РЕШЕНИЕ
№
260056
14.08.2020 г.
град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаски
районен съд V-t
На четвърти август npi
В открито съдебно заседание в състав:
Председател:
Мая Стефанова
При
секретаря: Райна Жекова
като разгледа докладваното от съдия Стефанова НАХД № 2457 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г.М.Л. с ЕГН ********** *** и съдебен адрас в
гр.Б., ул."А. С." № ...5, чрез адв.Ц. М. АК-Бургас против наказателно
постановление №19-0346-000442 от 09.03.2020г
издадено от Началник група в ОД МВР-Бургас РУ-Созопол, с което за нарушение на
чл. 140, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 175 ал.З предложение първо от ЗДвП на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 (двеста) лева и е лишен от право
да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца.
В жалбата се сочат доводи за незаконосъобразност, без
изрично да е посочена в какво се състои незаконосъобразността.
В съдебно заседание
жалбоподателят не се явява-редовно
призован. Не се явява упълномощеният му адвокат. Представя се писмено
становище, в което се твърди, че описаното в акта и в НП нарушение не
отговаря на признаците на нарушението по чл.175 ал.З от ЗДвП. Счита, че
нарушението е недоказано, поради липсата на доказателства в
административнонаказателната преписка. Сочи, че
административнонаказващият орган е нарушил чл.52 ал.4 ЗАНН.
Въззиваемата страна-началник на РУ-Созопол, редовно
призован, не се явява и не изпраща представител.
След поотделна и съвкупна преценка на доказателствата
по делото съдът, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от лице, посочено в НП като
нарушител в законоустановения 7-мо дневен срок, против акт, подлежащ на
обжалване пред материално и териториално компетентен съд. Жалбата съдържа
изискуемите от закона реквизити и се явява процесуално допустима.
С оглед събраните поделото
писмени доказателства разгледани поотделно и в тяхната съвкупност съдът
установи следната фактическа обстановка:
На жалбоподателя е съставен
акт за установяване на административно нарушение серия АА и бланков №455754 за
това, че на 11.12.2019 г., около 11,40 часа, на път Втори клас № П-99 на
кръстовището на село А., в посока С., жалбоподателят Г.М.Л. с ЕГН ********** ***
в качеството на водач управлявал лек автомобил марка Форд, модел Транзит с рег.
№ ..., собственост на „Р. С." ЕООД с ЕИК ..., който не бил регистриран по
надлежния ред. МПС било с прекратена регистрация от 22.09.2019 г. служебно по
преда на чл.143 ал.15 от ЗДвП.
Водачът Л. бил спрян за проверка от свидетелите Г. и Д.
***. Свидетелят Г. в качеството си на мл.автоконтрольор съставил на Л. акт за
установяване на административно нарушение с правна квалификация по чл.140 ал.1
от ЗДвП (лист 5 от делото). От служебния таблет свидетелят Г. установил, че за
лекия автомобил няма данни за регистрация. Станало му известно, че е
собственикът е фирма .
Преписката №301/2019г по описа на РУ-Созопол съдържаща
акта за установяване на административно нарушение била изпратена по
компетентност на РП-Бургас. Районният прокурор се произнесъл с постановление
(лист 7 и 8 от делото), с което отказал да образува наказателно производство по
чл.345 ал.2 от НК като счел, че деянието е несъставомерно от субективна страна.
Отчел, че водачът Л. не е знаел за служебната дерегистрация на управлявания от
нея лек автомобил марка марка Форд, модел Транзит с рег. № ..., собственост на
„Р. С." ЕООД с ЕИК ...
Като взел предвид акта, постановлението и другите
писмени доказателства, административнонаказващият орган издал атакуваното
наказателно постановление № 19-0346-000442 на 09.03.2020 г.,
в което при пълна идентичност с фактологията описана в акта, и при същата
правна квалификация на основание чл.175 ал.3 предложение първо ЗДвП на
жалбоподателя Л. били наложени съответно глоба от 200 лева и бил лишен от право
да управлява МПС за срок от 6 месеца. От постановлението на БРП явства, че
служебно прекратената регистрация била извършена на 22.09.2019г, поради това,
че за цитирания по-горе лек автомобил имало сключен договор за
покупко-продажба, новият собственик „Хю. Б." ЕООД в дадения му от закона
двумесечен срок не е пререгистрирал автомобила и това станало причина
автоматично да бъде прекратена регистрацията на основание чл.143 ал.15 от ЗДвП.
Сектор ГШ в ОДМВР-Бургас не е имала задължението да уведомява новия собственик.
От правна страна съдът приема,
че на първо място както актът, така и НП са издадени от компетентни органи и в
кръга на правомощията им по закон. Издадени са в предвидените от закона
срокове.
Съгласно чл.143 ал.15 от ЗДвП служебно с отбелязване и
информационната система за регистрация се прекратява регистрацията на
регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от
придобиването му не изпълни задължението си да пререгистрира превозното
средство. Съдът приема, че от обективна страна формално е осъществен състава на
чл.140 ал.1 от ЗДвП и правилно и законосъобразно е избрана тази правна
квалификация. Правилно и законосъобразно е определена и
административнонаказателната норма на чл.175 ал.З предложение първо от ЗДвП.
Независимо от това нарушението не е доказано от субективна страна. Това е така,
тъй като жалбоподателят Л. не е знаел, че собственикът на проверяваното МПС „Х.
Б." ЕООД, който му е предоставил за ползване автомобила си не го
пререгистрирал в КАТ. Това е било описано и постановлението на РП-Бургас. Не е
възможно едно и също деяние да е несъставомерно от гледна точка на НК, а да е
съставомерно като административно нарушение по ЗДвП, където също се иска като
форма на вината умисъл. При изложените по-горе аргументи съдът е на мнение, че
наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно,
поради несъставомерност на извършеното деяние от субективна страна.
Към момента е настъпила законодателна промяна и в
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно
която - в производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да
присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от
своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи
произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им. В конкретния случай, процесуалният представител на
жалбоподателя е поискал да му бъде присъдено възнаграждение по списък размер на
300 лева. По делото е видно, че упълномощеният процесуален представител е
изготвил жалба и становище, за които съгласно чл.18 ал.2 от Наредба №1 от
09.07.2004г, ако административното наказание е под формата на глоба
възнаграждението се определя по правилата на чл.7 ал.2 върху стойността на
санкцията- до 1000 лева е 300 (триста) лева.
С оглед изхода на делото ОД МВР-Бургас следва да
заплати на Г.М.Л. с ЕГН ********** *** адвокатското възнаграждение в размер на
300 (триста) лева.
Освен това свидетелят Г.
представи писмени доказателства
за извършени от него пътни разходи, които са в размер на 99,99 лева,
изплатени от съда и с оглед изхода на делото и на основание чл.190 ал.1
от НПК следва да бъде заплатени от ОД на МВР по сметка на бюджета на
БРС.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 63, ал. 1 предложение трето от ЗАНН, Бургаският районен съд, V
наказателен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-0346-000442
от 09.03.2020г издадено от Началник група в ОД МВР-Бургас РУ-Созопол, с което
за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 175 ал. 3 предложение
първо от ЗДвП на Г.М.Л. с ЕГН ********** *** и съдебен адрес в гр.Б., чрез
адв.Ц. М. АК-Бургас е наложена глоба в размер на 200 (двеста) лева и е лишен от
право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас да заплати на Г.М.Л. с ЕГН ********** ***
направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300
(триста) лева.
ОСЪЖДА на основание чл.190 ал.1 НПК ОДМВР-Бургас да заплати
по сметка на БРС изплатените пътни разноски на свидетеля Г. в размер на 99,99
(деветдесет и девет лева и 99 стотинки) лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с
касационна жалба пред
Административния съд-Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала:
Р. Ж.