Р Е
Ш Е Н
И Е № 145
гр. София, 25.10.2019
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
окръжен съд, търговско отделение, III-ти състав, в публично
заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и осемнадесета година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ
при секретаря Юлиана Божилова и в присъствието на
прокурора …………………., като разгледа докладваното от съдията т.д. № 9 по описа за 2019 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :
И.Ц.Г. ***, с ЕГН **********, е предявил срещу „З.К.Л.И.”
АД, ЕИК .следните обективно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм., бр.102/29.12.2015 год., в сила от 01.01.2016 год. – приложим на осн.
§22 от ПЗР на КЗ, обн. ДВ, бр.102/29.12.2015 год./ –
- за заплащане на обезщетение в размер на 58 000
лева за причинени му имуществени вреди – разходи за болногледач за периода от
11.08.2016 год. до 11.01.2019 год., вследствие на причинени му телесни
увреждания при ПТП, настъпило на 11.08.2016 год. в с. Д., С. област по вина на М.Р.В.
с ЕГН ********** – водач на лек автомобил марка „БМВ“, модел „725 ТДС”, с ДК
№ СА 8004 НХ, със застрахователна полица
№ BG/22/115003080875 за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 17.12.2015 год. до 04.10.2016
год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска,
15.01.2019 год., до окончателното й заплащане и
- за заплащане на пожизнено обезщетение в размер на 2
000 лева месечно за имуществени вреди, резултат от горното ПТП – необходими
разходи за болногледач, дължимо за периода от 15.01.2019 год. до настъпване на
обстоятелства за изменение на размера или за отпадане на задължението за изплащане
на присъденото месечно обезщетение, ведно със законната лихва върху размера на
всяко месечно плащане, считано от петнадесето число на съответния месец, за
който се дължи, до окончателното плащане на сумата.
Претендират се и направените по
делото разноски.
Ищецът твърди, че при пътнотранспортно произшествие,
настъпило на 11.08.2016 год. в с. Д., С. област по вина на М.Р.В. с ЕГН **********
– водач на лек автомобил марка „БМВ“, модел „725 ТДС”, с ДК № СА 8004 НХ, му били причинени множество
травматични увреждания :
- черепно-мозъчна травма : контузия, охлузване и
подкожно кръвонасядане, вдясно, задно теменно, линейно счупване вдясно
слепоочно, кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, вляво слепоочно, теменно,
дифузен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, мозъчен оток, контузия на мозъка
по основата на левия, челен дял, малки хидроми двустранно челно;
- гръдно-коремна травма : подкожен емфизем вдясно
подмишнично, счупване на седмо, осмо, девето и дванадесето ребра вляво,
счупване на седмо до дванадесето ребро вдясно, двустранно набиране на въздух в
гръдната кухина, наличие на 200 мл. кръв в дясната половина на гръдната кухина,
контузия на десния бял дроб;
- счупване с изкълчване на гръбнака на нивото между
11-ия и 12-ия гръдни прешлени, с пълно прекъсване на гръбначния канал, пълна
парализа на двата долни крайника. Увреждането на гръбначният мозък е довело до
пълна парализа на двата долни крайника, причинило на пострадалия осакатяване на
двата долни крайника, счупване на лява главулечна ямка, с настъпили и
усложнения – гнойно възпаление на тазовото дъно.
Вследствие на получените увреждания ищецът страда от
посттравматичен органичен мозъчен синдром : начална органична промяна на
личността, неустойчивост на вниманието, трудна концентрация, паметов дефицит,
запълване на паметови празнини с измислени събития, емоционална лабилност с
хиподепресивен стил на личностова адаптация и затруднение в социализацията,
горна латентна парапареза от централен тип – слабост в горни крайници, по-изразени
в дясна ръка, долна вяла параплегия, параанестезия от Тх12, тазоворезервоарен
синдром, с постоянен катетър и декубитални промени. Прогнозата за
възстановяване на ищеца е песимистична – същият е напълно неподвижен,
преместването му в пространството става изцяло и единствени с чужда помощ и
инвалидна количка. С решение на ТЕЛК било констатирано наличието на 100 % липса
на трудоспособност с нужда от чужда помощ.
Сочи се, че с влязла в законна сила на 16.07.2018 год.
присъда №
53/06.04.2017 год., постановена по НОХД № 40/2017 год. на Районен съд –
Костинброд, подсъдимият М.Р.В. бил признат за виновен в извършване на
престъплението, описано горе – че на 11.08.2016 год. около 07.45 часа в с. Д.,
на ул. „Първа“, в зоната на кръстовище, образувано между улица „Първа“,
началото на ул. „Шеста“ и ул. „Безименна“, при управление на МПС – лек
автомобил марка „БМВ 725 ТДС”, с ДК № СА
8004 НХ, нарушил правилата за движение, визирани в ЗДвП, а именно : чл.5, ал.3,
т.1, предл. 1-во : „На водача на пътно превозно средство е забранено: да
управлява пътно превозно средство под въздействието на алкохол, наркотици или
други упойващи вещества”; чл.16, ал.1, т.1 : „На пътно платно с двупосочно
движение на водача на пътно превозно средство е забранено: Когато платното за
движение има две пътни ленти – да навлиза и да се движи в лентата за насрещно
движение освен при изпреварване или заобикаляне“ и чл.21, ал.1 : „При избиране
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава следните стойности на скоростта в км/ч : Пътно превозно средство от
категория „В“, в населено място – 50 км/ч.“, като управлявал превозното
средство в пияно състояние, под въздействие на алкохол в количество 0.8
промила, установено по надлежният ред с химическа експертиза №
959/12.08.2016год. на химик при УМБАЛ „Св. Анна“ гр. С., със скорост над
разрешената от 50 км/ч. за населено място, а именно 84 км/ч., при движение на пътно платно с две пътни
летни с двупосочно движение, навлязъл и се движил в лентата за насрещно
движение, в резултат на което последвал сблъсък с насрещно движещ се мотоциклет
марка „Ямаха”, модел „Маджести 400”, с ДКН СО 0090А, управляван от И.Ц.Г. с ЕГН
**********, и по непредпазливост причинил на И.Ц.Г. тежка телесна повреда :
увреждане на гръбначният мозък, довел до пълна парализа на двата долни
крайника, причинило на пострадалия осакатяване на двата долни крайника – тежка
телесна повреда по смисъла на чл.128, ал.2, пр.8-во НК, като в следствие на
преживяната тежка черепно мозъчна травма при пострадалия са налице трайни
остатъчни прояви – органичен постравматичен психоорганичен синдром –
неустойчивост на вниманието, трудна концентрация, паметов дефицит, запълване на
паметови празнини с измислени събития, емоционална лабилност с хиподепресивен
стил на личностова адаптация и затруднение в социализацията, горна латентна
парапареза от централен тип – слабост в горни крайници, по- изразени в дясна
ръка, долна вяла параплегия, параанестезия от Тх12, тазоворезервоарен синдром,
с постоянен катетър и декубитални промени, поради което и на основание чл.343,
ал.3, предл.1-во, б. „а”, предл.1-во във вр. с чл. 342, ал.1, предл.3-то от НК
му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири години, като на
основание чл.66, ал.1 от НК е отложено изпълнението на така определеното
наказание за срок от пет години, а на основание чл.58а, ал. 1 от НК е намалено
така определеното наказание с една трета, а именно: на две години и осем месеца
лишаване от свобода, като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено
изпълнението на така определеното наказание за срок от пет години.
Сочи се, че след нанесените на ищеца травматични
увреждания животът му е напълно съсипан, същият никога няма да се възстанови и
ще прекара целия си живот на легло и в инвалидна количка, зависим от помощта и
грижата на своите близки – 24 часа в денонощието. Това му здравословно
състояние не му позволява изобщо да се обслужва сам и води до нуждата от
постоянното присъствие на болногледач до него, който да осигурява
съществуването му. Не са налице основания да се приеме, че състоянието на ищеца
ще се подобри или поне не до степен, която да изключи нуждата от 24 часови
грижи, полагани от болногледачи. Същият има нужда от постоянни грижи, надзор и
обслужване и необходимост от постоянно санитарно обслужване на хигиенните
нужди.
Твърди се, че за лекия автомобил марка „БМВ“, модел
„725 ТДС”, с ДК № СА 8004 НХ, е била
сключена със ЗК „Л.“ АД застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
със застрахователна полица № BG/22/115003080875, валидна от 17.12.2015 год. до
04.10.2016 год., което ангажира отговорността на ответника за обезщетяване на
причинените вследствие на произшествието имуществени вреди.
Ищецът сочи, че съгласно постоянната практика на ВКС,
обективирана в ППВС № 4 от 30.10.1975 год., разходите, свързани с лечението на
пострадалия и полагането на необходимите за него грижи, представляват пряка и
непосредствена последица от причиненото увреждане. Такива разходи могат да бъдат
заплащането на възнаграждение на болногледач, когато това се налага. Възможно е
полагането на грижите за увреденото лице да се осъществява от член на
семейството или друг близък сродник, например възходящ, съпруг, низходящ, който
по тази причина е принуден да не работи и е останал без трудово възнаграждение.
В този случай също се дължи заплащане на обезщетение за имуществени вреди в
размер на необходимото възнаграждение за болногледач.
Сочи, че съгласно т.4 от соченото ППВС ако
здравословното състояние на пострадал при непозволено увреждане е налагало
неговото обслужване от друго лице, за заплатеното от пострадалия на това лице
причинителят на увреждането дължи обезщетение. Той дължи такова обезщетение на
самия пострадал и в случая, когато последният не е заплащал за обслужването, а
е бил гледан от свой близък, който поради тази причина не е получавал трудовото
си възнаграждение. Размерът на обезщетението в този случай се равнява на
необходимото възнаграждение за получените грижи. Твърди се, че с случая ищецът
се нуждае и ще продължава да се нуждае от обслужване от трети лица за
неопределен период от време до края на живота си, поради което ще извършва
разходи за болногледач и за в бъдеще време.
Сочи се, че доколкото необходимите грижи от
болногледач са 24-часови, за полагането им са необходими 4 болногледача, за да
се спазят законовите изисквания за работно време и почивки. Възнаграждението
общо за четиримата болногледачи на месец ищецът определя в размер на 2 000
лева.
Тъй като се сочи, че нуждите от полагане на
съответните грижи от болногледач са възникнали непосредствено след настъпване
на ПТП – 11.08.2016 год. и са били налице до датата на подаване на исковата
молба – 15.01.2018 год., то обезщетението в горния размер на 2 000 лева на
месец е дължимо и за изминалия период от 29 месеца – в общ размер на
58 000 лева. Твърди се, че през посочения период осигуряването на грижи и
обслужване на ищеца 24 часа в денонощието са полагали и продължават да полагат
основно съпругата и синът му Ц.И.Г. и И. И. Ц.. Горното налагало последните
постоянно да отсъстват от работа, а впоследствие Г. напуснала работа за да
посвети цялото си време за грижи за съпруга си.
В с.з. на 24.09.2019 год. съдът е
допуснал на осн.
чл.214, ал.1 от ГПК увеличение на
предявените искове, направено от ищеца с молба от 24.09.2019 год., както следва :
- на първия от предявените
искове, за заплащане на обезщетение за
причинени на ищеца имуществени вреди – разходи за болногледач за периода от
11.08.2016 год. до 11.01.2019 год. – от 58 000
лева на 107 880 лева /сто и седем хиляди
осемстотин и осемдесет лв./, ведно със законната лихва, както следва :
1. върху първоначално предявения размер на иска от 58 000 лева,
считано от предявяване на иска, 15.01.2019 год., до 24.09.2019 год. и
2. върху увеличения размер на иска от 107 880 лева, считано от деня на
допуснатото увеличение, 24.09.2019 год., до окончателното й заплащане и
- на втория от предявените искове, за заплащане на пожизнено месечно обезщетение за
причинени на ищеца имуществени вреди – необходими разходи за болногледач,
дължимо за периода от 15.01.2019 год. до настъпване на обстоятелства за
изменение на размера или за отпадане на задължението за изплащане на
присъденото месечно обезщетение – от 2 000 лева месечно на 3 720 лева месечно /три хиляди
седемстотин и двадесет лв. месечно/, ведно
със законната лихва върху размера на
всяко месечно плащане, както следва :
1. върху първоначално предявения размер на иска от 2 000 лева
месечно, считано от предявяване на иска, 15.01.2019 год., до 24.09.2019 год. и
2. върху увеличения размер на иска от 3 720 лева месечно, считано от
петнадесето число на съответния месец, за който се дължи след допуснатото на
24.09.2019 год. увеличение, до окончателното плащане на сумата.
Ответникът оспорва предявените искове по основание и размер. С писмения
отговор на и.м., подаден в срока по чл.367, ал.1 от ГПК, оспорва твърденията по
исковата молба относно исковата претенция за имуществени вреди – разходи за
болногледач на ищеца, дължими за минал период. Сочи се, че ищецът не твърди да
е ползвал болногледач, съответно да е сторил разходи за болногледач за този
период, а по отношение на твърденията, че съпругата му се е наложило да напусне
работа, се сочи, че не се ангажират
доказателства за момента и основанието за прекратяване на трудовото й
правоотношение.
По отношение на исковата претенция за разходи за бъдещ
период, формулирана като месечна парична сума пожизнено до настъпване на
юридическия факт, представляващ основание за изменение на размера или за
отпадане на задължението, се сочи, че така формулирано, искането е
неоснователно – за да се претендира бъдещ разход за болногледач, платим на
определен падеж всеки месец, ищецът следва да има правоотношение с болногледач.
Сочи, че евентуален осъдителен диспозитив по подобна искова претенция следва да
бъде под условие – в случай, че ищецът е представил доказателства, че в
съответния месец е платил възнаграждение за болногледач.
Ответникът също претендира направените по делото
разноски, както и присъждане на възнаграждение по реда на чл.78, ал.8 от ГПК.
Чрез пълномощника си в с.з. на 24.09.2019 год. прави искане по чл.78, ал.5 от ГПК – за присъждане на по-нисък размер на разноските, съставляващи претендирано
от ищеца прекомерно адвокатско възнаграждение.
С определение от 24.04.2019 год. по
чл.374 от ГПК съдът е конституирал на осн. чл.219, ал.1 от ГПК М.Р.В. с ЕГН **********,
с адрес ***, като помагач на ответника „З.К.Л.И.” АД.
Третото лице – помагач на ответника не се явява, не
изпраща представител и не взема становище по предявените искове.
Софийски
окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във
връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
Видно
от представената с и.м. влязла в законна сила на 16.07.2018 год. присъда № 53/06.04.2017 год.,
постановена по НОХД № 40/2017 год. на Районен съд – Костинброд, със същата подсъдимият
М.Р.В. с ЕГН ********** – третото лице – помагач на
ответника по настоящото дело, е бил признат за виновен в това, на 11.08.2016
год. около 07.45 часа в с. Д., на ул. „Първа“, в зоната на кръстовище,
образувано между улица „Първа“, началото на ул. „Шеста“ и ул. „Безименна“, при
управление на МПС – лек автомобил марка „БМВ 725 ТДС”, с ДК № СА 8004 НХ, нарушил правилата за движение,
визирани в ЗДвП, а именно : чл.5, ал.3, т.1, предл. 1-во : „На водача на пътно
превозно средство е забранено: да управлява пътно превозно средство под
въздействието на алкохол, наркотици или други упойващи вещества”; чл.16, ал.1,
т.1 : „На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно
средство е забранено: Когато платното за движение има две пътни ленти – да
навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или
заобикаляне“ и чл.21, ал.1 : „При избиране скоростта на движение на водача на
пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на
скоростта в км/ч : Пътно превозно средство от категория „В“, в населено място –
50 км/ч.“, като управлявал превозното средство в пияно състояние, под
въздействие на алкохол в количество 0.8 промила, установено по надлежният ред с
химическа експертиза № 959/12.08.2016год. на химик при УМБАЛ „Св. Анна“ гр. С.,
със скорост над разрешената от 50 км/ч. за населено място, а именно 84
км/ч., при движение на пътно платно с
две пътни летни с двупосочно движение, навлязъл и се движил в лентата за
насрещно движение, в резултат на което последвал сблъсък с насрещно движещ се
мотоциклет марка „Ямаха”, модел „Маджести 400”, с ДКН СО 0090А, управляван от И.Ц.Г.
с ЕГН **********, и по непредпазливост причинил на И.Ц.Г. тежка телесна повреда
: увреждане на гръбначният мозък, довел до пълна парализа на двата долни
крайника, причинило на пострадалия осакатяване на двата долни крайника – тежка
телесна повреда по смисъла на чл.128, ал.2, пр.8-во НК, като в следствие на
преживяната тежка черепно мозъчна травма при пострадалия са налице трайни
остатъчни прояви – органичен постравматичен психоорганичен синдром –
неустойчивост на вниманието, трудна концентрация, паметов дефицит, запълване на
паметови празнини с измислени събития, емоционална лабилност с хиподепресивен
стил на личностова адаптация и затруднение в социализацията, горна латентна
парапареза от централен тип – слабост в горни крайници, по- изразени в дясна
ръка, долна вяла параплегия, параанестезия от Тх12, тазоворезервоарен синдром,
с постоянен катетър и декубитални промени, поради което и на основание чл.343,
ал.3, предл.1-во, б. „а”, предл.1-во във вр. с чл. 342, ал.1, предл.3-то от НК
му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири години, като на
основание чл.66, ал.1 от НК е отложено изпълнението на така определеното
наказание за срок от пет години, а на основание чл.58а, ал. 1 от НК е намалено
така определеното наказание с една трета, а именно: на две години и осем месеца
лишаване от свобода, като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено
изпълнението на така определеното наказание за срок от пет години.
С отговора на и.м. ответникът е
признал твърдяното с и.м. застрахователно правоотношение във връзка със
застрахователна полица № BG/22/115003080875 за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, за лек автомобил марка „БМВ“, модел „725 ТДС”,
с ДК № СА 8004 НХ, сключена със „З.К.Л.И.”
АД, валидна от 17.12.2015 год. до 04.10.2016 год., поради което горното
обстоятелство е обявено по реда на чл.146, ал.1, т.3 от ГПК с определението на
съда по чл.374 от ГПК за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване.
По делото е назначена комплексна съдебно-медицинска
експертиза с участието на вещи лица – специалист по нервни болести, психиатър и
специалист по съдебна медицина, от заключението по която, неоспорено от
страните и прието от съда като изчерпателно и обективно, се установява, че от
приложената по делото медицинска документация се удостоверяват следните
увреждания, причинени на ищеца при ПТП –
В епикриза, издадена на базата на
история на заболяването /ИЗ/ с № 3339, издадена от МВР болница, е отразено, че И.Г.
е бил на лечение в Клиниката по обща, коремна и съдова хирургия от 16.04.2017 до
20.04.2017 год., с диагноза : Флегмон на гърба и сакрума. хронични рани по двете
пети. Като придружаващи заболявалия е отразено: Остър цистопиелонефрит,
състояние след спинална миелична травма с долна параплегия, състояние след
феморопоплитеална
флеботромбоза
вляво. Подложен е на оперативно лечение, при което е извършена инцизия в
областта на сакрума и гърба с евакуация на гнойна колекция около 5мл. Извършена
е некректомия на девитализираните тъкани и фасциотомия.
В епикриза, издадена на базата на И3 № 23706 от
болница „Св. Анна“ – С., е отразено че И.Г. е бил на лечение в Клиниката по
рехабилитационна медицина от 08.11.2016 до 15.11.2016 год., с диагноза : Счупване
на гръбначен прешлен, закрито Тн 10-11 със спондилолистеза.
В епикриза, издадена на базата на И3 № 21476, е
отразено, че ищецът е постъпил на лечение на 11.10.2016 год. в Клиника по
неврохирургия.
В епикриза по И3 № 27538 от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ е
отразено, че ищецът е постъпил в Клиника
по гнойно септична хирургия на 11.08.2016 год. след като бил блъснат като
моторист от лека кола. Проведени рентгенографии на гръден кош – данни за
фрактури на 2-11 вдясно, като 6-8 са по две линии, пневмоторакс вдясно,
фрактури на 6-9-то ребра вляво, като 8 и 9-то са по две линии, подкожен емфизем
вляво. КТ на главен мозък и гръден кош-данни за субарахноидална хеморагия на всички
нива супра- и инфратенториално. Минимален субудурален хематом вляво
темпоропариетално. Линейна фрактура вдсно темпорално. Общомозъчен едем. Данни
за спондилолиза със спондилолистеза на ниво Тн11-Тн12 с пълно прекъсване на
гръбначния канал. Консултиран е с травматолог – данни за ацетабуларна фрактура
назален ръб и задна стена, с коремен хирург – белодробна контузия вдясно, с
уролог – флегмон в скротума, интраоперативно е установена лезия на уретрата
около 2 см., с невролог – анестезия от Тн10-Тн11-долна параплегия, движи двете
ръце самостоятелно. Проведено лечение – оперативно по повод травмата на
уретрата и скротума, горакоцентеза двустранно, дренаж, лапароцентеза,
трахеостомия, поставен е на директна екстензия. Приложена е и медикаментозна
терапия. Изписан е в увредено общо състояние, афебрилен, долна параплегия.
вторично зарастваща оперативна рана на скротума. декубитапии рани торакатно и
сакрално. Изписан е на 11.10.2016 год. с диагноза – Контузия на мозъка, Кома 3
ст. Контузия охлузване и размачкване на гръбначния мозък, Фрактура с луксация
на Тн11 и Тн12. Фрактура на дъгите и израстъците на Тн11-12, Пневмоцефалия.
Травматичен субарахноидален кръвоизлив. Субдурален хематом. Фрактура на ребрата
7,8,9, вляво и 2-12 вдясно. Двустранен хемопневмоторакс. Фрактура на ляв
ацетабулум, Лезия на уретрата, Флегмон на скротума и ингвиналната област,
състояние след операции.
От представения по делото превод на бланка от клиника „Адели“
за проведен курс по рехабилитация за период от 18.09.2017 год. до 30.09.2017 год.
като резултати от лечението на ищеца е посочено, че е постигнато увеличение на
активните и пасивни движения в ставите на горни и долни крайници. Отразено е,
че при долните крайници са извършвани само пасивни движения в тазобедрените и
глезенните стави.
По делото е представена и епикриза № 7872 на МВР
болница – Клиника по урология, от която е видно, че ищецът е бил на лечение за
периода от 20.06.2019 год. до 25.06.2019 год.
с данни за хидронефроза и проведено оперативно лечение – трансуретрално
отстраняване на конкремент.
При осъществения от вещите лица личен преглед на ищеца,
проведен на 12.09.2019 год., се констатира следното :
Анамнеза – ищецът е пострадал при
ПТП на 11.08.2016 год., в резултат на което е получил множество тежки
наранявания – мозъчна контузия и кома 3 степен, лезия на гръбначния мозък и
долна параплегия, тежки хронични декубитални рани лекувани в продължение на
години, но персистиращи в областта па сакрума – 10/10 см, както и по протежение
на торакалната част на гръбнака. Оплаква се от двойно виждане, пълна
безчуственост от кръста надолу, болки и скованост по цялото тяло. Конгнитивен
дефицит. Неврологичен статус – ЧМН – диплопия. Псевдобулбарен синдром. Долна
параплегия с хипотрофии по двете подбедрици, трофични рани, арефлексия. Тежка
хронична декубитална язва в областта на сакрума – 10/10 см. Сетивен синдром – анестезия
с ниво Тн10-Тн11 двустранно, тазоворезвоарен синдром, постоянен
катетър.Състояние след тежка ЧМТ – САХ. Травмена болест на мозъка. Когнигивен
синдром. Изцяло зависим от грижите на други хора. В сравнение с предишни прегледи
на лицето се установява по-добро общо състояние, укрепнала мускулно-ставна
система, както и по-добро общо състояние. Близките представят снимки и видео на
рехабилитационни съоръжения в дома му, с помощта на които и под контрола на
рехабилитатор се извършва и е постигнато възможно най-доброто възстановяване.
Без активната намеса на съпругата, двамата му синове и изпълняваните
рехабилитационни програми не би могло да се постигне напредък във всички сфери
на изследване в сравнение с предишни изследвания.
По отношение на психиатричното състояние – ищецът не
страда от психично заболяване. Няма данни за налудности с параноидно или
персекуторно съдържание, психомоторни разстройства и абнормен афект. Няма данни
за психична или физическа зависимост към алкохол или други наркотична дроги. Ищецът
е спокоен, подреден, контактен, ориентиран. На моменти забавен мисловен процес
на търсене на точните думи. Шеговит тон. Търси подкрепа от близките и
изследващия, на моменти се установява регрес и инфантилност в поведението,
веселост и шегуване. Успява да се съсредоточи за кратко в неформален разговор,
вижда се, че е запознат задоволително с обществени събития, но трудно
възстановява имена и дати. Налице е антероградна и ретроградна амнезия за
събитието. Емоционално-волево – съответен, на моменти раздразнителен. При
по-дълъг разговор настъпва умора и изчерпаемост. Памет и интелект – снизени по
органичен тип. При ищеца е налице органична промяна на личността, неустойчивост
на вниманието, трудна концентрация, паметов дефицит, запълване на паметови
празнини с измислени събития, емоционална лабилност.
Констатациите са, че при ищеца предвид отдалечеността
по време след тежката ЧМТ е налице стабилизирано състояние, което се
характеризира като органична мозъчна увреда с травматичен характер –
посттравматичен органичен мозъчен синдром.
Заключението на комплексната експертиза
е, че възстановителният период при ищеца е продължителен, като пълно
възстановяване на гръбначната травма не следва да се очаква. На фона на
известното укрепване на костно-ставно-мускулната система е настъпило и
подобрение в самочувствието лицето, същият обаче е брадипсихичен, лесно
внушаем, недооценъчен към състоянието си, с персистиращи паметови и когнитивни
дефицити, несъответна приповдигнатост и шеговитост. Тази картина на органична
промяна наличността не се очаква да се подобри във времето. Налице е органична
промяна на личността, неустойчивост на вниманието, трудна концентрация, паметов
дефицит, запълване на паметови празнини с измислени събития, емоционална
лабилност. Предвид отдалечеността по време след тежката ЧМТ е налице
стабилизирано състояние, което се характеризира като органична мозъчна увреда с
травматичен характер – посттравматичен органичен мозъчен синдром.
Получените от ищеца увреди са с траен и необратим
характер, пострадалият може да извършва определени действия с горните крайници,
но гръбначната травма възпрепятства самостоятелното му обслужване във връзка с
физиологичните му нужди и битови дейности, поради което той е изцяло зависим от
грижите на други хора, като това състояние ще е до живот. При ищеца е
необходима 24-часова помощ от друг човек с оглед тежките му увреждания и
неспособност да осъществява самообслужването си.
От заключението по назначената съдебно-икономическа
експертиза, неоспорено от страните и прието от съда като изчерпателно и
обективно, се установява следното :
Доколкото в страната не съществува единна тарифа за
услуги, извършвани от болногледач – ежедневна грижа в храненето; даване на
лекарства по график; къпане; смяна на бельо; смяна на памперси; цялостен и
частичен тоалет – измиване на зъби, избръсване, тоалет на гениталии, рязане на
нокти; помощ при извършване на физиологичните нужди; разходки, четене на книги
и вестници; диалог и грижа за психическия комфорт, заплащането им е по договаряне,
като средната цена е 3-5 лв. на час; съгласно действащата нормативна уредба
полагането на труд по време на национални и официални празници се заплаща
двойно.
Експертизата сочи, че обслужването на пациент в
състоянието на И.Г. изисква допълнително да се провеждат рехабилитационни
процедури /ежедневно лечебна гимнастика и периодично мануални масажи/, които се
заплащат допълнително. По делото е представена епикриза от извършено
рехабилитационно лечение в С.с препоръки за провеждане на рехабилитация в
домашни условия, включваща : ежедневно лечебна гимнастика; курс класически
масаж /12-15 сеанса/, редуване на масажните процедури с класическа акупунктура
/10-12 сеанса/. Курсът лечебен масаж и класическа акупунктура следва да се
провежда веднъж на 2-3 месеца. Средната цена на рехабилитационните процедури /ежедневно
лечебна гимнастика и периодично мануални масажи/ е около 30 лева/дневно.
В заключението се сочи, че средната
цена за извършване на комплексно обслужване /болногледачи и рехабилитатор/ на
болни с подобни увреждания, е, както следва :
- 102 лева дневно – при 3 лева/час за болногледач + 30
лева/ден за рехабилитация/;
- 150 лева дневно – при 5 лева/час за болногледач + 30
лева/ден за рехабилитация/.
Обслужването на пациенти с подобни на уврежданията на И.Г.
е редно да се извършва от 4-ма болногледачи : за дневна смяна от 8 часа – двама,
нощна смяна – един и един – почива.
От заключението е видно, че общото
месечно възнаграждение, дължимо за установения брой болногледачи /без отчитане на
необходимостта от заплащане на разходи за път от гр. С. до местожителството на
ищеца, които са калкулирани отделно/, при средни пазарни цени, възлиза, както
следва :
- 2 232 лева – при цена от 3 лева/час за
болногледач;
- 3 720 лева – при цена от 5 лева/час за болногледач.
Общото възнаграждение, дължимо за този брой болногледачи
за периода от за периода от 11.08.2016 год. до 11.01.2019 год. /29 месеца/, възлиза на :
- 64 728 лева – при цена от 3 лева/час за
болногледач /2 232 лева/месечно/;
- 107 880 лева – при цена от 5 лева/час за болногледач /3 720 лева/месечно/.
За установяване на твърдените в
исковата молба имуществени вреди с определението си по чл.374 от ГПК съдът е допуснал
събиране на гласни доказателства чрез
разпит на двама свидетели – Ц. И. Г.
–съпруга на ищеца и И.И.Ц. – негов син.
Свидетелката Г. обяснява, че след
катастрофата със съпруга й се е отдала на непрекъснати грижи за него.
Първоначално ползвала 5-месечен отпуск по болест, след което била съкратена от
работа и една година ползвала обезщетения като безработна. През 2018 год. я
назначили за първи път като личен асистент на съпруга й – от април до декември
и след това през 2019 год. – от януари
на петчасов работен ден, без почивните дни, докато съпругът й има нужда от
24-часови грижи. Подробно описва грижите, които полага за него – за хигиенните
му нужди, за лечение, рехабилитация, транспорт, както и че същите не са по
силите на сам човек – „Стоим по четири-пет часа в банята, а те са ме назначили
като асистент за пет часа. След това един час имаме превръзка. Нещата са трудни
при нас, много има за разказване. През нощта се обръщаме, навивам телефона през
два-три часа, за да го обръщам – наляво спи два-три часа, след това надясно, по
гръб спи, има проблеми с дишане и кашляне, задавя се, трябва винаги да сме
заедно, защото има задавяне…“. Финансово също трудно успява да се справи –
преди на трудов договор получавала чисто 1200 – 1300 лева месечно, а сега
получава само 250 лева като асистент. Сочи, че три пъти седмично в дома им идва
рехабилитатор, но получили писмени откази за лечение от санаториумите в П., С.,
В. и от О.–„те, като видят епикризите и като видят него казват, че вкъщи ще се
грижим по-добре за него“. Имали препоръки да ходят на локумат, но в Б.няма
такъв – роботизирана система, която припомня на хора с такива гръбначномозъчни
увреждания как се ходи, но най-евтината рехабилитация е била в Г. и с цена от 8
350 евро за четири седмици, докато в И. била 85 000 долара за месец, които суми
са непосилни за тях.
Свидетелят Ц. сочи, че грижите за баща му са постоянни
и денонощни и се полагат основно от майка му. Той участва в пренасянето,
транспорта, помага при тоалета му, при смяната на катетъра – „Една година аз го
къпех и бръснех, защото нея /майка му/ я беше страх от тия неща, сега тя е
изцяло с него и не се отделя от него и за половин час.“. Участва в издръжката
на домакинството и за закупуването на лекарства, но напоследък му е трудно да
полага пълноценни грижи за баща си, защото работи и разполага с малко свободно време
след работа.
Видно от представената справка от НАП за регистрирани
трудови договори за Ц.И. Г. с ЕГН **********, трудовият й договор с „Е.“ ООД,
сключен на 19.11.2007 год., е бил прекратен на 31.01.2017 год.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до
следните правни изводи :
Съгласно разпоредбата на
чл.223, ал.1 от КЗ /отм., бр.102/29.12.2015 год., в
сила от 01.01.2016 год./ с договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира чрез
заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и
неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на
лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното
плащане.
С разпоредбата на чл.226, ал.1
от КЗ /отм., бр.102/29.12.2015 год., в
сила от 01.01.2016 год. – приложима на осн. §22 от ПЗР на КЗ, обн. ДВ, бр.102/29.12.2015
год. с оглед момента на сключване на застрахователния договор с полица № BG/22/115003080875 от 17.12.2015 год./ е уредено правото на пряк иск
в полза на пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност” на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е
обусловена от и е еднаква по обем с отговорността на деликвента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, както
и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45
от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай с оглед
приложението на чл.300 от ГПК за настоящия съд, разглеждащ гражданските
последици от деянието, е задължително постановеното от наказателния съд с
приложената по делото влязла в сила на 16.07.2018
год. присъда №
53/06.04.2017 год., постановена по НОХД № 40/2017 год. на Районен съд –
Костинброд – относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновност на дееца. От горното следва, че зачитайки така постановената присъда
на наказателния съд, настоящият съдебен състав следва да приеме за установени :
първо, извършеното виновно от М.Р.В. деяние, съставляващо престъпление по чл.343,
ал.3, предл.1-во, б. „а”, предл.1-во във вр. с чл. 342, ал.1, предл.3-то от НК;
второ, причинените в резултат на ПТП телесни увреждания на И.Ц.Г., квалифицирани в тяхната съвкупност като тежка телесна повреда по смисъла
на чл.128 от НК.
Както бе посочено горе, между
страните не се спори, като е обявено за ненуждаещо се от доказване твърдяното с и.м. застрахователно правоотношение във
връзка със застрахователна полица № BG/22/115003080875 за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за лекия автомобил с ДК № СА 8004 НХ, участвал в ПТП. Между страните са спорни единствено настъпването
на твърдените в и.м. имуществени вреди, размера на обезщетението, дължимо за
същите и начина на присъждането му.
Съгласно т. 4 от
ППВС № 4/1975 година ако
здравословното състояние на пострадал при непозволено увреждане е налагало
неговото обслужване от друго лице, за заплатеното от пострадалия на това лице
причинителят на увреждането дължи обезщетение. Той дължи такова обезщетение на
самия пострадал и в случая, когато последният не е заплащал за обслужването, а
е бил гледан от свой близък, който поради тази причина не е получавал трудовото
си възнаграждение. Размерът на обезщетението в този случай се равнява на
необходимото възнаграждение за получените грижи.
От обсъдените горе заключения по назначената
комплексна съдебно-медицинска експертиза и от събраните гласни доказателства по
несъмнен начин бе установено, че поради естеството на травматичните увреждания
на ищеца състоянието му налага непрекъснати грижи от болногледач. КСМЕ е
категорична, че гръбначната травма на И.Г. възпрепятства самостоятелното му
обслужване във връзка с физиологичните му нужди и битови дейности, поради което
той е изцяло зависим от грижите на други хора, като това състояние ще е до
живот; при ищеца е необходима 24-часова помощ от друг човек с оглед тежките му
увреждания и неспособност да осъществява самообслужването си – което се
потвърждава и от показанията на свидетелите Ц. Г. и И. Ц., неговите близки, полагащи
непрекъснати грижи за него от момента на получаване на уврежданията, от които Г.
– лишена от възможността да получава трудово възнаграждение по прекратения й
трудов договор поради полагането на тези грижи.
От изложеното е видно, че предявените искове, с
допуснатите увеличения на същите, са доказани по основание, а с оглед
кредитираното от съда заключение по назначената СИЕ, неоспорено от страните – и
по размер. От заключението се установява, че обслужването на пациенти с подобни
на уврежданията на И.Г. следва да се извършва от 4-ма болногледачи, като без отчитане
на необходимостта от заплащане на разходи за път до местожителството на ищеца,
месечното им възнаграждение възлиза на 2 232 лева при цена от 3 лева/час
за болногледач и 3 720 лева – при цена от 5 лева/час за болногледач. Доколкото
обаче грижите са специфични, в по-голям обем, тежест и интензитет от обичайните
– видно от детайлните показания на съпругата и сина на ищеца, а ищецът се
нуждае и от специфична рехабилитация в домашни условия, то не може да се
очаква, че в с. Опицвет може да се осигури минималния брой лица, които да имат
необходимите умения за обслужването на Г., поради което е нормално такива да
бъдат търсени в най-близкия голям град – С.. Както бе посочено, заключението на
СИЕ при определяне на пазарното месечно възнаграждение за болногледачи не
включва разходите на същите за пътуване до дома на ищеца, каквито може да се
очаква, че ще бъдат сторени и именно поради горното съдът намира, че в случая е
очаквано грижи да бъдат полагани при по-високата от двете пазарни ставки,
сочени от в.л. – при цена от 5 лева/час за болногледач. Ако се приеме, че дължимата
цена е по-малката от двете, 3 лева/час, без заплащане на пътни разходи, има основание
да се приеме, че в този случай на ищеца не биха се осигурили непрекъснати грижи
от минималния необходим брой болногледачи, което би го поставило в риск.
От горното е видно, че първият от обективно
съединените искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, е доказан до
увеличения му в с.з. 24.09.2019 год. размер от 107 880 лева, доколкото разходите
за болногледач за периода от 11.08.2016 год. до 11.01.2019 год., са възлизали
на тази сума – 29 месеца х 3 720 лева = 107 880 лева. С оглед на изложеното
ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца тази сума, ведно със законната
лихва, както следва :
1. върху първоначално предявения размер на иска от 58 000 лева,
считано от предявяване на иска, 15.01.2019 год., до 24.09.2019 год. и
2. върху увеличения размер на иска от 107 880 лева, считано от деня на
допуснатото увеличение, 24.09.2019 год., до окончателното й заплащане.
По отношение на втория обективно съединен иск съдът намира следното :
От
събраните по делото доказателства бе установено, че ищецът ще се нуждае от обслужване от трети лица за неопределен период от време,
т.е. до края на живота си, което означава, че ще извършва разходи за
болногледачи и за в бъдеще време. По силата на чл.51, ал.1, изр.1-во от
ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, т.е. както вредите, които вече са настъпили, така и
тези, които със
сигурност ще настъпят в бъдеще време.
Съгласно чл.51, ал.1, изр.2-ро от ЗЗД обезщетението за непозволено увреждане може да
бъде платимо еднократно или периодически, а последното с
оглед на конкретните обстоятелства може да бъде определено от
съда, по искане на увреденото лице или по искане на причинителя на вредата. В случая с оглед спецификата
на вредите – бъдещите разходи за болногледач не представляват
пропуснати ползи, тъй като са свързани със сигурно бъдещо намаляване на
имуществото на ищеца,
е основателно искането обезщетението за тези вреди да бъде заплащано периодично
– в месечния размер, установен със заключението на СИЕ, 3 720 лева, на равни месечни вноски и на определени падежи,
пожизнено и до настъпване на
обстоятелства за изменение на размера или за отпадане на задължението за
изплащане на присъденото месечно обезщетение; такива обстоятелства могат да съставляват вкл.
изменение на цените на услугата полагане на грижи от болногледач.
С оглед на горното съдът
следва да осъди ответника да заплаща на ищеца пожизнено обезщетение в размер на 3 720 лева месечно за причинени му
имуществени вреди при горното ПТП – необходими разходи за болногледач, дължимо
за периода от 15.01.2019 год. до настъпване на обстоятелства за изменение на
размера или за отпадане на задължението за изплащане на присъденото месечно
обезщетение, ведно със законната лихва върху размера на всяко месечно плащане,
както следва :
1. върху първоначално предявения размер на иска от 2 000 лева
месечно, считано от предявяване на иска, 15.01.2019 год., до 24.09.2019 год. и
2. върху увеличения размер на иска от 3 720 лева месечно, считано от
петнадесето число на съответния месец, за който се дължи след допуснатото на
24.09.2019 год. увеличение, до окончателното плащане на сумата.
По
отношение на държавните такси и разноските :
Тъй
като на осн. чл.83, ал.1, т.4 от ГПК ищецът е освободен от заплащане на такси и
разноски по настоящото производство, то с оглед изхода на делото и на осн.
чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати по сметка на съда
държавна такса върху уважения размер на исковете от 9 672 лева, както и
изплатените разноски от бюджета на съда в размер на 1 200 лева – възнаграждения
на в.л. по КСМЕ и СИЕ. Цената на исковете – в общ размер на 241 800 лева,
бе определена като сбор от сумата от 107
880 лева, предмет на първия иск и сумата от 133 920 лева – сборът на
пожизнените месечни платежи за три години по втория иск /чл.69, ал.1, т.7 от ГПК/.
На
осн. чл.78, а.1 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца в
цялост направените по делото разноски в размер на 7 600 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение /с ДДС/ за процесуално представителство по договор за
правна помощ от 07.06.2019 год. /л.253 от делото/. Неоснователно е направеното
от пълномощника на ответника искане по чл.78, ал.5 от ГПК за присъждане на
по-нисък размер на разноските, съставляващи заплатено адвокатско
възнаграждение, поради прекомерност – така договореното възнаграждение е около
минималния размер по чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /6 366 лева/, а делото
е както с фактическа, така и с правна сложност.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
на осн. чл.226,
ал.1 от КЗ /отм., бр.102/29.12.2015 год.,
в сила от 01.01.2016 год. – приложим на осн. §22 от ПЗР на КЗ, обн. ДВ, бр.102/29.12.2015
год./ „З.К.Л.И.” АД, ЕИК .да заплати на И.Ц.Г. ***, с ЕГН **********,
обезщетение в размер на 107 880 лева /сто и седем хиляди осемстотин и осемдесет лв./ за
причинени му имуществени вреди – разходи за болногледач за периода от
11.08.2016 год. до 11.01.2019 год., вследствие на причинени му телесни
увреждания при ПТП, настъпило на 11.08.2016 год. в с. Д., С.област по вина на М.Р.В.
с ЕГН ********** – водач на лек автомобил марка „БМВ“, модел „725 ТДС”, с ДК
№ СА 8004 НХ, със застрахователна полица
№ BG/22/115003080875 за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 17.12.2015 год. до 04.10.2016
год., ведно със законната лихва, както
следва :
1. върху първоначално предявения размер на иска от 58 000 лева,
считано от предявяване на иска, 15.01.2019 год., до 24.09.2019 год. и
2. върху увеличения размер на иска от 107 880 лева, считано от деня на
допуснатото увеличение, 24.09.2019 год., до окончателното заплащане на сумата.
ОСЪЖДА на осн.
чл.226, ал.1 от КЗ /отм., бр.102/29.12.2015
год., в сила от 01.01.2016 год. – приложим на осн. §22 от ПЗР на КЗ, обн. ДВ, бр.102/29.12.2015
год./ „З.К.Л.И.” АД, ЕИК . да заплаща на И.Ц.Г. ***, с ЕГН **********,
пожизнено обезщетение в размер на 3 720 лева месечно /три хиляди седемстотин и
двадесет лв. месечно/ за имуществени
вреди, резултат от горното ПТП – необходими разходи за болногледач, дължимо за
периода от 15.01.2019 год. до настъпване на обстоятелства за изменение на
размера или за отпадане на задължението за изплащане на присъденото месечно
обезщетение, ведно със законната лихва
върху размера на всяко месечно плащане, както следва :
1. върху първоначално предявения размер на иска от 2 000 лева
месечно, считано от предявяване на иска, 15.01.2019 год., до 24.09.2019 год. и
2. върху увеличения размер на иска от 3 720 лева месечно, считано от
петнадесето число на съответния месец, за който се дължи след допуснатото на
24.09.2019 год. увеличение, до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА
на осн. чл.78, ал.6 от ГПК „З.К.Л.И.” АД,
ЕИК . да
заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 10 872 лева /десет хиляди осемстотин
седемдесет и два лв./, съставляваща дължима за производството по делото държавна такса и изплатени разноски от бюджета
на съда.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1
от ГПК „З.К.Л.И.” АД, ЕИК . да заплати на И.Ц.Г. от с. О., С. област, с ЕГН **********, направените по делото
разноски в размер на 7 600 лева
/седем хиляди и шестстотин лв./.
Решението е постановено при
участието на М.Р.В. ***, с ЕГН **********, в качеството му на трето лице – помагач на ответника „З.К.Л.И.” АД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :