Р Е Ш Е Н И Е
№ 133
гр.Плевен, 09.03.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-гр.Плевен, пети състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав: Председател: Катя Арабаджиева
при
секретаря Бранимира Монова, като разгледа докладваното от съдията Арабаджиева административно дело №20 по описа на
Административен съд-Плевен за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 124, ал.1 от Закона
за държавния служител /ЗДС/.
Производството по делото е образувано по жалба от Д.Т.Г.
***, с ЕГН **********, чрез адв. З.М. ***, против Заповед №205/23.12.2020 год.
на Директора на Басейнова дирекция
„Дунавски район“, с която на основание чл.12, ал.1 от Закон за държавния
служител е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя за длъжността
Директор на Дирекция „Контрол“ с длъжностно ниво по КДА-6 и код по НКПД
1213-7008, считано от 23.12.2020 год.
В жалбата се сочи, че два дни преди прекратяване на
служебното правоотношение на Г. с оспорената заповед, на 21.12.2020г., на жалбоподателя е връчена Заповед № 204/18.12.2020г. с която
се изменя Заповед № 225/07.11.2019]. на Директора на БДДР Плевен, в частта
относно основанието за назначаване, като след изменението следва да се чете, че
назначаването му следва да се извърши на
осн. чл. 9, ал. 1 и чл. 12, ал. 1 от Закона за държавния служител, считано от 8.11.2019г. Счита, че не са налице предпоставките за назначаване на Г.
със срок за изпитване. За да приеме обратното, органът по назначаването се е
мотивирал с Писмо на административния секретар на ДАНС, че чл. 17, ал. 1 и ал.
6 от Закона за държавния служител са неприложими по отношение на служителите на
ДАНС. Както и , че от горното следва, че служителят постъпва за първи път на
държавна служба. Сочи, че за да може да се позове органът по назначаването на
чл. 12 от ЗДСл като основание за прекратяване на служебното правоотношение,
следва да са налице една положителна и една отрицателна предпоставка -
положителна - да е назначен служителят за първи път на държавна служба и
отрицателна - да не е изминал срок по - дълъг от една година от назначаването. Твърди,
че за Г. назначаването на държавна
служба в Басейнова дирекция Дунавски район не е първо назначаване на държавна
служба, тъй като в периода 1.09.2000г. -
31.03.2008г. той е бил държавен служител по Закона за МВР, а от 1.04.2008г. до 7.11.2019г. е бил държавен служител по Закона
за ДАНС или общо повече от 19 години. Позовава се на разпоредбите на чл. 2 от ЗДС, според който държавен служител е
лице, което по силата на административен акт за назначаване заема платена щатна
длъжност в държавната администрация и подпомага орган на държавната власт при
осъществяване на неговите правомощия. Държавни служители са и лицата, на които
специален закон предоставя статут на държавен служител при спазване
изискванията на този закон. Счита за несъмнено, че Закона за МВР и Закона за
ДАНС представляват такива специални закони, предоставящи статут на държавни
служители. Това, че заради спецификата на службата в ДАНС служебното досие
представлява класифицирана информация и не следва да се предоставя на лица без
достъп до такава и в случая не може да се предостави на Басейновата дирекция,
според жалбоподателя не води до извод, че жалбоподателят не е бил на държавна
служба, напротив, видно от посочената кореспонденция с ДАНС, става ясно че
органът по назначаването е бил наясно с факта, че Г. е осъществявал държавна служба преди
назначаването му в Басейнова дирекция на
7.11.2019г.
В заключение моли съда да отмени оспорената заповед,
претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се
представлява от адв.М. с пълномощно на л.16 от делото, който поддържа жалбата
на заявените в нея основания, по същество моли за отмяна на заповедта.
Претендира разноски. Излага подробни съображения в писмена защита.
Ответникът –Директорът на БДДР, е депозирал по делото
подробно писмено становище, в което е посочил, че подадената жалба е
недопустима, тъй като е подписан само
екземплярът от нея за съда, от лице без представителна власт. В приложения
договор за правна защита и съдействие липсва оправомощаване адвокат З.М. да подписва
и подава жалба от името на Д.Г.. Оправомощаването е само за оказване на правна
защита и съдействие, изразяващи се в “защита по административно производство за
оспорване на заповед № 204/ 18.12.2020г. и 2-5/ 23.12.2002г. на Директора на БДДР
Плевен“. Според ответника защита не представлява подаване и подписване на
жалбата от името на засегнатото лице. Липсата на подпис на жалбата от страна на
Г. прави жалбата недопустима на основание чл.159, т.2 от АПК.
Алтернативно счита жалбата за неоснователна. Сочи, че
даденото в чл.2, ал.1 от ЗДС определение
за държавен служител поставя акцент
върху няколко елемента от същността на понятието за държавен служител, а именно
че се касае за лица, заемащи длъжност в администрацията, която е платена,
възниква въз основа на назначаване с административен акт и е във връзка с
подпомагане на орган на държавната власт при осъществяване на неговите
правомощия. Така дадените характеристики се допълват и от основанието за
изрично предвиждане със специален закон на определени длъжности като такива за
държавни служители, макар и за тях да не са налице всички изброени
материалноправни предпоставки. С чл.2, ал.2 от ЗДСл е направено уточнението, че
длъжностите, които се заемат от държавни служители, се определят в
Класификатора на длъжностите в администрацията, който се приема от Министерския
съвет и се обнародва в "Държавен вестник". Счита, че предвид
специфичния характер на държавната служба - заемане на платена щатна длъжност в
държавната администрация, с цел подпомагане орган на държавната власт при
осъществяване на неговите правомощия, тази разпоредба предоставя възможност
органът по назначаване, в едногодишен срок, считано от датата на встъпване в
длъжност да прекрати служебното правоотношение с държавния служител, без да има
задължението да го предизвести за това, без да е задължен да излага мотиви и
без да е задължен да извършва подбор или да оценява качеството на изпълнение на
служебните задължения. Прави извод, че в правомощията му, при условията на
оперативна самостоятелност е да прекрати правоотношението по своя преценка. На
съдебен контрол за законосъобразност подлежи само това, дали заповедта е
издадена от компетентен орган, в посочения в чл.12, ал.1 от ЗДСл срок и при
спазване на предпоставките по същия текст. Достатъчно условие за прекратяване
на правоотношението на това основание е служителят да е бил назначен за първи
път на държавна служба и да не е изтекъл едногодишен срок, считано от датата на
встъпване в длъжност. Съгласно чл. 12, ал. 1 от Закона за администрацията,
дейността на администрацията се осъществява от държавни служители и лица,
работещи по трудово правоотношение. В разпоредбата на ал. 2 е посочено, че
редът за назначаването и статутът на държавните служители се определят със
закон, а в ал. 3 - служителите по трудов договор в администрацията се
назначават по Кодекса на труда. Жалбоподателят е именно лице, което е работило
в администрацията на ДАНС на трудов договор, поради което е с различен статут
от този на държавния служител. /Решение № 5098/ 19.04.2018г. по адм.д. № 1708/
2018г. на ВАС/. Съгласно чл. 43, ал.1 от Закона за Държавна агенция „Национална
сигурност“ /ЗДАНС/, служители на Държавна агенция "Национална
сигурност" са: държавните служители по този закон (ЗДАНС); държавни
служители; лицата, работещи по трудово правоотношение. Съгласно чл.43, ал.2 от
ЗДАНС, статутът на държавните служители по ал. 1, т. 1 се урежда с този закон
(ЗДАНС). Съгласно чл.43, ал.2 от ЗДАНС, статутът на държавните служители по ал.
1, т. 2 се урежда със Закона за държавния служител. Съгласно чл.43, ал.2 от ЗДАНС, статутът на
лицата, работещи по трудово правоотношение, се урежда при условията и по реда
на Кодекса на труда и на този закон. Сочи, че видно от приложеното
Удостоверение е изх. № ФС-5418 № 2 от 2019г. на ДАНС, жалбоподателят е бил
държавен служител по ЗМВР и държавен служител по ЗДАНС. Т.е. същият никога не е
бил държавен служител по Закона за държавния служител. Съгласно чл.14, ал.1 от
ЗДСл постъпването на служба става в 10-дневен срок от датата на издаването на
акта за назначаване, което се удостоверява писмено. Служебното правоотношение
възниква от деня на встъпване в длъжност. Съгласно чл.14, ал.2 от ЗДСл преди
постъпването си на служба държавният служител е длъжен да положи клетва , а съгласно
чл. 14, ал.З от ЗДСл, полагането на клетва се удостоверява с подписването на
клетвен лист. Позовава се на представеното служебно досие на жалбоподателя, според
което същият не е притежавал служебна книжка. Такава му е издадена за първи път
при назначаването му в БДДР Плевен. Същият е декларирал, че постъпва за първи
път на държавна служба, видно от декларация от 7.12.2019г., подадена на
основание чл.111, ал.2 от ЗДСл. При постъпването си в БДДР е подписал клетвен
лист на 08.11.2019г. В случай, че жалбоподателя е бил вече на държавна служба,
както се твърди, според ответника неправилно е декларирал, че постъпва за първи път на
такава и е подписал клетвен лист. Последния се подписва при първоначално
постъпване на държавна служба. Подписвайки същата и декларирайки, че досега не
е заемал държавна служба, същият умишлено е въвел органа по назначаване в
заблуждение.
Позовава се още на разпоредбата на чл. 17, ал.1 от ЗДСл, според която за всеки държавен служител съответната
администрация съставя и води служебно досие. Съгласно чл.17, ал.6 от ЗДСл при
преминаване на служба от една администрация в друга служебното досие се изпраща
за съхранение при администрацията на новоназначението. Сочи, че с писмо с изх. № ЧР-24-1/ 15.01.2020г. е
изискано служебното досие на жалбоподателя. С Писмо с вх. № ЧР-24-1(1)/
30.01.2020г. административният секретар на ДАНС отказва изпращане на това
досие, тъй като чл.17, ал.1, и ал.6 от ЗДСл е неприложим. Т.е. налице е
потвърждаване на факт, че жалбоподателят не е бил държавен служител. Последното
мотивирало органа по назначаване да издаде и Заповед № 204/18.12.2020г., с
която да допълни първоначалната заповед за назначаване и да включи разпоредбата
на чл.12 от ЗДСл. Позовава се още на чл.2, ал.1, изр. второ от ЗДСл, според който
текст „държавни служители са и лицата, на които специален закон предоставя
статут на държавен служител при спазване изискванията на този закон, което
обаче не изключва приложимостта и на общите изисквания па ЗДСл относно
служебното правоотношение“.
Предвид изложеното счита, че не е налице твърдяното
нарушение на закона при освобождаването на жалбоподателя от процесната
длъжност. Разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл е приложима, когато в
конкретния случай са налице кумулативните законоустановени предпоставки за прекратяване
на служебното правоотношение. Жалбоподателят е назначен на първи път на
държавна служба на 08.11.2019г. и към 23.12.2020г. не-е изтекъл едногодишния
срок, в който органът може да упражни правомощието си да издаде оспорената
заповед, без да отправи предизвестие към служителя. За да може органът да
упражни това свое право, е необходимо наличието на една позитивна предпоставка
- назначаване на държавния служител за първи път на държавна служба и една
отрицателна предпоставка - да не е изминала една година от датата, на която
държавния служител е встъпил в длъжност. С чл.12 от ЗДСл и при визираните в
нормата условия на органа по назначаването е предоставена възможност да прави
преценка при условията на оперативна самостоятелност и няма изискване същият да
излага фактически основания за издаване на заповедта, видно и от задължителните
реквизити на акта за прекратяване на служебното правоотношение, визирани в чл.
108, ал. 1, изр. първо ЗДСл. Жалбоподателят е назначен на 08.11.2019г., което
според ответника налага извод, че към датата на връчване на оспорения акт,
служителят е бил в условията на изпитателен срок. Предвидената в чл.12, ал. 1
от ЗДСл. възможност за прекратяване на служебното правоотношение в едногодишен
срок без предизвестие е установена в полза на органа по назначаването. Така
законодателят е предоставил на органа по назначаване в границите на този срок
възможността да прецени качествата на служителя, необходими да изпълнява
служебните функции и задачи. В защита на служителя, законът е поставил
изискване във времето, в което тече срокът за изпитване, служителят реално да
изпълнява служебните си функции и с тази цел е предвидил с дните, в които той
но някаква причина реално не може да престира труд /отпуск, болнични и др. / да
се удължава /продължава/ изпитателният срок чл.12. ал.З от ЗДСл. Жалбоподателят
е ползвал от 08.11.2019г. до 23.12.2020г. общо 59 дни отпуск, от които 27 дни
платен годишен отпуск и 32 дни отпуск за временна неработоспособност.Т.е.
едногодишният срок изтича на 5.01.2021г. В настоящия случай волеизявлението на
административния орган за прекратяване на служебното правоотношение е направено
в едногодишен срок от възникване на правоотношението, поради което счита, че са
били налице предпоставките на чл.12, ал.1 от ЗДСл.
Въпреки че няма изискване органът по назначаване да излага фактически основания
/мотиви/ за издаване на заповедта, т.е. дали конкретният служител в
едногодишния срок е показал, респ. разполага с необходимите качества, умения и
желание да изпълнява служебните функции и задачи, ответникът сочи, че в
поведението на жалбоподателя се забелязва незаинтересованост към поставените му
задачи, търсене на възможности да прехвърли изпълнението на задачата върху
служител от поверената му дирекция, липса на комуникация с колегите му и
изолиране от работната среда. Подробна оценка на изпълнението на възложените му
задачи сочи, че е дал в годишната оценка на изпълнението на длъжността.
В заключение сочи, че жалбата е неоснователна и
недоказана, а издадената заповед за прекратяване на служебното правоотношение е
законосъобразна и моли съда да бъде потвърдена.
Ответникът е депозирал допълнително писмено
становище с вх.№220/14.01.2021 год. В
съдебно заседание ответникът се представлява от юрисконсулт Х. с пълномощно на
л.193 от делото, която оспорва жалбата. Представя подробни писмени бележки по
съществото на спора. Моли за отхвърляне на жалбата.
Административният съд, пети състав, като обсъди
доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка
на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Със Заповед №225/7.11.2019 год. на Директора на БДДР,
на основание чл.9, ал.1 от ЗДС, чл.3, ал.1 от НПКДС във връзка с чл.10, ал.1 от ЗДС и Протокол №5/30.10.2019 год. на Комисия, назначена със Заповед №229/11.10.2019
год. на Директора на БДДР, Г. е назначен
на длъжност Директор на Дирекция „Контрол“ с ранг трети младши, с длъжностно
ниво по КДА-6 и код по НКПД 1213-7008 с място на работа в гр.Плевен при БДДР,
считано от 8.11.2019 год.
Със Заповед №204/18.12.2020 год. на Директора на БДДР,
е изменена предходна негова Заповед №225/7.11.2019 год. в частта относно
правното основание за назначаване на Г., като е постановено в заповедта за
назначаване едновременно с останалите основания за назначаване, които са били
посочени в Заповед №225/7.11.2019 год., да се добави и разпоредбата на чл.12,
ал.1 от ЗДС.
Издадена е и оспорената в настоящото производство Заповед
№205/23.12.2020 год. на Директора на
Басейнова дирекция „Дунавски район“, с която на основание чл.12, ал.1 от
Закон за държавния служител е прекратено служебното правоотношение на
жалбоподателя за длъжността Директор на Дирекция „Контрол“ с длъжностно ниво по
КДА-6 и код по НКПД 1213-7008, считано от 23.12.2020 год.
Горната заповед е връчена на Г. на 23.12.2020 год., а
жалбата против същата е подадена на 5.01.2021 год. и е заведена с вх.№ПО-04-1.
При така установените факти, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е
допустима за разглеждане като подадена в срок, от надлежна страна-адресат на
заповедта, която е неблагоприятна за жалбоподателя и в този смисъл той има право и интерес от оспорване , пред надлежния
съд. Неоснователно е възражението за недопустимост на жалбата, поради факта, че
е подписан единствено екземплярът за съда, не и този за ответника, както и че
подписалият жалбата адвокат не е упълномощен с правомощия за подписване и
подаване на жалба, а само за оказване на правна защита и съдействие, изразяващи
се в “защита по административно производство за оспорване на заповед № 204/
18.12.2020г. и 2-5/ 23.12.2002г. на Директора на БДДР Плевен“. На първо място,
за редовно сезиране на съда е необходимо
и достатъчно да е подписан приложеният по делото екземпляр на жалбата, което е
сторено. На второ място, няма основание да
се приеме, че правомощието на упълномощения адвокат за защита по
административното производство по оспорване на заповедта, не включва и
правомощие по изготвяне , подписване и подаване на жалбата против тази заповед.
Напротив-началото на едно съдебно производство се поставя с постъпването на
жалбата/исковата молба в съда - арг. чл.125 от ГПК, ето защо настоящият състав
на съда приема, че оправомощаването на адв.М. от жалбоподателя за защита по
административно производство за оспорване на заповед № 204/ 18.12.2020г. и 2-5/
23.12.2002г. на Директора на БДДР Плевен, включва и правото му да изготви,
подпише и подаде жалба против същата тази заповед.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.12, ал.1 от ЗДС, на което
правно основание е прекратено служебното правоотношение на Г., когато кандидатът се назначава за първи път
на държавна служба, в едногодишен срок, считано от датата на встъпване в
длъжност, органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение
без предизвестие. Орган по назначаването на Г., видно от Заповед №225/7.11.2019
год. е Директорът на Басейнова дирекция „Дунавски район“, който именно е прекратил
и служебното правоотношение с процесната заповед, поради което и последната е
издадена от компетентен орган и съставлява валиден административен акт.
Оспорената заповед e издадена в предвидената от закона
форма, съдържа дължимите обезщетения и
придобития ранг на държавна служба- арг. от чл. 108, ал.1
ЗДСл. Посочено е в заповедта правното основание за прекратяване на
служебното правоотношение - чл. 12, ал.1
от ЗДС. Разпоредбата на този текст постановява, че органът по
назначаването може да прекрати всяко служебно правоотношение, възникнало за
първи път, в едногодишен срок, считано от датата на встъпване в длъжност, без
да отправя за това предизвестие. В хипотезата на прекратяване на служебното
правоотношение по чл. 12 ЗДСл,
съгласно трайната практика на ВАС, не е необходимо излагане на мотиви за
прекратяване.
При издаване
на заповедта, органът по назначаването е спазил процесуално правните разпоредби
с оглед обстоятелството, че в ЗДС, който е специален по отношение на АПК, няма
специално регламентирана процедура преди да издаде заповедта за прекратяване на
служебното правоотношение, органът по назначаването да уведоми служителя, че ще
му прекрати служебното правоотношение при настъпването на определен юридически
факт, дори когато се изпраща предизвестие за прекратяване, нито пък има
задължение преди да пристъпи към издаване на заповед за прекратяване на общите
основания да обсъди доводите и възраженията на служителя и да събира
доказателства. Изключение е предвидено при ангажиране на дисциплинарната
отговорност на служителя, но настоящото производство не е такова.
Оспорената заповед обаче не е съобразена с приложимите материалноправни
разпоредби на ЗДС.
Съгласно чл.12, ал.1 от ЗДС, когато кандидатът се
назначава за първи път на държавна служба, в едногодишен срок, считано от
датата на встъпване в длъжност, органът по назначаването може да прекрати
служебното правоотношение без предизвестие. Следователно, ЗДС регламентира две
предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение на това основание:
Едната предпоставка е правоотношението да се
прекратява в едногодишен срок, считано от датата на встъпване в длъжност. Видно
от Заповед №225/7.11.2019 год. на Директора на БДДР, Г. е назначен на длъжността Директор на Дирекция „Контрол“
в БДДР-Плевен, считано от 8.11.2019 год. Заповедта за прекратяване на служебното
правоотношение за тази длъжност е издадена на 23.12.2020 год., като
правоотношението е прекратено, считано от 23.12.2020 год.
Съгласно чл.12, ал.3 от ЗДС, срокът за изпитване не
тече през времето, през което държавният служител е бил в законоустановен
отпуск. Видно от приложените н ал. 29-37 от делото Заповеди за разрешаване
ползването на платен годишен отпуск и болнични листи, жалбоподателят е ползвал
общо 34 календарни дни платен годишен отпуск и 32 дни отпуск поради временна
неработоспособност, или общо 66 дни, с които се увеличава срокът за изпитване,
по аргумент от чл.12, ал.3 от ЗДС, поради което тази предпоставка по отношение
на жалбоподателя е налице.
Спорът е съсредоточен до наличието или липсата на
втората предвидена в чл.12, ал.1 от ЗДС предпоставка-дали кандидатът се
назначава за първи път на държавна
служба.
Легално определение на понятието държавен служител е
дадено в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗДСл, според която държавен служител е лице, което
по силата на административен акт за назначаване заема платена щатна длъжност в
държавната администрация и подпомага орган на държавната власт при осъществяване
на неговите правомощия. Държавни
служители са и лицата, на които специален закон предоставя статут на държавен
служител при спазване изискванията на този закон. Длъжностите, които се
заемат от държавни служители, се определят в Класификатора на длъжностите в
администрацията, който се приема от Министерския съвет и се
обнародва в "Държавен вестник". Легална дефиниця на понятието
длъжност в администрацията е дадено в чл. 2, ал. 1
от Наредбата за прилагане на единния класификатор на длъжностите в
администрацията, според която "длъжност в администрацията"
е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово
правоотношение, включително по правоотношение, възникнало на основание на Закона за Министерството на
вътрешните работи, на Закона за отбраната и въоръжените сили на
Република България, на Закона за
изпълнение на наказанията, въз основа на определени изисквания и
критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема и се
изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна
характеристика. От своя страна, ЗДСЛ не дава определение на понятието
"държавна служба". Такова определение няма и в действащото българско
законодателство и то се извежда от теорията. Държавната служба е трайно
изградена институция, осигуряваща постоянното и непрекъснато функциониране на
държавния апарат за реализиране на държавни цели и задачи. Държавна служба
съществува не само при държавните административни органи, но при другите
органи, осъществяващи държавни функции. Държавната служба не е непосредствено
свързана с производството на материални ценности, тя не е
материално-производствена дейност, но тя може да бъде дейност по подготвяне на
условията за осъществяване на материално производство. Държавната служба е институция на държавата
и има за основно предназначение да реализира държавната политика, държавните
интереси, както и обществения интерес, представен в държавната политика. Функционирането на държавната служба е
свързано с упражняването на държавна власт и при осъществяването й винаги се
действа от името на държавата, и затова държавната служба е израз на
държавно-властнически правомощия, и нейното нормално функциониране се гарантира
от държавната власт, като при нужда за целите на изпълнение на задачите на
държавната служба може да се прибегне и до държавна принуда. Държавната служба
се осъществява на основата на правото - тя е правно регламентирана и
представлява система от правни норми, общи и специални, които уреждат
принципите и правилата на осъществяване на държавната служба, правата и
задълженията на държавните служители, отговорността и зависимостта между
функционирането на държавната служба в различните държавни органи и звена. Като обобщение може да се каже, че
държавната служба е изградена с цел да се организира постоянното осъществяване
на функциите на държавата. Държавната служба е правно регламентирана, свързана
с упражняването на държавната власт, дейност за осигуряване на трайното и
непрекъсваемо функциониране на държавния апарат. Тя е административно-правен
институт.
С оглед на
горните същностни характеристики на държавната служба, следва да бъде
отбелязано,че за да бъде приложена нормата на чл. 12, ал.1
от ЗДСЛ, е необходимо държавният служител да бъде назначен за първи
път на държавна служба, а не за втори и последващ път. Идеята на законодателя
да определи срок за изпитване в полза на органа по назначаването е именно и с
цел при първоначално назначаване на държавна служба той да направи преценка на
субективните качества на служителя в срока за изпитване и в рамките на
предоставената му оперативна самостоятелност едностранно и без предизвестие да прекрати служебното правоотношение, без да
е необходимо да мотивира своето решение. Но този срок е приложим, само когато
служителят постъпва за първи път на държавна служба, но не намира приложение
при последващо постъпване на държавна служба в друга администрация.
В конкретния случай и видно е от приложеното на л.42
от делото Удостоверение обр. УП-3 изх.№ФС-5418/2019 год., че Г. е заемал
длъжности, както следва: „държавен служител по ЗМВР“, считано от 1.09.2000 год.
до 31.03.2008 год., или 07год. 07 мес. 00дни; „държавен служител по ЗДАНС“,
считано от 1.04.2008 год. до 7.11.2019 год., или 11год. 07 мес. 07 дни, или
стаж общо в размер на 19 год. 02 мес. 07 дни.
Видно е още от Удостоверение рег.№ЧР-1845/19.09.2019
год. на л.58, че Г., считано от 1.04.2008 год. е държавен служител в ДАНС с
месторабота в гр.Плевен.
Видно от приложената на л.178 от делото Заповед
№ЧР-З-700/30.10.2019 год. на Председателя на ДАНС, със същата е прекратено
служебното правоотношение на „държавен служител“ от ДАНС, на основание чл.111
във връзка с чл.110, ал.1, т.4от ЗДАНС на длъжността „главен експерт“ към
ТДНС-Плевен.
На л.190 от
делото е приложена Кадрова справка №ЧР-257/25.01.2021 год.. От същата се
установява, че Г. е назначен на държавна служба със Заповед
рег.№К-3928/23.08.2000 год. на длъжност „разузнавач I степен“ в РДВР-Плевен, с присъдено звание „старши
лейтенант“. Последователно е заемал следните длъжности: 2000г. - 2004г. -
„разузнавач I степен“ в РДВР-Плевен; 2004г. - 2006г. - „разузнавач II степен“ в
РЗС-Плевен при НСС-МВР; 2006г. - 2008г. - „разузнавач VI степен“ в РУС-Плевен
при НСС-МВР; На 01.04.2008г. е назначен на държавна служба в ДАНС и му е
присъден ранг „младши агент IV степен“, съгласно заповед per. №
ЧР-2-з-62/01.04.2008г. От 2008г. до 2011 г. - експерт в ТДНС-Плевен при ДАНС,
като е преназначаван съгласно заповеди per. № ЧР-2-з-356/14.10.2008г„ № ЧР-2-з-
358/24.04.2009г. и № ЧР-2-з-203/08.01.2010г.; От 2011г. до 2013г. - началник на
отдел, той и началник на сектор, съгласно заповед per. №
ЧР-2-3-177/30.05.2011г.; От 2013г. до 2019г. - главен експерт, съгласно заповед
per. № ЧР-2-з- 641/04.11.201 Зг., с присъден ранг „старши агент I степен“ и е
преназначен на същата длъжност, съгласно заповед per. № ЧР-2-з-685/10.12.2018г.
Считано от 07.11.2019г. служебното правоотношение на Г. с Държавна агенция „Национална сигурност“ е прекратено по
искане на служителя, съгласно заповед на Председателя per. №
ЧР-з-700/30.10.2019г.
Следователно
и видно от доказателствата по делото, Г. е бил държавен служител в МВР за
времето от 23.08.2000 г., когато влиза в сила разпоредбата на чл. 192, ал. 1, т.
1 от ЗМВР (отм. ДВ, бр. 17 от 24.02.2006 г.) до 1.04.2008 г., когато
е назначен за държавен служител в ДАНС. А съгласно чл.192, ал.1, т.1 от ЗМВР,
личният състав на МВР се състои от и държавни служители, които могат да бъдат
офицери, сержанти или граждански лица. Приложената на л.190 от делото кадрова
справка съдържа достатъчно данни, от които да се направи обосновано заключение
относно служебния характер на правоотношението между Г. и МВР за посочения
период. А за времето от 1.04.2008 год., когато е назначен на държавна служба в
ДАНС, по аргумент от чл.43, ал.1, т.1 от ЗДАНС (редакция от 20.12.обн., ДВ, бр.
109 от 20.12.2007 г., в сила от 1.01.2008 г.и впоследствие многократно допълван
и изменян), служители на Държавна агенция "Национална сигурност" са и
държавните служители.
Горните представени, неоспорени и необорени от
страните писмени доказателства, съставляват официални свидетелстващи документи
и се ползват с материална
доказателствена сила за отразените в тях факти. Те удостоверяват по безспорен
начин, че жалбоподателят не е назначен на държавна служба за пръв път в БДДР, а
е работил като държавен служител в МВР и ДА“НС“ от 2000 година до 2019 год.,
т.е. повече от 18 години преди назначаването му в БДДР на длъжността, за която е прекратено служебното му правоотношение с
оспорената заповед. Т.е. първоначално Г. е бил назначен на държавна служба в
системата на министерството на вътрешните работи и изрично е записано както в
кадровата справка, така и в удостоверението
обр. УП-3, че в тази структура е
бил назначен като държавен служител, а не по трудово правоотношение, като е
изпълнявал длъжността „разузнавач“. А впоследствие е работил отново на държавна
служба, по служебно правоотношение, в Държавна агенция „Национална сигурност“,
като е заемал експертни и ръководни длъжности. Следователно, понастоящем, в БДДР жалбоподателят е назначен за трети път
на държавна служба в различна, но отново държавна администрация, по служебно, а не по трудово
правоотношение. Следва да бъде посочено, че законът не поставя изискване
служителят да постъпва за пръв път на държавна служба в процесната
администрация, а изобщо за пръв път на държавна служба. Т.е. лицето може да е
работило по служебно правоотношение в други държавни администрации, да е било
назначено не само на основание ЗДС, но и на основание други специални
закони-ЗМВР, ЗОВСРБ, ЗИНЗС и т.н. В този смисъл чл.2, ал.1 от ЗДС регламентира,
че държавни служители са и лицата, на които специален закон предоставя статут
на държавен служител . След като безспорно е установено, че Г., преди заемане
на длъжността Директор на Дирекция
„Контрол“ в БДДР-Плевен, е работил като
държавен служител в системата на МВР и в ДАНС, настоящият съдебен състав
намира,че органът по назначаването неправилно е приложил нормата на чл. 12, ал.1
и ал.2 от ЗДСЛ,
защото законът предоставя правото на органа по назначаването в едногодишен
изпитателен срок да прекрати служебното правоотношение само на служителя, който
е назначен за първи път на държавна служба, а не в друга администрация на друга
длъжност. Нещо повече, дори законодателят
не е поставил изискване за вида и длъжността, на която е назначен служителят за
първи път, нито пък за вида на правоотношението- ако служителят е бил назначен
по заместване, този срок да не се прилага, защото ЗДСл предвижда като
предпоставка за прекратяване на служебното правоотношение при първоначално назначаване на държавния
служител на държавна служба, а не назначаване в администрация за първи път. Да
се приеме тезата, че може при постъпване на държавна служба в друга администрация и на друга длъжност, постоянно да се
прилага разпоредбата на чл. 12, ал.1
от ЗДСЛ, то това би означавало, че държавният служител никога няма да
не получи стабилитет на служебното си правоотношение и винаги при прекратяване
на същото в едногодишен срок за изпитване, при последващо назначаване на друга
длъжност в друга администрация и при неизтекъл срок на изпитване при предходно
прекратено служебно правоотношение, отново и постоянно да тече срок на
изпитване и при постъпване на държавна служба на друга длъжност и друга
администрация, все да е със срок на изпитване- нещо, което е извън волята на
законодателя. В случая е неприложима и разпоредбата на чл. 12, ал.2,
във връзка с алинея първа
на ЗДСЛ, именно защото държавният служител е назначен за трети път
на държавна служба. За приложението на нормата на чл. 12, ал.2
от ЗДСЛ би могло да се говори само и единствено, ако оспорващият е
бил назначен за първи път на държавна служба в БДДР, но това назначаване вече е
било за втори път. Нормата на закона е приложена неправилно, което води до
отмяна на заповедта поради липса на предпоставките за прекратяване на
служебното правоотношение на оспорващата на това основание. В този смисъл е
съдебната практика на ВАС- Решение № 2691 от 26.02.2013 г. по адм. д. №
6947/2012 Г., Решение № 15891 от
01.12.2011 Г. по адм. д. № 12631/2011г.
Към административната преписка е приложена декларация
по чл. 111, ал.
2 от ЗДСл от 7.12.2019 г., подписана от жалбоподателя- л. 56, за
постъпване за първи път на държавна служба. Тази декларация обаче е ирелевантна
за спора. Задължение на органа е преди
да издаде заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на осн. чл. 12, ал. 1 от ЗДСл, да провери дали са
налице материалноправните предпоставки за приложение на нормата на чл. 12, ал.
1 от Закона. След като по делото са налице доказателства за наличието на
предходно назначаване, това е юридически факт, който следва да се вземе предвид
при проверката на законосъобразността на заповедта по чл. 12, ал. 1
от ЗДСл за прекратяване на служебно правоотношение.
Административният орган е бил длъжен да съобрази това обстоятелство, а не
декларацията, при назначаване на кандидат на държавна служба с правно основание
чл. 12 от
ЗДСл., тъй като е елемент от фактическия състав на основанието за
прекратяване на служебното правоотношение в едногодишния срок.
Изпратеното от ДАНС до БДДР писмо, приложено на л.26
от делото, че от ДАНС няма да бъде предоставено служебното досие на Г. и че
чл.17, ал.1 и ал.6 от ЗДС са неприложими , също не налагат различни изводи.
Защото в ЗДАНС съществува специална
разпоредба по отношение служебното досие- чл.60, според която за всеки служител
в агенцията се съставя и води служебно досие, в което се съхраняват документи
относно: възникването и прекратяването на правоотношението, професионалното
развитие, наградите и отличията, отпуските, наложените наказания, временното
отстраняване от длъжност, длъжностната характеристика, както и декларациите по чл. 50, ал. 6, чл. 51, ал. 1, чл. 54, ал. 7 и чл. 56. Изрично е разписано в чл.60, ал.4
от ЗДАНС, че служебното досие се съхранява 10 години след прекратяване на
правоотношението. Т.е. регламентиран е специален срок след прекратяване на
служебното правоотношение да бъде съхранявано служебното досие, което изключва
изпращането на същото на друга, макар и държавна администрация.
Съставянето на служебна книжка при постъпването на Г.
в БДДР също не опровергава извода на съда, че той не постъпва за пръв път на
държавна служба, когато е назначен в
БДДР. На първо място липсата на отразяване на стажа му като държавен служител в
издадена и заверена служебна книжка не може да се тълкува в негова вреда, а
именно, че до този момент той не е имал служебен стаж. На второ място, по
делото е приложена и Трудова книжка на жалбоподателя на л.48-56 , в която
записите са приключили до 1.04.2000 год., т.е. допреди назначаването му на
държавна служба в ЗМВР.
Твърдението на административния орган, че в
поведението на жалбоподателя се забелязвала незаинтересованост към поставените
му задачи, търсене на възможности да прехвърли изпълнението на задачата върху
служител от поверената му дирекция, липса на комуникация с колегите му и
изолиране от работната среда, което поведение е намерило отражение в годишната
оценка на изпълнението на длъжността, е без правно значение в случая, тъй като
служителят не е могъл законосъобразно да бъде уволнен на основание чл.12, ал.1
от ЗДС, на което именно основание могат да се преценяват качествата на
служителя в срока за изпитване.
Ето защо, и при извод на съда, че Г. не е назначен за пръв път на държавна служба в БДДР на длъжността, за която е прекратено служебното правоотношение с оспорената заповед, последната се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
При този изход на делото, на жалбоподателя следва да
се присъдят направените по делото разноски в размер на 600 лева, представляващи
адвокатско възнаграждение малко над минимално предвидения размер в чл.8, ал.3
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, които са своевременно поискани, договорени и изплатени изцяло в брой, видно от
приложеното на л.16 от делото пълномощно.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.1 и
2 от АПК, Административен съд-Плевен, V състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, по жалба на Д.Т.Г.
***, с ЕГН **********, чрез адв. З.М. ***, Заповед
№205/23.12.2020 год. на Директора на
Басейнова дирекция „Дунавски район“, с която на основание чл.12,
ал.1 от Закон за държавния служител е прекратено служебното правоотношение на
жалбоподателя за длъжността Директор на Дирекция „Контрол“ с длъжностно ниво по
КДА-6 и код по НКПД 1213-7008, считано от 23.12.2020 год.
ОСЪЖДА Басейнова дирекция Дунавски район да заплати на
Д.Т.Г. ***, с ЕГН ********** направените
по делото разноски в размер на 600 /шестстотин/ лева.
Решението може да се оспорва с касационна жалба пред
Върховен административен съд в 14-срок
от съобщаването на страните.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: