РЕШЕНИЕ
№ / 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
окръжен съд, Гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на
03.11.2011 г., в състав:
Окръжен
съдия: Даниела Х.
При
участието на секретаря Д.Х., след като разгледа докладваното от съдията гр.д. №
2305 по опис на ВОС за 2010 г. , за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по предявени от С.С.Д. с ЕГН ********** действащ със съгласието на
своята майка М.Н.Д. ЕГН ********** *** срещу
Д.Р.М. ЕГН ********** ***, м-ст „Манастирски рид" № 1-124, И.Г.М. ЕГН **********
*** и ЕООД „Ми Консулт” с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление –
гр. Варна ул. „Г.Раковски" №80, ет. 6, ап. 21, осъдителни искове за нанесени имуществени и неимуществени
вреди, както следва: 30 000 лв. - за
тежка телесна повреда, изразяваща се в парализа на десния крак, представляваща
осакатяване поради загубената му функция; 30 000 лв. - за тежка телесна
повреда, изразяваща се в проникващо нараняване, засегнало двата бели дроба и
гръбначния мозък, представляващо постоянно общо разстройство на здравето опасно
за живота; 12 000 лв. - за средна телесна повреда, изразяваща се в прободно
нараняване на гръдния кош, проникващо в гръдната кухина поради създадения
контакт между нея и външната среда; 12 000 лв. - за средна телесна повреда,
изразяваща се в последваща бронхопневмония и плевро-пневмония в дясно и анемия
по твърдението, че са в причинна връзка с причиненото нараняване,
представляващи разстройство на здравето временно опасно за живота; 3 000 лв. -
за преживения психически шок, болки и страдания от проникването на арматурното
желязо в тялото и последвалите две операции под пълни упойки; 2 000 лв. - за
причинени леки телесни повреди, изразяващи се в често и упорито главоболие и
изтръпване на дясната половина на лицето, ведно със законната лихва върху
главницата от 89 000 лв. за периода от 08.07.2009г. до окончателното й
изплащане; сумата от 5 889, 31 лв. -
обезщетение за имуществени вреди, представляващи направени разходи: 1 820, 40
лв. - за нощувки и процедури в балнео комплекс за периода 09.09.2009г. до
28.09.2009г.; 703, 20 лв. - за храна в балнео комплекс за периода 09.09.2009г.
до 28.09.2009г.; 1 062 лв. - за нощувки и процедури в балнео комплекс за
периода 06.04.2010г. до 16.04.2010г.;
400 лв. - за храна в балнео комплекс за периода 06.04.20 Юг. до
16.04.2010г.; 1 066, 02 лв. - за нощувки и процедури в балнео комплекс за
периода 01.09.2010г. до 11.09.2010г.;
228, 70 лв. - за храна в балнео комплекс за периода 01.09.201 Ог. до
11.09.2010 г., 608,99 лв. - за
медикаменти, ведно със законната лихва върху сумата от 5 889, 31 лв. от датата
на завеждане на исковата молба 12.11.2010 до окончателното й изплащане.
Претендират се направените по делото съдебно-деловодни разноски.Предявените
искове намират своето правно основание в разпоредбите на чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД.
В
обстоятелствената част на исковата молба ищецът, чрез пр. представител – адв.
Хр. Х. от ВАК твърди, че 08.07.2009г. в
гр. Варна, играейки си с три други деца, навлязъл през съборената оградна мрежа
в строителен обект - Обществено обслужваща сграда в УПИ „За обществено ползване
- 169" по плана на кв. „Възраждане", първи микрорайон и се качил по стъпалата на строящата се
сграда. Паднал от не обезопасен балкона на първия етаж върху стърчащите на
земята арматурни железа, които пронизали тялото му през гръдния кош в трето
междуребрие, пробили двата бели дроба и гръбначния стълб. Местопроизшествието
било посетено от органите на полицията и от дознател при ІІІ -то РУ - МВР
Варна, които установили, че строителният обект е със съборена на три места
оградна мрежа, през която можело да се влезе и че балконите на строящата се
сграда нямали предпазни парапети. Пострадалият
бил откаран по спешност в шокова зала, където му била извършена
животоспасяваща операция - отваряне на гръдния кош и изваждане на арматурното
желязо, зашиване на двата бели дроба и декомпресивна ламинектомия на
засегнатите гръбначни прешлени. Твърди,
че е получил следните телесни увреждания - прободно нараняване на гръдната
кухина, създаващо контакт с външната среда; парализа на десния крак със загуба
на функциите му; проникващо нараняване на двата бели дроба и на гръбначния
мозък. На 18.08.2009г. поради много тежко състояние ищецът бил приет за лечение
в Гръдна клиника в „Медицинска Академия" - гр. София, където се установили
пневмония на десния бял дроб, възпаление на плеврата в дясно и анемия. На
28.08.2009г. в МА - гр. София се наложило да бъде извършена повторна операция
на гръбначния стълб. Поради трудното дишане и тежест в дясната гръдна половина
лечението на С.Д. било трудно за овладяване и продължило до 09.09.2009г.,
когато бил изписан за амбулаторно лечение и рехабилитация. Според ищеца
детската игра на 08.07.2009г. в разградения и не обезопасен строеж се оказала
повратна точка в живота му. От жизнено и
здраво дете той се превърнал в постоянен пациент с множество физиологични
дефекти. Шокът и болките от нараняванията не се ограничили само до момента на
произшествието, но продължават вече повече от година и по настоящем, докато
трае възстановяването. Преживяното из
основи променило жизнения му ритъм. Учението и безгрижните игри приключили
изведнъж, заменени със сложни животоспасяващи апаратури, болезнени манипулации
и посещения в болнични заведения. През целия период на лечение ищецът изпитвал
болки в гръдния кош, затруднено дишане, безсъние и висока температура. Принуден
бил да приема силни антибиотици и други медикаменти.
Освен констатираните в наказателното производство конкретни
травми, произшествието се отразило върху
цялостното здравословно състояние на ищеца. Дихателната му система била
безвъзвратно отслабена и податлива на измененията в метеорологични условия. При
застудяване и висока влажност не можел да излиза навън, дишането му ставало затруднено и болезнено. Започнал да страда от
упорито главоболие и изтръпване на дясната половина на лицето, нивото на
кръвната захар достигнало критични стойности.
За
подобряване на здравословното му състояние е предписано балнеолечение, и се
твърди, че са проведени три курса в БЦ център в гр. Павел баня - от
09.09.2009г. до 28.09.2009г., от 06.04.2010г. до 16.04.2010г. и от 01.09.2010г.
до 11.09.2010г., които са били заплатени
следните суми - 1 820,40 лв. с
ДДС (за нощувки и процедури) и 703, 20 лв. с ДДС (за храна) - за първия период,
и 1 062 лв. с ДДС (за нощувки и процедури) и 400 лв. с ДДС (за храна) - за
втория период, и 1066, 02 лв. с ДДС (за нощувки и процедури) и 228,70 лв. с ДДС
(за храна) - за третия период. Освен това със собствени средства са били
заплатени и предписаните в хода на лечението медикаменти на обща стойност
608,99 лв.
В исковата
молба се твърди, че произшествието е
пряка и непосредствена последица от противоправното поведение на Д.Р.М.
и И.Г.М.. Първата като управител на „ДОМ" ООД , извършващо правно
регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност -
строителство на обект, поради немарливо изпълнение на занятието си е допуснала
строителният обект да не бъде обезопасен съгласно нормативните изисквания. Втората
като управител на „Ми-консулт" ЕООД, извършващо дейност на строителен
надзор върху правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена
опасност - строителство на обект, поради немарливо изпълнение на занятието си е
допуснала строителният обект да не бъде обезопасен съгласно нормативните
изисквания.
За деянията
и на двете лица било образувано до съдебно производство № 928 / 2009г. по описа
на III РУ при ОД на МВР - гр. Варна. Наказателното производство е завършило с
одобрено от PC - гр. Варна, споразумение по НОХД № 1461/2010. по описа на ВРС -
П-ри състав, с което Д.М. и И.М. са признати за виновни за извършването на
престъпления по чл. 134, ал. 1, т. 1 НК.
До настоящия
момент пострадалия не е обезщетен за претърпените неимуществени и имуществени
вреди, нито от преките причинители на деликта, нито от дружествата възложили
работата им.
Ответницата Д.Р.М.,***Й. от ВАК, в
писмен отговор с вх. рег. № 5667 от 21.02.2011 г. , не оспорва допустимостта на
предявените искове, но ги оспорва по основание и размер. Акцентира върху
размера на претендираното обезщетение като твърди, че не е съобразено с
трайната съдебна практика и със здравословното състояние на ищеца към настоящия
момент. Въвежда се твърдението, че резултатът от увреждането е следствие на
недоброто възпитание на детето и пренебрегване на обществените порядки както и
недостатъчен родителски контрол. Счита, че след като ищецът е бил на 15 г. към
датата на събитието е следвало да не бъде оставян без родителски надзор. Твърди
се, че строителната площадка е била
обозначена и оградена. Оспорва се размера на имуществените вреди, като се
твърди че разходите са били ненужни. Претендира се за редуциране на
претендираните в посока на намаляване, като се прави искане съдът да приеме, че
съпричиняването от страна на пострадалия е до 80 %.
Ответниците И.Г.М. ЕГН ********** *** и ЕООД „Ми
Консулт” с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.Варна ул.
„Г.Раковски" №80, ет. 6, ап. 2, представлявани от адв. М.Р. от ВАК в
писмен отговор вх. рег. № 52913 от 17.12.2010 г. не оспорват допустимостта на
исковете. Оспорват исковете по основание и по размер. Направено е
възражение за завишен размер несъобразен
с факта на пълното възстановяване функциите на долен крайник, здравословното
състояние към момента, икономическата ситуация в страната и съдебната практика.
Оспорени са посочените от ищеца микробиологични признаци на претърпените от ищеца увреждания. Оспорва
се, че е налице осакатяване на долен крайник и наличието на постоянно
разстройство на здравето опасно за живота. Счита, че ищецът е допринесъл в
значителна степен за настъпване на вредоносния резултат, тъй като е навлязъл в
границата на строителен обект чрез събаряне на част от оградата. Твърди, се
че са били налице табели
забраняващи навлизането в обекта, които
са пренебрегнати от ищеца. Нараняванията са получени след осъществяване на
противоправно поведение от ищеца, а вредоносните последици са следствие на не
упражнен родителски контрол, на пропуск на родителите длъжни да осъществяват
родителски контрол. Пр. представител на ответниците, претендира за редуциране
на размера на обезщетението с 80 %, на основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД. Оспорва
се твърдението на ищеца, че разходите са извършени за лечение. Въвежда се
фактическото твърдение, че ответницата И.Г.М.
е била едноличен собственик на капитала и управител на „Ми Консулт” ЕООД
– Варна и това дружество е осъществявало функциите на строителен надзор на ст.
Обект в който е осъществено произшествието. Към датата на инцидента -8.07.2009
г. между дружеството и АД „Алианц –България” е действал договор за застраховка
по риска „професионална отговорност в проектирането и в строителството”, по ЗП
застрахователна полица № 13180080360000049/21. 11. 2008г., със срок на действие
21. 11. 2008г. до 20. 11. 2009г. и по застрахователна полица №
13180080360000049/01/19. 02. 2009 г. със същия срок на действие и увеличено
застрахователно покритие. Тази застраховка покрива професионалната отговорност
на лицето упражняващо строителен контрол за вреди причинени на други участници
в строителството и/или трети лица вследствие на неправомерни действия или
бездействие при и по повод изпълнение на задълженията им. Вредите са причинени
от инцидент, настъпил в строителен обект, на който „Ми Консулт" ЕООД е
осъществявало строителен надзор. Налице е влязъл в сила съдебен акт /одобрено
споразумение по н.о.х.д. № 1461/2010г. ВРС 11-ри състав/, с който на основание
чл. 134, ал. 1, т. 1 НК И.Г.М. е призната за виновна в това, че е причинила на С.С.Д.,
посочените в исковата молба увреждания, поради немарливо изпълнение на занятие
- управител на „Ми Консулт" ЕООД гр. Варна, което изпълнявало функциите на
лице, упражняващо строителен надзор на правно регламентирана дейност и
представляваща източник на повишена опасност - СМД на строителен обект
обществено обслужваща сграда в УПИ „за обществено ползуване-169" по плана
на кв. Възраждане, първи микрорайон на
град Варна допуснала строителния обект да не бъде обезопасен, като нарушила
Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд при извършване на СМР и Наредбата за обществения ред на Община Варна.
Причинените на ищеца увреждания и произтичащите от тях претенции за
обезщетяване на претърпени неимуществени и имуществени вреди са покрит за
втория и третия ответник застрахователен риск по застраховката „професионална
отговорност в проектирането и строителството" на „Ми консулт" ЕООД
гр. Варна. С оглед горното ответното дружество е обосновало правен интерес от
предявяване искове срещу застрахователното дружеството да му възстанови
заплатени суми /по евентуално уважения иск предявен от ищеца/, на основание
договора за застраховка. Обосновано е искане за привличане в качеството на
трето лице помагач на ответниците - ЗАД
„Алианц България", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София", бул. „Княз Ал. Дондуков" № 59, представлявано от П. Йораднов
Ялъмов, О.Ц.П., Атанас Василев Юруков и М. Иванов Драгневски , на основание
договора за застраховка и чл. 13, ал. 3 от Наредбата за условията и реда за
задължителното застраховане в проектирането и строителството, приета с ПМС №
38/24. 02. 2004г. /ДВ бр. 17. 02. 03. 2004г./
Третото лице помагач ЗАД „Алианц България", не изразява писмено становище по предевяните
искове. В с.з. се представлява от ю.к. Св.Л., чрез който изразява становище за
неоснователност на предявените искове и поддържа становищата на страните, които
подпомага.
Третото лице помагач ЗАД „Виктория”, в
молба-становище оспорва наличието на основания за конституирането му в
качеството на трето лице помагач на ответника „Ми консулт” ЕООД, както по
отношение на всички останали ответници. Твърди, че не страна по застрахователна
полица. По предявените искове, не оспорва тяхната допустимост. Оспорва основателността и размера като чрез
пр. представител ю.к. Хр.Х. твърди, че е налице съществен принос на пострадалия
за настъпване на вредоносните последици и този факт, следва да се преценява
според нормата на чл. чл.51, ал.2 от ЗЗД. Твърди се неправомерно навлизане в
строителен обект, нарушение целостта на
оградата и проникване при изрична забрана за външни лица. Изразява се
становището, че приносът във вредата следва да се отчете при определяне размера
на неимуществените вреди и имуществени вреди. Всички останали възражения се
отнасят до допустимостта на бъдещ иск и не са предмет на настоящото
производство.
Съдът след като се запозна със
становищата на страните, събраните по делото доказателства, материално правните
норми регламентиращи процесните отношения, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
По отношение
на ответниците Д.М. и И.М. въз основа на одобрено от съда споразумение по НОХД
№ 1461 по опис на ВРС за 2010 г. , следва да се приеме, че всяка от тях е
осъществила от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл. 134,
ал.1 т.1 от НК.
От
съдържанието на споразумението се установява, че всяка от тях, е осъществила следното деяние:
Ответницата Д.Р.М.
***, причинила на С.С.Д. - 14 годишен,
1.средна
телесна повреда изразяваща се в прободно нараняване на гръдният кош проникващо
в гръдната кухина поради създаденият контакт между нея и външната среда,
2.тежка
телесна повреда, изразяваща се в парализа на десният крак, представляваща
осакатяване, поради загубената му функция,
3.тежка
телесна повреда, изразяваща се в проникващото нараняване, засегнало двата бели
дроба и гръбначният мозък, представляващо постоянно общо разстройство на
здравето опасно за живота, и
4.средна
телесна повреда, изразяваща се в последваща бронхопневмония и плевро-пневмония
в дясно и анемия намиращи се в причинна връзка с причиненото нараняване,
представляващи разстройство на здравето временно опасно за живота,
поради
немарливо изпълнение на занятие - управител на „ДОМ” ООД гр. Варна, извършващо
правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност –
строително монтажна работа: строителство на обект Обществено обслужваща сграда
в УПИ "за обществено ползване-169" по плана на кв. „Възраждане"
- Първи м.р., гр. Варна, като допуснала строителния обект да не бъде
обезопасен, съгласно изискванията на нормативните документи , като нарушила
„Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд при извършване на строителни и монтажни работи, изискваща съгласно чл.З0,
ал.2 от същата: строителните площадки и урбанизираните територии да се ограждат
с временни плътни огради съгласно изискванията на съответната общинска
администрация, изискваща съгласно чл.40 от същата: отворите в строителните и
конструктивни елементи /стени, етажни плочи, покриви и др./ които създават
опасност за падане от височина да се обезопасяват чрез парапети, ограждения или
здраво покритие, които да понесат съответното натоварване, да се означават се и
/или сигнализират по подходящ начин; нарушила План за безопасност и здраве -
т.1.2, изискващ местоположението на строителната площадка за предстоящо
строителство да е оградено с временна ограда от метални пана, т.1.4 от същия,
изискващ зидариите да започват след изнасяне на кофража на горната плоча, направата
на предпазни парапети, закриване на отвори, нарушила Наредба за обществения ред
на Община Варна - чл.35, изискващ площадките, на които се извършват строителна
и строителна монтажна дейност се разрешават от Общината, като обектите се
ограждат с плътни, стабилни и поддържани в естетичен вид огради.
Ответницата И.Г.М.
***, причинила на С.С.Д. - 14 годишен,
1.средна
телесна повреда изразяваща се в прободно нараняване на гръдният кош проникващо
в гръдната кухина поради създаденият контакт между нея и външната среда,
2.тежка
телесна повреда, изразяваща се в парализа на десният крак, представляваща
осакатяване, поради загубената му функция,
3.тежка
телесна повреда, изразяваща се в проникващото нараняване, засегнало двата бели
дроба и гръбначният мозък, представляващо постоянно общо разстройство на
здравето опасно за живота, и
4.средна
телесна повреда, изразяваща се в последваща бронхопневмония и плевро-пневмония
в дясно и анемия намиращи се в причинна връзка с причиненото нараняване,
представляващи разстройство на здравето временно опасно за живота,
поради
немарливо изпълнение на занятие - управител на „Ми консулт” ЕООД гр. Варна,
което изпълнявало функциите на лице
упражняващо строителен надзор над правно регламентирана дейност,
представляваща източник на повишена опасност – строително монтажна работа:
строителство на обект Обществено обслужваща сграда в УПИ "за обществено
ползване-169" по плана на кв. „Възраждане" - Първи м.р., гр. Варна,
като допуснала строителния обект да не бъде обезопасен, съгласно изискванията
на нормативните документи , като нарушила „Наредба № 2 за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи, изискваща съгласно чл.30, ал.2 от същата:
строителните площадки и урбанизираните територии да се ограждат с временни
плътни огради съгласно изискванията на съответната общинска администрация,
изискваща съгласно чл.40 от същата: отворите в строителните и конструктивни
елементи /стени, етажни плочи, покриви и др./ които създават опасност за падане
от височина да се обезопасяват чрез парапети, ограждения или здраво покритие,
които да понесат съответното натоварване, да се означават се и /или
сигнализират по подходящ начин; нарушила План за безопасност и здраве - т.1.2,
изискващ местоположението на строителната площадка за предстоящо строителство
да е оградено с временна ограда от метални пана, т.1.4 от същия, изискващ
зидариите да започват след изнасяне на кофража на горната плоча, направата на
предпазни парапети, закриване на отвори, нарушила Наредба за обществения ред на
Община Варна - чл.35, изискващ площадките, на които се извършват строителна и
строителна монтажна дейност се разрешават от Общината, като обектите се
ограждат с плътни, стабилни и поддържани в естетичен вид огради.
Горните
факти се установяват от съдебен протокол
от 08.06.2010 по НОХД № 1461 по опис на ВРС за 2010 г., който обективира
одобрено от съд споразумение, което има последиците на влязла в законна сила
присъда и следователно е задължителна за гражданския съд.
Настоящият
съд, който разглежда гражданските последици от деянието не може да пререшава
въпросите - дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца /арг. от чл. 300 от ГПК/,
поради което всички фактическите твърдения направени от ответниците във връзка
с обосноваване на тезата, че обектът е бил ограден и обезопасен и че на пострадалия не са нанесени
телесните повреди описани в съдебният
акт на наказателния съд, са извън
предмета на настоящия спор. Тези факти се считат за установени, такива каквито
са възпроизведени в присъдата.
Установяването
на здравословното състояние на ищеца към настоящия момент в това число и
психическото му състояние вследствие на нанесените телесни повреди, са факти от значение за разрешаване на спора
между страните.
Твърдението
на ответниците, че строежът е бил означен като обект, в който е забранено
влизането има значение към това дали ищецът е допринесъл за вредите и тези
фактически твърдения са предмет на установяване в настоящото производство по
възражението свързано с разпоредбата на чл. 51, ал.1 от ЗЗД.
Извън
предмета на спора са възраженията на ответниците, че на пострадалия не са
нанесени телесните повреди описани в споразумението.
За
установяване на подлежащите на доказване факти, освен съдебният акт, който има
последиците на влязла в законна сила присъда са събрани и писмени доказателства
– медицински експертизи, документи
удостоверяващи стационарно лечение и документи установяващи разход за
тези лечения /от л. л.10 до л. 45 вкл./,
които не са оспорени от страните и са
били обект на комплексна медицинска експертиза, заключението по която е изслушано
от в.л. д- Д.Демирев и д-р Пл.Т..
Съдът
кредитира заключението като обективно и компетентно дадено. Чрез заключението
се установява, че на 08.07.2009 г. ищецът,
след падане от височина е получил прободно нараняване на дясната гръдна
половина на ниви 3-то дясно междуребрие с раневи канал ангажиращ кожа, подкожие,
подлежащата мускулатура, външния плеврален лист на същото ниво, четвърти и пети
гръдни прешлени , гръбначния мозък на същото ниво, горния лоб на левия бял
дроб, достигащ до трето ляво междуребрие по задната повърхност на гръдния кош.
Прободното нараняване резултат от удар с или върху предмет с продълговата
форма, ограничен диаметър, отговарят да са получени при действието на арматурно
желязо в указаното време. Описаното прободно нараняване е ангажирала гръдната
стена в цялата й дебелина и в този смисъл е създало реална комуникация между
външната среда и гръдната кухина, т.е. обусловило е проникващо нараняване в
двете гръдни кухини. Описаното увреждане на горния лоб на левия бял дроб е
обусловило разстройство на здравето временно опасно за живота. Такова разстройство
на здравето обуславя и контузията на гръбначния мозък. От друга страна същата е
довела първоначално до плегия /пълна липса/ за движение на долните крайници, а
в последствие и към настоящия момент до пареза на долните крайници. В този
смисъл травмата на гръбначния мозък е определила трайно затруднение в
движението на долните крайници за период надвишаващ месец. Установената
бронхопневмония е във връзка със залежаването и същата обуславя разстройство на
здравето временно опасно за живота. Установените високи стойности на кръвната
захар по време на престоя в болницата са в резултат на проведеното
медикаментозно лечение. Към настоящият момент няма данни за развитие на захарна
болест. Във връзка с тежката гръбначно
мозъчна травма е извършено двукратно оперативно лечение, както и продължителна
рехабилитация в балнеологичен център в гр.Павел баня. Приложените рецептурни
бланки, фактури и касови бонове от са
във връзка с проведеното медикаментозно и рехабилитационно лечение. Към
настоящият момент функцията на десния долен крайник е възстановена в непълен
обем. Налице е нарушена походка /куцаща/ и намалена чувствителност.
Заключението
дадено от д-р. Д.Д. и д-р Пл.Т., констатира,че ищецът е преживял стрес и шок от
травмите, но не дава заключение как те са се отразили на върху психиката на
ищеца.
От
заключението по изслушаната комплексна медицинска експертиза, представена от
в.л. д-р К.К. – психиатър и д-р. Г.М.
клиничен психолог,което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се
установява, че ищецът до момента на инцидента на инцидента на 08.07.2009год не
е търсил специализирана психиатрична помощ. Роден от нормална първа бременност
и раждане в семейство с една по-малка сестра в гр. Варна. Пострадалият ищеца с
правилно развитие и няма данни до инцидента да е боледувал от тежки соматични
заболявания. Няма данни за прекарани преди инцидента припадъци употреба на
упойващи вещества или алкохол. На 08.07.2009г е претърпял тежък инцидент с
многобройни наранявания и последващи дългогодишни оперативни и лечебни
мероприятия-медикаментозно лечение и рехабилитации. Към момента на
освидетелстването състоянието му се характеризира с лека тревожност, при
разговор за инцидента тревожността и напрежението се повишават. По отношение на
случилото се споделя, че дълго време е бил с главоболие, а в последствие в
депресия, която се характеризира с липсата на желания, понижено самочувствие,
понижен апетит, предпочитания за изолация от приятели. Съдебният психиатър е
констатирал вялост при контакта,
психическа уморяемост, изразяваща се в забавен говор на моменти лабилен,
тревожен и потиснат. Притежава цялостна ориентация без данни за разстройства във
възприятнопредставната дейност. Мкар и забавен мисловен процес, вещото лице е
констатирало правилен строеж на мисълта по съдържание. Диагностицирани са
депресивни изживявания, на моменти тежки пресивни симптоми, волево стеснени и
редуцирани социални контакти. Стеснен обем на вниманието. Тежко нарушен нощен
сън с доминиране на кошмарни сънища. В
заключение от анализа на констатираните
данни, вещото лице приема, че до инцидента
ищецът е бил психично здрав без зависимости. Млада възраст и в следствие на нея недостатъчните му
психологични ресурси, независимо от адекватната семейна подкрепа, все още
възпрепятстват преодоляването на стресогенното събитие. До настоящия момент, не е налице справяне с
преживяната психо-травма, а физическата травма задълбочава психологичното
въздействие, което се изразява в социалната му изолация. Психо-травмата актуализира
психо-соматичните му оплаквания, тревожност и значително обостряне на
личностовите особености. Констатирано е
състояние на примирение с всички
обстоятелства от живота. Отношението му към случая се характеризира с приемане
на чужда вина и формализиране на отношенията.
Вещото лице е констатирало липсата на нормална психологично разбираема
емпатичност, с която на моменти прикрива завоалирана агресивност.
Интелектуалното му развитие е леко затруднено от проблемите с усвояването на
учебния материал и преживяните травми.
Непосредствено
след инцидента на 08.07.2009год. е
изпаднал в състояние на дистрес, депресивна
реакция, която по своята същност представлява е психогенно състояние, предизвикано от психотравмено
въздействие. Случилото се с него е изиграло роля на психо-травма.
Психо-травмата винаги е израз на конкретно взаимодействие между личност и
среда. Такова е и заключението на психологът работил с него в София при лечение на соматичните му
заболявания. От момента на инцидента до момента
на освидетелстването за нуждите на настоящото производство са изминали
две години, което време не е дало възможност рационално да преработи и
да се освободи от въздействието на психо-травмата.
Преживяната
психо-травма и към настоящия момент т води п актуални депресивни изживявания,
соматизиране на психо-травмата /персистиращ болков синдром, тежко нарушен нощен
сън, не възприемане на външния вид/.Силно редуцирани и стеснени социални
контакти и дейности. Симптоматиката на неговите неудоволствени изживявания се
засилват при коментиране на събитието.
В заключение
вещото лице – психиатър приема че е
настъпилата Депресивна реакция след 08.07.2009 г., която не е преработена и се е развила в постравматично стресово
разстройство с неговите симптоми - свръхценна разработка на събитието, с
потиснато настроение, тъжен, с намалена волева активност, затруднени социални
контакти. Налице е страх от повторение на случилото се. Приема се, че
не може ефективно да се адаптира в социалната среда и се откъсва и
изолира от нея, като започва да функционира на по-ниско социално ниво. Причините за това състояние, прието в
експертизата като състояние на пост травматичен стрес са следствие на инцидента
от психо-травмата осъществена на
08.07.2009год. , която е оказала сериозни последици върху емоционалното равновесие към настоящият
момент, както и върху социалното функциониране.
Заключението
в частта, изготвена от кл. Психолог Г.М.
отново се констатира нарушена походка, описано от вещото лице като тип
„патешка” . При изследваното състояние са констатирани видими белези у ищеца
описани като – „слаб, блед, вял, отпуснат и изглеждащ болезнено астенизиран, липса на енергия, с
белег на устата /от травмата/.
Освидетелстваният е споделил с вещото лице, състоянието си след
инцидента характеризиращо се със съжаление, че не може да играе футбол, че
предпочита да не напуска дома си, където се чувства сигурен и по този начин
изключва страха от повторение на инцидента, страх да не се зарази, трудности
при дишането, липса на приятелка, споделил е че не танцува, защото се чувства скован
и залита, трудно слиза и се качва по стълби. Прави сравнение между състоянието
си преди и след инцидента - не може да
кара колело, не може да спортува, нарушен сън, болки в краката, болки от
студено време, схващания.Посещава медицински прегледи Споделил за посещенията
на рехабилитатор в дома и в гр. Павел Баня. Споделил за нает от родителите му
придружител за посещенията в училище. Споделил, че в автобуса му отстъпват
място. Възоснова на подробно
възпроизведени спомени и споделено отношение към инцидента, възприятието за
състоянието на близките по време и след инцидента и след приложен комплекс от
психологични методики вещото лице е установило, че фиксационна
словесно-механична памет е 76% - средно ниво в норма при „лабилна" крива
на заучаване, която отразява намалена психична издръжливост; репродуктивна
памет - 70% - средно ниво в норма с единична „излишна" дума - асоциация
„по сходство". Интелект по Рейвън, изследван продължително време поради
бавен психичен темп,- приравнен към Векслер, IQ=78 /граничен/. Още от първа
серия, вещото лице е установило влошена концентрация на вниманието, частично
верни отговори при стеснен обем на вниманието. Възприятията са повърхностни,
непълни и следват неточни изводи за
решението. Намалена е продуктивността. При настъпване на умора в трета и
четвърта серии се проявява отчетлива флуктуация на вниманието /по органичен
тип/. Намален е вътрешният волеви контрол над умствената дейност. За постигане
на по-голяма ефективност са нужни по-големи волеви усилия, което отчасти обяснява нежеланието му „да
хване учебник". Друго неблагоприятни обстоятелства са загубата на
мотивация , свързано с установената депресивност и астенизацията от цялостното
физическо състояние. Посредством „Скала за депресия на Бек" , вещото лице
е установило резултат от 29 точки, т.е наличие на умерено тежки към тежки
депресивни симптоми, а при по-задълбочен анализ тежки такива поради присъщото за млади хора защитно
поведение с отричане на част от симптомите и опит за компенсация, по-недобро
сам разбиране. Характеризира себе си като изглеждащ „по-зле”, „съм грозен и
непривлекателен". Чувства се тъжен и нещастен. Не очаква нищо добро от
бъдещето. Смята, че има повече провали от другите хора. Не се радва на нещата
както преди. Постоянно се чувства виновен пред себе си. В крайно висока степен
се чувства наказан. Трудно взема решения
в сравнение с преди инцидента. Трябва да положи големи усилия, за да направи
нещо. Уморява се от почти всичко. Събужда се от сънища, в които сънува, че пада
- пост травматично преживяване, съчетана с болките в краката и гърба, описани
по-напред. Самообвинява за грешките си, но няма мисли за самоубийство.
Вниманието му изцяло е ангажирано със здравето - до степен на
хипохондрична фиксация. Плаче често,
повече от обикновено, трудно мисли за друго освен за инцидента и последиците,
признава, че е постоянно раздразнителен. Проектира своята ангажираност с
травматичното си преживяване и последствията от него в картините по тематичния
аперцептивен тест. Лаконичен е в изразните средства. Съзнателно и несъзнателно
спестява енергията си. Доминира следното съдържание: "Като гледам тази
картина, се сещам за операциите, които са ми правили - 4 за два месеца , за
болката, която съм изпитал, за лекарствата, които съм изпил...".Според вещото
лице преживяното е довело до възприятия
близки до неговото състояние
"Момчето според мен се сърди на някого и иска да остане
само.". В йерархията на ценностите на първо място поставя „здравето, за да
живее добър живот". Следва образованието - със същата обосновка. След това
идват семейството, приятелите. Следващите позиции са останали празни и това е
следствие от психичното му състояние, няма очаквания и мисли за бъдещето.
Перспективата му в момента на изследването е скъсена. Констатирана е
неувереност относно желанието му за професионална квалификация, но споделя
страх дали състоянието му няма да е пречка на желанията му.
В заключение
в.л. приема и съдът кредитира този извод, че
ищецът е преживял инцидент застрашил живота му и оказал въздействие не
само върху него, а и върху психиката на
близките му. Налице е промяна в себе възприемането - физическо и психично,
породени от последствията от нараняването и операциите. Ищецът е соматично
астенизиран, с ограничени движения, с нестабилна походка, с повишена уморяемост
и ограничена работоспособност. Налице е понижена само оценка. Скъсена е
перспективата в бъдещето, но по характерен за юношеството защитен начин се
опитва да се предпази от страха и тревожността - чрез отричане и компенсация.
Набелязват се елементи на пост травматичния стрес - сънища с подобно
съдържание, отбягващо поведение - по-сигурно е да остане в дома, ограничаване
на дейности и контакти. Влошена е мотивационноподбудителната компонента на
умствената дейност - пести си енергията и е готов да се откаже. Налице е
флуктуация на вниманието по органичен тип, по-ясно изразена при настъпваща
умора. Памет - средно ниво в норма и интелект - гранично ниво. Водеща в
психичния статус и психологичното преживяване е депресивната симптоматика-
„умерено тежки към тежки депресивни симптоми"/29т./ Станал е по-неуверен и
раздразнителен. В проективната методика - TAT, както и в йерархията на
ценностите се проектира психологична доминанта свързана със здравето, тя изцяло
заема съзнанието му и оставя в периферията други мисли, планове, желания,
намерения. Самообвинява в депресивен стил за „провали", чувства се
„наказан". Преживява ощетяване и
загуба.
Спорните
въпроси при изслушване на заключението се свеждат до установяване на
твърденията на ответниците, че ищецът е допринесъл за вредоносните резултати и
в тази връзка е изследван въпроса за характеровите особености, липсата на
родителски контрол, адекватно възпитание и прекалена самоувереност. На
въпросите на ответниците, от разпита на вещите лице са установява, че ищецът е „обикновено момче”, „Социален тип е
с приятели и контакти”, с акцент върху търсене на справедливост и от там
произтичащи проблеми. Поради по-строгото
възпитание от страна на бащата, който е полицай, вероятно това е довело до
повече свобода на волята на характера в училище. Не провежда медикаментозно лечение, защото
това би натоварило младия организъм с множество операции. Установен е интелект
с нормална памет, средно ниво в нормата. Налице е отслабване на мотивационно подбудителната компонента на волевата
активност, което е довело до нежелание за учение без данни това да е било
предходно на инцидента състояние. По повод на инцидента, след него е налице
промяна на самооценката, промяна на себевъзприемането.
За
установяване на подлежащите на доказване факти - вредите настъпили в следствие на инцидента
/изразяващи се в наложена от травмите промяна в живота на ищеца/ са допуснати гласни доказателства.
От разпита
на Е.Ц. З., чиито показания съдът кредитира изцяло, като основани на непосредствени
впечатления и най- близки до време на инцидента, както и поради липсата на
каквато и да е субективна връзка със страните по делото, се установяват
следните факти: Първите възприятия на
този свидетел, от терасата на неговия дом е за група деца около паднал човек.
След като слязъл от дома си видял, че падналия на земята е дете и на въпроса
какво е станало, останалите деца му
отговорили, че е паднал от терасата на строежа. Според показанията на
свидетеля, падналото дете е дишало. Свидетелят от чиято тераса се вижда
строежа, тъй като жилището му е съседно, преди случая редовно е виждал да
играят деца. След инцидента тези игри били преустановени. Строежът е бил
заграден с телена ограда, която е била паднала от източната страна. Не са
извършвани строителни действия от много време преди инцидента. Като период свидетелят сочи една година. До идване на бърза помощ, падналото дете е
било не контактно. След идване на линейката е станало ясно и свидетелят е
възприел факта, че “едно желязо” е било
“набито в торса на детето, от дясно”. Строителният обект е бил неохраняем.
Много деца са го посещавали и са играели в обекта. На терасите на строежа е
нямало парапети към момента на
инцидента, а към настоящия има - “някакви дървени ограждания, но тогава
нямаше”. По повод на строежа и преди
инцидента свидетелят е допускал, че може да се случи нещо подобно “...с жена ми дори коментирахме, да не стане някоя
беля, може дори някой един пирон да настъпи на някоя дъска и пак да се нарани”.
Строежът е бил ограден, но оградата е била паднала, линейката е влязла през
падналата ограда, защото е имало врата, която е била заключена с катинар. Към
момента на инцидента свидетелят е бил очевидец на състоянието на строежа и
съдът кредитира показанията му и в частта,
в която описва, че строежът е
представлявал външни зидове и дограма без прозорци, без заграждения по
терасите. Свидетелят е възприел идването на бащата на падналото момче.
Свидетелят уточнява, че падането е станало във все още светлата част на
денонощието около 19.00-19.30 часа.
Свидетелят С.П. Д. е баща на ищеца, но съдът изцяло
кредитира неговите показания като обективни /изцяло кореспондиращи с всички
доказателства по делото/, независимо от наличието на родствена връзка. За инцидента свидетелят е узнал 19.40 ч. чрез
обаждане по телефона. При пристигането
си е влязъл в строежа от източната страна, където е нямало ограда. Тогава е
видял детето си паднало под терасата, неподвижно и плачещо :“Тате много ме
боли, не мога да си движа, краката и гърбът ме болят, не мога да дишам”. От
показанията на св. Д. се установява, че още тогава детето е вило в невъзможност
да движи долните си крайници. Бащата е бил посъветван от св. З. да не го мести. След идване на
лекарският екип е станало ясно, че желязо е забито в тялото му. Детето е
откарано с линейка заедно с желязото в тялото му, което е било забито 1м. в
земята. По пътя детето е плачел от силна болка. Откарано било в спешния център.
Служители на гражданска защита отрязали желязото, последвало изследване със скенер
и станало ясно, че е преминало през белия дроб и гръбнака. Тогава бащата е бил
предупреден, че няма шанс за оцеляване. Последвала оперативна намеса която
продължила от 21 часа вечерта до 5 часа
сутринта, след което бил настанен в реанимация. Лекарите уведомили близките, че
пораженията са големи и няма прогноза за възстановяване на вървежа. След
реанимирането е приет в неврохирургия. Родителят наел терапевт за раздвижване
на левия крак. Престоят в отделението бил 20 дни и всеки ден са провеждани рехабилитации.
Свидетелят направил постъпки за преместване на пострадалото му дете в ВМА в гр.
София. Наел екип от София, който да осъществи преместването. По се налагало
многократно спиране. Към този момент пострадалият е бил в невъзможност да се
движи. След преглед били планирани две операции на гръбнака. След първата
операция и преди втората детето е поискало да се сбогува с родителите си. При
втората операция са премахнати дъги от гръбнака. Родителите лично са полагали грижи за детето
в продължение на два месеца и през този период са ползвали отпуск. През периода
са били очевидци на ужасни болки и негативни прогнози относно възможността да
проходи.Поради засягане на белия дроб е последвало лечение в съответното
отделение. От ВМА родителите водят детето си в Павел баня. Към този момент се е
придвижвал чрез инвалидна количка. Престоят е около 20 дни, но отново си е тръгнал с инвалидна
коричка. След това е ходил с патерици и бастун.
От
30.08.2011г. до 12.09.2011г. пак е бил в санаториум и от тогава по два пъти в
годината,с изключение на тази пролет. Зимният период се отразявал зле на
възстановяването му. В момента може да ходи, но има проблеми с десния крак.
След инцидента детето не посещава спортната площадка зад блока в който живее,
не кара колело, излиза на терасата. Детето страда, и понякога плаче, че не може
да отиде да играе. Не може да бяга. Не контактува с приятелите си и се
възприема като инвалид.
От инцидента
до снемане на свидетелските показания, никоя от ответниците не е проявила
интерес към състоянието на пострадалото дете. Преди инцидента между родителите
и детето е имало непрекъсната телефонна връзка, а разстоянието между мястото в
което живее семейството на пострадалия и строежа е било около 700 – 800
метра.
От разпита
на св. Л.Г.Л. , близък на семейството на пострадалия се установява, че преди
инцидента последният е бил физически активен със съответните за
възрастта интереси към футбол. След инцидента станал затворен в себе си, не
споделял, видимо с физическите проблеми,
болки в гърба, в невъзможност да се
движи, да бяга. Свидетелят е възприел
усилията на останалите близки от семейството за физическото му възстановява и впечатленията от състоянието му към момента
напълно съответстват на констатациите на вещите лице и по двете заключения от
медицинските експертизи. От
показанията и на този свидетел не се установяват твърдяните от
ответниците факти за липсата на родителски контрол, лошо възпитание,
агресивност и необузданост в поведението на ищеца, преди инцидента.
В качеството на свидетел е разпитан
и очевидец на инцидента непълнолетния А.В.К..
От показанията се установява, че поводът да влязат в обекта е , че са чули
гласове на момичета, но после са си дали сметка, че това е ехо от съседния
блок. Пушили са цигари. Решили да излязат и тръгнали по едната тераса. Мислили,
че има стълби. От терасата първи скочил св. К.. Последвал скок от ищеца, но в
момента на скачането попаднал върху откована дъска. Разстоянието било около
1.80м. . След скока казал, че не може да мърда. Св. К. му вдигнал ръката и
видял, че има желязо под мишницата. Поради това, че свидетелят е непълнолетен и
е възможно поради грешка във оценката на възприятията да отразява факти с
намалена степен на достоверност, след допълнително зададени въпроси, се
установява, че на строежа децата са
отишли в следобедно време. В останалата част съдът приема показанията като достоверни и кореспондиращо
в фактите установени от писмените доказателства и разпита на св. Е.З..
Възоснова на
тези доказателства, съдът приема, че са налице неимуществени вреди /част от
които са установи с присъдата – телесните увреждания/, а останалата част
представляващи установени със заключенията на СМЕ – психо-травми, дистрес –
депресивна реакция, пост травматичен стрес. Тези вреди са в пряка връзка с
инцидента осъществил се на 08.07.2009 г. Неоснователно
е възражението на ответниците, че след като към настоящия момент не се
установяват телесните увреждания, то не са налице вреди такива каквито са
установени с присъдата. Отговорността следва от момента на вредата във вида в
който е установена с присъдата, а не към момента на претендиране на
обезщетението за тези вреди. Положителното развитие в здравословното състояние
на ищеца е факт без значение към размера на претенцията. Присъдата /в случая споразумението / на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд досеяно размера на вредите,
защото те са елемент от фактическия състав на деянието.
От
становищата на страните в ход по същество, т.е. след установяване на фактите по
делото, съдът приема, че спорът се заключава само в това, дали ищецът е
допринесъл с поведението си за вредите и в зависимост от степента на
допринасянето, какъв е справедливия размер на обезщетението.
В настоящия
случай, съпричиняването не е елемент на фактическият състав на престъплението,
поради което присъдата не го установява. Възражението за наличие на
съпричиняване изхожда от две фактически твърдения на ответниците – първото, е
че пострадалия е навлязъл в чужда собственост и втория е, че навлизайки
вътре, сам е извършил действие, което го
е поставило в опасност. Твърдението за наличие на импликация, т.е , че ако
ищецът не беше извършил тези две поредни действия, то не би настъпил и
вредоносния резултат, обосновава искането за намаляване на размера на
обезщетението с 80 % .
Съдът не
споделя становището на ответниците, че е налице поведение на пострадалия, с
което е допринесъл до вредоносните резултати поради следното: Изискванията за
обезопасяване на строителните обектите, е с цел да предпази гражданите от
опасностите, които съществуват в тези обекти поради естеството на дейността,
която се развива там. Затова и нормите за обезопасяване имат императивен
характер и при нарушаването им чрез бездействие, следва санкция независимо дали е настъпила
вреда. Нормите целят да запазят здравето
и живота на всички граждани, дори и на тези, които са без постоянен родителски
надзор. Затова липсата на такъв също не е индиция за противоправно поведение от
страна на пострадалия.
Навлизането
в чужда собственост независимо дали това е дом, строеж или друг обект е
противоправно действие, но когато строежът не е бил ограден според нормативните
изисквания, самият той е предпоставка за определено поведение на граждани,
които не са навършили пълнолетие и не могат да носят отговорност за своето
поведение. Строежите са привлекателен
обект за игри на деца, но децата не могат да са отговори в случай, че достъпът
да тези обекти не е ограничен според нормативните изисквания. Наличието на
такива строежи провокира поведението на децата и тъй като не са субекти с
намалена отговорност, то тяхното поведение само по себе си не може да се
възприема като допринасящо за резултат такъв какъвто е настъпил в настоящия
случай. Следва да се изхожда от факта, че
пострадалият е дете. Детето е особен субект на права, защита и отговорност.,
затова и неговото поведение, когато се преценява в хипотезата на чл. 51, ал.2 от ЗЗД следва да
се има предвид, че то съществено се отличава от зрелостта, с която следва да
постъпва пълнолетния субект. Точно поради това, изискванията за обезопасяване
на строежите са такива, че да могат да изключат възможността децата да имат
достъп до обекти с повишена опасност. След като ответниците не са осъществили
задължителни за тях дейности, то не следва, че спрямо пострадали в незряла възраст, ще носят намалена имуществена отговорност. Не
е без значение обстоятелството, че целта на посещенито в обекта, не носи друга
противопровност надхвърляща влизането в чужда собственост /например намерение
за повреждане, кражба или др./.
Необезопасените
строежи, които не са и охранявани се възприемат от децата като обществени, т.е.
в съзнанието им не съществува усещането, че нарушават собственост.
Противопоставимо на импликативното твърдение, че ако не беше навлязъл в
строежа, вредите нямаше да се осъществят е импликацията, че ако строежът беше
обезопасен навлизането нямаше да е възможно.Затова съдът приема, че не е налице
допринасяне за вредата от поведението на увредения ищец, независимо какви са мотивите
за влизането в обекта. Такова би било безспорно налице, ако обектът е бил
ограден и упорито поведение е довело до навлизане в неговите граници.
По отношение
на имуществените вреди е поставен спор,
дали разходите в размер на
претендираните 5 889.31 лева са осъществени като необходими разходи за
лечението и за възстановяване здравето. От заключението на СМЕ изслушано от
вещите лица д-р Д.Д. и д-р П.Т., се установява, че всички разходи са адекватни
към проведеното лечение, което е било необходимо и е довело до подобряване на
здравето на ищеца. Доколкото ищецът не е напълно възстановен, разходите следва
да се приемат като част от неговото лечение и то такава, която не надхвърля
този резултат. От представените разходни документи се установяват размерите на
разходите така както са описани в исковата молба, която ги възпроизвежда точно според приложените
доказателства.
По отношение
на размера на претендираните неимуществени вреди, по възражението за прекомерност с оглед
практиката на съдилищата, съдът намира следното: Със споразумението имащо
последиците на влязла в законна сила присъда за извършено престъпление от общ
характер се установява, наличието на две тежки телесни повреди и две средни
телесни повреди. За първите се претендира по 30 000 лева или общо 60 000 лева,
а за вторите по 12 000 лева или общо 24 000 лева. Размерът на претенцията за
преживения шок и страданията свързани с остатъчни симптоми като главоболие и
изтръпване на дясната половина на лицето се претендират съответно 3000 лева и
2000 лева. Всички твърдени вреди са установени – тежките и средни телесни повреди със съдебният акт на
наказателния съд, а останалите с гласни доказателства и заключения на СМЕ-зи.
Като се има предвид, че е налице трайно осакатяване на пострадалия, съдът
приема, че претендираните суми са
съответни на принципите на справедливостта и са в съответствие с присъжданите в
съдебната практика размери.
С оглед
изхода от спора в тежест на ответниците следва да бъдат присъдени разноските в
настоящото производство сторени от ищеца, както и размера на дължимата държавна
такса, която следва да се присъди в полза на съда, тъй като ищецът е бил
освободен от задължението по силата на процесуално правната норма на чл. 83,
ал.3, т.4 от ГПК. Пр. Представител на ищеца е представил списък на разноските,
според който е ищецът е извършил разход
за адвокатско възнаграждение в размер на 7000 лева. Размерът по съображение за прекомерност е
възразен от пр. представител на
ответниците И.Г.М. и ООД “Ми консулт”. След съобразяване с Наредбата № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съдът установи, че според интереса определен в стойности за
всеки от осъдителните претенции, тройният размер на минималното възнаграждение
по претенцията с материален интерес 30 000 лева е 1050 лева, с материален
интерес 12 000 лева е 780 лева, с
материален интерес 3000 лева е 510 лева,
с материален интерес 2000 лева е 480
лева и с материален интерес за
имуществените вреди е в размер на 594 лева. Сборът е равен на 5 244 лева и до
този размер следва да бъде присъден в осъдителната част от решението. Държавната такса по предявените искове,
съобразно цената е в размер на 3 795.57 лева. От бюджета на съда е извършен и
разход за възнаграждения на вещи лице в общ размер от 220 лева.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Д.Р.М.
ЕГН ********** ***, м-ст „Манастирски рид" № 1-124, И.Г.М. ЕГН ********** ***
и ЕООД „Ми Консулт” с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.
Варна ул. „Г.Раковски" №80, ет. 6, ап. 21, при участието на трети лица
помагачи - ЗАД"Виктория" с ЕИК ********* и ЕАД "Алианц
България" с ЕИК *********, солидарно
ДА ЗАПЛАТЯТ на С.С.Д. с ЕГН ********** действащ със съгласието на
своята майка М.Н.Д. ЕГН ********** ***
Сумата от 30 000
/тридесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществена вреда изразяваща се в тежка телесна повреда - парализа на десния крак, представляваща
осакатяване поради загубената му функция;
Сумата от 30
000 /тридесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществена
вреда изразяваща в тежка телесна повреда
- проникващо нараняване, засегнало двата
бели дроба и гръбначния мозък, представляващо постоянно общо разстройство на
здравето опасно за живота;
Сумата от 12 000
/дванадасетхиляди/ лева - представляваща обезщетение за неимуществена
вреда изразяваща за средна телесна
повреда - прободно нараняване на гръдния
кош, проникващо в гръдната кухина поради създадения контакт между нея и
външната среда;
Сумата от 12
000 /дванадесет хиляди/лева. - представляваща обезщетение за неизмуществена
вреда изразяваща в средна телесна повреда - последваща
бронхопневмония и плевро-пневмония в дясно и анемия по твърдението, които са
причинна връзка с причиненото нараняване,
Всички вреди
установени със съдебен акт имащ
последици на влязла в законна сила присъда – Споразумение № 522 от 08.06.2010
г. по НОХД № 1461 по опис на ВРС за 2010 г. , на основание чл. 45 от ЗЗД, ведно със законна лихва върху тези суми
считано от датата на уврежданията 08.07.2009 г. до окончателното им изплащане, на основание чл. 86 от ЗЗД.
Сумата от 3
000 /три хиляди/ лева, представляваща обезщетение за преживения психически шок,
болки и страдания от проникването на арматурното желязо в тялото и последвалите
две операции под пълни упойки, които са в пряка и непосредствена връзка с
уврежданията осъществени на 08.07.2009 г. , на основание чл. 45 от ЗЗД ведно със законна лихва от 08.07.2009 г.
до окончателното им изплащане, на
основание чл. 86 от ЗЗД.
Сумата от 2 000
/две хиляди/ лева, представляваща обезщетение
за причинени леки телесни повреди, изразяващи се в често и упорито
главоболие и изтръпване на дясната половина на лицето, които са в пряка и непосредствена връзка с
уврежданията осъществени на 08.07.2009 г. , на основание чл. 45 от ЗЗД, ведно със законна лихва от 08.07.2009
г. до окончателното им изплащане, на
основание чл. 86 от ЗЗД.
Сумата
от 5 889, 31 /пет хиляди осемстотин осемдесет и девет точка
тридесет и едно/лева, представляваща обезщетение имуществени вреди, от разходи
направени във връзка с последващото лечение и възстановяване от деянието за
което ответниците /ФЛ/ са признати за
виновни в извършване на престъплението, както следва 1 820, 40 лв. - за нощувки
и процедури в балнео комплекс за периода 09.09.2009г. до 28.09.2009г.; 703, 20
лв. - за храна в балнео комплекс за периода 09.09.2009г. до 28.09.2009г.; 1 062
лв. - за нощувки и процедури в балнео комплекс за периода 06.04.2010г. до
16.04.2010г.; 400 лв. - за храна в
балнео комплекс за периода 06.04.20 Юг. до 16.04.2010г.; 1 066, 02 лв. - за
нощувки и процедури в балнео комплекс за периода 01.09.2010г. до
11.09.2010г.; 228, 70 лв. - за храна в
балнео комплекс за периода 01.09.201 Ог. до 11.09.2010 г., 608,99 лв. - за медикаменти, на основание чл. 45 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата от 5 889,
31 лв. от датата на завеждане на исковата молба 12.11.2010 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Д.Р.М.
ЕГН ********** ***, м-ст „Манастирски рид" № 1-124, И.Г.М. ЕГН ********** ***
и ЕООД „Ми Консулт” с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.
Варна ул. „Г.Раковски" №80, ет. 6, ап. 21, солидарно ДА ЗАПЛАТЯТ
на С.С.Д. с ЕГН **********
действащ със съгласието на своята майка М.Н.Д. ЕГН ********** ***, сумата от 5
244 /пет хиляди четиристотин четиридесет и четири / лева, представляващи
разноски в производството – трикратният минимален размер на адвокатското
възнаграждение, на основание чл. 78,
ал.1 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата над присъдената сума до
претендираната от 7000 лева.
ОСЪЖДА Д.Р.М.
ЕГН ********** ***, м-ст „Манастирски рид" № 1-124, И.Г.М. ЕГН ********** ***
и ЕООД „Ми Консулт” с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.
Варна ул. „Г.Раковски" №80, ет. 6, ап. 21, солидарно ДА ЗАПЛАТЯТ
на Варненски окръжен съд сумата от 4015 лева, от които 220 лева по сметка - депозити за възнаграждения за вещи лица и 3
795.57 лева по сметка – държавни такси за образуване на съдебни производства, на
основание чл. 78, ал.6 от ГПК.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване
на препис от настоящия съдебен акт на страните.
Окръжен
съдия: