсобственици на дворно място с адрес: София, ул. „*******. Приел е, че в дъното на това дворно място е била построена от А.А.и съпругата му М.А. през 2004 г. двуетажна сграда, като съпрузите не са имали учредено право на строеж за сграда с такава етажност и квадратура. Съдът е приел, че надстроеното спрямо първоначално учредения обем на правото на строеж не е станало собственост на съпрузите Ангелови, а би следвало да е придобито от всички съсобственици на земята като приращение. Поради невъзможност за обособяване на тази надстроена площ като самостоятелен обект, тъй като според първоинстанционния съд за обособяването на обекта е необходим административен акт, съдът е отхвърлил иска за делба, като е приел, че негов предмет е идеална част от ексцеса на правото на строеж.

При служебната проверка на обжалваното решение за валидност по реда на чл. 269 ГПК настоящият съдебен състав не установява пороци, които биха могли да доведат до нищожност на решението. Твърдяната от въззивниците неяснота на волята на съда не личи в диспозитива на първоинстанционното решение – в него ясно е посочено, че първоинстанционният съдия е приел, че отхвърля иск за делба на ексцеса на правото на строеж (т.е. на  построеното в повече спрямо учреденото право на строеж) от жилищната сграда, за собствеността на която страните по делото спорят. Не е налице неяснота на волята на съда, а изложените във въззивната жалба доводи за несъответствие между мотиви и изразена от съда воля не се отнасят до действителността на съдебния акт, а до неговата обоснованост. Необосноваността на акта обаче е порок, който води до неговата неправилност, а не до недействителността му. Поради това и липсата на други пороци на решението, които биха засегнали действителността му, настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение не е нищожно.

Обжалваното решение обаче не е постановено по предявен и поради това е недопустимо.

В исковата молба е предявена претенция за делба на следните обекти: ексцес на правото на строеж върху сграда в дъното на дворно място, съставляващо урегулиран поземлен имот № 21 от квартал 21 по плана на София, местност „ГГЦ – Зона Б – 178“, цялото с площ 731 кв.м., с административен адрес: София, ул. „*******, като се сочи, че този ексцес е с разгърната застроена площ от 157, 81 кв.м., както и останалата част от сградата с разгърната застроена площ 40 кв.м., за която се твърди, че е собственост само на двама от съделителите – А.К.А. и М.С.А. в режим на съпружеска имуществена общност (СИО). С други думи, иска се делба на цялата сграда.

Първоинстанционният съд обаче е отхвърлил иск за делба единствено на идеални части от ексцес на правото на строеж, каквото искане не е било направено пред него –  въззивниците Д. и П. Т.(ищци в първоинстанционното производство) са поискали делба на „ексцеса на правото на строеж“. Иск за делба на идеални части от вещни права е недопустим, тъй като целта на делбения процес е обособяването на реални части от даден имот на всеки от съделителите (или съответно – ликвидиране на съсобствеността върху вещта чрез продажбата ѝ на едно лице – страна по делото или неучастващо в него трето лице). Тази цел не би могла да се постигне, ако се разделят само идеални части от вещното право върху съответната вещ, тъй като така би продължила да съществува съсобственост върху същата между получилия вещта в рамките на делбения процес и собственика на останалите идеални части, относно които съдът не се е произнесъл. Поради това е допустима единствено делба на реално съществуващи вещи, и то само в цялост. Никоя от страните по делото не е искала от първоинстанционния съд делба на идеални части, поради което първоинстанционното решение е постановено по непредявен иск и следва да бъде обезсилено.

Дори и да се приеме, че съдът е допуснал техническа грешка и е отхвърлил иск за делба на ексцеса на правото на строеж на сградата, описана в искова молба, решението на съда отново ще бъде недопустимо, тъй като предмет на иск за делба може да бъде единствено вещ, която отговаря на критериите за телесност, обособеност и полезност, които я характеризират като обект на правото. Понятието „ексцес“ (нещо, надхвърлящо определена рамка) не отговаря на изискването за посочване на обособена вещ, която може да бъде разграничен от останалите вещи, при това във вида, в който съществува към предявяването на исковата молба. В този смисъл е и практиката на Върховния касационен съд (ВКС) – Решение
№ 473/09.12.2010 г. по гр. д. № 285/2010 г., II ГО; Решение № 163/17.09.2012 г. по гр.д. № 1170/2010 г., I ГО. Подадената пред Софийския районен съд в този смисъл е била нередовна – тя не е посочвала годни обекти на вещното право, за които да се проведе редовно делбено производство. Такива са посочени от ищците Т.едва в изпълнение на указания, дадени им от въззивния съд. Поради това предметът на вещно право, по който първоинстанционният съд се е произнесъл не е описан като годен обект на вещни права и спрямо него не може да бъде постановено допустимо съдебно решение.

С оглед на изложеното първоинстанционното решение следва да се обезсили и делото да се върне за ново произнасяне от друг състав на първоинстанционния съд с оглед взетото вече от съдията-докладчик становище по предмета на делото. При новото разглеждане на делото следва да се даде отново възможност на ответниците да подадат отговор на исковата молба, като се разгледа иск за делба на цялата сграда, съгласно уточненията на исковата молба, направени пред въззивната инстанция.

Относно разноските:

С оглед връщането на делото за ново разглеждане на първата съдебна инстанция настоящият съд не се произнася по съществото на спора и не определя неговия краен изход – не е възможно да се определи доколко искът е основателен или не, за да се присъдят разноски съобразно правилата на чл. 355 ГПК и чл. 78, ал. 1 – 4 ГПК. Поради това настоящият съдебен състав не следва да се произнася по разноските в производството по делото, а същите следва да се присъдят при новото разглеждане на делото с акта, с който актът ще се разгледа по същество.

Така мотивиран, Софийският градски съд, четвърти „в“ въззивен състав

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 107212/02.05.2017 г. по гр. дело № 11360/2011 г. на Софийския районен съд, 74. състав.

ВРЪЩА делото за повторно разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд и произнасяне по искането за делба на цялата процесна сграда, като производството по делото да започне от изпращане на исковата молба и уточненията към нея за отговор на насрещните страни (чл. 131 ГПК).

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 или 2 ГПК в едномесечен срок от получаване на препис от страните.

		ПРЕДСЕДАТЕЛ:
		ЧЛЕНОВЕ:          1.                                2.