Р Е Ш Е Н И Е
№
651 29.04.2021 г. гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на първи април две хиляди двадесет и първа година,
в открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:1.ХРИСТО Х.
2.МАРИНА НИКОЛОВА
Секретар: И.Л.Прокурор: Д.Х.
като разгледа докладваното от съдия
М. Николова административно дело № 574 по описа за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) - гр.София против Решение № 260035/18.01.2021 г. постановено по а.н.д. № 4730/2020 г. по описа на Районен съд - Бургас, с което
е отменено наказателно постановление (НП) № 7007/15.10.2020 г., издадено от началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“ –
гр.София, с което на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.53, ал.1 от Закона за пътищата (ЗП), за нарушение
на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от същия закон във връзка с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба
№ 11/03.07.2001 год. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства (обн. ДВ,бр. 65/24.07.2001г.), издадена от министъра на регионалното
развитие и благоустройството на М.С.М. е наложено административно
наказание „глоба” в размер от 1 000.00 лева.
В касационната жалба се излагат възражения, че
оспореното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че
мотивите на съда относно неправилната правна квалификация на деянието са
неправилни и се иска отмяна на решението и потвърждаване на издаденото НП.
В съдебно заседание касаторът, редовно и
своевременно призован, се представлява от юрисконсулт П., която поддържа
жалбата и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – М.С.М., редовно и своевременно призован, не се явява и не
изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас счита
решението на първата инстанция за правилно и законосъобразно.
Административен
съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210,
ал.1 АПК.
Разгледана
по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, настоящият
съдебен състав намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С обжалваното решение Районен съд - Бургас е отменил НП №
7007/15.10.2020 г., издадено от началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ
на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр.София, с което на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.53, ал.1 от Закона за пътищата (ЗП), за нарушение
на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от същия закон във връзка с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба
№ 11/03.07.2001 година за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства (обн. ДВ,бр. 65/24.07.2001г.), издадена от министъра на регионалното
развитие и благоустройството на М.С.М. е наложено административно наказание „глоба”
в размер от 1 000.00 лева.
За да постанови решението си съдът е
приел, че АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това, съгласно
чл.56 от ЗП. Анализирал е разпоредбите на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ и §1., т.8,
предл.1 от ЗП, както и чл.2 и чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от НАРЕДБА № 11 от
03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства., като е заключил че именно цитираната разпоредба на чл.7, ал.1, т.3,
б.“б“ от Наредбата е следвало да бъде посочена като нарушена, а не чл.26, ал.2,
т.1, б.“а“ ЗП във връзка с чл.37, ал.1, т.1 от Наредбата. Съдът е оценил
допуснатото нарушение като такова от категорията на неотстранимите и е отменил
издаденото НП.
Така
постановеното съдебно решение е валидно, допустимо, но неправилно.
Съгласно
чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, съдът следи служебно.
Настоящият съдебен състав намира, че АУАН е съставено от надлежно упълномощено на основание
чл.56, ал.2, т.1 от ЗП длъжностно лице, видно от представената Заповед №РД-11-1267/17.10.2019
година на председателя на Управителния съвет на АПИ (л.12). НП също е издадено от компетентен
орган. Съгласно нормата на чл.56, ал.3, т.1 от ЗП наказателните постановления
за републиканските пътища се издават от управителния съвет на агенцията или от
упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от агенцията, съответно от
директора на Агенция "Митници" или от упълномощено от него длъжностно
лице от агенцията. Пред въззивната инстанция е представена Заповед №
РД-11-1266/17.10.2019 година (л.11), видно от което председателят на Управителния съвет на АПИ е упълномощил В.Б.А.–
началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, при дирекция „Анализ
на риска и оперативен контрол“ към АПИ да издава наказателни постановления. От
това следва, както правилно е приел и РС - Бургас, че АУАН и НП са издадени от
компетентни лица.
Касационната инстанция
намира също така, че при издаването и съставянето на АУАН и НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения, като приетата от първоинстанционния съд фактическа
обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства,
събрани в съответствие с разпоредбите на НПК.
По
същество, настоящата съдебна инстанция намира, че при правилно установени
факти, РС е извел незаконосъобразни правни изводи.
По делото безспорно е
установено, че на 23.09.2020 г. около 15:25 часа на път I-6, км 496+300 на КПП
Бургас в посока гр.София – гр.Бургас касационният ответник М.С.М. е управлявал
и осъществявал движение на съчленено ППС с пет оси – МПС с две оси марка „ДАФ“,
с рег.№ А 8981 МА и полуремарке с три оси с рег.№ А 0209 ЕМ, като е бил спрян
за проверка, при която е установено, че при измерено разстояние между осите
1.35 м, сумата от натоварването на тройната ос на полуремаркето е 28.345 тона,
при максимално допустимо натоварване 24 тона. В хода на проверката, а и
впоследствие М.С.М. не е представил изрично разрешение за движение от администрацията,
стопанисваща пътя.
Според чл. 53, ал.1, т.2
от ЗП, наказват се с глоба от 1 000 до 5 000 лв., ако деянието не представлява
престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1,
т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или
които извършат или наредят да бъдат извършени следните дейности: движение на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на
собственика или администрацията, управляваща пътя.
В случая, наказващият
орган е установил, че ППС, управлявано от касационният ответник М. е
извънгабаритно - тежко, а той – като физическо лице, водач на автомобила – е
нарушил забраната за движение без специално разрешение - разрешително или
квитанция, при надвишаване на максимално допустимата маса на ППС.
Разпоредба на чл.26,
ал.2, т.1, б."а" от ЗП не поставя изискване относно субекта, който
следва да се снабди с разрешение за специално ползване на пътищата, а
единствено за това че документът следва да е наличен при осъществяването на
движението, защото нормата съдържа единствено забрана за извършване на дейности
по специалното ползване на пътищата чрез движение на тежки и/или извънгабаритни
ППС, без за това да има надлежно издадено разрешение.
Касационният ответник е
от кръга на субектите на нарушението, още повече, че в мотивите на НП е
посочено, че касаторът осъществява движение на извънгабаритно превозно средство
без разрешение или квитанция за платена държавна такса, а с оглед коментираната
по-горе норма на чл. 53, ал.1 от ЗП, водачът е измежду
административнонаказателно отговорните лица в това му качество.
Самата разпоредба
на чл.37, ал.1, т.1 от НАРЕДБА № 11 от
3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства
(Загл. изм. - ДВ, бр. 67 от 2007 г.) гласи: „Във
вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция
"Пътна инфраструктура" спират и проверяват спрелите и навлезли в
обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства и колесни трактори и друга колесна самоходна техника за
земеделското стопанство, регистрирана за работа съгласно Закона за
регистрация и контрол на земеделската и горската техника, както и съставят акт на водача, на
товародателя, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при
проверката се установи, че: 1. (изм. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от
1.01.2017 г.) движението се извършва без
разрешително или документ за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3”.
Следователно, изпълнителното
деяние по чл.26, ал.2, т.1,
б."а" от ЗП – без разрешение включва всички режими
по чл.37, ал.1,
т.1 от Наредбата, от което следва да се заключи, че правната квалификация на нарушението, описано в НП е коректна, като водачът
е нарушил именно чл.26, ал.2, т.1, б."а" от ЗП във вр. с чл.37, ал.1,
т.1 от Наредбата и е наказан в съответствие с разпоредбата
на чл.53, ал.1, т.2 от ЗП, поради което изводът на БРС за погрешно посочване на
нарушените разпоредби, се явява неправилен.
Конкретното нарушение, според настоящия
съдебен състав не следва да се квалифицира като "маловажно" по
смисъла на чл.28 ЗАНН, тъй
като не се отличава от типичните такива и не разкриват по-ниска степен на
обществена опасност.
Предвид гореизложените съображения, съдът
намира касационната жалба за основателна, а наказателното постановление за
законосъобразно, като издадено от компетентен орган, при спазване на
административно-производствените правила при издаването му, в съответствие с
материалния закон и съдържащо изискуемите реквизити по чл.57 от ЗАНН.
Като е стигнал до изводи различни от изложените и е
обосновал краен резултат за отмяна на издаденото наказателно постановление,
районният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и
вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди наказателното
постановление.
По делото е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
от касационният жалбоподател, което следва да бъде уважено, като в полза на
АПИ-София следва да се присъди сумата от 80 лева юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221,
ал. 2 АПК, във връзка с чл. 63, ал.1, изречение второ ЗАНН, Административен съд
– гр. Бургас, ХІХ състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 260035/18.01.2021 г. постановено по а.н.д. № 4730/2020
г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е отменено наказателно
постановление (НП) № 7007/15.10.2020 г., издадено от началник
отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“,
Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр.София
и вместо него ПОСТАНОВЯВА
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) № 7007/15.10.2020
г., издадено от началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр.София.
ОСЪЖДА М.С.М., ЕГН:**********, с адрес: ***
Загора да заплати в полза на Агенция „Пътна инфраструктура“ - гр.София
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.