№ 17810
гр. София, 14.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20221110123701 по описа за 2022 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 14.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 23701/2022 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Подадена е искова молба от „Д.М.“ ЕООД срещу „Е.Т.Б ООД, като се твърди, че
страните се намирали в трайни търговски отношения. Поддържа, че на 29.11.2019 г.
ответникът действащ чрез ищеца с качеството на туристически агент бил сключил с К.Б. и
12 други физически лица Договор за туристически пакет № ЕЕ093380 по силата на който
ответникът се бил задължил да извърши организирано туристическо пътуване, съобразно
уговореното в договора, а потребителят следвало да заплати 30 % от сумата от 7334,00 лева.
Навежда доводи, че била заплатена сумата от 4400,00 лева на 05.12.2019 г. Излага
съображения, че на 10.02.2020 г. ответникът действащ чрез ищеца с качеството на
туристически агент бил сключил с Т.А., действащ в лично качество и от името на С.А.
Договор за туристически пакет № ЕЕ098671 по силата на който ответникът се бил задължил
да извърши организирано туристическо пътуване, съобразно уговореното в договора, а
потребителят следвало да заплати 30 % от сумата от 1400,44 лева. Твърди, че на 18.02.2020
г. била заплатена сумата от 420,00 лева. Поддържа, че ответникът бил сключил с всеки от
потребителите споразумения за отмяна на резервациите, предвид пандемията от
коронавирус, тъй като била налице обективна невъзможност за изпълнението им. Навежда
доводи, че със споразумение от 27.08.2020 г. бил прекратен Договор за туристически пакет
№ ЕЕ093380, като ответникът се бил съгласил, че ще възстанови на потребителя заплатената
сума от 4400,00 лева. Развива съображения, че със споразумение от 15.09.2020 г. бил
прекратен Договор за туристически пакет № ЕЕ098671, като ответникът се бил съгласил, че
1
ще възстанови на потребителя заплатената сума от 420,00 лева. Твърди, че са сключени
договори за цесия от 20.09.2021 г. и от 16.08.2021 г., с които потребителите в качеството си
на цеденти му били прехвърлили вземанията си към ответника. Поддържа, че ответника бил
уведомен за извършените цесии, като бил възразил срещу последните. Навежда доводи, че
ответникът се намирал в забава, поради което се дължали и мораторни лихви за сумата от
270,13 лева за периода от 24.09.2021 г. до 02.05.2022 г., съответно за сумата от 25,79 лева за
периода от 24.09.2021 г. до 02.05.2022 г. Развива аргументи, че предвид прекратяването на
договорите за туристически услуги, цедираните вземания били такива за неоснователно
обогатяване, тъй като получените от ответника парично средства подлежали на връщане,
поради липсата на правно основание. Прави доказателствени искания за приемане на
писмени доказателствени средства. Иска ответника да бъде осъден да заплати
претендираните вземания, както и сторените деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, като предявените
искове се оспорват, като е направен отвод за недопустимост на иска, тъй като ищецът
упражнявал чужди права, за което не бил процесуално правоспособен. Твърди, че от
представените доказателства следвало, че потребителите били получили всичките си суми
от ищеца, поради което била налице хипотезата на сливане между кредитор и длъжник,
поради което липсвал правен интерес от претендиране на вземанията на твърдените от
ищеца основания, като ищецът следвало да обоснове конкретен правен интерес, което било
абсолютна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск. Освен това
исковата молба била нередовна, тъй като не било посочено основанието на претенцията.
Навежда доводи, че не оспорва сключването и наличието на резервация по конкретните два
договор, като ищецът бил действал като туристически агент, но оспорва, че е налице
постъпило плащане от страна на крайните потребители на турситическата услуга. Излага
съображения, че сумите не били платени от потребителите, а от самия ищец, което се
установявало от представените по делото платежни нареждания. Прави подробно обосновка,
че не са възниквало правоотношения по договори за туристическа услуга, като същите не
били подписани от потребителите. Излага твърдения от фактическа страна за хронологията
на отношенията между страните, като сочи, че процесните споразумения за прекратяване на
договорите са подписани за ответника, чрез ищеца, като последният бил възстановил сумите
на потребителите, като освен това ищецът не бил страна по договора, а от представените
декларации не можело да се направи извод, че сумите действително са заплатени от агента
на потребителите, освен това липсало съгласие на туроператора. Оспорва наличието на
процесните цесии, евентуално ако договор бил налице същият бил нищожен поради липса
на основание, евентуално поради невъзможен предмет. Навежда доводи, че ако договорите
за цесия съществували, то не бил надлежно уведомен за последните, като в уведомленията
за цесия вземанията не били конкретизирани. Твърди, че в случая с оглед твърденията на
ищеца, които били противоречиви се установявало, че не била налице нито една от
хипотезите на чл. 55, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД. Поддържа, че ищецът бил извършил плащане
вместо туроператора при превишаване пределите на представителната власт, което обаче не
водело до хипотеза на неоснователно обогатяване. Навежда доводи, че по резервация №
ЕЕ093380 за потребителите не било възникнало вземане, тъй като такова би могло да
възникне едва ако и до 31.05.2022 г. последните не били ползвали сумата по новата
програма на туроператора, като едва след тази дата потребителят можел да иска
възстановяване на сумите. Обосновава, че предмет на цесията не можели да бъдат бъдещи
вземания, като съществуването на вземането било условие за действителността на цесията.
Оспорва наличието на легитимация от страна на ищеца по твърдените цесии. Прави
доказателствени искания за приемане на писмени доказателствени средства, както и по реда
на чл. 183 ГПК, да бъде задължен ищеца да представи писмени доказателствени средства.
Иска отхвърляне на предявените искове.
С оглед твърденията в исковата молба и отговора на искова молба, съдът намира
2
следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 99 ЗЗД, във вр. чл. 55, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
По отношение отводите за нередовност и недопустимост на исковата молба, съдът
намира, че същите са неоснователни и като такива следва да бъдат оставени без уважение,
като съображенията за това са следните:
1) Отводът за нередовност на исковата молба не може да бъде приет, тъй като в
обстоятелствената част на исковата молба и в подадената уточнителна молба ищецът ясно и
точно е формулирал основанието въз основа на което твърди, че претендираните суми се
дължат, респ. е формулирал и надлежен петитум. Дали действително основанието се е
осъществило е въпрос по същество на правния спор, а не хипотеза на нередовност на
исковата молба.
2) Отводът за недопустимост поради липсата на правен интерес е правно
несъстоятелен. В случая са предявени осъдителни искове, поради което при тях наличието
на правен интерес се предполага, а не се доказва както неправилно твърди ответника в
отговора на исковата молба. Също така неправилно се твърди, че се упражняват чужди
права. Напротив, с оглед изложеното в обстоятелствената част на претенцията, ищецът ясно
и точно е заявил, основанието на което твърди, че е носител на спорните притезателни,
субективни, материални права (вземания). Дали действително е така е въпрос по същество
на правния спор. В тази насока трябва да се отбележи, че очевидно ответникът бърка
хипотезата на чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ГПК с друга абсолютна задължителна процесуална
предпоставка, която е регламентирана в нормата на чл. 27 ГПК – процесуалната
правоспособност. Според новелата на чл. 27, ал. 1 ГПК, процесуално правоспособен е този
който е правоспособен и по материалното право. В случая се касае за юридическо лице –
търговско дружество, което е надлежно вписано в търговкият регистър, поради което за него
е налице конститутивният ефект на вписването – арг. чл. 67 ТЗ, като по делото нито се
твърди, а и от служебно извършена справка по чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ се установява, че
дружеството нито е прекратено, нито е заличено, нито е налице друга хипотеза на правно
ограничение, за да същото да бъде страна по гражданско дело – като ищец или ответник,
респ. като допълнителна страна.
За да възникне претендираното спорно материално право, следва в обективната
действителност да са се осъществили следните материални предпоставки (юридически
факти): 1. наличието на действително облигационно правоотношение по договор за
турситическа услуга, който да е бил прекратен pro futuro или да е развален с действие ex
nunc; 2. ищецът да е придобил конкдикционни вземания по силата на твърдените договори
за цесия, които да са надлежно съобщени на ответника; 3. преди извършването на цесията,
цедентът реално да е заплатил на ответника претендираните суми; 4. да липсва правно
основание – т.е. наличието на годен юридически факт, който да породи правоотношение,
чийто централен елемент е разместването на имуществени права (блага).
Ищецът има процесуалното задължение, т.е. носи доказателствената тежест да
установи пълно и главно (арг. чл. 154. ал. 1 ГПК) първите три материални предпоставки, а
ответника следва да установи пълно и главно четвъртата материална предпоствка или че е
заплатил претендираните суми, съответно да установи обстоятелствата на които основава
направените в отговора на исковата молба правоизключващи възражения.
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба и отговора на
исковата молба писмени доказателствени средства, тъй като същите са процесуално
допустими, а предвид предмета на правния спор се явяват и относими и необходими за
решаване на същия.
3
По отношение доказателственото искане на ответника по реда на чл. 183 ГПК да бъде
задължен ищеца да представи в оригинал двата договора за туристически пакет, съдът
намира, че следва да се произнесе в първото открито съдебно заседание, след като изслуша
становището на страните и отдели спорното от безспорното – арг. чл. 143 ГПК.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 03.10.2022 г. от 10:00 ч., за
която дата и час страните да бъдат призовани, а на ищеца да се връчи препис от отговора на
исковата молба с приложенията, като съдът им указва най-късно до първото по делото
заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като
предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ отводите за нередовност и недопустимост на
предявените искове, които са направени от ответника в отговора на исковата молба.
ДОПУСКА на основание чл. 146, ал. 4 ГПК всички приложени към исковата молба и
отговора на исковата молба писмени доказателствени средства.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ИЗЯСНЯВА на ищеца, че ответникът може да поиска прекратяване на делото и
присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако
той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата
молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4