Р Е Ш Е Н И Е
№ 261063 2021 година Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
районен съд VIII граждански състав
На пети април две хиляди двадесет и първа година
В открито заседание на двадесет и четвърти февруари две
хиляди двадесет и
първа година година,
в следния
състав:
Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ
Секретар: ГЕРГАНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от Председателя
гражданско дело № 14994 по описа за 2019
година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно
съединени искове с правно основание чл.211 от КТ във връзка с чл.207, ал.1, т.2
от КТ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът
«Сънфудс България» ЕООД – гр. С., моли съдът да постанови решение, с което да
осъди ответника да му заплати сумата 1 697, 24 лева, представляваща
обезщетение за причинените на ищеца от ответника имуществени вреди, изразяващи
се в липси, заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от 18.02.2019
г. до 19.09.2019 г. в размер на 100, 89 лева, ведно със законната лихва върху главницата,
по изложените в исковата молба съображения. Претендира
разноски.
Ответникът В.А.Г. ***,
чрез особения си представител адв. Ш.Б., оспорва исковете като недопустими,
неоснователни и недоказани и моли съдът да прекрати производството по делото, а
ако приеме исковете за допустими – да ги отхвърли като неоснователни и недоказани,
по изложените в отговора на исковата молба съображения. Прави възражение за нищожност
на сключеното между страните на 18.02.2019 г. Споразумение поради невъзможен
предмет, липса на основние и съгласие и привидност при абсолютна симулация.
Претендира разноски.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и с
оглед доводите на страните, намира за установено следното:
Както се установява от представените
от ищеца писмени доказателства, действително
ответникът е работил по трудово правоотношение при ищеца, последно като „**** в
р-т „Р.“ – гр. С., от 20.01.2017 г. до 14.02.2019 г., считано от която дата
трудовото му правоотношение е било прекратено на основание чл.326, ал.1 във
връзка с ал.2 от КТ – поради подадено предизвестие от страна на В.Г. (подадено
на 13.02.2019 г.) със Заповед № ****/13.02.2019 г. на У. на ищцовото дружество,
връчена на ответника на 13.02.2019 г. – като предвид представените и към
исковата молба, и към становището на ищеца от 05.06.2020 г., писмени
доказателства се установява, че Законният представител на ищцовото дружество е
упълномощил надлежно други лица да го представляват в уреждането на трудовите
правоотношения с работници и служители на дружеството, както и е представил
надлежно пълномощно за представителната власт на пълномощниците му по делото, с
оглед на което съдът намира за неоснователни наведените от ответната страна
доводи за недопустимост на иска и за липса на пасивна процесуална легитимация
на ответника по предявените искове. Неоснователни са и наведените доводи за
основанието, на което следва да се приеме за прекратено трудовото
правоотношение между страните, доколкото от ответника не е било водено дело за
признаване за уволнението му за незаконно и отмяната му като такова, или за
поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата му книжка.
Както се установява от събраните по делото писмени
доказателства и от заключението от 16.02.2020 г. на в.л. по ССЕ М.М., действително
ответникът е имал качеството на материално отговорно лице, като след извършена
вътрешна проверка на 13.02.2019 г. в р-т „Р.“ са били установени липси за
периода 01.01.2019 г. – 12.02.2019 г. в размер общо на 4 163, 24 лева –
като съдът намира за редовни от външна страна Допълнителното споразумение от
13.03.2018 г. към трудовия договор на ищеца и длъжностната му характеристика за
длъжността „****“, а оттук – за неоснователни наведените от ответника доводи за
липсата му на качество на материално отговорно лице и на основание за търсене
на имуществена отговорност.
Със Заповед (Акт за начет) от 13.02.2019 г., с
която са били констатирани липсите в размер общо на 4 163, 24 лева,
ответникът е дал изричното си съгласие сумата да бъде удържана от месечното му
трудово възнаграждение, а със Споразумение от 18.02.2019 г. ответникът е
признал по основание и по размер паричното си задължение от липси в размер на
4 163, 24 лева към ищеца и е декларирал, че е съгласен да възстанови
липсите след извършване на прихващане с дължимите му суми за трудово
възнаграждение и за обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ в размер общо на
2 466 лева – след приспадането на която сума, както се установява от
посоченото заключение на ССЕ, общият дължим размер на липсите е 1 697, 24
лева, а от служебно извършено от съда изчисление с компютърна програма се
установява, че мораторната лихва върху тази сума за горепосочения период е в
размер на 100, 89 лева – като до приключване на устните състезания по делото от
ответника не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че той е
изплатил на ищеца тези суми.
При така установената
фактическа обстановка, доколкото претендираните от ищеца размери на
обезщетението и мораторната лихва съвпадат с установените от доказателствата по
делото действително дължими, съдът намира, че иско се явява доказан по
основание и по размер, поради което следва да се уважи изцяло, заедно със
законната лихва върху главницата от 20.09.2019 г. – датата на подаване на
исковата молба.
Съдът намира, че
посоченото подписано от страните на 18.02.2019 г. Споразумение е абсолютно
редовно от външна страна, изразява действителната им воля, има ясно посочени
предмет и основание и не симулира други уговорки между тях, поради което и
направеното от ответника възражение за нищожност на Споразумението се явява
неоснователно и като такова следва да се остави без уважение.
С оглед на изхода от спора
ответникът следва да заплати на ищеца и направените разноски за производството
по делото в размер общо на 1 093, 86 лева - платени ДТ, депозити за ССЕ и
за възнаграждение на особения представител на ответника и адвокатско
възнаграждение.
Следва да бъде издаден РКО на особения
представител на ответника – адв. Ш.Б., за внесеният от ищеца депозит в размер
на 355, 86 лева - като доколкото размерът на възнаграждението й е определен за
цялото време на разглеждане на делото в първа инстанция, съдът намира, че
искането на особения представител за увеличаване на определения депозит с по
100 лева за всяко от проведените допълнителни открити съдебни заседания по
делото е неоснователно и като такова следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА В.А.Г., ЕГН **********, с последен известен постоянен и настоящ адрес:***,
представляван от особения представител
адв. Ш.М.Б.,***, , ДА ЗАПЛАТИ НА НА “Сънфудс България” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ЖК „Дружба - 2“,
бул. ”Професор Цветан Лазаров” № 48,
представлявано от У. И.Й.Л., със съдебен
адрес:***, А.д. „В. и п.“, адв. С.В., СУМАТА
1 697, 24 лева, представляваща обезщетение за причинените на ищеца от
ответника имуществени вреди, изразяващи се в липси, ЗАЕДНО С МОРАТОРНА ЛИХВА
върху тази сума за периода от 18.02.2019 г. до 19.09.2019 г. В РАЗМЕР НА 100,
89 лева, ЗАЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху главницата, начиная от 20.09.2019 г.,
до окончателното й изплащане, КАКТО И направените разноски за
производството по делото В РАЗМЕР НА 1 093, 86 лева.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от особения представител на ответника възражение за
нищожност на сключеното между страните на 18.02.2019 г. Споразумение.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от особения представител на ответника искане за увеличаване на
определения депозит на възнаграждението й за особено представителство с по 100
лева за всяко от проведените допълнителни открити съдебни заседания по делото.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
ДА СЕ ИЗДАДЕ
НА особения представител на ответника – адв. Ш.М.Б. РКО за внесения от ищеца
депозит за възнаграждението й за осъщественото особено представителство В
РАЗМЕР НА 355, 86 лева.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
РЦ