Определение по дело №203/2019 на Окръжен съд - Кюстендил

О    П    Р    Е   Д    Е    Л    Е    Н   И    Е

гр. Кюстендил, 21.01.2021 г.

 

 

            Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав :

                                                             

                          ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:  ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

                                                        

като разгледа докладваното от съдия Костадинова гр.д. № 203 по описа за 2019 г. на КнОС и за да се произнесе взе предвид :

           

            Производството е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК.

Образувано е по постъпила молба вх.№261982/19.11.2020 г. от И.Й.Й., ЕГН **********, действаща чрез пълномощника адв. Петромила М.Б.Б.от САК, със съдебен адрес:***, с която се иска на основание чл.248, ал.1 от ГПК да бъде допълнено постановено от ОС – Кюстендил по гр.д.№203/2019 г. допълнително решение №260037 от 19.10.2020 г. в частта за разноските.

В молбата по чл.248 ГПК се поддържат две искания, а именно: за допълване на цитираното решение, като на молителката бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение съобразно обезсилената част от заповедта за изпълнение, както и за изменение на същото, чрез намаляване на присъдените в полза на заявителя разноски в развилото се заповедно производство. Искането за допълване на процесното решение се мотивира с обстоятелството, че доколкото с допълнително решение №260037 от 19.10.2020 г., постановено от ОС – Кюстендил по гр.д.№203/2019 г. съдът е обезсилил частично заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена на 19.12.2018 г. по ч.гр.д.№2470/2018 г. по описа на ДнРС, то за молителя – длъжник в заповедното производство, възниква право на разноски съобразно обезсилената част от заповедта. Съответно по искането за изменение на постановеното допълнително решение се поддържа становище, че присъдените с решение №116/09.07.2020 г. разноски на заявителя за заповедното производство следва респективно да бъдат намалени съобразно обезсилената част на заповедта по чл.410 ГПК. Поддържаното с молбата по чл.248 ГПК искане за намаляване размера на присъдените на заявителя разноски в заповедното производство се мотивира с обстоятелството, че длъжникът следва да отговаря за разноските само до частта от заповедта, която е останала в сила, приемайки, че същият не следва да се обременява неправомерно с разноски, породени от неоснователно завишения размер на претендираната сума с заявлението по чл.410 ГПК. Искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно обезсилената част от заповедта за изпълнение, молителят аргументира с нормата на чл.78, ал.3 вр. ал. 4 ГПК.

            В срока по чл. 248, ал.2 от ГПК  насрещната страна, на която е връчен препис от молбата, не е депозирала отговор по същата.

След преценка на изложените в молбата доводи и като съобрази приложените по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

            Молбата за допълване, респ. изменение на решението в частта за разноските е предявена от легитимна страна и в срока по  чл. 248, ал.1 от ГПК – в срока за обжалване на решението. Същата обаче се явява процесуално недопустима по следните съображения:

            С решение №260037 от 19.10.2020 г., постановено от ОС – Кюстендил по гр.д.№203/2019 г. съдът е допълнил решение №116/09.07.2020 г., постановено по същото дело, като е обезсилил заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена на 19.12.2018 г. по ч.гр.д.№2470/2018 г. по описа на РС – Дупница. Със същото решение съдът се е произнесъл и по молбата на И.Й.Й., ЕГН ********** чрез адв. П.Б.Б.за изменение по реда на чл.248 от ГПК на решение № 116/09.07.2020 г. по гр. д. 203/2019 г. по описа на КнОС  в частта за разноските, като се намали размерът на присъдените на ищцата разноски за заповедното и исковото производство на по 800 лв.- държавна такса и на по 1016.76 лв. адвокатско възнаграждение, както и по заявеното от същата искане за допълване по реда на чл.248 от ГПК на решение № 116/09.07.2020 г. по гр. д. 203/2019 г. по описа на КнОС  в частта за разноските като на И.Й.Й. бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение съобразно оттеглената част от исковата претенция за  заповедното и исковото производство, като е оставил същите без уважение.

С молбата, инициирала настоящото производство, повторно се цели произнасяне на сезирания съд по двете искания, по които КнОС вече се е произнесъл с решение №260037 от 19.10.2020 г. по гр.д.№203/2019 г., оставяйки същите без уважение.

Правилността на постановеният от КнОС съдебен акт в тези части ще бъде проверена по реда на инстанционния контрол по повод депозирана срещу процесното решение въззивна жалба, доколкото разпоредбата на чл.246 ГПК нормира забрана за съда, постановил решението, сам да го отмени или измени.

Изложеното обуславя извод за недопустимост на молбата с правно основание чл.248, ал.1 ГПК, при което същата следва да бъде оставена без разглеждане.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

                                                      О П Р Е Д Е Л И:  

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх.№261982/19.11.2020 г. от И.Й.Й., ЕГН **********, действаща чрез пълномощника адв. П. М.Б.Б.от САК, със съдебен адрес:***, с която се иска на основание чл.248, ал.1 от ГПК да бъде допълнено постановено от ОС – Кюстендил по гр.д.№203/2019 г. допълнително решение №260037 от 19.10.2020 г. в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд София в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                         ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: