Решение по дело №20405/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1909
Дата: 11 юни 2020 г. (в сила от 11 юни 2020 г.)
Съдия: Анна Димитрова Дъбова
Дело: 20195330120405
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 декември 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

 

 

РЕШЕНИЕ № 1909

гр. Пловдив, 11.06.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на трети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ДЪБОВА

 

при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 20405 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 235 във вр. с чл. 238 ГПК.

            Образувано по предявени от Кубик Транс” ЕООД, ЕИК *********, против „БГ Нова” АД, ЕИК *********, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с  чл. 266, вр. с чл. 258 ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и по чл. 309 а, ал. 1 ТЗ за заплащане на сумата от 980 лв., представляваща незаплатен остатък от възнаграждение, дължимо по договор за изработка за извършване на услуги с мини багер, за което е издадена фактура № **********/29.01.2019 г., сумата от 167, 14 лв. – обезщетение  за забава, формирано както следва – сумата от 161, 70 лв. за периода от 01.02.2019 г. до 21.11.2019 г. върху главница от 1 980 лв. и сумата от 5, 44 лв. за периода от 22.11.2019 г. до 11.12.2019 г. върху главница от 980 лв., както и за заплащане на сумата от 80 лв. – разходи на основание чл. 309 а, ал. 1 ТЗ, ведно със законна мораторна лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда – 11.12.2019 г., до окончателното й заплащане.

Ищецът твърди, че между страните съществуват търговски правоотношения, по силата на които са поръчвани и извършвани услуги с мини багер, като на основание възложена от страна на ответника заявка в периода от 01.12.2018 г. до 15.12.2018 г. за извършаване на строително-монтажни услуги за обект в гр. с, ***“, са извършени от страна на ищеца услуги с мини багер. Последните били извършени качествено и в срок от страна на ищеца и съгласно издадени товарителници. Сочи, че на 29.01.2019 г. след извършване на всички доставки и услуги била издадена фактура № **********/29.01.2019 г. на стойност от 1 980 лв. и със срок за плащане до 31.01.2019 г. Твърди, че на 22.11.2019 г. ответникът заплатил частично сумата в размер от 1 000 лв. Счита, че предвид така извършеното плащане и поради липса на възражение всички осъществени услуги следва да се считат за одобрени от страна на ответник а- възложител. Намира, че работата е одобрена, което обстоятелство следвало от осъществената между страните комуникация на място, чрез подписване без възражение на товарителниците и на справка за извършени строително-монтажни дейности на обект. Това следвало и от последващо проведената между страните комуникация по електронна поща. Били осъществени многобройни разговори между страните, като на ответника била изпратена и покана за доброволно изпълнение от 07.11.2019 г., изпратена до ответника на електронните му адреси. Претендира присъждане

 

 

 

 

на незаплатения остатък по издадената фактура, ведно с обезщетение за забава и разноски за събиране на вземането от 80 лв., дължими на основание чл. 309 а, ал. 1 ТЗ.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът – „БГ Нова” АД, не е депозирал отговор на исковата молба.

                                                                                                                                                                                Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника.

                        Препис от исковата молба е бил редовно връчен на ответника на основание чл. 50, ал. 3 ГПК, на вписания в Търговския регистър адрес на управление на ответника, чрез служител, съгласен да приеме съобщението.

                        Ответникът е бил редовно призован за съдебното заседание, проведено на 03.06.2020 г. на основание чл. 50, ал. 3 ГПК, чрез връчване на призовката на същото лице, което е получил и препис от исковата молба с приложенията, за което съдът е имал данни, с оглед осъщественото предходно връчване, че е служител при ответното дружество, макар това обстоятелство да не е вписано в съобщението.

                        Въпреки редовното му призоваване, ответникът не се е явил в съденото заседание за разглеждане на делото, като не е депозирал молба за разглеждане на делото в негово отсъствие.

                        Следователно налице са предпоставките, установени в разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, а именно – ответникът да не е подал отговор на исковата молба, да е бил редовно призован за първото по делото съдебно заседание, на което не се е явил и не е депозирал молба за разглеждането му в негово отсъствие.

                        Налице е и третата кумулативно изискуема предпоставка за постановяване на неприсъствено решение, а именно от събраните по делото писмени доказателства, да се установява, че исковата претенция е вероятно основателна, доколкото в производството са представени товарителници, подписани от представител на възложителя – ответник, които обективират приемане на извършената от изпълнителя работа, неподписана от страните фактура, в която е посочен вида на възложената работа и нейната стойност, и платежно нареждане за частично погасяване на задължението по фактурата.

                        По така изложените съображения предявените искове следва да бъдат уважени, като в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се присъдят сторените от последния разноски в исковото производство в общ размер от 500 лв., от които сумата от 150 лв. за заплатена държавна такса и 350 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.

 

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

 

РЕШИ:

 

                        ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с  чл. 266, вр. с чл. 258 ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и по чл. 309 а, ал. 1 ТЗ, „БГ Нова” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Благоевград, пл. „Христо Ботев“ № 6, ет. 2, да заплати на „Кубик Транс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Сердика, ул. „Калач“ № 1, сумата от 980 лв., представляваща незаплатен остатък от възнаграждение, дължимо по договор за изработка за извършване на услуги с мини багер, за което е издадена фактура № **********/29.01.2019 г., сумата от 167, 14 лв. – обезщетение

 

 

 

 

 

 

 

за забава от 01.02.2019 г. до 11.12.2019 г., формирано както следва – сумата от 161, 70 лв. за периода от 01.02.2019 г. до 21.11.2019 г. върху главница от 1 980 лв. и сумата от 5, 44 лв. за периода от 22.11.2019 г. до 11.12.2019 г. върху главница от 980 лв., както и за заплащане на сумата от 80 лв. – разходи на основание чл. 309 а, ал. 1 ТЗ, ведно със законна мораторна лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда – 11.12.2019 г., до окончателното й заплащане.

ОСЪЖДА „БГ Нова” АД да заплати на Кубик Транс” ЕООД сумата от 500 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. № 20405/2019 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. Решението подлежи на контрол по реда на чл. 240 ГПК в едномесечен срок от връчването му от страната, срещу която е постановено.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.

 

                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала! ПК