Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 4071 27.11.2018г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, I-Ви гр. състав в открито съдебно заседание на
двадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕТА ТРАЙКОВА
при
участието на секретаря Цвета Тошева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 11195 по описа на ПРС за 2018г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл.
225, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Х.Й.Д.
с ЕГН ********** срещу „ХАВИТА-ИН“ ЕООД с ЕИК *********.
Предявени са обективно съединени искове да бъде признато за незаконно
уволнението на ищеца, извършено със заповед № **/14.05.2018г., с която ТПО
между страните е прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ поради закриване
на предприятието, като такова да се отмени, да бъде възстановен ищецът на
заеманата преди уволнението длъжност „***“ и да бъде осъден ответника да му
заплати обезщетение за времето, за което е останал без работа вследствие на
незаконното му уволнение за периода 15.05.2018г. до 15.11.2018г., в размер на
3270 лева.
Ищецът
твърди, че е работил по ТПО с ответника на длъжност „***“ по трудов договор
сключен с работодателя на 30.03.2016г.. Със Заповед № **/14.05.2018г., ТПО
между страните било прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ поради
закриване на предприятието.
Твърди се
уволнението да е незаконно, тъй като към момента на прекратяване на ТПО не е налице закриване на предприятието.
Ето защо
се моли предявените искове да се уважат, претендират се разноски.
В срока по
член 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по
делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
За да бъде уважен искът
по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ да се признае уволнението за незаконно, и като
такова да бъде отменено, е необходимо ищецът да установи, че е работил по
трудово правоотношение с ответника и че същото е прекратено с посочената
заповед, като оттам насетне в тежест на ответника е да установи
законосъобразността на уволнението – че заповедта за прекратяването на
трудовото правоотношение е издадена от компетентен орган, че са налице
изискуемите от закона реквизити на заповедта за уволнение, че е било налице
посоченото в заповедта основание за уволнение, че изложените в заповедта мотиви
съответстват на посоченото основание, и че уволнението е извършване при
спазване законоустановената процедура за това.
Видно от представения трудов договор № ***от 30.03.2016г. ищцата е
започнала работа при ответника на длъжността *** за срок от три месеца и
основно трудово възнаграждение от 420 лева.
С уведомление № *** за прекратяване на трудов договор отправено до ищцата
е отправено предизвестие, че ответника ще преустанови дейността си на
02.06.2018г..
Със заповед № ** от 14.05.2018г. ТПО с ищцата е прекратено поради
прекратяване дейността на фирмата, считано от 15.05.2018г.
Ищецът твърди уволнението да е незаконно поради това, че не е налице закриване на предприятието по
смисъла на член 328, ал. 1, т. 1 от КТ, което обстоятелство се установявало от
справката от ТР относно дружеството „Хавита-ИН“ ЕООД.
Според
утвърдената и непротиворечива съдебна практика закриването на предприятието е налице,
когато дейността на предприятието се прекратява изцяло и то престава да
съществува като правен субект. Закриване на предприятието е налице не само
когато се закрива дейността на цялото
предприятие – ЮЛ, но и когато се закрива негово поделение – работодател, което
е икономически и организационно обособено и наема самостоятелно работници и
служители по трудово правоотношение.Основание за приложение на чл. 328,
т. 1 КТ
има и при несъстоятелност на търговските дружества.
В доказ. тежест
на ответника е да докаже закриването на предприятието, което обстоятелство е
останало недоказано, поради процесуалното бездействие на ответника. С оглед на
изложеното искът като основателен ще се уважи.
По иска по чл.
344, ал.1, т. 2 от КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението
длъжност „*****” съдът намира
следното:
Същият
е основателен, предвид уважаването на главния иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ. В случая не е налице пречка за възстановяване ищеца на работа, тъй като
същият е работил по безсрочно трудово правоотношение, а не по срочно такова,
срокът на който да е изтекъл. Ето защо искът следва да бъде уважен.
По
основателността на иска по чл. 225, ал. 1 от КТ вр. с чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ за присъждане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното
уволнение съдът намира следното:
За
присъждане на обезщетение поради оставане без работа следва да бъде уважен
искът за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна, ищецът да
докаже, че е останал без работа за периода, за който претендира обезщетение, но
не повече от 6 месеца, и ищецът да докаже размера на този иск, като установи
размера на брутното трудово възнаграждение, получено за пълен работен месец
преди уволнението. В настоящия случай е уважен главният иск за признаване
уволнението на ищеца за незаконно и неговата отмяна. Установява се от
представеното заверено копие от тр. книжка на ищеца, че след уволнението до
20.11.2018г. вкл. ищецът не е започнал работа по трудово правоотношение.
Следователно в периода 15.05.2018г. до 15.11.2018г. ищецът доказва да е бил без
работа. Установява се от изслушаното и прието заключение на нещото лице З.М.,
неоспорено от страните, което съдът цени като обективно и безпристрастно, че
обезщетението по член 225, ал. 1 от КТ е в размер на 3270 лева.Тази сума се
следва на ищеца като обезщетение на осн. чл. 225, ал. 1 от КТ.
Законна лихва е
претендирана, поради което такава следва да се присъди.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. с чл. 3 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС
държавна такса върху уважените искове в общ размер на 150 лева, от които 50 лева ДТ за иска по чл.
344, ал. 1, т. 1 от КТ, 50 лева ДТ за иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от ГПК, и
130,80 лева –ДТ в размер на 4% върху уважения размер на иска по
чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, както и разноските по ССЕ в
размер на 60 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА уволнението на Х.Й.Д. с ЕГН **********, извършено със Заповед № № **/14.05.2018г. на управителя на
„ХАВИТА-ИН“ ЕООД с ЕИК *********, с която ТПО между страните е прекратено на
осн. чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ поради закриване на предприятието, ЗА НЕЗАКОННО И ГО ОТМЕНЯ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Х.Й.Д. с ЕГН ********** на заеманата
преди уволнението в „ХАВИТА-ИН“ ЕООД с ЕИК ********* длъжност ********.
ОСЪЖДА
„ХАВИТА-ИН“ ЕООД с ЕИК ********* да
заплати на Х.Й.Д. с ЕГН ********** сумата
от 3270 лева, представляваща обезщетение на осн. чл. 225, ал. 1 от КТ за
периода 15.05.2018г. – 15.11.2018г., за който ищцата е останала без работа
вследствие на незаконното уволнение, ведно със зак. лихва върху тази сума
считано от 05.07.2018г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
„ХАВИТА-ИН“ ЕООД с ЕИК ********* да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС
сумата от 230,80 лева държавна такса върху уважените искове, както и разноските
по ССЕ в размер на 60 лева.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от датата на
постановяването му – 04.12.2018г.,
на осн. чл. 315, ал. 2 от ГПК.
Препис от решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала: Ц.Т.