№133
гр.
Силистра, 27.03.2019
год.
Силистренски окръжен
съд, търговски състав, в закрито
съдебно заседание проведено на двадесет и седми март две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Неделчев
ЧЛЕНОВЕ: Добринка Стоева
Кремена Краева
като
разгледа докладваното от съдия Неделчев въззивно частно гражданско дело № 48/2019
год. по описа на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано
по частна жалба на „БАНКА ДСК“ ЕАД с
ЕИК: ============, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул. Московска № 19, подадена чрез процесуален представител, срещу
Определение № 596 от 27.12.2018г. постановено по гр.д. № 214/2017 г. на Районен
съд Дулово, с което е отхвърлена молбата на „БАНКА ДСК“ ЕАД, вх. №
5450/27.11.2018г. с правно основание чл. 230, ал. 1 от ГПК, за възобновяване
спряното по общо съгласие на страните на основание чл. 229, ал. 1, т. 1 от ГПК,
производство и е прекратено на основание чл. 231, ал.1 от ГПК, производството
по гр.дело № 214/2017г. по описа на Районен съд - Дулово.
Жалбоподателят приема, че обжалваното определение е неправилно, като в тази връзка моли въззивния съд да го отмени и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответникът по жалбата М.И.Г., редовно уведомена чрез процесуалния си представител не депозира становище.
Съдът, след
като се запозна с жалбата и материалите по делото прие за установено следното
от фактическа страна:
Първоинстанционният
съд е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК. С
определение, постановено в открито съдебно заседание на 16.05.2018г.
производството по делото е спряно по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 от ГПК – по
съгласие на страните, като определението е влязло в законна сила.
С
молба вх.№ 5450/27.11.2018г., изпратена по пощата на 26.11.2018г. ищецът „БАНКА
ДСК“ ЕАД гр.СОФИЯ, е поискал възобновяване на производството по делото.
Препис
от молбата е изпратен на ответната страна и на конституираното трето
лице-помагач.
На
12.12.2018г. по делото е постъпила молба от ответника М.Г.И., в която е
обективирано искане за прекратяване на производството предвид изтичане на
преклузивния срок по чл. 231, ал.1 от ГПК.
Така
сезиран първоинстанционния съд приел, че преклузивния шестмесечен срок
определен в хипотезата на чл. 231 от ГПК, е изтекъл без никоя от страните да
поиска възобновяване на производството и постановил атакуваното определение, с
което прекратил производството по делото.
от правна страна
Съдът намира молбата за допустима, тъй като е подадена от активно легитимирано лице имащо правен интерес от производството. Разгледана по същество ОС намира молбата за основателна по следните причини:
Атакуваното пред въззивния съд Определение от 16.05.2018г. е постановено по време на действието на чл. 61, ал. 2 от ГПК, въведен с изменение на ГПК, обнародвано в ДВ бр. 86 от 2017г. от 27.10.2017г. и е отменен с изменение на ГПК, обнародвано в ДВ бр. 65 от 2018г. от 07.08.2018г., в сила от 01.09.2018г. Съгласно цитираната разпоредба сроковете по ГПК спират да текат за страните по делата разглеждани по общия исков ред по време на съдебната ваканция, която е от 15 юли до 01 септември. Ето защо и доколкото отмяната на разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от ГПК е в сила от 01.09.2018 г. и се прилага за напред, то тя е действала към датата на спиране на делото и в периода от 15 юли до 01 септември 2018 г. поради което срокът по чл. 231, ал.1 от ГПК е спрял да тече за страните през този период и към 27.11.2018г., към която дата е подадена молба за възобновяване на делото, срокът по чл. 231, ал. 1 от ГПК не е бил изтекъл за страните.
С оглед изложеното
въззивният съдебен състав счита, че определението, с което е прекратено
производството по делото е неправилно и следва да боде отменено включително и в
частта, с която е отхвърлена молбата на „БАНКА ДСК“ ЕАД,
вх. № 5450/27.11.2018г. с правно основание чл. 230, ал. 1 от ГПК, за възобновяване
спряното по общо съгласие на страните на основание чл. 229, ал. 1, т. 1 от ГПК,
производство и в частта, с която банката е осъдена да заплати на М.Г.И. сумата
от 400/четиристотин/ лева, деловодни разноски.
По направеното от
въззивника искане за разноски за производството по настоящата частна жалба
следва да се произнесе районния съд при постановяване на крайния
първоинстанционен съдебен акт.
Воден
от гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Определение
№ 596 от 27.12.2018г. постановено по гр.д. № 214/2017 г. на Районен съд Дулово.
Делото
да се върне на РС – Дулово за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението
е окончателно.