Решение по дело №437/2019 на Районен съд - Царево

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:                          19.11.2019г.                              гр.Царево,

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Царевският районен съд,                                                              наказателен състав

На тридесети октомври                                     две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

      Председател: Мария Москова

Секретар: Стефка Илиева

като разгледа докладваното от съдия Москова  НАХД  № 437/2019г.  по описа на съда , за да се произнесе взе пред вид следното:

 

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Г.К.К. с ЕГН ********** ***, против Наказателно постановление № 17-4635-000048/18.04.2017г. на Началника РУП- Приморско, с което за нарушение на чл.139 ал.5 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 300 лева на основание чл.179 ал.3 т.4 от ЗДвП. В жалбата се иска отмяната на НП като неправилно и незаконосъобразно.

В с.з. за жалбоподателят, редовно уведомен,  се явява надлежно упълномощен процесуален представител –адв.И., който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно.

АНО, редовно уведомен, не изпраща процесуален представител.

След като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните намери за установено следното:

На 31.01.2017г. около 10:35 часа  в община Приморско, на път Втори клас № ІІ-99 в посока от гр.Приморско към гр.Бургс,  св.Н.М. заедно с В. /и двамата полицейски служители към РУП-Приморско към онзи момент/ спрели за проверка жалбоподателя К., който управлявал  лек автомобил „Рено Канго“ с рег.№: ****, и установили, че същият управлява  по републиканската пътна процесния лекия автомобил, за който не е заплатена винетна такса по чл.10 ал.1 т.1 от Закона за пътищата. Св.М. приел, че водачът К. е нарушил разпоредбата на чл.139 ал.5 от ЗДвП и съставил на място против същия Акт за установяване на административно нарушение с бланков № 686911/31.01.2017г., подписан от жалбоподателя без възражения.

Въз основа на така съставения АУАН и след преценка на всички, събрани по АНП доказателства, Началника РУП- Приморско е издал обжалваното НП № 17-4635-000048/18.04.2017г., с което за нарушение на чл.139 ал.5 от ЗДвП на жалбоподателя му е наложена глоба в размер на 300 лева на основание чл.179 ал.3 т.4 от ЗДвП.

Препис от наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 03.09.2019г. видно от инкорпорираната в него разписка/л.5/, а жалбата е била изпратена по пощата на 10.09.2019г., видно от клеймото на известието за доставяне/л.22/.

Изложената фактическа обстановка бе безспорно установена от събраните по делото писмени и устни доказателства. При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално допустима.

При съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е издаден при спазване на процедурата, предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН. АУАН и наказателното постановление съдържат изискваните в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити. Както в акта, така и в наказателното постановление пълно и точно са описани нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които е било извършено и законовите разпоредби, които са нарушени. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административно наказателната отговорност на жалбоподателя не са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че констатациите в акта за установяване на административно нарушение съответстват на действителното положение и от събраните доказателства се установява, че жалбоподателят действително е управлявал по републиканската пътна мрежа процесния лек автомобил, за който не е била заплатена винетна такса по чл.10 ал.1 т.1 от Закона за пътищата. При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.139 ал.5 от ЗДвП движението на определена категория пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на съответната такса за тях, определена в Закона за пътищата.

          Разпоредбата на чл. 179 ал. 3 от ЗДвП предвижда санкция за водач, който управлява пътно превозно средство по републиканските пътища, за което не е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, като в точки 1 - 4 на чл. 179 ал. 3 от ЗДвП е диференциран размерът на административното наказание /глоба/ според вида на ППС. В настоящия случай се установява, че административно-наказаното лице  К. е управлявало ППС от вид, посочен в т. 4 на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП –лек автомобил,  по републикански път, за който се дължи заплащането на винетна такса.

             В момента на проверката ППС се е движело по път Втори клас №ІІ-99, който е посочен в Решение № 945 от 01. 12. 2004 година на Министерски съвет за утвърждаване на списък на републиканските пътища, приемане на списък на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл. 10, ал. 4 от Закона за пътищата за ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища, поради което възраженията на защитата н тази насока са неоснователни. На съда е служебно известен факта, че път Втори клас №ІІ-99 не преминава през урбанизираната територия на град Приморско, както и че няма част от него, която да се явява обходен път на гр.Приморско и доколкото винетната такса се дължи за движение по път Втори клас №ІІ-99, а процесния автомобил се е движил по Втори клас №ІІ-99 на територията на община Приморско в посока от гр.Приморско към град Бургас, то е без значение точно на кой километър от него е била извършена проверката, при която е било установено, че за процесния автомобил на инкриминираната дата не е била заплатена винетна такса по чл.10 ал.1 т.1 от Закона за пътищата, поради което възраженията на защитата в тази насока са неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 5, т. 1 от Закона за пътищата /ЗП/, удостоверяването на заплащането на винетната такса пред контролните органи става със залепване на част първа от винетния стикер на предното стъкло на автомобила. Съгласно същата разпоредба втората част на т. нар. „винетка” във вид на талон се съхранява от водача на ППС и служи за доказателство за платена винетна такса при издаване на безплатен винетен стикер в случаите на счупване или кражба на предното стъкло на автомобила, както и при производствен дефект на винетния стикер, каквито обстоятелство в конкретния случай не са налице.

   Към момента на извършената проверка върху предното стъкло на процесния автомобил не  е бил залепен валиден винетен стикер, удостоверяващ  заплащането на дължимата винетна такса, нито пък административно-наказаното лице е представило на проверяващите органи документ за платена винетна такса, като дори не е твърдяло, че има закупен валиден винетен стикер за управляваното ППС, което води до категоричния извод за неизпълнение на вменено с нормативен акт задължение, което неизпълнение представлява административно нарушение на чл.139 ал.5 от ЗДвП. 

             Констатираното в НП, както и в предхождащия го АУАН, деяние безспорно осъществява състава на визираното в чл. 139, ал. 5 от ЗДвП административно нарушение както от обективна, така и от субективна страна и правилно административно-наказващият орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя по чл. 179, ал. 3, т.4 от ЗДвП като водач на процесния автомобил. Наложеното му административно наказание по чл. 179, ал. 3, т. 4 от ЗДвП глоба в размер на 300 лева за посоченото по-горе нарушение, е във фиксирания от закона размер, поради което не подлежи на изменение от съда.

В случая е неприложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като липсват данни извършеното нарушение да се отличава с по-ниска степен на опасност от другите нарушения от този вид, поради което възраженията в тази насока на защитата са неоснователни.

         Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р     Е     Ш     И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17-4635-000048/18.04.2017г. на Началника РУП- Приморско, с което на Г.К.К. с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл.139 ал.5 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 300 лева на основание чл.179 ал.3 т.4 от ЗДвП.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.

 

                                      Районен съдия :