№ 10046
гр. София, 06.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20231110157455 по описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба на И. К. Д. срещу „ВИВУС.БГ“ ЕООД, която отговаря
на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
С исковата молба и отговора са представени документи, които са допустими,
относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва
да се приемат като писмени доказателства.
Искането на ищеца за задължаване на ответника да представи посочените в исковата
молба документи е неоснователно, защото те вече са представени с отговора.
Ищцовото искане за издаване на съдебно удостоверение следва да бъде отхвърлено,
защото с него се цели събирането на неотносими писмени доказателства.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза подлежи на
отхвърляне, защото съответните обстоятелства, чието доказване се цели, са безспорни по
делото.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 11.04.2024 г. от 09:45 часа , за когато ДА
СЕ ПРИЗОВАТ страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на
ищеца – и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.
ПРИЕМА като писмени доказателства представените документи с исковата молба и
с отговора на исковата молба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца с правно основание чл. 190 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за издаване на съдебно
1
удостоверение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявени са установителни искове от И. К. Д. срещу „ВИВУС.БГ“ ЕООД за
признаване за установено, че клаузата в Договор за паричен заем № **********/07.02.2022
г., предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане в размер на 28.55 лв., е
нищожна. Доколкото се иска прогласяване нищожност на клаузата на три различни
основания, съдът приема, че исковете следва да се разгледат при условията на евентуалност,
като те подлежат на разглеждане в поредността, произтичаща от естеството на въведеното
основание – от най-тежкото към най-лекото, а именно: иск с правно основание чл. 26, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП и вр. чл. 10а, ал. 2 и чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК – нищожност поради противоречие на закона, включително поради неравноправност;
иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК –
нищожност поради заобикаляне на закона; иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД –
нищожност поради накърняване на добрите нрави. Предявен е и кумулативно съединен с тях
осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищцата сумата в размер на 28.55 лв., представляваща платена без основание
такса за експресно разглеждане по Договор за паричен заем № **********/07.02.2022 г.,
ведно със законната лихва от 19.10.2023 г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че с ответника /с предишна фирма „4финанс“/ са сключили Договор
за паричен заем № **********/07.02.2022 г., по силата на който му била предоставена сума
в размер на 170 лв., при ГПР 49.60 % и лихвен процент 40.36 % , като лихвата за срока на
договора възлизала на 0.94 лв., а задълженията по договора трябвало да бъдат погасени в
срок до 12.02.2022 г., като в договора била обективирана клауза, предвиждаща заплащането
от него на такса за експресно разглеждане в размер на 28.55 лв. Излага, че е заплатил по
договора сумата от 198.55 лв., включваща и таксата за експресно разглеждане. Релевира
възражения за нищожност на целия договор за кредит поради противоречие на закона. Сочи,
че е нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – посочен е грешен ГПР, защото
таксата за експресно разглеждане не е включена като разход по кредита. Навежда
възражение за противоречие на процесната клауза със забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК,
доколкото таксата в действителност е свързана с усвояването и управлението на кредита.
Счита, че клаузата относно таксата за експресно разглеждане умишлено подвежда
потребителя в заблуждение относно посочения ГПР, което е заблуждаваща търговска
практика и не му е позволило да прецени реалните икономически последици от сключването
на договора, поради което е налице неравноправност по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП.
Възразява, че договорът е нищожен и поради заобикаляне на закона – на разпоредбата на чл.
19, ал. 4 ЗПК, като заобикалянето е постигнато чрез уреждането на експресното разглеждане
като допълнителен пакет услуги, за което се начислява и събира възнаграждение, при
положение че всъщност не се касае за плащане на услуги, а за прикрити разходи по кредита,
2
с които се надхвърля допустимия от закона максимален размер на ГПР. Релевира
възражение за нищожност на клаузата за такса за експресно разглеждане и поради
накърняване на добрите нрави, защото чрез нея се калкулира допълнителна печалба към
договорената възнаградителна лихва, с което се нарушава основният правен принцип,
забраняващ неоснователното обогатяване. Счита, че платената от него сума въз основа на
нищожната клауза е платена без основание.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Сочи, че между страните е сключен по
реда на ЗПК и ЗПФУР Договор за кредит № **********/07.02.2022 г., по който той му е
предоставил сумата от 170 лв. за срок от 5 дни, а ищецът се задължил да върне на 12.02.2022
г. сума в общ размер на 199.49 лв., включваща освен главницата, но също договорна лихва в
размер на 0.94 лв. и такса за допълнителна незадължителна услуга за бързо разглеждане на
искането за кредит в размер на 28.55 лв. Излага, че в деня на получаване на кредита ищецът
е погасил предсрочно задължението си по договора, като е заплатил на дружеството сума в
общ размер на 198.55 лв., с която е погасил следните задължения: 170 лв. – главница по
кредита; 28.55 лв. – такса за бързо разглеждане, като предвид предсрочното погасяване
договорна лихва не е заплащана. Сочи, че ищецът доброволно е кандидатствал за отпускане
на кредита, като е попълнил желаните параметри, включително желанието да ползва
услугата за експресно разглеждане на кредита, и е одобрил Общите условия на ответника,
като към договора се прилагат и Специални условия. Оспорва таксата за експресно
разглеждане да е нищожна. Излага, че при приемане на искането за отпускане на кредит е
предоставил на ищеца пълна и ясна преддоговорна информация, като по всяко време при
кандидатстването са били посочени параметрите на процесния договор за кредит –
възнаградителна лихва, размер на таксата за експресно разглеждане и общия размер на
кредита, и ищецът е имал възможност да се откаже, включително в 14-дневен срок след
сключването на договора, без да обосновава отказа си. Счита, че ГПР е формиран изцяло в
съответствие със законовата формула, като оспорва таксата за експресно разглеждане да
подлежи на включване в него, след като тя не се заплаща във връзка с договора, а е дължима
за самостоятелна услуга, която не касае усвояването или управлението на кредита, а се
предоставя преди да се стигне до сключване на договор за кредит, и щом ползването на
услугата не е задължително условие или гаранция за получаване на кредита или за
получаването му при предлаганите условия. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
По предявените в условията на евентуалност искове за прогласяване нищожността на
клаузата, предвиждаща заплащането на такса за експресно разглеждане, в доказателствена
тежест на ищеца е да установи: сключването между страните на Договор за паричен заем №
**********/07.02.2022 г. с посоченото съдържание; твърдяната противоречие на договора и
на процесната клауза със закона, включително наличието на неравноправни клаузи;
твърдяното заобикаляне на закона; твърдяното накърняване на добрите нрави.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че клаузата за ГПР и за такса
3
за експресно разглеждане са инвидивуално уговорени, за което не сочи доказателства.
По предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в доказателствена
тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: извършена от него в полза на
ответника престация на определено благо – заплащане на парична сума в размер на 28.55 лв.
като такса за експресно разглеждане по процесния договор; получаване на сумата от
ответника.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да
докаже наличието на правно основание за получаване на процесната сума, което в случая
предполага да установи наличието на валидно облигационно отношение, възникнало по
силата на Договор за паричен заем № **********/07.02.2022 г. и включващо в
съдържанието си валидна клауза за такса за експресно разглеждане в размер на 28.55 лв.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
сключването между страните на Договор за паричен заем № **********/07.02.2022 г., по
който ответникът е предал на ищеца в заем сумата от 170 лв. за срок от 5 дни, при посочен
ГПР 49.60 %, включващ само договорната лихва, като ищецът се задължил да върне сума в
общ размер на 199.49 лв., включваща главницата, договорна лихва в размер на 0.94 лв. и
такса за експресно разглеждане в размер на 28.55 лв.; заплащане от ищеца на ответника по
договора на сума в общ размер на 198.55 лв., от която 170 лв. – главница, и 28.55 лв. – такса
за експресно разглеждане.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са
посочили електронен адрес за връчване. При неизпълнение на това задължение, както и
когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми
съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
4
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5