№ 124
гр. гр. Димитровград, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на седми
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Огнян Хр. Гълъбов
при участието на секретаря Силвия Ив. **а
като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело №
20215610100790 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК – установителен за вземане.
В искова молба се твърди, че ищецът „***“ЕООД предявява исковата си претенция срещу
ответника Д. Д. АРН. за установяване съществуването на вземането си по отношение на
него, посочено в издадена по ч.гр.д.№1613/2020г. по описа на РС-Димитровград Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Посочва, че предявява исковата си
претенция към ответника въз основа на Договор за цесия от 01.10.2019г. с прехвърлител на
вземанията „С**“ООД, който от своя страна е цесионер и собственик на вземания по
договор за цесия от 16.10.2018г. с прехвърлител „БТК“ЕАД. Мобилният оператор с
търговска марка „БТК“ЕАД прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица,
подробно описани в Приложение №1 от Договора. Поддържа, че между „БТК“ЕАД и
ответника е бил сключен договор за предоставяне далекосъобщителни услуги с клиентски
№*** от 13.01.2018г. за ползване на мобилна услуга за №********** при условията на
тарифен план VIVACOM i-Traffic L с месечен абонамент в размер на 19,99 лева за срок от
24 месеца, до 13.01.2020г. На същата дата 13.01.2018г. с Допълнително споразумение
ответникът добавил за ползване мобилна интернет услуга за номер *** отново при
условията на тарифен план VIVACOM Mobix 30 LTE с месечен абонамент 15,80 лева за срок
от 24 месеца. Въз основа на сключен договор за предоставяне на мобилни услуги с
индивидуален клиентски номер *** между ответника и „БТК“ЕАД, били издадени
3бр.фактури на 22.02.2018г., 23.03.2018г. и 23.04.2018г. като отчетния период по тях бил от
22.01.2018г. до 21.04.2018г., а общата стойност на трите фактури е 60,24 лева, от които
ищецът имал интерес да претендира сумата в размер на 49,46 лева, за която е издадена
заповедта за изпълнение. Незаплащането в срок на издадените от оператора на абоната
фактури за ползваните мобилни услуги обусловило правото му да прекрати едностранно
индивидуалния договор на ответника. Датата на деактивация на процесния абонамент била
27.04.2018г.
Поддържа, че след извършените цесии на вземането на „БТК“ЕАД към ответника,
последният е бил надлежно уведомен за тях с приложеното към исковата молба
уведомление.
1
Доколкото ответника не изпълнил задълженията си по горепосочения договор, на
23.12.2020г. ищецът депозирал в съда Заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК. В тази връзка било образувано ч.гр.д.№1613/2020г., по което на 29.12.2020г.
съдът издал Заповед №260366 за изпълнение на задължение по чл.410 от ГПК. Със същата
на ответника било разпоредено да заплати на ищеца сумата от 49,46 лева-неплатено
задължение по договор за предоставяне на мобилни услуги от 13.01.2018г., сключен между
него и „БТК“ЕАД, лихва за забава за периода от 09.05.2018г. до 30.11.2020г. в размер на
12,92 лева, ведно с направените деловодни разноски в размер на 205 лева. Тази заповед била
връчена на ответника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което за ищеца възникнал
правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск с правно основание чл.422
от ГПК. Иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че Д. Д. АРН.
дължи на „***“ЕООД сумата от 49,46 лева, представляваща главница- незаплатена
далекосъобщителна услуга за периода от 22.01.2018г. до 22.04.2018г., дължима по повод
валидно действали договори с клиентски №***, сключени между ответника и „БТК“ЕАД, за
която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1613/2020г. по
описа на РС-Димитровград. Претендира присъждане и на направените в настоящото и
заповедното производство разноски.
С Молба -становище от 04.10.2021г. ищецът заявява, че поддържа предявения иск,
като на основание чл.237 от ГПК прави искане съдът да се произнесе с решение при
признаване на иска, в случай, че ответника се яви в съдебно заседание и признае така
предявения против него иск.
Ответникът Д. Д. АРН. не депозира отговор на исковата молба. Редовно призован за
насроченото по делото на 07.10.2021г. съдебно заседание, се явява лично, като признава
задълженията си по предявения иск и заявява, че желае да ги заплати на ищеца разсрочено.
Според разпоредбата на чл.237 ал.1 от ГПК, когато ответникът признае иска, по
искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието. Алинея 2 от същия член предвижда, че в мотивите на решението е достатъчно
да се укаже, че то се основава на признанието на иска.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с
решение по чл.237 ал.1 от ГПК, доколкото ответникът в проведеното на 07.10.2021г.
съдебно заседание е направил изрично изявление за признаване на предявения против него
иск.
Спазени са и изискванията на чл.237 ал.3 от ГПК, доколкото признатото право не
противоречи на закона и на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може
да се разпорежда.
С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявения иск с правно
основание чл.422 ал.1 от ГПК за основателен и доказан. Поради това, същия следва да бъде
уважен, като бъде признато за установено по отношение на ответника Д. Д. АРН., че дължи
на ищцовото дружество сумата от 49,46 лева представляваща главница- незаплатена
далекосъобщителна услуга за периода от 22.01.2018г. до 22.04.2018г., дължима по повод
валидно действали договори с клиентски №***, сключени между ответника и „БТК“ЕАД, за
която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1613/2020г. по
описа на РС-Димитровград.
Предвид изложеното, съдът постановява настоящото решение при признание на иска,
като на основание чл.237 ал.2 от ГПК, не е необходимо да излага мотиви за това.
С оглед уважаването на исковата претенция ответникът следва да бъде осъден да
заплати направените от ищеца разноски по настоящото дело за държавна такса в размер на
25 лева, адвокатско възнаграждение в размер на 180 лева.
2
Предвид изхода на делото, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца и
направените от него разноски по заповедното производство, които са в размер на общо 205
лева, така както е посочено в издадената Заповед №260366/29.12.2020г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1613/2019г. по описа на РС-
Димитровград.
Водим от горното и на основание чл.237 ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. Д. АРН., с ЕГН **********, от
Димитровград, ул.“*** че дължи на "***” ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление в гр.София, район „***, представлявано от Ю***, сумата от 49,46 лева
/четиридесет и девет лева и четиридесет и шест стотинки/ за незаплатени
далекосъобщителни услуги за периода от 22.01.2018г. до 22.04.2018г., дължими по повод
валидно действали договори с клиентски номер ***, сключени между Д.Д. ** и мобилния
оператор „БТК“ЕАД, за което са издадени фактури №**********/22.02.2018г.,
№**********/23.03.2018г. и №**********/23.04.2018г., за което е издадена Заповед
№260366/29.12.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№1613/2020г. по описа на РС-Димитровград.
ОСЪЖДА Д. Д. АРН., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на "***” ЕООД, с ЕИК: ***,
направените по настоящото дело разноски в размер на 205 лева /двеста и пет лева/, както и
разноските направени по ч.гр.д.№1613/2020г. по описа на РС-Димитровград в размер на 205
лева /двеста и пет лева/.
Присъдените с настоящото решение суми могат да се заплатят от ответника по
банкова сметка на ищеца ** BG94BPBI79421020577201, **: **.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
3