Решение по дело №495/2021 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 78
Дата: 11 март 2022 г.
Съдия: Теодора Андонова Милева
Дело: 20217100700495
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 13 октомври 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

78

гр. Добрич, 11.03.2023 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД Добрич, ІV състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети февруари през две хиляди  двадесет и втора година в състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА МИЛЕВА

 

при секретаря  МАРИЯ МИХАЛЕВА  и участието на прокурора Д. Д., като разгледа докладваното от съдия-докладчика Т. Милева административно дело № 495 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Административното дело е образувано въз основа на искова молба, подадена от Д.Т.М. ***. Д. – ДАК против Прокуратурата на Република България и ОД на МВР Смолян, с която на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се претендира обезщетение за причинените му имуществени вреди в размер на 176 лева, пропуснати ползи в размер на 80 422.04 лева и неимуществени вреди в размер на 30 000 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване на вземането.

В исковата молба се сочи, че на 15.01.2021 г. около 10.49 часа Д.Т.М. е управлявал лек автомобил „Тойота Ленд Крузер" с норвежки регистрационен номер DH95932 в с. Момчиловци, общ. Смолян, обл. Смолян по ул. „Бяло море", когато е бил спрян от служители на ОД на МВР гр. Смолян за проверка.

Служителите на МВР са проверили документите - свидетелство за управление на МПС, талон на управляваното МПС, технически преглед и валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност", след което са  заявили, че трябва да изчака на място пристигането на служител от сектор „Пътна Полиция" при ОД МВР Смолян, който да му извърши проверка за наличието на алкохол в кръвта. След като на място е пристигнал служител от сектор „Пътна Полиция" при ОД МВР Смолян е извършена проверка за алкохол и наркотични вещества. Проверката за алкохол е установила, че концентрацията на алкохол в издишания от водача въздух е 0.00 промила. При извършената проверка в 11:46 часа с техническо средство - тестова касета Дрегер Дръг чек 3000 с номер REF 8327961, LOT ARNK - 0961 със срок на валидност до 2022 - 03, пробата е отчела употреба на високорисково наркотично вещество Амфетамин.

Показанията на техническото средство за наличието на наркотично вещество са оспорени, чрез взета кръвна проба и урина в МБАЛ „Д-р Братан Шукеров", гр. Смолян, на които е била назначена химическа (токсилогична) експертиза за установяването на наркотични вещества, съгласно надлежния ред посочен в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, а именно чрез извършване на химическо изследване.

Д.Т.М. е бил задържан за срок от 24 часа, за което е издадена заповед за задържане на лице УРИ 1862 зз - 4/15.01.2021 г. по описа на РУ гр. Смолян. Като основание за задържането в заповедта е посочено, че М. е извършил управление на МПС след употреба на наркотични вещества. След освобождаването му, М. е посетил лаборатория в гр. Варна, в която е установено че няма налични остатъци от наркотични вещества в организма му.

Показанията на техническото средство са послужили като основание за образуване на бързо производство № 10/2021 г. по описа на РУ - гр. Смолян.

От ОД на МВР Смолян са подали информация и пред журналисти, че на 15.01.2021 г. в РУ Смолян е започнато бързо производство срещу 36-годишния Д.М. ***, за това че на същата дата около 10:45 часа в с. Момчиловци, общ. Смолян на ул. „Бяло море" до дом № 7 управлявал собствения си лек автомобил марка и модел „Тойота Ленд Круизер" с норвежки регистрационен номер, след употреба на наркотични вещества - амфетамин, установено по надлежния ред с техническо средство, като информацията е публикувана в интернет от медията „BGVESTINET СМОЛЯН".

Издадени са заповед за прилагане на ПАМ № 21-1058-000011/15.01.2021 г. по чл. 171, т. 2А, б. „б" от ЗДвП, с която са отнети регистрационния талон и двата броя регистрационни табели на лек автомобил марка „Тойота Ленд Крузер" с норвежки регистрационен номер DH95932, както и заповед за прилагане на ПАМ № 21-1058- 000010/15.01.2021 г. по чл. 171, т. 1,6. „б" от ЗДвП, с която е отнето притежаваното от Д.Т.М. свидетелство за управление на МПС и контролен талон.

В исковата молба се твърди, че преди да посети територията на Република България и преди датата 15.01.2021 г., на 14.12.2020 г. Д.М. е подписал трудов договор с норвежкия работодател „Поп електро А ес", с данъчно - идентификационен номер на фирмата - 92481257 и адрес - Норвегия, гр. Драмен 3035, ул. „Лауриц Хервикс вай" № 37 В. По силата на този трудов договор М. е следвало да започне работа при работодателя си като дърводелец мебелист от дата 25.01.2021 г.. Трудовият договор е бил за срок от 9 месеца при работно време от 08 до 16 часа и заплата в размер на 283 норвежки крони на час. Съгласно представеното писмо от норвежкия работодател, договорът е прекратен поради това, че М. не е имал възможност да се яви на работа на посочената в договора дата - 25.01.2021 г.. Невъзможността за започване на работа е свързана с издадените индивидуални заповеди за ПАМ и образуваното бързо производство срещу ищеца се твърди от същия.

На 26.02.2021 г., Т.Н.- прокурор в Районна прокуратура - гр. Смолян по прокурорска преписка № 157/2021 г. по описа на Районна прокуратура - Смолян издава постановление за прекратяване на наказателно производство, с което образуваното наказателно производство срещу Д.Т.М. *** за престъпление по чл. 3436, ал. 3 от НК е прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. В мотивите на постановлението е посочено, че резултатите от изследването на взетите кръвна проба и урина за отразени в протокол за съдебна химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза с per. № И-1119/11.02.2021 г. на XTJI при ВМА - гр. София е посочено, че в пробите от кръв и урина, взети от Д.Т. М. не се установява наличие на наркотични вещества.

Органите на МВР са отказали да върнат иззетите СУМПС, контролен талон, регистрационни табели и талон на лек автомобил „Тойота Ленд Крузер" с норвежки регистрационен номер DH95932, като са поискали от М. да заплати по банкова сметка *** - Смолян сумата от 116 лв., представляваща стойността на извършената експертиза от XTJI при ВМА - гр. София, въпреки резултата от нея, който се установява, че той не е извършил деянието, за което е обвиняван. С платежно нареждане от 04.03.2021 г. Д.Т.М. е заплатил по банковата сметка на ОД на МВР Смолян сумата от 116 лв., след което са му върнати СУМПС, контролен талон, регистрационни табели и талон на лек автомобил „Тойота Ленд Крузер" с норвежки регистрационен номер DH95932.

 Релевират се доводи, че действията от страна на Прокуратурата на РБ са свързани с образуваното бързо производство, а действията на служителите на ОД на МВР Смолян свързани с употребата на техническото средство за установяване на наркотични вещества при по-ниска температура на въздуха, от тази, която е препоръчана от производителя, което е довело до неточно отчитане и до последиците настъпили след това – задържане, заповеди за ПАМ, както и лишаване от право да започне работа в Норвегия. Твърди се, че това са неправомерни действия довели до нарушаване правата на ищеца. Моли, се за уважаване на исковата претенция и за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В с.з. ищецът се явява лично и с адв. Д., като се поддържа претенцията, така както е предявена. В хода по същество е направено изменение на иска, с оглед представената по делото съдебно-техническа експертиза. Представени са и подробни писмени бележки.

Ответната страна – Прокуратурата на Република България в подаден писмен отговор на първо място прави възражение относно подсъдността на спора, като се излагат съображения, че производството е по чл.2 от ЗОДОВ и административният съд не е компетентният съд. В алтернатива, се сочи, че искът е недоказан по основание и по размер и като такъв моли да бъде оставен без уважение.

Ответната страна-Областна дирекция на МВР-Смолян, чрез процесуалния си представител и в подаден писмен отговор оспорва исковата молба  като счита същата за неоснователна, в каквато връзка моли същата да бъде отхвърлена изцяло. Твърди, че не е налице първата предпоставка от кумулативно изискуемите предпоставки на сложния фактически състав по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно незаконосъобразни актове, действия или бездействия на орган или длъжностни лица при изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред. Посочва се, че спрямо ищеца са издадени две заповеди за налагане на принудителни административни мерки по Закона за движение по пътищата от 15.01.2021 г. за извършено от него нарушение за управление на автомобил след употреба на наркотични вещества, както и заповед за неговото задържане от 15.01.2021 г.: Заповед за прилагане на ПАМ № 21-1058-000010 на основание чл, 171, т. 1, б, .,6" от ЗДвП с която временно е отнето свидетелството за управление на МПС нa ищеца за срок до решаване на отговорността, но не повече от 18 месеца; Заповед за прилагане на 11АМ № 21 -1058- 00001 L с която за същото нарушение е наложена мярка на основание чл. 171, т. 2а, б, „б" от ЗДвП - прекратяване на регистрация на ППС Тойота, Ленд Крузер" с норвежки per. DH95932, за срок от шест месеца; Заповед за задържане № 1862зз-4/15.01.2021 г„ на основание чл, 72, ал. 1, т.1 от ЗМВР В настоящия случай, издадените административни актове, не са отменени по съдебен ред, по смисъла на чл. 1, ал 1 от 3ОДОВ. Доводи в обратна посока дори не се излагат в исковата молба се твърди. Сочи, че ищецът е разполагал с възможност да ги оспори в 14-дневен срок от връчването им на 15.01.2021 г., но същият не се е възползвал от това свое право. Съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 1 от АПК иск за обезщетение може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред. Все в тази насока, свидетелството за управление на МПС е върнато на ищеца след решаване на въпроса за отговорността му - след прекратяване на прокурорска преписка № 157/2021 описа на Районна прокуратура - Смолян, с Постановление от 26.02.2021 г., с което с прекратено на основание чл. 24. ал. 1 т. 1 oт НК наказателно производство, водено срещу Д.Т.М. *** за престъпление по чл. 343“б“, ал, 3 от НК. Предвид това се твърди, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ОДМВР – Смолян.  

Релевират се доводи, че ищецът не сочи и не конкретизира по какъв начин и с кое упражнено от органите по полицията или прокуратурата законово правомощие, му е попречено същият да напусне пределите на Република България и да осигури изпълнението на задълженията си по сключеното трудово съглашение. Това, че срещу него е водено досъдебно производство, не води автоматично до извода, че същият не може да се придвижва свободно респ. да напуска Република България. Спрямо ищеца не е наложена забрана за напускане на пределите на Република България по смисъла на чл, 68, ал. 1 от НПК. По изложените съоражения, отправя искане за отхвърляне на главния и на акцесорните искове като неоснователни и за присъждане на сторените по делото разноски, съставляващи юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Участващият по делото прокурор, споделяйки становището на процесуалния представител на ответника, дава заключение за недопустимост и неоснователност на исковата молба, като излага съображения в тази насока.

С Определение №38/28.01.2022 г., настоящият съдебен състав е прекратил частично производството по делото, а именно така насочения иск срещу Прокуратурата на Република България и е изпратил производството  в тази му част на общия съд.

Добричкият административен съд, след като обсъди и прецени наведените в исковата молба доводи, становищата на страните и събраните по делото, относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

От представените по делото материали по административната преписка се установи, че на 15.01.2021 г., в 10,49 ч. полицейские екип е спрял за проверка л.а. „Тойота Ленд Крузер“  с рег. №DH95932, собственост на Д.М. ***, който се движел в с. Момчиловци, общ. Смолян по ул. „Бяло море“ до дом №72 с посока на движение от центъра на с. Момчиловци към с. Соколовци.  Същият бил изпробван за наличие на алкохол, като пробата била отрицателна. Впоследствие е тестван и за употреба на наркотични вещества. При проверката било констатирано, че водачът управлявал МПС под въздействие на наркотични вещества и техните аналози, констатирано с техническо средство DRUG CECK 3000, който отчел наличието на  амфетамин.  Поради несъгласие на М. с отчетения резултат от теста му бил издаден Талон за медицинско изследване№ 0011959 и лицето било откарано от полицейските служители до МБАЛ-Смолян, където дало кръв за изследване. За констатираното нарушение, квалифицирано като такова по чл. 5, ал. 3, т.1,  предл.второ от ЗДвП, на лицето ил съставен АУАН № 320247/15.01.2021 г.

Във връзка с констатациите по АУАН за управление на МПС след употреба на наркотични вещества и техните аналози и с оглед наличието на данни за извършено пресктъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, спрямо лицето е издадена Заповед за задържане на лице с №УРИ 1862зз-4 от 15.01.2021 г., по силата на която на 15.01.2021 г. в гр. Смолян, в 11.49 ч. на основание чл. 72, ал. 1 т. 1 от ЗМВР във вр. с чл. 343б, ал. 3 от НК, Д.Т. Миткво бил задържан за срок от 24 часа в помещение за временно задържане на РУ-Смолян, като при задържането му са му били разяснени правата за обжалване на заповедта за задържане и за ползване на адвокат. Видно от прил. разписка, задържаното лице е подписало заповедта за задържане без възражения.

Спрямо ищеца е издадена Заповед №21-1058-000010/15.02.2021 г. на началник  сектор ПП Смолян, за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 1 "б. " от ЗДвП, както и Заповед №21-1058-*********.01.2021 г. на Началник сектор ПП при ОД на МВР Смолян на осн. чл.171, т.2А, б.“б“ от ЗДвП.

В хода на БП № ЗМ 10/2021 г. по описа на РУ Смолян е изготвена съдебно - химическа експертиза, според която в кръвта на изследваното лице не е установено наличие на наркотични вещества и техни аналози, поради което наказателното производство по чл. 343б, ал. 3 от НК е прекратено с Постановление от 26.02.2021 г. на прокурор  Т.Н.от Районна прокуратура-Смолян.

Извършено е и частно лабораторно изследване от дата 18.01.2021 г. в гр. Варна, лаборатория „Статус“ от което е видно, че в кръвта на Д.М. не се съдържат остатъци от наркотични вещества.

Видно от представените доказателства, трудов договор с „ПОП ЕЛЕКТРО А ЕС“ ООД, на норвежки език и в превод се установява, че Д.М. има сключен договор с дружеството да започне работа в същото като дърводелец от дата 25.01.2021 г. Трудовият договор е бил за срок от 9 месеца при работно време от 08 до 16 часа и заплата в размер на 283 норвежки крони на час. Съгласно представеното писмо от норвежкия работодател, договорът е прекратен поради това, че М. не е имал възможност да се яви на работа на посочената в договора дата - 25.01.2021 г..

По делото като доказателства е приета цялата преписка по определеното парично обезщетение за безработица на М. ***.

Приета като доказателство е и цялата административнонаказателна преписка по издадените заповеди за ПАМ.

По делото е постъпила и информация от НИМХ филиал Пловдив за дневната температура на 15.01.2021 г. в района на с. Момчиловци, общ. Смолян.

В хода на съдебното производство по делото са били разпитани в качеството им на свидетели И.Р.Н. и П.П.С. на ищеца, както и служителите на ОД на МВР Смолян - К.К.Р. и Б.Ш.Т..

Свидетелят Н. е приятел на ищеца, който е запознат подробно със случая на 15.01. Свидетелства, че М. се е чувствал зле, особено след като информацията е излязла в новинарските емисии в интернет. Тъй като М. се грижи за своите родители, то като е останал без кола и без свидетелство за правоуправление се е налагало приятелите му да водят майка му на лекар. Оплаквал се е от неспокоен сън. Н. заявява, че ищецът не е могъл да отиде в Норвегия, тъй като му е казано от органите на реда, че не следва да напуска страната, докато не се изясни случая, иначе щял да бъде подведен под наказателна отговорност.

Свидетелката С., също от приятелския кръг на М. обяснява на съда, че той е преживял тази неприятна ситуация доста тежко. Преди това е бил друг човек, а след случая, вече не е бил весел, не му се е говорело, бил е доста депресиран. Оплаквал се е, че не може да спи. Приятелят и е водил майка му до гр. Варна на лекар. Също така е бил притеснен от това, че не може да изпълни трудовия си договор, тъй като не може да напусне страната, като едва ли не е бил заплашен, че не може да напусне страната, а като не изпълни договора си остава без работа и не може да се грижи за майка си, както финансово, така и физически да я обгрижва.

Свидетелят К.К.Р., участвал при извършване на проверката, сочи, че ищецът се е държал неадекватно, бил е превъзбуден и затова са се усъмнили за употребата на алкохол или наркотици. Посочва, че са дошли колегите им от КАТ, за да извършат проверката за наркотици. Твърди, че самият тест се е извършили вътре в патрулния автомобил и като е излязъл теста е показан и предявен на водача. Теста е изчакан около 5-10 минути. Колегите им са дошли за около 20-25 минути. Според свидетеля, времето е било слънчево.След предявяване на потокол за извършена проверка, Р. уточнява, че водача впоследствие се е успокоил, както и, че е шофирал нормално.

Свидетелят Б.Ш.Т., работи в ПП при ОД на МВР Смолян и е бил извикан от колегите си в с. Момчиловци. Той е извършил проверката за алкохол и после и за наркотици. Т. заявява, че времето е било слънчево, било хладно, но таблото в автомобила е показвало 3 градуса. Свидетеля разяснява на съда как е била извършена проверката: „отвън беше взета проба от слюнката на г-н М.. Самата тестова касета беше в купето на служебния автомобил, който беше с включена отоплителна система, затворени врати, затворен капак и мисля, че температурите по указания за ползване на този вид тест са били както трябва“. Дали са 10 минути за отчитане на резултата. Според свидетеля, М. се е държал нормално на място, нямало е агресия.

Приобщени към съвкупния материал по делото са както всички материали, съдържащи се в административната преписка във връзка с издадената Заповед за задържане, материалите относно изследването с тест за употреба на наркотици, така и материалите по образуваното БП.

По делото е назначена и съдебно-счетоводна експертиза, която е изчислила, че размера на трудовото възнаграждение, което е трябвало да бъде получено от М. е 85 257,82 лв. Размерът на полученото от същия обезщетение за безработица  е в размер на 12 183,56 лева, като разликата е  в размер на 73 074,26 лева.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Съобразно чл. 7 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Ищецът Д.М. е с постоянен адрес ***, с оглед на което исковата молба е предявена пред компетентния съд при спазване на правилата за родова и местна подсъдност. Претенцията е родово подсъдна на административните съдилища, съгласно т. 1 от диспозитива на ТП № 2/19.05.2015 г. по ТД № 2/2014 г. на ОС на ГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС. Исковата молба е подадена от лице с надлежна активна процесуална легитимация, насочена е против ответник с надлежна пасивна процесуална легитимация и отговаря на формалните изисквания за реквизити, което я прави процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.

Разгледана по същество, исковата молба е частично основателна, по следните съображения:

Съгласно чл. 203, ал. 1 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на глава ХІ от АПК. За неуредените въпроси за имуществената отговорност чл. 203, ал. 2 от АПК препраща към разпоредбите на ЗОДОВ, който се явява специален закон в производството за обезщетение. Препращането е само към материално правните норми, касаещи имуществената отговорност. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. 3ОДОВ доразвива принципа, че всеки дължи обезщетение за вредите, които е причинил виновно другиму, като създава облегчен ред за ангажиране на отговорността на държавата за вредите, причинени на нейните граждани от органите на администрацията при изпълнение на правно регламентирана административна дейност. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.

Доказателствената тежест за установяване на кумулативното наличие на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за причинени му вреди.

С подадения иск се претендира обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди от незаконосъобразни действия на административния орган – служители на ОД на МВР Смолян, изразяващи се в извършена проверка за наркотици с Дрегер Дъг чек 3000 при нарушение на инструкцията за експлоатация на тестовата касета. В исковата молба се твърди, че на дата 15.01.2021 г. в с. Момчиловци, температурата на въздуха е била  -6 градуса по Целзий и при тази температура е била извършена проверката. Сочи се, че съгл. експлоатацията на техническото средство, същото не следва да се използва при температура на комплекта за тестване между -5 и +5 градуса. Поради което и се счита, че поради неправилното използване на теста, резултата за амфитамини е бил положителен.

Според свидетеля Р. – мл. пол. инспектор в РУ Смолян, времето е било слънчево.

Свидетелят Т. – мл. автоконтрольор в сектор ПП при ОД на МВР Смолян, също потвърждава, че на процесната дата е било слъчнево, като таблото на патрулния автомобил е показвало +3 градуса. Посочва също така, че пробата е била взета от слюнката на М. отвън, но самата тестова касета е била в купето на автомобила, който е бил с включена отоплителна система.

Съгласно представената метероролигчна справка от НИМХ филиал Пловдив, на 15.01.2021 г. температурата на въздуха в 07.00 часа е била -12,2 градуса по Целзий, а в 14.00 часа е била -6,7 градуса по Целзий. Т.е. цял ден температурата е била отрицателна и към 10,49 часа можем да прием, с оглед и показанията на ищеца, че е било -6 градуса по Целзий.

Съгласно спецификацията на самото техническо средство, приложена и по делото на стр. 190-194 в т.3.1, е записано: „Убедете се, че температурата на околната среда е между +5 до +30 градуса по Целзий…“. Което означава, че извършването на проверка извън тези параметри /както е в настоящия казус/, би могло да доведе до отклонение в показателите, дадени от производителя.

С оглед на изложеното, съдът намира, че служителите на ОД на МВР Смолян действително са извършили незаконосъобразни действия като са извършели проверката за наркотици при неразрешена температура на въздуха, поради което и е налице първата предпоставка от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

С предявения иск се претендира обезщетение за вреди и от незаконосъобразно постановени ЗППАМ, издадени на основание ЗДвП. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП в относимата редакция ( ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г. ), принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по същия закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. От представените по делото доказателства се установява, че двете ЗППАМ са постановени от Началник на сектор ПП към ОДМВР Смолян. В този смисъл като властнически акт издаден от административен орган, надлежно упълномощен по реда на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, заповедите за налагане на ПАМ представляват актове на длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Съгласно цитираната вече норма на чл. 204, ал. 3 от АПК, когато претендираните вреди са причинени от оттеглен административен акт, незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. С оглед тази правна регламентация, настоящия съдебен състав дължи произнасяне по законосъобразността на ЗППАМ № 21-1058-000010/15.01.2021 г. и ЗППАМ №21-1058-000011/15.01.2021 г. - и двете постановени от Началник ПП към ОДМВР Смолян.

Със Заповед №345з-540/14.05.2021 г. на Началник отдел „ОП“ ОДМВР Смолян е отменена Заповед 21-1058-000011/15.01.2021 г. за прекратяване на регистрацията на ППС. За другата заповед няма приложен изричен акт за оттеглянето й, но видно от приложените разписки, лист 22-24, на 09.03.2021 г. М. е получил два броя норвежки рег. табели с №DH95932 за лек автомобил марка Тойота Ланд Круизер, а на 12.03.2021 г. е получил норвежко СРМПС, част първа с №**********, т.е. още към тези дати може да се достигне до извода, че и двете заповеди вече са оттеглени.

Анализът на установената и описана по-горе фактическа обстановка обосновава извод, че и двете заповеди за прилагане на ПАМ са незаконосъобразни, като мотивите в подкрепа на този извод са следните:

1. По отношение законосъобразността на ЗППАМ №21-1058-000010/15.01.2021 г., издадена от началник сектор ПП при ОД на МВР Смолян следва да се има предвид следното: Видно от приложения екземпляр на заповедта, същата е постановена на основание чл. 171, т. 1, б. "б. " от ЗДвП, съгласно който, в относимата редакция  е регламентирано: за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на медицинско изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. По отношение на реда и начина за извършване на медицинското изследване, нормата на чл. 171, т. 1, б. "б. " от ЗДвП препраща към чл. 174, ал. 4, който указва, че редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта или употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието. Към момента на извършване на проверката - 26.08.2017 г. е била в сила Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства ( и здадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието, обн., ДВ, бр. 63 от 17.07.2001 г., изм. и доп., бр. 23 от 17.03.2006 г., отм., бр. 61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г. ). В разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 30 е указано, че когато от водача е взета некачествена проба или се оспорват показанията на техническото средство, употребата на алкохол или друго упойващо вещество се установява с лабораторно изследване. В настоящия случай безспорно е установено, че водача е оспорил показанията на техническото средство - обстоятелство вписано от самия водач в АУАН, поради което е извършено и указаното в цитираните норми лабораторно изследване. От приложените по делото доказателства - АУАН, талон за медицинско изследване и Протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество, безспорно се установява, че М. е оспорил показанията на техническото средство, установило наличието на наркотично вещество - амфетамин, във връзка с което оспорване е извършено и медицинското изследване. Както вече се посочи, в самата разпоредба на чл. 171, т. 1, б. "б. " от ЗДвП изрично е указано, че при наличието на медицинско изследване по реда на чл. 174, ал. 4, установените стойности са определящи. В случая, административния орган е обосновал наличие на предпоставките на чл. 171, т. 1, б. "б. " от ЗДвП за прилагане на процесната ПАМ въз основа на резултатите от извършеното изследване с техническо средство, като изцяло е игнорирал факта за направеното от проверяваното лице оспорване на резултата и извършеното въз основа на това оспорване медицинско изследване, както и обстоятелството, че към момента на постановяване на ЗППАМ не са били ясни резултатите от медицинското изследване. В този смисъл, ПАМ е постановена в противоречие с приложимата разпоредба на чл. 171, т. 1, б. "б. " от ЗДвП, като обстоятелстното, че водача управлява МПС под въздействието на наркотични вещества или техни аналози не е установено безпротиворечиво по предвидения в Наредба № 30 от 27.06.2001 г. ред. Предвид това, настоящия съдебен състав приема, че ЗППАМ №№21-1058-000010/15.01.2021 г., издадена от началник сектор ПП при ОД на МВР Смолян  се явява незаконосъобразна.

2. По отношение законосъобразността на ЗППАМ №21-1058-000011/15.01.2021 г., издадена от началник сектор ПП при ОД на МВР Смолян  следва да се има предвид следното: От текста на тази заповед се установява, че спрямо ищеца е наложена ПАМ - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за 6 месеца, като ПАМ е с правно основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП. В посочената като правно основание норма в относимата към датата на проверката редакция е указано, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление - за срок от 6 месеца до една година. Настоящият казус, разгледан в светлината на така цитираната правна норма обосновава извод, че за да са налице материалноправните предоставки за постановяване на тази ПАМ следва по безспорен начин на бъде установено, че лицето управлява собствения си автомобил, след като е употребил наркотични вещества или техните аналози. В случая, по изложените в т. 1 мотиви безспорно се установява, че относимия към законосъобразността на тази ПАМ факт - употребата на наркотични вещества или техните аналози не е установен по предвидения ред, регламентиран в ЗДвП и издадената за това специална Наредба № 30 от 27.06.2001 г. Предвид това, в случая не са били налице материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ по реда и при условията на чл. 171, т. 2 "а" от ЗДвП, поради което ЗППАМ №21-1058-000011/15.01.2021 г., издадена от началник сектор ПП при ОД на МВР Смолян се явява незаконосъобразна.

С оглед така формирания правен извод, съдът приема, че е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на Областна дирекция на МВР Смолян по предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - издадени незаконосъобразени актове от длъжностно лице на държавата при изпълнение на административната дейност.

По отношение доказване на втората комулативно изискуема предпоставка - настъпването на  вреди. Съобразно нормата на чл. 4 от ЗОДОВ отговорността на държавата за вреди по чл1, ал. 1 от ЗОДОВ може да бъде ангажирана само за имуществените и неимуществените вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица. Съобразно изложеното в Тълкувателно решение№ 3/22.04.2005 г. по т.д № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС - държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането, като отговорността е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите. В същото тълкувателно решение, задължително за съда, се посочва, че държавата не отговаря за вреди, ако увреждането е причинено по изключителна вина на пострадалия- чл. 5 от ЗОДВПГ, като в този случай се изследва доколко поведението на пострадалия е в причинно- следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат от незаконното действие на държавния орган и доколко го освобождава от отговорност. Вредата представлява накърняване имуществото на правните субекти или на техни неимуществени блага. Когато е засегнат патримониумът на едно лице, вредата е имуществена. Тя се състои в претърпяна загуба или пропусната полза. Границите на отговорността се разпростират до вредите, "които са пряка и непосредствена последица от увреждането".

В исковата молба се твърди, че на ищеца са причинени имуществени вреди в размер на 176 лв, произтичащи от това, че същият е заплатил сумата от 60 лева за изследване за наркотични вещества в МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“ АД гр. Смолян и 116 лева за извършената кръвна проба във ВМА по БП №10/2021 г.

Анализът на събраните в хода на настоящето съдебно производство доказателства дават основание на съда да направи обоснован извод, че са налице преки имуществени в размер на 176 лева от незаконосъобразните действия на служителите на ОД на МВР Смолян.

Относно претенцията за пропуснати ползи в размер на 80 422,04 лева, изменена в с.з. на 73 074,26 лева, съдът установи следното:

В гражданско-правната материя обезщетението за пропуснати ползи е уредено в чл. 51, ал. 1 ЗЗД относно извъндоговорната отговорност и в чл. 82 ЗЗД касателно договорната отговорност. С Тълкувателно решение (ТР) № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС е дадено разяснение относно обезщетяване на вредите по чл. 82 ЗЗД. Според него установяването на пропуснатата полза се основава на предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си, съпоставено с имуществото му към момента на неизпълнението. Тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. В практиката на ВКС се приема (напр. в Решение № 67 от 22.04.2013 г. по т. д. № 28/2012 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС), че макар и постановено по приложението на чл. 82 ЗЗД посоченото ТР дава принципен отговор на въпроса за характера на пропуснатите ползи. Според друго решение № 66 от 14.06.2011 г. по гр. д. № 1725/2009 г., Г К, ІV ГО на ВКС, пропуснатата полза като вид имуществена вреда, настъпила в резултат на непозволено увреждане, се изразява в невъзможността да бъде реализирано определено имущество или парично оценим интерес. Всяко неосъществено увеличаване на имуществото, което е щяло да настъпи със сигурност, ако не би било осуетено от деликта, съставлява пропусната полза. Такава е както печалбата, която увреденият е можел да получи от изпълнението на договор, осуетен от противоправно поведение на деликвента, така и всяка друга имуществена облага, която със сигурност пострадалият би реализирал, ако вредоносното действие не би настъпило.

В случаите на извъндоговорна отговорност, каквато е отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, пропуснатите ползи са определяеми въз основа на опита и обичаите в практиката - при тях вредата произтича от нереализиране на сигурна възможност за увеличаване на актива на имуществото на кредитора. Сигурна възможност за увеличаване на имуществото ще е налице, когато на база доказани обективни факти и при обичайното развитие на нещата, отчитайки особеностите на конкретния случай, може да се направи достатъчно обоснован извод, че в патримониума на ищеца действително е могла да настъпи положителна промяна.

Идентично тълкуване на характера на пропуснатите ползи като вид имуществена вреда е дадено и в практиката на Върховния административен съд, напр. решение № 5856 от 17.05.2016 г. по адм. д. № 5583/2015 г., ІІІ отд. на ВАС, според което установяването на пропуснатата полза се основава на предположение за състоянието, в което имуществото би се намирало, в случай че незаконосъобразният акт или действие, респ. бездействие, не бе рефлектирал върху него, съпоставено с имуществото към момента на увреждането. Само ако бъде доказано, че единствено по причина на въздействие върху имуществото от страна на незаконосъобразния юридически акт то е могло да бъде увеличено, претенцията може да се приеме за основателна. В решение № 5624 от 24.04.2014 г. по адм. д. № 12662/2013 г., ІІІ отд. на ВАС се посочва, че пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, поради което това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. В решение № 1154 от 29.01.2019 г. по адм. д. № 1338/2018 г., ІІІ отд. на ВАС е прието, че не може да се приеме за доказано, че дружеството със сигурност е щяло да реализира ползите, които твърди, че е пропуснало, които могат да се присъдят като имуществена вреда, само ако имат сигурен характер и са в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен акт.

Визираното тълкуване, отнесено към настоящия случай, налага отговор на въпроса налице ли е имуществена облага, която ищецът със сигурност би реализирал, ако вредоносното действие не би настъпило, т.е. ако не бяха незаконосъобразните действия по изследването за наркотици, както и ако не  бяха издадени двете заповеди от 15.01.2021 г.

Видно от сключения трудов договор между Д.М. и „ПОП ЕЛЕКТРО А ес“ ООД Норвегия, същият е сключен на 14.12.2020 г., като М. е следвало да започне работа на 25.01.2021 г., като дърводелец със заплата на час 283 норвежки крони/час. Съгласно писмо от дружеството се установява, че трудовият договор е бил автоматично прекратен, поради неявяването на работника на работа на 25.01.2021 г.

Т.е. в следствие на неправилното използване на техническото средство - тестова касета Дрегер Дръг чек 3000 с номер REF 8327961, LOT ARNK - 0961 със срок на валидност до 2022 - 03, в следствие на което взетата проба е отчела употреба на високорисково наркотично вещество Амфетамин, което пък от своя страна е довело до ограничаването на основни права на ищеца, включително правото му на свободно придвижване, което пък от своя страна е довело и до невъзможността да реализира правото си на труд по подписания от него трудов договор с норвежкия работодател „Поп електро А ес", съдът намира, че пропуснатите ползи са реална вреда, която е настъпила в патримониума на Д.М.. Ако не беше неправилната проба, то същият щеше да има възможност да се върне в Норвегия и да започне работа на 25.01.2021 г. Ноторно известен е фактът, че независимо, че от ответника се твърди, че М. е нямал забрана да напуска страната, е ясно, че след като има образувано бързо производство, той следва да е в страната за извършване на съдопроизводствени действия.

Относно претенцията за неимуществени вреди. В хода на съдебното дирене по искане на процесуалния представител на ищеца беше разпитани в качеството на свидетели И.Р.Н. и П.П.С.. От показанията и на двамата става ясно, че с ищеца  се познават и са били в близки приятелски отношения. Никой от двамата не е присъствал на инцидента, но им е известен случая. В показанията си свидетелят Н. разяснява на съда, че той е ходил с М. заедно до Варна, с неговия автомобил, за да си направи изследване за наличие на наркотици. Твърди, че същият се е чувствал зле, особено като информацията е била публикувана в интенет. Оплаквал се е от неспокоен сън. Ищеца е споделил със свидетеля, че не може да замине за Норвегия, за да спази договора си, който е подписал, тъй като са му казали по телефона, че трябва да е тук до изясняване на случая. Н. е ходил с Д.М. с репатрак да приберат автомобила от с. Момчиловци.

Свидетелката С. декларира пред съда, че М. се е почуствал изключително тежко от тази ситуация. Пояснява, че до преди случката, същият е бил весел, разговарял е лека, а след нея разговорите са протичали вяло, бил е много депресиран, като се е оплаквал и че не може да спи. Нейният приятел е помагал за майката на Миткова, като и я водил често на прегледи в гр. Варна. Имал е и голямо притеснение, че не може да изпълни договора си, тъй като не може да замине за Норвегия, остава без работа и не може да се грижи за майка си.

Въз основа на така събраните доказателства, съдът приема за доказано наличието и на другата кумулативно изискуема предпоставка на фактическия състав по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - настъпването на вреда за ищеца - пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни действия и незаконосъобразните административни актове, по следните съображения: Самият факт на противоправно лишаване от правоуправление на МПС, както и незаконосъобразното прекратяване на регистрацията на собствения на ищеца автомобил, предполага настъпването на емоционален стрес и психически страдания, като извършените вследствие на незаконосъобразно приложените принудителни административни мерки фактически и правни действия - отнемане на свидетелство за управление и свидетелство за регистрация на МПС, както и сваляне на регистрационните табели на автомобила, неминуемо водят до определен дискомфорт, неудобство и притеснение и съответно до претърпени неимуществени вреди. Допълнителен аргумент в подкрепа на заявените неимуществени вреди са и показанията на разпитаните свидетели, както и цитираното писмено доказателство, относно прекратяването на трудовия му договор.

По отношение на третата комулативно изискуема предпоставка - наличието на причинна връзка между незаконосъобразните действия и постановените незаконосъобразни актове и настъпилия вредоносен резултат, също следва да се приеме като безспорно доказана. В подкрепа на този извод следва да се посочи, че неблагоприятната промяна в психическото и емоционалното състояние на Д.Т.М. следва да се приеме като пряка и непосредствена вреда - типична и нормално настъпваща последица във връзка с неправилно взетата проба за наркотици и незаконосъобразното лишаване от правоуправление на МПС и прекратяване на регистрация на собствения му автомобил.

Във връзка с горното, по отношение на доказването на елементите от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, настоящия съдебен състав приема, че от събраните в хода на производството доказателства следва да се приеме, че безспорно в случая са налице незаконосъобразни действия и незаконосъобразни административни актове, претърпени от ищеца имуществени и неимуществени вреди и наличие на причинно-следствена връзка между незаконосъобразните административни актове и настъпилия за ищеца вредоносен резултат. В този смисъл, предявената искова претенция съда намира за доказана по основание.

Относно размера на претендираното обезщетение, за причинени имуществени вреди, същото е доказано и по размер.

Относно размера на претендираното обезщетение за причинени неимуществени, следва да се има предвид следното: съгласно нормата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД е регламентирано общото правило, съгласно което, при репариране на такъв вид вреди размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост. Понятието " справедливост " е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Конкретния размер на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване на характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, съпоставени с икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не се превръща в средство за неправомерно обогатяване. В настоящия случай, ищеца претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 30 000 лева.

Съдът намира така определеният размера на претендираното обезщетение за завишен. С оглед конкретните данни и в съответствие с нормата на чл. 52 от ЗЗД, съдът възприема за справедливо обезщетение на претърпените неимуществени вреди в размер на 1 000 лева, в съответствие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.

Предвид горното, искът на М. се явява основателен до размера от 1000 лв. причинени неимуществени вреди, като следва да бъде отхвърлен като неоснователен в останалата му част, относно претендираните неимуществени вреди в размер над 1000 лв.

В разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ е указано, че ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждението за един адвокат, съразмерно уважената част от иска.

Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция, при претендиран материален интерес на иска в размер на 103 250,26 лв., уважена част в размер на 74 250,26 лв., направените от ищеца разноски в процеса за адвокатско възнаграждение в размер на 4000 лв., в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 2 876,52 лева за адвокатско възнаграждение, съразмерно уважената част от иска, както и 10, 00 лв. за платената държавна такса, 273 лева, депозит за вещо лице. Другите претендирани суми не са разноски по производството, а са направени разноски на ищеца, за доказване на иска си. Съдът не споделя мнението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, изчислено по реда на чл. 10, ал. 3, изр. 2 от ЗОДОВ. С оглед изхода на спора, на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 22,47 лева, с оглед уважената част от исковата претенция.

Воден от горното, Административен съд - Добрич, ІV състав

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Смолян, ЕИК *********,  гр. Смолян, ул. „България“ №67, представлявано от директора  да заплати на Д.Т.М. ЕГН ********** ***, сумата от 176 /сто седемдесет и шест/ лева, представляваща обезщетение за преки имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Смолян, ЕИК *********,  гр. Смолян, ул. „България“ №67, представлявано от директора  да заплати на Д.Т.М. ЕГН ********** ***, сумата 73 074,26  лева /Седемдесет и три хиляди лева и седемдесет и четири и двадесет и шест ст./ лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 12.10.2021 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Смолян, ЕИК *********,  гр. Смолян, ул. „България“ №67, представлявано от директора  да заплати на Д.Т.М. ЕГН ********** ***, сумата от 1 000 лева /хиляда/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 12.10.2021 г. до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ иска на Д.Т.М. ЕГН ********** *** срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Смолян до размера на претендираното неимуществено обезщетение от 30 000, 00 лева, като недоказан и неоснователен.

ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Смолян, ЕИК *********,  гр. Смолян, ул. „България“ №67, представлявано от директора  да заплати на Д.Т.М. ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 3 159,52 /Три хиляди сто петдесет и девет и петдесет и две ст./ лева.

ОСЪЖДА Д.Т.М. ЕГН ********** *** да заплати на ОД на МВР гр. Смолян, ЕИК *********,  гр. Смолян, ул. „България“ №67, представлявано от директора , сторените по делото съдебно-деловодни разноски в 22,74 /Двадесет и два лева и седемдесет и четири ст./ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

 

 

                                                СЪДИЯ: