№ 4935
гр. ..., 19.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:...
при участието на секретаря ...
като разгледа докладваното от ... Гражданско дело № 20221110104373 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс.
Образувано е по искова молба от „...“ ЕАД срещу Д. Д. Б. с ЕГН:
********** за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в общ размер
на 3997.59лв., от които 3436.59 лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г.,
ведно със законната лихва от 28.01.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането, и 502.60 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2019 г. до
23.11.2021 г., както и суми за извършена услуга дялово разпределение в
размер на 48.16лв. – главница за периода от м.11.2018 г. до м.04.2020 г., ведно
с законната лихва от 28.01.2022 г. до окончателното изплащане на вземането
и 10.24 лв. - мораторна лихва върху главница дялово разпределение от
31.12.2018 г. до 23.11.2021 г., както и направените по делото съдебни
разноски.
Твърди се, че вземанията са възникнали по повод консумирана и
незаплатена от ответника топлинна енергия и услуга дялово разпределение за
топлоснабден имот: гр. ..., ..., обл. ..., общ. ..., абонатен № ..., инсталация ...,
ИД № ... за посочения по-горе период. Сочи се, че ответникът е собственик на
топлоснабдения имот и клиент на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на § 190 от ДР на ЗЕ. Твърди се, че за сградата - етажна собственост,
в която се намира имотът на ответника, е сключен договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „...” ЕООД (съгласно
подадена молба уточнение), в изпълнение на разпоредбата на чл. 138б от
Закона за енергетиката. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2, сумите за ТЕ за
процесния имот били начислявани от ‘...” ЕАД по прогнозни месечни вноски,
като след края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки
1
на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2 от 28 май 2004 г. за
топлоснабдяването.
Ответникът, чрез особения си представител, е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове. Оспорва, че е ползвал
топлинна енергия на претендираната стойност като количество и качество,
както и извършеното дялово разпределение. Прави възражение за изтекла
погасителна давност. Сочи, че ищецът не е ангажирал доказателства, че
ответникът е получил покана за доброволно плащане или фактури, в които са
отразени и старите задължения. Оспорва дължимостта на лихви за забава, тъй
като не било ясно откога задълженията стават изискуеми. Не било ясно към
кой момент са качени изравнителните сметки на електронната страница на
„...“ ЕАД.
Третото лице подпомагаща ищеца страна „...“ ЕООД не изразява
становище по основателността на исковете, представя писмени доказателства.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно и кумулативно съединени искове с правна
квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Първата предпоставка за основателност на иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във
вр. с чл. 150 ЗЕ, е наличието на валидно възникнало договорно
правоотношение между страните за продажба и доставка на топлинна енергия
на основание чл. 150 ЗЕ.
Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР, на основание чл. 150 ЗЕ. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в наредбата по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. На основание
чл. 153, ал. 6 ЗЕ, клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата.
По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот ... том I, рег. № .../2002 г. на нотариус ..., рег. № ... към
Нотариалната камара, видно от който апартамент ..., находящ се в гр. ..., ж.к.
„..., е бил придобит от М. И. Б..
Представена е молба-декларация за откриване на партида от 4.09.2022 г.
на името на М. И. Б., подписана от нея, за посочения имот.
По делото е представено удостоверение за наследници на М. И. Б., от
което е видно, че същата е починала на 1.07.2004 г. и е оставила законен
наследник – ответникът Д. Д. Б., неин син.
2
От приложената по делото справка „Национална база данни население“
сее установява, че на 15.03.2010 г., т.е. след смъртта на своята
наследодателка, ответникът е заявил като свой постоянен и настоящ адрес гр.
..., ж.к. „..., ...
Като взе предвид посочените доказателства, съдът намира, че е
установено качеството клиент на топлинна енергия по отношение на
ответника Д. Б. за посочения в исковата молба топлоснабден имот и за
процесния период. Същият е собственик на топлоснабдения имот по силата на
настъпилото наследствено правоприемство и като такъв е клиент на топлинна
енергия за този имот. Ето защо първата предпоставка за основателност на
исковете е налице.
Установява се, че сградата етажна собственост, където се намира
процесния имот, е топлоснабдена. Представен е договор от 26.11.2002 г.,
сключен между етажните собственици в сградата етажна собственост на адрес
гр. ..., ж.к. „...“, бл. ... и „...“ ЕООД с предмет доставка и монтаж на уреди за
дялово разпределение и извършване на услугата дялово разпределение, ведно
с протокол от проведеното общо събрание на етажните собственици от
19.11.2002 г. и списък на етажните собственици в сградата. В тази връзка
съдът взема предвид и заключението на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза, обсъдено по-долу.
Ответникът е оспорил реалната доставка (количество и качество) на
топлинна енергия до имота, както и спазването на нормативните изисквания
относно изграждането на топлопреносната инсталация.
В тази връзка по делото е допуснато изслушване на заключение по
съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно
изготвено и обосновано.
Съгласно заключението на вещото лице общият топломер е монтиран в
абонатната станция и се отчита по електронен път в началото на всеки месец
чрез уред с четяща глава (терминал). Топлинен счетоводител в сградата
етажна собственост е дружеството „...“ ЕООД, извършило разпределението на
топлинна енергия след отчитане на уредите за дялово разпределение и
топлите водомери, монтирани в жилищата на абонатите.
Вещото лице е посочило, че за периода 1.10.2018 г. – 30.04.2019 г. и въз
основа на извършен от дружеството, осъществявало дялово разпределение за
сградата, в която се намира топлоснабдения имот, отчетените стойности за
топлинна енергия за отопление на имота са в размер на нула, т.е. за този
период не е начислена топлинна енергия за отопление на имота.
За периода 1.01.2019 г. до 30.04.2020 г. е начислена топлинна енергия за
отопление на имот за четири броя отоплителни тела и при условията на
неосигурен достъп.
За процесния период била начислявана и топлинна енергия, отдавана от
сградна инсталация, както и топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване. Вещото лице е посочило формулите за изчисляване на
изразходваната топлинна енергия по тези пера, като е посочило и крайните
количества.
Стойността на изразходваната топлинна енергия за целия процесен
период вещото лице е отразило като 3372,28 лв.
3
По отношение на общия топломер, вещото лице е посочило, че за
процесния период същите е преминал метрологични проверки и при
проверките не са констатирани отклонение извън допустимите стойности.
По делото е допуснато изслушването на заключение и по съдебно-
счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено и
обосновано. Установява се, че не са налице данни за постъпили плащания за
покриване на начислените суми за процесния период. В счетоводството на
ищеца били отразени вземания на стойност 3436,59 лв. за топлинна енергия и
48,16 лв. – за услугата дялово разпределение.
При това положение съдът счита, че искът за присъждане на главница –
цената на топлинна енергия за процесния период е установен по основание и
по размер за сумата от 3372,28 лв., съгласно заключението на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза. Настоящият съдебен състав намира, че в
случая дължимата сумата трябва да бъде определена съобразно съдебно-
техническата експертиза, доколкото релевантен е единствено количеството на
на реално потребената топлинна енергия, като е необходимо да се изясни, че
този извод следва от граматическото, систематично и телеологическо
тълкуване на чл. 155 ЗЕ. Обстоятелството, че законодателят е предвидил
няколко различни способа за отчитане на топлинната енергия (един от който
е и по реална месечна консумация), не придават някакво значение на
прогнозните сметки, доколкото самия закон предвижда винаги поне една
изравнителна сметка, която има за цел да ликвидира отношенията между
страните в облигационното отношение, като отчете реално потребеното
количество топлинна енергия.
Ответникът е направил възражение, че вземанията се явяват погасени
по давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните
дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им
са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането
на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за
забава.
Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на исковата
молба на 28.01.2022 г. За процесния период са приложими общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „...“ ЕАД на клиенти в гр.
..., одобрени с решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на ДКЕВР.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия, в сила от 2016 г., клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.
32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.
От това следва, че денят на изпълнение на задължението за плащане на
цената на топлоенергията е определен и с настъпването му задълженията
стават изискуеми. От този момент започва да тече и давността за тях съгласно
4
чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Съобразявайки горното, съдът приема, че погасени по
давност са вземанията за топлинна енергия за периода м.05.2018 г. –
м.09.2018 г. включително, като в тази връзка съдът съобразява, че съгласно
чл. 3, т. 2 ЗМДВИП давностният срок е спрял за периода от 13.03.2020 г. до
22.05.2020 г., поради което давността за вземанията за м.10.2018 г. е била
прекъсната с подаване на исковата молба.
При това положение непогасената част от вземането на ищеца за
периода 1.10.2018 г. – 30.04.2020 г. е 3068,14 лв. (в тази връзка съдът
съобрази заключението на вещото лице по СТЕ – таблица на стр. 4 от
заключението), до който размер предявеният иск за главница за топлинна
енергия е основателен и следва да бъде уважен, а за разликата до пълния
предявен размер от 3436,59 лв. – отхвърлен.
Относно услугата дялово разпределение:
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение,
като начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ
и в действалата към процесния период Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г. В отношенията между
страните са приложими общите условия, приети по делото като
доказателство, като според чл. 22, ал.2 от същите клиентите заплащат на
продавача стойността на услугата “дялово разпределение”, извършвана от
избрания от тях търговец. Съгласно чл. 36 от ОУ клиентите заплащат цена за
услугата “дялово разпределение”, извършвана от избран от клиентите
търговец, като стойността й се формира от посочените в т. 1 – 3 компоненти.
В случая от писмените доказателства и заключението на вещото лице
по съдебно-техническата експертиза се установява, че за процесния период
услугата е била предоставяна от третото лице подпомагаща ищеца страна.
Установява се, че за процесния период дължимата сума за извършвана
услуга дялово разпределение е в размер от 48,16 лв., съгласно заключението
на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза. Вземанията не са
покрити от погасителна давност, доколкото се претендират за периода
1.11.2018 г. – 30.04.2020 г.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна
енергия за периода са приложими Общите условия към договора, одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно
чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. Лихва за забава обаче на основание чл. 33, ал.
3 вр. ал. 2 вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от 2016 г. започва да се
начислява единствено след 45-дневен срок след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца. По
общите правила на договорната свобода страните са овластени да уговорят
падеж на задълженията си с договора, а в случая такава уговорка се съдържа в
общите условия. Възраженията на ответника в обратния смисъл са
неоснователни.
При това положение дължимата лихва, изчислена по реда на чл. 162
5
ГПК, върху непогасената част от вземанията по общата фактура от 31.07.2019
г., е в размер от 139,92 лв. за периода 15.09.2018 г. до 23.11.2021 г.
По отношение на мораторната лихва, начислена върху сумата по
общата фактура от 31.07.2020 г., съдът кредитира заключението на вещото
лице (задача 4), като намира, че размерът на лихвата за периода 15.09.2020 г.
до 23.11.2020 г. е 302,52 лв.
Така искът за присъждане на мораторна лихва върху дължимите суми
за топлинна енергия е основателен за сумата в общ размер от 442,44 лв., като
за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 502,60 лв. следва да
бъде отхвърлен.
По отношение на иска за обезщетение за забава върху главницата за
цената на услугата за дялово разпределение съдът следва да посочи, че
намира същия за неоснователен. С общите условия, приложими към договора,
не е регламентиран падеж на това задължение, поради което длъжникът
изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Ищецът не твърди и не
установява да е отправил до ответниците покана за заплащането на цената на
тази услуга, с което действие да го е поставил в забава. Ето защо този иск
следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Съгласно представения списък по чл. 80 ГПК, ищецът претендира
разноски, както следва: 159,90 лв. – държавна такса, 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение (този размер съдът констатира, че е съобразен с минималния,
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 ЗПП, във вр. с чл. 25 от Наредбата
за заплащането на правната полощ), 200 лв. – депозит за съдебно-техническа
експертиза, 200 лв. – депозит за съдебно-счетоводна експертиза, 350 лв. –
депозит за назначаване на особен представител и 5,00 лв. – такса за издаване
на съдебно удостоверение.
Съразмерно с уважената част от исковете, на ищеца следва да се
присъди сумата в общ размер от 903,48 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Д. Б., ЕГН **********, с адрес гр. ..., ж.к. ..., бл. ..., ... да
заплати на „...“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. ..., ул.
„..., по предявените искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва: сумата в размер от 3068,14 лева,
представляваща цена на предоставена от ищеца топлинна енергия за периода
1.10.2018 г. – 30.04.2020 г. за топлоснабден имот с адрес гр. ..., ж.к. „..., ... аб.
№ ..., ведно със законната лихва от 28.01.2022 г. до окончателното погасяване
на вземането, както и сумата в размер от 442,44 лева, представляваща
мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. до 23.11.2021 г., както и сумата в
размер от 48,16 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение
за посочения по-горе топлоснабден имот за периода от 1.11.2018 г. до
30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 28.01.2022 г. до окончателното
6
погасяване на вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за разликата
над 3068,14 лв. до пълния предявен размер от 3436,59 лв., представляваща
цена на топлинна енергия, предоставена от ищеца за топлоснабден имот с
адрес гр. ..., ж.к. „..., ... аб. № ..., както и за периода 1.05.2018 г. – 30.09.2018 г.,
както и за разликата над 442,44 лв. до пълния предявен размер от 502,60 лв.,
представляваща мораторна лихва, начислена върху дължимата главница за
топлинна енергия, за периода 15.09.2019 г. до 23.11.2021 г., както и за сумата
от 10,24 лева, представляваща лихва за забава за периода от 31.12.2018 г. до
23.11.2021 г., начислена върху главницата от 48,16 лв. – цена на услугата
дялово разпределение за периода от 1.11.2018 г. до 30.04.2020 г.
ОСЪЖДА Д. Д. Б., ЕГН **********, с адрес гр. ..., ж.к. ..., бл. ..., ... да
заплати на „...“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. ..., ул.
„..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер от 903,48 лева,
представляваща съдебни разноски за производството по гр.д. № 4373/2022 г.
на Софийски районен съд, 182 състав.
Решението е постановено при участието на третото лице „...“ ЕООД,
ЕИК ..., конституирано като подпомагаща ищеца „...“ ЕАД страна.
Решението подлежи на обжалване по реда на глава ХХ от Гражданския
процесуален кодекс пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7