Решение по дело №37/2019 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 октомври 2019 г. (в сила от 16 юни 2021 г.)
Съдия: Росен Петков Буюклиев
Дело: 20197060700037
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 14 януари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

409

 

гр. Велико Търново, 10.10.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд гр. ВЕЛИКО ТЪРНОВО – Шести състав, в открито заседание на тридесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ

 

при участието на секретаря С.М.и прокурора Донка Мачева, като разгледа докладваното от председателя адм. дело №37 по описа на Административния съд за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК вр. с чл.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

 

Делото е образувано по искова молба на Г.Д. ***, чрез процесуалния му представител ***А.Т. от САК, предявена срещу ответника Областна дирекция на МРВ – Велико Търново. С молбата, с посочено правно основание чл.4 във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се претендира осъждането на ответника за заплащане на обезщетение в общ размер от 300 лв., представляващо имуществени вреди, претърпени с оглед заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение за защита по АНД №451/2018 г. по описа на Горнооряховския районен съд по повод обжалването на издадено на ищеца наказателно постановление от началник сектор при ответника, което постановление е впоследствие отменено от съда с влязло в сила решение.

В обстоятелствената част на молбата се поддържа, че с решение по АНД 451/2018 г. по описа на ГОРС е било отменено изцяло наказателно постановление №17-0268-002324/20.11.2017 г. на началник сектор при ОДМВР - Велико Търново, с което на ищеца е била наложена глоба от 20 лв. Това решение е влязло в сила. Поддържа се, че заплатения хонорар /част от обстоятелствената част на молбата е изложение от първо лице на процесуалния представител на ищеца/ на адвоката е вреда по смисъла на чл.1 от ЗОДОВ, тъй като това са разноски, които са пряко и непосредствено обусловени от незаконосъобразното наказателно постановление. Посочено е, че в процеса на обжалването на наказателното постановление се е наложило ангажирането на ***по административно-наказателното производство, като за предоставените от последния правни услуги е заплатена и претендираната като обезщетение сума. Поддържа се, че е  налице пряка причинно – следствена връзка между платената за предоставените от адвоката услуги сума от 300 лв. и незаконосъобразното постановление, което орган, намиращ се в системата на ответника е издал и което впоследствие е отменено. Върху обезщетението за причинените на ищеца имуществени вреди от 300 лв. се претендира законната лихва, считано от датата на предявяването на иска до деня на окончателното изплащане на сумата.  Претендира разноските по делото.

Ответникът по иска Областна дирекция на МВР – Велико Търново, в открито заседание не заема становище по допустимостта и основателността му. В представеното по делото писмено становище на пълномощника си, тази страна поддържа неоснователност на исковата претенция. Алтернативно заема позиция за недоказаност на целия размер на претенцията и по неоснователност на акцесорното искане за присъждане на лихва върху претендираното обезщетение. Възразява по претенцията за разноски на ищеца.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на иска. Прокурорът аргументира, че липсват категорични доказателства за наличие на претърпените имуществени вреди.

 

По допустимостта:

Исковата молба е допустима. С исковата молба се претендира обезщетение за твърдени причинени от незаконосъобразен акт имуществени вреди на ищеца. Поддържа се в молбата, че тези вреди – заплатен адвокатски хонорар – са платени по повод на наказателно постановление, издадено от служител, намиращ се в системата на юридическото лице ОДМВР – Велико Търново, като тези постановлението е отменено по надлежен съдебен ред.

Съгласно разпоредбата на чл.203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни административни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. В процесният случай се претендират вреди от твърдяно като отменено наказателно постановление, адресат на чиито неблагоприятни последици е именно настоящият ищец.

От друга страна исковата претенция, обективирана в предявената искова молба, е насочена срещу надлежен ответник по разума на чл.205 от АПК с оглед обстоятелството, че издателите на наказателните постановления, чиято незаконосъобразност е повод за настъпване на претендираните имуществени вреди, са издадени от началник на сектор в РУ –Горна Оряховица, което управление структурно е част от ОДМВР –Велико Търново. Предявеният иск е допустим и с аргумент от чл.204, ал.1 от АПК, тъй като е налице отменено наказателно постановление, по повод на която незаконосъобразност се претендира и настъпването на вредата за ищеца.

Най – сетне, исковата молба е предявена пред родово компетентния съд – административен съд, при съобразяване с Тълкувателно постановление №2/19.05.2015 г. на Общо събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по ТД №2/2014 г. по описа на ВКС, като в конкретният случай по отношение на местната подсъдност на иска е налице и произнасяне на ВАС.

            По същество исковата претенция е неоснователна.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и съвкупно, приема за установена следната обстановка:

От приобщеното по настоящото дело АНД №451/2018 г. по описа на ГОРС се установява, че действително ищецът е адресат на НП №17-0268-002324 от 20.11.2017 г., издадено от началник сектор към ОДМВР – Велико Търново, РУ – Горна Оряховица, като с него е наложена на ищеца глоба от 20 лв. От приобщеното АНД се установява, че ищецът, чрез *** Т. от САК, е обжалвал това постановление, като към жалбата не е било приложено пълномощно. Такова е приложено към молбата за снабдяване с препис от протокола от страна на ***Т. – л.35 и 36 от първоинстанционното дело. Видно от него е, че то дава представителна власт на пълномощника да представлява жалбоподателя пред съда, без да сочи по кое конкретно дело, като е отбелязано, че това пълномощно е безсрочно. По това дело, както и пред настоящата инстанция е представен договор за правна защита и съдействие от 04.05.2018 г., чиито предмет е общ - осъществяване на процесуално представителство пред Районен съд – Горна Оряховица, както и процесуално представителство без ограничение. Договореното възнаграждение е от 300 лв., като не става ясно от предмета на договора кое от многобройните процесуални действия, реализирани от пълномощника касае това възнаграждение. В договора е материализирана и разписка, според която сумата от 300 лв. е внесена в брой. Хак от приобщеното понастоящем дело е видно, че в производството пред ГОРС, в проведените открити заседания пълномощникът на ищеца не се е явявал и не е извършвал процесуални действия пред съда. В кориците на делото се намира становище на процесуалния представител на жалбоподателя /ищец в настоящото производство/, която по същество представлява писмена защита по делото. С решение №463/29.10.2018 г. състав на ГОРС е отменил това наказателно постановление. Това решение не е обжалвано и е влязло в сила.

Впрочем следва да се маркира, че така установените факти и обстоятелства не се оспорват от ответника по иска, нито той противопоставя на ищеца правоизключващи, правопогасяващи или правопроменящи факти и обстоятелства и релевантни за тях доказателства.

Следва най-напред да се отбележи, че отговорността по чл.1 от ЗОДОВ има деликтен характер и тя произтича от извъноблигационен източник, който, най-общо казано, представлява неправомерно действие на администрацията при или по повод на упражняване на нейните властнически функции, което се проявява като незаконосъобразно действие или бездействие или като издаване на незаконосъобразен акт. Извън това следва да се маркира и, че за разлика от класическия деликт, уреден в разпоредбите на чл.45 – 54 от ЗЗД, отговорността за специалния деликт, произтичащ от фактическия състав на чл.1 от ЗОДОВ е обективна и  безвиновна – арг. от чл.4 от ЗОДОВ, като фактическият и състав не изисква вина под форма на умисъл или небрежност.

В разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се регламентира, че държавата носи отговорност за действията на нейни органи или длъжностни лица при и по повод изпълнението на административна дейност. Основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона – така и Тълкувателно постановление № 2/2014 от 19.05.2015 г. по съвместно тълк.д. № 2/14 г. на ВКС и ВАС.

При това във фактическият състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните предпоставки, посочени в чл. 4 от ЗОДОВ, който се прилага субсидиарно, предвид чл. 203, ал. 2 от АПК: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт – имуществена или неимуществена и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат.

Съдът намира, че е налице първата предпоставка за реализиране на отговорността на ответника по чл.1 от ЗОДОВ. Както се отбеляза и наказателното постановление, адресат на което е ищеца, е отменено. Уместно е да се посочи, че принципно би била налице причинно следствена връзка между незаконосъобразното наказателно постановление и причинените по повод на обжалването му пред съд имуществени вреди, ако такива са установени надлежно.

При положение, че едно от условията на АПК за образуване на производство по реализиране на отговорността по чл.1 от ЗОДОВ е административният акт да бъде отменен по административен и/или по съдебен ред и при положение, че в хода на обжалването му съответният субект е ползвал правна защита, предоставена му от ***с оглед невъзможността му сам да защити правата и законните си интереси, то възнаграждението за това процесуално представителство е именно имуществена вреда, намираща се в пряка причинно – следствена връзка с отменения акт и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ и неотносим разход. Всъщност неразделната взаимовръзка между издаденото постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска помощ и съдействие е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие – ищецът не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, засягащ правната му сфера. Безспорно, адвокатската помощ  и оттам платеното на ***възнаграждение е пряка и непосредствена последица от издаденото постановление, тъй като неговото обжалване е законово регламентирано и е единственото средство за защита на лицето, което твърди, че не е нарушило закона и, че неговите права и интереси са засегнати неблагоприятно от акта, издаден от администрацията. В потвърждение на този извод е и обстоятелството, че ЗАНН, а и НПК към който пък ЗАНН препраща, не предвиждат друга възможност за осъждане на държавата да заплати на невиновния за претендирано нарушение субект направените от него разноски за установяване на тази невиновност, които разноски включват и адвокатски хонорар по защитата му пред съда, а това е условие на чл.8, ал.3 от ЗОДОВ за приложението на чл.1, ал.1 от същия закон.

Въпреки това, настоящата инстанция намира, че не е установено, че по повод на процесуалното представителство на ищеца пред ГОРС по АНД №451/2018 г. по описа на този съд, ищецът е заплатил сумата, която претендира като обезщетение, като процесуалната тежест е за ищеца.

Както на страните по настоящият спор, така и на съда е известно, че на производство пред настоящият съд е било АД №33 по описа му за 2019 г., по което като ищец и ответник са конституирани абсолютно идентични страни. В следствие на провеждането на това съдебно производство е уважен изцяло иск на същото основание, като се е претендирало обезщетение в размер от 300 лв. за претърпени имуществени вреди, представляващи заплатено ефективно адвокатско възнаграждение от 300 лв. във връзка с обжалването и отмяната на НП № 17-0268-002323 / 20.11.2017г. от Началник сектор към ОД на МВР, РУ Горна Оряховица с влязло в сила решение № 422 / 19.09.2018г., постановено по АНД № 453 /2018г. по описа на ГОРС. В решението си по АД №33/2019 г.  съдът се позовава на договор за правна защита и съдействие от 04.05.2018 г. с посочване както на договореното възнаграждение, така и на факта на заплащането му в брой. Всъщност посоченият договор за правна защита и съдействие, ползван като доказателство по това административно дело е абсолютно идентичен /като дата, съдържание и графично оформление/ на представения понастоящем договор за правна защита и съдействие от 04.05.2018 г., с който се цели да бъде установено настъпването на имуществената вреда в патримониума на ищеца. Тази имуществена вреда обаче е вече обезщетена, тъй като административният съд е осъдил с влязло в сила решение настоящият ответник за я заплати. Липсват доказателства, че ищецът е заплатил за всяко едно от водените от него дела пред ГОРС /които са две според справката на ГОРС на л.50 от делото/ друго и различно възнаграждение от посоченото в договора за правна защита и съдействие от 04.05.2018 г. От друга страна самият договор има за предмет процесуално представителство пред ГОРС за всички водени от ищеца пред този съд дела. След като обезщетението, представляващо заплатено на адвоката възнаграждение за процесуалното му представителство за всички водени от ищеца производства пред ГОРС е вече присъдено, то новото му присъждане би довело до неоснователното му обогатяване в ущърб на ответника. 

Липсата на доказана вреда, причинена от конкретното незаконосъобразно наказателно постановление води до извод, че фактическият състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ не е осъществен.

Искът е неоснователен и следва да се отхвърли.

Ответникът не е претендирал разноски и такива не му се следват.

 

Водим от горното, Великотърновският административен съд, шести състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск на Г.Д. ***, ЕГН **********, с който се иска да бъде осъден ответника Областна дирекция на МВР – Велико Търново да му заплати обезщетение от 300 лв. в едно със законните лихви за причинени имуществени вреди от незаконосъобразно наказателно постановление №17-0268-002324/20.11.2017 г. на началник сектор при ОДМВР - Велико Търново.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране с касационна жалба или касационен протест пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: