РЕШЕНИЕ
№ 1014
гр. Пловдив, 13.08.2019 г.
ОКРЪЖЕН СЪД
- ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, IX въззивен
състав в открито
съдебно заседание на пети август през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ
при
участието на секретаря Елена Димова, като разгледа докладваното от мл. съдия
Светослав Узунов въззивно гражданско дело № 1539 по описа за 2019г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба от А.М.Н.
против Решение № 1810/ 13.05.2019, постановено по гр. д. № 15806/ 2018 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, І бр. с., с което решение жалбоподателят е
осъден да заплати на М.А.Н., чрез неговата майка и законен представител Н.А.К.,
месечна издръжка в размер на 200 лв. (двеста лева), считано от датата на
подаване на исковата молба – 04.10.2018 г., до настъпване на законоустановена
причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена месечна вноска. С решението е отхвърлен искът за разликата над
200 лева до пълния претендиран размер от 250 лева. Жалбоподателят е осъден да
заплати на въззиваемите страни и месечна издръжка в размер на 200 лева (двеста
лева), за минал период от време, считано от 04.10.2017 г. до завеждане на
исковата молба - 04.10.2018 г., ведно със законната лихва върху всяка
просрочена месечна вноска считано от влизане на решението в сила, като е отхвърлен искът за разликата
над 200 лева, до пълния претендиран размер от 250 лева. Жалбоподателят е осъден
също и да заплати на адвокат Д.Т.Б. сумата от 240,00 лева (двеста и четиридесет
лева), представляващи адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част на
иска по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата, а също и в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Районен съд – Пловдив, сумата от 384,00 лева
(триста осемдесет и четири лева), представляваща дължима държавна такса по
първоинстанционното производство.
С въззивната жалба се оспорва първоинстанционното
решение като неправилно и незаконосъобразно. Излагат се подробни съображения и
се иска изменение на решението и постановяване на друго, с което въззивният съд
да намали размера на издръжката, определен по чл. 149 и чл. 142, ал. 1 от СК,
до законоустановения размер, съгласно чл. 142, ал. 2 от СК. В съдебно заседание
процесуалният представител на жалбоподателя уточнява, че решението се обжалва
само в осъдителната част, но не и в отхвърлителната част.
В срока за отговор е постъпило становище от въззиваемата
страна, чрез адв. Б., с което се оспорва жалбата като несъстоятелна и
необоснована, и се иска потвърждаване на първоинстанционното решение. В съдебно
заседание адвокатът прави искане за присъждане на разноски във въззивното
производство по реда на чл. 38 от ЗА.
Решението не е обжалвано в частта, в която първоинстанционният
съд е отхвърлил исковете за издръжка, вкл. за минал период, за разликата над
200 лв. до пълния претендиран размер от 250 лв., поради което в тази част то е
влязло в сила.
Въззивната инстанция констатира, че жалбата е
депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е
насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се
явява процесуална допустима.
Пловдивският окръжен съд, като провери
законосъобразността на обжалваното решение, съобрази становищата на страните и
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Не е спорно между страните, а и от представеното по
делото удостоверение за раждане от ***г. се установява, че родители на
въззиваемия М.А.Н. са Н.А.К. и жалбоподателят А.М.Н.. От същото удостоверение
се установява, че М.Н. е роден на ***г., към настоящия момент е навършил 15
годишна възраст. От представената служебна бележка изх. № РД-25-56/03.10.2018г.
се установява, че през учебната година 2018/2019г. детето е ученик в осми клас
в Средно училище „****“ в гр. ****.
От представените от жалбоподателя в хода на
първоинстанционното производство удостоверение за сключен граждански брак от
18.08.2015г., удостоверение за раждане – оригинал № ****, издаден на
09.01.2013г. и удостоверение за раждане – дубликат, издаден на 23.11.2015г., се
установява, че жалбоподателят е женен и има две други малолетни деца съответно
на 9г. и 6г.
Установява се от представения погасителен план от дата
04.10.2018г., че жалбоподателят има сключен договор за кредит с „Райфайзенбанк“
ЕАД за сумата от 20 900 лв., като месечната вноска по този кредит е 225,79
лв., а крайният срок на погасяване е 05.10.2028г. Представен е по делото и
погасителен план от „Изи Асет Мениджмънт“ АД за сключен договор за кредит от
съпругата на жалбоподателя за сумата от 1200 лв., който следва да е бил
заплатен до 11.02.2019г. Установява се от представеното предложение № 615477 за
Смесена застраховка „Живот“ – „отЛично Бъдеще“, че жалбоподателят е сключил
договор за застраховане със Застрахователна компания „Уника живот“ АД с начална
дата 01.11.2008г., срок 10 години и месечен размер на застрахователната премия
от 30 лв.
Съгласно постъпилата справка от ТД на НАП-**** с Изх.
№ 11-01-188#1 от
22.02.2019г., майката на въззиваемия Н.К. няма регистрация като ЕТ, няма
регистрация като самоосигуряващо се лице, няма участие в търговски дружества.
Съгласно Справка актуално състояние на действащи трудови договори, извършена от
ТД на НАП-****, за нея няма подадени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ за
периода от 01.01.2017г. до 21.02.2019г. Няма данни и за получени или изплатени
доходи за същия период, както и няма декларирано движимо и недвижимо имущество
(по данни на Общините).
От същата справка се установява, че бащата на
въззиваемия – жалбоподателят А.Н., има регистрирани трудови договори за периода
от 01.01.2017г. до 21.02.2019г. За периода от януари 2017г. до юли 2017г. вкл.,
жалбоподателят е бил на трудов договор с „Аладин Фуудс“ ООД с начислен
осигурителен доход за различните месеци от 289,83 лв. (когато е имал двойно
по-малко отработени дни за месеца в сравнение с останалите месеци) до 699,57
лв., като средният му осигурителен доход на месец е бил около 550 лв. За
периода от декември 2017г. до декември 2018г. вкл. Жалбоподателят е работил на
трудов договор с „Билла България“ ЕООД, като осигурителният му доход за
различните месеци варирал между 1000 лв. и 1210,53 лв., като средният му
осигурителен доход на месец бил около 1050 лв.
Няма декларирани недвижими имоти, но има декларирани МПС. Съгласно
Справка местни данъци и такси жалбоподателят притежавал 2 МПС – Опел Вектра и
Ауди 80.
От представеният амбулаторен лист №
001004/20.04.2017г. се установява, че детето е страдало от астма с преобладаващ
алергичен компонент. Съгласно показанията на свид. К., баба на детето по
майчина линия, детето е боледувало преди време от бронхиална астма и като малък
е взимал пенсия, като последното ТЕЛК-ово решение е било преди години, след
което детето е оздравяло и е останало само с алергия и се нуждае от закупуване
на лекарство, което струва около 20 лв. за месец. Свид. К. посочва също така,
че жалбоподателят живее в имот на родителите му. Съдът кредитира показанията на
свид. К. като достоверни, последователни и кореспондиращи с другите
доказателства по делото – относно здравословното състояние на детето с
Амбулаторен лист № 0010004/20.04.2017г., а относно обстоятелството, че
жалбоподателят живее в имот на родителите си – с показанията на свид. С., който
също посочва, че жалбоподателят живее в къщата на родителите му, като ползва
втория етаж с другите му две деца и жена му.
Въз основа на така установеното от фактическа страна,
съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 143, ал. 1 от СК всеки родител е длъжен
съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на
живот, необходими за развитието на детето. Задължението за издържане на детето
до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждането на
детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК те дължат издръжка
независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Съгласно чл. 142, ал. 1 от СК размерът на издръжката се определя според нуждите
на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я
дължи.
Настоящият състав напълно се съгласява с изложените
мотиви на първоинстанционния съд относно дължимия размер на издръжка за детето.
При преценката си, първоинстанционния съд правилно е изследвал нуждите на
детето с оглед на социално-икономическите условия в страната, в която детето живее,
както и обстоятелството, че момчето е ученик в средно училище. Към момента
детето е на 15 години. Въззивният съд допълва, че момчето израства в голям град
– ****, където неминуемо необходимите средства за нормално съществуване и за посрещане на текущи
нужди са по-големи. С оглед на това, определеният от първоинстанционния съд
размер на обща месечна издръжка от поне 350 лв., се явява абсолютният минимум,
с който детето би могло да посреща потребностите си. В тази връзка, дори
посочената сума от първоинстанционния съд от минимум 150 лв. за храна на месец
се явява по-скоро малка, отколкото завишена, доколкото тя представлява около 5
лв. за храна на ден. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че за детето
са необходими и други средства, освен за храна – за дрехи, за пособия и за
задоволяване на други текущи нужди, включително и такива, свързани със здравето
на детето, за посрещане на други потребности. Установи се по делото, от
показанията на св. К., че детето вече е оздравяло от заболяването ****, но все
още се нуждае от приема на лекарство против алергията си, поради което има
ежемесечни разходи, които обаче не са големи – в размер от около 20 лв. на
месец, и са съобразени при определяне на размера на издръжката. Така
определеният размер на издръжката е минимален за осъществяването на
гимназиалното образование на детето.
Правилна е и констатацията на първоинстанционния съд,
че при разпределянето на тази издръжка, следва върху бащата да се възложи
по-голям дял. Първоинстанционният съд правилно се е мотивирал с установеното по
делото обстоятелство, че майката гледа и се грижи за детето, както и от фактът,
че бащата е родителят с по-големи доходи. Съдът е посочил и че жалбоподателят
не участва в непосредствените грижи за детето. В тази връзка, правилно
първоинстанционният съд е посочил, че бащата следва да осигурява издръжка в
размер на 200 лв., а останалите средства следва да се поемат от майката.
С оглед на материалните възможности на родителите,
съдът установи, че майката не работи и не притежава недвижимо имущество или
движими вещи, подлежащи на регистрация. В същото време, бащата има трудов
договор и е с облагаем доход от над 1000 лв. на месец. Той притежава и два леки
автомобила. С оглед на посоченото, може да се направи извод, че жалбоподателят
има възможност да заплаща издръжка в посочения от съда размер. Обстоятелството,
че жалбоподателят има две други малолетни деца, не изключва задължението на
родителя да заплаща издръжка за детето, което се намира извън семейството му и
за което не полага грижи.
Не са основателни аргументите на жалбоподателя, че има
кредити, които трудно обслужва. Законодателят поставя издръжката на
ненавършилото пълнолетие дете с приоритет пред задължения с друг характер,
поради което наличието на кредити и ежемесечното заплащане на застрахователни
премии не следва да се отчита при определяне на дължимата издръжка или да се
отчете като наличие на трудност при заплащането на издръжката. Не е основателно
и възражението, че жалбоподателят не притежава собствено жилище, тъй като
съгласно чл. 143, ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат
от имуществото си. Също така се установи, че жалбоподателят живее в имот на
родителите си и не се установи да заплаща наем за използването на жилището.
Настоящият състав приема и констатациите на
първоинстанционния съд относно претендираната издръжка за минал период от
04.10.2017г. до 04.10.2018г. Правилно е установено от съда, че детето е имало
нужда от издръжка в същия размер и в този период, тъй като не е установена
съществена промяна в нуждите и разходите на детето и във възможностите на
двамата родители в периода, предхождащ подаването на исковата молба.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че за този период минималната
работна заплата е била в по-малък размер от сегашния, тъй като това
обстоятелство е без значение при определянето на дължимата издръжка – от
значение са нуждите на детето и възможностите на родителите. Относно
възражението, че майката на детето е получавала през това време парични
средства за детето от държавата всеки месец, такова обстоятелство не се
установи по делото.
С оглед на обстоятелството, че крайният извод на
въззивния съд съответства на извода на първоинстанционния съд, следва
първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваната част.
По разноските:
Въззиваемата страна претендира
присъждане на разноски по делото. Размерът на адвокатското възнаграждение
следва да се определи от съда съгласно правилото на чл. 38 от ЗА. Върху
жалбоподателят следва да се възложи сумата от 300 лв.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1810/13.05.2019г. по гр.д. № 15806/2018г., по
описа на Районен съд – гр. Пловдив, I бр.
състав в частта, с която е осъден А.М.Н., ЕГН **********, да заплаща на М.А.Н.,
ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител Н.А.К., ЕГН **********
месечна издръжка в размер на 200 лв. /двеста лева/, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда – 04.10.2018г.. до настъпване на законоустановена причина
за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
месечна вноска, както и в частта, с която е осъден А.М.Н. да заплати на М.А.Н.,
чрез неговата майка и законен представител Н.А.К. месечна издръжка в размер на
200 лв. /двеста лева/, за минал период от време, считано от 04.10.2017г. до
завеждане на исковата молба – 04.10.2018г., ведно със законната лихва върху
всяка просрочена месечна вноска считано от влизане на решението в сила.
ОСЪЖДА А.М.Н., ЕГН **********, да заплати на адвокат Д.Т.Б. ***,
сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща направени от адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.
В необжалваната му част, в която първоинстанционният
съд е отхвърлил исковете за издръжка, вкл. за минал период, за разликата над
200 лв. до пълния претендиран размер от 250 лв., решението е влязло в сила.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.