Решение по дело №172/2020 на Районен съд - Гълъбово

Номер на акта: 260010
Дата: 12 март 2021 г.
Съдия: Христо Алексеев Ангелов
Дело: 20205550100172
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 май 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                          12.03.2021 г.                                     гр.Г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГЪЛЪБОВСКИ  РАЙОНЕН  СЪД                                                  Граждански състав

На 12.02.2021г.

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО АНГЕЛОВ

 

Секретар Мариана Пенева,

като разгледа докладваното от съдия Ангелов Гр. дело № 172 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 405 от КЗ и чл. 86 ЗЗД от „Д.“ ЕООД от гр.Г. срещу ЗАД „ОЗК – З.“АД, гр.София.

В исковата си молба „Д.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: обл. С.З., гр. Г., ул. „Д.П.Б.“ №*, ЕИК *********, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Л.Г.Д.чрез адвокат П.К.,***, сочи, че на 22.08.2018 г. около 20:15 ч. в община С. на автомагистрала „Т.“, км 262 в посока гр. Б., настъпило пътнотранспортно произшествие с участието на влекач „В. Ф12 - 4x2“ с peг. № ******, собственост на „Д.“ ЕООД. Механизмът на ПТП бил следният: при движение по автомагистрала „Т.“ в посочената посока на състав от пътни превозни средства, влекач „В. Ф 12 - 4x2“, с peг. № *********и прикачено към него полуремарке с peг. № *********, управляван от Т.Г., водачът изгубил контрол над превозното средство, навлязъл вдясно в канавката, в следствие на което се преобърнал. В резултат на описаното пътнотранспортно произшествие били причинени материални щети. Влекач „В. Ф 12 - 4x2“ с peг. № *********бил увреден до такава степен, че бил напълно негоден за възстановяване. В следствие на инцидента същият бил със сериозна концентрация на деформации. Увредени били редица части, като евентуален опит да се извърши ремонт бил икономически напълно нецелесъобразен.

За посоченото пътно превозно средство бил сключен договор за имуществена застраховка със ЗАД „ОЗК – З.“, обективиран в застрахователна полица №0020600201700157 със срок на валидност от 00:00 ч. на 31.10.2017 г. до 24:00 ч. на 30.10.2018 г., тоест към момента на настъпване на пътнотранспортното произшествие на 22.08.2018 г. било налице валидно застрахователно правоотношение между дружеството собственик на влекача и ответника застраховател. Според уговореното между страните по договора, застрахователната сума била в размер на 28800 лева, а застрахователната премия – в размер на 705.02 лева, платими еднократно. Издадена била сметка №00200600201700157-01, като премията била платена по банков път на 31.10.2017 г. Неразделна част от сключения между ищеца и ответното дружество договор за били Общи условия по застраховка „Каско“ на сухопътни превозни средства. В Глава Втора, Раздел I от същите /т. 1.1 от клауза „Пълно каско“ във връзка с т. 1.2 от клауза „Частично каско“/ било предвидено, че застрахователят покрива щети възникнали в следствие на пътнотранспортни произшествия, в която хипотеза попадал и настоящият случай.

Ищецът сочи по-нататък, че своевременно изпълнил задължението си по чл. 403, ал. 1 от КЗ, като уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и предявил претенция за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени вреди. Застрахованото лице, в съответствие с разпоредбата на чл. 404, ал. 1 от КЗ, предоставило на застрахователя необходимата информация за застрахователното събитие. Образувана била щета №0020-600-0056/2018 г. С цел установяване на уврежданията по автомобила същият бил представен за оглед на застрахователя. Направени са два огледа, на 24.08.2018 г. и 27.09.2018 г., по време на които били съставени описи по преписката, като увредените части били описани в отделни пунктове. Установено било, че по процесния влекач били налице множество увреждания, а именно: челно стъкло, кабина, дясна врата, дясно огледало, шаси, преден капак, броня, маска между фаровете, долен спойлер на дясна врата, ляво и дясно бомбе, фарове, ключалка, амортисьори, кутия на въздушен филтър, тръба ауспух, кормилни щанги, конзоли на скоростна кутия, тампони на скоростна кутия, карданен вал, турбина двигател, казанче за вода на чистачките, подкалник, компресор на климатик, радиатор на климатик, дясна чистачка, датчик на скоростна кутия, дифузьор, въздушни възглавници, посукано било шасито и др.

Ищецът излага, че с писмо изх. №А315-7766/31.10.2018 г. ищецът бил уведомен от ЗАД „ОЗК – З.“, че след изготвена техническа експертиза по образуваната щета било установено, че възстановяването на автомобила надвишавало 70% от застрахователната му стойност, предвид което била налице тотална щета на увредения влекач съгласно Глава Пета, Раздел II, чл. 21, ал. 1 от горецитираните „Общи условия”. Тоест, в случая възстановяването на влекача било икономически напълно нецелесъобразно. В тази връзка, застрахователят определил обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди в размер на 11062.33 лева, представляващи 70% от сумата 15803.33 лева, която според ответника била действителната стойност на МПС към датата на застрахователното събитие, намалена със сума на увредени детайли по предходна щета, за които липсвал снимков материал след възстановяване. От писмото не ставало ясно защо застрахователят намалява действителната стойност на товарния автомобил – 28800 лева, посочвайки предходна щета, предвид обстоятелството, че по такава щета не било постъпвало плащане от негова страна, както и че същата била отстранена към датата на сключване на договора. Не ставало ясно също така и на какво основание застрахователят приемал, че следва да заплати обезщетение в размер на 70% от действителната стойност на товарния автомобил. Такъв размер не бил регламентиран нито в КЗ, нито в цитираните общи условия. Законодателят определил кога е налице тотална щета в чл. 390, ал. 2 от КЗ, а именно когато ремонтно-възстановителните разходи са 70% и повече от стойността на застрахователната сума на увреденото МПС. Съгласно общите условия на договора за застраховка в случай на тотална щета от застрахователната стойност се приспадал размерът на запазените части. Тоест, посоченият процент бил относим единствено към преценката налице ли е тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 от КЗ с оглед стойността на разходите за ремонта и действителна стойност на превозното средство, но не и към размера на обезщетението за претърпени имуществени вреди. Освен това, самият застраховател в писмото сочел, че възстановяването на автомобила надвишава 70% от застрахователната му стойност, а в същото време определя обезщетение в размер на точно 70% от действителната според него стойност на влекача. Поради изложеното ищецът считал, че ответното дружество неправилно определило следващото му се застрахователно обезщетение в следствие настъпило застрахователно събитие в периода на покритие на риска.

Сочи по-нататък, че със същото писмо бил уведомен, че за изплащане на одобреното обезщетение на основание чл. 390, ал. 1 от КЗ било необходимо представянето на документ за прекратяване на регистрацията на МПС. В изпълнение на дадените указания, с писмо изх. №93/13.04.2020 г., ищецът твърди, че е представил документ за прекратяване на регистрацията на процесния товарен автомобил, като посочил и банкова сметка, ***ното обезщетение. На 08.05.2020 г. ответното дружество превело по сметка на ищеца сумата в размер на 11062.33 лева, представляващи застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди по щета №0020-600-0056/2018 г.

По аргумент от чл. 108, ал. 1 от КЗ, в изпратеното на „Д.“ ЕООД писмо бил инкорпориран и отказ от страна на застрахователното дружество да изплати обезщетение над определената от него сума в размер на 11062.33 лева до реалната застрахователна стойност на автомобила съгласно полица №0020600201700157, а именно сумата от 28800 лева. В Общите условия на договора за застраховка било предвидено, че в случай на тотална щета от застрахователната стойност се приспадал размерът на запазените части. Предвид обстоятелството, че в конкретния случай уврежданията по товарния автомобил били изключително много, ищецът счита, че стойността на запазените части възлиза на около 1700-1800 лева. Счита, че застрахователят неоснователно е отказал да заплати сумата от 16000 лева, представляваща разликата между определеното от него обезщетение и реално дължимото такова след приспадане на запазените по автомобила части. Така се аргументира, че от постановяване на отказа за изплащане на обезщетение по чл. 108, ал. 1, т. 2 от КЗ, а именно 31.10.2018 г., застрахователят бил в забава по отношение на тази разлика и на основание чл. 86 от ЗЗД дължал на ищцовото дружество обезщетение за неизпълнение на парично задължение в размер на 2520 лева, считано от деня на забавата – 31.10.2018 г., до подаване на исковата молба в съда – 19.05.2020 г.

Ищецът счита, че са налице всички предпоставки за заплащане на пълния размер на дължимото застрахователно обезщетение по застраховка „Пълно каско“ на процесния товарен автомобил, като от застрахователната стойност на автомобила от 28800 лева се приспадне единствено стойността на запазените части. В тази връзка били налице: валидно сключен договор за имуществена застраховка; заплатена застрахователна премия от застрахования; настъпило на застрахователно събитие в периода на осигуреното застрахователно покритие; причинени имуществени вреди; причинна връзка между вредите и застрахователното събитие; уведомяване на застрахователя за настъпило застрахователно събитие и представяне на необходимите документи за неговото установяване. Със сключването на договора за застраховка застрахователят поел определен риск срещу плащане на премия и на основание чл. 405, ал. 1 от КЗ се задължил при настъпване на застрахователно събитие да заплати на застрахования застрахователно обезщетение в уговорения срок, като срокът не можел да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал.1-3 или ал. 5. Безспорно в срока на действие на договора на застрахованото МПС били причинени имуществени вреди в резултат на реализиран покрит риск, като за застрахователя възникнало задължение да поеме риска и да заплати застрахователно обезщетение, което той неоснователно сторил частично.

Отделно от изложеното, предвид обстоятелството, че „К. ДСК“ АД била ползващо се лице по застрахователна полица №0020600201700157, ищецът прилага Удостоверение изх. №3511-10-00273-1/05.05.2020 г. от „К. ДСК“ АД, издадено в уверение на това, че към 04.05.2020 г. процесният товарен автомобил не е предмет на особен залог в полза на К.та и че същата няма претенции към застрахователно обезщетение по щета №0020-600-0056/2018 г.

Иска се постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца 16000 лева, представляващи застрахователно обезщетение по застрахователна полица №0020600201700157 за претърпени имуществени вреди – тотална щета на товарен автомобил „В. Ф 12 -4x2“ с рег. № *********в следствие ПТП от 22.08.2018 г., представляващи разликата над платеното обезщетение в размер на 11062.33 лева до действителната застрахователна стойност на автомобила от 28800 лева, намалена със стойността на запазените по автомобила части, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателно изплащане на сумата; както и сумата от 2520 лева, представляващи лихва за забава на основание чл. 86 от ЗЗД за сумата от 16000 лева, за която е отказано изплащане на обезщетение с писмо от 31.10.2018 г. и която представлява разликата над платеното от застрахователя обезщетение от 11062.33 лева до действителната застрахователна стойност на автомобила от 28800 лева, намалена със стойността на запазените части, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди – тотална щета на товарен автомобил „В. Ф 12 -4x2“ с рег. № *********в следствие ПТП от 22.08.2018 г. по застрахователна полица №0020600201700157, считано от 31.10.2018 г., датата, на която ЗАД „ОЗК – З.“ АД е отказал да изплати обезщетение над посочената сума, до 19.05.2020 г., датата на подаване на исковата молба в съда. Претендира разноски.

 Преди приключване на съдебното дирене по искане на ищеца бе допуснатото изменение на главния иск чрез намаляването му до размера на 15680 лв.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, З.А.Д. „ОЗК З.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“ №7, ет. 5, представлявано от изпълнителните директори Александър Личев и Румен Димитров, чрез юрк. С.Х., в който предявеният главен иск се оспорва по размер, а акцесорният – по основание и размер.

Ответникът оспорва изрично следните твърдения в исковата молба: че размерът на вредите е на стойност 28 800 лева; че се дължи пълната застрахователна стойност; че остатъците от товарен автомобил „В. Ф 12-4x2“ с рег. № *********са в диапазона 1700-1800 лева; че ответникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение за това.

Ответникът не оспорва следните факти: че на 22.08.2018 г. на АМ Т. е възникнало ПТП, при което е увредено застрахованото МПС; че моторно превозно средство т.а. „В. Ф 12-4x2“ с рег. № *********е бил застрахован по имуществена застраховка „Каско“ в ответното дружество със ЗП №0020600201700157.

Ответникът твърди, че при сключване на застраховката, действителната стойност на процесния автомобил не е била 28 800 лева. Налице било надЗ., съгласно чл. 388 от КЗ. Действителната стойност на процесния автомобил към датата на настъпване на процесното събитие била в диапазона 16 000-18 000 лева. Автомобилът бил в експлоатация повече от 14 години, доколкото първата му регистрация била 2004 г., а събитието настъпило през 2018 г. При наличие на тотална щета, застрахователят следвало да определи обезщетението въз основа на разпоредбите на чл. 390 от КЗ, като от действителната стойност се приспадне стойността на запазените части.

Ответникът излага по-нататък, че преди да настъпи процесното ПТП, ищецът регистрирал в ответното дружество щета № 0020-600-0083/2017, като бил извършен оглед и били описани увредените части в Опис-техническа експертиза от 19.07.2017 г. Собственикът не представил на застрахователя документи, че преди ПТП извършил ремонт на автомобила и не го представил за оглед пред застрахователя след отремонтирането, т.е. процесният автомобил към 22.08.2018 г. имал неотстранени увреждания, които намалявали неговата действителна стойност. Тези увреждания, експертите на ответника оценили на 2029.67 лева.

Сочи, че размерът на дължимото обезщетение се определял съобразно правилото на чл. 386, ал. 2 от КЗ по действително претърпените вреди към деня на настъпване на застрахователното събитие, освен в случаите на подЗ., надЗ. и З. по договорена застрахователна стойност. Процесният договор между страните не бил сключен при условията на чл. 387, ал. 1 от КЗ – по договорена застрахователна стойност. Договорената застрахователна стойност представлявала фиксирана парична сума, определена от страните по договора, която се смятала и за стойност на застрахователния интерес при настъпване на застрахователното събитие и не можела да бъде оспорвана от страните. При договорена застрахователна стойност не се прилагал чл. 386, ал. 2 от КЗ. Видно от съдържанието на процесния договор обаче, страните се съгласили за размера на застрахователната сума, поради което размерът на обезщетението се определял съобразно действително претърпените вреди към датата на застрахователното събитие, така както било посочено и в самия договор – че обезщетението се определя след експертна оценка. При вреди на имущество застрахователното обезщетение било в размер на действително претърпените и доказани по размер вреди до уговорената в застрахователната полица застрахователна сума.

     Обезщетението се дължало по действителната стойност на увреденото имущество /при пълна увреда/, като за такава се смятала стойността, срещу която вместо него може да се купи вещ от същия вид и качество към момента на увреждането, а това е пазарната стойност. Застрахователната сума била само максималната граница на отговорността на застрахователя, а не сумата, на която следвало да съответства застрахователното обезщетение. Според трайноустановената съдебна практика, при тотална щета от действителната стойност на автомобила към момента на настъпване на застрахователното събитие следвало да се приспадне стойността на запазените части Макар и автомобилът да бил тежко катастрофирал, налице били остатъци, които следвало да се оценят и приспаднат от дължимото обезщетение. Следвало да се приспаднат и описаните, но невъзстановени щети от 19.07.2017 г. Целта на приспадането на запазените части от дължимото застрахователно обезщетение при тотална щета била да не се допусне собственикът на увредения автомобил да получи едновременно както обезщетение от застрахователя в пълен размер, така и стойността на запазените части, които биха могли да бъдат реализирани на вторичния пазар.

      Съгласно чл. 390, ал. 1 от КЗ преди изплащане на обезщетение, определено като тотална щета на моторно превозно средство, регистрирано в Република България, застрахователят изисквал от ползвателя на застрахователна услуга удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, в което да било отбелязано, че прекратяването на регистрацията било поради настъпилата тотална щета. Изпълнението/неизпълнението на задължението за дерегистрация и представянето пред застрахователя на доказателства за това имало значение за началния срок на забавата Предприемането на административната процедура било в правомощията на потребителя на застрахователна услуга и в негова тежест било представянето на предвидените в закона доказателства с оглед интереса му от поставяне на длъжника в забава. В настоящия случай ищецът не ангажирал доказателства дали и кога е представил на застрахователя удостоверение, издадено от компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, в което било отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета. Представянето по делото на свидетелство за регистрация на МПС част I и част II с направено върху него отбелязване за прекратена регистрация - „съхранение частен имот“ не можело да постави ответника в забава, тъй като същото не представлявало удостоверение, издадено от компетентен държавен орган, не било ясно от кого било направено отбелязването, не било посочено, че причината за прекратяване на регистрацията е „тотална щета“, съгласно законоустановеното изискване за съдържанието на удостоверението. По тази причина претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за забава се явявала изцяло неоснователна.

     Експерти на ответника са определили, че действителната стойност на процесния автомобил към датата на настъпване на събитието била в размер на 17108.33 лева. От тази сума били приспаднати невъзстановените щети в размер на 2029.67 лева и 30% запазени части. Изплатено било обезщетение в размер на 11062.33 лева. Ответникът счита, че с изплащане това застрахователно обезщетени е изпълнил задълженията си по договора и съгласно КЗ. Оспорва претенцията за мораторна лихва, с оглед неоснователността на главния иск, както и началния момент, от който се претендира лихвата, а именно от 31.10.2018 г. счита, че не е изпаднал в забава, доколкото не е представено удостоверение за дерегистрация поради настъпила тотална щета.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

За основателността на главния иск в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно застрахователно правоотношение с ответника по имуществена застраховка с предмет процесния лек автомобил, в чийто срока на застрахователно покритие е настъпило застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска, наличието на причинна връзка между застрахователното събитие и настъпилите вреди, както и техния размер.

За основателността на иска по чл. 86 ЗЗД, ищецът следва да установи наличието на главен дълг и забава на ответника.

Между страните не се спори, а и от представените по делото доказателства безспорно се установява, че 1) че на 22.08.2018 г. на АМ Т. е възникнало ПТП, при което е увредено застрахованото МПС; 2) че моторно превозно средство т.а. „В. Ф 12-4x2“ с рег. № *********е бил застрахован по имуществена застраховка „Каско“ в ответното дружество със ЗП №0020600201700157 и 3) че ответникът е заплатил обезщетение в размер на 11062,33 лева.

В хода на производството пред Районен съд гр. Г. бе безспорно доказано, че вследствие на настъпилото на 22.08.2018 г. в община С., на автомагистрала „Т.", км 262, в посока гр. Б., пътнотранспортно произшествие е налице тотална щета на товарен автомобил, марка „В. Ф 12 - 4x2”, peг. № СТ 0024 АТ, собственост на „Д.” ЕООД. Същият е със значителна концентрация на увреждания, които го правят негоден за възстановяване. Засегнати са редица части - усукано и скъсано шаси, челно стъкло, кабина, дясна врата, дясно огледало, шаси, преден капак, броня, маска между фаровете, долен спойлер на дясна врата, ляво и дясно бомбе, фарове, ключалка, амортисьори, кутия на въздушен филтър, тръба ауспух, кормилни щанги, конзоли на скоростна кутия, тампони на скоростна кутия, карданен вал, турбина двигател, казанче за вода на чистачките, подкалник, компресор на климатик, радиатор на климатик, дясна чистачка, датчик на скоростна кутия, дифузьор, въздушни възглавници и др.

Според заключението на изготвената в хода на производството съдебно-автотехническа експертиза сумарната стойност за извършването на ремонт и възстановяването на щетите е икономически неизгодно и би било близко до сумата за закупуване на подобен товарен автомобил от същата марка и модел в изправно техническо състояние. Освен това, възстановяването на превозното средство е технически недопустимо, поради уврежданията на шасито. Същото е усукано и скъсано, поради което е забранено да се ремонтира. За пълнота следва да се отбележи, че спор относно обстоятелството, че е налице тотална щета вследствие настъпилото ПТП, няма. От отговора на исковата молба и от събраните писмени доказателства е видно, че застрахователят не оспорва факта относно наличието на тотална щета.

На следващо място, в хода на настоящото производство бе установена реалната стойност на процесния товарен автомобил. В сключения между страните договор за имуществена застраховка, обективиран в застрахователна полица № 0020600201700157, със срок на валидност от 00:00 ч. на 31.10.2017 г. до 24:00 ч. на 30.10.2018 г., е посочено, че застрахователната сума е в размер на 28800.00 лв. /двадесет и осем хиляди и осемстотин лева/. В приложения по делото въпросник от 17.10.2017 г. е отразено, че застрахователната стойност е определена на базата на експертна оценка. Съгласно заключението на съдебно-автотехническата експертиза към датата на сключване на договора за застраховка, застрахователната сума на процесния автомобил възлиза, именно, на тази стойност. Извън съмнение е, че тази стойност е реална, тъй като според експертното заключение тя е по-ниска от справедливата пазарна стойност на подобен товарен автомобил от същата марка, модел и възраст, която също е ориентир за действителната стойност на имуществото. Същата варира от 27000 лв. до 32000 лв., в зависимост от техническото състояние, пробега, извършваните ремонти, поддръжката и техническата експлоатация, като средната такава стойност възлиза на 29500.00 лв., т.е. в процесния случай размерът на действителната стойност не надвишава пазарната цена, определена към датата на сключване на застрахователния договор. Ето защо е неприложима разпоредбата на чл.388, ал. 1 от КЗ, съгласно която извън случаите по чл.387, ал. 1 /договорена застрахователна стойност/, ако е уговорена по-голяма застрахователна сума от действителната застрахователна стойност, съответно възстановителната застрахователна стойност на застрахованото имущество, договорът остава в сила, като всяка от страните може да поиска застрахователната сума да се намали до размера на действителната, съответно до възстановителната стойност. НадЗ. ще има само тогава, когато застрахователната сума е по-голяма от действителната стойност на имуществото, което в случая не е налице.

На следващо място, от събраната по делото доказателствена съвкупност бе безспорно установено, че по товарния автомобил не са били налице неотстранени предходни щети, каквото твърдение застъпваше ответникът в хода на производството. Действително, преди настъпването на инцидента на 22.08.2018 г. „Д.” ЕООД е регистрирало при ответника щета № 0020-600-0083/2017. Застрахователното събитие е настъпило на 12.07.2017 г. в гр. Г., като са увредени предният капак и радиаторите на влекача. От страна на застрахователя е извършен опис на щетите. Увредени са панел под челно стъкло, десен ъгъл на панела, радиатор климатик, радиатор интерколер, предна маска горна част, декоративна рамка на предна маска, рамка на емблема, амортисьор на предна рамка, десен фар, предна маска долна част, предна броня странична част, предна броня дясна част, преден панел кабина, радиатор парно. Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно-автотехническа експертиза справедливата пазарна стойност на тези щети възлиза на 2012.50 лв. Не бе доказано възражението на ответното дружество, че собственикът на влекача не е представил документи, че преди ПТП от 22.08.2018 г. е извършил ремонт на тези увредени части, както и, че не е представил автомобила пред застрахователя,  след отремонтирането му. Напротив, събрани са доказателства, че не са били налице такива неотстранени увреждания, които да намалят действителната стойност на застрахования автомобил. Установи се, че въпросният автомобил е представен за годишен технически преглед 2 /два/ дни преди настъпване на произшествието, а именно, на 20.08.2018 г. Съгласно удостоверението за техническа изправност па ППС същото е годно да се движи по пътищата отворени за обществено ползване. Това удостоверение категорично не би било издадено при наличие на описаните по-горе увреждания по щета № 0020-600-0083/2017. Освен това, от показанията на свидетелката Ивелина Димитрова, служител на „Д.” ЕООД, която отговаря за гражданските застраховки на леките и товарни автомобили на дружеството, бе установено, че преди сключването на договора за застраховка е извършен оглед на автомобила, при който са направени снимки и е извършена оценка. Попълнено е и предложение-въпросник от 17.10.2017 г., приложено по делото, в което изрично е отбелязано, че не съществуват неотстранени повреди по моторното превозно средство към тази дата, която предхожда сключването на застраховката. Впрочем, не е и логично застрахователят да сключи договора за застраховка при наличие на щети по влекача, но и освен това да извърши оглед и да опише във въпросника, че такива не съществуват. Ето защо възраженията в тази насока не се споделят от настоящия състав.

С писмо, изх. № АЗ 15-7766/31.10.2018 г., "ЗАД "ОЗК - З."" АД уведомило ищеца, че след изготвена техническа експертиза по образуваната щета е установено, че възстановяването на автомобила надвишава 70% от застрахователната му стойност, предвид което е налице тотална щета на увредения влекач, съгласно Глава Пета, Раздел II, чл.21, ал. 1 от Общите условия към договора за застраховка, т.е. в случая възстановяването на влекача е икономически напълно нецелесъобразно. Застрахователят е определил обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди в размер на 11062.33 лв. /единадесет хиляди шестдесет и два лева и тридесет и три стотинки/, представляващи 70% от 15803.33 лв. /петнадесет хиляди осемстотин и три лева и тридесет и три стотинки/, която според ответника била действителната стойност на МПС към датата на застрахователното събитие, намалена със сума на увредени детайли по предходна щета.

По аргумент от чл.108, ал.1 от КЗ, в изпратеното на ищеца писмо, е инкорпориран и обективиран отказ от страна на застрахователното дружество да изплати обезщетение над определената от него сума в размер на 11062.33 лв. /единадесет хиляди шестдесет и два лева и тридесет и три стотинки/ до реалната застрахователна стойност на автомобила, съгласно полица № 0020600201700157, а именно, 28800.00 лв. /двадесет и осем хиляди и осемстотин лева/, намалена със стойността на запазените по автомобила части. В общите условия на договора за застраховка е предвидено, че в случай на тотална щета от застрахователната стойност се приспада размера на запазените части. Съгласно заключението на съдебно-автотехническата експертиза, тъй като товарният автомобил е претърпял тотална щета и възстановяването му е технически невъзможно и икономически неизгодно, стойността на запазените авточасти може да се определи на килограм като скрап. При тегло на автомобила около 7350 кг. при средна цена на изкупувания скрап от 0,28 лв/кг, тя се равнява на 2058.00 лв. /две хиляди петдесет и осем лева/, т.е. обезщетението за претърпени имуществени вреди от 15680.00 лв. /петнадесет хиляди шестстотин и осемдесет лева/ се определя като от застрахователната стойност на автомобила се приспаднат вече изплатеното от застрахователя обезщетение и стойността на запазените по влекача части.

В хода на производството бе доказан по основание и размер и обективно съединеният иск за заплащане на обезщетение за неизпълнение на парично задължение. От датата на постановяване на отказа за изплащане на обезщетение по чл.108, ал.1, т.2 от КЗ, а именно 31.10.2018 г., застрахователят е в забава по отношение на неизплатената част от обезщетението и на основание чл.86 от ЗЗД дължи на „Д.” ЕООД обезщетение за неизпълнение на парично задължение в размер на законната лихва върху сумата от 15680.00 лв., за която е отказано изплащането на обезщетение и която представлява разликата над платеното застрахователно обезщетение от 11062.33 лв. до дължимото такова от 28800.00 лв., намалено със стойността на запазените по автомобила части. От деня на забавата - 31.10.2018 г., до подаване на исковата молба в съда - 19.05.2020 г., размерът на обезщетението възлиза на 2469.60 лв. /две хиляди четиристотин шестдесет и девет лева и шестдесет стотинки/. Следва да се отбележи, че с оглед допуснатото изменение на главния иск чрез намаляването му до размера на 15680.00 лв. следва да бъде намален и размера на претендираното обезщетение за забавено плащане до размера на 2469.60 лв. /две хиляди четиристотин шестдесет и девет лева и шестдесет стотинки/, а за разликата над този размер до първоначално претендирания от 2520.00 лв. иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

В допълнение към изложеното, въпреки че за изплащане на обезщетението за имуществени вреди не е необходимо представянето на документ за прекратяване на регистрацията на МПС, такъв е представен на застрахователното дружество. С писмо, изх. № 93/13.04.2020 г., е представен документ за прекратяване на регистрацията на товарен автомобил, марка „В. Ф 12 - 4x2", peг. № СТ0024 АТ, в който е отбелязано, че същата е прекратена, считано от 18.03.2019 г., а автомобилът се съхранява в частен имот. Дължимостта на обезщетение за претърпени имуществени вреди по КЗ не е обусловена от факта на прекратяване на регистрацията на превозното средство. Изпълнението или неизпълнението на задължението за дерегистрация и представянето пред застрахователя на доказателства за това няма значение за основателността на претенцията за застрахователно обезщетение.

Предвид изложеното, в настоящото производство предявените искове бяха доказани, както по основание, така и по посочените по-горе размери и следва същите да бъдат уважени.

По въпроса за разноските по делото: Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят претендираните и направени разноски по делото, съгласно приет списък по чл. 80 ГПК и доказателства, установяващи заплащането им. Съдът намира, че направените от ищеца разноски следва да бъдат определени на 3465лв., от които сумата от 740 лв. - платена държавна такса, сумата от 325 лева - за вещо лице и сумата от 2400 лв./намалено от съда/ - заплатено адвокатско възнаграждение с вкл.ДДС. Съдът счита за основателно възражението на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Същото следва да се намали на 2400 лева с вкл.ДДС, който размер съответства на фактическата и правна сложност на делото и усилията на процесуалния представител по осъществяване на защитата по делото, доколкото са проведени пет открити съдебни заседания, на които той се е явил, като в едно от заседанията е извършван разпит на свидетеля, а в другото е прието заключението по изготвената съдебно автотехническа експертиза. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие, минималният размер на адвокатското възнаграждение е 1075лв. без ДДС, а съгласно чл. 7, ал. 9 за броя на съдебните заседания се дължи и допълнителна сума в размер на 300 без ДДС или общо 1375 лева. В полза на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер от 3455.37 лв. изчислени съразмерно уважената част от исковете.

 

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА З.А.Д. „ОЗК З.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“ №7, ет. 5, представлявано от изпълнителните директори Александър Личев и Румен Димитров, чрез юрк. С.Х. да заплати на „Д.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: обл. С.З., гр. Г., ул. „Д.П.Б.“ №*, ЕИК *********, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Л.Г.Д.чрез адвокат П.К.,*** сумата от 15680.00 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение по застраховка „Пълно каско“, ведно с мораторна лихва в размер на 2469.60 лв., считано от деня на забавата - 31.10.2018 г., до подаване на исковата молба в съда - 19.05.2020 г., като за разликата до претендирана мораторна лихва в размер на 2520.00 лв. ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.

 

ОСЪЖДА З.А.Д. „ОЗК З.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“ №7, ет. 5, представлявано от изпълнителните директори Александър Личев и Румен Димитров, чрез юрк. С.Х. да заплати на „Д.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: обл. С.З., гр. Г., ул. „Д.П.Б.“ №*, ЕИК *********, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Л.Г.Д.чрез адвокат П.К.,*** сторените разноски съразмерно уважената част от исковете в размер на 3455.37 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд С.З. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: