№ 973
гр. Бургас, 20.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Таня Д. Евтимова
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
частно гражданско дело № 20222100500428 по описа за 2022 година
Производството е по чл.274, ал.1,т.1 от ГПК.
Образувано е по частната жалба на ХР. Й. ХР., ЕГН ********** и ЕНЧ.
Н. ХР., ЕГН **********- двамата с адрес: град Ц, къмпинг *** ул. ***№***,
чрез адвокат М.М. от БАК, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Алеко
Константинов“ № 8, ет.1, против протоколно Определение №35 от 21.02.2022
година по гр.д. №461 по описа на Районен съд- Царево за 2021 година, с което
производството по делото е прекратено, като недопустимо, поради липса на
правен интерес за воденето му от ищците.
В частната жалба се сочи, че това определение е неправилно,
постановено в противоречие с установената съдебна практика- цитира се т.2
от ТР №8/27.11.13г. на ВКС по ТД №8/12г. на ОСГТК, обосноваваща наличие
на правен интерес от подаването на установителен иск от титуляра и само с
твърдението, че правото му е застрашено, а не нарушено, за да постигне
разрешаването на спора със СПН.
Акцентират, че правото им на собственост върху процесния недвижим
имот е извънсъдебно оспорено, което ведно с описаната в исковата молба
фактическа обстановка в тази връзка и предвид процесуалното поведение на
ответника-изразяващ в отговора си становище, че самият той се счита за
собственик на имота, обуславяло напълно интереса им от воденето на
настоящото съдебно дело.
Възразяват и срещу доводите на първата инстанция, че липсата на
правен интерес произтичала от ангажирания в процеса ненадлежен ответник
В. Г. В., а правилният такъв била вписаната в КРНИ като собственик К Д П.
Поддържат, че независимо от горния факт, тя никога не е оспорвала правата
на ищците и не им е противопоставяла свои вещни такива, поради което не
1
намират за нужно да водят съдебен процес срещу нея. Единственият оспорвал
собствеността им правен субект, е настоящият ответник, който твърдял
същото право и също се позовавал на давностно владение.
На следващо място поддържат, че съдът е произнесъл определението си
в противовес със съдебната практика(цитират Определение №725/11.11.15г.
по гр.д.3241/2015г. на ВКС, ГК, ІV г.о.), съгласно която ако от фактическите
обстоятелства не може да се прецени наличието на правен интерес, би
следвало да се даде възможност на ищците да отстранят нередовностите на
исковата молба, каквато възможност в случая не е дадена на ищцовата страна.
Атакуват се като неоснователни и напълно необосновани и останалите
изложени от първата инстанция съображения за прекратяването на съдебното
дело, като симулативно водено срещу „измислен“ ответник, а също и като
представляващо следствие от други дела на ищците, но срещу други
ответници. Отричат да са имали за имота други съдебни спорове.
Ответникът по частната жалба-В. Г. В.,ЕГН ********** от гр.*****, ул.
****№****, не е представил отговор на частната жалба- редовно уведомен за
производството.
Проверката на въззивния съд сочи частната жалба за редовна и
допустима, т.к. е подадена от лица с право на жалба, в предвидения от закона
процесуален срок, срещу акт, подлежащ на самостоятелен инстанционен
контрол и пред компетентния да я разгледа съд.
По същество е основателна, а съображенията за това са следните:
Производството по гражданско дело №461/21 година е образувано пред
Царевски районен съд от ищците Х.Х. и Е.Х. против ответник В.В. във връзка
с възникнал между тях спор за собственост върху терен, находящ се в
местност „Нестинарка“- град Царево, с площ 1460 кв.м., трайно
предназначение на територията „Земеделска“ и начин на трайно ползване-
„нива“. Същият представлява поземлен имот с идентификатор 48619.64.43 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на град Царево, община
Царево, област Бургас. В обстоятелствената част на исковата молба, ищците
са заявили, че са установили фактическа власт върху този имот от 2003
година- първоначално като държатели, след това и като собственици на
бунгала, продадени им от търговско дружество, а от 2009 година са
установили фактическата власт за себе си, тъй като имотът бил изоставен от
предходния му собственик. Сочат, че и понастоящем упражняват
фактическата власт върху този имот, считайки го за собствен, макар да нямат
титул за вещното си право, че плащат данъци за него, поддържат го, оградили
са го още от 2003г.
По отношение на ответника сочат, че е бил наеман през годините
периодично да поддържа терена около бунгалата и на обособения паркинг и
волейболно игрище в процесния поземлен имот, тъй като бил специалист по
озеленяване в станцията на МВР-Китен. От известно време ответникът
започнал да оспорва собствеността на ищците върху процесния имот,
2
противопоставяйки им свое право в същия обем.Считал, че имотът е негов,
защото през годините го е поддържал и чистил. Заявил, че рано или късно ще
изгони ищците от имота и ще претендира наем за времето, през което те са го
ползвали.Намират, че по този начин ответникът накърнява пълноценното
упражняване на правото им на собственост и го застрашава, поради което са
завели настоящия иск.
С оглед на това са молили, съдът да установи правото на собственост на
ищците спрямо ответника. Претенцията е с правно основание чл.124, ал.1 от
ГПК.
Ответникът също е подал отговор на исковата молба, в който
действително е оспорил правата на ищците, твърдейки придобиването на
собственост за себе си на оригинерно основание, като не е въвел конкретни
факти, обосноваващи правото му.
При така заявените позиции на двете страни по спора,
първоинстанционният съд е постановил обжалваното протоколно
определение от 21.02.22г., с което е прекратил производството по делото,
приемайки претенцията за недопустимо предявена.
Като първи аргумент за горното е посочено, че ищците, черпещи
правото си на собственост от давностно владение, имат интерес да насочат
иска си в негова защита единствено спрямо вписаната като собственик на
спорната земеделска земя по кадастралния регистър- К.Д.Петкова.
На следващо място ответникът не бил оспорил правата на ищците, т.к.
не бил негов собственик, нито владелец, а само работник и нямал никаква
правна връзка с този имот.
Искът бил и преждевременно заведен, т.к. правото на ищците било
застрашено само от твърдения за бъдещи действия, които ответникът щял да
им противопостави.
Определението е неправилно.
С решение № 197/28.06.2010 г. по гр.дело № 875/2009 г. на ВКС I г.о.,
постановено по чл.290 ГПК е прието, че интересът от установителния иск се
разкрива, когато по делото ответникът оспорва претендираното от ищеца
право или претендира правото, което ищецът отрича, т.е., че за да съществува
интерес от установителния иск, е достатъчно да се оспорва претендираното от
ищеца право или да се претендира отричаното от него право.Същото
становище се застъпва и в цитиращото го Решение №135/10.07.2013г.по гр.д.
№61/13г. на ВКС. В т.2 от ТР 8/2012 от 27.11.2013г.по тълкувателно дело
№8/12г. на ОСГТК на ВКС, по повод преценката за правен интерес от
воденето на установителен иск, също се поддържа, че такъв е налице, когато
искът е насочен срещу лице, владеещо чужд имот, т.к. би довело до спиране, а
уважаването на иска – до прекъсване на течащата в полза на същото лице
придобивна давност /чл.116, б.”б” ЗЗД/. Така че дори ответникът да не бъде
осъден да върне фактическата власт върху имота, изтеклият до прекъсването
давностен срок би загубил правното си значение. В същото ТР е прието и, че
3
по аргумент от чл.124, ал.1 от ГПК, е допустима защита с установителен иск
дори на само застрашено право, без то да е било нарушено, доколкото не е
реализирана опасността да се възпрепятства упражняването му. Тогава
правната цел на делото е потвърждаването му със СПН.
Следователно съдебната практика обуславя правния интерес от
воденето на положителен установителен иск като изключително широк по
обхват и произтичащ винаги от конкретните обстоятелства, в които спорът се
изразява и чрез които всеки от спорещите твърди, че се засяга правната му
сфера.
Предвид горното, съотнесено към конкретиката на този казус,
настоящият състав счита, че правният интерес на ищците не се обуславя само
от отблъскване правата на вписаното в кадастралния регистър като
собственик на процесния имот лице. Безспорно собствеността на К.Петкова
върху имота конкурира вещното право, твърдяно от ищците и обуславя
интереса им от защита срещу нея, но наред с това те имат процесуалната
възможност да защитят притежанието си по исков ред и спрямо всеки друг
субект, който го отрича, ограничава или застрашава.
Следователно аргументът на първата инстанция, че установителният иск
за собственост е насочен спрямо ненадлежен ответник, защото единствен
правилен такъв може да бъде само разполагащият с титул за собственост, е
неправилен и не може да обоснове прекратяването на делото, поради липса на
правен интерес от воденето му.
Само за пълнота на изложението съдът добавя, че надлежният ответник
в процеса е този, който се описва като оспорващ правото на ищеца. В
конкретната искова молба се твърди наличието на спор за имот между
ищците и ответника по делото-В., поради което напълно правилно той е
посочен като ответна страна по делото.
Верността на останалите две съображения за прекратяване на процеса
обаче, не може да бъде проверена от настоящата инстанция на база
изнесената по иска фактология, нито въззивният съд може да направи
самостоятелна преценка за правния интерес от съдебното производство срещу
В., защото в обстоятелствената част на исковата молба спорът на страните е
формално описан. Липсва конкретика за начина, по който са смутени
(застрашени)или накърнени вещните права на ищците от ответника: за това
кога и с какви свои действия той е извършил това, отхвърлил ли е
фактическата им власт(предвид твърдението, че и двете страни са ползвали
имота), кога и как е обективирал анимуса си да се превърне от
държател(грижещ се за имота и озеленяването в него), в негов владелец,
считащ се за собственик, продължава ли действието си договорът по
наемането на ответника като специалист-озеленител за поддръжката на имота
или тези отношения са вече прекратени, намира ли се понастоящем
ответникът в спорния имот и откога.
Горното уточнение е от особена важност за служебната проверка,
4
дължима от съда по допустимостта на исковете, защото само така може да се
прецени дали поведението на ответника действително оспорва вещното право
на ищците и в каква степен го засяга, или е ирелевантно за него, т.е. имат ли
правата на Х и Е.Х.и нужда от искова защита. Същевременно посочването на
тези факти е необходимо и с оглед организиране защитата на страните по
делото, за попълването му с нужните доказателства и за разрешаването му по
същество.
Попълването на исковата молба с твърдения за необходимите
релевантни за спора факти е в компетенциите на първоинстанционния съд,
който следва да я остави без движение, да напъти ищците и да им даде срок
за поправка и допълване. Едва след като е положил дължимите процесуални
усилия за привеждане на нередовната искова молба в редовна и с оглед това
дали са изпълнени дадените на ищците указания, съдът може да обоснове
преценката си за наличие на правен интерес от воденето на делото. Иначе
прекратяването му се явява преждевременно сторено.
Така изложените констатации налагат отмяна на обжалваното протоколно
определение и връщане на делото на първата инстанция за продължаване на
съдопроизводствените действия при изпълнение на горните указания.
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд-Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение №35/21.02.22г., постановено по гр.д.
№461/2021г. по описа на Царевски районен съд, с което производството по
делото е прекратено.
ВРЪЩА на Царевски районен съд делото за продължаване на
съдопроизводствените действия, при изпълнение на дадените с настоящото
определение указания.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5