РЕШЕНИЕ
№ 667
гр. Бургас, 16.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Таня Д. Евтимова
Радостина П. Иванова
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
гражданско дело № 20242100500681 по описа за 2024 година
Производството по делото е въззивно, по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по
жалбата на ответника по гр. д. № 20232120107487 по описа на БРС за 2023 г.- Г. О. К., ЕГН
**********, с адрес: ***** чрез процесуален представител адв. Елена Кокаларова, БАК, с адрес на
адвокатската кантора: гр. Бургас, ул. „Васил Левски" № 16, ет.З, офис-309, същият и съдебен адрес
за уведомяване и призоваване на страната, подадена против Решение № 404/26.02.2024г.
постановено по горното гражданско дело.
В жалбата е изрично посочено, че така постановеното съдебно решение по реда на чл.422
от ГПК, вр. чл.124, ал.1 от ГПК, приемащо за установено, че въззивникът дължи на ищеца ВИК
следните суми: 784.72 лв. главница за ВИК услуги за доставена, отведена и пречистена студена
вода в обект, находящ се в гр.Бургас, ж.к.“Лазур“, ул.“Карлово“№3,ет.1, ап.десен с абонатен
№700672 за периода 15.09.2020 -08.08.2023 г. , съгласно посочени фактури, издадени в периода
25.11.20г.-25.08.23г. и за сумата от 68.44 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на
главницата за периода 25.12.20г.-23.10.23г.,ведно със законната лихва за забава от 27.10.23г. до
окончателното й изплащане, като К. е осъден да заплати и съдебно деловодните разноски на ищеца
за производството, е незаконосъобразно, постановено е в противоречие на процесуалните правила
и на материално-правните норми, то е неправилно и необосновано и съдържа противоречиви
изводи, погрешно тълкуване на фактическата обстановка и на събраните в хода на процеса
доказателства, като тези пороци са довели до неправилни изводи на съдебния състав по правото.
На първо място според страната е неправилен и необоснован изводът на съда за липсата на
спор, че ответник Г. К. е клиент на ищеца в качеството му на титуляр на партида с абонатен номер
1
700672, разкрита за обект на потребление - апартамент десен, гр. Бургас, ж.к. „Лазур“, ул.
„Карлово“ № 3, ет.1. Този извод на съда се сочи за неверен, т.к. в отговора на исковата молба това
обстоятелство е оспорено.Продължава да се поддържа от страната довод, че партидата за
посочения обект не е разкрита на името на въззивника, а на ползвателя на обекта- И. К., търсена
многократно от ВИК на посочения адрес.
Поддържа се, че в периода от месец 11.20 година до месец 08.2023 г. ответникът не е нито
собственик нито ползвател на ВИК услуги в посочения обект и за това е заявил надлежно
възражението си по реда на ГПК след издадената срещу него съдебна заповед за изпълнение.
Оспорва се като неправилно и приетото от районния съд, че по силата на представеното
съдебно решение е възникнало валидно наемно отношение, в което въззивникът е наемодател на
имота и като такъв е задължен за плащане на доставените от В и К услуги. Въззивникът също така
се сочи за наемодател само на И. К., но не и за частта от имота,чийто собственик и ползвател се
явява непълнолетното им дете К. К..Набляга се, че от 23.07.2013 г. водоснабдявания апартамент не
е собственост на ответника, т.к.е прехвърлен чрез дарение на сина му, при запазено право на
ползване върху имота от дарителя.
Със съдебно решение № 1539/ 18.06.2019 г., постановено по гражданско дело № 5393/2018 г.
по описа на БРС и влязло в законна сила на 10.06.2020 г., гражданският брак между Г. К. и
съпругата му И. Т. бил прекратен и със същото решение правото на ползване на семейното
жилище, представляващо водоснабденият обект, било предоставено за ползване на жената, докато
упражнява родителските права спрямо детето К. К..
На следващо място страната счита, че съдът се е произнесъл извън обхвата на исковата
претенция, т.к. в процеса не са навеждани твърдения за създадени по повод апартамента наемни
правоотношения.
Намира за недоказано от В и К също кога и по какъв начин въззивникът е бил заведен под
посочения абонатен номер, за да се третира като длъжник на дружество за осъществената доставка.
Преценява за доказано твърдението си, че не е собственик, нито ползвател на доставената
от В и К до апартамента услуга, поради което приема, че не дължи заплащането на цената й.
В обобщение на казаното, страната моли за постановяване на съдебен акт, отменящ
атакуваното съдебно решение, което искане БОС приема за съдържащо и волеизявление за
отхвърляне на заявената претенция.
Направено е и доказателствено искане, което съдът е оставил без уважение.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба , подаден от
В и К ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, кв.“Победа“ ул.“Генерал Владимир
Вазов“ №3. В същия първоинстанционното решение се сочи за валидно, допустимо и правилно, за
постановено в съответствие с основанието и петитума на предявените искове, съобразено със
събрания по делото доказателствен материал и установяващо действителните фактически и правни
положения по спора. Моли се като такова, то да бъде потвърдено изцяло от БОС.
Оспорват се като неоснователни всички оплаквания на въззивника, изнесени в жалбата му.
Те се намират за голословни,общи,неточни, при това несочещи нито нарушените процесуално и
материално правни норми, нито кои изводи на съдебния състав въззивникът счита за
противоречиви, нито неправилното тълкуване от страна на съда на кои факти и доказателства е
довело до твърдените неправилни крайни изводи и поради какви съображения обжалваното
2
решение се счита за необосновано. Изложението за пороци на съдебното решение на РС във
въззивната жалба се посочва за хаотично, неконкретно и лишено от правна аргументация, поради
което твърденията за неправилност на съдебното решение се намират за недоказани.Основното
възражение на жалбоподателя, че не е бил реален ползвател на жилището се сочи също за
неоснователно, т.к. според разпоредбата на §1, ал.1,т.2,б.”а” от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), потребители на водоснабдителни услуги
са „юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които
се предоставят ВиК услуги, поради което прехвърлянето на водоснабдения имот на 23.07.2013г.от
въззивника на неговия син, при запазено право на ползване не освобождава дарителя от
задължението да заплати доставените до имота услуги, дори реално да не ги е ползвал.В тази
връзка се цитира като приложима и разпоредбата на §1, ал.1, т. 2, б. ”б” от ЗРКВУ, а също и на чл.
3, ал.1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, определяща като потребители на
услугите на ВиК собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване, включително чрез концесия на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат
отпадъчни води и/или дъждовни води; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост,
респективно собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и
присъединени към едно водопроводно отклонение. Така цитираната нормативна уредба и
установения по делото факт, че въззивникът е запазил за себе си пожизненото право на ползване
върху процесния водоснабден имот според въззиваемия обосновава качеството на К. на потребител
на ВиК услугите, предоставяни му от дружеството-оператор.
Развиват се подробни правни съображения в тази насока,като се подчертава, че реалното
потребление на услугата не е елемент от фактическия състав за възникване на правната връзка
между страните. Касаело се до предоставянето на специфичен вид услуги, чиито предмет на
престация е държавна собственост и правоотношението възниква по силата на закона, без да е
необходимо наличието на нарочен писмен акт, обективиращ волята на потребителя - получател на
услугите, което се извлича и от чл.60 от ОУ, даващ на ВиК оператора право служебно да открива,
променя или закрива партиди на потребителите т.е. и без съответния потребител да е изразил воля
в тази насока.
В осветлението на горното становище, страната се солидаризира и с останалата част от
мотивите на съдебното решение, приемащо, че съгласно чл.57, ал.1 от СК, по силата на съдебното
решение, с което се предоставя ползването на семейното жилище в случаите по чл.56 от СК,
какъвто е процесният, възниква наемно правоотношение между страните. Тогава според чл.8, ал.9
от Наредба № 4 неизпълненото от наемателя на водоснабдяван имот задължение за заплащане на
ВиК услугите от името на наемодателя, се поема от последния. Намира липсата на извършено
плащане по процесните фактури в полза на дружеството за обуславяща правния му интерес да
инициира образуването на процесното производство именно спрямо въззивника, още повече, че
според събраните по делото данни дружеството не е било уведомено за смяната на собствеността в
30-дневния срок по чл.61, ал.1 от ОУ, поради което според чл.9а от Наредба № 4 вещната промяна
не ангажира доставчика на услугата, създавайки в негова полза възможността да третира като
длъжник за заплащане на предоставените услуги предишния собственик, ползвател или
суперфициар на имота, до момента, в който бъде надлежно известен за промяната.Не са
3
ангажирани нови доказателства.
Проверката на БОС по реда на чл.267 от ГПК е посочила въззивната жалба за редовна и
допустима, а служебната такава по чл.269 от ГПК, определя като валидно и допустимо атакуваното
съдебно решение.
По съществото на спора, в отговор на въведените с въззивната жалба оплаквания, при
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в приложение на закона ,съдът приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Пред БРС е било образувано гр.д. № 7497/23г. по исковата молба на „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД(ВиК ЕАД), ЕИК *********, със седалище гр. Бургас, с която се е искало в
настоящото производство, по реда на чл.422 от ГПК, съдът да установи , че ответникът Г. О. К. от
гр. Бургас дължи на ищеца следните суми: 784,72 – главница за услуги В и К за доставена, отведена
и пречистена студена вода в обект, находящ се в гр. Бургас, ж. к. Лазур, ул. „Карлово“ № 3, ет. 1, ап.
десен (аб. № 700672), за периода 15.09.2020-08.08.2023 год., съгласно фактури, издадени през
периода 25.11.2020-25.08.2023 год. и 68,44 лева – обезщетение за забавено плащане на главницата
за периода 25.12.2020-23.10.2023 год., както и законната лихва върху главницата, начиная от
27.10.2023 год. (датата на образуването на заповедното производство пред съда)до окончателното й
изплащане, които вземания са предмет на Заповед № 3197/30.10.2023 год. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 6482/2023 год. на БРС.
Претенцията е обоснована така: ответникът Г. К. е клиент на „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД и е страна по валидно възникнало облигационно правоотношение, с предмет
предоставяне на В и К услуги за водоснабден обект с адрес гр. Бургас, ж. к. „Лазур“, ул. „Карлово“
№ 3, ет. 1, ап. десен, за който е открита партида с абонатен № 700672; ответникът има качеството на
потребител на услуги В и К от момента на придобиване на правото на собственост върху описания
водоснабден обект, съгласно изискванията на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 2004 год. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи; предоставянето на услугите се извършва от дружеството по силата на
публично известни общи условия(ОУ); за процесния период отчитането на водомера/водомерите на
абоната се е осъществявало по електронен път, посредством използването на мобилно устройство,
затова не съществувала техническа възможност абонатът или негов представител да положи
подпис; при осъществяване на електронното отчитане инкасаторът сканирал баркода, поставен в
близост до самия водомер. Този баркод представлявал директна връзка с базата данни на
дружеството и индикирал, че състоянието на отчитането на водомера се извършва нормално и че е
„видян. Когато инкасаторът нямал достъп до имота, той набирал на устройството режим
„Служебно отчитане“; съществувала и възможност за т. н. „самоотчет” – клиентът сам да
предостави на В и К оператора данните за водомерните си устройства и това се записвало в
програмния продукт на доставчика. При записване „без водомер“, количеството консумирана вода
била изчислена по реда на чл. 39, ал. 5, т. 1 на Наредба № 4/2004 год. Начинът на електронно
отчитане на потребителя се удостоверявал от представеното по делото заверено копие от справка-
извлечение, в която са отразени състоянията на измервателното устройство, начина му на отчитане,
както и съответния режим на работа на електронното устройство. На основание чл. 25 от ОУ на
потребителите се фактурирала и вода от разпределение, когато към едно водопроводно отклонение
са присъединени повече от един потребител – количеството питейна вода се разпределяло въз
основа на отчета на централния водомер, поставен на водопроводното отклонение и отчетите по
индивидуалните водомери, в това разпределение се включвало цялото количество доставено вода
4
до централния водомер на имота. След всяко отчитане по електронен път, в законоустановения срок
ищецът е издавал данъчни фактури, в чиито реквизити фигурирали отчетените водни количества,
отчетеният период и единичните цени на всяка от предоставените от ВиК оператора услуги – вода,
канал и пречистване, одобрени от КЕВР. Неизпълненото задължение по всяка фактура поставяло
автоматично ответника в забава след изтичането на 30 календарни дни, считано от датата на
издаване на всяка фактура ,съгласно чл. 44 от ОУ на ищеца. Сочило се е , че за заплащането на
процесните вземания е подадено заявление по чл. 410, ГПК, по което е образувано ч. гр. д.№
6482/2023 год. на БРС, като искането е изцяло уважено с издадената за целта заповед за
изпълнение.
Длъжникът е депозирал своевременно възражение срещу нея по чл. 414 ГПК, което е
обусловило и образуването на настоящото исково производство.
В срока по закон, ответникът Г. К. е депозирал писмен отговор на исковата молба,
оспорващ предявените искове като недопустими и неоснователни със следните твърдения:
исковете са предявени срещу физическо лице, което няма качество на собственик или ползвател на
посочения обект, респ. търсената от ищцовата страна сума е недължима от ответника; фактите в
исковата молба не отговарят на истината; ответникът Г. К. не е страна по валидно възникнало
правоотношение за предоставяне на В и К услуги за посочения обект в процесния по делото
период, през който ответникът не е бил собственик или ползвател, нито е получавал описаната
услуга- от 23.07.2013 год. обектът не бил вече собственост на ответника, т.к. е бил прехвърлен чрез
дарение на сина му при запазване правото на ползване за дарителя.
С решение от 18.06.2019 год. по гр. д. № 5393/2018 год. на БРС, влязло в законна сила на
10.06.2020 год., гражданският брак между Г. К. и И. Т. бил прекратен, а ползването на семейното
жилище (водоснабденият обект в гр. Бургас) било предоставено на бившата съпруга. Ползватели
на водоснабдения обект в настоящия момент били трети лица – И. Т. по силата на цитираното
съдебно решение и дареният К. К., поради което предявеният срещу ответника иск се сочи за
недопустим. Искало се е делото да бъде прекратено, а в условие на евентуалност се е молило
изложените аргументи да бъдат ценени в контекста на неоснователност на заявените искове.
С Решение № 404/26.02.2024 г., постановено по гр. д. №20232120107487 /2023 год. по
описа на Районен съд Бургас претенцията по чл.422 от ГПК и акцесорната й такава за мораторна
закъснителна лихва до завеждането на заповедното производство са уважени изцяло, като в полза
на заявителя- ищец са присъдени и деловодни разноски за заповедното и исковото разглеждане на
делото пред първа инстанция.
Горепосоченият правен извод е обоснован с факта, че ответникът се явява абонат и
потребител на доставените от ищцовото дружество В и К услуги до собствения му недвижим имот
в гр. Бургас, който с нотариален акт № 138/22.07.13г. К. е прехвърлил на своя син, но си е запазил
правото на ползване пожизнено, а това го легитимира съгласно действащата правна уредба като
потребител на В и К дружеството. Същевременно наемател на водоснабдения имот по силата на
съдебен акт след разтрогването на брака се явява и бившата съпруга на ответника- И. К., обаче не
тя, а според закона наемодателят, т.е. отново ползвателят е задължено към доставчика на В и К
услуги лице. Затова претенцията спрямо Г. К. се счита за доказана по основание, а и по размер
предвид признанието на насрещната страна за размера на дълга.
Въззивният съд изцяло споделя тези крайни правни изводи и в тази връзка излага следните
съображения:
5
Фактите по делото не са предмет на спор и се установяват в рамките на
първоинстанционното производство посредством представените в РС писмени доказателства,
както и с оглед признанието от страна на процесуалния представител на ответника за обема на
потребените В и К услуги, отчитането им и тяхната цена, изразено в проведеното пред РС по
делото открито съдебно заседание от 20.02.2024 год.
Затова БОС изцяло се съобразява с горните констатации за фактическата обстановка по
делото и приема, че те напълно потвърждават изнесените в обстоятелствената част на исковата
молба твърдения.Касае се до водоснабден имот, първоначална собственост на ответника, на чието
име е открита партида с абонатен номер пред В и К. От 22.07.13г. имотът е дарен на малолетния
тогава син на ответника- К. К., но дарителят си е запазил пожизнено правото на ползване върху
този имот.След развода на съпрузите К., жилището е предоставено със съдебно решение от 2019г.
на бившата съпруга И. К. за ползване, докато упражнява родителските права спрямо детето на
страните К. К..
Спори се по правилното приложение на материалното право, относимо към
повдигнатия спор, предвид така доказаните по- горе факти.
Предмет на установяване по делото е наличието на облигационна връзка и съществуването
на вземането на доставчик на услуга спрямо конкретен потребител на същата.
Облигационната връзка между доставчика и потребителите на питейна вода се развива в
условие на регулиран пазар, при приложение на специални актове. Съгласно §1, ал.1, т. 2, б. ”б” на
ЗРВКУ, като потребители на ВиК услуги се третират освен собствениците и други подробно
изброени категории лица, още ползувателите на водоснабдени имоти, какъвто е настоящият
ответник.В чл.3,ал.1,т.1 от Наредба №4/2004г. ползвателят на недвижим водоснабден имот също се
дефинира като потребител на В и К услуги.
Изводимо от горното и съобразно с трайната практика на съдилищата, задължението за
заплащане на потребените В и К услуги е на потребителя, а щом като такъв е дефиниран
ползувателят на недвижим имот, без да се поставят допълнителни условия и изисквания за
възникването на задължението му, то значи законът не държи сметка за това дали той реално
използва доставените и отведени количества вода или е достатъчно да се явява определен от
закона „юридически“ потребител, от което произтича задължението му към доставчика. Между
впрочем,както бе посочено по- горе и собственикът на недвижим имот е дефиниран като
потребител на В и К услуги, а в чл. 8,ал.9 от Наредбата е предвидено, че наемателят на
водоснабдяван имот може да заплаща услугите В и К от името на наемодателя, като е длъжен да
спазва изискванията на тази наредба и на договора, но когато не спазва задълженията си съгласно
общите условия и договора, отговорен за тях е наемодателят.
Освен това в чл.9а от горната Наредба изрично е посочено, че промяната на носителя на
правото на собственост, на строеж или на ползване на водоснабдения обект има действие спрямо
оператора и го обвързва от деня на промяната по партидата на потребителя по реда, определен в
договора или в общите условия, за което обаче той следва да бъде известен от стария или новия
собственик, респективно от ползувател.
В чл.61 от ОУ на В и К Бургас е предвиден 30 дневен срок за горното уведомяване с цел
промяна в лицата-титуляри на партидата,за откриването на нова или закриването на стара такава.
Безспорно в случая такова известяване за промяната в собствеността –няма, респективно
няма данни за промяна на титуляра в партидата на имота, създадена при ищцовото дружество.
6
Следователно и съобразявайки относимата към процесния период нормативна база, БОС
заключава, че основното оплакване и правопогасяващо възражение на жалбоподателя, че не той, а
други лица- наемател и нов собственик- са реално живущите и ползващи както имота, така и
услугите по водоснабдяването му, е неоснователно, т.к. законът не свързва с факта на реалното
потребление никакви последици, когато определя кое е задълженото към водопреносното
дружество лице за заплащане на цената на доставените услуги.
В обобщение от изложеното и след като доставката, респективно консумацията на услугата,
чиято стойност се търси от дружеството спрямо потребителя не е спорна, а според чл.79 от ЗЗД
кредиторът има право при липса на точно изпълнение да го търси ведно с обезщетение за забавата
или само обезщетение за неизпълнението, то ищецът в случая има вземане за горното спрямо
длъжника-потребител, при това с мораторна лихва за забавата на плащането.
Тъй като първоинстанционният съд е достигнал до същите правни изводи и поради
съвпадението на становищата на двете съдилища по спора, решението на РС следва да бъде
потвърдено.
При този изход от обжалването, въззивникът няма право на съдебно- деловодни разноски за
настоящото производство,съобразно с правилото на чл.78, ал.1 от ГПК.
Въззиваемата страна има право на разноски на основание чл.78, ал.3,вр ал.8 от ГПК, в
размер на 200лв., съгласно представен списък, за юрисконсултско възнаграждение с оглед
представителството й по делото в настоящата инстанция.
Мотивиран от горното, Бургаски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 404/26.02.24г. по гр.д.№7487 по описа на БРС за 2023г.
ОСЪЖДА Г. О. К. с ЕГН ********** и адрес: ***** ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и
канализация“ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Генерал
Владимир Вазов“№3, ет.4, кв. „Победа“ съдебно – деловодни разноски сторени за
представителството му по в.гр.д.№681/24г. по описа на Бургаски окръжен съд, в размер от 200лв.,
като юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7