**393
гр. София, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Михаела Касабова
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20231100507368 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на СДВР срещу решение от 09.02.2023 г. по
гр.д. № 68133/2019 г. по описа на СРС, 172 състав, в частта, с която са уважени искове
с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, чл. 179, ал. 2 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД, предявени от
Р. И. Р. срещу СДВР, като ответникът е осъден да заплати в полза на ищеца сумите,
както следва: 1456,29 лв., представляваща обезщетение за положен труд за времето от
22:00 часа до 06:00 часа за периода от 21.11.2016 г. до 21.11.2019 г., получено в
резултат на преизчисляване на положени часове нощен труд с коефициент 1,143, ведно
със законната лихва от 21.11.2019 г. до погасяването, 195,89 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 01.01.2017 г. до 21.11.2019 г.
Жалбоподателят – СДВР, твърди, че решението е неправилно. Сочи, че за
процесния период ищецът няма право на претендираното допълнително
възнаграждение за извънреден труд. Ето защо, моли решението да бъде отменено и
исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноските по производството.
Ответникът по жалбата – Р. И. Р., не взема становище по подадената въззивна
жалба.
1
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Ищецът Р. И. Р. е предявил обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД за осъждането на
ответника СДВР да заплати в негова полза сумите, както следва: 1598 лв.,
представляваща обезщетение за положен труд за времето от 22:00 часа до 06:00 часа за
периода от 21.11.2016 г. до 21.11.2019 г., получено в резултат на преизчисляване на
положени часове нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва от
21.11.2019 г. до погасяването, 200 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
01.01.2017 г. до 21.11.2019 г.
С обжалваното решение исковете са уважени частично, като ответникът е
осъден да заплати сумите, както следва: 1456,29 лв., представляваща обезщетение за
положен труд за времето от 22:00 часа до 06:00 часа за периода от 21.11.2016 г. до
21.11.2019 г., получено в резултат на преизчисляване на положени часове нощен труд с
коефициент 1,143, ведно със законната лихва от 21.11.2019 г. до погасяването, 195,89
лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.01.2017 г. до 21.11.2019 г.
Решението е обжалвано само от ответника в частта, с която исковете са уважени.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо в обжалваната част. Разгледано по същество същото е НЕПРАВИЛНО.
По делото е безспорно, че в процесния период между страните е съществувало
служебно правоотношение, като ищецът е бил служител в СДВР при при
Министерство на вътрешните работи. Не се спори също така, че по силата на
служебното правоотношение между страните ищецът е работил на 12-часови смени,
при сумирано отчитане на работното време, като ищецът е изпълнил точно служебните
си задължения, поради което същият има право на възнаграждение.
Спорен между страните е въпросът дали при отчитане и заплащане на
положените часове нощен труд са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ – в
частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, или следва да се прилагат
разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове.
В тази връзка следва да се посочи, че на основание чл. 140 и чл. 141, ал. 2 КТ
нощният труд е труд, който се полага в периода от 22:00 часа до 06:00 часа. Трудовото
законодателство предвижда, че положеният нощен труд се отчита и се заплаща
увеличено в сравнение с дневния. Увеличението се изразява, на първо място, в
запазването на ставката за дневното работно време, като изравняването се извършва
със съответни коефициенти в зависимост от начина на изчисляване и отчитане на
2
работното време (подневно или сумирано), съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, и, на второ
място, в заплащане на допълнително трудово възнаграждение към така увеличеното
възнаграждение, чийто минимален размер е установен в чл. 8 НСОРЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР, брутното месечно трудово
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения, като на основание чл. 179, ал. 1
ЗМВР на държавните служители в системата на МВР се заплаща допълнително
възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22:00 часа до 6:00 часа. Съгласно
чл. 187, ал. 1 ЗМВР, нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.
Нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-
часов период. Нощен е трудът, който се полага между 22:00 и 6:00 часа. На основание
чл. 187, ал. 3 ЗМВР, работното време на държавните служители се изчислява в работни
дни – подневно, а за работещите на 8- 12- или 24-часови смени – сумирано за
тримесечен период. Определянето на 24-часова смяна е по изключение.
Съгласно Тълкувателно решение № 1/2020 г. от 15.03.2023 г. по т.д. № 1/2020 г.
на ОСГК на ВКС, при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от
служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на
КТ и на НСОРЗ (в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба) и следва да
се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове. В ЗМВР и подзаконовите нормативни актове липсва
уредба във връзка с трансформиране на нощния труд в дневен, като с оглед отговорът,
даден в цитираното тълкувателно решение, при сумирано отчитане на работното време
на служителите от МВР, работещи по служебно правоотношение, не следва да се
прилага субсидиарно правилото за трансформиране на нощните часове в дневни,
установено в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, при приложение на което правило часовете нощен
труд следва да се преобразуват в дневен с коефициент 1,143.
Следователно, ищецът няма право на претендираното от него допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 21.11.2016 г. до 21.11.2019
г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен труд,
съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, поради което главният иск с правно основание чл. 187, ал.
5, т. 2 ЗМВР и обусловеният от него иск с правно основание чл. 86 ЗЗД се явяват
неоснователни.
Във връзка с изложеното се налага извод, че въззивната жалба е основателна, а
решението на Софийски районен съд – неправилно в обжалваната част, поради което
същото следва да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени изцяло.
Предвид изхода от обжалването решението следва да бъде отменено и в частта, с
която ответникът е осъден да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 459 лв. –
3
разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство, както и
в полза на СРС – сумата в размер на 108 лв. за държавна такса и сумата в размер на
79,56 лв. за възнаграждение за вещо лице.
По разноските:
В полза на жалбоподателя следва да се присъди сумата в размер на 140 лв. –
разноски във въззивното производство, дължими на основание чл. 78, ал 1 ГПК, както
и сумата в размер на 100 лв. – разноски в първоинстанционното производство,
дължими на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 09.02.2023 г. по гр.д. № 68133/2019 г. по описа на СРС,
172 състав, в частта, с която са уважени искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3,
чл. 179, ал. 2 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД, предявени от Р. И. Р. срещу СДВР, като ответникът е
осъден да заплати в полза на ищеца сумите, както следва: 1456,29 лв., представляваща
обезщетение за положен труд за времето от 22:00 часа до 06:00 часа за периода от
21.11.2016 г. до 21.11.2019 г., получено в резултат на преизчисляване на положени
часове нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва от 21.11.2019 г. до
погасяването, 195,89 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.01.2017 г.
до 21.11.2019 г., както в частта, с която ответникът СДВР е осъден да заплати в полза
на ищеца Р. И. Р. сумата в размер на 459 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение в
първоинстанционното производство, както и в полза на СРС – сумата в размер на 108
лв. за държавна такса и сумата в размер на 79,56 лв. за възнаграждение за вещо лице, и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ искове, предявени от Р. И. Р., ЕГН ********** срещу С.Д.В.Р., с
адрес: гр. София, ул. „**** I“ **, за осъждането на ответника да заплати в полза на
ищеца на основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД сумите, както следва:
1456,29 лв., представляваща обезщетение за положен труд за времето от 22:00 часа до
06:00 часа за периода от 21.11.2016 г. до 21.11.2019 г., получено в резултат на
преизчисляване на положени часове нощен труд с коефициент 1,143, ведно със
законната лихва от 21.11.2019 г. до погасяването, 195,89 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 01.01.2017 г. до 21.11.2019 г.
ОСЪЖДА Р. И. Р., ЕГН **********, да заплати в полза на С.Д.В.Р., с адрес: гр.
София, ул. „**** I“ **, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 140 лв. –
разноски във въззивното производство, както и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в
размер на 100 лв. – разноски в първоинстанционното производство.
4
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5