РЕШЕНИЕ
№ 4061
гр. София, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20211110149042 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно
основание чл.422, ал.1, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.240 ЗЗД и чл.422, ал.1
ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД. В условията на евентуалност са предявени осъдителни
искове с правно основание чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.240 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Производството е образувано по постъпила искова молба от [фирма], чрез
[фирма] срещу В.А. Стоянова за установяване съществуването на вземане, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
6759/2021 г. по описа на СРС, 43-ти състав. В условията на евентуалност са предявени
осъдителни искове за процесните суми.
В исковата молба ищецът твърди, че процесното вземане произтича от договор
за потребителски паричен кредит № PLUS – 10652612, сключен на 26.03.2014г., по
силата на който на ответника бил отпуснат паричен кредит в размер на 10 000 лева за
срок от 48 месеца. Сумата, предмет на договора, била преведена на личната банковата
сметка на ответника, декларирана от последния в договора за кредит. Поддържа се
още, че въз основа на договора за ответника е възникнало задължение да погаси заема
на 48 броя равни месечни вноски – всяка по 298,46 лева., като при забава на една или
повече месечни погасителни вноски, ответникът дължи обезщетение за забава в размер
на действащата законна лихва за периода на забавата. Твърди се, че ответника
преустановила плащането на вноските по кредита на 05.11.2015 г., като към тази дата
били погасени 18 месечни вноски. Твърди се, че съгласно договора вземането на
1
кредитора е станало предсрочно изискуемо в пълен размер, считано от падежната дата
на втората пропусната месечна вноска, за което на длъжника било изпратено
уведомление. Поради неплащане на дължимите по договора суми, ищецът подал
заявление и за процесните вземания била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 6759/2021 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
Тъй като заповедта била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, ищецът
предявява настоящите искове за установяване на вземанията си по заповедта. Моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено вземането на ищцовото
дружество за сумите, както следва: сумата от 7032,04 лева, представляваща главница
по договор за заем № PLUS – 10652612/26.03.2014г., ведно със законната лихва,
считано от 04.02.2021 г. до окончателното изплащане, сумата от 1001,68 лева,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 05.11.2015 г. до 05.04.2018 г.,
както и сумата от 3571,27 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
05.12.2015 г. до 16.01.2021 г. В условията на евентуалност, в случай, че
установителните искове бъдат отхвърлени като неоснователни, са предявени
осъдителни искове против ответника за гореописаните суми. Претендират се
направените разноски по заповедното и исковото производство.
В срока по чл.131 ГПК по делото е подаден отговор от назначения по реда на
чл.47, ал.6 ГПК особен представител на ответника, в който се изразява становище за
недопустимост, а по същество неоснователност на предявените искове. Излагат се
доводи, че по делото не са налице достатъчно доказателства, от които да се направи
извод, че ответника е сключил процесния договор за потребителски кредит, съответно
между страните е налице валидно облигационно правоотношение. Твърдението на
ищеца, че ответникът дължи посочената в исковата молба сума за главница, е
недоказано и неоснователно. Предходното обуславя и недължимост на претендираните
акцесорни вземания за възнаградителна и мораторна лихва. Прави се възражение за
погасяване по давност на предявените претенции, тъй като по отношение на същите е
приложима кратката тригодишна давност предвидена в чл.111, б.“в“ ЗЗД. Независимо
от предходното, счита, че е изтекла и общата 5-годишна давност. Прави се възражение,
че ответникът не е уведомен надлежно за предсрочната изискуемост на кредита. По
изложените в отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на предявените
искове.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 6759/2021 г. по
описа на СРС е, че по заявление на [фирма], чрез „[фирма] е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът –
настоящ ответник да заплати на кредитора сумата от 7032,04 лева, представляваща
2
главница по договор за заем № PLUS – 10652612/26.03.2014г., ведно със законната
лихва, считано от 04.02.2021 г. до окончателното изплащане, сумата от 1001,68 лева,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 05.11.2015 г. до 05.04.2018 г.,
както и сумата от 3571,27 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
05.12.2015 г. до 16.01.2021 г., както и за направените разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
С разпореждане от 03.08.2021 г. по ч.гр.д.№ 6759/2021 г. по описа на СРС, съдът
е констатирал, че издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че
може да предяви иск за установяване на вземането си. В предоставения му
едномесечен срок ищецът е подал исковата молба, въз основа на която е образувано
настоящото производство.
По делото е представен договор за потребителски паричен кредит № PLUS –
10652612/26.03.2014г., съгласно който ответникът се е задължил да върне на кредитора
сума в общ размер на 14326,00 лева, от които главница в размер на 10 000 лв., и
застрахователна премия в размер на 1920,00 лева. Съгласно същия договор ответникът
се е задължил да погаси кредита на 48,00 равни погасителни вноски в срок до
05.04.2018 г., при годишен процент на разходите 13,48 % и лихвен процент 11,00 %.
По делото е приложен сертификат за сключена застраховка.
По делото е приложена „последна покана“ от 12.05.2016 г. до ответника за
заплащане на суми по договора за кредит, за която няма данни да е връчена на
адресата.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
На първо място следва да се отбележи, че възражението от особения
представител на ответника относно активната легитимация на ответника е
неоснователно. Това е така, тъй като видно от приложените в заповедното
производство документи /приложено за послужване към настоящото произовдство/ е,
че посоченият в договора кредитор [фирма] е заличен поради настъпило
презгранично сливане на основание чл. 13 от Директива 2005/56/ЕО на Европейския
Парламент и Съвета от 26.10.2005 г. между „[фирма], регистрирано във Ф., със
седалище гр. П., и [ФИРМА] регистрирано в Б., със седалище гр. С., при което
надлежна страна в исковото производство е посоченият чуждестранен търговец.
По така предявените искове в тежест на ищеца бе да докаже при условията на
пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: наличието на валиден договор за заем, по силата на който е поел
задължението да предостави на заемателя определена сума пари, а последния е поел
задължението да издължава главницата и лихвите по заема, съгласно договора; че е
3
изпълнил поетите с договора задължения точно и в срок; размера на претендираните
вземания по отделни пера и надлежното уведомяване на длъжника-настоящ ответник
за предсрочната изискуемост на кредита към момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда.
В конкретния случай ищецът основава главната си искова претенция на
предсрочната изискуемост на процесния договор. Видно обаче от последния е, че към
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда, крайния срок е бил настъпил.
С оглед предходното, обстоятелството относно обявената или не предсрочна
изискуемост на договора за кредит, в случая е без правно значение. Нещо повече,
съгласно Тълкувателно решение №8/2017 ОСГТК предявеният по реда на чл.422, ал.1
ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради
предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на
формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
По делото няма спор, а и след справка в публичния регистър на БНБ по чл.3а
ЗКИ се установява, че посоченият в договора кредитор е регистриран като финансова
институция по смисъла на чл.3, ал.2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със
средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Така констатираното обстоятелство определя дружеството и
като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 ЗПК. От друга страна отпуснатият заем на
ответника като физическо лице представлява предоставяне на финансова услуга по
смисъла на § 13, т.12 от ДР на ЗЗП и ответникът има качеството на потребител по
смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК, както и по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП. При
съобразяване съдържанието на процесния договор за кредит, както и на поетите с него
права и задължения съдът намира, че последният има правната характеристика на
договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва
да се съобразят с изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода
редакция, а по силата на препращащата разпоредба на чл.24 ЗПК - и Закона за защита
на потребителите /ЗЗП/.
За разлика от унищожаемостта, която се инициира от съответната страна, за
нищожността съдът следи служебно и при констатиране се позовава на същата в
мотивите при обсъждане основателността на исковете. Съгласно разпоредбата на чл.9,
ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане. Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието
на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл.10 и чл.11 ЗПК. Разпоредбата на
чл.22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1,
т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен. С оглед
императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен
4
интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да
следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори, ако нарушението на
тези норми не е въведено в отговора на исковата молба като възражение.
Процесния договор съдържа дата и място на сключването, вид на предоставения
кредит, индивидуализация на страните, срок на договора, общия размер на кредита и
начин на усвояването му, размер на ГЛП, информация относно размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Договорът обаче не
отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. В договора за потребителски кредит
е посочен годишен процент на разходите, но единствено като абсолютна процентна
стойност. Липсва посочване на взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин. Съгласно разпоредбата
на чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи
или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В договора
липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения процент ГПР,
което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна
е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем
начин - чл. 10, ал. 1 ЗПК. В представения договор е инкорпориран погасителен план,
но в същия се съдържа общият размер на погасителната вноска, без да се посочва каква
част главница и каква част за лихва се погасява. Съгласно ЗПК, за да бъде прието, че
съответни уговорки в договора по своята правна същност представляват погасителен
план, следва освен да са ясни размерът на съответните плащания и срока за това, също
така да е изложена и разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главница, лихва, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо,
допълнителните разходи. В настоящия случай липсва разбиване по пера на
задължението на кредитополучателя, от което да е ясно в каква част то представлява
главница, лихви и допълнителни разходи по кредита, респ. липсва информация,
показваща с всяка отделна вноска каква част от задължението за главница, лихви и
допълнителни разходи се погасява. Както бе посочено, в договора е обективиран
погасителен план, който съдържа единствено информация относно падежните дати на
всяка от вноските, размер на вноската и размера на оставащата главница. Липсва обаче
предоставяне на предвидената в чл.10, ал.1, т.12 ЗПК информация относно правото на
потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при
поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора,
извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и
предстоящите плащания, който погасителен план трябва да посочва дължимите
плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания и да съдържа
разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
5
изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните
разходи. В чистата стойност на кредита не следва да бъде включвана и посочената в
договора застрахователна премия в размер на 1920,00 лв. Това е така, тъй като с
договора на ответника не е предоставен кредит за покупка на застраховка "Защита на
плащанията", а е поето задължение за заплащане на застрахователна премия в
горепосочения размер според посоченото в договора е разделена на равен брой вноски
и е част от месечната погасителна вноска.
По делото не е доказано сключването на застрахователен договор. Съгласно
Кодекса за застраховането застрахователният договор се сключва писмено във формата
на застрахователна полица или на друг писмен акт. Така предвидената форма е такава
за действителност на договора, поради което за да се приеме, че е налице валидно
сключен такъв, ищецът е следвало да представи застрахователна полица или друг
писмен акт. В случая към договора за кредит е приложен единствено посоченият
сертификат, в който е отразено, че застрахователите [фирма] и [фирма] срещу
заплащане на застрахователна премия се задължават да застраховат ответника съгласно
Общи условия на застраховка "Защита на плащанията". Този сертификат не
представлява застрахователна полица, нито може да бъде разглеждан като друг писмен
документ, доказващ сключването на застрахователен договор, тъй като не е подписан
от представител на посочените застрахователи [фирма] и [фирма], а носи само
подписите на ответника и на представител на кредитора по договора за потребителски
кредит. Действително съгласно КЗ може да бъде издадено застрахователно
удостоверение, сертификат или свидетелство, но този документ се издава от
застрахователя и има удостоверителен характер за сключването на застрахователния
договор, а не замества самия договор. Ето защо, съдът намира, че ищецът не е доказал
сключването на застрахователен договор, по силата на който ответникът да дължи
месечни вноски за застрахователна премия, заплащани на застрахователя чрез
кредитора по договора за потребителски кредит. При липсата на каквито и да са
доказателства за изразена конкретна воля от страна на застраховател/и или
застрахователен агент за сключването на застрахователен договор, не може да бъде
обсъждан въпроса относно спазването на формата за действителност на същия. При
това положение не може да се приеме, че е налице и основание за включване на сумата
от 1920,00 лв. в главницата по кредита, макар и в настоящия случай тази сума да не се
претендира. Следва обаче да се вземе предвид, че ищецът е включил размерът на
застрахователните вноски в погасителните вноски. Същевременно сумата от 1920,00
лв. не е включена в ГПР, тоест следвало е да се посочи и друг размер на ГПР, различен
от този в договора. В този размер следва да участва и сумата от 1920,00 лева, изразена
като процент. Това не е сторено, поради което е нарушен и чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. По
този начин не става и ясно дали ГПР не надвишава пет пъти размера на законна лихва
/чл.19, ал.4 ЗПК/.
6
Предвид гореизложеното, съдът намира, че съгласно разпоредбата на чл.22 ЗПК
сключеният договор е недействителен, тъй като не отговаря на изискванията на чл.11,
ал.1, т.10 и т.12 ЗПК. Последиците от обявяването на тази недействителност са
регламентирани в разпоредбата на чл.23 ЗПК, предвиждаща, че потребителят дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на лихва или други разходи по
кредита.
От представените доказателства се установява, че е налице неплатена главница,
но тя не може да бъде установена за дължима в настоящото производство, тъй като би
се стигнало до подмяна на основанието на вземането.
Следва да се отбележи, че след приключване на устните състезания по делото /на
19.04.2022 г./ по делото е постъпила молба с вх.№ 80102/20.04.2022 г. от ищеца, в
която е обективирано доказателствено искане за допускане на експертиза. Това искане,
с оглед несвоевременното му постъпване, не е обсъдено от съда. Ето защо, въпреки, че
пощенското клеймо на изпращане на молбата е преди датата на провеждане на
откритото съдебно заседание, съдът приема, че не са налице основания за отмяна хода
на устните състезания, а ищецът следва да понесе последиците от процесуалното си
бездействие. Това е така, тъй като с постановеното по реда на чл.140 ГПК
определение, съдът е разпределил доказателствената тежест, като е указал на страните
подлежащите на доказване от тях обстоятелства. Определението е редовно връчено на
ищеца на 10.03.2022 г., т.е. последният е разполагал с достатъчно време и възможност
да заяви доказателственото си искане и същото да постъпи в срок по делото. Въпреки
това, ищецът е пуснал молба до съда 4 дни преди провеждане на открито съдебно
заседание, като два от тези дни са били неработни.
Въпреки предходното, след като договорът е недействителен, съдът не би могъл
да признае дължимостта на главницата на същото основание. Разпоредбата на чл.23
ЗПК е аналогична на тази по чл. 34 ЗЗД и се базира на института на неоснователното
обогатяване – при липсата на основание или при отпаднало основание, всеки дължи да
върне това, което е получил. В случая, сумите се претендират на договорно основание
като изпълнение с оглед действителен договор за кредит, а не на основание чл.23 ЗПК,
като дадено по недействително правоотношение. Тоест връщането се дължи не на
договорно, а на извъндоговорно основание, какъвто иск не е предявен в настоящето
производство. Ето защо, ищецът следва да реализира вземанията си по друг ред.
Предвид гореизложеното, исковете следва да бъдат отхвърлени изцяло на
предявеното от ищеца основание.
Съдът намира, че не следва да се произнася по евентуално съединените искове
доколкото същите са предявени при условие, че исковете са отхвърлени поради липса
на надлежно обявена предсрочна изискуемост. В процесния случай не се е сбъднало
процесуалното условие за разглеждане на исковете. Съгласно съдебната практика, този иск следва
да бъдат оставен без разглеждане с изричен диспозитив в решението.
7
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има
ответникът. В хода на исковото и заповедното производство няма данни за направени
разноски, поради което съдът не присъжда такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от [фирма] рег. № [РЕГ. №], чрез „[фирма], ЕИК
[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [АДРЕС] против В. АЛ. П., ЕГН
********** искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл.240 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД - за признаване за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите, както следва: сумата от 7032,04
лева, представляваща главница по договор за заем № PLUS – 10652612/26.03.2014г.,
ведно със законната лихва, считано от 04.02.2021 г. до окончателното изплащане,
сумата от 1001,68 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от
05.11.2015 г. до 05.04.2018 г., както и сумата от 3571,27 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 05.12.2015 г. до 16.01.2021 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 6759/2021 г.
по описа на СРС, 43-ти състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от [фирма] рег. № [РЕГ. №], чрез „[фирма], ЕИК
[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [АДРЕС] против В. АЛ. П., ЕГН
********** в условията на евентуалност осъдителни искове с правно основание чл.79,
ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.240 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД - за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумите, както следва: сумата от 7032,04 лева, представляваща главница по
договор за заем № PLUS – 10652612/26.03.2014г., ведно със законната лихва, считано
от 25.08.2021 г. до окончателното изплащане, сумата от 1001,68 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 05.11.2015 г. до 05.04.2018 г., както и сумата от
3571,27 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 05.12.2015 г. до
16.01.2021 г.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8