Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 32
гр. Габрово,31.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровски окръжен съд в открито
заседание на шестнадесети януари през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Веселина Топалова
ЧЛЕНОВЕ:
Валентина Генжова
Галина Косева
при секретаря В. Килифарева, като разгледа докладваното
от съдията Косева в.гр.д.№ 406 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
С решение №255/14.10.2019г. по гр.д.№317/2019г.
РС- Севлиево е признал за установено по отношение на М.Й.Д., с ЕГН **********,***
и П.Й.И., с ЕГН **********,***, че И.А.И., с ЕГН **********,***, притежава
правото на собственост, придобито по силата на договор за покупко- продажба,
обективиран в нотариален акт № 168 от 23.11.2018г., т. II, дело № 356/2018г. на
нотариус с рег. № **** на НК, с район на действие – района на РС- Севлиево,
върху следните недвижими имоти, а именно: апартамент № 6 с идентификатор
65927.501.3023.1.6, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Севлиево, одобрени със Заповед РД-18-77/16.07.2008 г. на ИД на АГККК, с
административен адрес – гр. Севлиево, ул."М.П." № ***, ет. *, ап. *, съставляващ самостоятелен обект в сграда № 1,
построена в поземлен имот с идентификатор 65927.501.3023, с прилежащите му изба
№ 5 от 21,76 кв. м.; таван № 4 от 25,22 кв.м.; гараж № 5 от 20,22 кв.м., съставляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 65927.501.3023.1.11, заедно с 12,69 % идеални части от общите части на сградата, а
също и принадлежащите му 52/416 идеални части от земята, в която е построен,
съставляваща поземлен имот с идентификатор 65927.501.3023, по кадастралната
карта на гр. Севлиево, целият с площ от 557 кв.м., и е осъдил на основание чл.
108 ЗС М.Й.Д., с ЕГН ********** и П.Й.И., с ЕГН **********, да предадат на И.А.И.,
с ЕГН **********, владението върху описаните недвижими имоти.
Присъдени са и разноски.
В законният срок решението е обжалвано от М.Д.. В жалбата
се излагат следните възражения: На жалбоподателката не била връчвана покана за
напускане на апартамента, нито получила искова молба, за да даде отговор на
същата, а с назначеният й процесуален представител не осъществила връзка, тъй
като живеела в чужбина. З.А. закупил имота срещу сумата 9 900 лева, което било
почти една четвърт от данъчната оценка на същия. Сделката станала поради крайна
нужда на майка й - за лечение, тъй като имала заболявания. З.А.бил задържан за
престъпления за лихварска дейност, при което се установило, че този апартамент
е предмет на такава сделка. Той продал
имота на И.И.- ищец по настоящото дело, за сумата 9 000 лева, който не уведомил Д. да напусне имота и знаел, че
този имот е предмет на престъпление. Сделката била извършена в нарушение на закона, чрез заобикалянето му и
закупуването на нищожно ниска цена, което противоречало на морала и добрите нрави. Купувачът закупил имота от несобственик,
поради извършено престъпление от същия.
Продавачката на имота не била в състояние да осъзнае поканата да го
освободи, поради лошо здравословно състояние. Жалбоподателката не дължала
разноски, тъй като никой не я канил да освободи имота.
Претендирано е да се унищожи договора като сключен при
крайно неизгодни условия, както и сключен в нарушение на добрите нрави от
страна на З.И.на нищожна цена, като следващата сделка също била извършена в
нарушение на добрите нрави и заобиколен закона, тъй като И.А. знаел, че
сделката между З.И.и С.Д. е извършена в нарушение на закона и обект на
разследване.
В с.з. на 16.01.2020г. жалбоподателката е заявила, че не
познава И.А. и "няма претенции към него". З.И.бил лицето, към което
"има претенции, тъй като неправомерно й е отнел апартамента". Посочила е още, че счита апартамента за нейна
собственост, ключовете са в нея и тя и брат й го "държат", само тя
влиза в имота след смъртта на майка й. И. И. нямал ключ от апартамента.
Ответникът по жалбата И.И. е подал писмен отговор чрез
пълномощника си адв. Д., в който излага, че посочените в същата възражения не
са били въведени пред първата инстанция и се иска откриване на едно ново
производство едва пред въззивният съд, което да замести първоинстанционното.
Счита, че решението на РС- Габрово е
правилно и законосъобразно.
Въззивната инстанция, като взе предвид
доказателствата по делото, обсъди становищата на страните, съобразно
правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Пред първата инстанция е предявен иск
по чл. 108 ЗС от И.А.И. против М.Й.Д. и П.Й.И., с който се претендира да бъде
прието спрямо ответниците, че ищецът е собственик на процесните недвижими имоти,
който е закупил с нот. акт №168/2018г. по описа на нотариус №*** на НК- района
на РС- Севлиево, както и да бъдат
осъдени да му предадат владението на същите.
Ответницата М. Д. е представлявана пред
първата инстанция от назначен адвокат С. М., съгласно чл. 47 ал.6 ГПК, която не
е оспорила предявеният иск и е посочила, че същият е основателен.
Ответникът П.И., чрез упълномощеният от него адвокат,
е оспорил предявеният иск пред РС по съображения изложени в писмен отговор.
В съдебното заседание на 13.09.2019г. / л.84/,
чрез процесуалния му представител заявено становище, че не поддържа
отговора и признава иска, тъй като е установил, че "процесните имоти не са
предмет на посоченото в отговора наказателно производство".
За да постанови съдебният си акт
районният съд е изложил съображения, че са налице кумулативното предвидените предпоставки за уважаване на предявеният иск- ищецът е
собственик на описаните в исковата молба имоти, които е придобил с нотариален
акт № 168 от 23.11.2018 г., т. II, дело № 356/2018г. на нотариус с рег. № ***
на НК, с район на действие района на РС- Севлиево, като ги е закупил на 23.11.2018г. от З.А.И.; тези имоти се
владеят от ответниците, видно от писмените и гласни доказателства събрани по
делото, без правно основание.
Решението е правилно и
законосъобразно, базирано на подробен анализ на доказателствата по делото.
Видно от представените пред първата
инстанция писмени доказателства З.А.И. е
придобил на 15.09.2017г. чрез покупко- продажба от С.П. Д.- майка на М.Д. и П.И.
/починала на 10.03.2019г./ процесните
недвижими имоти, с нот. акт № 10 от 15.09.2017г., т. VI, дело № 776/2017г. на
нотариус с рег. № *** на НК, с район на действие- района на РС- Севлиево, а на 23.11.2018г. ищеца И.А.И., е придобил чрез
покупко- продажба от З.А.И. тези имоти, която сделка е обективирана в нот. акт акт № 168 от 23.11.2018г., т. II, дело №
356/2018г. на нотариус с рег. № *** на НК, с район на действие- района на РС-
Севлиево.
Видно от приложените на л.14 и 15 доказателства, продавачка
С.Д. е получила на 15.10.2018г. покана /от З.И./ за освобождаване на процесните
имоти. Няма данни до момента, в който е починала на 10.03.2019г., С.Д. да е освободила
имотите, нито да е оспорила твърденията в поканата.
Няма спор по делото, а това се
установява и от събраните по делото гласни доказателства / св. Кр. Н. и Л. А./,
че имотите се владеят от ответниците- по конкретно от жалбоподателката М.Д.,
което същата е потвърдила и пред въззивният съд в о.с.з. на 16.01.2020г. Ищецът пред първата инстанция и ответник по жалбата
в настоящото производство И.И. не разполага с ключове за имотите и му е отказан достъп
до същите, което също е потвърдено от М.Д..
Следователно налице са трите кумулативни предпоставки
за уважаване на предявеният иск по чл. 108 ЗС, както правилно е приел и РС-
Севлиево- ищецът се легитимира като собственик на процесните недвижими имоти с приложеният по делото нотариален акт, а ответниците ги
владеят без правно основание.
Направените във въззивната жалба възражения не касаят
първоинстанционният съдебен акт, който се обжалва в настоящото производство и
нямат връзка с предмета и страните по същото /което е видно и от заявеното в с.з.
на 16.01.2020г. от М.Д./. С тази жалба се правят възражения против друга сделка
/продажбата на имотите от С.Д. на З.А./ и срещу друго лице- З.А., който не е
страна в настоящото производство. Навеждат се основания, касаещи сделката между
С.Д. и З.А.И., които могат да се реализират само с предявяване на конкретни
искове срещу него в отделно производство
/което няма данни да е направено/- че З.А.закупил
имота на нищожно ниска цена от С.Д., че
сделката сключена между тях е станала поради крайна нужда, че имота бил
придобит чрез престъпление и т.н. Тези възражения не могат да обсъждат по предявен иск с правно основание чл. 108 ЗС
между И.И. и наследниците на починалата продавачка по предходната сделка и то
за първи път пред въззивната инстанция.
В тази връзка неоснователни са възраженията, че: И.И. не уведомил жалбоподателката да напусне имотите и знаел, че са предмет на
престъпление; че ги е закупил от несобственик, поради извършено престъпление от
З.А.; че С.Д.не била в състояние да осъзнае поканата да освободи имотите, които
продала, тъй като била в лошо здравословно състояние, а жалбоподателката не
дължала разноски, тъй като никой не я канил да освободи тези имоти.
Преди всичко по делото няма данни срещу
З.А.да е образувано досъдебно или съдебно производство за престъпление, но дори
да се приеме /тъй като това не се спори от страните/, че такова е налице, няма данни то да касае
процесните недвижими имоти или сделката между А. и И.. Дори ответника П.И.,
чрез упълномощеният от него адвокат, в с.з.
на 13.09.2019г. пред РС- Севлиево /л.84/
е посочил, че "А. няма обвинение, касаещо сделката" и поради
това е заявил, че не поддържа отговора на исковата молба и признава иска по чл.
108 ЗС. Няма данни сделките между С.Д. и З.И.или между И. и И. да са атакувани
по надлежният ред от страните по настоящото дело или от друго трето лице, на
каквото и да било основание.
Въпросът дали С.Д. е била в състояние
да разбере получената от нея покана за освобождаване на имота и дали е била
тогава с влошено здравословно състояние, няма връзка с конкретното
производство. В случая жалбоподателката М.Д. отказва да освободи имота и
заявява, че се счита за негов собственик, видно от подадената от нея въззивна
жалба и заявеното в с.з. на 16.01.2020г. пред въззивният съд.
Разноски: С оглед изхода на делото на
ответника по жалбата следва да бъдат присъдени разноски за настоящата въззивна
инстанция, в размер на сумата 400 лева,
представляващи адвокатско възнаграждение. Въпреки, че назначеният процесуален
представител на М.Д. пред първата
инстанция не е оспорил иска, а на практика го е признал, страната правилно е
осъдена да заплати разноски, тъй като е станала причина за завеждане на
делото- с това, че не е предала
владението на собственика и счита имотите за свои, което и в настоящото
производство продължава да твърди. Вписванията в АВ са публични, имотният
регистър е публичен, като смисъла на това е всяко лице да се счита уведомено,
знаещо, чия собственост е конкретен имот. Следователно М.Д. носи отговорността
за разноски, тъй като е станала причина за завеждане на делото.
Водим от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение №255/14.10.2019г.
по гр.д.№317/2019г. на РС- Севлиево.
ОСЪЖДА М.Й.Д., ЕГН:**********,***,
с посочен съдебен адрес:***- С., да
заплати на И.А.И., с ЕГН **********,***, сумата 400 лева -
разноски за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в
едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: