№ 184
гр. Б., 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., VI-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Н.Ц.П.
при участието на секретаря Таня В. Бончева
като разгледа докладваното от Н.Ц.П. Административно наказателно дело №
20221810200180 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № *** от ***г., издадено
от А. З. И., Началник група към ОДМВР София, РУ Б., упълномощен със
заповед № ***/***г. на МВР, с което на Г. М. Г., ЕГН **********, на
основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 20 лв. за нарушение на чл.139, ал. 2, т. 3 от същия закон и
административно наказание „глоба” в размер на 200 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.103 от ЗДвП.
Наказаното лице Г. М. Г. в подадена в срок жалба моли наказателното
постановление да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с процесуалният
си представител адв. Б. от САК, който в съдебно заседание, поддържа
жалбата и моли наказателното постановление да се отмени.
Въззиваемата страна – Началник група към ОДМВР София, РУ Б.,
редовно уведомена, не изпраща представител и не изразява становище по
основателността на жалбата.
От фактическа страна:
1
В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка:
На 05.11.2021 г. около 15:00 часа в гр. Б. на ул. *** жалбоподателят
управлявал лек автомобил Мерцедес Спринтер 312Д, с рег. № ***,
собственост на *** ЕООД, ЕИК ***, като при направена проверка водачът се
движел без пожарогасител – нарушение на чл.139 от ЗДвП и отказва да
предаде документите си, или осуетява извършването на проверка от органите
на контрол, с което виновно е нарушил чл. 103 от ЗДвП.
В конкретния случай констатациите в АУАН, са потвърдени изцяло от
събраните по делото доказателства - свидетелски показания на
актосъставителя П. М. И. и свидетеля по акта А. З. И., които съдът приема за
достоверни, обективни и логични, като няма съществени различия относно
възприетите от свидетелите факти и обстоятелства относно провежданата
проверка и начина на протичането й, съставянето на АУАН, вкл. и действията
на жалбоподателя, и затова съдът ги кредитира.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не били депозирани писмени възражения
срещу констатациите в акта.
На *** година А. З. И., Началник група към ОДМВР София, РУ Б. издал
оспореното наказателно постановление. Словесното и юридическо описание
на нарушенията по акта и наказателното постановление съвпада по признаци.
Предвид безпротиворечивостта на доказателствения материал
подробното му обсъждане е ненужно – арг. от чл. 305, ал. 3 от НПК, вр. чл. 84
от ЗАНН, която норма следва да намери приложение и към съдържанието на
мотивите към постановеното по реда на ЗАНН съдебно решение, предвид
липсата на изрична норма в тази насока в ЗАНН.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от
правна страна:
Жалбата е основателна.
Така посоченият АУАН бланков № 123084 от 05.11.2022г. отговаря на
императивните изисквания относно съдържанието на същия, заложени в чл.42
от ЗАНН.
Актосъставителят е компетентен орган, оправомощен съобразно
заповед № *** от ***г. на Министъра на МВР, спазил е срока по чл.34, ал.1
от ЗАНН.
2
АУАН е бил предявен за запознаване и подписан от нарушителя, като в
6-шест месечния преклузивен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН е издадено и
обжалваното НП.
Обжалваното НП № *** от ***г., е издадено от компетентен по смисъла
на чл.47, ал.2 от ЗАНН орган, оправомощен съобразно Заповед № *** от ***г.
на Министъра на МВР /надлежно приложена по делото/, предвид действието
на чл.189, ал.4 от ЗДвП.
Извършвайки служебна проверка на законосъобразността на НП, както
и на акта въз основа на който е издадено, съобразно правомощията си в това
производство, съдът, констатира допуснати съществени процесуални
нарушения в админиситративнонаказателното производство. Същите са се
изразили в съвместяването едновременно на две процесуални качества - това
на свидетел-очевидец на нарушението, с качеството на административно
наказващ орган, което съвместяване е абсолютно неприемливо, а и
процесуално недопустимо, по преки аргументи от чл. 53, ал.1, чл. 29, ал.1, т.6
НПК. В административнонаказателното произовдство АНО по процесуалното
си положение е приравним на правораздавателен орган по НПК, следователно
и носител на същото процесуално качество, като признатото на последните от
закона. Ето защо, едновременното им съвместяване, т.е. АНО, той и свидетел,
следва да се счита правно изключено, не само по силата на изтъкнатите
аргументи, на основание аналогия и пряко препращане по чл. 84 ЗАНН, но
така и съобразно, основните принципни положения в наказателния процес, с
оглед ясно дефиниране и разграничение на функциите на компетентните
органи и техните правомощия, осъществяващи процесуални действия във
фазите на наказателното производство, както и отделно правният статут на
страните в процеса и негови субекти, разграничими от участниците в него, в
др. процесуално качество - свидетели, преводачи, вещи лица. Личните
възприятия на очевидеца създават предвидената в чл. 29, ал.1, т. 6 от НПК
предубеденост, която е несъвместима както с изискваната от чл. 14, ал.1 от
НПК обективност при вземане на решенията по вътрешно убеждение, така и
със задължението по чл. 13, ал. 1 НПК да се осигури разкриването на
обективната истина. Посочената опасност за правилното решаване на делото
е отчетена от законодателя, който в чл. 29, ал.1, т.6 от НПК е забранил
изрично съдът по делото да бъде свидетелят, тъкмо защото последният най-
3
често е очевидец на нарушението. (Така решение № 609 от 21.10.2004 г. на
ВКС по н. д. № 186/2004 г., I н. о., публ. в "Бюлетин на ВКС", бр. 6/2004 г.
относно предубедеността като основание за отвод на разследващия орган,
който е очевидец на престъплението, приложимо на по-силно основание за
АНО - очевидец.)
Съдът като прецени, че при издаването на атакуваното НП са допуснати
съществени процесуални нарушения, намира, че разпоредбата на чл.53, ал.2
от ЗАНН в случая е неприложима и Наказателно постановление следва да
бъде отменено изцяло без да е необходимо обсъждането на спора по
същество.
По разноските:
С оглед изхода на спора и направеното от административно наказващия
орган възражение за прекомерност на разноските, съдът намира претенцията
на жалбоподателя за присъждане на разноски за основателна до минималния
размер от 300.00 лева, определен по реда на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Съдът счита, че делото не се
отличава с фактическа е правна сложност. Поради изложеното, въззиваемата
страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените от
него разноски за адвокатско възнаграждение в този размер.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-Б.,
въззивен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № *** от ***г., издадено от А. З.
И., Началник група към ОДМВР София, РУ Б., упълномощен със заповед №
***/***г. на МВР, с което на Г. М. Г., ЕГН **********, на основание чл. 185
от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20
лв. за нарушение на чл.139, ал. 2, т. 3 от същия закон и административно
наказание „глоба” в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.103 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДП на МВР – София ДА ЗАПЛАТИ на Г. М. Г., ЕГН
********** сумата от 300.00 лева, разноски за адвокатско възнаграждение.
4
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред АС-
гр.София по реда на АПК в четиринадесет дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
5