Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 27 Година 2020,08.05. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд Граждански състав
На двадесет и седми януари две хиляди и
двадесета година
В публично заседание в следния
състав:
Председател: Антоанета Андонова
– Парашкевова
Членове:
…….………………………….……….
Съдебни
заседатели: …...…………………………………….
Секретар: Цветанка Арнаудова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдията
търговско
дело номер 28 по описа за
2019 година
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Ищецът „Обединена Българска Банка“ АД, с ЕИК
*********, със седалище адрес на управление: гр. София 1463, р-н „Триадица“,
бул. „Витоша“ № 89Б, чрез пълномощника юрисконсулт Димитър Аврамов, със съдебен
адрес: гр. София 1040, ул. „Света София“ № 5, е предявил обективно и субективно
съединени искове против „Златен клас - 2002“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Фердинандова“ № 3, ет. 3, в
качеството му на кредитополучател, „Монолитстрой“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Фердинандова“ № 5, А.В.Й., ЕГН
**********, с посочен адрес: *** и М.А.В., ЕГН **********, с посочен адрес: ***,
последните трима, в качеството им на солидарни длъжници на кредитополучателя
„Златен клас - 2002“ ЕООД, за приемане за установено по отношение на
ответниците,и четиримата представлявани от пълномощника Адвокатско дружество „Тончев,
Тончева и Терзи“, представлявано от адв. Димитър Тончев, със съдебен адрес: гр.
София, бул. „Сливница“ №179, ет. 3, оф. 1, че на основание договор за банков
кредит /овърдрафт/ „Малки и средни предприятия“ /МСП/ № MS08-00023/26.03.2008
г., Анекс № 1 от 20.02.2009 г., Анекс № 2 от 27.09.2010 г., Договор за
встъпване в дълг от 27.09.2010 г., Анекс № 3 от 29.09.2011 г. и Анекс № 4 от
09.05.2012 г. към него, дължат солидарно
на ищеца следната сума, представляваща
част от вземане по договора за банков кредит, за събиране на което са издадени
заповед № 3366 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК от 17.09.2018 год. и
изпълнителен лист № 3510 от 25.09.2018 год. по ч.гр.д.№ 6646 по описа за
2018 год. на Районен съд Бургас, а именно: 300 000 лева, представляваща част
от просрочена главница по договора за
банков кредит, ведно със законна лихва върху просрочената главница от
14.09.2018 г. до окончателното плащане на задължението за главница, както и за
осъждане на ответниците да заплатят сумата от 6 150 лв. разноски в заповедното
производство, както и
съдебно-деловодни разноски за настоящото първоинстанционно производство, от
които 6 000 лв. - държавна такса и 150 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че е универсален
правоприемник на „Си Банк“ ЕАД, ЕИК *********, която се е вляла в него. Заявява, че между праводателя му и
ответника „Златен клас - 2002“ ЕООД, в качеството му на кредитополучател и
„Монолитстрой“ ЕООД, в качеството на съдлъжник на 26.03.2008 год. бил сключен
договор за банков кредит /овърдрафт/ с първоначално разрешен размер от 600 000
лева, със срок на издължаване до 21.02.2009 г., който бил изцяло усвоен. На 20.02.2009
г., кредитът бил револвиран с Анекс № 1 от същата дата, до размер от 500 000
лева, като е изцяло усвоен. С Анекс № 2 от 27.09.2010 г. е увеличен размера на
разрешения кредит с още 43 820,54 лева, които са изцяло усвоени. На 27.09.2010
г. бил подписан и договор за встъпване в дълг с ответниците А.В.Й. и М.А.В., с
който те са станали съдлъжници по сключения договор за банков кредит и анексите
към него. Посочва, че общият размер на разрешения и усвоен кредит възлиза на
543820,54 лв., като кредитополучателят и съдлъжниците са се задължили да го
издължават в срокове и условия, подробно описани в конкретни разпоредби, на
които се позовава. Твърди, че съгласно договореностите между страните, има
право като кредитор едностранно, без да
дължи покана или уведомление да обяви кредита за предсрочно изискуем и да
пристъпи към принудително събиране на целия дълг, ако кредитополучателят,
съответно негов съдлъжник, не издължи частично или напълно която и да е
погасителна вноска по главница и/или лихва, не изпълни което и да е от
задълженията си или наруши което и да е от условията по договора за кредит.
Сочи, че кредитът е бил обявен за
предсрочно изискуем в пълен размер на 14.11.2013 г., поради неплащане на 19
месечни погасителни вноски с общ размер 300 470,75 лева. Заявява, че е изпратил
покани за доброволно изпълнение до ответниците, с които ги уведомил за датата
на предсрочната изискуемост и им предоставил седемдневен срок за доброволно
изпълнение, като посочва датите и получателите. Твърди, че въпреки
отправените покани, ответниците не са
погасили задължението си към банката, поради което на 14.09.2018 г., е подал
заявление по чл. 417 от ГПК до Районен съд Бургас, с което поискал издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника и съдлъжниците му.
Уточнява се, че претенцията по подаденото заявление е частична и представлява
част от просрочената главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на
подаване на заявлението. Против издадената от районния съд заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, ответниците подали възражение. Представя и
ангажира доказателства.
Предявените искове са с правни основания в чл. 422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, предл.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 430 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
Ответниците „Златен клас - 2002“ ЕООД, „Монолитстрой“ ЕООД, А.В.Й. и М.А.В. в законния срок са подали общ писмен отговор на исковата молба чрез пълномощника Адвокатско дружество „Тончев, Тончева и Терзи“, представлявано от адв. Димитър Тончев, с който молят за служебна проверка на допустимостта на исковата молба с оглед завеждането ѝ в определения от закона срок и оспорват основателността на предявените искове. Заявяват, че не спорят по изложените от ищеца факти, за наличието на посочения договор и анекси, както и, че са изпаднали в неизпълнение по задължението за изплащане на месечни погашения, в резултат на което кредитът е обявен за предсрочно изискуем, но посочват, че ищецът не е представил доказателства за твърдението си, че ги е уведомил за настъпилата предсрочна изискуемост – описаните в исковата молба уведомителни писма. Заявяват, че не са в състояние да вземат отношение по размера на неиздължените месечни погасителни вноски към 14.11.2013 год., както и по общия размер и структурата на задължението към 14.09.2018 год. и ще ползват поисканата от ищеца експертиза. Оспорват размера на иска като твърдят, че ищецът не сочи съществени обстоятелства, свързани с погасяване на задълженията им: в приложеното извлечение размерът на главницата е 405 840,59 лв.; в полза на праводателя на ищеца – „Си Банк“АД са били издадени две заповеди за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, а именно: по ч.гр.д. № 11145/2013 г. на БРС, по което е издаден изпълнителен лист от 30.12.2013 г и по ч.гр.д. № 11146/2013 г., по което е издаден изпълнителен лист от 31.01.2014 за сумата от 50 000 лева.; по първия изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело при ЧСИ Георги Дичев, рег. № 781 с район на действие Софийски градски съд, по което са извършени публични продажби на недвижими имоти и на взискателя са преведени суми от тях, за което прилагат доказателства; по втория изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело при ЧСИ Деян Драганов, рег. № 762 с район на действие ОС – Разград; към договора за кредит на 26.03.2008 г., ответникът „Златен клас -2002“ ЕООД е учредил в полза на „Си Банк“ АД, особен залог на движими вещи на обща стойност 290 000 лева, като нямат информация дали също не е предприето принудително изпълнение. Считат, че от пълния размер на задължението следва да се изключат тези части, за които са издадени заповеди за незабавно изпълнение и тези части, за които е предприето принудително удовлетворяване по друг ред. Оспорват и размера на просрочените вноски, като посочват, че той не съответства на плана за издължаване на кредита, определен в чл. 3 от Анекс № 4 към договора, позовавайки се на сравнения между извлечението и анекса. Считат за необходимо ищецът да поясни на какво се дължи увеличението на задължението, видно от извлечението, с оглед преценка за наличие на нищожна неравноправна клауза. Правят възражение за погасяване по давност на задълженията по кредита, чийто падеж е настъпил в периода 20.04.2012 - 20.08.2013 год., чийто размер по представеното извлечение е 266 948,35 лева, тъй като считат, че те като падежирали към датата на обявената предсрочна изискуемост не се засягат от нея. Представят доказателства и правят доказателствени искания.
С допълнителна искова молба ищецът, във
връзка с направените от ответниците възражения, уточнява фактическите си
твърдения. Заявява, че тъй като обезпеченията по кредита са в няколко съдебни
района, след обявяването му за предсрочно изискуем, на 30.12.2013 год. банката
се е снабдила с два изпълнителни листа за сума от по 50 000 лева всеки, за
части в такъв размер от просрочена
главница ведно със законната лихва върху нея от 20.12.2013 г. Твърди, че в
представеното в настоящото производство извлечение от сметка, точно и коректно
е описан дългът по кредита, разбит по пера, като главницата е разделена на
присъдена и просрочена. Поддържа, вече заявеното в исковата молба, че
претендираната сума от 300 000 лева, представлява част от просрочената главница
по кредита, в която не са включени другите две суми от по 50 000 лв., за които се
е снабдила с изпълнителни листи. По отношение на образуваните изпълнителни
производства, по предходно издадените
изпълнителни листи се заявява, че предприетите до настоящия момент
изпълнителни действия не са довели до погасяване на частите от дълга, за които
са издадени. По отношение на възражението на ответниците за несъответствие
между месечните погасителни вноски по погасителния план и тези в извлечението
от сметка уточнява, че последните са формирани съгласно чл. 8 от Анекс № 2 от
27.09.2010 г., като е прибавена и лихва в размер на 12% годишно, поради което в
извлечението от сметка са коректно посочени погасителните вноски, състоящи се
от главница и лихва, докато погасителният план се отнася до месечните вноски
само по главница. Признава, че част от вземанията по кредита действително са
погасени по давност, но заявява, че те не са предмет на настоящото
производство. Не възразява по направените от ответниците доказателствени
искания. Прилага нови доказателства.
С общия допълнителен отговор на исковата
молба, четиримата ответници поддържат направените първоначално възражения.
Твърдят, че направените от ищеца разяснения по структурата на дълга и
предприетите действия по други дела за събиране на задължението не изясняват
предмета на иска. Оспорват твърдението, че са им връчени уведомителни писма,
като заявяват, че представените обратни разписки, се отнасят само до
ответниците физически лица и не удостоверяват съдържанието на кореспонденцията,
предмет на писмата. По отношение на получателя М.В., заявяват, че обратната
разписка е подписана от лице, което не е упълномощено да получава документи от
името на сина си.
В изпълнение на указанията на съда, дадени
с определение № 1303 от 24.10.2019 г. ищецът с писмена молба прави уточнение на
погасените по давност вземания по процесния договор за кредит. Пояснява, че със заявлението от
14.09.2018г. до PC-Бургас е поискал издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист за сумата от 300 000 лева, представляваща част от
просрочената главница по кредита, ведно със законна лихва към нея от
14.09.2018г. Счита, че вземането за главница се погасява с петгодишна
погасителна давност или вноските по главница, посочени в извлечението от сметка
за периода от 20.04.2012г. до 20.08.2013г., които са в общ размер на
195 430,92 лева. От посочената сума 195 430,92 лева, 100 000 лева – главница
обаче е присъдена в полза на ищеца с двата частични изпълнителни листа (за по
50 000 лева всеки); сумата 15 314,02 лева главница е погасена от доброволно
плащане извършено от нотариус Мариета Николова на 29.10.2014г. (към който
момент не е имало погасени по давност вноски); остатъкът в размер на 80 116,90
лева, може да се приеме за погасен по давност, към момента на подаване на
заявлението за изпълнителен лист в PC-Бургас на 14.09.2018г. Посочва още, че в
представеното със заявлението извлечение от сметка просрочената главница е в
размер на 405 840,59 лева, от която сума не е извадена погасената по давност
главница в размер на 80 116,90 лева или просрочената непогасена по давност
главница е в размер на 325 723,69 лева. Претендираната от ищеца главница е в
размер на 300 000 лева, т.е. по-малко от непогасената по давност главница.
Посочва се още, че с погасяване на вземането по давност същото не става
недължимо, а се погасява възможността за удовлетворяването му по принудителен
ред.
Уточнява се още, че по процесния договор
за кредит на 29.10.2014г. е постъпило
доброволно плащане от страна на нотариус Мариета Николова в размер на 38 416,66
лева, представляващо обезщетение за претърпените от ищеца вреди, в следствие на
неизпълнение на задълженията на нотариуса при нотариалното удостоверяване на
една от ипотеките по кредита, за което ищецът подписал споразумение с
нотариуса.
Посочва, че с постъпилата сума са погасени
част от просрочените лихви в размер на 23 102,64 лева и част от просрочената
главница в размер на 15 314,02 лева.
По така направеното уточнение ответниците
заявяват следното становище: възразяват срещу начина, по който ищецът отнася
погасените по давност задължения изцяло към присъдените по ч.гр.д. №№11145 и
11146/2013 суми, като считат че в същите не се съдържа уточнение за това, за
каква част от главницата е поискано издаването на изпълнителен лист, нито дали
претенцията касае главница и лихви. Считат, че с предходните заявления по чл.
417 ГПК ищецът е претендирал и се е снабдил с изпълнителен лист за главницата,
по отношение на която дългът е обявен за предсрочно изискуем, а с последното си
заявление претендира главница, падежът
по която е настъпил преди обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Оспорват
твърдението, че просрочената главница е в размер на 325 723,69 лв. Считат, че
от главницата от 405 840,59 лв. по извлечението от 14.09.2018 г. освен сумата
от 80 116,90 лв., следва да се извадят и сумите по изпълнителните листи, общо
100 000 лв., както и сумата от 15 314,02 лв., с която е погасена част от
главницата, като непогасената по давност и неприсъдена в други производства
главница възлиза на 210 409,67 лева.
Бургаски окръжен съд, като обсъди доводите на страните
и събраните и представени по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
От представените по делото доказателства и от служебна
справка в Търговския регистър се установява, че ищецът е универсален
правоприемник на „Сибанк“ АД, като последната се е вляла в ищцовото дружество.
Установява се още, че „Сибанк“ АД, в качеството на кредитодадел и „Златен клас -
2002“ ЕООД, в качеството на кредитополучател,
„Монолитстрой“ ЕООД, А.В.Й., и М.А.В.,
в качеството на последните трима на съдлъжници, са сключили писмен договор за банков кредит /овърдрафт/
„Малки и средни предприятия /МСП/“ № MS08-00023/26.03.2008 г. с първоначално разрешен размер от
600 000 лева и намаляващи лимити, както следва: до 20.12.2008 – 600 000 лв., до 20.01.2009 г.
- 400 000 лв. и до 20.02.2009 г. - 200 000 лв., със срок на издължаване до
21.02.2009 г., които
съгласно чл. 1.2 от договора ще се ползват за оборотни средства. Кредитът е усвоен изцяло на 10.04.2008 г.,
т.е. в уговорения срок до 15.04.2008 г. Предвидена е възможност овърдрафтът да
се револвира за нови периоди с намаляващи лимити след представена молба от
кредитополучателя и при положително решение на компетентния орган на банката,
след извършен от нея финансов мониторинг на дружеството, както следва: до 20.12.2009 – 600 000 лв., до
20.01.2010 г. - 400 000 лв. и до 20.02.2010 г. - 200 000 лв., със срок на
издължаване до 21.02.2010 г.; до 20.12.2010 – 600 000 лв., до 20.01.2011 г. -
400 000 лв. и до 20.02.2011 г. - 200 000 лв., със срок на издължаване до
21.02.2011 г.; до 20.12.2011 – 600 000 лв., до 20.01.2012 г. - 400 000 лв. и до
20.02.2012 г. - 200 000 лв., със срок на издължаване до 21.02.2012 г.; до
20.12.2012 – 600 000 лв., до 20.01.2013 г. - 400 000 лв. и до 20.02.2013 г. -
200 000 лв., със срок на издължаване до 21.02.2013 г. В чл. 4.3 е предвидено
погасяването на кредита с намаляващи лимити да се извършва от кредитополучателя
в горепосочените размери и срокове. Страните са уговорили, че
кредитополучателят ще заплаща лихва в размер на плаващ банков лихвен % на
Сибанк за кредити в национална валута за периода, който към датата на сключване
на договора е в размер на 4,9% годишно, плюс 4,6 пункта надбавка годишно, но не
по-малко от 9,5% общо – чл.4.6. В чл.4.8 от договора е постигнато съгласие
дължимата лихва да се заплаща ежемесечно на 20-то число, като при
неиздължаването ѝ в срок кредитополучателят заплаща върху неиздължената
част от лихвите допълнителна наказателна надбавка размер на 10 пункта над
договорения лихвен процент. В чл. 4.9 е
предвиден същият размер на наказателна лихва и при неспазване на погасителния
план за издължаване на кредита. В чл.4.7.1 и 4.7.2 са уговорени хипотези на
неизпълнение, при които размерът на договорената лихвена надбавка се увеличава
с два пункта, като лихвата се заплаща в увеличения размер до приключване на лихвения
месец /от 21-во до 20-то число/, през който кредитополучателят е изпълнил договорените
задължения. Съгласно чл. 6.1 кредитополучателят
и съдлъжникът предоставят изрично съгласие за служебно събиране на задълженията
към банката като се задължават техни сметки в Сибанк. В чл. 4.12 подробно са
изброени събираните от банката такси и комисионни за предоставения кредит.
Налице е изрична уговорка в чл. 4.14 относно поредността на погасяване на
задълженията, а именно: банкови и/или съдебни разноски и неплатени лихви,
главница (като просрочените от съответния вид се погасяват с предимство). В чл.
9 е предвидено правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем, ако
кредитополучателят/ съдлъжникът не изпълни което и да е от задълженията си или
наруши което и да е от условията по настоящия договор, като изпрати писмена
покана.
Не е спорно между страните, че към процесния договор за банков
кредит били подписани
Анекс №1 на 20.02.2009 г., Анекс №2 на 27.09.2010 г., договор за
встъпване в дълг на 27.09.2010
г., Анекс
№ 3 на 29.09.2011 г. и
Анекс № 4 на
09.05.2012 г. (л.16, л.18, л.21, л.24, л.27).
Анекс №1 е подписан между кредитора „Сибанк“ ЕАД, кредитополучателя „Златен клас -
2002“ ЕООД и съдлъжника
„Монолитстрой“
ЕООД. В чл. 1
страните констатират, че към датата на подписване на анекса дългът на
кредитополучателя е в размер на 398 249,66 лв., от които просрочена
главница 198 249,66 лв. Договорили са след изпълнение на условията в чл. 4
кредитът да се револвира до максимално допустим размер на дебитното салдо от
500 000 лева с намаляващи лимити, подробно разписани в чл. 2, като са
договорени и нови периоди за револвиране на овърдрафта и краен срок за
погасяване съответно на 21.02.2010 г., 21.02.2011 г. и 21.02.2012 г. Договорена
е и лихва в размер на банковия лихвен процент на Сибанк за периода, който към
датата на подписване на анекса е в размер 6,4% годишно, плюс 6,6 пункта
надбавка годишно, но не по-малко от 13% годишно.
В чл. 1 от Анекс № 2, подписан между същите страни, е
заявен като безспорен факт размерът на просрочената главница по кредита към
дата 21.08.2010 г., а именно 500 000 лева. Банката приема да възстанови
просрочения дълг като редовен считано от 21.08.2010 г., като бъдат частично
капитализирани просрочени към същата дата лихви в размер на 43 820,54 лв.
и разрешеният лимит се увеличава съответно на 543 820,54 лв. Крайният срок
за издължаване на кредита се удължава до 20.08.2015 г. В чл. 7 страните
уговарят нов погасителен план за остатъчният размер по главницата на месечни
вноски, дължими до 20-то число, а именно: 24 месечни вноски по 6 000 лева,
считано от 20.09.2011 г. до 20.08.2012 г. вкл., следвани от 35 месечни вноски
по 11 106 лв., считано от 20.09.2012 г. до 20.07.2015 г. вкл., следвани от
една последна изравнителна вноска в размер на 11 110,54 лв., дължима на
крайния падеж на кредита – 20.08.2015 г. Договорена е и лихва в размер на 12% годишно за
първите 24 месеца, считано от 21.08.2010 г. и 15 % годишно за останалия период
на кредита.
Безспорен е и фактът, че ответниците А.Й.
и М.В. са подписали с банката договор за встъпване в дълг на 27.09.2010 г., с
който се задължават солидарно за задълженията на кредитополучателя по договора
за банков кредит /овърдрафт/ „Малки и средни предприятия“ /МСП/ №
MS08-00023/26.03.2008 г. и анексите към него.
С Анекс № 3/29.09.2011 г., сключен между Сибанк, кредитополучателя
и тримата съдлъжници, не се
променят горните условия по кредита, а се предоговарят част от обезпеченията..
С Анекс № 4/09.05.2012 г. страните, включително и съдлъжниците, заявяват като безспорен факт размера
на дълга по кредита към дата 05.04.2012 г., а именно 521 154,61 лева, от
които 429 820,54 лв. редовна главница и 91 334,07 лв. просрочена
главница.
Банката приема да възстанови просрочения дълг като редовен считано от
05.04.2012 г., като крайният срок за издължаване на кредита се запазва. В чл. 3
страните уговарят нов погасителен план за остатъчният размер по главницата на
месечни вноски, дължими на 20-то число, а именно: 1 вноска от 58 000 лв.
на 20.04.2012 г., 4 месечни вноски по 2 000 лева, считано от 20.05.2012 г.
до 20.08.2012 г. вкл., следвани от 6 месечни вноски по 8 000 лв., считано от
20.09.2012 г. до 20.02.2013 г. вкл., следвани от 29 месечни вноски по 13 572
лв. считано от 20.03.2013 г. до 20.07.2015 г., следвани от една последна
изравнителна вноска, дължима на крайния падеж на кредита – 20.08.2015 г. Размерът на лихвата не се изменя с
този анекс.
Безспорно е, че на 14.09.2018 г., ищцовата банка е
инициирала заповедно производство по реда на чл.417 от ГПК като е поискала
издаване на заповед и разпореждане за незабавно изпълнение въз основа на
извлечение от сметки за изискуеми задължения на кредитополучателя и
съдлъжниците по договора за банков кредит и анексите към него. Претендирана е
главница в размер на 300 000 лв. – частична претенция от цялата просрочена
главница по договора за банков кредит, анексите към него и договора за
встъпване в дълг, посочена в извлечението от счетоводните книги, законна лихва
върху нея от датата на подаване на заявлението до окончателното погасяване на
задължението и разноски за заповедното производство. Искането е уважено като по
ч.гр.д. № 6646 по описа за 2018 год. на Районен съд – Бургас са издадени
заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 3366 на
17.09.2018 год., ведно с разпореждане за поправка на очевидна фактическа грешка
№ 17898 от 21.09.2018 г. и изпълнителен лист № 3510 от 25.09.2018 год. за
солидарно осъждане на четиримата ответници. Подадените възражения от четиримата
длъжници, в образуваното изпълнително производство за събиране на вземанията,
обосновават правния интерес на ищеца от водене на настоящото дело.В тях те
излагат идентични становища-не дължат изпълнение на вземането по заповедта,за
часдт от задължението е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 11146/2013 год.
на Районен съд Бургас и вземането е събрано.
Безспорно е и, че на 20.12.2013 г. Сибанк е инициирала
две други заповедни производства по реда на чл.417 от ГПК като е поискала
издаване на заповеди и разпореждания за незабавно изпълнение въз основа на
извлечение от сметки за изискуеми задължения на кредитополучателя и
съдлъжниците по договора за банков кредит и анексите към него. По двете
производства е претендирана главница в размер на по 50 000 лв. – частична
претенция от вземането за главница, посочена в извлечението от счетоводните
книги, законна лихва върху нея от датата на подаване на заявлението до
окончателното погасяване на задължението и разноски за заповедните
производства. Исканията са уважени като за солидарно осъждане на четиримата
ответници са издадени заповеди № 7305 от 21.12.2013 год. и допълнителна заповед
№ 439 от 29.01.2014 г. и изпълнителен лист от 31.01.2014 год. по ч.гр.д. №
11146/2013 год. на Районен съд – Бургас; заповед № 7310 от 21.12.2013 год. и
изпълнителен лист от 30.12.2013 год. по ч.гр.д. № 11145/ 2013 год. на Районен
съд – Бургас. Не се спори между страните, че срещу посочените заповеди
длъжниците не са подали възражения по чл. 414 от ГПК и по отношение на присъдените
с тях суми са налице стабилни съдебни актове. Заповедите са издадени въз основа
на извлечение от счетоводните книги на Сибанк за задълженията на ответниците по
процесния договор, ведно с анексите към него и договора за встъпване в дълг,
към 20.12.2013 год. Въз основа на тези два листа са образувани две изпълнителни
дела - съответно при ЧСИ Деян Драганов с район на действие Окръжен съд Разград
и ЧСИ Георги Дичев с район на действие Софийски градски съд.
От постъпилото по делото и неоспорено от страните уведомление
от ЧСИ Г.Дичев, с район на действие Софийски градски съд (л.107), се
установява, че изп.д. № 20147810400070 е образувано по молба на ищцовата банка
и въз основа на изпълнителен лист от 30.12.2013 г. на Районен съд Бургас,
издаден по ч.гр.д №11145/2013 г. срещу четиримата ответници в настоящото
производство за заплащане на сумата от 50 000 лв. главница, ведно със
законната лихва, считано от 20.12.2013 г. до окончателното ѝ изплащане,
1 950 лв. съдебни разноски, 744,50 лв. юрисконсултско възнаграждение,
ведно с таксите и разноските по изпълнението. Установява се още, че въз основа
на влязло в сила разпределение на суми, постъпили от извършени по делото
публични продани на недвижими имоти, на 11.10.2016 г. на взискателя ОББ АД е
преведена сума в размер на 16 636,41 лв.
Безспорно е и че за обезпечаване на вземането на
банката по процесния договор за банков кредит, с договор от 26.03.2008 год.
кредитополучателят е учредил особен залог върху оборудване на мелничен комбинат
ведно с МСО на ликвидационна стойност 290 000 лв. От постъпилите по делото
2 броя удостоверения от Централния регистър на особените залози: удостоверение
№ 1308555/04.11.2019 г. за вписвания по името на длъжник (л.110),
представляващо неразделна част от удостоверение № 1308556/04.11.2019 г. за
вписвания във връзка с определена сделка (л.114), се установява, че договорът е
вписан в ЦРОЗ на 01.04.2008 г., като вписването е подновено на 11.03.2013 г.
и на 21.02.2018 г., а на 29.11.2013 г.
Сибанк АД е вписала пристъпване към изпълнение върху цялото заложено имущество
за цялото вземане. По делото не се представиха доказателства за постъпили суми
от изпълнение по реда на ЗОЗ.
Страните спорят относно действието на представените по
делото 4 броя уведомителни писма – покана за доброволно изпълнение, с които
Сибанк отправила изявление до всеки от четиримата съдлъжници по договора за
обявяването кредита за предсрочно изискуем в пълен размер, считано от
14.11.2013 г. поради нередовно погасяване на дължимите вноски. В уведомленията
е посочена общата дължима сума в размер на 656 079,15 лв., от които
главница 521 154,61 лв.; просрочена лихва 124 048,12 лв.; такси
10 876,42 лв. На гърба на поканите до „Златен клас – 2002“ ЕООД, „Монолитстрой“ ООД и М.А.В.
са налице саморъчни разписки от М.А.В., които удостоверяват, че посочените
длъжници са получили уведомленията лично на 28.11.2013 г. Представени са и
известие за доставяне на писмо до А.Й. № ИД PS 1040
02IHXC W, подписано
лично от него на 26.11.2013 г. и известие за доставяне на писмо до М.А.В. № ИД PS 1040 02IHXE Y, подписано от
А.В.Й. като баща на адресата, също на 26.11.2013 г. Подписите на тези документи
не са оспорени от ответниците по надлежния ред. От служебна справка в Търговския
регистър се установява, че към посочената дата 28.11.2013 г. М.В. е бил
управител на „Златен клас – 2002“ ЕООД и
„Монолитстрой“ ООД.
По делото е представено споразумение от 15.10.2014 г.,
сключено между „Сибанк“ ЕАД и нотариус Мариета Борисова Николова с рег.№ 362 на
НК, с което страните констатират, че при нотариалното удостоверяване на
договорна ипотека с нотариален акт № ***/***г., учредена за обезпечаване на вземане на банката в
размер на 543 820,54 лв., произтичащо от процесния договор за банков кредит и анекси №1 и №2, нотариусът не изпълнила задълженията
си, в резултат на което ипотеката била учредена от „Монолитстрой“ ООД вместо от
собственика на имота „Монолитстрой-3“ ЕООД и банката претърпяла вреди в размер
на 38 416,66 лв. – стойността, която би получила от осуетената публична
продан на имота по изпълнително дело 70/2014 по описа на ЧСИ Георги Дичев. В чл. 1 страните
се споразумяват нотариусът да заплати обезщетение на банката в размер на
38 416,66 лв. в срок до 30.10.2014 г. От неоспорената по делото експертиза
се установява, че на 30.10.2014 г. банката е осчетоводила погасяване на дълга
по кредита със сумата от 15 314,02 лв. за главница и 23 102,64 за
лихва или общо 38 416,66 лв.
От извършената и приета по делото съдебно-икономическа
експертиза (л.161), неоспорена от страните, нестрадаща от вътрешни
противоречия, обоснована и съответстваща на събрания доказателствен материал,
включително и с оглед разясненията дадени от вещото лице в съдебно заседание на
27.01.2020 г., се
констатира, че банката е изпълнявала поетите задължения по горния договор за
кредит и анексите към него, като е предоставила договорената сума на
кредитополучателя. Установява се, че за периода 10.04.2008 г. – 14.11.2013 г. съгласно
процесния договор за кредит и последващите анекси ответникът „Златен клас -
2002“ ЕООД е усвоил парични средства в общ размер на 2 122 753,69
лева. Вещото лице е проследило извършените погасявания по кредита по отделни
периоди във връзка с преструктурирането му от овърдрафт в кредит с погасителен
план. Вещото лице е установило, че до 21.08.2010 г. – датата на
преструктуриране на кредита от овърдрафт в кредит с погасителен план,
ответниците са погасили парични средства в размер на 1 578 933,15
лева, от които 1 193 458,26 лв. автоматично погасени и
385 474,15 лв. по просрочен кредит на договорените лимити. С анекс
№2/27.09.2010 г. договореният кредит е преструктуриран, като дългът по
просрочената главница към 21.08.2010 г. в размер на 500 000 лв. и частично
капитализираните дължими и просрочени лихви в размер на 43 820,54 лв. са
преобразувани в редовен дълг с общ размер от 543 820,54 лв. С анекс
№4/09.05.2012 г. неиздължената към 05.04.2012 г. главница в размер на 521154,61
лв. се преструктурира в редовен дълг, чието издължаване ще се извърши на 41
месечни вноски в срок до 20.08.2015 г. След извършеното преструктуриране на
кредита от овърдрафт в кредит с погасителен план вещото лице установява
погашение на главница в общ размер на 137 979,95 лв. От тази сума от
длъжника са погасени сумите: 4 131,97 лв. на 09.03.2011 г. и
18 533,96 лв. на 05.04.2012 г. За остатъка пояснява в съдебно заседание,
че 15 314,02 лв. са част от сумата, платена от нотариус М.Николова на
30.10.2014 г. с банкова транзакция „погасяване на съдебна главница“ и
100 000 лв. на 15.01.2014 г. са сумите по двата изпълнителни листа, които
са осчетоводени
от банката като присъдена главница, но размерът на дълга е намален без да има
фактическо погасяване с тази сума. В заключението са отразени и следните погашения на
лихва след преструктурирането на дълга: 3 200 лв. на 20.08.2012 г. и
23 102,64 лв. от нотариус М.Николова на 30.10.2014 г. След тази дата,
видно от заключението на вещото лице, ответниците не обслужват задълженията си
по процесния договор за банков кредит. Вещото лице е посочило общия размер на
дължимата главница към датата, на която е било инициирано заповедното
производство пред Районен съд – Бургас – 14.09.2018 г. 405 840,59 лв. След извършена
рекапитулация на дълга и при отчитане на всички погашения, вещото лице посочва
че към 14.09.2018 г. и в двата варианта - при настъпила предсрочна изискуемост
и при падежиране на вноските съгласно погасителния план, стойността на
просрочената главница е в размер на 325 723,69 лв. В съдебно заседание
уточнява, че сумата от 325 723,69 лв. е реалния остатък от дълга, като той е
получен след като са приспаднати: 100 000 лв. по двата изпълнителни листа, част
от сумата, платена от нотариус М.Николова (15 314,02 лв.) и сумата погасена
по давност (80 116,90 лв.). Сумата от 325723,69 лв. не е намалена със
сумата от 8532,49 лв./част от обща сума от 16636,41 лв. преведена на 11.10.2016
год. на банката-ищец въз основа на
влязло в сила разпределение на
суми,постъпили от извършени по изпълнително дело № 20147810400070 на частен
съдебен изпълнител Георги Дичев публични продани на недвижими
имоти/,представляваща част от главница,тъй като тя е събрана по изпълнително дело,образувано въз основа на
единия от издадените изпълнителни листи през 2013 год. в полза на банката-ищец
по ч.гр.д. № 11145/2013 год. за част от
главница от 50000 лв./лист 107 от делото и гърба на лист 79 от делото/.От
справката за вноските по кредита на л. 176 се установява размерът на вноските
по погасителния план съгласно Анекс №4 - главница и лихва в размер на 12%,
съгласно уговореното в чл. 8 от Анекс №2. Видно от справката ,размерите на
просрочените вноски съвпадат с посочените в извлечението от сметка, представено
в заповедното производство.
При установената по-горе фактическа обстановка, съдът
направи следните изводи от правна страна:
Преди да пристъпи към произнасяне по
същество съдът намира, че следва да обсъди направените от ответниците с
писмените бележки възражения по допустимостта на иска. Не може да бъде
споделено изразеното от ответниците становище, че установителен иск за
съществуването на част от вземане за главница, което произтича от едно
облигационно правоотношение е недопустим. Подобно ограничение за парично
задължение не произтича от разпоредбите на закона. Сочената от ищеца практика
Определение № 594 от 13.10.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 563/2009 г., II т. о.,
ТК е неотносима към настоящия казус, тъй като в цитираното определение съдът се
е произнесъл по въпроса за недопустимостта на частичен установителен иск за
нищожност на запис на заповед, поради това, че порокът, на който се позовава
ищецът, е неделим и ако записът на заповед не сдържа реквизитите, посочени в
чл. 535 ТЗ, същият е недействителен изцяло за сумата, за която се е задължил с
него издателят, и не може да е частично недействителен. Разгледаният в този
съдебен акт случай не е идентичен с
настоящия казус, нито от фактическа,нито от правна страна.
Неоснователни са и доводите на
ответниците, че в исковата молба не е индивидуализирана частта от вземането, за
която се иска произнасяне. С молба вх.№ 18861/26.11.2019 г. в изпълнение на
дадените от съда указания с определение № 1303 от 24.10.2019 г. ищецът е
конкретизирал своето искане, като е уточнил, че със заявлението от 14.09.2018г.
до PC-Бургас е поискал издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за
сумата от 300 000 лева, представляваща част от просрочената и непогасена по
давност главница по кредита, ведно със законна лихва към нея от 14.09.2018г.
Там е посочено още, че вноските за които е изтекъл петгодишен период от време към 14.09.2018 г., са тези с падежи от 20.04.2012 г. до 20.08.2013г. с общ
размер на 195 430,92 лева. Изтъква се обаче, че за част от тях се снабдил
с два изпълнителни листа на обща стойност 100 000 лева още през 2013 г.,като
е пристъпил и към принудително
изпълнение.Други 15 314,02 лева от тези вноски са били погасени посредством постъпилите от доброволно плащане,извършено от нотариус
Мариета Николова на 29.10.2014г.,парични средства с общ размер от 38416,66 лв.
,като към този момент не е имало погасени по давност
вноски. Заключава, че остатъкът в размер на 80 116,90 лева би могъл да се
приеме за погасен по давност, към момента на подаване на заявлението за
изпълнителен лист,поради което и очаквайки подобно възражение в исковото
производство,предварително е приспаднал тази сума от общия размер на заявената
през 2018 год. в заповедно производство главница. С оглед на горното уточнение
съдът приема за уточнен иска с размер на 300000 лв.-част от главницата по
кредита за вноски с падежи от 20.09.2013 год. до 20.10.2013 год.вкл. и
предсрочно изискуема главница изчислена
след 14.11.2013 год.
Възраженията на ответниците, че в двете
заявления за издаване на заповед за изпълнение от 2013 г. не е конкретизирана
частта от главницата, която се претендира и същата не може да бъде отнесена
само към посочените по-горе погасени по давност вноски не могат да бъдат споделени.Ответниците
не са възразили против издадените през
2013 год. две заповеди за
изпълнение за части от по 50000
лв. от главница, включително с твърдения
за неяснота на отправените в заявленията
искания. Съдържанието на заявленията в заповедното производство се
извлича от точки 9 и 12 на утвърдения образец на заявлението, в които ищецът през 2013 год. не е посочил изрично ,че претендира и части от
предсрочно изискуемата главница.
В приложените извлечения от сметки ясно са конкретизирани просрочените към този
момент вноски , техните размери и падежи,не е посочен размер на остатъка от
главницата,обявен за предсрочно изискуем и формиран след 14.11.2013 год.
При
това положение предявените искове срещу ответниците са допустими и по тях настоящия съд дължи произнасяне.
Исковете са по същество основателни.
Безспорно между страните е
наличието на договорно правоотношение въз основа на сключен на 26.03.2008 г.
договор за предоставяне на кредит за оборотни средства в размер на
600 000 лева под формата на кредит – овърдрафт с намаляващи лимити, с
краен срок за погасяване на овърдрафта 21.02.2009 г., като са предвидени още
четири възможности за револвиране на кредита за нови 12 месечни периоди със
съответните крайни срокове за погасяване, последният от които 21.02.2013 г. Солидарно за дълга на
кредитополучателя „Златен
клас - 2002“ ЕООД се задължава и дружеството „Монолитстрой“
ЕООД, а по-късно с договора за встъпване в дълг - и физическите лица А.В.Й. и М.А.В.. При действието на това правоотношение се
забелязва, че е възприет подход на преуреждане на съдържанието му чрез
подписване на анекси към договора за кредит,
които са насочени основно към промяна на крайния срок за погасяване на кредитния лимит, преоформянето му от овърдрафт
в кредит с погасителен план, увеличаване размера на уговорената лихва и
удължаване на крайния срок за погасяване на кредита. С анекс № 1 дългът от
398 249,66 лева, в т.ч. 198 249,66 лв. просрочена главница, се
револвира до 500 000 лева с намаляващи лимити и краен срок на погасяване
21.02.2010 г., като са предвидени още две възможности за револвиране на кредита
за нови 12 месечни периоди със съответните крайни срокове за погасяване,
последният от които 21.02.2012 г. Въз основа на анекс
№ 2 кредитът е преструктуриран
в кредит с погасителен план на месечни вноски, като дългът по просрочената
главница към 21.08.2010 г. в размер на 500 000 лв. и частично
капитализираните дължими просрочени лихви в размер на 43 820,54 лв. се
преобразуват в редовен дълг в размер на 543 820,54 лв. с краен срок на
погасяване до 20.08.2015 г. С анекс № 3 са предоговорени обезпечения по
договора, като останалите условия не се променят. На
09.05.2015 г. е сключен нов анекс № 4, с който неиздължената към 05.04.2012 г.
главница в размер на 521 154,61 лв. се преструктурира в редовен дълг,
чието издължаване ще се извърши по договорения в чл.3 погасителен план на
месечни вноски, считано от 20.04.2012, като крайният срок за погасяване
20.08.2015 г. се запазва. В съответствие със събраните по делото доказателства
следва да се приеме за установено, че „Златен клас - 2002“ ЕООД е усвоило сумата от 2 122 753,69 лева, а към датата на
сключване на анекс №4 главницата по кредита е в размер на 521 154,61 лв.,
която следва да се погаси от длъжниците в срок до 20.08.2015 г. по уговорения в
чл. 3 погасителен план. Длъжниците не спорят, че са изпаднали в просрочие и че
не са погасили кредита изцяло, спорен е размерът на дължимия остатък, както и
обявяването на кредита за предсрочно изискуем на 14.11.2013 г.
От съвкупния анализ на
събраните по делото доказателства, съдът намира, че кредитът е обявен за
предсрочно изискуем на 28.11.2013 г. Съгласно възприетото от ВКС разрешение в
т.18 от тълкувателно решение № 4/2013 по тълк. дело 4/2013 г. на ОСГТК предсрочната
изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването ѝ. Съгласно чл. 9
от договора за кредит банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем
при неизпълнение на което и да е от задълженията на кредитополучателя. От
неоспореното заключение на вещото лице се доказа, че след подписването на анекс
№ 4, длъжниците не са погасили нито една вноска по кредита и към 14.11.2013 г.
са просрочени 19 вноски. От представените по делото писма-уведомления се
установява, че волеизявлението на банката е достигнало до ответника М.В. – лично и като управител на „Златен клас – 2002“ ЕООД, и „Монолитстрой“ ООД на
28.11.2013 г., на която дата е подписал саморъчно три броя разписки,
обективирани на гърба на съобщенията. Подписите на тези документи не са
оспорени от ответниците по надлежния ред, предвид което съдът ги кредитира. В
този смисъл, след като изявлението е получено лично от ответника М.В.,
безпредметни остават възраженията на ответниците, че бащата на М.В. не е бил
упълномощен да получава изявления от негово име. От друга страна, в договора е
предвиден способ, по който банката следва да уведоми длъжниците за упражненото
от нея право да обяви кредита за предсрочно изискуем – с писмена покана, което
банката е сторила. При това положение, уведомяването чрез връчването на покана
лично и по пощата е редовно. Подписът на ответника А.Й. под известие за
доставяне № ИД PS 1040 02IHXC W също не е оспорен по
надлежния ред. Ответникът възразява, че процесното известие не доказва
съдържанието на полученото от него писмо. В настоящия случай това обстоятелство
е без значение. Дори и да приемем, че изявлението на банката не е достигнало до
ответника А.Й. и по отношение на него предсрочната изискуемост не е настъпила,
то съгласно погасителния план, крайният срок на договора е 20.08.2015 г., т.е.
към датата на подаване на за заявлението по чл. 417 от ГПК всички вноски по
кредита са падежирали. С процесното заявление банката претендира само главница
и законна лихва от датата на заявлението, без договорна лихва. Предвид
възприетото от ВКС разрешение в т.1 от Тълкувателно решение № 8/2017 по т.д. №
8/2017 г. на ОСГТК допустимо
е предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на
вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде
уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е
била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение въз основа на документ. Предвид гореизложеното постановеният по
делото резултат за размера на дължимата главница би бил еднакъв и в двата
случая – при настъпила предсрочна
изискуемост и при липса на такава.
В настоящото производство се
претендират 300 000 лв. – част от главницата от общо 405 840,59 лв. Според заключението на
вещото лице, длъжниците не обслужват кредита след 20.08.2012 г., а последната
вноска по главницата е от 05.04.2012 г., т.е. липсват погасяване на главница
след подписване на последния анекс, с който е установен размер на главницата от
521 154,61 лв. Към датата на подаване на
заявлението по чл. 417 от ГПК 14.09.2018 г. са падежирали всички вноски по
кредита, т.е. изискуема е цялата главница. Спорен е въпросът за размера на
дължимия остатък от нея предвид платените от нотариус М.Николова суми,
снабдяването от банката с два изпълнителни листа за част от главницата в размер
на общо 100 000 лв. през 2013 г., събраните суми по образуваното изпълнително
производство от ЧСИ Г.Дичев и погасените по давност вноски.
Сумата постъпила от нотариус М.Николова е в размер на
38 416,66 лв. Ищецът възразява, че към датата на
плащането 30.10.2014 г. не е налице изтекла погасителна давност за нито една от
вноските, предвид което с това плащане са погасени задължения, за които
ответниците претендират да са погасени по давност. Доводите на ищеца по
съществото си са основателни, но в случая съдът следва да отчете
обстоятелството, че споразумението с нотариус Николова е сключено за уреждане
на вредите, претърпени от банката в резултат на неосъществено по вина на
нотариуса принудително изпълнение по изп.дело 70/2014 г. на ЧСИ Георги Дичев за
вземания по изпълнителния лист по ч.гр.д. 11145/2013 г. на Районен съд Бургас.
Предвид това съдът намира, че сумите, платени от нотариус Николова следва да се
отнесат за погасяване на задълженията по посочения изпълнителен лист, а не по
главницата, предмет на настоящото производство, т.е. да не се взимат предвид от
съда.
Ответниците не ангажираха доказателства да са
заплатили претендираната от ищеца главница, с изключение на сумата от
16 636,41 лв., постъпила от разпределение по изпълнително дело 70/2014 г.
на ЧСИ Г.Дичев. Изложеното по-горе за сумите, платени от нотариус М.Николова се
отнася и за сумите постъпили от ЧСИ Г.Дичев от разпределение по изп.д. 70/2014
г., тъй като са постъпили в резултат на изпълнение по изпълнителния лист по
ч.гр.д. 11145/2013 г. на Районен съд Бургас и не могат да се отнесат към
главницата, предмет на настоящото производство.
По отношение на погасените по давност суми, съдът
намира, че не следва да се ползва от заключението на вещото лице, а следва сам
да формира собствени изводи. Неоснователно е
възражението на ответниците, че съгласно извлечението от сметка сборът от
вноските за периода 20.04.2012 г. до
20.08.2013 г. е в размер на 266 948,35 лв. и това е погасената по давност
сума, с която следва да се редуцира задължението им. Съдът намира, че уговорката в чл. 8 от анекс №2 не е изменена
нито отменена с последващите два анекса, предвид което кредитът не се е
превърнал в безлихвен с подписването на последния анекс и лихва се дължи в
уговорения в чл. 3 на анекс № 2 размер. Този извод кореспондира и с неоспореното
от страните заключение на вещото лице – л.176, където в табличен вид са
отразени вноските по погасителния план, договорен с анекс №4. За периода от 20.04.2012 г. до 20.08.2013 г. вноските по
главницата възлизат на 195432 лв. Предвид горните съображения сумата от 195432
лв. – сбор от главниците за периода 20.04.2012 г. до 20.08.2013 г., следва да
се редуцира със сумата от 100000 лв., за които са налице стабилни актове на
съда и въпросът за тяхната дължимост не може да се пререшава в настоящото производство.
Следователно погасена по давност към 14.09.2018 г. е главница в размер на 95
432 лв. По изложените по-горе съображения постъпилите суми от нотариус
М.Николова и от ЧСИ Г.Дичев не следва да се отчитат като погашение на
процесната главница. За пълнота следва да посочим, че дори тези две суми да не
се приемат за плащане по изпълнителния лист по ч.гр.д. 11145/2013 г. на БРС,
крайният резултат по делото би останал непроменен, тъй като тези суми са
постъпили в момент, в който не са били налице погасени по давност вноски, т.е.
с тях би се намалила приетата за погасена по давност главница.
При това положение съдът намира, че от
главницата в размер на 521154,61 лв. следва да се извадят следните суми: 100
000 лв. по двата изпълнителни листа и 95 432 лв. погасени по давност.
Дължимият непогасен остатък от главницата е в размер на 325722,61 лв.
По отношение на
размера се установи, че дължимата главница, предявена частично, съответства на
издадените по ч.гр.д. № 6646/2018 г. заповед за изпълнение и изпълнителен лист, поради което искът е доказан и
по размер.
В съгласие с доказателствата по делото следва да се приеме, че кредитът е бил
усвоен, но погасяването му не е издължено от длъжниците.
Неоснователни са и възраженията на ответниците за
неравноправност на клаузите на договора. Институтът на неравноправност на
клаузи е уреден в Закона за защита на потребителя, поради което е приложим само
в случаите, в които една от страните по сключен договор е потребител по смисъла
на този специален закон. В настоящия случай нито една от страните -
кредитополучател или встъпващ по договора за кредит, респ. по анексите не
притежава качество потребител по смисъла на допълнителните разпоредби на ЗЗП,
нито сключеният договор е „потребителски“ по смисъла на Закона за
потребителския кредит. Напротив, както изрично е записано в самия договор за
кредит чл.1.2, кредитът се отпуска за оборотни средства на ответното дружество.
Съгласно възприетото в Решение № 38 от
23.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 2754/2015 г., I т. о., ТК, физическо
лице - съдлъжник по договор за банков кредит или обезпечаващ такъв, по който
кредитополучателят е търговец, може да има качеството на потребител по Закона
за защита на потребителя и да се позовава на неравноправност на клаузи в
договора за кредит, ако действа за цели извън рамките на неговата търговска или
професионална дейност. Обезпечението на дълг на търговско дружество от
физическо лице, вкл. когато последното е съдлъжник, не може да се приеме като
дадено за цел извън и независимо от всяка търговска дейност или професия, ако
това физическо лице има тесни професионални /функционални/ връзки с посоченото
дружество, като например неговото управление или мажоритарно участие в същото.
От извършена служебна справка по партидите на ответните дружества се установи,
че ответниците физически лица през различни периоди от време са били управители
и/или съдружници в двете ответни
дружества, като са прехвърляли тези функции помежду си. При това положение
възражението за неравноправност на клаузи на договора, основано на ЗЗП, не е
релевантно за настоящия случай.
Предвид основателността на главната претенция,
основателна се явява и акцесорната претенция за лихви и предявените искове се
следва да се уважат изцяло.
По
разноските:
Предвид изхода на делото и на
основание чл. 78, ал.1 ГПК, ответниците „Златен клас - 2002“ ЕООД, „Монолитстрой“
ЕООД, А.В.Й. и М.А.В. следва да възстановят на ищеца
направените от последния разноски. По делото е представен списък с
разноски по чл. 80 от ГПК. Следва да бъдат
възстановени от ответниците, направените от ищеца разноски по предявения иск и
в заповедното производство: за държавна такса – общо 12 000 лв., за
юрисконсултско възнаграждение – общо 300 лв. Ответниците следва да заплатят на
ищеца и останалите разноски по установителното първоинстанционно исково
производство в размер на 257,50 лв. - възнаграждение за вещо лице. Следователно
общият размер на разноските за настоящото производство е 6 407,50 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 422 от ГПК във
вр. с чл.79, ал.1, предл.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 430 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД, Окръжен съд – Бургас,
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Златен клас - 2002“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Фердинандова“ №
3, ет. 3-кредитополучател, „Монолитстрой“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Фердинандова“ № 5-съдлъжник, А.В.Й.,
ЕГН **********, с адрес: ***-поемател , и М.А.В., ЕГН **********, с адрес: ***-
поемател , дължат
солидарно на „Обединена Българска Банка“ АД, с ЕИК
*********, със седалище адрес на управление: гр. София 1463, р-н „Триадица“,
бул. „Витоша“ № 89Б, като правоприемник чрез вливане на „Сибанк“ ЕАД, ЕИК
*********, с посочен съдебен адрес за призоваване гр. София 1040, ул. „Света София“ №
5, сумата от 300 000 лева, представляваща част от главница по договор за банков кредит /овърдрафт/ „Малки
и средни предприятия“ /МСП/ № MS08-00023/26.03.2008 г., изменен и допълнен с
анекс № 1 от 20.02.2009 г., анекс № 2 от 27.09.2010 г., договор за встъпване в
дълг от 27.09.2010 г., анекс № 3 от 29.09.2011 г. и анекс № 4 от 09.05.2012 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.09.2018 год. - датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение до окончателното ѝ
погасяване, за които са били издадени заповед
№ 3366 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 17.09.2018 год. и изпълнителен
лист № 3510 от 25.09.2018 год. по ч.гр.д.№ 6646 по описа за 2018 год. на
Районен съд Бургас.
ОСЪЖДА „Златен
клас - 2002“ ЕООД, с ЕИК *********,
„Монолитстрой“ ЕООД, ЕИК *********, А.В.Й., ЕГН ********** и М.А.В., ЕГН
********** да заплатят на „Обединена българска банка“
АД, ЕИК ********* сумата от 6 150 лв., представляваща сбор от направени в заповедното производство разноски, а именно 6
000 лв. - за държавна такса и 150 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Златен клас - 2002“ ЕООД, с ЕИК
*********, „Монолитстрой“ ЕООД, ЕИК
*********, А.В.Й., ЕГН ********** и М.А.В., ЕГН **********, да заплатят на „Обединена българска банка“ АД, ЕИК ********* сумата от 6 407,50 лв.,
представляваща сбор от направени в настоящото
първоинстанционно производство разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването на препис от него на страните пред Бургаски апелативен съд.