Р Е
Ш Е Н
И Е
№
Гр. Ловеч, 01.02.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
осми състав в открито заседание на единадесети януари, две хиляди и десета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА ВУТОВА
при секретаря: Д.Г.,
като разгледа докладваното от съдията НАХД № 809 по описа за 2009 година и за
да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.59 и
следващите от ЗАНН:
С наказателно постановление №
31-0000258/09.06.2009 година на Дачо Трифонов Дачев – Директор на РД „АА” гр.
Ловеч, определен от Министъра на транспорта за длъжностно лице по реда на
чл.92, ал.2 от ЗАвП; чл.189, ал.4 от ЗАвП и чл.47, ал.2 от ЗАНН, са наложени на
П.И.Н., ЕГН ********** ***, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.93, ал.1, т.1 от
ЗАвП, глоба в размер на 600.00 лева, и на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона
за автомобилните превози, глоба в размер на 500 лв., за това, че на 29.05.2009
год., около 18.10 часа в гр. Ловеч, бул. „България” – „Салито”, като водач на
автобус „Неоплан
Недоволен от наказателното
постановление е жалбоподателят Н., който го обжалва в законоустановения седем
дневен срок. Излага мотиви, че същото е
издадено в нарушение на материалните норми, тъй като не са налице съставите на
визираните в акта нарушения. Излага твърдения, че постановлението не съдържа
предвидените в чл. 57 на ЗАНН реквизите и поради това е в противоречие с
процесуалните правила. Моли съда същото да бъде отменено като
незаконосъобразно.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява. Депозирал е писмени
бележки, видно от които поддържа изцяло подадената от него жалба срещу
атакуваното НП, и моли съдът да отмени оспорваното наказателното постановление
изцяло като незаконосъобразно или респ. да намали размера на наложените
наказания. Представя като писмени доказателства фактура №**********/18.05.2009г,
пътен лист №9/фактура №295/18.05.2009 год., списък на пътниците, и трудов
договор №1/29.08.2007г., които настоящият съд счита за допустими и
относими и прилага в цялост към делото.
Ответникът – РД”АА” гр. Ловеч, редовно
призовани се представляват от Началник
Пепелджийски, който моли да бъде потвърдено издаденото НП.
От събраните по делото писмени
доказателства и от показанията на свидетелите Н.Г.Н. и М.Д.М., от становището
на жалбоподателят, съдът приема за установена следната фактическа обстановка::
На 29.05.2009
г. бил съставен Акт с бл. №078693 за установяване на нарушение от св. М.Д.М., в присъствието
на св. Н.Г.Н., срещу П.И.Н., ЕГН **********
***, затова, че на 29.05.2009г., около 18.10 часа в гр. Ловеч, бул. България –
Салито, като водач на автобус „Неоплан 208”с рег. № РА 7856 АК, собственост на
Иван Петров Кузманов, ЕГН **********, извършва „случен превоз” на деца ,видно
от пътна книжка №004193 и пътен лист № 9, заверен с печат 04, допуска следните
нарушения: 1. Водачът извършва превоз
– „случаен превоз” на деца с автобус, за който няма издадено удостоверение за
категоризация по системата за международна класификация на автобусите за
туризъм на международния съюз на автомобилен транспорт /IRU/,
с което виновно е нарушил разпоредбата на чл. 23а от ЗАвП; 2. В момента на проверката водача не представя фактура за превоза,
с което виновно е нарушил чл. 68. т 2 от Наредба № 33 на МТ във връзка с чл.
71, т.8. С акта е иззет като доказателство к.т. № 0631057. В акта в графа „Възражение”
е вписано „Нямам”. Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП.
При така установената по делото фактическа обстановка
и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността
му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в
законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.
Съдът намира, че в случая АУАН е
съставен от св. М. за когото не се спори, че е
служител на РД „АА” гр. Ловеч. НП също е издадено от компетентно лице, в
случая от Дачо Дачев – Директор
на РД „АА” гр. Ловеч. Във връзка с второто нарушение, осъществяващо състава
на чл.68, т.2 от Наредба
№ 33/1999г. трябва да се отбележи, че тя не съдържа административно наказателни
разпоредби и не е определен компетентен административно наказващ орган. Но
наказанията по Наредба № 33/1999г., който е подзаконов акт се налагат по реда на ЗАвП и определените там административно
наказващи органи. Съгласно чл.
92, ал.2 от ЗАвП, НП се издават от Министъра на транспорта или от упълномощени от него длъжностни лица.
От приобщените по реда на чл. 281 от НПК писмени доказателства и в частност от
Заповед № РД – 08-6/07.01.2005год. на заместник министър – председателя и
министъра на транспорта и съобщенията и Заповед № РД – 08 –42/26.01.2006год.,
се установява, че административно-наказващия орган е определен за такъв от
Министъра на транспорта.
По т.1 от обжалваното НП.
Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение по
чл.23а от ЗАвП, е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере
извършването на какво нарушение му е вменено и срещу какво да се защитава. Не
са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на
постановлението в тази част. По никакъв начин не е накърнено правото на защита
на жалбоподателя, което той е упражнил с подаването на жалба до настоящата
инстанция. В НП е посочена нарушената материално правна норма, като наказанието
за това нарушение е индивидуализирано. Въз основа на акта за нарушение е
издадено обжалваното наказателно постановление, като административно - наказващият
орган е възприел изцяло обстоятелствата, сочени в акта. Установява се по
делото, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава
на административното нарушение по чл.23а от ЗАвП. От констатираните по делото
факти се налага извода, че състава на вмененото във вина на жалбоподателят административно
нарушение е осъществен и доказан, тъй като водача по време на проверката е
извършвал „случаен превоз„ на деца с автобус, за който няма издадено удостоверение
за категоризация по системата за международна класификация на автобусите за
туризъм на международния съюз по автомобилен транспорт /IRU/. Дадената правна квалификация е относима изцяло с твърдените факти Поради
това, съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е
квалифицирал нарушението, като такова по чл.23а от ЗАвП и на основание чл.93,
ал.1, т.1 от ЗАвП правилно в наложил наказание „глоба”, което е и предвидената
за това нарушение санкция. Съдът намира, обаче, че наказващия орган не е
съобразил разпоредбите на чл. 12 и чл. 27 от ЗАНН и неправилно в съответствие с
разпоредбата на чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози е наложил
предвидената от закона административна санкция – глоба в размер на 600.00 лева.
При установената по делото фактическа обстановка
и като взе предвид изискванията
на чл.27, ал.2 от ЗАНН – тежестта на извършеното нарушение, това, че то е първо за жалбоподателя, подбудите за
неговото извършване и другите смекчаващи
вината обстоятелства, както и че в чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП е предвидена "Глоба" от 500 до 1500 лв., съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде изменено в частта, в която е наложена глоба в размер
на 600.00 лева на П.И.Н., като бъде намален размера на глобата от 600,00 лева
на 500,00 лева - предвидения от закона минимум в чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП.
По т.2 от обжалваното НП.
Съдът намира, че съгласно
чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, както в акта, така и в НП, следва да
бъдат посочени законовите разпоредби, които са нарушени. В този смисъл е
необходимо да е налице правно единство между цифровата квалификация на
нарушението, посочена в акта и таза отразена в НП. От друга страна в АУАН и в
НП, издадено въз основа на този акт, освен, че трябва да съществува единство
между посочените, като нарушени законови норми, трябва да съществува единство и
между словесното описание на нарушението и посочения като нарушен закон. В
конкретния случай обаче в АУАН, съставен на жалбоподателят, както и в
издаденото му въз основа на този акт НП, словесното описание на нарушението
гласи, че водача в момента на проверката не представя фактура за превоза. Като
нарушен закон и в АУАН и в НП е посочена разпоредбата на чл.68, т.2 от Наредба
33 от 03.11.1999 год. на МТ във вр. с чл.71, т.8 от Наредба №33/03.11.1999 год.
на МТ, която разпоредба регламентира, че изпълнението на случаен превоз започва
при предварително издадена фактура за платен превоз, като съгласно чл.71, т.8
от Наредба №33 на МТ, по време на
работа водачът представя при поискване на контролните органи, фактура - за
превоза.
Представените по делото – фактура №**********/18.05.2009 год., пътен лист №9/
към фактура №295/18.05.2009 год., и списък на пътниците, доказват, че
жалбоподателят към момента на проверката е притежавал предварително издадена
фактура за платен превоз. При не представяне от страна на водача на фактурата
за превоз към момента на проверката е следвало
акта и постановлението да бъдат съставени за това нарушение, визирано в чл.93, ал.2 от
Закона за автомобилните превози. Ето защо съдът приема, че е налице
несъответствие между цифровото и словесно описание на нарушението в НП, което
нарушение е довело до накърняване правото на защита на нарушителят, който има
право да узнае какво точно нарушение се твърди, че е извършел. Нарушаването на
правото на защита води до порочност на издаденото НП, тъй като представлява
съществено процесуално нарушение.
Съдът
намира, че в конкретния случай е нарушен и чл.57, ал.1, т.7 от ЗАНН, като
предвид на това, че в НП е посочено като нарушение “В момента на проверката
водача не представя фактура за превоза”, наказващия орган е следвало да
определи наказанието при условията на чл.93, ал.2 от Закона за автомобилните
превози, а не по чл.93, ал.1, т.1 от този закон, тъй като хипотезата на чл.93,
ал.1, т.1 се отнася до случаите, когато водача изобщо не притежава
предварително издадена фактура за платен превоз. Освен това, наказанието безспорно
следва да съответства на твърдяното за осъществено нарушение, а видно и от АУАН
и от НП, на жалбоподателят като нарушение е вменено именно не представянето
на фактура за превоза, а не въобще
липсата на такава.
Съдът намира, че релевираните от жалбоподателят доводи, че НП не съдържа
задължителните реквизити на чл.57 от ЗАНН, в частта за нарушението по т.1, са
неосноватени. Вмененото във вина
на жалбоподателя нарушение по чл.23а от ЗАвП, е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере извършването на какво нарушение му е вменено и срещу
какво да се защитава. Не са допуснати съществени процесуални нарушения при
постановяване на постановлението в тази част. Наказателното постановление е
издадено в шестмесечния преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, от
компетентен орган в рамките на делегираните му правомощия, като са спазени са
нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, и съставеният АУАН и издаденото наказателно
постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези норми. Релевираните от
жалбоподателят доводи и възражения не бяха подкрепени с каквито и да било
доказателства в хода на съдебното
производство, поради което съдът ги намира за неоснователни и
голословни.
Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че
обжалваното НП следва да бъде изменено, в частта по т.1, като се намали размера
на наложената глоба, и отменено, като незаконосъобразно в частта по т.2.
В случая въпроса за
разноските не следва да се обсъжда, тъй, като такива не са претендирани.
Водим
от горното и на основание чл. 63, ал.1
от ЗАНН.
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 31-0000258/09.06.2009 година на Дачо Трифонов
Дачев – Директор на РД „АА” гр. Ловеч, определен от Министъра на транспорта за
длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП; чл.189, ал.4 от ЗАвП и чл.47,
ал.2 от ЗАНН, В ЧАСТТА, в която е
наложено на П.И.Н., ЕГН ********** ***, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.93,
ал.1, т.1 от ЗАвП, глоба в размер на 600.00 лева, за нарушение на нарушил
чл.23а от Закона за автомобилните превози, като НАМАЛЯВА размера на наложената глоба на 500.00 /петстотин/ лева, за нарушението на чл.23а
от Закона за автомобилните превози.
ОТМЕНЯ
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №
31-0000258/09.06.2009 година на Дачо Трифонов Дачев – Директор на РД „АА” гр.
Ловеч, определен от Министъра на транспорта за длъжностно лице по реда на
чл.92, ал.2 от ЗАвП; чл.189, ал.4 от ЗАвП и чл.47, ал.2 от ЗАНН, В ЧАСТТА, в
която е
наложена на П.И.Н., ЕГН ********** ***, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.93,
ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози, глоба в размер на 500 лв., за нарушение
на чл.68, т.2 от Наредба №33 от 03.11.1999 год. на МТ във вр. с чл.71, т.8 от
Наредба №33 от 03.11.1999 год. на МТ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд гр. Ловеч в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: