Решение по дело №10227/2021 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 21 октомври 2021 г.
Съдия: Йорданка Христова Матева
Дело: 20217060710227
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

238

гр. Велико Търново, 21.10.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр. Велико Търново, Първи касационен състав, в публично заседание на петнадесети октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:               ЙОРДАНКА МАТЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                     МАРИЯ ДАНАИЛОВА

РОСЕН БУЮКЛИЕВ

                                    

При секретаря М. Н.и участието на прокурора от ВТОП Невена Орманджиева, разгледа докладваното от председателя касационно НАХД № 10227/2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН)

 

Предмет на касационното производство е Решение № 299/02.06.2021 г., постановено по АНД № 518 по описа на ВТРС за 2021 г., с което е потвърдено Наказателно постановление № НИ-1-04-00894763/17.03.2021 г., издадено от ръководителя на ТП на НОИ - Велико Търново, с което на „Кауто“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. на основание чл. 349, ал. 1 от КСО за нарушение на чл. 108, ал. 2 от същия закон.

Касационното производство е образувано по жалба от „Кауто“ ЕООД, гр. Дебелец (понастоящем с нова фирма – „Кауто Ер“ ЕООД), в която се твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, поради неправилна преценка на събраните по делото доказателства – част от изисканите от органа доказателства не съществуват, а друга могат да бъдат получени от НАП и изискването им да се представят от юридически и физически лица е в нарушение на чл. 6 от АПК, особено по време на пандемична обстановка, при това от лице, което с намалена нетрудоспособност (какъвто е управителят на дружеството). По тези мотиви моли се за отмяна на въззивното решение и отмяна на наказателното постановление.

Ответникът – ТП на НОИ – Велико Търново, чрез юк М. Василева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и излага подробни мотиви за правилност на съдебното решение в писмено становище. Претендира разноски за касационното производство.

Представителят на ВТОП дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага потвърждаване на решението.

 

Настоящият касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид събраните по делото доказателства от ВТРС и наведените от страните възражения и доводи намира за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна-участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима.

Съгласно чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна, тъй като оспорваното решение е валидно, допустимо и правилно. Аргументите на съда за този извод са следните:

В хода на въззивното производство са установени следните факти, които не са били спорни – във връзка с постъпило искане за изплащане на парично обезщетение по ДОО от управителя на дружеството - касатор, на последното е възложена проверка на разходите за ДОО и с нарочно Писмо № Ц1056-04-381#1/01.12.2020 г., което е връчено по ел. поща, е разпоредено на управителя на дружеството или на упълномощено лице от него да се явят лично в ТП на НОИ – Велико Тръново, за да подпишат заповедта за проверката (Заповед № ЗР-5-04-00848290/01.12.2020 г.), констативен протокол и задължителни предписания (като е посочено, че това се налага за да подпише и подпечата заповедта за проверката). Със същото писмо са били изискани документи и обяснения, необходими за проверката. Писмото е било получено от управителя на дружеството А.Д.. Конкретно изисканите документи с него са следните:

1.       Лични трудови досиета на наети работници през 2020г., ако има такива.

2.       Разчетно-платежни ведомости за 2020 г., включително и за управителя на дружеството.

3.       Договор за управление и контрол.

4.       Присъствена форма за отчитане явяването/неявяването на работа за 2020 г.

5.       Регистър /дневник/ на болничните листове.

6.       Правилник на вътрешния трудов ред и правилник за работната заплата.

7.       Счетоводни справки (оборотна ведомост за периода 01.01.2020 г. до 30.11.2020 г.), дневник за покупките и дневник за продажбите за 2020 г., фактури (поне по няколко за всеки месец от 2020 г. до момента), договори с контрагенти, касова книга с вписани дневни финансови отчети, ако има регистриран ЕКАФП и всички други първични счетоводни документи, свързани с дейността на фирмата, доказващи извършването на стопанска дейност през 2020 г.

8.       Извлечение от разплащателни сметки за периода 01.01.2020 г. – 30.11.2020 г.

9.       Дневник за входяща/изходяща кореспонденция (поща) за 2020 г.

10.    Доказателства за начина, по който са изплащани работните заплати.

11.    Информация за дейността на фирмата и ако има други дейности освен описаните в търговския регистър, моля да се посочат и скрепят с необходимите доказателства.

12.    Доказателства за извършена трудова дейност на управителя.

На 04.12.2020 г. управителят на осигурителя се е явил лично в ответната администрация, получил е заповедта за проверката и е представил само Писмени обяснения, ведно с ЕР от ТЕЛК, но не и исканите документи. Според писмените обяснения (които всъщност касаят три различни дружества, на които управител е едно и също лице), конкретно осигурителят „Кауто“ ЕООД отдава под наем МПС и за това било видно от регистрите на КАТ и базите данни на НАП, че разполага с 2 броя МПС. Посочено е, че нито едно от трите дружества няма персонал, не са нужни помещения предвид характера на дейност, а управлението им се извършва от дома на управителя. Посочено е, че след началото на COVID пандемията от март 2020 г. и предвид влошеното здравословно състояние на управител са налице затруднения в дейността и обслужването на публичните задължения, но е декларирано намерение за бъдещи плащания. На края е отбелязано, че управителят на дружество е единственият му представител. Както се каза, единственият представен документ е ЕР на ТЕЛК за ТНР на управителя на касатора по това дело.

Със следващо писмо № Ц1056-04-381#4/23.12.2020 г., вече във връзка с връчената заповед № ЗР-5-04-00848290/01.12.2020 г. за проверка на разходите за ДОО и течащата проверка по нея, от управителя на дружеството отново са били изискани необходимите за проверката документи на дружеството, като е посочено, че в срок от 3 работни дни следва да се представят заверени копия от същите документи, посочени и в първото писмо. Това второ писмо на ответника по касация е получено от управителя на касатора на 30.12.2020 г., което е видно от приложената по делото обратна разписка. В указания в писмото срок от три работни дни (до 05.01.2021 г.) исканите документи не са били представени на органите на ТП на НОИ - Велико Търново.

След изтичане на срока за това на 05.01.2021 г., поради непредставянето на документите, ответната администрация е приела наличието на нарушение по чл. 108, ал. 2 от КСО и на дружеството е съставен АУАН, а въз основа на него и – процесното НП, с което на осигурителя е наложена имуществена санкция за неизпълнение на задължение по КСО.

Въззивният съд е намерил това НП за законосъобразно, като е приел доказаност на нарушението и нарушителя, липса на съществени нарушения на процесуалните правила при издаването на АУАН и НП, правилна квалификация на нарушението и липсва на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Настоящия съдебен състав намира това решение за правилно, въпреки че не споделя всички мотиви на въззивния съд.

Във всички депозирани възражения управителят на дружеството – касатор твърди, че изисканите от него документи могат да бъдат събрани служебно от административния орган от други администрации или публични регистри. При постановяването на решението това възражение е обсъдено от въззивния съд само с довода, че законът задължава лицата да представят документи, независимо дали органът може да се снабди по друг начин с тях. Както възражението на касатора, така и становището на съда са неоснователни. Видно от конкретно изисканите документи от касатора с писмото от 23.12.2020 г. е, че част от тях са налични при други администрации или са публични, а друга част е било безпредметно да се искат, ако са били отчетени писмените обяснения на лицето в отговор на първото писмо в този смисъл на администрацията – това от 01.12.2020 г. Не може да се възприеме безкритично становището на ВТРС, че независимо от наличието на част от документацията при други администрации лицето дължи повторно представянето им, защото това разбиране принципно е в противоречие с основни правни принципи, залегнали в АПК, в това число с принцип на съразмерност. Освен това административното производство се извършва в условията на комплексно административно обслужване – чл. 13а от АПК. Твърдяната от управителя на дружеството възможност за събиране служебно на доказателства от друг административен орган е разписана в чл. 36 от АПК. Посочените норми от АПК са приложими в конкретния случай, тъй като се касае за изискване на документи в хода на административно производство по издаване на индивидуален административен акт. Следователно, видът на изисканите документи е от съществено значение за формиране на извод за наличие на соченото административно нарушение. Съответно, безпредметно е изискването на трудови досиета на работници, за които е известно, че не съществуват, начин, по който са изплащани заплати, присъствена форма за явяване на работа отново за работници, които не съществуват.

Факт е обаче и че далеч не всички документи, изискани от осигурителя, могат да се намерят в други публични или служебно достъпни на НОИ регистри. Така например, налични само при осигурителя са Разчетно-платежни ведомости за 2020 г., включително и за управителя на дружеството, Правилник на вътрешния трудов ред и правилник за работната заплата; Счетоводни справки (оборотна ведомост за периода 01.01.2020 г. до 30.11.2020 г.), фактури, договори с контрагенти, касова книга с вписани дневни финансови отчети, ако има регистриран ЕКАФП и всички други първични счетоводни документи, свързани с дейността на фирмата, доказващи извършването на стопанска дейност през 2020 г., Извлечение от разплащателни сметки за периода 01.01.2020 г. – 30.11.2020 г., Дневник за входяща/изходяща кореспонденция (поща) за 2020 г., Доказателства за начина, по който са изплащани работните заплати, вкл. възнаграждението по ДУК, Информация за дейността на фирмата и ако има други дейности освен описаните в търговския регистър и доказателства за извършена трудова дейност на управителя. След като е така, правилно въззивният съд е приел, че осигурителят е следвало да представи тези книжа и като не го е сторил е извършил процесното нарушение.

Абсолютно несъстоятелни са възраженията на касатора, че пандемичната обстановка в страна препятствала представянето на документите и изискването на такива от управителя на дружеството касатора, за който е известно, че страда от придобито (а не авто-) имунно заболяване, което определя трайна нерабоспособност, в това време е фрапантно нарушение на морала и ХОП на ЕС. Първо, само с първото от двете писма от НОИ е разпоредено лично явяване на управителя на касатора или упълномощено от него лице. Става въпрос за писмо № Ц1056-04-381#1/01.12.2020 г., с което са изискани писмени обяснения и документи, но е разпоредено на управителя на дружеството или на упълномощено лице от него да се явят лично в ТП на НОИ – Велико Търново, за да подпише заповедта за проверката (Заповед № ЗР-5-04-00848290/01.12.2020 г.), констативен протокол и задължителни предписания, като е посочено, че това се налага за да подпише и подпечата заповедта за проверката. Не това писмо и искане за представяне на документи обаче, е станало повод за процесното административно наказателно производство. Релевантно за настоящия спор е следващото - писмо № Ц1056-04-381#4/23.12.2020 г., с което във връзка с вече връчената лично на управителя на касатора на 04.12.2020 г. Заповед № ЗР-5-04-00848290/01.12.2020 г. за проверка на разходите на ДОО, от управителя на дружеството са били изискани необходимите за проверката документи от дружеството, като е посочено, че в срок от 3 работни дни следва да се представят заверени копия от тези книжа. Т.е. лично явяване на управителя на касатора е било разпоредено по друг повод, като очевидно то и не е представлявало някакво затруднение за него, защото, както се каза в същата пандемична обстановка той се е явил на 04.12.2020 г. и е получил Заповед № ЗР-5-04-00848290/01.12.2020 г. за проверка на разходите на ДОО – вж. л. 36 от делото на ВТРС. Нещо повече, вече се каза, че такова лично явяване на управителя всъщност нито е било разпоредено, нито е било наложително във връзка с Писмото от 23.12.2020 г., в което изрично е посочено, че се искат само заверени копия от документи, които дружеството е могло да изпрати по поща например. Ето защо съдът намира, че пандемичната обстановка няма отношение към обективната възможност за изпълнението на процесните задължения, както са разпоредени с писмо № Ц1056-04-381#4/23.12.2020 г., защото същото не е изисквало и налагало физическо присъствие на управителя, а същевременно, управителят на дружеството всъщност е извършвал други действия пред ответника по касация лично, по същото време и в същото производство. Съответно, съдът не намира основания и за възражението срещу определения срок като обективно препятстващ изпълнение на искането, защото нито е искано продължаване на този срок, нито пък самият той е необичаен за практиката на ответника. Касае се за три работни дни и документи, които би следвало да съществуват и да са налични при осигурителя, които просто да се изпратят по пощата.

Като не е представил искането документи осигурителят е осъществил от обективна страна състава на процесното нарушение и законосъобразно е санкциониран с НП, което е потвърдено от ВТРС. В тази връзка съдът не намира основания за прилагане и на чл. 28 от ЗАНН. Както вече се каза, обявената извънредна епидемична обстановка в страната и здравословното състояние на управителя не е от естество да затруднени комуникацията, от вида на разпоредената (тъй като представянето на документи изобщо не налагала лично явяване), а същевременно, управителят на дружеството-касатор се е явил лично на 04.12.2020 г. при ответника и е участвал лично в същото административно производство, по повод което е санкциониран с процесното НП, по същото време. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК „маловажен случай“ е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на деяние от този вид. Процесното нарушение е типично за вида си (като то по определение е формално и от този факт не може да се прави извод за маловажност) и не разкрива по-ниска степен на опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия вид, която да обосновава прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Същевременно, АНО е наложил наказание в минимален размер, под който съдът не може да определи по справедливост по-леко, а както се каза, не са налице предпоставките по чл. 28 от ЗАНН. Като е стигнал до същия извод за неприложимост на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, въззивният съд правилно е приложил материалния закон.

Предвид горното настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

 

Предвид изхода на спора е основателно искането на ответника по касация за присъждане на разноски за касационната инстанция. На основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, касаторът следва да заплати на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, като размерът е определен по реда на  чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, като се отчитат посочените там размери и фактическа и правна сложност на делото.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 299/02.06.2021 г., постановено по АНД № 518 по описа на ВТРС за 2021 г.

ОСЪЖДА „Кауто Ер“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Дебелец, ул. Никола Агънски № 30, да заплати на ТП на НОИ – Велико Търново разноски за настоящето дело в размер на 100 (сто) лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   

 

ЧЛЕНОВЕ:             1.

 

2.