Р Е Ш Е Н И Е
№…….
гр. Асеновград, 26.06.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд
Асеновград, трети съдебен състав, в публично заседание на двадесет и девети май
през две хиляди и двадесета година в състав:
Районен съдия: Елена Калпачка
при секретаря С.
Караманова
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 864 по описа на съда за 2019 г.
за да се произнесе, взе предвид:
Производство по чл. 32, ал. 2
от ЗС.
Ищецът К.Щ. твърди, че заедно
с ответника притежават правото на собственост върху ПИ 00702.509.23 по КККР на
гр. Асеновград, както и на намиращите с в него три сгради. Тъй като не могат да
постигнат съгласие относно разпределение на реалното ползване, молят да бъде
постановено решение, с което същото да бъде извършено. Претендират направените
по делото разноски. В становище по същество, чрез адв. М., в съдебно заседание
счита, че следва да бъде постановено решение за разпределяне на правото на
ползване на общото дворно място между страните по вариант 6 от заключението на
вещото лице, който в най-пълна степен отговаря на правата на страните и дава
възможност за лично ползване на най-голяма площ от имота.
Ответникът В.Ю. признава, че с
ищеца притежават при равни права и по дарение правото на собственост върху
описания в исковата молба поземлен имот. Твърди обаче, че между тях никога не е
съществувал спор относно разпределяне на ползването на същия, като то било
уговорено устно след построяване на сградата в него. Те решили да оформят
същото в писмен договор и за това възложили на специалист да изготви скица за
това. Ищецът категорично отказал да подпише изготвения вариант, въпреки че той
отговарял на фактическото положение, на правата на страните и на нормативните
изисквания. Ето защо счита, че няма основание за съдебна намеса за определяне
на начина на реално ползване на тази вещ. В становището си по същество, чрез
адв. А., претендира за разпределяне на правото на ползване на дворното място по
вариант 5 от заключението на вещото лице, като съобразен с правата на страните
и е определена минимална по размер площ от дворното място за общо ползване.
Претендира разноски, тъй като твърди, че не е дала повод за завеждане на иска.
Съдът,
като прецени събраните доказателства, с оглед становището на страните и разпоредбите
на чл. 235 от ГПК, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
С
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 76, том І, дело № 139/1984 г. по описа на АРС
родителите на ищеца са му дарили една втора идеална част от дворно място, съставляващо
по рег.план на гр. Асеновград парцел ХІХ, отреден за имот планоснимачен № 5983,
в квартал 159, целият от 506 кв.м, с уредени регулационни отношения, при
граници: ул. „Шипка“, ул. „Ореховска“ и Иван Вълков.
С нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 324, том ІІ, дело № 587/1988 г. по описа на АРС родителите на ответника
са и дарили една втора идеална част от дворно място, цялото от 506 кв.м, за
което е отреден парцел ХІХ-5983, в квартал 159, по плана на Асеновград, с
уредени регулационни отношения, при граници: ул. „Шипка“, ул. „Ореховска“ и
Иван Вълков. Със същият акт са дарени и част от построената жилищна сграда в
имота, като дарителите Христо и София Щереви са си запазили правото на ползване
на приземието на жилищната сграда.
От приложените
към исковата молба нотариални актове за дарение на недвижим имот е видно, че
страните са придобили собствеността по силата на дарствените разпореждания
върху една втора идеална част от дворно място, цялото от 506 кв.м, за което е
отреден парцел ХІХ-5983, в кв. 159 по рег. план на гр. Асеновград към 1988 г. От
представената скица на имота е видно, че по КК и КР на гр. Асеновград, одобрени
със Заповед 300-5-52/08.07.2004 г. на изпълнителния директор на АК, същият
представлява ПИ с идентификатор 00702.509.23 по КККР на гр. Асеновград.
Ответникът е собственик на първи жилищен етаж на жилищна сграда, построена в
имота, а ищецът е собственик на втори жилищен етаж на построената в имота
двуетажна двуфамилна жилищна сграда. С нотариален акт за дарение на недвижим
имот от 27.09.2019 г. ищецът е прехвърлил собствеността върху една втора
идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 00702.509.23.2.1,
с предназначение гараж и площ 19 кв.м, и
една втора идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор
00702.509.23.2.2, с предназначение склад
и площ 9,31 кв.м, по КККР на гр.
Асеновград, одобрени със Заповед 300-5-52/08.07.2004 г. на изпълнителния
директор на АК, които са били негова индивидуална собственост към датата на
сделката.
По така
установените по делото факти страните не спорят.
Спорът
между тях е дали следва да бъде постановявано съдебно решение по делото, с
оглед липсата на спор за ползването на имота до предявяване на претенциите на
ищеца. В становището си ответника застъпва твърдението, че страните ползват
имота без спор по между си, поради което съдебната намеса не следва да се
допуска. От разпитания по делото свидетел Р., чиито показания съдът прецени с
оглед роднинската му връзка със страните и евентуалната му заинтересованост от
изхода на спора, като син на ответника, но прие като непосредствени и
непротиворечиви, се установи, че от родителите на страните било казано, кой коя
част от двора да ползва, като горната част от имота била за вуйчо му, а долната
за майка му. Заяви, че приживе на баба му и дядо му всички общо ползвали имота.
Единствения спор между страните бил кой да си ползва страната, тъй като вуйчо
му му забранил да минава през неговата част и той от пет години не минавал през
частта, която ползвал вуйчо му. Установи се, че ищецът е отказал да подпише
споразумение за ползване на дворното място, по проект, изготвен извънсъдебно, с
обща част около къщата. В писмените бележки по делото ответникът заявява, че
след претенции на ищеца да полза сам частта от дворното място от страна на ул.
„Ореховска“ това му желание било удовлетворено, като никой не му пречил да
ползва дворното място както той желае. При така събраните доказателства и
твърденията на страните не се установи страните да са постигнали съгласие за ползване
на дворното място и параметрите на същото. Твърди се, че правото на ползване
било посочено от родителите на страните, праводателите на страните, които
казали как да се ползва имота. Това само по себе си не е постигане на съгласие
между съсобствениците, за ползване на имота. Освен това се установи, че след
смъртта на дарителите – родителите на страните, които са имали запазено право
на ползване на приземието на сградата, са възникнали споровете относно
ползването на дворното място, което до тогава, по свидетелски показания се е
ползвало общо, то е налице и ново обстоятелство, което, дори да бе установено,
че има постигнато съгласие между съсобствениците за ползване на дворното място,
подлежи на преразглеждане, а при липса на споразумение – на администриране от
съда. Ето защо съдът счита, че следва да се произнесе по същество на искането,
тъй като мнозинство от собствениците не може да се формира, с оглед равните им
права.
Искът по
чл. 32, ал.2 от ГПК е правно средство за осъществяване на съдебна администрация
на граждански отношения, със цел да се създаде правна промяна в използването на
общата вещ. Ищецът притежава 1/2 идеална част от имота, ответникът притежава също
1/2 идеални части от процесния имот и желаят притежаваните от тях идеални части
да им бъдат определени за реално ползване в дял. По делото са приети три
заключения на вещото лице М.Р., които съдът кредитира, която предлага седем
варианта за разпределение на ползването на имота, съобразени с претенциите на
страните и поставените от тях задачи, като в част от тях се предоставя за общо
ползване част от дворното място около жилищната сграда (вариант първи,
четвърти, пети и седми), в която самостоятелни обекти притежават както ищецът,
така и ответникът. В останалите, по искане на ищеца, такава част от дворното
място около сградата липсва обособено. В три от вариантите се предоставя обща
част от дворното място около съществуващ вход до построените гараж, склад и
незаконна постройка (вариант четвърти, шести и седми), по искане на ищеца. Това
се явява и основното разногласие между страните – дали да бъде обособена част
за общо ползване около жилищната сграда, в която обекти притежават и двете
страни, или не. Ищецът желае такава обособена част да не бъде предвиждана, като
счита, че ако се налага ремонт или действия за поддръжка на сградата, то
задължението е общо на страните и законът предвижда задължение за предоставяне
на достъп. Счита, че този начин на разпределение е в интерес и на двете страни,
тъй като остава най-голяма площ за лично ползване от страните. Ответникът желае
да има такава обща част от дворното място около сградата, тъй като без да бъде
особена не би могъл да извършва поддръжка и ремонти не само на сградата, а и на
съоръжения и уреди, закрепени на нея, примерно климатиците, които попадат над
частта, определена за ползване на ищеца, без изрично му съгласие. Другото
различие в позициите на страните, което се отразява в избрания и посочен от тях
вариант, е дали да има обособена част за общо ползване около сграда с
идентификатор 00702.509.23.2, в която се намират самостоятелните обекти с
предназначение гараж и склад, както и незаконна постройка.
Действително,
в интерес на страните е да има максимално голяма площ, която да могат да
ползват лично, но при администриране на отношенията на страните съдът следва да
съобрази и фактическото състояние на съсобствения имот, като определи начин за
нормално и удобно ползване на имота от всички съсобственици, което зависи и от
отношенията между страните. Извън предмета на това производство стои въпроса за
законността на построените в имота сгради или извършени в тях преустройства,
тъй като съдът не може да обосновава решението на бъдещи промени в имота, а
следва да се съобрази със съществуващото фактическо положение в него. Поради
това съдът счита, че с оглед установените отношения между страните и
обстоятелството, че ищецът е забранил на сина на ответника да преминава през
„неговата“ част от имота, както и с оглед доказаната нужда от преминаване за
поддръжка на съоръжения и уреди, закрепени на фасадата на жилищната сграда,
следва да бъде избран вариант, от предложените от вещото лице, в които е
заложена част за общо ползване от страните, около жилищната сграда. Това се
налага с оглед нормалното и удобно ползване на имота и сградите в него, независимо,
че има задължение за предоставяне на достъп при ремонт и поддръжка на сградата,
поради отношенията между страните, с цел избягване на предпоставки за нови
спорове между тях по повод ползване на дворното място.
Ищецът
желае да бъде осигурен общо достъп на страните до сграда с идентификатор
00702.509.23.2, в която се намират самостоятелните обекти с предназначение
гараж и склад, както и незаконна постройка. Доколкото същата е обща на
страните, видно от представения нотариален акт за дарение, извършено от ищеца в
полза на ответника на една втора идеална част от тях, а построеното по
приращение върху общото дворно място е обща собственост на собствениците на
земята, то следва и двете страни да имат осигурен достъп до тях, доколкото са
обща собственост. Горното се налага с оглед посочения принцип съдът да се
съобразява както с възможността дяловете на страните да са максимално
съобразени с правата им, така и да могат да ползват удобно и спокойно
собствеността си. Поради това следва да бъде избран вариант, предложен от
вещото лице, в който дворното място е разпределено на дялове, за ползване на
всяка от страните, при което има обособена както обща част от дворното място за
общо ползване от страните около жилищната сграда, така и около гаража, склада и
прилепената до тях сграда, независимо, че по този начин ще остане по-малка площ
за реално лично ползване от страните.
При изслушване на вещото лице
при приемане на експертизата по вариант четвърти от допълнителното заключение,
в съдебно заседание от 13.02.2020 г. се установи, че при така дадения вариант
се препятства достъпа на ищеца до общите части, тъй като има изградена
остъклена, преградена веранда (ветробран) в общата част около сградата. Поради
това съдът счита, че по този начин биха се нарушили правата на ищеца за удобно
и спокойно ползване на дворното място, поради което следва да бъде избран друг
вариант от предложените от вещото лице. От изработените от вещото лице има само
още един, в който са отредени площи за общо ползване и достъп до всички сгради
в дворното място от двете страни и това е вариант седми по заключението на
вещото лице, прието в съдебно заседание на 29.05.2020 г., без възражения от
страните.
Поради изложените съображения
съдът счита, че следва да разпредели дворното място съобразно отразеното в
скица вариант VII (задача 3),
приложен на лист 71 от делото, в който се предвижда обща площ за преминаване около североизточната и
югозападната фасада на жилищната сграда с ширина 1,50 м., както и откъм югоизточната
фасада с ширина 1.00 м., тъй като той
е максимално съобразен с правата на страните да ползват спокойно и удобно
собствеността си, с начина на реалното ползване на дворното място от страните към
момента, с фактическото положение в дворното място и намиращите се в него
сгради, както и с отношенията между страните. Или следва да се предостави площ за общо ползване на двете
страни по буквите АБВГДЕЖЗИКЛМНОПРСТУФХ и А, колорирани в ЖЪЛТ ЦВЯТ от вещото
лице, на скица вариант седми от 25.03.2020 г., с площ от 72,60 кв.м. В дял на
ищеца К.Х.Щ. следва да бъде предоставено правото на ползване на площ от 157,20
кв. м, по буквите БЦЧДГВ и Б и по буквите УТТ1 Ф и У (ветробран), оцветени в СИН
ЦВЯТ. В дял на ответника В.Х.Ю. следва да бъде предоставена площ от 157,20 кв.м
от дворното място, по буквите НШЩЮЯЕЖЗИКЛМ и Н и по буквите ТСРТ1 и Т
(ветробран) оцветени в ЧЕРВЕН ЦВЯТ.
Страните, чрез своите
пълномощници, в становищата си по същество в съдебно заседание, са претендирали
за заплащане на направените по делото разноски, съобразно представени списъци
по чл. 80 от ГПК, но с оглед характера на производството и необходимостта
решението да охрани правата и на двете страни, съдът счита, че направените от
страните разноски следва да останат в тяхна тежест така, както са сторени.
Ето защо и поради мотивите,
изложени по-горе, съдът
Р Е
Ш И
РАЗПРЕДЕЛЯ РЕАЛНОТО ПОЛЗВАНЕ по иск на К.Х.Щ., ЕГН: **********,***, чрез адв. Ст. М., срещу В.Х.Ю.,
ЕГН: **********,***, на поземлен имот с идентификатор 00702.509.23 по КККР на
гр. Асеновград, с адрес на поземления имот гр. Асеновград, п.к. 4230, ул.
„Шипка“ № 13, с площ от 520 кв.м, трайно предназначение на територията –
урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, номер по предходен
план – 78, кв. 159, парцел ХІХ-5983, при съседи: 00702.509.22, 00702.509.28,
00702.509.26, 00702.509.24, 00702.509.125, на осн. чл. 32, ал. 2 от ЗС, като
- в общ дял на К.Х.Щ., ЕГН: **********,
и В.Х.Ю., ЕГН: **********, предоставя за реално ползване площ от 72,60 кв.м., по буквите
АБВГДЕЖЗИКЛМНОПРСТУФХ и А, колорирана в жълт цвят по Скица вариант седми от
25.03.2020 г. към заключението на вещото
лице М.Р..
- в дял на К.Х.Щ., ЕГН: **********,
предоставя за реално ползване площ от 157,20 кв. м, по буквите БЦЧДГВ и Б и по буквите УТТ1 Ф и У
(ветробран), оцветени в син цвят, по Скица вариант седми от 25.03.2020 г.
към заключението на вещото лице М.Р..
- в дял на В.Х.Ю., ЕГН: **********,
предоставя за реално ползване площ от 157,20 кв.м, по буквите НШЩЮЯЕЖЗИКЛМ и Н и по буквите ТСРТ1 и Т
(ветробран) оцветени в червен цвят, по Скица вариант седми от 25.03.2020 г. към заключението на вещото лице М.Р..
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване от страните пред Окръжен съд Пловдив, в двуседмичен срок от
връчването му.
Районен съдия: