№ 8060
гр. София, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. Г.А
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. Г.А Гражданско дело №
20221110101261 по описа за 2022 година
Предявени са от „.” ЕАД, ЕИК ., седалище и адрес на управление гр. София,
ул. Ястребец № 23Б, представлявано от . – изпълнителен директор, срещу Д. ИВ. Д., ЕГН:
**********, с. ., общ. Земен, обл. Перник, със съдебен адрес: гр. София, ул. Лавеле № 18-А,
ап. 10, чрез адвокат Св. Г., ЕК. АНГ. АТ., ЕГН: **********, гр. София, Ж.К. МЛАДОСТ 2,
бл.207, вх.1, ет.7, ап.52, и В. ИВ. АТ., ЕГН: **********, гр. София, Ж.К. МЛАДОСТ 2,
бл.207, вх.1, ет.7, ап.52, и двете със съдебен адрес: гр. София, ул. Петър Парчевич № 14, чрез
адвокат К.С., установителен иск с правна квалификация чл. 422 от ГПК във връзка с чл.79,
ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ - за установяване дължимостта на главница за периода от
01.07.2017 г. до 30.04.2020 г. в размер на 1964,65 лева - цена на доставена от дружеството
топлинна енергия, ведно със законна лихва от 30.09.2021 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 17.06.2021 г. в размер на 341,66 лева,
главница за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. в размер на 18,14 лева за цена на
извършена услуга за дялово разпределение, ведно със законна лихва от 30.09.2021г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 01.07.2018г. до 17.06.2021 г. в
размер на 3,75 лева.
Ищецът твърди, че ответниците са клиент на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл.153, ал. 1 от Закона за енергетиката за имот, находящ се в гр. София, ж.к.
Младост 2 бл. 207, ет. 7, ап. 52, аб.№ 145487 като претендира от всеки ответник главница в
размер на по 654,88 лева, ведно със законна лихва за периода от 30.09.2021 г. до изплащане
на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 17.06.2021 г. в размер на по
113,89 лева, главница в размер на по 6,06 лева, ведно със законна лихва за периода от
30.09.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 01.07.2018 г. до
1
17.06.2021 г. в размер на по 1,25 лев. Ответниците не са изпълнили задължението си да
заплаят доставената в имота им топлинна енергия за битови нужди в процесния период.
Моли за присъждане на разноски.
Ответниците Е.А. и В.А. са депозирали отговор в срока по чл. 131 от ГПК като
оспорват исковата претенция. Считат, че вземането е частично погасено по давност за
периода до месец юни 2018 г. Сочат, че липсват данни за публикуването на месечните данни
на интернет страницата на ищеца. Не оспорват количеството топлинна енергия, доставена в
имота. Претендират разноски.
Ответницата Д.Д. оспорва исковата молба в законовия срок по чл. 131 от ГПК.
Оспорва твърдението за доставяне на твърдяното количество топлинна енергия в имота. Не
оспорва, че е потребител на енергия при съсобственост от ¼ идеална част за имота. Прави
възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли иска и да му присъди
разноски.
Третото лице-помагач, конституирано на страната на ищеца „Топлоконтрол“ ООД,
не оспорва исковете. Представя писмени доказателства.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено следното:
Ищецът е депозирал заявление по чл. 410 от ГПК на 16.07.2021 г. Издадена е
Заповед по чл. 410 от ГПК е издадена по ч.гр.д. № 61509/2020 г. на СРС, 120 състав и
същата е връчена на длъжниците, които са подали в законовия срок възражения срещу
задължението по заповедта, поради което съдът е дал указания на заявителя да предяви иск
за установяване на вземанията си.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че всяка от
ответниците са били през процесния период собственици на по ¼ идеална част от процесния
топлоснабдяем имот. ЕК. АНГ. АТ. е придобила чрез покупко-продажба от Гергана Иванова
А. ¼ от имота и от В. ИВ. АТ. чрез дарение още ¼ от имота, като и двете сделки са
осъществени на 14.12.2020 г.
Приетата по делото съдебно-техническа експертиза установява, че на адреса, на
който се намира сградата в етажната собственост, в която се намира и апартаментът на
ответника, количеството топлинна енергия за абонатната станция се измерва и отчита
съгласно ЗЕ от средство за търговско измерване общ топломер, монтиран в абонатната
станция. Топломерът се отчита от служители на ищеца в началото на всеки месец по
електронен път чрез преносим терминал на първо число на месеца. Фирмата за дялово
разпределение (ФДР) е извършвала разпределението на топлинна енергия след отчет на
уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите на
абонатите в СЕС. През процесния период ФДР е извършила отчет на водомерите в имота,
като са попълнени документи за главен отчет, подписани от потребител, коректно отразени в
изравнителните сметки. По време на процесния период в процесното жилище е имало 2
броя монтирани отоплителни тела, пломбирани от ищцовото дружество, но няма монтирани
2
топлоразпределители, поради което е изчислен служебен разход на максимална мощност на
отоплителните тела, съгласно НТ. В имота не се ползва топла вода. Вещото лице е
установило, че за процесния период сумата за изразходвана топлинна енергия за отопление е
2619.55 лв. Експертизата е установила, че топломерът в абонатната станция е периодично
метрологично тестван и същият отговаря на одобрения тип. Тези изводи на експертизата се
подкрепят и от представените от третото лице-помагач.
Изслушаната и приета по делото ССЕ установява, че към момента на проверката в
счетоводството на ищеца исковата сума не е погасена. Вещото лице е установило, че
дължимата главница възлиза на 2619.55 лв., такса за дялово разпределение в размер на 24.24
лв., лихви в размер на 460.55 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следните правни
изводи:
От ангажираните по делото доказателства може да се достигне до единственият
възможен извод, че всяка от трите ответници е била собственик на по ¼ идеална част от
процесния топлоснабдяем имот през процесния период. Като собственик на по 1/4 идеална
част от процесния топлоснабдяем имот всяка една от трите ответници има качеството на
потребител на топлинна енергия, съгласно чл.150 от ЗЕ, за периода. Съгласно цитираната
разпоредба, съсобствениците на имота имат качеството на потребители на топлинна енергия
и като собственици разполагат с еднакви права върху собствеността, респективно и с
еднакви задължения по отношение на същата.
Стойността на потребената от ответниците топлинна енергия в имота им се
установява чрез изслушаната и приета като неоспорена съдебно-техническа експертиза,
която се подкрепя и от доказателствата, представени от ТЛП, а счетоводната експертиза е
установила, че претендираните суми не са погасени чрез плащане. С оглед горното, съдът
приема, че исковете са доказани по основание. Следва същите да се уважат до размер,
съответстващ на квотата от собствеността, принадлежаща на всяка една от ответниците, а
именно: 654.88 лв., лихви за забава върху тази главница в размер на 113.89 лв., такса за
услугата дялово разпределение в размер на 6.06 лв. и лихви върху тази сума в размер на
1.25 лв. за процесния период.
Следва да се разгледа възражението за погасяване на суми по давност. Тъй като
производството е установително по реда на чл. 422 от ГПК, давността е спряла да тече на
датата на подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК, а именно – на 16.07.2021 г.
Съгласно разпоредбите на чл. 32-33 от Общите условия на топлофикационното дружество,
за които липсват данни да са оспорени от ответника, всяко месечно вземане става изискуемо
45 дни след периода, за който се отнася. С оглед характера на вземанията, предявени в
настоящото производство, същите се погасяват с кратката погасителна давност по чл. 111, б.
„в“ от ЗЗД. Оттук следва, че вземанията до м. май 2018 г., включително, се явяват погасени
по давност, а това, съгласно счетоводната експертиза, са главница в размер на 812.33 лв. от
общото вземане, лихви за забава върху главницата в размер на 141.27 лв., сума за дялово
разпределение в размер на 0.91 лв. и лихви върху тях в размер на 0.30 лв. Непогасени
3
остават главница за доставена топлинна енергия в размер на 1807.20 лв., лихви върху нея
314.28 лв., такса за дялово разпределение в размер на 23.33 лв. и лихви върху нея в размер
на 4.70 лв. Съобразно квотата на всяка от трите ответници, всяка от тях дължи суми от по
1/4 част, както следва: 451.80 лв. за главница, лихви върху нея в размер на 78.57 лв., такса за
дялово разпределение в размер на 5.83 лв. и лихви върху нея в размер на 0.25 лв. Тези суми
следва да бъдат признати като дължими от ответниците, а над тези размери и до пълните
такива исковете да се отхвърлят, като погасени по давност.
При този изход от спора ищецът има право на разноски, съразмерно на уважената
част от исковете, като същият е направил такива, както следва: за държавна такса и
юриксонсултско възнаграждение в заповедното относно частта на ответниците – сума в
размер на 252.21 лв., в исковото производство е заплатена сума в размер на 75.00 лв. за
държавна такса, депозити за вещи лица по ССЕ и по СТЕ в размер на 400 лв. общо, а съдът
определя юрисконсултско възнаграждение в исковото производство в размер на 100 лв.,
поради което разноските в същото възлизат общо на 575.00 лв. На ищеца му се следва общо
сумата от 530.87 лв. за двете производства, съразмерно на уважената част от исковете.
Ответницата Е.А. е направила разходи за адвокатски хонорар в размер на 300 лв.,
като съразмерно на отхвърлената част от исковете й се следва сумата от 24 лв. Ответницата
В.А. не е ангажирала доказателства за разноски по делото. Ответницата Д.Д. е
представлявана от процесуален представител в исковото производство, като са поискали
присъждане на адвокатски хонорар в полза на адвоката, осъществил процесуално
представителство в съответното производство по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата. С
оглед цената на вземането и съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения на Висшия адвокатски съвет, на пълномощникът на
ответницата следва да се определи възнаграждение в размер на 300 лв., като съразмерно на
отхвърлената част от исковете следва да се присъди сумата от 24 лв. на процесуалния
представител на ответницата, която сума се дължи от ищцовото дружество.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните “.” ЕАД, ЕИК ., със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б, представлявано от . и Д. ИВ. Д., ЕГН:
**********, с. ., общ. Земен, обл. Перник, със съдебен адрес: гр. София, ул. Лавеле № 18-А,
ап. 10, чрез адвокат Св. Г., ЕК. АНГ. АТ., ЕГН: **********, гр. София, Ж.К. МЛАДОСТ 2,
бл.207, вх.1, ет.7, ап.52, и В. ИВ. АТ., ЕГН: **********, гр. София, Ж.К. МЛАДОСТ 2,
бл.207, вх.1, ет.7, ап.52, и двете със съдебен адрес: гр. София, ул. Петър Парчевич № 14, чрез
адвокат К.С., че всяка една от ответниците Д. ИВ. Д., ЕГН: **********, ЕК. АНГ. АТ., ЕГН:
********** и В. ИВ. АТ., ЕГН: **********, дължи на ищеца “.” ЕАД, ЕИК . сумата от по
451.80 лв. (четиристотин петдесет и един лева и осемдесет стотинки) за главница за
доставена топлинна енергия в топлоснабдяем имот, находящ се в гр. СОФИЯ, ж.к. Младост
4
2 бл. 207, ет. 7, ап. 52, аб.№ 145487, ведно със законна лихва от 30.09.2021 г. до изплащане
на вземането, лихви върху нея в размер на 78.57 лв. (седемдесет и осем лева и петдесет и
седем стотинки), такса за дялово разпределение в размер на 5.83 лв. (пет лева и осемдесет и
три стотинки), ведно със законна лихва от 30.09.2021 г. до изплащане на вземането и лихви
върху нея в размер на 0.25 лв. (двадесет и пет стотинки), като отхвърля исковете за до
пълните им размери, присъдени със заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 61509/2020 г. на
СРС, 120 състав, като погасени по давност, съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
ОСЪЖДА Д. ИВ. Д., ЕГН: **********, с. ., общ. Земен, обл. Перник, ЕК. АНГ. АТ.,
ЕГН: **********, гр. София, Ж.К. МЛАДОСТ 2, бл.207, вх.1, ет.7, ап.52, и В. ИВ. АТ.,
ЕГН: **********, гр. София, Ж.К. МЛАДОСТ 2, бл.207, вх.1, ет.7, ап.52, да заплатят при
условията на разделност на “.” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. Ястребец № 23Б, представлявано от ., по една трета част от сумата от 575 лв. (петстотин
седемдесет и пет лева) за разноски в двете производства, съразмерно на уважената част от
исковете, на основание чл.78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК.
ОСЪЖДА “.” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. Ястребец № 23Б, представлявано от . да заплати на адвокат Светлин Любомиров Г. от
САК, с адрес на адвокатската практика в гр. София, ул. Лавеле № 18-А, етаж 4, ап.10, за
предоставена безплатна правна помощ на ответника Христина Бързанова, сума в размер на
24 (двадесет и четири) лева, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата и чл. 78, ал. 3 от
ГПК, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА “.” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. Ястребец № 23Б, представлявано от . да заплати на ЕК. АНГ. АТ., ЕГН: **********, гр.
София, Ж.К. МЛАДОСТ 2, бл.207, вх.1, ет.7, ап.52, сума в размер на 24 (двадесет и четири)
лева, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата и чл. 78, ал. 3 от ГПК, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице-помагач на страната на
ищеца фирма „Топлоконтрол“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5