№ 179
гр. К. , 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ивайло Хр. Родопски
при участието на секретаря М.Г.Г.
като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Гражданско дело №
20201850100637 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.422, ал.1 от ГПК.
“Т.С.” ЕАД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление:
гр.С., район „К.С.”, ул.”Я.” № 23Б, представлявано от А.С.А. – изпълнителен
директор, чрез юрисконсулт М.Ш. срещу Р. П. Р., ЕГН **********, гр.К., ул.
„В.З.“ № 9, с правно основание чл.422 от ГПК – иск за установяване
съществуване на вземане, за сумите от: 3 018.66 /три хиляди и осемнадесет
лева и шестдесет и шест стотинки/ лева, представляваща главница –
доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2016
година до месец април 2019 година; 405.53 /четиристотин и пет лева и
петдесет и три стотинки/ лева, представляваща лихва по тази главница за
периода от 15.09.2017 г. до 20.12.2019 г., ведно със законната лихва върху
тази главница от датата на подаване на заявлението пред съда – 09.01.2020 г.
до изплащане на вземането; 67.45 /шестдесет и седем лева и четиридесет и
пет стотинки/ лева, представляваща главница - дялово разпределение за
периода от месец декември 2016 година до месец април 2019 година; 11.34
/единадесет лева и тридесет и четири стотинки/ лева, представляваща лихва
по тази главница за периода от 31.01.2017 г. до 20.12.2019 г., ведно със
1
законната лихва върху тази главница от датата на подаване на заявлението
пред съда – 09.01.2020 г. до изплащане на вземането.
Претендираните вземания са за доставена топлинна енергия и дялово
разпределение за горепосочените периоди за собствен на ответника,
топлоснабден имот, находящ се в гр.С., район ж.к. „О.К. 1“, бл. 423, вх. А, ет.
3, ап. 11, с аб. № 360675.
Молят присъждане на направените съдебни разноски и юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл.78 от ГПК, за настоящото и заповедното
производства, както следва: по заповедното производство по ч.гр.д.№
109/2020 г., на КРС – общата сума от 120.06 /сто и двадесет лева и шест
стотинки/ лева, за направените разноски по делото (70.06 лева за заплатената
държавна такса и 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение, а по
настоящото: общата сума от 310,37 лева (210,37 лева за заплатена държавна
такса и 100,00 лева – юрисконсултско възнаграждение).
Третото лице – помагач на страната на ищеца - „Т.С.” ЕООД, редовно
призовани, не изпращат представител, представят доказателства, по опис.
Ответникът е представил отговор на исковата молба, чрез назначения
му особен представител адв.В.Н. от САК, който оспорва исковите претенции
като неоснователни, като за периода от месец май 2016 година до 09.01.2017
година, досежно претендираната сума за главницата от 3018,66 лева– за
неплатена топлинна енергия (ТЕ) и за периода от месец декември 2016 година
до 09.01.2017 година, относно претендираната сума от 67,45 лева – за дялово
разпределение (ДР), прави своевременно възражение за настъпила
тригодишна погасителна давност на вземанията за ТЕ и ДР за посочените
периоди, съгл.чл.111, б.“в“ от ЗЗД, като в останалата част счита претенциите
за недоказани по основание и размер, поради липса на валидни протоколи и
отчетни документи.
К.ският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, обсъждайки ги във връзка с
доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна
следното :
Предявен е иск, с правно основание: чл.422, ал.1 ГПК.
Исковата претенция е подкрепена със следните доказателства,
заверени копия от: извлечение от сметки по месеци за процесния период за
абонатен № 360675, от което е видно какъв е размера на дължимите суми за
топлинна енергия към датата на завеждане на исковата молба; договор между
2
СЕС и фирма „Т.С.” ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинната енергия; протокол от Общо събрание на собствениците на
етажната собственост за избор на фирма за дялово разпределение; договор
между „Т.С." ЕАД и фирма „Т.С.” ЕООД; Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от "Т.С." ЕАД на потребители в гр. С. от
2014 г.; удостоверение за актуално състояние на „Т.С." ЕАД; нотариален акт
№ 108, том I, рег.№ 2950, дело № 940/2004 г.; ч.гр.д.№ 109/2020 година, по
описа на СРС с издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК;
съдебно - счетоводна и съдебно - технически експертизи.
Исковата претенция се явява основателна с оглед на посочените в
молбата обстоятелства, представените и събрани по настоящото и
приобщеното частно гражданско дело доказателства, безспорно
установяващи дължимостта на паричните вземания на ищеца към ответника,
което кореспондира изцяло и със заключението на приетите от съда и
неоспорени от страните съдебно - счетоводна и съдебно – техническа
експертизи.
Съдът счита за неоснователни възраженията на ответника за
недоказаност на исковата претенция, тъй като от една страна липсват
доказателства за изплащане на паричните претенции, а от друга – след
извършване на експертни счетоводни и технически проверки вещите лица
установиха по безспорен начин дължимостта на претендираните суми.
Съдът счита, че претендираните парични вземания са доказани по
основание и размер. Безспорно е установено, че през исковия период
процесната сграда е била топлофицирана и че ищецът е доставил в абонатната
станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от
общия топломер.
Спорно е обстоятелството дали между страните е съществувало
валидно договорно отношение за продажба на топлинна енергия. Според чл.
153, ал. 1 ЗЕ потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът
или титулярът на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот.
Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено
притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на
ползване. Ако е учредено вещно право на ползване, неговият титуляр, а не
собственикът следва да се счита за потребител на топлинна енергия. В случая
е доказано, че ответникът е титуляр на вещно право на собственост върху
3
процесното жилище, видно от представения по делото нотариален акт. Ето
защо фактът дали ответника реално е ползвал топлинна енергия е без
значение- достатъчно е да е собственик или титуляр на вещно право на
ползване на жилище в топлоснабдявана сграда, за да се счита за потребител.
При това той остава такъв потребител дори и да прекрати топлоподаването
към индивидуалните отоплителни тела в жилището си, тъй като в тази
хипотеза и съгласно изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6 ЗЕ остава
потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на етажната собственост. Това означава,
че е налице валидно договорно правоотношение между страните,
произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е
доставял топлинна енергия, което е достатъчно за доказване на иска по
основание. Съдържанието на този договор е уредено в представените общи
условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответницата дори и без да ги
е приела изрично, съгласно специалната разпоредба на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ
и доколкото не се твърди и установява изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Публикуването на общите условия е доказано с представените по делото
копия от печатни материали от всекидневници.
Точното количество на доставена топлинна енергия в сградата и в
частност, в жилището на ответника е обуславящо за доказване на размера на
иска. В случая количеството на доставената в цялата сграда топлинна енергия
е отчетено от общия топломер, който според заключението на приетата СТЕ и
представените доказателства отговаря на метрологичните изисквания.
Съобразно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на отчетената от общия
топломер топлинната енергия между отделните етажни собственици е
извършено по системата на дяловото разпределение по начина, регламентиран
в действащата през периода нормативна уредба. От заключенията на приетите
СТЕ и ССЕ се установява, че в конкретния случай дяловото разпределение е
извършено правилно и съобразно нормативните изисквания, като начислените
на ответника суми по издадените фактури съответстват на действително
дължимите, отчитайки и изравнителните сметки.
Съдът счита за основателно направеното с отговора на исковата
възражение за настъпила тригодишна погасителна давност за част от
претендираните суми по двете главници, като за периода от месец май 2016
4
година до 09.01.2017 година, досежно претендираната сума за главницата от
3018,66 лева – за неплатена топлинна енергия (ТЕ) и за периода от месец
декември 2016 година до 09.01.2017 година, относно претендираната сума от
67,45 лева – за дялово разпределение (ДР), като редуцира сумите, както
следва: по главница на ТЕ и ДР и лихва на сумата от 2 657, 11 лева, за
периода от 10.01.2017 г. до 30.04.2019 година по главницата и лихвата за ТЕ и
ДР, съгл.чл.111, б.“в“ от ЗЗД, получена след като от сумата 3 502, 98 лева, са
приспаднати сумите по главница на ТЕ и ДР и лихвата върху тези суми за
периода от 10.01.2017 г. до 30.04.2019 година, в размер на 845, 87 лева, като
отхвърля претенцията за сумите до 3 502, 98 лева, за периода до 09.01.2017 г.,
вкл., като неоснователни.
Воден от горното, съдът приема за доказани претендираните от ищеца
факти и обстоятелства и следва да отхвърли, като недоказани отричаните от
ответника факти и обстоятелства.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да признае за
установено съществуването на вземането на ищеца към ответника така, както
е предявено, с изключение на уважените части за намаляване на сумите и
периодите за ТЕ и ДР по уваженото от съда възражение за настъпила
частична погасителна тригодишна давност.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски
по двете производства, както следва: в размер на 1067,42 лева, съобразно
уважената част от исковите претенции.
Воден от горното, К.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. П. Р., ЕГН
**********, гр.К., ул.„В.З.“ № 9 съществуването на вземането на “Т.С.” ЕАД,
ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: гр.С., район „К.С.”,
ул.”Я.” № 23Б, представлявано от А.С.А. – изпълнителен директор, за
следните суми:
5
- 2 333,74 лева, за периода от 10.01.2017 г.до 30.04.2019 година по
главницата за ТЕ и 247, 99 лева представляваща лихва по тази главница за
периода от 15.09.2017 г. до 20.12.2019 г., ведно със законната лихва върху
тази главница от датата на подаване на заявлението пред съда – 09.01.2020 г.
до изплащане на вземането;
- 64, 67 лева за периода от 10.01.2017 г.до 30.04.2019 година по
главницата за ДР и 10, 71 лева представляваща лихва по тази главница за
периода от 15.09.2017 г. до 20.12.2019 г., ведно със законната лихва върху
тази главница от датата на подаване на заявлението пред съда – 09.01.2020 г.
до изплащане на вземането;
КАТО ОТХВЪРЛЯ претенциите за сумите до разликата над
гореприсъдените:
до 3 018, 66 лева, за главницата за ТЕ и до 405, 53 лева за лихвата по
тази главница за периода до 09.01.2017 г. вкл.; и
до 67, 45 лева за главницата за ДР и до 11,34 лева за лихвата по тази
главница, за периода до 09.01.2017 г. вкл., като неоснователни.
ОСЪЖДА Р. П. Р. да заплати на „Т.С.” ЕАД направените разноски по
двете производства, в общ размер на 1067,42 лева.
Решението е постановено при участието в процеса на трето лице –
помагач, на страната на ищеца - „Т.С.” ЕООД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-С., в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6