№ 3058
гр. София, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20211110155959 по описа за 2021 година
Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК главен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т.
2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и евентуално съединен осъдителен обратен иск с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. II вр. чл. 82 ЗЗД.
Ищецът по главния и акцесорния иск - ЗК „Лев Инс” АД, извежда съдебно предявените
субективни права при твърденията, че на 11.05.2020 г., около 15:00 часа, в гр. София, лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел „Виано“, с рег. № *********, управляван от ИВ. Н. Д.,
собственост на „(фирма)“ ЕООД, се движил по ул. „Тодорини кукли“, при което разтопен
асфалт/битум на пътното платно станал причина за нанесени материални щети по
автомобила. Поддържа, че към датата на събитието л.а. марка „Мерцедес“, модел „Виано“, с
рег. № ********* бил застрахован по застраховка „Каско“ на МПС в ЗК „Лев Инс“ АД, със
застрахователна полица № 93001910082337, със срок на валидност от 08.11.2019 г. до
07.11.2020 г. В съответствие с установените като вид и степен щети и на базата на опис,
експертиза и оценка било определено застрахователно обезщетение на увреденото МПС в
размер на 155,56 лв., която сума била изплатена на автосервиза, който отремонтирал
процесното МПС, с преводно нареждане от 04.09.2020 г. Поддържа, че на основание чл. 410,
ал. 1 КЗ ищецът придобил право на регрес срещу Столична община за сумата от 165,56 лв. -
изплатено застрахователно обезщетение, с включени 10 лв. ликвидационни разноски. Ето
защо моли съда да уважи предявения иск, ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 30.06.2021 г. по ч.гр.д. № 34379/2021
г. по описа на СРС, ГО, 167 състав. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Столична община, чрез юрк. Ц., е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявения иск, като поддържа, че липсвало валидно
възникнало застрахователно правоотношение, тъй като приложената застрахователна
полица била неподписана и без нито една сметка или квитанция. Не можело да се заключи,
че било налице застрахователно правоотношение, тъй като неплащането на вноските по
застрахователния договор било основание за неговото прекратяване. На следващо място, от
1
представената застрахователна полица не ставало ясно кои били страните по
застрахователния договор. Не било доказано и наличието на разтопяване на положения
асфалт, както и местонахождението на това разтопяване. Релевира възражение за
съпричиняване от страна на водача на увреденото МПС. По – нататък поддържа, че
процесният участък от ул. „Тодорини кукли“ попадал в списъка на Приложение 6, в обхвата
на договор, сключен между Столична община и „ДЛВ“ ЕООД, поради което на основание
чл. 219, ал. 1 ГПК моли съда да привлече като трето лице-помагач „ДЛВ“ ЕООД и в случай
че искът на ЗК „Лев Инс“ АД бъде уважен спрямо Столична община, „ДЛВ“ ЕООД да бъде
осъдено да заплати на Столична община процесната сума.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът по обратния иск и трето лице - помагач - „ДЛВ“
ЕООД, чрез адв. К., е подал отговор, с който признава изцяло исковата претенция на
Столична община за заплащане на сумата в размер на 165,56 лв., ведно със законната лихва
от датата на исковата молба до датата на плащането. Поддържа, че претенцията на Столична
община била изцяло удовлетворена, като на 07.02.2022 г. „ДЛВ“ ЕООД заплатило на ищеца
по обратния иск пълния размер на претендираната сума, ведно със законната лихва. Ето
защо моли съда да отхвърли предявения обратен иск, поради извършено в хода на процеса
плащане. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Относно предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК главен иск с правно основание чл.
410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, приложима към процесното спорно
правоотношение, с оглед момента на възникването му, с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя
за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди
по чл. 49 ЗЗД.
Следователно отговорността на ответника Столична община е предпоставена от
установяването на следните юридически факти: 1/ наличие на валидно към момента на ПТП
застрахователно правоотношение по имуществена застраховка “Каско” на МПС между
увреденото лице и ищеца за процесното МПС; 2/ ищецът да е обезщетил застрахования за
покрит застрахователен риск, съгласно Общите условия на договора; 3/ наличие на всички
посочени в чл. 49 ЗЗД елементи на фактическия състав на гаранционно – обезпечителната
отговорност (вреди, причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил
работата при или по повод изпълнението на работата).
От събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав приема, че ищецът
ЗК „Лев Инс” АД е доказал спорните обстоятелства по делото, като аргументите за това са
следните.
От събраните по делото доказателства, в т.ч. и представената по делото
застрахователна полица (оригинал, от която бе представен за сравнение от процесуален
представител на ищеца в проведеното на 31.03.2022 г. о.с.з.), се установява наличие на
застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увреденото МПС,
възникнало по силата на договор за имуществена застраховка “Каско” на моторни превозни
средства, сключен на 05.11.2019 г., във форма на Застрахователна полица №
93001910082337 със срок на действие от 00.00 ч. на 08.11.2019 г. до 24.00 ч. на 07.11.2020 г.,
с която ищецът е приел да покрива риска от повреди по собствено на застрахования МПС.
Наличието на застрахователно правоотношение се установява и от съвкупната преценка на
останалите доказателства по делото – уведомление за настъпило застрахователно събитие,
2
талон за оглед на автомобил, опис-заключение, доклад по щета, възлагателно писмо,
приемо-предавателен протокол и преводно нареждане за кредитен превод от ищеца на
сервиза, в който бил извършен ремонта, за сумата от 155,56 лв. Ето защо са неоснователни
възраженията на процесуалния представител на Столична община за липса на валидно
възникнало застрахователно правоотношение.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните писмени доказателства, гласните
доказателства чрез разпита на свидетеля ИВ. Н. Д., които следва да бъдат ценени като ясни,
последователни, убедителни и кореспондиращи с останалите доказателства по делото, както
и от заключението на вещото лице по съдебната автотехническа експертиза, което при
преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране, настоящият съдебен състав
приема за установено, че в срока на действие на договора е настъпило застрахователно
събитие - на 11.05.2020 г., около 15:00 часа, в гр. София, водачът на лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „Виано“, с рег. № ********, се движел по ул. „Тодорини кукли“, където
превозното средство попаднало през разтопен битум/асфалт на пътното платно, вследствие
на което същият полепнал по предните странични части на автомобила и по този начин
били причинени материални щети на процесния лек автомобил – преден десен калник,
предна дясна врата, лайсна на предна дясна врата, преден ляв калник, предна лява врата и
външен ляв праг. Посоченият свидетел се явява лицето, което е управлявало лекия
автомобил марка „Мерцедес“, модел „Виано“, с рег. № ********, като същият подробно
изяснява обстоятелствата по настъпване на процесното ПТП на 11.05.2020г. – преминаване
през разтопен битум/асфалт на пътното платно. Показанията му са достатъчно подробни и
логични, като кореспондират и с приетите писмени доказателства, а в същото време от
заключението по изготвената автотехническа експертиза се изяснява, че всички увреждания
по лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Виано“, с рег. № ********, отразени в описа на
застрахователя се намират в пряка и причинно-следствена връзка с механизма на
процесното събитие. Предвид това и при липса на събрани доказателства в различна насока,
следва да се приеме, че вредите са причинени именно при посочения от ищеца механизъм.
От представеното по делото кредитно нареждане за кредитен превод се установява, че
за настъпилото застрахователно събитие застрахователят-ищец е изплатил на сервиза,
извършил ремонта, сумата от 155,56 лв. за причинените на застрахованото имущество щети,
поради което е встъпил в правата на увредения срещу причинителя на увреждането,
доколкото самият увреден има такива права.
От допуснатата и приета САТЕ се установява също размерът на вредите (които са на
стойност по-висока от заплатената, поради което с оглед принципа на диспозитивното
начало в гражданския процес регресното вземане е основателно до размера на
претендираната сума), както и причинно-следствената връзка.
Според разпоредбата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази
работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за
вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича
от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител. Когато обаче
отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД като възложител се ангажира не за активно
поведение на неговия изпълнител, а за бездействие - неизпълнение на задължение за
осъществяване на действие, то в основанието на исковата претенция не се включва
обстоятелството дали вредите са причинени от лице, имащо качеството на изпълнител и
дали това е станало виновно. В настоящия случай следва да се установи дали ответникът е
имал задължение да поддържа пътя и дали процесните вреди са в причинна връзка с това
неизпълнение.
Въпросният пътен участник е собственост на Столична община съгласно § 7, ал. 1, т. 4
ЗМСМА вр. с чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОбС. Общината съгласно чл. 11, ал. 1 ЗОбС следва да я
3
управлява с грижата на добър стопанин, като е налице обективна възможност за
обезопасяване на улицата. Така и съгласно разпоредбата на чл. 31 ЗП, ремонтът и
поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините, а чл. 167, ал. 1 ЗДвП
вменява задължение за поддръжка на пътя в изправно състояние, съответно да се
сигнализират незабавно препятствията по него. Поради което, наличието на дупка
(неравност) на пътното платно, явяваща се причина за ПТП, е резултат от бездействие на
длъжностни лица, на които Общината е възложила изпълнението на очертаните по-горе
задължение, поради което Общината отговаря спрямо увреденото лице на основание чл. 49
ЗЗД.
Възражението на процесуалния представител на ответника за съпричиняване е
недоказано, като не са искани и събирани доказателства в тази насока, а доказателствата
тежест да го установи при пълно и главно доказване се носи от Столична община. Поради
изложеното възражението за съпричиняване е недоказано по делото и при прилагане на
неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест,
съдът стига до правния извод, че липсва съпричиняване на вредоносния резултат.
Ето защо настоящият съдебен състав намира предявения главен иск за изцяло
основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен за сумата от 165,56 лв. -
изплатено застрахователно обезщетение, с включени 10 лв. ликвидационни разноски.
Основателността на главния иск е процесуалното условие, при което е предявен
евентуалният, поради което съдът дължи произнасяне по него.
Относно евентуалния иск с правно основание на чл. 79, ал. 1, пр. II вр. чл. 82 ЗЗД:
При така предявения иск в тежест на ищеца по обратния иск е да докаже, че с
ответника „ДЛВ“ ЕООД е бил обвързан от валидно правоотношение по договор за
изработка, по който посоченото дружество е следвало да изпълни конкретна работа, че
неизпълнението на същата е причинило на ищеца имуществени вреди в претендирания
размер.
В тежест на ответника по обратния иск е да докаже, че е изпълнил точно възложената
му по договора работа, респ., че е заплатил претендираната сума.
В срока за отговор на исковата молба ответникът по обратния иск - „ДЛВ“ ЕООД, чрез
адв. К., е признал изцяло исковата претенция на Столична община за заплащане на сумата в
размер на 165,56 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до датата на
плащането. Отделно от това ответникът по обратния иск е посочил, че претенцията на
Столична община е била изцяло удовлетворена - на 07.02.2022 г. „ДЛВ“ ЕООД заплатило на
ищеца по обратния иск пълния размер на претендираната сума, ведно със законната лихва,
за което е представил преводно нареждане от посочената дата, установяващо извършеното
плащане (л.91 от делото). Това обстоятелство се установява и от изявлението на
процесуалния представител на Столична община в проведеното на 31.03.2022 г. открито
съдебно заседание, в което е заявил, че доколкото му е известно претендираната от
ответника по обратния иск сума е била заплатена.
Предвид разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът при постановяване на решението си
взема предвид и настъпилите след предявяването на иска факти и извършва преценка
досежно спорното право към датата на устните състезания между страните. Предвид
гореизложеното, вземането на ищеца по обратния иск в размер на 165,56 лв. (с включени 10
лв. ликвидационни разноски) към датата на устните състезания е погасено чрез извършеното
в хода на делото плащане. Ето защо предявеният обратен иск, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до плащането, следва да бъде отхвърлен, поради
извършено в хода на делото плащане.
По отношение на разноските:
4
На ищеца по главния иск - ЗК „Лев Инс“ АД, следва да бъдат присъдени своевременно
поисканите разноски в исковото и заповедното производство (предвид т. 12 от ТР 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските в
заповедното производство). Ищецът е сторил разноски както следва: 75 лв. – за държавна
такса и възнаграждение за юрисконсулт в заповедното производство, 25 лв. – държавна
такса в исковото производство, 300 лв. – депозит за САТЕ, 50 лв. – депозит за свидетел, като
претендира и възнаграждение за юрисконсулт в исковото производство, което съдът
определя в размер на 100 лв., или общо 550 лв. за заповедното и исковото производство.
Ответникът по обратния иск е релевирал искане за разпределяне на отговорността за
разноски по този иск при условията на чл. 78, ал.2 ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Нормата е в
отклонение на общото правило, че разноските се възлагат върху страната, срещу която е
постановено решението. За нейното приложение е необходимо, освен ответникът да е
признал иска, с извънпроцесуалното си поведение да не е станал повод за образуване на
делото.
Първата предпоставка ответникът да е признал иска е налице. По отношение втората
съдът взе предвид следното:
По обратния иск с оглед извършеното плащане в хода на процеса от значение за
приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК е поведението на ответника (арг. решение № 185 от
29.05.2014 г. по гр. д. № 5196/2013 г. на IV г. о. на ВКС). В случая на първо място следва да
се отбележи, че още на 13.10.2020 г. Столична община е била поканена от ЗК „Лев Инс“ АД
да заплати процесната сума представляваща вземане за връщане на изплатеното по
застраховка „Каско” на МПС обезщетение за вредите, причинени на лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „Виано“, с рег. № ********. С отговор от 22.10.2020 г. Столична община
е отказала заплащане на претендираната сума. Същевременно, ответникът по обратния иск
„ДЛВ" ЕООД не бил канен извънсъдебно да заплати на Столична община сумата, която е
претендирана от ЗК „Лев Инс“ АД, като дружеството „ДЛВ" ЕООД е заплатило претенцията
по обратния иск в първия възможен момент, след като е узнало за нея – в рамките на срока
за отговор по чл. 131 ГПК. При предявен регресен иск ответникът изпада в забава след
покана, като преди да бъде поканен, ответникът не дължи нищо и не може да даде повод за
завеждане на делото (Определение № 646 от 7.11.2017 г. по ч. т. д. № 2565/2017 г. на II т. о.
на ВКС).
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав като отчете, че с писмения
отговор „ДЛВ" ЕООД е признал предявения обратен иск и в срока по чл. 131 ГПК е
заплатил претендираната сума, а ищецът по същия – Столична община, не е заплатил
дължимото застрахователно обезщетение по главния иск, не е уведомило за претенцията
„ДЛВ" ЕООД и не е отправил покана до същия за плащане, то счита, че ответникът по
обратния иск с поведението си не е станал повод за завеждане на иска, поради което и
следва да намери приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК. В този случай съдът намира
за приложима практиката, изразена и в Определение № 646/07.11.2017 г. по ч.т.д. №
2565/2017 г. по описа на ВКС. Ето защо разноските по отношение на предявения обратен
иск следва да останат в тежест на Столичната община. От ответника по обратния иск не са
представени доказателства за сторени разноски, поради което такива не следва да му бъдат
присъждани. Отделно от това, съгласно Определение № 646/07.11.2017 г. по ч.т.д. №
2565/2017 г. по описа на ВКС, систематичното място на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК
(преди разпоредбите на ал. 3 и ал. 4 ГПК, които регламентират право на ответника да иска
разноски) обуславя извода, че в хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК разноските на ищеца остават
в негова тежест, но ответникът не е оправомощен да иска от ищеца евентуални разноски за
своята защита (състояща се от признание на иска).
5
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422 от ГПК иск с
правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД, че Столична община,
с адрес: гр.София, ул. Московска № 33, представлявана от кмета Йорданка Асенова
Фандъкова, дължи на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от С.А. и П. Д.,
сумата от 165,56 лв. (с вкл. 10 лв. ликвидационни разноски), представляваща вземане за
връщане на изплатено по застраховка „Каско” на МПС обезщетение за вреди, причинени на
лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Виано“, с рег. № ********, управляван от ИВ. Н.
Д., настъпили на 11.05.2020 г. около 15:00 ч. в гр. София, на ул. "Тодорини кукли" от
виновно поведение на служители на Столична община, изразяващо се в необезопасяване и
необозначаване на разтопен битум/асфалт на пътното платно, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 16.06.2021 г.,
до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 30.06.2021 г. по ч.гр.д. № 34379/2021 г. по описа на СРС, ГО,
167 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Столична община, с адрес: гр.София, ул. Московска № 33,
представлявана от кмета Йорданка Асенова Фандъкова, срещу „ДЛВ“ ЕООД, ЕИК:
**********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж.к. „Църква“, ул. „Кралевски
път“ № 1, обратен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. II вр. чл. 82 ЗЗД за осъждане на
„ДЛВ“ ЕООД да заплати на Столична община сумата от 165,56 лв., представляваща
обезщетение за вреди от неточното изпълнение на Договор № СОА19-ДГ55-359 от
31.05.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба по
обратния иск – 01.11.2021 г. до изплащане на вземането, поради извършено в хода на
процеса плащане.
ОСЪЖДА Столична община, с адрес: гр.София, ул. Московска № 33, представлявана
от кмета Йорданка Асенова Фандъкова, да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК: **********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А,
представлявано от С.А. и П. Д., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 550 лв. –
представляваща сторените разноски в заповедното и исковото производство пред СРС.
Решението е постановено при участието на „ДЛВ“ ЕООД, ЕИК: **********, като
трето лице - помагач на страната на Столична община.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6