№ 91
гр. Бургас, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Десислава Д. Щерева
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно гражданско
дело № 20222000500119 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от М. М. С.,
ЕГН **********, чрез адв. Н.Д., адв. Ж.Т. и адв.Г.Р. против Решение № 372
от 13.12.2021 г., постановено по гр.д. № 2488/2020 г. по описа на Окръжен съд
– Бургас, в частта, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл.
557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ вр. чл. 45 и чл. 86 ЗЗД вр. чл. 429, ал. 3 и чл. 497, ал.
1, т. 1 КЗ за разликата над присъдената сума от 36 000 лв., ведно със законна
лихва от 05.06.2020 г. до размера от 66 000 лв., както и в частта, с която са
оставени без уважение предявени искове за присъждане на законна лихва на
основание чл. 429, ал. 3 КЗ върху изплатената в хода на процеса сума в размер
на 84 000 лв. сума и присъдената с решението сума в размер на 36 000 лв.
Поддържа се, че решението е неправилно, постановено в нарушение на
материалния закон, при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и необосновано. Определеният от съда размер
на обезщетението бил занижен с оглед принципа на справедливост и
постоянната съдебна и застрахователна практика по приложението на чл. 52
ЗЗД. Съдът не бил направил оценка за вида и обхвата на търпените от М.С.
морални вреди.
Нейната претенция била основана не просто и единствено на общ бит и
добри отношения, подразбиращи се като нормална семейна връзка, а на
такива, белязани с изключителна близост, любов, доверие, взаимна
отдаденост, емоционална привързаност и зависимост, които превръщали
загубата в непосилна за нея. Показанията на свидетелите в о.с.з. от
21.09.2021 г. по недвусмислен начин давали ясна представа за особено
1
близките и топли отношения между майката и починалата дъщеря. М.
преживяла извънредно тежко смъртта на дъщеря си, като загубата, която
изпитвала, не намалявала във времето, а личността била променена от
изключителния интензитет на нейните болки и страдания, демонстрирайки
поведенчески смущения и разстройства.
Още в т. 5 на исковата молба било отправено доказателствено искане за
изготвяне на КСППЕ, с оглед установяването на точното емоционално и
психологично състояние на ищцата, същото било поддържано и
допълнително аргументирано с оглед разпределената доказателствена тежест
в молба вх.№ 267773 от 08.06.2021 г., както и в о.с.з. от 21.09.2021 г., но било
оставено без уважение. Твърди се допуснато процесуално нарушение с оглед
задължението на съда да съдейства на страните в процеса на събиране на
доказателства за подлежащите на доказване факти. Навеждат се аргументи
относно практиката на ЕСПЧ в Страсбург по делата “Й. срещу Б.“ (2006 г.),
“Р. срещу Б.“ (2011) и “Ш. срещу Б.“ (2012 г.), където съдът бил приел, че е
недопустимо доказване на вътрешни преживявания единствено посредством
външни прояви. Във връзка с гореизложеното и на основание чл. 266, ал. 3
ГПК е направено искане за назначаване на комплексна съдебна психологична
и психиатрична експертиза.
Окръжният съд не бил съобразил не само действително претърпените
неимуществени вреди по критериите на чл. 52 ЗЗД, но и актуалните лимити
на отговорността по чл. 492 КЗ. Не било извършено отчитане на съответните
нива на застрахователно покритие като ориентир за конкретните
икономически условия, доколкото съгласно чл. 492, т. 1 КЗ към датата на
настъпване на процесното събитие – 30.01.2020 г. лимитите на
застрахователните суми за неимуществени и имуществени вреди вследствие
на телесно увреждане или смърт били в размер на 10 420 000 лв. за всяко
събитие, независимо от броя на пострадалите лица. Във въззивната жалба се
обосновава, че по аргумент от чл. 558, ал. 1 КЗ, предвидените в чл. 492, т. 1
КЗ минимални застрахователни суми по задължителна застраховка
“Гражданска отговорност“ на автомобилистите, намирали приложение и
спрямо Г., що се отнасяло до определяне на дължимия размер на
обезщетението за причинени неимуществени вреди и лимитирането на
отговорността на Фонда.
По отношение исковете на ищцата за лихви се сочи, че извънсъдебната
претенция е предявена пред ответника на 14.05.2020 г., която е и началната
дата за лихви съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ. С нея били представени и останалите
доказателства и документи, установяващи настъпването на произшествието.
Съгласно чл. 106, ал. 5 КЗ не се допускало изискване на доказателства, с
които ползвателят на застрахователната услуга не може да се снабди поради
съществуващи нормативни пречки или липса на правна възможност за
осигуряването им, поради което се настоява, че ответникът е изпаднал в
забава със задължението си да определи и изплати в срок дължимото
обезщетение, считано от 05.06.2020 г., на която дата изтичали 15 работни дни
2
от завеждането на претенцията. Във въззивната жалба се поддържа, че двете
задължения за лихви – по чл. 429 и по чл. 497 КЗ са с различни правни
основания и могат да съществуват паралелно като подлежат на доказване в
процеса по общия ред. Обосновава се с практика на ВКС.
Иска се отмяна на решението на Окръжен съд – Бургас в обжалваните
му части. Претендира се законна лихва върху дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, считано от 14.05.2020 г. Претендира се законна лихва
върху общия размер на дължимото застрахователно обезщетение, считано от
05.06.2020 г. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение за първа
инстанция за отхвърлената с обжалваното решение част до претендираното от
страната увеличение на определеното обезщетение за неимуществени вреди,
както и за производството пред настоящата инстанция.
Въззиваемият Г. не е представил отговор на въззивната жалба на
ищцата, но е депозирал насрещна въззивна жалба, като обжалва решение №
372 от 13.12.2021 г., постановено по гр.д. № 2488/2020 г. по описа на Окръжен
съд – Бургас в цялост, като иска отхвърляне на предявените искове изцяло и
присъждане на направените по делото разноски. Алтернативно, в случай, че
съдът намери предявените искове за основателни, моли за отмяна на
първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което да се
намали значително размера на обезщетението поради наличието на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналата в значителна
степен.
Сочи се, че Г. вече е бил сезиран от ищцата със застрахователна
претенция и й е било изплатено обезщетение в размер на 84 000 лв.
Присъденото от Окръжен съд – Бургас допълнително обезщетение от 36 000
лв. не отговаряло на принципа на справедливостта съгласно чл. 52 ЗЗД.
Застрахователното обезщетение не можело да надхвърли размера на
минималната застрахователна сума по задължителните застраховки,
определена за годината, в която е настъпило ПТП.
Пострадалата била допринесла за настъпване на уврежданията, тъй като
се намирала в непосредствена близост до багера и не била съобразила своето
поведение и движение с работещата машина. Тя неведнъж била работила на
пункта за цветни метали, където багерът се ползвал. С оглед скоростта, която
машината развива, както и времето на инцидента, следвал извод, че
пострадалата се е намирала в изключително опасна близост, имала е
възможност да възприеме багера и действията на водача, което не било
сторено и било индиция за липса на внимание от нейна страна. Прави се
извод за наличие на съпричиняване в значителен обем.
По насрещната въззивна жалба е постъпил отговор от М. М. С., в който
се оспорват аргументите на Г. досежно размера на присъденото обезщетение.
Навеждат се доводи за извънредната близост между починалата и нейната
майка и изключителния интензитет на продължаващите и до момента болки и
страдания на М.С..
3
Оспорва се претендираното съпричиняване като се настоява, че
причина за настъпване на процесното ПТП, довело до смъртта на А.Р. били
само и единствено действията на неправоспособния водач В.К., който не е
обезопасил извършваната от него маневра посредством сигнализация или
лице, което да му дава инструкции относно движението на МПС в „сляпото
петно“ на стрелата на багера. Пострадалата била поставена в обективна
невъзможност да предвиди привеждането в движение на МПС, като при това
е липсвало и законово задължение за подобно поведение от нейна страна.
Според експертното заключение на приетата по делото автотехническа
експертиза, в пункта по изкупуване на черни и цветни метали не били спазени
изискванията за безопасни условия на труд, но нито едно от допуснатите
нарушения не можело да бъде вменено във вина на А.Р., нито било свързано с
предприето от нейна страна действия или бездействие, които да се намират в
пряка причинно-следствена връзка с настъпването на вредоносния резултат от
реализираното ПТП. Иска се оставяне на насрещната въззивна жалба без
уважение и потвърждаване на решението в обжалваната му част.
Претендират се разноски и за производството пред апелативната
инстанция, съобразно обжалвания от Г. интерес, въведен с насрещната
въззивна жалба.
Постъпила е и въззивна жалба от М. М. С. против Решение № 260009
от 19.01.2022 г., постановено по гр.д. № 2488/2020 г. по описа на Окръжен съд
– Бургас, с което е оставена без уважение молбата за допълване на
решението в частта за разноските чрез присъждане допълнително сумата
3660 лв. с вкл. ДДС в полза на адв. Н.Д., съобразно изплатените в хода на
производството 84 000 лв. на ищцата М.С..
Сочи се, че поради изплащане от страна на ответника след образуване
на делото пред Окръжен съд – Бургас на обезщетение в размер на 84 000 лв.
на ищцата, е извършен отказ от иск за сума в същия размер. Отправено било
и искане с определението за прекратяване на делото в тази му част да бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3660 лв., по
което обаче липсвало произнасяне. Ответникът е дал повод за завеждане на
настоящото дело с извънпроцесуалното си поведение, като отказът от иска се
основава само на предприетото от него плащане и отпадане на задължението.
Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и уважаване на претенцията
за разноски. Претендира разноски пред настоящата инстанция.
По тази жалби е постъпил отговор от Г., с който се моли за
потвърждаване на обжалваното с нея решение. Делото не представлявало
фактическа и правна сложност, производството по него е приключило в едно
съдебно заседание и липсвало основание за претендиране на по-висок размер.
Конституираното по делото трето лице-помагач В.К. не е изразило
становище по жалбите в срока по чл. 263 ГПК. Явил се е лично в с.з., но не е
изразил ясно становище.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените
4
съображения и доводи на страните, прецени събраните по делото
доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срок, от легитимирани да обжалват
страни, срещу акт, подлежащ на обжалване, и отговарят на изискванията на
закона за редовност, поради което с определение от 29.03.2022 г. са
допуснати за разглеждане по същество.
Съдът е сезиран с иск за обезщетение за неимуществени вреди заедно с
обезщетение за забава. Ищцата М. М. С. изложила твърдения, че при
инцидент, станал на 30.01.2020 г. в гр. К. в пункт за изкупуване на метали,
верижен багер, управляван от неправоспособния В. Н. К. застъпил с дясната
си верига А.М.Р., дъщеря на ищцата, и тя починала. Смъртта на А.Р.
настъпила вследствие на непредпазливо и неправомерно поведение на водача
на багера. За това моторно превозно средство не била сключена
задължителната застраховка “Гражданска отговорност”, поради което
легитимиран да носи отговорност за настъпилите за ищцата неимуществените
вреди от смъртта на дъщеря бил Гаранционният фонд. ГФ отказал да
изплати обезщетение, поради което ищцата отправила до съда искане да бъде
осъден ГФ да заплати: (1) обезщетение за неимуществени вреди в размер на
200 000 лв.; (2) законна лихва върху обезщетението съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ
от датата на уведомяване на ГФ 14.05.2020 г. до окончателното изплащане и
(3) законната лихва на осн. 497, ал. 1, т. 1 КЗ върху общия размер на
дължимото застрахователно обезщетение, включващо обезщетението за
неимуществени вреди и лихвата по чл. 429, ал. 3 КЗ, считано от 05.06.2020 г.
(денят, следващ изтичането на 15 работни дни от уведомяването на ГФ) до
окончателното изплащане.
Ответникът ГФ оспорил претенциите, като възразил, че след завеждане
на делото е изплатил на ищцата обезщетение в размер на 84 000 лв., като е
приел, че тя има право на обезщетение в размер на по 120 000 лв., което
следва да се намали с 30 % поради съпричиняване от страна на пострадалата.
Възразил срещу претендирания размер на обезщетение. Възразил, че
пострадалата е съпричинила увреждането, като е поставила в опасност
живота и здравето си и е застанала в опасна близост до работното оборудване.
Оспорил претенцията за лихва. Привлякъл като трето лице-помагач водачът
на багера В. Н. К. с оглед хипотетичен бъдещ регресен иск срещу него.
С нарочна молба след получаване на сумите от по 84 000 лв. ищцата
заявила отказ от иска до този размер и с протоколно определение от
21.09.2021 г. производството по делото в тази част е прекратено.
С обжалваното решение първоинстанционният съд приел, че ищцата
има право на справедливо обезщетение за неимуществени вреди в размер на
по 120 000 лв. и след като съобразил вече изплатеното обезщетение в размер
на 84 000 лв., присъдил: (1) допълнително обезщетение за неимуществени
вреди в размер на по 36 000 лв. заедно със законната лихва, считано от
5
завеждането на иска на 20.10.2020 г. до изплащането; (2) сумата 1240 лв. –
лихва за забава върху главницата от 36 000 лв., считано от 18.06.2020 г. до
подаването на исковата молба и (3) сумата 5390 лв. – лихва за забава върху
платеното обезщетение от 84 000 лв., считано от 18.06.2020 г. до датата на
плащането 03.02.2021 г. В останалата част претенциите били отхвърлени като
неоснователни.
Извършвайки служебна проверка съгласно чл. 269 ГПК, съдът
констатира, че обжалваното решение е валидно, а в обжалваните части -
допустимо.
По съществото на спора по главната претенция за обезщетение за
неимуществени вреди решението е правилно, като на осн. чл. 272 ГПК
настоящият въззивен състав препраща към мотивите му.
В допълнение и по повод на конкретните оплаквания във въззивните
жалби:
Неоснователни са оплакванията и на двете наасрещни страни относно
определения размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.
Между страните няма спор относно това, че вследствие смъртта на дъщеря
ищцата е претърпяла значителни неимуществени вреди, изразяващи се в
силен психически и емоционален стрес от загубата на най-близък човек –
дете. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди съдът съгласно чл.
52 ЗЗД трябва да определи по справедливост. Понятието “справедливост” е
всякога свързано с преценката на обективно съществуващи конкретни
обстоятелства, както и на общественото разбиране за справедливост на даден
етап от развитието на обществото. Това разбиране е обусловено от
обективните икономически условия в страната, индиция за които са
нормативно определените лимити на застрахователните покрития. За да
определи паричния еквивалент на понесените от ищцата емоционална и
психическа травма, съдът съобрази, че майка и дъщеря са живели в
непосредствено съседство и м постоянен контакт, помагайки си, подкрепяйки
се; че ищцата е разчитала на дъщеря си за ежедневни грижи поради
влошеното си здравословно състояние и че ще е лишена в бъдеще от тях. В
същото време съдът отчита, че ищцата има други пет деца, на които може да
разчита за подкрепа и с чиято помощ по-лесно ще понесе тежката загуба. При
тези данни съдът намира, че за обезщетяване на неимуществените
увреждания ищцата ще е справедливо обезщетение в размер на 120 000 лв. за
всеки от тях. Неоснователно е оплакването на въззивниците-ищци за
допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения поради
недопускане на поисканата от тях комплексна съдебна психологична и
психиатрична експертиза. Искането е отклонено законосъобразно от
първоинстанционния съд, тъй като в исковата молба ищцата не е изложила
никакви конкретни фактически твърдения, за установяването на които да е
необходима поисканата експертиза. Заявено е единствено, че ищцата “е
търпяла и продължава да търпи болки и страдания от настъпилото ПТП,
6
дискомфорт в своето ежедневие, а също така – психологични и психиатрични
проблеми”.
По повод възражението на ответника ГФ за намаляване на
обезщетението поради съпричиняване на вредите от страна на пострадалата
следва да се вземе под внимание формираната казуална съдебна практика на
ВКС, основана на ППВС № 17/1963 г. и ТР № 1/23.12.2015 г. по т. д. № 1/2014
г. на ОСТК, например: решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/09 г. на ІІ
ТО, решение № 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/12 г. на ІІ ТО, решение №
151/12.11.2010 г. по т. д. № 1140/11 г. на ІІ ТО, решение № 169/02.10.2013 г.
по т. д. № 1643/12 г. на ІІ ТО, решение № 16/04.02.2014 г. по т. д. № 1858/13 г.
на І ТО, решение № 92/24.07.2013 г. по т. д. № 540/12 г. на І ТО, решение №
256/21.04.2015 г. по т. д. № 3557/2013 г. на I ТО, решение № 36/02.05.2019 г.
по т. д. № 1354/2018 г. на II ТО, решение № 137/20.11.2020 г. по т. д. №
1775/2019 г. на II ТО, и др. Според нея, за да бъде намалено на основание чл.
51, ал. 2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да
бъде надлежно релевиран от застрахователя (или ГФ) чрез защитно
възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен
начин при условията на пълно и главно доказване от въвелата възражението
страна. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по
несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които
той обективно е способствал за реализиране на вредоносния резултат.
Намаляване размера на обезщетението може да се извърши въз основа на
комплексна преценка относно степента на каузалност на действията, както на
делинквента, така и на пострадалия. Преценка е необходима и относно
степента на тяхната обективна вредоносност.
В случая въвелата възражението за съпричиняване страна,
Гаранционният фонд, не е провела пълно и главно доказване на конкретните
действия, извършени от пострадалата и тяхната обективна вредоносност. В
заключението на извършената по делото съдебна-автотехническа експертиза,
отговорила и на формулирани от ответника въпроси, не се съдържат ясни и
категорични данни за конкретно поведение на А.Р., без което не биха
настъпили вредите, а заключението на експерта почива на предположения и
допускания. Такива данни не могат да се извлекат и от показанията на
разпитаните свидетели А.Д., дъщеря на починалата, и Я. К., син на
деликвента. Единственият безспорно установен факт е, че А.Р. се е намирала
в близост до багера, когато В.К. го е задвижил и я е засегнал. За това как и
защо тя се е озовала толкова близо до машината, не са събрани категорични
доказателства. Свид. Д.а не дава обяснения за конкретните обстоятелства, при
които майка е загинала. Свид. Я. К. твърди, че А.Р. е опитала да мине пред
работещия багер, когато е била затисната. Преценявайки че този свидетел е
син на деликвента и е работил в същия пункт за вторични суровини, съдът
приема, че той е заинтересован от изхода на делото и че само въз основа на
неговите показания не може да се приемат за категорично установени
7
действия на пострадалата, които да бъдат преценени като обективно
вредоносни. Ето защо възражението за съпричиняване остава недоказано.
Размерът на обезщетението не може да бъде намалено само въз основа на
факта, че пострадалата е била в близост до машината, защото това би
означавало изводът за съпричиняване да почива на предположение.
В обобщение – водачът на самоходната машина В.К. е извършил
неправомерни действия, довели до смъртта на А.Р.. На територията на
притежаван и управляван от него пункт за изкупуване на черни и цветни
метали той е управлявал самоходна машина, без да притежава
правоспособност за това, без да вземе мерки за обезопасяване и
сигнализиране обхвата на стрелата , без да е проведен инструктаж на
работещите на обекта, които са били без сключени трудови договори, без
работно облекло и каквито и да е предпазни средства. Фаталната за Р.
маневра е била предприета от К., когато тя се е намирала в непосредствена
близост до машината. Тези негови действия са неправомерни, тъй като са в
нарушение на ЗЗБУТ и ЗРЗКТГ, а настъпилата смърт е тяхно пряко следствие.
Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане
вината се предполага до доказване на противното. При установените факти с
правно значение: липсваща застраховка “Гражданска отговорност” на
самоходната машина и причинени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на тази машина, Гаранционният фонд съгласно по чл. 557, ал. 1,
т. 2, б. “а” КЗ дължи изплащане на обезщетение от Фонда за незастраховани
МПС.
По горните съображения съдът намира оплакванията на въззивниците
за неоснователни. Крайният извод по главния иск е, че в полза на ищцата
следва да се присъди обезщетение за неимуществени вреди в размер на 36 000
лв., което прибавено към вече изплатеното обезщетение от 84 000 лв., дава
общ справедлив размер от 120 000 лв.
Заедно с главницата на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД ГФ дължи законната лихва
за времето на забавата. Съгласно чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят
покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди,
като в този случай той покрива, наред с другото, и лихвите по чл. 429, ал. 2, т.
2 КЗ, т.е. лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното
плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 КЗ. В чл. 429,
ал. 3 КЗ е предвидено (1), че застрахователят покрива лихвите, дължими от
застрахования, само в рамките на застрахователната сума и (2) че
застрахователят плаща само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването за настъпилото застрахователно събитие
от застрахования по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или считано от датата на
предявяване на застрахователната претенция от пострадалото лице, която от
датите е най-ранна. В случая лихвата се дължи от 14.05.2020 г., на която
дата е предявена застрахователната претенция от ищцата, а не от 18.06.2020
г., както е приел окръжният съд. В частта, с която в полза на ищцата са
присъдени сумите 1240 лв. и 5390 лв., решението ще се отмени. Вместо това
8
върху присъденото от окръжния съд обезщетение от по 36 000 лв. ще се
присъди законна лихва от 14.05.2020 г. да изплащането, а върху вече
изплатеното обезщетение от 84 000 лв. ще се присъди законната лихва от
14.05.2020 г. до 03.02.2021 г.
Виждането на ищците, че наред с това обезщетение за забава им се
дължи и друго – за собствената забава на ГФ – не намира опора в закона.
Сочената разпоредба на чл. 497, ал. 1 КЗ намира приложение във вътрешните
отношения между застраховател и застрахован, но не се отразява върху
размера на обезщетението за забава, което има право да получи пострадалото
лице.
В заключение: въззивните жалби относно размера на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди е неоснователно и в тази част
обжалваното решение ще се потвърди. Първоинстанционният съд е стигнал
до различен извод относно началната дата на дължимост на обезщетението за
забава в размер на законната лихва и в тази част решението ще бъде отменено
и лихвата ще се присъди, считано от 14.05.2020 г.
По втората въззивна жалба на М.С.:
С нея е обжалвано Решение № 260009 от 19.01.2022 г., постановено по
гр.д. № 2488/2020 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което е оставена без
уважение молбата на ищцата за допълване на решението в частта за
разноските чрез присъждане допълнително сумата 3660 лв. с вкл. ДДС в
полза на адв. Н.Д., съобразно изплатените в хода на производството 84 000
лв.
След постановяване на Решение № 372 ищцата е подала молба от
16.12.2021 г., с която е поискала допълване на решението в частта за
разноските и осъждане на ГФ да заплати на пълномощника адв. Н.Д.
“допълнително сумата 3660 лв. с вкл. ДДС съобразно изплатените в хода на
производството 84 000 лв. в полза на ищцата”. Очевидно се претендира
допълнително възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата. По тази молба, основана на чл. 248 ГПК, първоинстанционният
съд е следвало да се произнесе с определение (чл. 248, ал. 3 ГПК), но вместо
това е постановено обжалваното Решение № 260009, с което молбата е
счетена за неоснователна и е оставена без уважение, тъй като според съда
ищецът няма право на разноски при отказ от иска.
Това определение, неправилно озаглавено решение, е
незаконосъобразно. Вярно е, че по общо правило ищецът няма право на
разноски, когато оттегли иска си или се откаже от него, но от това правило
има изключения. От значение са обстоятелствата, поради които ищецът
десезира съда. Когато след завеждане на делото ответникът удовлетвори
претенцията на ищеца, най-често чрез плащане или друг вид изпълнение,
ищецът губи интерес от продължаване на делото. Интересът му в този случай
е делото да се прекрати, защото в противен случай искът му ще бъде
отхвърлен като неоснователен. Направените до десезирането на съда
9
разноски следва да бъдат за сметка на ответника, защото той е станал
причина с поведението си за образуването на делото и за това ищецът да
прави разноски. Отговорността за съдебни разноски е подвид на
отговорността за вреди по чл. 45 ЗЗД и в настоящия случай ответникът
следва да я понесе.
Ето защо Решение № 260009 следва да се отмени, след което в полза на
адв. Д. ще се присъди допълнително възнаграждение. При
уважен/удовлетворен размер от 120 000 лв. съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1 на ВАдвС за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и чл. 38, ал. 2 от ЗА на адв. Н.Д. се дължи възнаграждение за
първата инстанция в размер на 4130 лв. без ДДС, респ. 4956 лв. с вкл. ДДС.
Тъй като с Решение № 372 на адв. Д. е присъдено възнаграждение в размер на
1809 лв., допълнително следва да му се присъди сумата 3147 лв. (4956 лв. -
1809 лв.).
Относно разноските за въззивното производство:
Поради неоснователността на собствената му насрещна въззивна жалба
ГФ няма право на разноски за тази инстанция. Въззивната жалба на ищцата е
основателна само по отношение на началния момент на дължимостта на лихва
за забава. За защитата на ищцата в тази част, съобразно с представения
договор за правна защита и съдействие и отправеното искане, на осн. чл. 38,
ал. 2 и чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата в полза на адв. Н.Д. ще се присъди
адвокатско възнаграждение в размер на общо 360 лв. (300 лв. + 20 % ДДС).
Неоснователно е възражението на ГФ, че поради изплатеното в хода на
делото обезщетение ищците вече не се явяват материално затруднени лице.
Правнозначимото обстоятелство е, че ищците са получили безплатна правна
защита, за което няма спор.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 372 от 13.12.2021 г., постановено по гр.д. №
2488/2020 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, в частта с която е осъден
Гаранционният фонд да заплати на М.М. Н. сумата 1240 лв – лихва за забава
върху главницата от 36 000 лв., начислена от 18.06.2020 г., както и сумата
5390 лв. – лихва за забава върху платената главница от 84 000 лв., начислена
от 18.06.2020 г. до подаване на исковата молба, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Г., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
*** да заплати на М.М. Н., ЕГН ***, от гр. К., ул. ***, със съдебен адрес: гр.
***, чрез адв. Н.Д., както следва: (1) законната лихва върху присъденото
обезщетение в размер на 36 000 лв за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания във връзка със смъртта на А.М.Р., настъпила
на 30.01.2020 г., причинена при инцидент по време на управление на верижен
10
багер *** с рег. № *** от В. Н. К., ЕГН **********, без сключена
задължителна застраховка “Гражданска отговорност”, считано от 14.05.2020
г. до окончателното изплащане, и (2) законната лихва върху изплатеното
обезщетение в размер на 84 000 лв. за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания във връзка със смъртта на А.М.Р., настъпила
на 30.01.2020 г., причинена при инцидент по време на управление на верижен
багер *** с рег. № *** от В. Н. К., ЕГН **********, без сключена
задължителна застраховка “Гражданска отговорност”, считано от 14.05.2020
г. до датата на плащането – 03.02.2021 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 372 от 13.12.2021 г., постановено по гр.д.
№ 2488/2020 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, в останалата обжалвана
част.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ответника Г. - В. Н. К., ЕГН **********, от гр. ***
ОТМЕНЯ решение № 260009 от 19.01.2022 г., постановено по гр.д. №
2488/2020 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Г., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
*** на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА да заплати на адвокат Н.Н. Д., с адрес на
кантората: гр. ***, допълнително адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство в размер на 3147 лв. с включен ДДС.
ОСЪЖДА Г., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
*** на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА да заплати на адвокат Н.Д., с адрес на кантората:
гр. ***, сумата 360 лв. – възнаграждение за въззивната инстанция с влючен
ДДС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11